О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№___________
гр. Варна, ____.08.2017г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на четвърти август две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.д.№1013 по описа за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.389 от ГПК.
Образувано
е по изпратена по подсъдност искова молба от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.”Вл.Варненчик” 258,
кула –Г, чрез ю.к.И., срещу „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, ресторант Сириус,
за приемане за установено, че „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК ********* дължи заплащане
на сумата от 54 393,71лв., представляваща стойността на консумирана и
незаплатена ел.енергия за период от 28.11.2013г. до 25.02.2014г., за която е
издадена фактура №**********/27.02.2014г., за обект с абонатен №1575056, с
адрес гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, кораб и клиентски
№**********, както и на сумата от 15 600,24лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 19.03.2014г. до 13.01.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 30.03.2017г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК №21589/18.05.2017г. по ч.г.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти
състав.
Предявените
искове са с правно основание чл.422 вр. чл.124 от ГПК.
В молбата се твърди, че
ответникът е клиент на „Енерго Про Продажби” АД, с клиентски номер **********,
във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер 1575056, с адрес
на потребление гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, кораб. Тези
облигационни отношения са уредени от ОУ на договорите за продажба на
ел.енергия, които са приети на основание чл.98а от ЗЕ, и по-конкретно от чл.17,
т.2, чл.16, ал.1, т.2, чл.26, чл.27и чл.38.
Твърди се, че с влязло в сила
решение по т.д.№510/2014г. на ВОС предявените отрицателни установителни искове
от ответното дружество за недължимост на процесните суми са отхвърлени, като
въпросът за дължимостта им е решен със сила на пресъдено нещо, в какъвто смисъл
е и трайно установената съдебна практика.
Предвид
изложеното, ищецът е пристъпил към събиране на дължимите суми, като е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по
което е образувано ч.г.д.№4206/2017г. на ВРС, 16-ти състав. В срока по чл.414
от ГПК по делото е постъпило възражение от ответника – длъжник, което
обосновава интереса от предявения установителен иск.
С молба, приложена към исковата ищецът „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, чрез ю.к.И., е направил искане за допускане на обезпечение на предявените
искове по реда на чл.389 ГПК чрез НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху недвижим имот,
собственост на ответното дружество, представляващ УПИ V-1052,1586
в кв.5 на 8-ми микрорайон на гр.Варна, ул.”Драгоман” №12 и ул.”Шейново” №9, с
площ от 498 кв.м. по документи и 522 кв.м по скица, с идентификатор
10135.1507.198, при граници: ул.”Драгоман”, УПИ І -1058, ул.”Шейново, УПИ 9606.
В молбата се твърди, че
исковете са вероятно основателни, тъй като възраженията на ответника за
недължимост на процесните суми са отхвърлени с влязло в сила решение. Твърди
се, че ответникът е длъжник и към други кредитори, които са пристъпили към
принудително събиране на вземанията си, вслествие на което голяма част от
имуществото на ответника е запорирано или възбранено. Посоченото обстоятелство
обосновава интереса от исканото обезпечение, предвид съществуващата вероятност
ищецът да не може да упражни правата си за събиране на процесните суми, след
уважаване на исковете.
Съдът,
като взе предвид твърденията на молителя и приложените по делото доказателства,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да
бъде допуснато обезпечение е необходимо да е налице обезпечителна нужда, т.е.
интерес от обезпечението на предявените искове, същите да са допустими и
вероятно основателни и исканата обезпечителна мярка да е подходяща и оправдана,
с оглед обезпечителната нужда. Целта на обезпечението е да се предотвратят
действия на длъжника, които да осуетят осъществяването на правните последици на
решението, а обезпечителната нужда е налице, когато без обезпечението
осъществяването на правата по решението ще бъде невъзможно за ищеца или
значително ще се затрудни.
В
настоящия случай съдът счита, че предявените искове са допустими и подкрепени с
писмени доказателства, съобразно фазата на развитие на производството.
Налице е и обезпечителна
нужда, при съществуващата възможност да бъде затруднено осъществяването на
правата на ищеца при уважаване на същите: Предмет на делото са специалните
установителни искове по чл.422 вр. чл.415 от ГПК, предявени във връзка с
депозираното от ответника възражение срещу издадената заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. При уважаването им,
издадената заповед за изпълнение, като съдебно изпълнително основание, ще влезе
в сила и ще се ползва с изпълнителна сила, като исканото обезпечение е именно
за осигуряване възможността на изпълнение на същата /в този смисъл е и
определение по ч.т.д.№2236/2013г. на ВКС, 1-во т.о./.
Исканата от молителя
обезпечителна мярка – възбрана върху притежаваните от ответника идеални части
от подробно описания недвижим имот е адекватна и подходяща, поради което следва
да се допусне до размера на предявените искове.
По тези
съображения, съдът намира, че молбата за допускане на обезпечение на
предявените искове, описани по-горе, чрез НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху
притежаваните от ответника 63,2048%ид.ч. от описания недвижим имот, на
основание чл.389 от ГПК е основателна и счита, че като такава същата следва да
бъде уважена.
С оглед
на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА обезпечение на
предявените по т.д.№1013/2017г. по описа на ВОС искове от „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.”Вл.Варненчик” 258, кула –Г, чрез ю.к.И., срещу „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и
Елена”, ресторант Сириус, за приемане за установено, че „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК
********* дължи заплащане на сумата от 54 393,71лв., представляваща
стойността на консумирана и незаплатена ел.енергия за период от 28.11.2013г. до
25.02.2014г., за която е издадена фактура №**********/27.02.2014г., за обект с
абонатен №1575056, с адрес гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена” №10, кораб
и клиентски №**********, както и на сумата от 15 600,24лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 19.03.2014г. до 13.01.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда –
30.03.2017г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК №21589/18.05.2017г. по ч.г.д.№4206/2017г.
на ВРС, 16-ти състав, на основание чл.422 от ГПК, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ВЪЗБРАНА върху
собствените на „СИРИУС 49” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, к.к.”Св.Св.Константин и Елена”, ресторант Сириус, 63,2048% ид.ч. от недвижим имот,
представляващ УПИ V-1052,1586
в кв.5 на 8-ми микрорайон на гр.Варна, ул.”Драгоман” №12 и ул.”Шейново” №9, с
площ от 498 кв.м. по документи и 522 кв.м по скица, с идентификатор
10135.1507.198, при граници: ул.”Драгоман”, УПИ І -1058, ул.”Шейново, УПИ 9606,
до размера на предявените искове 69993,95лв., на основание чл.389 от ГПК.
Да се
издаде обезпечителна заповед.
ОПРЕДЕЛEНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд гр.Варна в едноседмичен
срок от връчването му за молителя, и от връчване на съобщението за наложената
възбрана от службата по вписванията, за ответника.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: