Р Е Ш Е Н И Е
07.08.2018 г.
Номер 176 2 0 1 8 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на десети юли 2 0 1 8 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова и с участието на
Прокурора: Йордан Г.
като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 128 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по искова молба с правно основание чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
К.Д.И., понастоящем в Затвора в гр. Бобов дол твърди, че ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” София му е нанесъл неимуществени вреди в размер общо на 50 000 лв., причинени му от от действия на служители на ответника, изразяващи се в това, че принудително е бил спрян от работа на 17.01.2018 г. и към настоящия момент не му се разрешава да работи, като това го е довело до „адаптивна криза“ и депресия. Иска от съда да му се зачетат като работни всички пропуснати дни, в които не е бил на работа, както и да бъде компенсиран изцяло за пропуснатия период.
Излагат се мотиви, включително и от служебно назначения му адвокат, че това му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на правата му. Чрез процесуалния си представител, моли да се уважи исковата му претенция, изразяваща се в причинени му неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в Затвора в гр. Бобов дол, за периода от 17.01.2018 г., вкл и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът – ГД “Изпълнение на наказанията” София, чрез процесуалния си представител, вкл. и в писмен отговор представен по делото, моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна. Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представени са и писмени бележки.
Прокурорът от ОП - Кюстендил дава становище за неоснователност на исковата молба като счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.
По делото е разпитана и свидетелката А.Е. експерт „Стопанска дейност“ в ТПФЗД Бобов дол.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Ищецът К.Д.И., понастоящем е в Затвора в гр. Бобов дол, където изтърпява присъда “лишаване от свобода” за срок от 16 г. и 9 месеца Твърди, че принудително е бил спрян от работа на 17.01.2018 г. и към настоящия момент не му се разрешава да работи, като това го е довело до „адаптивна криза“ и депресия. Иска от съда да му се зачетат като работни всички пропуснати дни, в които не е бил на работа, както и да бъде компенсиран изцяло за пропуснатия период. Горното било в резултат на проявено виновно действие на затворническата администрация, което е довело до нанесени му неимуществени вреди в размер на 50000 лева.
По делото са приети като доказателства и преписката по жалбата вх. № 1385/22.03.2018 г.; вх. № 1624/02.04.2018; вх. № 1826/16.04.2018 г.; вх. № 1942/20.04.2018 г.; вх. № 2013/26.04.2018 г.; вх. № 2059/30.04.2018 г.; вх. № 2303/14.05.2018 г.; писмен отговор от процесуалния представител на ответника с вх. № 2407/22.05.2018 г.; писмени доказателства с вх. № 2474/25.05.2018 г., съгласно текста, вкл. и документи с вх. № 2665/06.06.2018 г. и вх. № 2976/25.06.2018 г. и вх. № 3025/26.06.2018 г., със съответните писмени доказателства към тях.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните.
По допустимостта на подадената искова молба:
Искът е за присъждане на обезщетение и вреди от незаконосъобразна дейност, предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди, като настъпването им е в резултат на действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. В случая, действията са на администрацията на Затвора – Бобов дол и ГД “Изпълнение на наказанията” – ЮЛ към Министерство на правосъдието, с териториални служби и затвори /чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС/, е легитимирана да отговаря по искове по чл. 284 ал. 1 , вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. За допустимостта на едно производство по ЗИНЗС е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване, или действия/бездействия вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.
Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищеца, съгласно чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС.
По основателността на подадената искова молба:
В чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, мидицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.
В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София ще се отхвърли.
Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.
На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.
С разпоредбата на чл. 172 ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ се предвижда, че участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация, а според ал. 2 – работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможност, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му, т.е. правото на труд не съответства като задължение за пенитенциарната администрация непременно да осигури работа на лишения от свобода. Целта на полагането на труд от лишените от свобода по ЗИНЗС, който се явява специален закон спрямо КТ, не е престация на труд срещу съответно трудово възнаграждение, каквато е същността на трудовото правоотношение по Кодекса на труда. По специалния закон ЗИНЗС, както и ППЗИНЗС, водеща е ролята на превъзпитателната цел по отношение на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“. Според чл. 163 от ППЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, повишаване на квалификация и ресоциализация, като според чл. 164 от ППЗИНЗС възможностите за участие в трудова дейност се определят от администрацията на затвора или затворническото общежитие в рамките на разкритите работни места, като в ал. 7 /нова/ изрично се посочва, че с предимство се приемат заявленията за работа на лишени от свобода, които спазват реда и дисциплината и са с доказани трудови качества. Освен това, тъй като от полгането на труд следва настъпването на положителни последици в правната сфера на лишените от свобода, като например зачитането на работни дни с оглед намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“, трудовата дейност е положителен фактор, преценяван при придобиване правото на условно предсрочно освобождаване по чл. 70 от НК, създадената практика базирана на специалния закон, е да се предпочитат от адмнистрацията на затвора за включване в трудова дейност лишени от свобода, които имат цялостно добро поведение, спазват реда и дисциплината в пенитенциарното заведение и не допускат извършване на дисциплинарни нарушения.
В конкретният случай, ищецът И. е бил уволнен правомерно от компетентния за това орган, а именно Ръководителят на ДП Фонд „Затворно дело“ ТП Бобов дол, след като е допуснал производството на 800 бройки брак от изработваните от него подаръчни торбички.
В случая, ищецът не доказа в съдебното производство, че с оглед влошеното му здравословно състояние /респираторно заболяване/, той не е могъл да работи в периода 11 – 17.01.2018 г. В свидетелските си показания св. Е. сочи, че същият не е имал определана норма или определен период за изработването на подаръчните торбички. Заготовките са били при него в килията му, с оглед на това, че той изтърпява наказанието си на специален режим и тя се намира в зона с повишена сигурност и охрана и ако И. не се е чувствал работоспособен, не е било необходимо да ги изработва, тъй като не е имало спешна производствена необходимост.
Относно поисканото от ищеца „зачитане на работните му дни след 17.01.2018 г. до приключване на делото“, както и искането му да се ползва от всички права като работещо лице, съдът указва, че такава законова възможност е налице единствено по отношение на лишени от свобода, които не работят, поради трудова злополука или професионално заболяване, съгласно чл. 83 ал. 1 от ЗИНЗС, като тези предпоставки не са налице в конкретният случай по отношение на ищеца.
От доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на Затвора гр. Бобов дол довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Затвора – гр. Бобов дол. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора.
При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора – гр. Бобов дол, не се установи същите да са нарушили чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото на И., като лишен от свобода, на нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да има нужда да се изследват и останалите елементи на тази отговорност.
С оглед на изложеното, искът на К. Илиевв срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на администрацията в Затвора в гр. Бобов дол, нарушаващи правата му, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
На основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр. с 144 от АПК, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПрП и с оглед изхода на делото, съдът ще присъди разноски по настоящето дело в полза на ответника, в размер на минималното юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К Д. И, понастоящем в Затвора гр. Бобов дол, иск срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София, за заплащане на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация на Затвора гр. Бобов дол, за периода от 17.01.2018 г. до настоящия момент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА К.Д. Илиевв, понастоящем в Затвора в гр. Бобов дол, да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. София, сумата от 100 /сто/ лева, дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
Административен съдия: