Решение по дело №1/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 48
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20227110700001
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта

                                                                                                                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                                                                                                                            48 от 14.03.2022 г., гр. Кюстендил

 

    В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

  

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                    АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 1 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от Националната агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния ѝ представител по пълномощие юрисконсулт Г. М., срещу Решение № 115/16.11.2021 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 544/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) 523013-F538143/08.07.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” в Централното управление (ЦУ) на НАП. С посоченото наказателно постановление на А. Г. М., в качеството ѝ на едноличен търговец (ЕТ) с фирма „А. М.”, с ЕИК ****, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006 г.). В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление.

С писмено становище с вх. № 784/15.02.2022 г. по описа на съда юрисконсулт Г. М. поддържа жалбата.

В съдебното заседание по делото процесуалният представител по пълномощие на ЕТ „А.М.” – адвокат Р.Б., оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на разноските, направени в касационното производство.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № 523013-F538143/08.07.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП. От фактическата страна на спора е установено, че на 15.02.2020 г. в 13:45 часа е извършена проверка от инспектори по приходите в ЦУ на НАП в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС магазин за диетични и диабетични храни Х.”, находящ се на адрес: гр. Д., ул. ,,Х. Б.**, стопанисван от ЕТ „А.М.”. При проверката е установено, че промяната в касовата наличност не се отчита по надлежния ред с монтираното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), свързано дистанционно с НАП, модел ,,*** с ИН на ФУ №**** и ИН на ФП № ****. Установени са разчетена касова наличност от фискалното устройство 36,60 лева и фактическа наличност – 31,15 лева. Монтираното и работещо в обекта ФУ притежава и са активирани за работа операциите ,,служебно въведени и ,,служебно изведени суми в касата. Установената фактическата наличност в касата е съгласно опис, изготвен от С. Т. – продавач-консултант в обекта, като описът на паричните средства е отразен в Протокол за извършена проверка №0036367/15.02.2020 г., съставен на място при проверката. Срещу ЕТ „А.М.” е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F538143/16.02.2020 г. за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Актът е предявен и връчен на надлежно упълномощено от едноличния търговец лице. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, но се касае за маловажен случай, и е отменил наказателното постановление. 

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – неправилно, поради което следва да бъде отменено, като при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК съдът ще се произнесе по съществото на спора и ще потвърди наказателното постановление.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на ЕТ „А.М.” не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Правилен е и изводът на районния съд за доказано нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. В случая не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че към момента на извършване на проверката в процесния търговски обект, стопанисван от ЕТ „А.М.”, не е отчетена по надлежния ред с монтираното и работещо в обекта ФУ, свързано дистанционно с НАП, промяната в касовата наличност, а именно – не е отразена констатираната отрицателна разлика между разчетената наличност от фискалното устройство и фактическата наличност на паричните средства в размер на 5,45 лева чрез функцията „служебно изведени суми”. Налице е нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за което правилно е ангажирана отговорността на едноличния търговец по чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба.

Неправилен е обаче изводът на районния съд за маловажност на деянието. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е част от установения ред за регистрация и отчетност и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Разликата между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В случая липсват доказателства да е било налице състояние на обективна невъзможност за коректно спазване на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че процесното наказателно постановление е законосъобразно и като го е отменил, районният съд е постановил неправилно решение.

При този изход на спора на ЕТ „А.М.” не следва да се присъждат направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 115/16.11.2021 г., постановено по АНД 544/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 523013-F538143/08.07.2020 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „А.М.”, с ЕИК ****, на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.  

Решението е окончателно.

 

      

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                    2.