РЕШЕНИЕ
Номер: 09.10.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд Шести
наказателен състав
На тридесети септември Година:
2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Златко
Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла И.
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 1466 по описа за 2020 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № 490820-F493251 от 20.91.2020 год. на Директора на Дирекция
„Контрол” в ТД на НАП гр.Пловдив.
Жалбоподателят „ЗАГОРА 23 – П”
ООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли
същото да бъде отменено. Претендира за направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ТД на НАП
гр.Пловдив счита, че НП е законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за
установено следното:
С обжалваното НП (л.27-29 от делото), издадено въз основа на АУАН (акт
за установяване на административно нарушение)
№ F493251 от 07.08.2019 год. (л.30-32 от делото), жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.180а, ал.1 от ЗДДС – Закон за данък върху добавената стойност („Регистрирано
лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон
срокове в случаите, когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава
осма и за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит, се наказва
с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер 5 на сто от неначисления
данък, но не по-малко от 50 лв.”) за четири нарушения
на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС („Регистрирано лице, за което данъкът е станал
изискуем, е длъжно да го начисли, като: включи размера на данъка при определяне
на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл.125 за
този данъчен период; посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период”) във връзка с чл.82, ал.5 от ЗДДС („Данъкът е
изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите на чл.163а независимо дали доставчикът е
данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице“) във връзка с
чл.163а, ал.2 от ЗДДС („Данъкът за доставките по ал.1 е изискуем от получателя
– регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно
задължено или данъчно незадължено лице“), както следва:
по т.1 от НП – за
това, че в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице, като е бил длъжен, не е
изпълнил задължението си да начисли в предвидения в ЗДДС срок за данъчен период
01-28.02.2019 год., респективно – до 14.03.2019 год., ДДС (данък върху
добавената стойност) в размер на 24222,24 лева за получена доставка на пшеница,
за която от „Бул машрум“ ЕООД, ЕИК *********, е била издадена фактура №
********** от 05.02.2019 год. с данъчна основа в размер на 121111,20 лева (л.40 от делото);
по т.2 от НП – за
това, че в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице, като е бил длъжен, не е
изпълнил задължението си да начисли в предвидения в ЗДДС срок за данъчен период
01-31.01.2019 год., респективно – до 14.02.2019 год., ДДС в размер на 8074,08
лева за получена доставка на пшеница, за която от „Бул машрум“ ЕООД, ЕИК
*********, е била издадена фактура № ********** от 31.01.2019 год. с данъчна
основа в размер на 40370,40 лева (л.41 от делото);
по т.3 от НП – за
това, че в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице, като е бил длъжен, не е
изпълнил задължението си да начисли в предвидения в ЗДДС срок за данъчен период
01-28.02.2019 год., респективно – до 14.03.2019 год., ДДС в размер на 8418,82
лева за получена доставка на пшеница, за която от „Загора 23“ ЕООД, ЕИК *********,
е била издадена фактура № ********** от 22.02.2019 год. с данъчна основа в
размер на 42094,08 лева (л.42 от делото);
по т.4 от НП – за
това, че в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице, като е бил длъжен, не е
изпълнил задължението си да начисли в предвидения в ЗДДС срок за данъчен период
01-28.02.2019 год., респективно – до 14.03.2019 год., ДДС в размер на 1593,50
лева за получена доставка на пшеница, за която от ЕТ „Дяков – БВ – Божидар
Василев“, ЕИК *********, е била издадена фактура № ********** от 14.02.2019 год.
с данъчна основа в размер на 7967,52 лева (л.43 от делото).
В НП е посочено още,
че:
извършените доставки
на пшеница принадлежат към доставките, посочени в част II
от Приложение № 2 към глава деветнадесета „а“ от ЗДДС (вж. Код по КН 2012: 1001 – Пшеница и смес от пшеница
ръж), и на основание чл.82, ал.5 във връзка с чл.163а, ал.2 от ЗДДС данъкът за
тях е бил изискуем от получателя на доставките, регистрирано по ЗДДС лице, т.е.
от жалбоподателя, и същият е имал задължение да го начисли;
в законоустановения
срок по чл.117, ал.3 от ЗДДС (не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът
е станал изискуем) жалбоподателят в съответствие с изискванията на чл.163б,
ал.1, т.1 от ЗДДС („Начисляването на данъка се извършва от получателя с
издаване на протокол по чл.117, ал.2
в срока по чл.117, ал.3 – когато доставчикът е данъчно задължено лице“) е издал
данъчни документи за начисляване на данъка – протоколи с № 10 от 05.02.2019
год. (л.40, страница втора от делото), № 9 от 31.01.2019
год. (л.41, страница втора от делото), № 12 от 22.02.2019
год. (л.42, страница втора от делото) и № 11 от 14.02.2019
год. (л.43, страница втора от делото), в които е посочил
съответния данък на отделен ред, дължим съгласно чл.86, ал.2 от ЗДДС („Данъкът
е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден
данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е
издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем“) за данъчния период, през който е бил издаден данъчният документ
(т.е. за м.януари 2019 год. – по т.2 от НП, и за м.февруари 2019 год. – по т.
1, 3 и 4 от НП);
съответният данък е
следвало да бъде начислен от жалбоподателя, като размера му,
посочен в издадения за него данъчен документ (т.е. в протокола по чл.117 от ЗДДС), бъде включен при определяне на резултата за съответния данъчен период
(т.е. за м.януари
или
за м.февруари 2019 год.) в справката-декларация по чл.125 от ЗДДС (ал.1: „За всеки данъчен
период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124,
с изключение на случаите по чл.159б“), която е следвало да бъде подадена в Офис-Стара Загора при ТД на НАП
гр.Пловдив до 14 число на месеца, следващ данъчния период (вж. чл.125, ал.5 от ЗДДС), т.е. до 14.02.2019 год. включително (за данъчния период м.януари 2019
год.) и до 14.03.2019 год. включително (за данъчния период м.февруари 2019
год.), а протокълът (протоколът по чл.117 от ЗДДС) бъде посочен в дневника на
продажбите за същия данъчен период;
жалбоподателят подал в Офис-Стара Загора при
ТД на НАП гр.Пловдив
справка-декларация с вх.№ 24002119984 от 13.02.2019 год. за данъчен период
м.януари 2019 год. (л.34 от делото), но размерът на данъка по т.2 от НП не бил
включен при определяне на резултата за периода, а съответния протокол
(протоколът по чл.117 от ЗДДС) не бил посочен в дневника за продажбите за този
данъчен период (л.56 от делото), както и справка-декларация с вх.№ 24002126264
от 11.03.2019 год. за данъчен период м.февруари 2019 год. (л.36 от делото), но
размерът на данъка по т. 1, 3 и 4 от НП не бил включен при определяне на
резултата за периода, а съответните протоколи (протоколите по чл.117 от ЗДДС) не
били посочени в дневника за продажбите за този данъчен период (л.55 от делото;
нарушенията по т. 1, 3 и 4 от НП били извършени на
15.03.2019 год. (т.е. в първия ден след изтичането на законоустановения срок за
начисляването на съответните данъци за данъчния
период м.февруари 2019 год.), а нарушението по т.2 от НП било извършени на 15.02.2019
год. (т.е. в първия ден след изтичането на законоустановения срок за
начисляването на съответния данък за данъчния период м.януари 2019
год.);
процесните данъци били
изискуеми от жалбоподателя като платец по глава осма от ЗДДС и за начислените
данъци той имал право на пълен данъчен кредит;
процесните данъци били
начислени за данъчния период 01-30.04.2019 год., като размерите на доставките,
посочени в съответните протоколи по чл.117 от ЗДДС, били включени при
определянето на резултата за този данъчен период в справката-декларация с вх.№
24002145075 от 08.05.2019 год., подадена в Офис-Стара Загора при ТД на НАП
гр.Пловдив (л.38 от делото), а съответните протоколи (протоколите по чл.117 от ЗДДС) били посочени в дневника за продажбите за същия данъчен период (л.54 от
делото);
нарушенията били установени на
10.05.2019 год. при извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства, възложена с резолюция № П-16002419077860-ОРП-001 от 03.05.2019
год., при представяне на документи, поискани с искане за представяне на
документи и писмени обяснения от ЗЛ с изх.№ П-16002419077860-040-001 от
08.05.2019 год.;
нарушенията били извършени за
първи път.
Фактическите констатации
относно процесните доставки на пшеница с получател жалбоподателя и
начисляването от последния на дължимия за тях ДДС, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават изцяло от цитираните в АУАН и НП и приети
като писмени доказателства в хода на съдебното следствие фактури, издадени от
съответните доставчици, издадени от жалбоподателя за тях протоколи по чл.117 от ЗДДС, справките-декларации и дневници за продажбите на жалбоподателят за
данъчните периоди м.януари, м.февруари и м.април 2019 год.
При тези данни съдът намира
описаните в НП нарушения и извършването им от жалбоподателя за доказани по
несъмнен и безспорен начин. Начисляването на ДДС представлява сложен фактически
състав, включващ няколко кумулативно изискуеми елемента – издаване на данъчен
документ, в който данъкът да се посочи на отделен ред, включване на размера на
данъка при определянето на резултата за съответния данъчен период в
справката-декларация по чл.125 от ЗДДС и посочване на данъка в дневника за
продажбите за съответния данъчен период. В конкретния случай за всяка една от
процесните доставки е бил издаден данъчен документ – протокол по чл.117 от ЗДДС, но не са били спазени правилата по чл.86, ал.1, т. 2 и 3 от ЗДДС, според
които дължимият данък за всяка доставка се включва при определяне на резултата
за съответния данъчен период (т.е. за данъчния период, през който е бил издаден
данъчният документ – чл.86, ал.2 от ЗДДС, цитиран изрично в
обстоятелствената част на НП) в справката-декларация по чл.125 от ЗДДС и
документът се посочва в дневника за продажбите за този данъчен период,
респективно – жалбоподателят е извършил четири самостоятелни административни
нарушения по смисъла на чл.180а, ал.1 от ЗДДС, наказуеми по отделно съгласно
чл.18 от ЗАНН (в този смисъл е и решение № 240 от 11.10.2016 год. по к.а.н.дело
№ 223/2016 год. на АС-Стара Загора).
В изпълнение на служебната си
проверка за законосъобразност съдът не констатира съществени нарушения
(ограничаващи правото на защита на жалбоподателя) на процесуалните правила,
които да са били допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП,
включително и твърдените такива в жалбата, в частност:
непосочването в АУАН на точния адрес и ЕГН на
свидетелката по акта, ако и да съставлява нарушение на процесуалните правила,
не е от категорията на съществените, тъй като не рефлектира върху правото на
защита на жалбоподателя;
административно-наказателните обвинения, видно от
гореизложеното, са формулирани от фактическа и юридическа страна достатъчно
пълно, точно и ясно, без несъответствия между фактическото описание на
нарушенията и правната им квалификация, щото жалбоподателят да може да ги
разбере, за да организира адекватно защитата си;
самият акт на издаване на НП имплицитно съдържа в себе си
преценката на административно-наказващия орган, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН – в противен случай той не би издал НП;
липсата на реално настъпили вреди за фиска от извършените
нарушения (доколкото същите не са резултатни, а формални – на просто
извършване), извършването на последните за първи път (доколкото става въпрос за четири нарушения, извършени в
два последователни данъчни периода, а и за повторно извършено нарушение е
предвидено по-тежко наказание – чл.180а, ал.5 от ЗДДС) и начисляването на
процесните данъци за последващ данъчен период (доколкото не е налице хипотезата
на чл.180а, ал.3 от ЗДДС: „При нарушение по ал.1,
когато регистрираното лице е начислило данъка в периода, следващ периода, през
който данъкът е следвало да бъде начислен“) не обуславят маловажност на
случаите, тъй като противно на твърденията на жалбоподателя не разкриват
по-ниска степен на обществена опасност на конкретните нарушения в сравнение с
обичайните случаи на нарушения от този вид.
Що се отнася до наложените наказания – имуществена
санкция в размер 5 на сто от неначисления данък за всяко едно от
извършените нарушения (1211,11 лева по т.1 от НП, 403,70 лева по т.2 от НП,
420,94 лева по т.3 от НП и 79,68 лева по т.4 от НП), същите съответстват по вид
и размер на предвидените в чл.180а, ал.1 от ЗДДС, поради което съдът намира за
безпредметно да обсъжда въпроса съобразени ли са били наказанията с тежестта на
конкретните нарушения.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП
е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като жалбоподателят бъде осъден
да заплати на ТД на НАП гр.Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на
делото.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 490820-F493251 от 20.91.2020 год. на Директора на Дирекция
„Контрол” в ТД на НАП гр.Пловдив.
ОСЪЖДА „ЗАГОРА 23 – П” ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара
Загора, ул. „Въча“ № 7, ЕИК *********, да заплати на ТД на НАП гр.Пловдив
сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: