М О Т И В И
на СГС, 23 с-в по НОХД
№ 737/2016г.
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу П.И.Е. за това, че на 17.11.2014 г., около 19.00 ч. в гр. София на бул. „В.”,
при управление на моторно превозно средство ( МПС) - лек автомобил марка „Форд”
модел „Фиеста” с рег.№ *******с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Г.“, нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от Закона за движение по пътищата (
ЗДвП): “...Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението” и така реализирал
пътнотранспортно произшествие ( ПТП) с
пешеходеца С. С.Х., с ЕГН **********, пресичащ пътното платно отляво надясно
спрямо посоката на движение на автомобила, като водачът на автомобила не
избегнал удара чрез аварийно спиране, и по непредпазливост причинил на
пешеходеца смърт – престъпление по чл. 343,ал.1,б.”в” вр. чл. 342,ал.1,пр.3 от НК.
Съдът е конституирал наследниците
на починалия С. С.Х. – съпругата му М.З.Х. с ЕГН **********, синът
му - Б.С.Х. с ЕГН ********** и дъщеря му - А.С.Р. с ЕГН ********** в качеството на частни обвинители в
наказателното производство.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на
съдебното следствие се е доказала фактическата обстановка, видно от която
подсъдимият Е. е осъществил от обективна
и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 343, ал.1,
б. ”в”, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК. В тази насока прокурорът намира за
установено по категоричен начин по делото допуснатото от подс. Е. като водач на
ППС нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, намиращо се в причинно-
следствена връзка с настъпилото произшествие и смъртта на пешеходеца. Счита, че
движейки се със скорост на движение от около 60 км./ч., подсъдимият като водач
на МПС сам се е поставил в обективна невъзможност да спре управлявания от него
автомобил, поради което не е налице и случайно деяние. Прокурорът намира за
установено по делото, че видимостта на подсъдимия не е била ограничена от
спряла трамвайна мотриса, като се доверява на показанията на св. Ц.Н. и св. К.П.,
а позовавайки се на назначените по делото експертизи, намира за доказан и
описаният в обвинителния акт механизъм на реализиране на произшествието. Предлага
на съда подсъдимия Е. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и
да му бъде наложено наказание съгласно правилото на чл.54 от НК в размер на 2
години „лишаване от свобода”, изпълнението на което да бъде отложено по реда
на чл.66,ал.1 от НК за срок от 5 години и кумулативно предвиденото наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 години .
Общият повереник на тримата частни
обвинители - адв. Я.Н. пледира за
постановяване на осъдителна присъда по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение
и счита, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин. В подкрепа на
становището си посочва, че по делото са установени всички елементи на
престъпния състав – съставомерният резултат, авторството на деянието и неговия
механизъм. Повереникът акцентира върху спорния по делото въпрос, свързан с
възможността на водача да предотврати ПТП и намира, че деянието е противоправно,
тъй като при своевременно задействане на спирачната система водачът е могъл да
избегне произшествието, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. В тази връзка адв. Н. счита за установено по
делото, че пред автомобила, управляван от подс. Е. е започнал преминаване на
пътното платно на пешеходец ( на място, необозначено за преминаване на
пешеходци, но не и неочаквано – често оттам са преминавали други пешеходци поради
лошото съС.ие на пешеходния подлез), като водачът не е реагирал на създадената
опасност за движението въпреки възможността на стори това и да предотврати
удара. Повереникът излага доводи, че липсват данни за влошена видимост , но
дори и да е била налице такава, същата
обективно представлява фактор, водещ до намаляване на видимостта и съответно
водачът е бил длъжен да се движи с такава скорост, позволяваща му да спре в
рамките на осветеното пространство пред автомобила. В случая подс. Е. е управлявал
автомобила със скорост от 50 км./ч. или от 60 км./ч., като и в двата случая
ударът е бил предотвратим, , стига водачът да е бил внимателен и да е
наблюдавал какво се случва в пространството на пътя пред автомобила. В този смисъл и адв. Н. поддържа обвинението,
като намира степента на съпричиняване на пешеходеца за минимална, поради което
пледира за налагане на справедливо наказание, придружено с кумулативното
наказание лишаване от право на управление на МПС за срока на наказанието
„лишаване от свобода“. Повереникът претендира и направените от доверителите му
разноски пред настоящата инстанция.
Частният обвинител М.Х. поддържа
заявеното от повереника си без да излага собствени доводи по съществото на
делото.
Частният обвинител Б.Х. поддържа
заявеното от повереника си без да излага собствени доводи по съществото на
делото.
Частният обвинител А. Р. поддържа заявеното от повереника си без да
излага собствени доводи по съществото на делото.
Подсъдимият Е. двукратно се ползва от правото си да
даде обяснение по повдигнатото му обвинение и заявява ( в о.с.з., проведено на
31.03.2017г.), че на инкриминираната дата управлявал собствения си автомобил с
включени късни светлини и скорост на движение от около 40-50 км./ч.
Приближавайки кръстовището, образувано от бул. „В.“ и бул. „П.С.“
предприел маневра „завой наляво“,
подавайки ляв мигач, като пред и след
него нямало други ППС. Не възприел пешеходец, тъй като преди кръстовището имало
парапети, ограничаващи трасето на трамваите, поради което видимостта също била
ограничена. Уличното осветление било слабо и недостатъчно. Ето защо и не
задействал спирачната система преди удара между предната лява част на
автомобила и пешеходеца. В допълнително депозираните от подсъдимия обяснения (
в о.с.з., проведено на 25.05.2017г.) твърди, че въпросната вечер е имало мъгла
и спрял трамвай, които направили удара непредотвратим.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Е. – адв. Г.С. в
хода на съдебните прения счита, че по делото следва да бъде постановена
оправдателна присъда спрямо подзащитния му, за което излага подробни
съображения. Обобщени, аргументите на защитата се свеждат до наличие на
случайно деяние. В подкрепа на тезата си адв. С. приема за установено по
делото, че към момента на настъпване на ПТП на кръстовището на бул. „В.“ и бул.
„П.С.“ е имало спрял трамвай и мъгла, което са попречили на подзащитния му да
възприеме опасността за движението, каквато е представлявал пресичащия на неразрешено
за това място на пътното платно
пешеходец. В тази връзка защитникът прави аналогия с разрешенията,
дадени в ТР № 2/2016г. на ОСНК на ВКС и счита, че вината за инкриминираното ПТП
е изцяло и само на пешеходеца, тъй като
е пресичал по неправомерен начин пътното
платно, а проблемите му със слуха са довели до невъзможност за звуково
възприемане на движещия се автомобил. Намира за неустановено по делото
обстоятелството дали пешеходецът се е движел с нормален или бърз ход, като от
това зависи и времето за реакция на водача, както и обстоятелството, че
подзащитният му се е движел с неразрешена скорост, напротив – позовавайки се на
обясненията на подзащитния му и
показанията на разпитаните свидетели П.М., М.С., В.П., приема за доказана
скорост от около 50 км./ч., т.е. поведението на водача е било в съответно на
правилата на ЗДвП. По изложените аргументи адв. С. пледира за постановяване на
оправдателна присъда по отношение на подзащитния му Е..
В последна дума
подсъдимият Е. отправя към съда искане да съобрази свидетелските
показания и експертни заключения и да вземе решение по съвест.
Съдът,след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните,приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П.И.Е. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не
работи, пенсионер по болест, живущ ***, с ЕГН **********. Подсъдимият е
правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление № *********,
кат. В, М , на отчет в ОПП - СДВР , валидно до 2021г., без данни за нарушения
на правилата за движение по пътищата.
На 17.11.2014г., около 19.00 часа, подс. П.Е.
управлявал собствения си лек автомобил „Форд Фиеста” с ДК№ ********. Движел се в гр.София, по бул. „В.” с посока на
движение от бул. „България“ към ул. „Г.”. Пътното платно на бул. „В.“ било с
асфалтова настилка, сухо, без дупки, неравности
и наклони, предназначено за двупосочно движение на ППС, като двете самостоятелни пътни платна били отделени
чрез маркировка М 1 ( единична непрекъсната линия) от обособено двупосочно трамвайно трасе с
широчина 6 метра, като вляво ( по посока на движение от бул. „България“ към ул. „Г.”) от него имало разделителен
остров с широчина 4.30 метра, върху който на разстояние от 28 метра от ъгъла
сключен от мисленото продължение на десния тротоар на бул.’’В.” по посока на
огледа - към ул.’’Г.” и първия бордюр на бул.’’Пенчо С.”, имало вход – изход на
пешеходен подлез.
В посоката, в която се движел управляваният от подсъдимия
л.а.„Форд Фиеста” , били обособени
четири ленти за движение, всяка с широчина от 4 метра, разделени с пътна
маркировка М1 от ЗДвП ( непрекъсната единична линия). Поради наближаващия зимния
сезон, на 17.11.2014г. около 19.00ч. било тъмно,
уличното осветление било включено в 17.16ч., без данни за аварии и смущения в
електрозахранването в района на
кръстовището, образувано от бул. „В.” и
бул. „П.С.“ и позволявало видимост на водачите, движещи се по бул. „В.“
възприемане на обекти от разстояние не по –малко от 100 м. напред.
Автомобилът, управляван от подс. Е. *** със скорост на
движение от 60 км./ч., с включени къси светлини. Пред и зад автомобила нямало
други ППС, включително трамвайни мотриси. Наближавайки кръстовището, образувано
от „В.” и бул. „П.С.“, подс. Е. се
преустроил в крайната лява пътна лента (
непосредствено до трамвайното трасе), тъй като възнамерявал да предприеме
маневра „ляв завой“ на светещата зелен
(разрешителен ) за тази маневра сигнал светофарна уредба.
Междувременно пострадалият С.С.Х. ( на 64 години)
предприел пресичане на пътното платно на бул.“В.“ на необозначено (неразрешено) за това място и
въпреки наличието на близкия пешеходен подлез. Пешеходецът започнал движението
си по пътното платно на бул. „В.“ с посока от бул. „П.С.“ към Южния парк на разстояние от около 12
метра от кръстовището с бул. „П.С.“ . Бил облечен с тъмен панталон и светло (
бяло ) яке. Той работел наблизо и това бил обичайният му маршрут, за да стигне
до трамвайната спирка, откъдето с помощта на обществен превоз да се прибере
вкъши. Поведението му било възприето от
св. П.М., която чакала на същия тротоар на булеварда своя баща с автомобил да я
откара у дома. Пострадалият Х. се придвижвал с бърз ход по пътното платно на
булеварда, отляво –надясно, считано по посоката на приближаващия се л.а. с
водач подс. Е..
Водачът Е. не възприел пешеходеца като опасност за
движението, въпреки липсата на други превозни
средства пред и встрани от автомобила „Форд Фиеста”, които да ограничават
видимостта на водача, конкретната осветеност на пътния участък и включените
къси светлини на МПС обективно осигурявали възможност на подсъдимия да
възприеме пресичащият пътното платно пешеходец от разстояние не по-малко от 100
метра, включително и от момента на преминаването на разделителния остров и стъпването
му на трамвайното трасе на бул. „В.“, в който момент разстоянието помежду им било от порядъка на 48 метра. При избраната от
подс. Е. скорост на автомобила от 60 км./ч. опасната зона за спиране на
автомобила е била 43.19 метра.
В резултат на поведението на водача Е.,
който не задействал спирачната система на автомобила при възникналата опасност
за движението и това на пешеходеца Х., който пресичал на необозначено за това
място пътното платно на бул. „В.“, настъпил удар между тялото на Х. и предната
лява част на л.а.„Форд Фиеста”. Мястото на удара било по дължината на пътя на
12.00 метра преди линията на ориентира ( ъгълът сключен от мисленото
продължение на десния тротоар на бул.’’В.” по посока на огледа - към ул.’’Г.”,
и първия бордюр на бул.’’Пенчо С.”) и по широчината на пътя на около 14.50м. в
ляво от десния тротоар, т.е. в крайната лява лента на платното за движение по
бул. „В.“ с посока ул. „Г.“, на 1.50 метра от левия край на платното за
движение. Инициалният удар настъпил между левия край на предната броня на
автомобила и дясната подбедрица на пешеходеца. В следствие на удара тялото на пострадалия
Х. било качено на предния капак на автомобила, след което главата и част от
гръдния кош и шията му достигнали с предната си лява част до предното стъкло и
тавана на автомобила, при което от удара в предната стъкло пострадалият получил
черепно-мозъчна травма в ляво включително и травма на шията със счупване на подезичната
кост. След това тялото било отхвърлено напред и наляво, като паднало на пътя
отляво и се установило вляво от спрелия автомобил „Форд Фиеста”. В следствие на
удара С. Х. получил и травма в тилната област на главата и счупване на десни ребра
отзад по лопатъчннта линия, както и счупване на тялото на 7-ми гръден прешлен.
В следствие на получената от произшествието съчетана черепно- мозъчна,
гръбначно-мозъчна и гръдно-коремна травма настъпила и смъртта на пострадалия Х..
Дошлите на мястото на произшествието органи на
реда извършили оглед на местопроизшествие, а л.а. .„Форд Фиеста” бил иззет и останал на съхранение у
органите на МВР за нуждите на разследването, за което бил съставен протокол от
11.12.2014г.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти се установяват по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия Е.,
дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Б.Х., дадени в
хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля А.Р., дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на
свидетеля М.Х., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля П.М.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията й, депозирани на д.п.
от 21.11.2014г. на л.25 от д.п. в частта относно възприетия от нея механизъм на
ПТП, приобщени на осн. чл. 282, ал.4, вр. ал.1,т.1 от НПК, показанията на
свидетеля М.С., дадени в хода на съдебното следствие, както и показанията му,
дадени на д.п. от 21.11.2014г. на л.л. 22-28 от д.п., приобщени на осн. чл.
281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, показанията на свидетеля В.П., дадени в
хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля К.П., дадени в хода на
съдебното следствие, показанията на свидетеля Ц.Н., дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на свидетеля А.А., дадени в хода на съдебното следствие,
заключение
на съдебно химическа (токсикологична)
експертиза /л.л. 34-35 от д.п./, прието
по реда на чл. 282, ал.3 от НПК, заключение на СМЕ на труп № 837/2014
г. /л.л. 60-63 от д.п./, потвърдено при разпита на експерта в съдебно
заседание, заключението на единична авто-техническа експертиза (АТЕ) /л.л. 40-41 от д.п./, потвърдено при
разпита на експерта в съдебно заседание, заключение на основна тройна медико
авто-техническа експертиза ( МАТЕ) /л.л.71-80 от д.п./, потвърдено при разпита на експертите в
съдебно заседание ведно с допълненията към него при разпита на експертите в о.с.з.,
заключение на допълнителна тройна медико-авто-техническа експертиза /л.л. 106-109
от д.п./, потвърдено от експертите при
разпита им в съдебно заседание, ведно с допълненията към него в протокола от
о.с.з., заключение на повторна тройна
медико-авто-техническа експертиза /л.л. 136-148 от д.п./, потвърдено от експертите при разпита
им в съдебно заседание, ведно с допълненията към него в протокола от о.с.з., заключение
на допълнителна единична авто-техническа експертиза / л.л. 128- 135 от съд.
дело/, потвърдено от експерта при разпита му в съдебно заседание, ведно с
допълненията към него в протокола от о.с.з., проведено на 23.05.2017г., констативен
протокол /л. 6 от д.п./, протокол за
оглед на местопроизшествие от 17.11.2014г. /л.л. 7-9 от д.п./ с приложени към него скица /л. 10 от д.п. / и албум с
фотоснимки /л.л.11-15 от д.п./, фиш за спешна медицинска помощ от 17.111.2014г.
/л. 16 от д.п./, обменна карта (талон) от ВМА от 17.11.2014г. / л.18 от д.п./,
разписка от с.д /л.20 от д.п./, писмо от дирекция „НС 112“ от 26.11.2014г. /л.
44 от д.п./, приемателен опис за съхранение на МПС от 11.12.2014г. 8л. 47 от
д.п./, свидетелства за съдимост на
подсъдимия /л. 154 от д.п. и л.30 от съд.дело/,
удостоверение за наследници на С. Х. /л. 53 от д.п./, препис извлечение
от акт за смърт на С. Х. /л. 54 от д.п./, писмо от „С..Е.“ ЕАД от 02.06.2015г. с приложения / л.л. 97
-102 от д.п./, писма от „ЧЕЗ България“
ЕАД от 02.02.2017г. и 23.02.2017г. /л.
л.100 и 115 от съд.дело/, писмо от „Улично осветление“ ЕАД от 30.03.2017г. с
приложена схема /л.л. 119 – 120, 138-139 от съд.дело/, писмо от СО и ДЗЗД „Улично
осветление СМ“ с приложена схема /л.л. 125 – 127 от съд.дело/, както и
вещественото доказателство по делото – л.а. „Форд Фиеста” с ДК№ ********.
Преди
да приеме така описаната фактическа обстановка, съдът обсъди противоречията в
доказателствените средства.
Относно обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по делото, съдът констатира съществени противоречия относно механизма
на причиняване на ПТП със следващата от това възможност на водача и подсъдим Е.
да предотврати удара с пресичащия пешеходец, а оттам и в наличието на
престъпление. Противоречията относно тези съществени за правилния изход на
делото факти са налични в гласните доказателствени средства и способите за
събиране и проверка на доказателства. Така в обясненията си ( дадени в о.с.з.
на 23.05.2017г.) подс. Е. твърди, че към момента на произшествието е имало спрял на кръстовището, образувано от
бул. „В.“ и бул. „П.С.“ трамвай в неговата посока на движение, който е
възпрепятствал видимостта му, като такива данни се съдържат и в показанията на
св. П.М., дадени на д.п., приобщени към доказателствената съвкупност по реда
на чл. 282, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК и
показанията на св. М.С., дадени на д.п., приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 282, ал.4, вр.
ал.1, т.2, пр.2 от НПК , и показанията на В.П., докато св. Н., св. А., св. К.П.
и самата св. П.М. в показанията, дадени в хода на съдебното следствие, твърдят,
че спряла трамвайна мотриса на процесното кръстовище към момента на
произшествието не е имало. Също така в обясненията си подс. Е. твърди, че
видимостта му е била ограничена от мъгла, такива данни заявява и св. Н., докато
останалите присъствали на произшествието лица не заявяват подобно ограничение
на видимостта; подсъдимият твърди, че видимостта му е била ограничена от недобре
работещото улично осветление и наличните парапети, докато заключението на
допълнителната единична АТЕ сочи, че осветеността на кръстовището е била добра,
а парапетите не са ограничавали видимостта на водача. В зависимост от
приемането или не на подобно ( спряла на кръстовището трамвайна мотриса) ограничение
на видимостта, са налични и противоречия в експертните заключения относно
възможността на водача да предотврати удара. На следващо място съдът констатира
и противоречия относно скоростта на движение на управлявания от подс. Е.
автомобил между гласните доказателства ( обяснения и показания) и заключенията на основната и повторна трайна
МАТЕ, касателно обективните находки ( увреждания по тялото на
пострадалия, деформации по автомобила) и тяхното научно интерпретиране в
експертните заключения. Ето защо и за посочените обстоятелства в
съответствие с чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК следва да бъдат изложени подробни
съображения.
По отношение на останалите включени в главния предмет
на делото обстоятелства противоречия между източниците на интересуваща делото
информация не съществува. Така времето и мястото на деянието еднозначно се
установява от протокола за оглед на местопроизшествие от инкриминираната дата (
с приложения фотоалбум със снимки) и гласните доказателства – обясненията на
подсъдимия и показанията на всички
присъстващи на произшествието лица, установяващи и управляваното от подс. Е.
МПС. Техническата му изправност е доказана както чрез заключението на АТЕ ( л.л.
40-41 от д.п.), така и от обясненията на самия подсъдим, а управлението му с
включени късни светлини през процесната вечер – от безпротиворечивите обяснения
на подсъдимия. От необорените от друго събрано по делото доказателствено
средство обяснения на подс. Е., косвено подкрепящи се от показанията на св. Н. се установява, че подсъдимият е предприел
маневра „завой наляво“ от бул. „В.“ към бул. „П.С.“ на зелен/разрешителен
сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба. Описаните в протокола
за оглед на местопроизшествие констатации установяват и конкретните особености
на пътния участък – настилка, наклон, маркировка, обособяването на две платна
за движение в различните посоки на бул. „В.“, тяхната широчина, наличието на
разделителен остров и обособеното помежду им трамвайно трасе. Несъществено противоречие
съдът констатира между вписанато в огледния протокол, че пътната настилка е
била мокра и визуализацията на конкретния пътен участък, намерила обективиран
израз в извършените при огледа фотоснимки, от които е видно ( най-вече от
съдържащите се на л.л.12, 13 –гърба и 14 от д.п.), че пътният участък е бил сух,
каквито са и данните в гласните доказателствени средства ( огледът е започнал в
19.30ч., т.е. около 30 минути след ПТП – период, който според опитните правила
не позволява настилката да изсъхне, още повече в тъмната част на денонощието).
Несъществено противоречие е налично между заключението
на основната и повторна тройни МАТЕ относно мястото на удара по дължината на
пътното платно, като основната сочи, че то е около избрания ориентир ( ъгълът сключен от мисленото продължение на
десния тротоар на бул.’’В.” по посока на огледа - към ул.’’Г.”, и първия бордюр
на бул.’’Пенчо С.”), докато повторната МАТЕ го определя на около 12 метра преди
линията на ориентира. За това обстоятелство съдът кредитира заключението на
повторната МАТЕ, тъй като вещите лица са съобразили както обективните находки по делото, така и особеностите
на пътния участък и изводите им са с по-висока степен на достоверност,
обусловена от комплексното изследване на повече относими към това обстоятелство
фактори.
Единствените доказателствени средства, съдържащи данни
за начина на придвижване на пострадалия С.Х. *** преди произшествието се явяват
показанията на св. П.М., която твърди, че С. Х. се е придвижвал с бърз ход –
„….Пешеходецът се движеше по - скоро с бърз ход….Сигурна съм, че се предвижваше
с бърз ход…“ и съвпадащите такива на св. М. С. от д.п. – „…пешеходецът се
движеше с бърз ход…“, поради което и въз основа на тях съдът прие за установено
по делото това обстоятелство.
Липсват противоречия в доказателствените източници
относно настъпилия съставомерен резултат и причините за настъпването му, както
и за уврежданията по тялото на пешеходеца. От приетото по делото заключение
на съдебно - медицинска
експертиза на труп № 837/2014 г. ( потвърдено в тази си част и от заключенията
на двете тройни комплексни медико-авто-технически експертизи) се установяват
уврежданията по тялото на С.Х., при извършената негова аутопсия, групирани, както следва:а) черепно
–мозъчна травма – разкъсно – контузни рани в лявата тилно – слепоочна област на
главата, кръвонасядане на меките черепни покривки в лявата челно – слепоочна
област на главата; многофрагментна фрактура на костите на лицевият череп вляво
и на челната, теменната и слепоочни кости, по – добре изразено вляво; фрактурни
линии, преминаващи пред лявата клиновидна кост; „турско седло“ през дясната
клиновидна кост и към тилна кост, изразен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки;
б) гръбначно – мозъчна травма – фрактура на тялото на седми гръден прешлен; г) гръдна
травма – фрактура на ребра двустранно, контузия на белите дробове; д)коремна
травма – разкъсване на слезката; е)“бампер“ фрактура на костите на дясната
подбедрица, фрактура на малката пищялна кост на лявата подбедрица, луксация и
разкъсване на ставните връзки на лявата глезенна става; ж) двустранна фрактура
на долната челюст, разкъсно – контузна рана на брадичката вляво; з)фрактура на
срамната кост вдясно, фрактура на дясното рогче на подезична кост, разкъсно –
контузни рани на глезена на левия крак и по дясната подбедрица, охлузвания по
двете подбедрици, кръвонасядания по клепачите на лявото око и лявата буза, по
дясна ръка и по глезена на десния крак; и) отток на мозъка и белите дробове.
Вещото
лице посочва, че установените
травматични увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и по време и начин съответстват да са получени при процесното ПТП. Причина
за смъртта на С.Х. е съчетаната черепно – мозъчна, гръбначно – мозъчна и гръдно
– коремна травма. Налице е установена пряка и непосредствена причинно - следствена
връзка между травматичните увреждания в резултат на пътния инцидент и смъртта
на пешеходеца Х..
Установените
травматични увреждания на пешеходеца са интерпретирани най – задълбочено в т.4
на повторната тройна МАТЕ в насока механизъм на получаването им, като
експертите сочат, че ударът е бил леко отляво и отпред на десния крак на пешеходеца;
към този момент левият крак на пешеходеца е бил опорен, т.е. към момента на инициалния удар тялото на пострадалия е разположено с предно –
дясностраничната си част към удрящия го автомобил; от този удар под центъра на
тежестта на тялото, пешеходецът е качен на предния капак като от стълкновението
е получено счупване на дясна лонна кост отпред и възможно гръдната травма със
счупването на левите ребра отпред, водещо до подбитостта в лявата част на
предния капак на л.а. Форд, главата на пешеходеца, както и възможно част от
гръдния кош и шията са достигнали с предно лявата си част до предното стъкло и
тавана на автомобила, при което от удара й в предното стъкло и тавана е
получена тежката черепно – мозъчна и лицево- челюстна травма вляво, вкл. и
травма на шията със счупването на подезичната кост и са нанесени подбитости
там; в трета фаза на ПТП тялото на пострадалия е отхвърлено напред и наляво,
като пада на терена отляво и без да бъде прегазен, се установява вляво от
спрелия автомобил. С този удар може да се обясни травмата в тилната област на главата и счупване на десни ребра
отзад по лопатъчна линия, както и счупването на тялото на 7-ми гръден прешлен.
Заключенията на двете тройни ( основна и повторна) комплексни
медико-авто-технически и допълнителната единична авто-техническа
експертизи са сравнително еднопосочни за обстоятелствата,
че опасната зона за спиране на л.а. „Форд Фиеста” за конкретните пътни условия
и скорост от 50 км./ч. е около 38 м. ( 38.37м.) при мокър асфалт и 33.23 м. при
сух асфалт, а при 60 км./ч. е 43.19м. при сух асфалт.
Експертите
по всички МАТЕ и допълнителна единична АТЕ са категорични, че при наличие на
спрял трамвай на местопроизшествието, ударът е бил непредотвратим за водача на
л.а., а при отсъствие на трамвай, водачът е разполагал с техническа възможност
да предотврати настъпването на ПТП чрез своевременно аварийно (екстрено) спиране, като допълнителната тройна МАТЕ
допълва, че при скорост на движение на л.а. от 50 км./ч. и бърз ход на
пешеходеца, от момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на платното
за движение на бул. „В.“, л.а. се е намирал от мястото на удара на 164 метра; в
момента, когато пешеходецът се е намирал на средата, на разделителния остров,
л.а. се е намирал от мястото на удара на 71 метра, а в момента, когато от
разделителния остров е стъпил на трамвайното трасе, л.а. се е намирал от мястото на удара на 48
метра.
От
показанията на роднините на пострадалия С.Х.
- св.Б. Х., св. М.Х. и св. А.Р. се установява, че пострадалият е преминавал почти ежедневно през
това кръстовище и по начина, довел до настъпване на ПТП ( като не е използвал
пешеходния подлез), придвижвайки се от работа към трамвайната спирка с цел
прибирането му към дома; въпреки възрастта му пострадалият С.Х. е бил подвижен,
без изразени здравословни проблеми и носения от него слухов апарат изцяло
е компенсирал загубата на слуха му.
Заключението на
съдебно химическа (токсикологична) експертиза е категорично, че липсват
данни подс. Е. да е употребил алкохол или упойващи вещества и психоактивни
медикаменти.
Фактите
на не обремененото съдебно минало подсъдимия и наличието на правоспособност за
управление на МПС се установяват от приложените по делото свидетелство за
съдимост и констативен протокол.
Относно спорните по делото обстоятелства на първо и
най- съществено място са налице противоречия
в гласните доказателствени средства относно наличието на спряла трамвайна
мотриса по посоката на движение на л.а. „Форд Фиеста“ и изчакваща разрешителен
сигнал на светофара на кръстовището, образувано от бул. „В.“ и бул. „П.С.“.
Както бе посочено по-горе в изложението, противоречивите данни се съдържат от една страна в обясненията на подс. Е., показанията на св. П.М., дадени
на д.п., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 282, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, показанията на св. М.С., дадени на д.п.,
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 282, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК и показанията на В.П., а от друга страна – в показанията на св. Н.,
на св. А., на св. К.П. и на св. П.М.,
дадени в хода на съдебното следствие. Съдът прие за достоверни гласните
доказателствени средства от втората група ( условно обозначени като две групи с
оглед насочеността на съдържащата се в тях информация) и прие, че към момента
на произшествието не е имало спряла трамвайна мотриса на кръстовището на бул. „В.“
и бул. „П.С.“ по посоката на движение на л.а. „Форд Фиеста“. Основание за този
доказателствен извод на съда е вътрешната убедителност и категоричността на
свидетелите от втората група и в частност показанията на двамата ватмани - св. Н. и св. А., подкрепящи се от представената
справка от „С..Е.“ ЕАД.
Тук пред скоби следва да бъде посочено, че за нито
един от свидетелите М., В.П., С., К.П., А. и Н. по делото не са налични данни
за предубеденост и/или заинтересуваност от изхода на делото, тъй лицата не се
намират в каквито й да било отношения със страните по делото, а
неволно/случайно са придобили възприятия за процесния инцидент. В този смисъл и
съдът приема, че не се касае до тенденциозност в показанията на св. М. ( от д.п.),
на св. В. П. и на св. С. ( от д.п.), които съдът приема за недостоверни, а за
възможността на конкретното лице логически и хронолично подредено да осмисли и възпроизведе поредността на
събитията, значими за правилния изход на делото, тъй като в динамични ситуации, свързани със засягане на
човешки живот, неминуемо вниманието на конкретното лице се фокусира върху детайли,
които светогледът му определя като важни, а след случилото се – интерпретира в
паметта си събитията по начин и ред, приемлив за запазване на нормалното му
психическо равновесие. От друга страна възможностите за конкретно лице да
осмисли и възпроизведе обективно случили се събития е строго индивидуален и
понякога те са в противовес с действителното положение ( напр. св. М. в о.с.з.,
проведено на 17.01.2017г. , определя разстояние от 2 метра като такова от 20-30
метра, но същевременно ясно си спомня, че пешеходецът е бил облечен със светло
яке, който факт съответства на обективната действителност). В този смисъл и
некредитирането на показанията на св. М., В.П. и С. в посочената част не води
до автоматичен извод за тяхната недостоверност в цялост, а по изложените по –
горе причини - за неправилно възприемане на факти от действителността, без
данни за опит да бъде облагодетелствана страна в процеса и въведен в
заблуждение съдебния състав.
Както бе посочено по-горе, от представената от „С..Е.“ ЕАД справка се установява броят, инвентарните номерата и водачите на
трамвайните мотриси, преминали през кръстовището, образувано от бул. „В.“ и
бул. „П.С.“ на инкриминираните дата и час, и спрели на спирка „П.С.“. В този
смисъл е невъзможно да е имало по инкриминираното време и място друга трамвайна
мотриса, тъй като е ноторен фактът, че те се движат по релсов път, който е само
един. Следователно и един от ватманите е придобил непосредствени възприятия от
случилото се, и разследването е установило св. Н. като водача на мотрисата,
намираща се най – близо до мястото на инцидента. Св. Н. е служител на „С..Е.“ ЕАД, без да се намира в каквито и да било
взаимоотношения със страна по делото, станал неволен свидетел на произшествието
и най - важното – възпроизвежда непосредствените възприятия по ясен, хронологично
подреден и категоричен начин. Св. Н. е убеден и сигурен, че по време на
инцидента на е имало спряла трамвайна мотриса на процесното кръстовище, а
управляваната от него такава е била първата,
приближила ПТП непосредствено след настъпването му – „… След като приближавам
до кръстовището виждам, че пред мен има кола, в смисъл аз не мога да мина и
спирам на някаква дистанция, не знам точно каква беше дистанцията, но някъде на
около 10-15 метра. След това слязох и видях, че е станал инцидент…..Управляваната
от мен трамвайна мотриса беше първата в тази посока на движение. Колата
препречваше движението на мотрисата, а тялото на пострадалия беше на
трамвайното трасе в другата посока на движение….Към момента на произшествието
аз се приближавах към кръстовището, но не бях спрял за да изчакам светофарната
уредба на кръстовището. Бях първа мотриса…..“. При тези данни за качествената
характеристика на източника на доказателства и вътрешната убедителност на
разказа му, изводима от неговата логичност, последователност, непротиворечивост
и обективност, водят до доказателственият извод, че показанията му са
достоверни и годна основа за изграждане на фактическите изводи на съда за това
обстоятелства. Не следва да бъде игнориран и фактът, че показанията на св. Н.
не са изолирани, а се подкрепят и от показанията на св. А., на св. К.П. и на св. П.М., дадени в хода на съдебното
следствие. Ето защо и съдът прецени показанията на св. П.М., дадени на д.п., показанията
на св.М.С., дадени на д.п., показанията на В.П. и обясненията на подс. Е. за
недостоверни и не ги кредитира. По отношение на обясненията на подс. Е. следва
да бъде отчетен и констатираният факт на тяхното надграждане с оглед собственото
му благоприятстване. Подсъдимият двукратно се възползва да даде обяснения – в
о.с.з. на 31.03.2017г. и 23.05.2017г. При първите си обяснения ( на
31.03.2017г.) той заявява, че трамвай на кръстовище не е имало – „…..пред мене
нямаше коли, нито след мене имаше кола, нямаше и трамвай…“, която позиция обаче
променя при допълнителното дадените такива ( на 23.05.2017г.) – „…при наличие
на спрял трамвай, аз нямаше как да го видя този човек….“. В този смисъл и освен
че изхождат от най- заинтересуваното от благоприятен за него изход на делото
лице, обясненията на подс. Е. са и вътрешно противоречиви, поради което и съдът
ги определя в тази им част като недостоверни и израз единствено на правото му
на защита, поради което и не ги цени.
Следващото съществено противоречие в източниците на
интересуваща делото информация касае ограничаване на видимостта на водача
вследствие на лошото осветление на кръстовището, наличните парапети и атмосферни
условия ( мъгла). Данни за недобро осветление и възможни пътни препятствия (
парапети) се съдържат в обясненията на подсъдимия и в свидетелските показания,
което обстоятелство мотивира съда да назначи допълнителна единична АТЕ, която
да отговори каква е била обективната възможност на водача при конкретните пътни
условия да възприеме пресичащия пешеходец. Според експерта, изготвил заключението на допълнителната единична АТЕ, при
движение на къси светлини осветеността,
при която човешкото око може да забележи обект е около и над 2 лукса и се
получава ясна зона до 60 м. Осветеността от работещото улично осветление в
района на произшествието не може да бъде определена по технически данни, а за
ефективността на същата може да се даде оценка по експертен опит; осветлението
на участъка на произшествието се е осъществявало при едновременното действие на
няколко фактора: работещо улично осветление, осветеността от късите светлини на
л.а., осветеност от фаровете на другите преминаващи автомобили, осветление от
намиращите се в близост сгради, поради което експертът счита, че към момента на
ПТП осветеността в района на произшествието е позволявала възприемане на обекти
от водача на автомобила не по-малко от 100 метра напред, като пешеходецът е бил
облечен със светло /бяло/ яке, който цвят дава възможност за по бързо
възприемане на пешеходеца от водача на автомобила на фона на контрастността с
околния фон. Водачът на автомобила, при отсъствие на спрял отляво трамвай, е
имал обективна възможност да възприеме пешеходеца още със стъпването му на разделителния остров; при наличие на
спрял трамвай към момента на ПТП, водачът е имал обективна възможност да
възприеме пешеходеца след излизането му от десния габарит на трамвая;
парапетите на подлеза не са били препятствие, ограничаващо видимостта на водача
към пешеходеца, движещ се по разделителния остров пред подлеза за пешеходци.
При движение на л.а. със скорост от 50 км./ч. или 60 км./ч. пешеходецът се е
намирал на линията на десния габарит на спрелия трамвай; при отсъствие на спрял
трамвай, пешеходецът се е намирал на разстояние по широчината на пътното платно
на 7.50 м. от мястото на удара, т.е. в началото на трамвайното трасе.
Анализирайки в доказателствен аспект субективните
възприятия на подсъдимия и свидетелите по делото от една страна, а от друга – основаните
на обективни фактори експертни изводи,
съдът изгради изводите си по фактите въз основа на експертното заключение и
прие за установено по делото, че подс. Е. в качеството си на водач на МПС е
разполагал с обективна възможност да възприеме пресичащия пътното платно
пешеходец при конкретните условия на видимост на разстояние не по-малко от 100 метра, като наличните парапети на пешеходния
подлез не са ограничавали видимостта на водача Е..
По
отношение наличието на мъгла такива данни са налични в обясненията на подс. Е.,
депозирани на 23.05.2017г. ( „… плюс
мъглата, която имаше….“) и показанията на св. Н. ( „…По принцип съм запомнил,
че имаше лека мъгла, не беше толкова видимо…“). Въпросът съществен за изхода на
делото, е дали видимостта е била ограничена от това атмосферно явление и
отговорът е отрицателен, тъй като в огледния протокол ( действието е започнало
около 30 минути след произшествието) е посочено, че видимостта е добра, а
всички свидетели възпроизвеждат зрителните си възприятия от произшествието от
сравнително голяма отдалеченост – напр. св. М. ( с уговорката, направена по
–горе за констатираната за свидетеля неправилност на преценките й за разстояние
между обекти) - „…Аз се намирах на
разстояние 200-300 метра от мястото на удара….“, св. М. С. „…Бяхме на
разстояние към 30 - 40 метра от мястото на удара….“, св. В. П. – „…Бяхме някъде
на 15-20 метра по диагонал от мястото на удара…“, св. К. П. „…Ние бяхме на
разстояние от 30 до 50 метра от мястото на удара…“, св. Ц. Н. „…Движейки се от
бул. „България“ и завивайки по бул. „В.“ поглеждам наляво и виждам, че
светофара на бул. „П. С.“ свети за направо, т.е. за мен. Тъй като там е доста
далече, не мога да го хвана и забавям движението. …“. В този смисъл и съдът не
приема наличието на ограничена видимост поради неблагоприятни атмосферни
условия, като за обясненията на подс. Е. в тази им част важи казаното по-горе
относно частта им за спрял на кръстовището трамвай, със следващата констатация
на съда за тяхната противоречивост и опит за изграждане на защитна версия.
Последното констатирано от съда съществено
противоречие в доказателствените източници е относно скоростта на движение на
управлявания от подс. Е. автомобил. Самият подсъдим твърди, че се е движел със
скорост от 40-50 км./ч., св. М. и св. М. С. сочат приблизително същата скорост,
заключението на основната тройна МАТЕ определя скоростта на 50 км./ч., а това на повторната тройна МАТЕ – на не
по-малко от 60 км./ч. Тъй като подсъдимият е заинтересуван от твърдението за движение
със съобразена скорост, св. М. ( въпреки
че е водач на МПС е с констатирана от съдебния състав неправилност на
преценките й за разстояние между обекти), а св. С. към момента е бил ученик със
следващата от възрастта липса на адекватност на преценките и неправоспособен
водач на МПС, съдът изгради изводите си за това обстоятелство не осланяйки се
на субективните възприятия на подсъдимия ( за когото има основания за предубеденост и заинтересуваност от
излагане на благоприятстваща го информация) и свидетелите, а въз основа на
експертните заключения. Основание за
това доказателствено разрешение на съда е фактът, че за определяне на скоростта
на движение вещите лица са изхождали от обективни фактори (находки), каквито са
деформациите върху автомобила и травматичните увреждания на пострадалия С. Х., при които липсва както субективният елемент
на преценка на този факт, така и възможността за тенденциозност ( касателно
обясненията на подсъдимия). Въпреки това, изхождайки от едни и същи изходни
данни и използвайки едни и същи методи –
номограмите на М. иК.- експертите по
основната тройна МАТЕ определят скоростта на движение на л.а. „Форд
Фиеста“ на 50 км./ч., а тези по
повторната тройна МАТЕ – на не по ниска от 60 км./ч. Съдът се довери на
заключението на повторната тройна МАТЕ и не цени това на основната тройна МАТЕ,
съобразявайки обосновката на вещите лица при защитата на приетия от тях извод за това обстоятелство при
разпита им, проведен в о.с.з. на 28.02.2017г. Докато експертите по основната
тройна МАТЕ изразяват колебание и несигурност на извода си ( срв. в.л. Д. :
„…Скоростта е определена само на базата на счупеното стъкло на автомобила. Това
са едни косвени, неточни методи за определяне на скоростта на автомобила, но
при липса на други данни се използват тези в експертната практика….“; в.л. А.: „…
има предложени в медицинската литература няколко класификации, които не
могат да бъдат меродавни да установят точната скорост, с която се е движил един
автомобил, тъй като чисто технически външните части на автомобилите се
различават и техническите данни на всеки един отделен автомобил са различни.
Т.е. моите познания за този въпрос не могат да бъдат абсолютно точни. Могат да
бъдат предполагаеми, приблизителни, но не и абсолютно точни…“), това не се отнася
до експертите, изготвили повторната тройна МАТЕ, които напротив – са единни, ясни
и категорични, обосновавайки извода си въз основа на обективните находки по делото и научната им
логически издържана интерпретация, са определили скоростта на не по-малко от 60
км./ч. ( срв. в.л. Д.: „… Съгласно методите наК.и на М. при
център на удара около средата на предното стъкло по височина определя една
скорост, която е не по-ниска от 60 км/ч. и която ние сме приели, като 60 км/ч в
момента на удара. … На база височината на центъра на деформацията, която е
показана на фигура 3 и която според двата метода определя, че скоростта на
автомобила е около 60 км/ч……Доколкото е
записано, че има пробит таван над предното стъкло. Това не може да се приеме,
че е от ръката на човека….“; в.л. Г.: „….посочени са и графиките, които са
приложени в учебниците заК.и за М.. Видно от тези графики, на това ниво
счупването на предното стъкло води до извод за такава скорост. …..От медицинска
гледна точка може да се каче, че има значение и ръста за това дали е нанесен
удар под центъра на тежестта на тялото или не е. В конкретния случай, центъра
на тежестта на тялото – удара е под центъра на тежестта, в областта на
инициалния удар, на подбедрицата, която е маркирана със сигнификантното
установяване на фрактура от бронята на автомобила. Тази фрактура посочва не
само, че инициалния удар е бил в областта на дясна подбедреница, а и посочва
посоката на удара. От там правим извод за механогенезата на причиняване на уврежданията.
Това е релевантно към извода на колегата
по отношение на качването на тялото и достигането му на част от него,
най вероятно главата ,в областта на предното стъкло, от което е получено
счупването……“; в.л. П.: „…. Достигането на толкова голяма височина на главата
на пешеходеца е мотив да вземем по - висока скорост от тази на колегите…..“). В тази смисъл и съдът прие
за най- пълно, обективно и съответно на медицинските и трасологичните данни
именно заключението на повторната тройна МАТЕ (л.л. 136-148 от д.п) , което кредитира във всичките му части,
респ. не цени заключението на основната тройна МАТЕ ( л.л. 71-80
от д.п.), в частите, в които му противоречи, и прие за несъмнено установено по
делото, че скоростта на движение на управлявания от подс. Е. автомобил към
момента на произшествието е била 60 км./ч.
В заключение съдът кредитира показанията на
свидетелите ( извън посочените по - горе части) , обясненията на подсъдимия (
извън посочените по-горе части) и заключенията на изготвените по делото
експертизи ( изцяло на повторната тройна
МАТЕ, на допълнителната
тройна МАТЕ, на СМЕ на труп, на единичната и допълнителна единични АТЕ и на СХЕ
и отчасти
– посочени по-горе – на основната тройна
МАТЕ ) и писмени доказателства и доказателствени средства по делото.
При
така установените факти съдът приема следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
Подсъдимият
П.И.Е.
е осъществил състава
на престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От
обективна страна на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал л.а. марка
„Форд”, модел „Фиеста” с рег.№ *******–
моторно превозно средство по смисъла на §6,т.11 от ДР на ЗДвП.
Съдът, като съобрази изразеното в
ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., разбиране, прие, че управлението на МПС от неговия водач по
смисъла на чл. 342, ал.1,пр.3 от НК включва всички действия или бездействия с
приборите и механизмите на превозното средство, независимо дали същото се
намира в покой или в движение. В настоящият случай подс. Е. е взаимодействал с уредите
за управление на автомобила, който се движил
и е имал възможност да въздейства и съответно определя неговата посока и
скорост на движение.
На
инкриминираната дата и място подсъдимият Е. е управлявал МПС в нарушение на
разпоредбите чл.20, ал.2 от ЗДвП, според
който „
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”, като не спрял пред видима опасност за
движението – пресичащ пътното платно пешеходец.
Видно
от приетия по делото механизъм на настъпване на ПТП между управлявания от
подсъдимия автомобил и пешеходеца С. Х., подсъдимият в нарушение на изискването
на чл.20, ал.2 от ЗДвП не е преустановил движението ( спрял) на автомобила, който
е бил технически изправен, при възникнала опасност за движението.
Вън от всякакво съмнение е, че пресичащ пътното платно
( предназначено за движение на ППС) пешеходец представлява „опасност за
движението” по смисъла на цитираната разпоредба, налагаща незабавното
предприемане на активни действия със системите на автомобила от неговия водач
по начин недопускащ нараняването на пешеходеца. Съществено за правилния изход
на делото е определянето на началния момент, от който пешеходецът С. Х. е станал
„опасност за движението“, тъй като именно това е и моментът, в който водачът Е.
е следвало да предприеме мерки за безопасността на уязвимия участник в
движението и той е нормативно предписания начален момент на опасната зона. ВКС през
дългогодишната си практика е извел установяването на момента на възникване на
опасност за движението по еднопосочен и безпротиворечив начин, като еднозначно приема,
че същият зависи от компонентите на конкретната пътна обстановка. Съотнасят се
към настоящия случай разрешенията, дадени в ТР № 28/28.11.1984г. по н.д.
10/1984г. на ОСНК на ВС, според което „ задължението за намаляване на скоростта
или спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на
препятствието за движението, независимо дали е на платното за движение или
извън него. За начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът,
когато например един пешеходец се
насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил
на него и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще
навлезе в платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без
значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до
навлизане в него непосредствено след това….“; р. № 819/19.08.1980г. по н.д. №
722/1980г., ІІІ н.о., според което „ …опасността за движението по начало има
динамично съдържание, като тя може и стабилно да съществува или да възникне при
известни обстоятелства, които водачът на едно МПС е длъжен да предвиди.
Пешеходецът ще представлява стабилна и реална опасност за движението, когато
той се намира в лентата за движение, по която се приближава към него едно МПС. Опасността
за движението също възниква и в случая, когато пешеходецът се намира извън
платното за движение, но той се насочва към него за пресичане на
пътя….Пешеходецът обаче няма да бъде опасност за движението, когато се намира
на такова място, което е предназначено за него, без да показва предстоящо
намерение за проява на неправомерно поведение….“. Посочените разрешения,
отнесени към процесния случай, водят до извод, че пресичащият пътното платно на
бул. „В.“ пешеходец С. Х. е станал
опасност за движението от момента, в който е предприел пресичане на трамвайните
релси на булеварда. След като пешеходецът е напуснал разделителния остров ( с
широчина 4.30 метра), по който е могъл да пресече бул. „В.“ през пешеходния
подлез, той ясно и недвусмислено е обективирал намерението си да пресече
пътното платно отляво надясно по
посоката на приближаващия автомобил с водач подс. Е., при което негово
поведение категорично траекториите им на движение биха се пресекли. В този
момент за подс. Е. е възникнало и задължението да взаимодейства с уредите за
управление на л.а. „Форд Фиеста“ по начин, който да не допусне настъпването на
произшествие – в случая чрез аварийно спиране на МПС. Видно от приетото във
фактическата страна на настоящите мотиви, установяващо се от заключенията на експертизите
с участието на авто-технически експерти, при избраната от водача Е. скорост на движение
на МПС от 60 км./ч. на инкриминираните място и време опасната му зона за
спиране е била от порядъка на 43.00 метра, а в момента, когато от разделителния остров пострадалият е стъпил
на трамвайното трасе, лекият автомобил
се е намирал от мястото на удара на 48.00 метра. Същевременно подсъдимият и
водач на МПС Е. е имал обективна възможност да възприеме пешеходеца още със
стъпването му на разделителния остров, като
осветеността в района на произшествието му е позволявала възприемане на обекти от
разстояние не по-малко от 100 метра
напред.
Следва извод, че водачът Е.
е разполагал с техническа възможност и е
могъл да предотврати удара, ако е съобразил поведението си с посоченото правило
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Именно
в резултат на посоченото нарушение и като пряка последица от неизпълнението на
задължението за активно действие в чл.20, ал.2 от ЗДвП подс. Е. е причинил
смъртта на С.Х.. Налице е пряка причинно следствена връзка между липата на адекватни
действия от водача Е. при възприетата опасност за движението и осъществените
общественоопасни последици, тъй като при спазването му от страна на подсъдимия Е.
не би настъпил противоправния резултат – смъртта Стоян Х. като следствие от прегазването
на тялото му от автомобила.
Не
е налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК ( случайно деяние), тъй като в
конкретния случай подсъдимият Е. не спрял пред видима опасност за движението, с
каквато техническа възможност е разполагал, с оглед на което той обективно сам
се е поставил в невъзможност да предотврати удара. Поради изложеното съдът
намира, че съставомерният резултат се дължи на виновното поведение на
подсъдимия и не е налице хипотезата на
чл.15, ал.1 от НК – случайно събитие. Общественоопасният резултат не би
настъпил, ако подсъдимият бе изпълнил визираното в чл.20, ал.2 от ЗДвП изискване, каквато обективна възможност е
била налице. Именно неговото противоправно поведение е било едно от
необходимите условия, станали причина за настъпване на съставомерната
последица, което обосновава и причинната връзка между нарушението на правилото
за движение по пътищата и настъпилия противоправен резултат.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Е. непредпазливо под
формата на небрежност. Подсъдимият е съзнавал, че нарушава правилата на ЗДвП, движейки
се с несъобразена с конкретната възникнала опасност за движението скорост, след
като на достатъчно разстояние да спре е възприел пресичащия пътното платно
пешеходец и не е задействал аварийно спирачната система, за да спре пред
видимото препятствие на пътя. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на смъртта на друго лице ( в
случая С.Х.) при управлението на МПС, но за него е съществувало задължение, а същият е и могъл, при
ангажиране на интелектуалните си възможности, да предвиди възможното настъпване
на общественоопасните последици от неизпълнението на правилото за движение по
пътищата – причиняването на смърт на друго лице и е могъл да съобрази
поведението си по начин, че да не допуска настъпването й.
Определящото
при детерминиране формата на вината на водача при престъпленията по транспорта
е отношението на дееца към последиците, предвидени към съответния състав от НК,
а не отношението към нарушаване на съответните правила за движение. В случая по делото не са събрани каквито и да
било доказателства ( а и липсва подобно обвинение за по – тежко
наказуемо престъпление), които да сочат, че подс. Е. да е целял (искал)
или допускал ( отнасял се е безразлично) смъртта на починалия С.Х., като следва
да бъде обсъдена формата на вина на водача към нарушаването на правилото за
безопасност на участниците в движението по пътищата, т.е. не психическото
отношение на подсъдимия към общественоопасния резултат, обективно настъпил по
делото – причиняването на смърт, а към нарушаването на съответното правило,
гарантиращо безопасността на участниците в движението по пътищата. В случая от
приетите за установени факти касателно поведението на подсъдимия Е. при
управлението на л.а. „Форд Фиеста” на инкриминираната дата и механизмът
на реализиране на ПТП следва извод, че движението с несъобразена скорост (
невъзможността да спре пред пешеходеца) се дължи на негово умишлено ( под
формата на евентуален умисъл) отношение
към спазване правилото за движение (чл.20, ал.2 от ЗДвП), доколкото пълното
игнориране на възприетата интензивна опасност за движението и нейното естество
– пресичащ пътното платно човек - се явява негативно въздействащ върху пътната
обстановка фактор, логически и закономерно явяващ се предпоставка за настъпване
на ПТП, като за предотвратяването й водачът не се е осланял на конкретни
фактори ( тогава би имало съзнавана непредпазливост – самонадеяност), а на
шанса, че пешеходeцът ще преустанови своето движение,
което сочи във волеви аспект на
евентуален умисъл у водача за нарушаването на правилото за движение – при тази
несъобразена с възникналата интензивната
опасност за движението скорост и при конкретните пътни условия създава
обективна възможност за игнорирането й със съответните последици за по- уязвимия
участник в движението, но към този възможен последващ резултат се е отнесъл с
безразличие/пренебрежение и той не го е накарал да измени начина на
управлението.
Това обстоятелство обаче не
рефлектира върху квалификацията на деянието, а е обстоятелство от значение при
определянето на наказанието ( така ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г.,
т.3,б.”б”).
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението по чл. 343,ал.1, б.”в”, вр. чл.342,ал.1,пр.3 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от две до шест години, поради което съдът, отчитайки и разпоредбата на
чл.39, ал.1 от НК следва да отмери наказанието в тези рамки.
При
индивидуализацията му съдът отчете като смекчаващи обстоятелства необременото
съдебно минало на подсъдимия, липсата на данни за други допуснати нарушения на
правилата за движение по пътищата, добрите му характеристични данни, пенсионна
възраст, здравословно състояние, дадените
от него обяснения, спомогнали в по-голямата си част за разкриване на
обективната истина по делото, значителното съпричиняване на общественоопасния
резултат от пострадалия С. Х., който е пресичал пътното платно, предназначено
за движение на ППС на необозначено/неразрешено за това място, както и
несъответната на конкретните фактическа и правна сложност на делото
продължителност на наказателното производство от близо 3 години.
Като
отегчаващи обстоятелства съдът отчете високата степен на обществена опасност на
деянието, изразена чрез механизма на
извършеното и в частност нарушаването на основополагащо правило за движение по
пътищата и формата
на вина при нарушаването му – умисъл,
което определя по-високата степен на конкретното деяние в сравнение с това от
съответния вид.
В
заключение, съобразявайки относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите
отговорността на дееца обстоятелства, съдебният състав счете, че евентуалното
разрешение, поискано от прокурора и частното обвинение, да се постанови наказание
„лишаването от свобода” около минималния предвиден в закона срок (2 години) би
надхвърлило легитимните цели на наказанието, които в този случай са отлично
реализуеми и с приложението на института на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, което в най- пълна степен съответства на установения
по делото комплекс от смекчаващи вината на дееца обстоятелства. Ето защо настоящият съдебен състав счете,
че съответно на престъплението (чл. 35, ал.3
от НК) се явява определянето на наказанието при условията на чл.55 от НК – при
многобройни смекчаващи отговорността на Е. обстоятелства, когато и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, като ръководещи за
това разрешение се явяват най – вече личността на дееца, високата степен на
съпричиняване на резултата от пострадалия и продължителността на наказателното производство, правеща строгостта
при определянето на наказанието в разрез с целите на специалната и генерална
превенция.
Тъй като престъплението по чл. 343, ал.1 ,б.”в” от НК предвижда най-нисък предел за наказанието
„лишаване от свобода” съдът на основание чл. 55,
ал.1, т.1 от НК го определи под най - ниския предел, като счете за адекватно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и горепосочените темпорални
фактори ( отдалеченост на наказанието от престъплението) и съпричиняването на
престъпния резултат, детерминирането му в размер на 1 ( една) година и 6 (
шест) месеца. Последяващо смекчаване на
наказателната отговорност на подс. Е. в случая според съдебния състав не се
явява удачно, тъй като не би държало сметка за обективно настъпилия общественоопасен
резултат, изразен в смъртта на пострадалия и конкретната форма на вина на дееца
при нарушаването на основополагащо за безопасността на участниците в движението
правило.
По отношение на наложеното наказание „лишаване от
свобода” съдът прецени, че същото не следва да бъде изтърпяно ефективно, а
изпълнението му отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК. Деецът не е осъждан,
деянието е извършено по непредпазливост,
данните за личността му са добри – същият е пенсионер, поради което и
ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” не се налага. Ето защо
и като съобрази и формалното наличие на
предпоставките за приложение на чл. 66, ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението
на наказанието за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в
сила, като счете, че така определената минимална продължителност на
изпитателния срок ще изиграе в достатъчна степен превъзпитателна и превантивна
роля.
На основание чл. 343г от НК, вр. чл. 343, ал. 1, б. “в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр.
чл. 37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши подс. Е. от право да управлява МПС за срок също от 1 (една)
година и 6 (шест) месеца, явяващ се минимално предвидения, съобразно правилото на
чл. 49, ал.2 от НК, отчитайки именно обстоятелството,
че подсъдимият е извършил флагрантно нарушаване на основополагащо за
безопасността на участниците в движението правило, свързано с едни от
най-уязвимите членове – престарял човек, което го определя като опасен за
околните водач, още повече и като съобрази,
че упражняването на професията на подсъдимия не е свързано с
управлението на МПС. Поради това и съдът не приложи разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, като счете естеството на
престъплението и на нарушеното правило за движение по пътищата за достатъчно
основание за налагане на по-лекото наказание „лишаване от право да се упражнява
определена дейност“, предвидено кумулативно с наказанието „лишаване от
свобода“. От друга страна налагането му в минималния предвиден в закона размер
се обосновава с липсата на данни за завишена
степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС, обективирана
чрез установени други нарушения на правилата за движение по пътищата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Е. бе осъден да заплати в полза на Държавата по
сметка на СДВР сумата от 1203.06лв. ( хиляда двеста и три лева и 06 стотинки), представляваща
направени разноски по делото в д.п. и в полза на ВСС – 1092.76 лв.( хиляда
деветдесет и два лева и 76 стотинки) , представляваща направените в съдебното
производство разноски.
Предвид изричното искане от страна
на повереника на частните обвинители за
присъждане на направените пред настоящата инстанция от тях разноски и на
основание чл.189,ал.3 от НПК подс. Е. бе
осъден да заплати на всеки от частните обвинители Б.Х. , М. Х. и А.
Р. сума в размер на по 1 500.00 лв. ( хиляда и петстотин) лева,
представляваща възнаграждение на упълномощения им повереник в съдебното
производство пред настоящата инстанция.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът върна на подс. Е. вещественото
доказателство по делото – лек автомобил марка „Форд” модел „Фиеста ” с рег. № *******, тъй като същият е
негова собственост, вещта не подлежи на отнемане в полза на Държавата поради
непредпазливия характер на престъплението и МПС е било приобщено по делото за нуждите на разследването
и което понастоящем не е необходимо.
Мотивиран от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ
в СГС: