Присъда по дело №61/2022 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 17
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 9 март 2022 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20222310200061
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Елхово, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
и прокурора Ан. Г. С.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20222310200061 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П С К. /P S K/, (с имена П С /P S/ по обвинителен акт,
регистриран в системата ЕВРОДАК с реф. № BG234С2106260004 и в системата АФИС -
транз. № BD592I2106260004), роден на 05.10.1996 г. в гр. Арбил, Ирак, гражданин на Ирак,
с адрес в гр. Арбил, Ирак, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЗА
ВИНОВЕН, в това, че на 26.06.2021 г. в района на гранична пирамида № 272, находяща се в
землището на с.Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол, действайки като извършител, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта - престъпление по чл. 279, ал. 1 от Наказателния кодекс,
поради което на основание чл.279, ал.1 от НК във вр.чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ
МЕСЕЦА лишаване от свобода и ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 лева.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението
на наложеното на подсъдимия П С К. /P S K/ наказание лишаване от свобода, считано от
влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач на
досъдебното производство в размер на 30.00 лева остават за сметка на органа, който ги е
направил - РДГП – Елхово, а направените по делото разноски за преводач на съдебното
производство в размер на 100.00 лв. остават за сметка на РС – Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен
съд, чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
1
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 17/21.02.2022 година по НОХД № 61/2022 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано след възобновяване на наказателното производство и
отмяна на постановената присъда по НОХД № 297/2021 година по описа на РС – Елхово,
въз основа на внесен обвинителен акт по БП №94/2021 година по описа на ГПУ – Елхово,
с който обвинителен акт против П С /P S/ роден на 05.10.1996 г. в гр. Захо, Ирак, гражданин
на Ирак, с установена в хода на съдебното производство самоличност П С К /P S K/, роден
на 05.10.1996г. в гр.Арбил, Ирак, гражданин на Ирак, с адрес в гр.Арбил, Ирак, е повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 26.06.2021 г. в
района на гранична пирамида № 272, находяща се в землището на с.Лесово, общ. Елхово,
обл. Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимият обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от
обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен и
му бъде наложено наказание за извършеното престъпление по чл.279, ал.1 от НК при
условията на чл.54 от НК, в размер на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години и глоба в
размер на 100.00 лв.
Подсъдимия участва в производството лично и с упълномощените от него двама
защитници – адвокати. Признава се за виновен по повдигнатото му обвинение, като отказва
да дава други обяснения.
В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия - адв.М от АК – Хасково
поддържа становище за недоказаност на обвинителната теза по категоричен начин от
събраните по делото доказателства и моли подзащитния му да бъде оправдан.
Алтернативно, ако съда счете, че тезата за защитата е несъстоятелна и приеме, че
обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, моли подсъдимия да бъде
признат за виновен, като при определяне на наказанието се счетат в превес на смекчаващи
вината обстоятелства младата му възраст, чистото му съдебно минало и съдействието му в
ДП и му се определи наказание в рамките на предложеното от Прокуратурата.
Защитникът на подсъдимия адв.Ш от АК – Хасково, поддържа становището на адв.
М, и моля при определяне на наказанието съдът да вземе предвид развоя на цялото
производство и определи наказание на подзащитния й в предвидения от закона минимум.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е П С К /P S K/, (с имена по обвинителен акт П С /P S/), роден
на 05.10.1996 г. в гр. Арбил, Ирак, гражданин на Ирак, с адрес в гр.Арбил, Ирак.
Подсъдимият П С К /P S K/ в неустановено по делото време преди 26.06.2021 година
е напуснал Ирак и влязъл на територията на република Турция. По време на престоя си в
република Турция подсъдимия взел решение да влезе на територията на република
България, не по установения за това ред, без съответните изискуеми разрешения от
граничните власти. На 26.06.2021г. подсъдимия заедно с други три лица, чужди граждани се
придвижвал в близост до границата на република България, където на 26.06.2021 г. заедно с
другите три лица преодолял възпрепятстващото съоръжение на границата между република
Турция и република България, като прескочил същото, в района на гранична пирамида
№272, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, като по този начин
влязъл от република Турция в република България без надлежно разрешение. След това
1
подсъдимия заедно с другите три лица продължил движението си към вътрешността на
страната. По – късно същият ден, на 26.06.2021г. подсъдимия и спътниците му достигнал
до с.Устрем, обл.Хасково, където били задържани от служители на ГПУ – Елхово, между
които и св.П М - началник група ОДГ в ГПУ – Елхово при РДГП – Елхово, след като
преди това им била извършена полицейска проверка и било установено, че са без документи
за самоличност.
Документ за самоличност не е намерен у подсъдимия и при извършения му обиск.
Пред св.П М подсъдимия е заявил следните имена „П С /P S/“, както и дата и място на
раждане - 05.10.1996г., Ирак.
В хода на образуваното бързо производство самоличността на подсъдимия е била
снета по негови данни, като същият е посочил следното име П С /P S/.
След задържането на подсъдимия на 26.06.2021 година същият е бил регистриран на
ГПУ Елхово 3 в системата ЕВРОДАК /Европейската система за сравняване на
дактилоскопични отпечатъци на лица, подали молба за убежище и на лицата, задържани при
опит за незаконно пресичане на граница/ и в системата АФИС /Автоматизираната
дактилоскопна идентификационна система на МВР/. В системата ЕВРОДАК е регистриран
с реф. № BG234С2106260004 и в системата АФИС с транз. № BD592I2106260004.
От представените и приети към доказателствата по делото документи временен
паспорт и паспорт с номер 00139190, издаден от република Ирак се установиха следните
данни за самоличност на подсъдимия - П С К /P S K/, роден на 05.10.1996 г. в гр.Арбил,
Ирак, гражданин на Ирак.
От изготвената и приета към доказателствата по делото дактилоскопна експертиза
№22ДКТ – 5 от 12.01.2022 година, от вещо лице Н С, специалист в областта на
дактилоскопията в ЦЕКИ към НИК - МВР се установява, че европейска дактилоскопна
карта на лице с имена П С К /името, с което подсъдимия се е идентифицирал пред ВКС/,
дактилоскопиран на 30.12.2021 година в следствен арест гр.Бургас, са идентични с
отпечатъците върху дактилоскопна карта по образец ЕВРОДАК на иракския гражданин P S,
дактилоскопиран на ГПУ Елхово 3.
От приложените по делото справки за съдимост, изискани във връзка с наличните по
делото разнородни данни за самоличността на подсъдимия той не е осъждан. Отразеното в
справката за съдимост осъждане на името на П С /P S/ е по воденото НОХД № 297/2021
година на РС – Елхово, постановената присъда №39/27.07.2021г. по което е отменена с
решение № 5/08.02.2022 г. по НД № 937/2021 година на ВКС, и след възобновяване на
наказателното производство е било образувано настоящото НОХД 61/2022 година по описа
на РС – Елхово.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства – от направените от подсъдимия признания за
вината му, от показанията на свидетеля П Т М, дадени в хода на съдебното следствие, от
приобщената по делото дактилоскопна експертиза и от писмените доказателства, приложени
по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Показанията на разпитания свидетел М съдът кредитира като достоверни,
логични и последователни. Същите са относими към времето, място и начина на
извършване на деянието и към обстоятелствата свързани с установяване на подсъдимия на
територията на страната. Становището на защитата относно показанията на св.М, което
съдът възприема като такива за изключването им от доказателствената съвкупност не се
възприема от съда. Свидетеля не е между кръга лица които не могат да бъдат свидетели.
Свидетелят не е извършвал никакви действия свързани с разследване по делото. Действията
на свидетеля са били свързани единствено с служебните му задължения по охрана на
държавната граница, за установяване самоличността на установените в с.Устрем лица,
между които е бил и подсъдимия и установяване мястото на нарушение на държавната
2
граница. В показанията си свидетелят възпроизвежда изявления на едно от лицата измежду
установените в с.Устрем, сред които е бил и подсъдимия, като липсват доказателства, че
това е бил подсъдимия, както и липсват доказателства лицето което е направило тези
изявления към момента да е било задържано и в последствие да му е било повдигнато
обвинение. Действията на свидетеля се свеждат до едни първоначални действия за
установяване самоличността на група чужди граждани и причините същите да се намират на
посоченото място в един първоначален момент, към който въобще не е имало образувано
наказателно производство срещу подсъдимия. Съответно няма пречка тези производни
доказателства, да бъдат приобщени след като подсъдимия отказва да дава обяснения по
делото и липсват първични доказателства за сочените от свидетеля факти. Предвид горното
съдът намира, че приобщаването на показанията на св.М не противоречи на процесуалния
закон и на Директива 2013/48/ЕС на ЕП и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в
наказателното производство. Приетата дактилоскопна експертиза обективирана в Протокол
за извършена експертиза № 22ДКТ – 5 е обоснована, изготвена от компетентно лице и
неоспорена от страните, поради което се възприема изцяло от съда. Писмените
доказателства са редовни и относими към предмета на делото и също се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Подсъдимият П С К /P S K/, (с имена П С /P S/ по обвинителен акт, регистриран в
системата ЕВРОДАК с реф. № BG234С2106260004 и в системата АФИС с транз. №
BD592I2106260004), с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 26.06.2021 г. в района на гранична
пирамида № 272, находяща се в землището на с.Лесово, общ. Елхово, обл. Ямбол,
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият П С К /P S K/ е осъществил фактически действия
по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата от
която идва - Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България,
изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на
граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното
се извеждат от показанията на свидетеля М, както и от писменото доказателство - протокол
за полицейски обиск на лице, удостоверяващ, че при обиска на подсъдимия на 26.06.2021
година в същият не са намерени никакви документи. Поради изложеното от обективна
страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи
на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това,
че подсъдимият е успял да премине държавната граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция за което е мястото и начинът по който
същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе
в страната ни без знанието и разрешението на граничните власти, тъй като няма
3
необходимите за това документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била
формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че
подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му
по произход, както и в държавата, от където осъществява фактическото преминаване на
държавната граница, а именно Р. Турция, е бил преследван заради своите убеждения или
дейност в защита на международно признати права и свободи.
Причините за извършването на деянието, съдът намери в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока,
а като смекчаващи такива отчете ниската обществена опасност на самия деец, обоснована от
чистото му съдебно минало. Посоченото смекчаващо обстоятелство не може да бъде
определено като изключително, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК.
При тези фактически констатации и при превес на смекчаващото вината обстоятелство
съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, в размер на
предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и
наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на
органа, който ги е направил РДГП-Елхово, а направените разноски за преводач на съдебното
производство в размер на 100.00 лв. да останат за сметка на РС - Елхово.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:

4
Съобщи за изтекли лични данни