Р Е Ш Е Н И Е № 271
Гр. Сливен, 11.07.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 6 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „ПИЙ 1“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Радой Ралин“ № 3 вх. „В“
ет. 1 ап. 1, п. от У. П. И. Й. срещу Ревизионен акт № Р-02002020001733-091-001/11.12.2020
г. в частта му, потвърдена с Решение № 165/17.12.2021 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на дружеството са
установени дължими задължения за данъци, както следва: Корпоративен данък за
2015 и 2016 г. в размер на 5 490,85 лв. главница и 2 614,07 лв.
лихва, както и ДДС за следните периоди: от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г., от
01.07.2015 г. до 31.07.2015 г., от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г., от
01.09.2015 г. до 30.09.2015 г., от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г., от
01.11.2015 г. до 30.11.2015 г., от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г., от
01.01.2016 г. до 31.01.2016 г., от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г., от
01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. и от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер
на 12 020,4 лв. главница и 5 212,34 лв. лихва.
Оспорването е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт в атакуваната му част. Твърди се, че тази част на ревизионния акт е
незаконосъобразна, тъй като не са налице основания за установяванията на
данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС в тежест на дружеството. Моли съда да отмени
ревизионния акт в потвърдената му от горестоящия
орган част, с претенция за разноски.
В открито съдебно заседание оспорващото дружество, редовно и
своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. Ст. Р. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски. Оспорва
възприетото от ответния орган, че няма документална обоснованост за
разходването на горивата дизел и бензин и не е доказано, че същите са
използвани за независимата икономическа дейност на „ПИЙ 1“ ЕООД. Събраните по
делото доказателства опровергали този извод на органа. Действително през
ревизирания период дружеството не е извършвало доставки на земеделска
продукция, но извършвало независима икономическа дейност и реализирало приходи
от нея – поддържане на пасища, мери и ливади и създаване на трайни насаждения. За
извършената такава дейност приходите постъпили от ДФ „Земеделие“ във вид на
субсидии. Трайните насаждения съставлявали шипки, реализирани веднага след
ревизирания период. Заключението на тройната експертиза доказвало, че горивото
няма как да не е използвано за тази дейност, чието извършване се доказва от
получената субсидия. Досежно документалната обоснованост, съгласно експертизите
не се установявало дружеството да е нарушило някои от счетоводните стандарти. Нито
органа, нито някое от вещите лица са посочили нормативен ред за създаването на
конкретни документи при отчитане на горивата, който да задължава земеделския
стопанин да състави посочените в РД, РА и решението документи – пътни листи, машиносмени и др. Земеделската дейност била изключително
разнообразна, а същественото в случая било, че административният орган
задължавал земеделския стопанин да съставя документи, каквито никой не ги
задължава да съставят и от липсата на такива правел извода, че липсва
документална обоснованост.
В открито съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно
призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк
Т. Ж., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за експертиза. Заявява,
че ако няма точно посочен като определение документ, това не означава, че жалбоподателят
въобще няма задължение да съставя документи, удостоверяващи разхода, вложен в
стопанската дейност. От експертизите и фактурите се установявало, че
дружеството е закупувало освен дизел и бензин А-95, но и висок клас горива,
както и пропан – бутан, с каквито селскостопанската техника не работи, но е
било осчетоводено. По делото нямало никакви документи, от които е видно машиносмени, съответно и за изразходваното гориво, изминати
километри, информация за разходна нормативна норма, фактическа разходна норма. Налични
били само обобщени справки, в които е посочен само дизел за верижните трактори
и бензин за косачките, както и някакви декари. Правело впечатление още, че
покупните фактури са разнородни и няма как да бъдат обвързани със съответната
техника, която е използвана.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002020001733-020-001/25.03.2020
г., изменена със Заповеди № № Р- 02002020001733-020-002/23.06.2020 г. и Р-02002020001733-020-003/21.07.2020
г. длъжностни лица – инспектори по приходите при НАП извършили ревизия на „ПИЙ“
ЕООД, със седалище гр. Сливен с обхват на проверката задължение за данък върху
добавената стойност за периода 01.03.2015 г. – 31.12.2017 г. и корпоративен
данък за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. Резултатите от проверката
били обективирани в Ревизионен доклад № Р-02002020001733-092-001/10.09.2020 г.,
съгласно който през ревизирания период дружеството е регистриран земеделски
производител, с извършвана дейност на територията на гр. Сливен и села от
областта с обекти – земеделски земи – естествени ливади, етерично – маслени
култури и орехови насаждения. Според констатациите в доклада, дейността се
финансира от субсидии и заеми, през ревизираните периоди не са декларирани
приходи от дейността, декларирани са разходи за наеми на земи, горива, резервни
части и др. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на „Хюс Млек“ ЕООД и „Елит Кар Груп“ ООД, както и в БАБХ, извършена
е и проверка на счетоводството на оспорващото дружество, като са изискани
документи и писмени обяснения, в т.ч. копия на талони за регистрация на МПС и
подвижна техника, бази и основания за ползването им, които дружеството е
възприело като бази за отчитане на разходите за горива и др. консумативи по
отношение на притежаваните МПС и селскостопанска техника, кои лица управляват
тази техника, да се представят документи, с които са документирани разходите за
горива (пътни книжки, машиносмени и др.),
представляващи основание за изчисляване на осчетоводените разходи и изписване
на горива, да се посочи начина на зареждане на отделните МПС и стопанска
техника с горива и доставката им до мястото на реално потребление (обекти, от
които се зарежда, обща доставка или отделна за всяка единица техника),
основания по видове мерки, въз основа на които е извършено плащане на средства
от страна на МЗм, справка за получени плащания от МЗм и ДФЗ по видове мерки, въз основа на които е извършено
плащането, справка за всички притежавани от дружеството МПС и стопанска
техника, в т.ч. амортизирана и водена задбалансово по
вид, дата на закупуване, използвано гориво, разходна норма и писмени обяснения
как и къде се извършва зареждането с гориво – бензин, дизелово гориво, пропан –
бутан на МПС и селскостопанска техника. В отговор на искането дружеството
представило документи и обяснения на управителя, от които се установило, че за
обработките на земеделските земи и насаждения от шипки, орехи и лешници 2 бр.
собствени трактори и косачки – наети, с разход на гориво 4л/дка за тракторите и
3 л/дка за косачките; зареждането на селскостопанската техника е ставало с
туби, превозвани със собствен товарен автомобил Форд Транзит ……..; верижните
трактори са продадени на 28.01.2020 г. за по 1 833 лв. всеки. Изискани
били и документи от ОД „Земеделие“ – Сливен с получена информация за
декларирана земеделска земя по години и видове култури, както и отглеждани
животни – говеда и биволи. При извършената проверка в информационната база на
НАП проверяващите установили, че към 31.12.2014 г. дружеството е декларирало
собственост върху 40 бр. говеда и биволи общо, към 31.12.2015 г. декларираните
животни са 46 броя говеда и биволи общо, към 31.12.2016 г. и 31.10.2017 г.
броят на животните е същият, а към 30.11.2017 г. „Пий -1“ ЕООД декларирал като собственик 0
бр. животни. Извършена била справка в сайта на НСИ за средно тегло на биволи и
говеда и цени на продукцията, като данните били използвани за определяне цената
на реализираните животни през м. 11.2017 г. По проверени пет фактури от 2012,
2013 и 2014 г., издадени от Община Т. по заплащане от дружеството на наем на
земя и лихва проверяващите установили, че сума в размер на 5 705,65 лв. по
фактура от 2013 г. е отчетена през 2014 г. в нарушение на счетоводното
законодателство. Проверяващите констатирали още, че в дневниците за покупки за
м. 06.2017 г. дружеството е описало десет фактури за покупка на дизел и пропан
– бутан, издадени през м. май 2016 г. на обща стойност 653,67 лв., с извод за
нарушение на основни счетоводни принципи – текущо счетоводно отчитане и
съпоставимост на приходи и разходи. В проверените първични документи и
счетоводни регистри на проверяваното лице ревизиращият екип установил множество
фактури за закупена гориво – дизел, бензин, пропан – бутан; в дълготраен актив
като транспортни средства са заведени автомобил Форд и два брой трактори,
прикачен инвентар, представени са договори за наем на селскостопанска техника –
3 бр. косачка през 2015 г. и един брой през 2016 и 2017 г., като в договорите
няма клауза за заплащане на наем. Според тази констатация в РД, фактурите за
закупени горива са осчетоводени в разходните сметки на дружеството и описани в
дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит. Въпреки, че са изискани,
не са представени от ревизираното лице документи за определяне на база, на
която е изписвано закупеното гориво – изминати километри или извършено машиносмени; не се водят пътни листи или пътни книжки, не
може да се изчисли среден разход на горивото, не може да се провери къде и за
какво са използвани автомобилите, за да се докаже, че горивата са използвани
във връзка с дейността на дружеството; горивата са изписани изцяло, по
количества и стойности, както са закупени. При тези констатации проверяващите
формирали извод за липса на документална обоснованост на осчетоводените разходи
и на основание чл. 26 т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходите на
горива на обща стойност в размер на 53 021,56 лв. за 2014 г.,
43 285,17 лв. за 2015 г., 353,53 лв. за 2016 г. и 23 925,17 лв. за
2017 г. Ревизиращият екип не признал и разход за гориво на стойност 457,58 лв.
по фактура от 16.07.2015 г., издадена за дизел от „Хюс Млек“
ЕООД, поради непредставянето на такава от страна на второто дружество.
Обобщено по години ревизиращият екип направил следните констатации:
За 2014 г. по отношение на корпоративния данък проверяващите не
признали за данъчни цели разходите за наем на земеделска земя за 2013 г. в
размер на 5 705,65 лв. и горива на обща стойност 53 021,56 лв. за
2014 г., с корекция на данъчния финансов резултат и полагащият се корпоративен
данък (от 527,96 лв. – на 6 400,70 лв.), като приели, че разликата в
размер на 5 872,74 лв. е дължима, ведно с лихва, която до 10.09.2020 г. е
в размер на 3 247,6 лв.
За 2015 г. по отношение на същия данък ревизиращият екип не признал за
данъчни цели разходите за: наем на земеделска земя и лихви за закъсняло плащане
в размер на 11 504,43 лв. по издадени от Община Т. фактури през 2012 г.,
2013 г. и 2014 г., отчетени в нарушение на счетоводното законодателство през
2015 г., както и разходи за горива на стойност 43 285,17 лв. за 2015 г.,
които не са документално обосновани и разходи за горива на стойност 457,58 лв.
по фактура, издадена от „Хюс Милк“ ЕООД. Извършена била корекция на данъчния
финансов резултат с определяне на полагащия се корпоративен данък в размер от
985,69 лв. на 6 510,41 лв., с разлика за довнасяне от 5 524,72 лв. с
лихва към 10.09.2020 г. в размер на
2 492,61 лв.
За 2016 г. по отношение на същия данък проверяващите не признали за
данъчни цели разходите за горива на обща стойност 353,53 лв., с корекция на
данъчния финансов резултат и определяне на полагащия се корпоративен данък за
годината в размер на 1 997,94 лв. и разлика за довнасяне в размер на 35,35
лв. главница и лихва от 12,36 лв. за периода до 10.09.2020 г.
За 2017 г. ревизиращият екип не признал за данъчни цели разходи за
горива на обща стойност 23 925,17 лв., които не са документално обосновани
и разходи за горива по фактури от м. май 2016 г., отчетени през 2017 г. на
стойност 653,67 лв., както и коригирал счетоводния финансов резултат с размера
на недекларирани приходи от продажба на животни през м.11.2017 г. с 48 231
лв. При извършената корекция полагащият се корпоративен данък бил определен в
размер на 49 557,96 лв., с разлика от 7 280,98 лв. и лихва до
10.09.2020 г. в размер на 1 808,2 лв.
Констатациите на ревизиращия екип по ЗДДС, формирани въз основа на
приетото от фактическа страна са, че животните (биволи и говеда) са продадени
без документи през м.11.2017 г. и без да е начислен ДДС, без да са декларирани
в дневниците за продажби и справката – декларация за м.11.2017 г., както и
приходите от продажба не са декларирани в ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Ревизиращият
екип извършил начисляване на ДДС за м.11.2017 г. в размер на 9 646,20 лв.
Отказано било и право на приспадане на данъчен кредит по фактура за горива от
„Хюс Млек“ ЕООД през периода м.09.2015 г., предвид
установената при проверка липса на такава фактура в цитираното дружество и
непредставяне на оригинал на същата от „Пий 1“ ЕООД. Предвид непредставянето на
документи за използването на горивата (дизел, бензин и пропан-бутан) за
дейността на дружеството ревизиращият екип приел, че следва да се откаже правото
на приспадане на данъчен кредит по фактурите за горива в периода 01.01.2014 –
31.12.2017 г.
По данъчни периоди, включени в обхвата на ревизирания такъв проверяващите
направили следните констатации по ЗДДС:
За данъчния период от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г. е подадена справка
– декларация с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 1 671,16 лв.,
установено от проверката ДДС за внасяне в размер на 1 850,95 лв. и разлика
от 179,79 лв. с лихва до 10.09.2020 г. от 97,22 лв.
За данъчния период от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г. е подадена справка
– декларация с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 743.09
лв., започната процедура по приспадане по ЗДДС, резултат – ДДС за внасяне
743,09 лв., като сумата от 743,09 лв. е използвана за покриване на задължение
на дружеството с АПВ от 05.11.2015 г. и е дължима като разлика, ведно с лихва в
размер на 365,86 лв. за периода до 10.09.2020 г.
За данъчния период от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г. е подадена справка
– декларация с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на
4 694,73 лв., започната процедура по приспадане по ЗДДС по реда на чл. 92
от ЗДДС, резултат – ДДС за внасяне 2 692,51 лв., като сумата от
4 694,73 лв. е използвана за покриване на задължение на дружеството с АПВ
от 11.11.2015 г., а разликата от 2 692,51 лв. е дължима, ведно с лихва в
размер на 1 321,15 лв. за периода до 10.09.2020 г.
За данъчния период от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г. е подадена справка
– декларация с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 568,39
лв., започната процедура по приспадане по ЗДДС, резултат – ДДС за внасяне
518,58 лв., като сумата от 568,39 лв. е използвана за покриване на задължение
на дружеството с АПВ от 05.02.2016 г., а разликата от 518,58 лв. е дължима,
ведно с лихва в размер на 242,05 лв. за периода до 10.09.2020 г.
За данъчния период от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. е подадена справка
– декларация с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 987,46
лв., започната процедура по приспадане по ЗДДС, резултат – ДДС за внасяне
571,28 лв., като сумата от 987,46 лв. е прихваната и възстановена с АПВ от
05.02.2016 г., а разликата от 571,28 лв. е дължима, ведно с лихва в размер на
266,64 лв. за периода до 10.09.2020 г.
За данъчния период от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г. е подадена справка
– декларация с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на
2 975,73 лв., започната процедура по приспадане по ЗДДС, резултат – ДДС за
внасяне 2 229,94 лв., като сумата от 2 975,73 лв. е използвана за
покриване на задължение на дружеството с АПВ от 05.02.2016 г., а разликата от 2 229,94
лв. е дължима, ведно с лихва в размер на 1 040,82 лв. за периода до
10.09.2020 г.
За данъчния период от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. е подадена справка
– декларация с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 73,92 лв.,
започната процедура по приспадане по чл. 92 от ЗДДС, резултат – ДДС за внасяне
70,70 лв., като сумата от 73,92 лв. е използвана за покриване на задължение на
дружеството с АПВ от 05.05.2016 г., а разликата от 70,70 лв. е дължима, ведно с
лихва в размер на 31,23 лв. за периода до 10.09.2020 г.
За данъчния период от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. е подадена справка
– декларация с резултат за периода ДДС за възстановяване
в размер на 1,84 лв., започната процедура по приспадане по ЗДДС, резултат – ДДС
за внасяне 2 480,16 лв., като сумата от 1,84 лв. не е възстановяване, а
разликата от 2 480,16 лв. е дължима, ведно с лихва в размер на 795,09 лв.
за периода до 10.09.2020 г.
За данъчния период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. е подадена справка
– декларация с резултат за периода ДДС за внасяне 0,00 лв., въз основа на
констатациите досежно продажбата на декларирани животни (говеда и биволи) е
установено за периода ДДС за внасяне в размер на 9 646,20 лв., ведно с
лихва от 2 682,39 лв. за периода до 10.09.2020 г.
За данъчния период от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. е подадена справка
– декларация с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на
2 612,00 лв., в процедурата по приспадане по ЗДДС резултатът е ДДС за
внасяне 2 120,52 лв., като сумата от 2 612,00 лв. не е възстановена,
а е прихваната с АПВ от 07.02.2018 г., а разликата от 2 120,52 лв. е
дължима, ведно с лихва в размер на 557,86 лв. за периода до 10.09.2020 г.
Ревизиращият екип направил Предложение за установяване на размери на
задължения по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
10.09.2020 г. за задължения по ЗКПО и ЗДДС (л. 108). Ревизионният доклад бил
връчен на 09.11.2020 г. провереното търговско дружество „ПИЙ 1“ ЕООД по реда на
чл. 32 от ДОПК.
На 11.12.2020 г. Началник на сектор, възложил ревизията и главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП – Бургас
съставили Ревизионен акт № Р-02002020001733-091-001, с който въз основа на
ревизионния доклад били установени задължения за корпоративен данък и ДДС по
периоди и размери, както следва: За периода от
01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. – извършено преобразуване в посока увеличаване
на декларирания от дружеството положителен счетоводен финансов резултат със
сумата на разходите, непризнати за данъчни цели в общ размер на 5 705,65
лв. и стойността на разходите, които не са документално обосновани по смисъла
на ЗКПО в общ размер на 53 021,56 лв., като в резултат на извършеното
преобразуване е формиран положителен данъчен финансов резултат (данъчна
печалба) в размер на 64 006,97 лв., определен е допълнителен за периода
корпоративен данък в размер на 5 872,74 лв., дължим с лихви в размер на
3 247,60 лв. до 10.09.2020 г. и доначислена лихва в размер на 150,90 лв. до 11.12.2020
г.; За периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.
– извършено преобразуване в посока увеличаване на декларирания от дружеството
положителен счетоводен финансов резултат
в общ размер на 5 705,65 лв. и стойността на разходите, непризнати за
данъчни цели в общ размер на 11 504,43 лв. и стойността на разходите,
които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО в общ размер на
43 742,75 лв., като в резултат на извършеното преобразуване е формиран
положителен данъчен финансов резултат (данъчна печалба) в размер на 65 104,05
лв., определен е допълнителен за периода корпоративен данък в размер на 5 524,72
лв., дължим с лихви в размер на 2 492,61 лв. до 10.09.2020 г. и доначислена лихва в размер на 141,20 лв. до 11.12.2020
г. За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. – извършено
преобразуване в посока увеличаване на декларирания със сумата на разходите,
непризнати за данъчни цели в общ размер на 353,53 лв. и стойността на
разходите, които не са документално обосновани, като в резултат на извършеното
преобразуване е формиран положителен данъчен финансов резултат (данъчна
печалба) в размер на 19 979,38 лв., определен е допълнителен за периода
корпоративен данък в размер на 35,35 лв., дължим с лихви в размер на 12,36 лв.
до 10.09.2020 г. и доначислена лихва в размер на 0,90
лв. до 11.12.2020 г.; За периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. – извършено
преобразуване в посока увеличаване на декларирания от дружеството положителен
счетоводен финансов резултат със сумата
на разходите, непризнати за данъчни цели в общ размер на 24 578,84 лв. и
със сумата на недекларираните от дружеството приходи от продажби в размер на
48 231,00 лв., като в резултат на извършеното преобразуване е определен
допълнителен за периода корпоративен данък в размер на 7 280,98 лв., ведно
с лихви в размер на 1 808,20 лв., определени до 10.09.2020 г. и доначислена към 11.12.2020 г. лихва в размер на 186,08 лв.
За данък върху добавената стойност: За периода от 01.04.2015 г. до
30.04.2015 г. въз основа на констатациите в РД е
извършена корекция на ползвания данъчен кредит по фактури за закупени горива в
общ размер на 179,79 лв., като е определен допълнителен ДДС за възстановяване в
посочения размер, дължим с лихви до 10.09.2020 г. в размер на 97,22 лв. и доначислена лихва до 11.12.2020 г. в размер на 4,60 лв.;
За периода от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г. въз основа на констатациите в РД е
извършена корекция на ползвания данъчен кредит по фактури за закупени горива в
общ размер на 321,26 лв., като е определен допълнителен ДДС за възстановяване в
посочения размер, дължим с лихви до 10.09.2020 г. в размер на 157,28 лв. и доначислена лихва до 11.12.2020 г. в размер на 8,21 лв.; За периода от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г. въз основа
на констатациите в РД е извършена корекция на ползвания данъчен кредит по
фактури за закупени горива в общ размер на 743,09 лв., като е определен
допълнителен ДДС за възстановяване в посочения размер, дължим с лихви до
10.09.2020 г. в размер на 365,86 лв. и доначислена лихва до 11.12.2020 г. в размер на 18,99
лв.; За периода от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г. въз основа на
констатациите в РД е извършена корекция на ползвания данъчен кредит по фактури
за закупени горива в общ размер на 518,18 лв., като е определен допълнителен
ДДС за възстановяване в посочения размер, дължим с лихви до 10.09.2020 г. в
размер на 242,05 лв. и доначислена лихва до
11.12.2020 г. в размер на 13,25 лв.; За периода от 01.11.2015 г. до 30.11.2015
г. въз основа на констатациите в РД е извършена корекция на ползвания данъчен
кредит по фактури за закупени горива в общ размер на 571,28 лв., като е
определен допълнителен ДДС за възстановяване в посочения размер, дължим с лихви
до 10.09.2020 г. в размер на 266,04 лв. и доначислена
лихва до 11.12.2020 г. в размер на 14,60 лв.; За периода от 01.12.2015 г. до
31.12.2015 г. въз основа на констатациите в РД е извършена корекция на
ползвания данъчен кредит по фактури за закупени горива в общ размер на 2229,94
лв., като е определен допълнителен ДДС за възстановяване в посочения размер,
дължим с лихви до 10.09.2020 г. в размер на 1040,82 лв. и доначислена
лихва до 11.12.2020 г. в размер на 56,99 лв.; За периода от 01.01.2016 г. до
31.01.2016 г. въз основа на констатациите в РД е извършена корекция на
ползвания данъчен кредит по фактури за закупени горива в общ размер на 70,70
лв., като е определен допълнителен ДДС за възстановяване в посочения размер,
дължим с лихви до 10.09.2020 г. в размер на 31,23 лв. и доначислена
лихва до 11.12.2020 г. в размер на 1,81 лв.; За периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017
г. въз основа на констатациите в РД е извършена корекция на ползвания данъчен
кредит по фактури за закупени горива в общ размер на 2482,00 лв., като е определен
допълнителен ДДС за възстановяване в посочения размер, дължим с лихви до
10.09.2020 г. в размер на 795,09 лв. и доначислена
лихва до 11.12.2020 г. в размер на 63,43 лв.; За периода от 01.08.2017 г. до
31.08.2017 г. въз основа на констатациите в РД е извършена корекция на
ползвания данъчен кредит по фактури за закупени горива в общ размер на 182,25 лв.,
като е определен допълнителен ДДС за възстановяване в посочения размер, дължим
с лихви до 10.09.2020 г. в размер на 55,29 лв. и доначислена
лихва до 11.12.2020 г. в размер на 4,66 лв.; За периода от 01.11.2017 г. до 30.11.2017
г. въз основа на констатациите в РД е извършена корекция на данъчната основа на
извършените доставки с 9646,20 лв. и е определен резултата за периода за
внасяне в размер на 9646,20 лв., дължим с лихви за забава в размер на 2682,39
лв. до 10.09.2020 г. и доначислена лихва в размер на
246,53 лв. за закъснение до 11.12.2020 г.; За периода от 01.12.2017 г. до 31.12.2017
г. въз основа на констатациите в РД е извършена корекция на ползвания данъчен
кредит по фактури за закупени горива в общ размер на 2120,52 лв., като е
определен допълнителен ДДС за възстановяване в посочения размер, дължим с лихви
до 10.09.2020 г. в размер на 557,86 лв. и доначислена
лихва до 11.12.2020 г. в размер на 454,20 лв.
Срещу РА дружеството депозирало жалба пред горестоящия
административен орган – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ гр. Бургас при ЦУ на НАП, в която бланкетно
заявило незаконосъобразност на акта. По постъпилата жалба сезираният орган се
произнесъл с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 165/17.12.2021 г., с което
потвърдил акта в частта му, с която по отношение на дружеството са установени
дължими задължения за данъци, както следва: Корпоративен данък за 2015 и 2016
г. в размер на 5 490,85 лв. главница и 2 614,07 лв. лихва, както и ДДС за
следните периоди: от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г., от 01.07.2015 г. до
31.07.2015 г., от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г., от 01.09.2015 г. до
30.09.2015 г., от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г., от 01.11.2015 г. до
30.11.2015 г., от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г., от 01.01.2016 г. до
31.01.2016 г., от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г., от 01.08.2017 г. до
31.08.2017 г. и от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 12 020,4 лв.
главница и 5 212,34 лв. лихва. За постановяване на решението си директорът на
ДОДОП – Бургас изискал допълнителни писмени доказателства, а именно: оборотна
ведомост и главна книга на „ПИЙ 1“ ЕООД за 2014 г., Хронология на счетоводни
сметки 600 – „Разходи за материали“ и 601 - „Разходи за външни услуги“ за 2014,
2015, 2016 и 2017 г., Заверени копия от всички фактури, вписани в Приложение №
1 към РД – справка ДДС в периода от 01.2014 г. до 12.2017 г. и Доказателства за
изписания разход на гориво през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., в т.ч.
пътни листи на МПС, пътни книжки с отразени маршрути и пробег в км., разходна
норма на МПС и трактори, справки за изразходваното гориво, справка за
обработените земи, с посочени вид обработка, обработени дка, брой машиносмени и изразходвано гориво. С писмо дружеството
представило хронология на счетоводни сметки 600 – „Разходи за материали“ и 601
– „Разходи за външни услуги“ за 2015, 2016 и 2017 г. и справки за разхода на
бензин и дизелово гориво за 2015, 2016 и 2017 г.
За да формира своите изводи, решаващият орган приел, че относно
увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2014 г. с 5 705,65
лв., представляващи разходи за наем по фактура с Община Т. и с разходи за
горива в размер на 53 021,56 лв. в хода на ревизията не са събрани никакви
доказателства, че разходите са участвали във формирането на данъчния финансов
резултат, като видно от ОПР за 2014 г., в същия са отразени само разходи за
материали в размер на 11 000 лв. Като постановен при неизяснена фактическа
обстановка РА в тази му част е приет за необоснован. Едновременно с това било
установено, че разходи в размер на 11 504,43 лв. по издадените през 2012,
2013 и 2014 г. фактури от Община Т. са участвали при формирането на данъчния
финансов резултат през 2015 г., с което е нарушен основен счетоводен принцип за
текущо начисляване. Прието било още, че след като в хода на ревизията
дружеството не е представило изисканите документи за определяне на база, на
която е изписвано закупеното гориво – изминати километри или изработени машиносмени, тези разходи не кореспондират с първични
счетоводни документи за фактически разходваното гориво, поради което обосновано
са квалифицирани като документално необосновани. Липсват и доказателства, че
горивото е изразходвано за целите на независимата икономическа дейност на
търговското дружество. Представените в тази връзка пред горестоящия
орган справки не съдържали достатъчна информация относно това, през кой период
какви агротехнически мероприятия са извършвани, с какви машини, в коя местност
и колко дка са обработени по дни, не ставало ясно и за какво е използван
закупувания пропан – бутан. При такива доводи бил споделен формирания в РА
извод за липса на документална обоснованост на осчетоводените разходи за
горива, обосноваващ непризнаване за данъчни цели на разходите за горива в
размер на 43050,59 лв. за 2015 г. и 353,53 лв. за 2016 г. Приел още, че по
отношение на фактурата с доставчик „Хюс Млек“ ЕООД
ревизионният орган неоснователно е увеличил още един път финансовия резултат на
дружеството за 2015 г. с 457,58 лв., както и ползвания данъчен кредит през
периода 01.09.2015 г. – 30.09.2015 г. с 234,58 лв. По отношение на определените
задължения за ДДС горестоящият орган приел, че
безспорно доставките на горива са осъществени, но не са представени
доказателства от дружеството за тяхното използване във връзка с облагаемите му
сделки или в осъществяваната от него независима икономическа дейност, поради
което правилно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на
12 020,40 лв. по фактурите за горива за периодите 01.04.2015 г. –
30.04.2015 г., 01.07.2015 г. – 31.01.2016 г., 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г.,
01.08.2017 г. – 31.08.2017 г. и от 01.12.2017 г. – 31.12.2017 г. На следващо
място решаващият орган не възприел изводите в РА относно неотчетени приходи от
продажбата на 46 бр. говеда, доколкото съобразно писмо от ОБДХ – Сливен се
установявало, че на 14.11.2017 г. такива животни са транспортирани с получател
„Еко Бул Лес“ ООД, с. Зайчари. При изложените съображения органът отменил РА в
частта му, с която са установени задължения за корпоративен данък за периодите
2014 г., 2015 г. и 2017 г. и ДДС за периодите 01.09.2015 г. – 30.09.2015 г. и
01.11.2017 г. – 31.12.2017 г.
Решението било връчено по електронен път на 21.12.2021 г., видно от
удостоверение (л. 24). Жалбата срещу потвърдената със същото част от
ревизионния акт е подадена до настоящия съд на 31.12.2021 г. (пощенски плик на
л. 17).
Към доказателствата по делото е приобщена цялата преписка по
извършеното ревизионно производство, в т.ч. проверки в търговски обекти,
протоколи, съобщения за връчване на документи, искания за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице, придружителни писма, искания
за предоставяне на информация от трети лица, заповеди, съобщения за връчване по чл. 32 от ДОПК, фактури
за закупуване на горива, извлечения от счетоводни сметки, справки, съставени от
оспорващото дружество.
По доказателствата са приобщени и представени писмени доказателства от
ДФ „Земеделие“, съдържащи заявления за подпомагане по схеми и мерки, подавани
от „ПИЙ 1“ ЕООД за периода 2015 – 2017 г., както и уведомителни писма за
оторизиране на плащания и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки.
По делото са представени и приобщени по доказателствата съставени от
управителя на оспорващото дружество справки (с разбивка на обработена култура,
вид обработка, обработени декари, разходна норма, изразходено гориво в литри и
стойност на изразходеното гориво) за разхода на дизелово гориво и за разхода на
бензин за 2015, 2016 и 2017 г., справка за получените субсидии през посочените
години; справка за получените приходи от продажба на шипки през 2017 г.;
фактура № **********/30.06.2017 г. за продажба на колесен багер с доставчик
„ПИЙ 1“ ЕООД за сума от 24 000 лв., от които 4 000 лв. ДДС; фактура №
**********/07.11.2018 г. за продажба на 6800 кг. шипки с доставчик „ПИЙ 1“ ЕООД
и стойност 9 792,00 лв., от която ДДС в размер на 1 632,00 лв.;
фактура № **********/12.11.2018 г. за продажба на 6800 кг. шипки на стойност
9 792,00 лв. с включено ДДС в размер на 1 632,00 лв.; фактура №
**********/14.11.2018 г. за продажба на 6800 кг. шипки на стойност
9 792,00 лв. с включено ДДС в размер на 1 632 лв.; фактура №
**********/26.11.2018 г. за продажба на 6400 кг. шипки на стойност 9 984,00
лв. с включен ДДС в размер на 1 664 лв.; фактура № **********/26.11.2018
г. за продажба на шипки в количество 6400 кг. На стойност 9984,00 лв. с включен
ДДС в размер на 1 664,00 лв.
По делото са изготвени и приети комплексна съдебна експертиза,
извършена от вещи лица а. А. П. – П. и и. М. М., единична съдебно –
икономическа експертиза от вещото лице М. М. и съдебно – счетоводна експертиза
от вещото лице П. И.. От заключението на комплексната експертиза се установява,
че през периода 2014-2017 г. оспорващото дружество е обработвало следните
земеделски площи: 1. За стопанската
2013- 2014 г.- 512.1892 ха, от които: шипки- 86.6186 ха, ливади- 335.2519 ха,
орехи- 53.6101 ха, угари и други- 36.7086 ха; 2. За стопанската 2014- 2015 г.- 383.3100 ха, от които: шипки- 86.
6186 ха, ливади- 214.0604 ха, орехи- 53.6101 ха, угари и други- 29.0209 ха; 3.За
стопанската 2015-2016 г.- 336.924 ха, от които: шипки- 86. 6186 ха, ливади-
160.3769 ха, орехи- 53.6101 ха, лешници- 7.2975 ха, угари и други- 29.0209 ха; 4. За стопанската 2016- 2017 г.- 463.4651 ха, от
които: шипки- 86. 6186 ха, ливади- 204.2501 ха, орехи- 60.9076 ха, угари и
други- 111.6891 ха. На
така описаните като стопанисвани от дружеството земеделски земи минималните обработки
по култури за стопанската година са следните: шипки - 2
броя дисковане и 1 брой изораване; ливади - 2 броя
косене; орехи - 2 броя дисковане и 1 брой изораване; лешници - 2 броя дисковане
и 1 брой изораване; угари и други - 2 брой изораване. Съгласно заключението на
експертите, с установената като собствена на дружеството и наета от същото земеделска
техника (2 броя собствени трактори/Lamborgihini
С110/, прикачен инвентар и косачки, като прикачния
инвентар съставлява два бр. култиватори, два бр. брани, комбайн за плодове, свределямкокопач и пръскачка) е възможно да бъдат извършени
гореописаните агротехническите мероприятия. Според вещите лица средната разходна норма на необходимите за извършване на съответната
агротехническа операция с машини, определена по правилата на Методика за
определяне на индивидуалните годишни квоти във връзка с прилагане на схема за
държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху
газьола, използван в първичното селско стопанство“. Съгласно тази методика,
средната разходна норма на необходимите за извършването на съответната
агротехническа операция с машини за процесиите култури се определя от
експертите, както следва: Шипки - 69 л/ха или 69 л/10 дка или 6.9 л/1 дка
Ливади - 35 л/ха или 35 л//10 дка или 3.5 л/1 дка Орехи - 49 л/ха или 49 л//10
дка или 4.9 л/1 дка Угари и др. - 29 л/ха или 29 л//10 дка или 2.9 л/1 дка Общо
средна разходна норма на гореописаните култури е 4.55 л/дка. В табличен вид в
заключението е направено изчисление на минимален брой обработки на културите на
година, както и при действително посочен брой обработки, в които таблици са
изведени разходите на гориво за годината при всяка от посочените обработки на
земята и насажденията. В таблицата е извършена разбивка на вида площ/култура,
вид обработка (изораване за угари, дисковане и
изораване за шипки и косене за ливади), декларирана обработена площ, общо
обработени дка, разходна норма дка в литри, общо изразходено количество гориво
в литри. Според посочената таблица – справка за разхода за стопанска година,
действителните разходи са, както следва: за стопанската 2014-2015 г. – 28041,34
л. дизелово гориво и 2468 л. бензин; за стопанската 2015 – 2016 г. – 3954 л.
дизелово гориво и 249 л. бензин; за стопанската 2016-2017 г. – 9072 л. дизелово
гориво и 1224 л. бензин. Вещите лица заключават, а това се установява и от
приложените по делото писмени доказателства, представени от ДФ „Земеделие“, че
от 2013 г. до момента регистрираното като земеделски производител в ИСАК
дружество участва по схеми и мерки за финансово подпомагане от ДФЗ, като при
проверките заявените площи са били в добро земеделско състояние и по отношение
на бенефициента не са налагани санкции. Заявяваните площи през периода
2014-2017 г. са по години 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., както следва: Етерично
маслени и лекарствени - 86,6186 ха, 86,6186 ха, 86,6186 ха и 86,6183 ха; Естествени
ливади-355,2519 ха, 214,0604 ха, 160,3769 ха и 204,2501 ха; Орехи - 53,6101 ха, 53,6101 ха, 53,6101ха и 60.9076
ха; Други - 36,7086 ха, 29.0209 ха, 29.0209
ха и 111.6891 ха; Лешници - 7,2975
ха за 2016 г., или общо по години: 512,1892 ха, 383,3100 ха, 336,9240 ха, 463,4651
ха. Полученото от дружеството финансово подпомагане от ДФЗ за горните дейности
е в следните размери по години:2014 г.-116 000 лв., 2015 г.- 225 960.38 лв., 2016
г.-250311.78 лв. и 2017 г.- 316 043.93
лв. Експертите
заключават, че след като дружеството е получило финансирането от
страна на ДФ „Земеделие", може да се приеме, че реално е била извършена
агротехническа обработка на заявените площи, за което е получило субсидии.
Съгласно заключението, културите шипки, орехи и етерично – маслени култури са
създадени след 26.03.2012 г. При създадени насаждения с шипки през стопанската
2013-2014 г., плододаващата възраст ще е през 2017 г.
и видно от справката за получени приходи от продажбата на шипки земеделският
производител е получил сумата от 20 000 лв. При създадени насаждения с орехи
през стопанската 2013-2014 г., плододаващата възраст
ще е през 2024 г. и затова през ревизирания период 2014-2017 г. не са
декларирани приходи. Съгласно
експертното заключение, в практиката няма утвърден или нормативно
регламентиран ред за отчитане на разходите за горива за земеделската техника на
земеделските стопани, извършващи само агротехнически мероприятия. ЗКПО не
съдържа норми, които да регламентират реда за определяне на разходите за гориво
и смазочни материали. За да бъде даден счетоводен разход, признат за данъчни
цели по реда на ЗКПО, най-общо, същият следва да е документално обоснован по реда
на чл. 10 от ЗКПО и да е свързан с дейността на съответното данъчно задължено
лице. Следователно по въпросите, свързани с определяне на разходни норми и по
прилагането на Наредба № 3 от 25.09.1989 г. за нормиране на разхода за горива и
смазочни материали, НАП не може да вземе отношение, поради липса на
компетентност. Независимо от това, определянето на размера на разходите за
горива и смазочни материали е пряко свързано с правилното установяване на
данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО. С оглед на това в своята практика
НАП е следвало да отправя запитвания до съответните компетентни органи с цел
изясняване на въпросите относно разходните норми. Начинът за установяването на
реалната норма на разход при различни експлоатационни условия, не може да бъде
регламентиран, тъй като не могат да бъдат обхванати всички възможни хипотези за
специфични експлоатационни условия, предвид бързо развиващите се техника и
технологии, както и поради тяхното многообразие в практиката. Според
експертизата, от ОПР за 2014 г. е установено, че има общо приходи 116 хил. лв.,
в т.ч. нетни приходи от продажби 0.00 лв. и приходи от финансирания 116 хил. лв.;
от ОПР за 2015 г. е установено, че има общо приходи 226 хил. лв., в т.ч. нетни
приходи от продажби 0.00 лв. и приходи от финансирания 226 хил. лв.; от ОПР за
2016 г. е установено, че има общо приходи 250 хил. лв., в т.ч. нетни приходи от
продажби 0.00 лв., други приходи 250 хил. лв.; От ОПР за 2017 г. е установено,
че има общо приходи 511 хил. лв., в т.ч. нетни приходи от продажби 21.00 хил.
лв. на стоки 20 хил. лв. и на услуги 1 хил. лв., други приходи - от финансиране
316 хил. лв., извънредни приходи 174 хил. лв. (през годината е отчетена като
извънреден приход по с/ка 790 сумата 174 000 лв.,
същата участва при формиране на данъчния финансов резултат за 2017 г.), като
приходите от финансирания за периода от 2014 г. - 2017 г. представляват
получени субсидии от ДФЗ. Нетните приходи от продажби, свързани с
осъществяваната от дружеството земеделска дейност за периода 2014 г. - 2016 г.
са в размер на 0.00 лв., а за 2017 г. - 20 хил. лв. (приходи от продажба на
шипки). Експертното
заключение е, че не е възможно дружеството да е стопанисвало
установените земеделски площи без да е извършило разходите за горива, с които
му е увеличен финансовия резултат и не му е признато право на приспадане на
данъчен кредит за периодите, посочени в потвърдителната част на решението на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас.
Комплексната експертизата е оспорена от административния орган, като във
връзка с оспорването по искане на процесуалния представител е извършена съдебно
-счетоводна експертиза от друго вещо лице – П. И.. Съгласно това заключение, в
случая горивата са използвани в рамките на отчетния период, през който са
придобити и се класифицират като текущи (краткотрайни) активи или
стоково-материални запаси и конкретно материали, за които е приложим Счетоводен
стандарт № 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси, придобити главно чрез
покупка и предназначени основно за влагане в производствения процес за
произвеждане на продукция или услуги. Според вещото лице, Националните
счетоводни стандарти са приложимата нормативна база при признаване,
първоначално и последващо оценяване, отчитане и оповестяване в годишния
финансов отчет на обектите на отчитане в предприятието. Счетоводен стандарт № 2
- Отчитане на стоково-материалните запаси регламентира реда за оценката и
счетоводното отчитане на стоково-материалните запаси в съответствие със
системата за отчитане по историческа цена (доставна
стойност). Текущото счетоводно отчитане на стопанските събития се извършва
хронологично и систематично, като чрез способа на двустранното записване
настъпилите се отразяват в системата на счетоводните сметки. Систематично
отчитане може да бъде синтетично (обобщено) и аналитично (детайлно). Според чл.
16, ал. 1 от Закона за счетоводството, ръководителят на предприятието
утвърждава индивидуалния сметкоплан на предприятието, организира текущото
счетоводно отчитане и утвърждава формата на счетоводството, която осигурява
синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и
синтетично) счетоводно отчитане. Всичко това следва да се съобрази с
икономическа дейност извършвана от предприятието, както и с нуждите от конкретна
счетоводна информация с цел вярно и честно представяне на финансовия отчет за
дейността на предприятието. Няма определени вид, форма и наименование на
първичните счетоводни документи, които не са предназначени за външен получател,
а засягат само дейността на предприятието. Чл. 6, ал. 3 от Закона за
счетоводството регламентира минимално изискуемата информация, която следва да
носят подобни документи. Вещото лице заключава, че закупеното от оспорващото
дружество гориво има характер на материали, които се влагат в процеса на
производство на продукт или услуга. Приложимият счетоводен стандарт е
Счетоводен стандарт № 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси, който
регламентира реда за оценката и счетоводното отчитане на стоково-материалните
запаси в съответствие със системата за отчитане по историческа цена (доставна стойност). Тъй като времето на закупуване на
горивата съвпада с това на тяхното влагане в дейността или тяхното
изразходване, и в действителност предприятието не поддържа наличност (запас) от
гориво за продължителен период, то не е организирало тяхното счетоводно
отчитане в сметка за отчитане на материали. Според счетоводните записвания, в
момента на закупуване на горивата е отчетено тяхното изразходване по счетоводна
сметка Разходи за материали, а оттам и в разходите за дейността. Отчитането е
извършено по историческа (доставна) цена, а
съвпадането на закупуването на горивата с тяхното изразходване означава, че при
изписването им е прилаган препоръчителният от стандарта метод първа входяща-първа
изходяща, при който материалите закупени първи се изписват първи при влагане в
дейността. Заключението на вещото лице е, че при счетоводното отчитане на
горивата са спазени регламентираните от приложимия счетоводен стандарт
изисквания. Предприятието няма заведена аналитична отчетност по счетоводната
сметка за отчитане на материали за ревизираните периоди, от която да е видно
през кой период какво количество и вид гориво е закупено. Подобна информация
може да се извлече от анализ на първичните счетоводни документи (фактури)
издадени от доставчиците при закупуване на горивата. Според експерта, в
счетоводството на оспорващото дружество има и приложените по делото обобщени
справки за разхода на бензин и дизелово гориво по години, а не по дати, които
предоставят данни за обработените през съответната година площи със съответната
култура, видовете извършвани обработки, обработените декари, разходната норма
на гориво за обработка на един декар, изразходваното гориво в литри и неговата
стойност. През 2017 г. от оспорващото дружество е издаден документ за продажба
- фактура № **********/30.06.2017 г. с получател „Бригада" ЕООД с ИН
********* и със съдържание: „Колесен багер HYUNDAI Robex
200W-7A", един брой на стойност 20 000 лв., ДДС 4000 лв. и обща стойност
24 000 лв. Сумата в размер на 20 000 лв. е единствената отчетена в счетоводна
сметка 701-Приходи от стоки и представена в Отчета за приходи и разходи. През
2017 г. няма отчетени приходи от страна на дружеството от продажба на шипки. Експертизата
е оспорена в частта й по отговора на въпрос № 1 от страна на административния
орган, като в тази насока не са ангажирани други доказателства.
По делото е извършена и приета като неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза, извършена от вещото лице М. М.. Съгласно заключението,
С РД и РА на основание чл. 26, т.2 от ЗКПО не са били признати за данъчни цели
разходите за горива на обща стойност, както следва: 53 021.56 лв. за 2014 г.;
43 285.17 лв. за 2015 г.; 353.53 лв. за 2016 г.; 23 925.17 лв. за 2017 г.; които
не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Според експертизата, която
съдът кредитира като неоспорена, в относимия към настоящото съдебно
производство данъчен период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. ответният орган е
извършил преобразуване в посока увеличение на декларирания от дружеството
положителен счетоводен финансов резултат (счетоводна печалба) със сумата на
разходите непризнати за данъчни цели в общ размер на 11 504.43 лв. и стойността
на разходите, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО в размер
на 43 742.75 лв., в резултат на което е формиран положителен данъчен финансов
резултат (данъчна печалба) в размер на 65 104.06 лв. Непризнатите за данъчните
цели разходи са следните: 11 504.43 лв., представляваща заплатени наеми на земя
и лихви за закъсняло плащане по договор с Община Т. и фактури от 2012 г., 2013
г. и 2014 г. е отчетена в нарушение на счетоводното законодателство през 2015
г., т.е. разходите са направени през 201.2, 2013 и 2014 г., а са отчетени през
2015 г.; разходите за горива на обща стойност в размер на 43 285.17 лв. за 2015
г., които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО; разходите за горива
на стойност 457.58 лв. по ф-ра от „Хюс млек" ЕООД, които не са документално обосновани по
смисъла на ЗКПО, на основание чл.26, т.2 от ЗКПО./няма издадена ф-ра към Пий-1 ЕООД''. От така формирания положителен
данъчен финансов резултат се е определил в РА допълнителен Корпоративен данък
за отчетен период 2015 г. в общ размер на 5 524.72 лв., коригиран с акта на горестоящия административен орган на 5 455,50 лв.
Вещото лице анализира отчетените за 2015 г. фактури за покупка на пропан –
бутан, общата стойност за годината на които възлиза на 1806,20 лв. Експертът
изчислява, че при увеличаване на финансовия резултат само с разходите за
пропан-бутан, но не и с тези, извършени за дизел и бензин, данъчният финансов
резултат формира сума в размер на 23 167,50 лв., а полагащият се годишен
корпоративен данък възлиза на 2 316,75 лв.; декларираният размер на корпоративен
данък 985,69 лв. е внесен на 14.06.2016 г., като разликата между двете посочени
от експерта стойности, явяващи се корпоративен данък за 2015 г. са дължими от
01.04.2016 г. За 2016 г. вещото лице прави аналогични изчисления, съобразно
които, при извършеното в хода на ревизията преобразуване в посока увеличение на
данъчната печалба със сумата на разходите за горива на стойност 353,53 лв.,
ответният орган приема данъчен финансов резултат 19 625,85 лв. и годишен
корпоративен данък в размер на 1 962,59 лв. За този данъчен период – 2016
г. няма извършени покупки на пропан – бутан, при което експертът заключава, че
ако не се увеличи финансовия резултат с непризнатите от органа разходи за
горива в размер на 353,53 лв., то данъкът в размер на 1 962,59 лв., дължим
за 2016 г. е внесен от дружеството на 26.05.2017 г. При посочените в
експертизата стойности на годишен корпоративен данък, изчислен с увеличаване на
данъчния финансов резултат единствено с разходите за пропан – бутан, но не и с
тези извършени за бензин и дизел, вещото лице сочи размер на данъка за данъчен
период 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. от 1 331,06 лв. главница и начислена
законна лихва до 11.12.2020 г. в размер на 634,49 лв., както и 0,00 лв.
главница по цитирания данък за данъчен период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г.,
съответно – 0,00 лв. лихва. По отношение на ДДС, според експертизата, а и от
доказателствата се установява, че през ревизираните периоди от 01.03.2015 г. до
31.12.2017 г., „ПИЙ 1" ЕООД е описало в дневниците за покупки с право на
пълен данъчен кредит фактури за закупено гориво - дизел, бензин и пропан – бутан,
потвърдено в РД и РА. С решението на горестоящия
орган е потвърден РА в частта му, с която е установено задължение за ДДС, както
следва: от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г. главница от 179.79 лв. и лихва от 101.82 лв.; от 01.07.2015 г. до 31.07.2015
г. главница от 321.26 лв. и лихва от 165.49 лв.; от 01.08.2015 г. до 31.08.2015
г. главница от 743.09 лв. и лихва от 384.85
лв.; от 01.09.2015 г. до 30.09.2015 г. главница
от 2 600.99 лв. и лихва от 1 362.26
лв.; от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г. главница от 518.58 лв. и лихва от 255.3
лв.; от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. главница от 571.28 лв. и лихва от 281.24
лв.; от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г. главница от 2 229.94 лв. и лихва от 1
097.81 лв.; от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. главница от 70.7лв. и лихва от 33.04
лв.; от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. главница от 2 482.00лв. и лихва от 858.52
лв.; от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. главница
от 182.25 лв. и лихва от 59.95 лв.; от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. главница
от 2 120.52 лв. и лихва от 612.06 лв.,
или общо главница в размер на 12 020.40 лв. и лихва в размер на 5 212.34 лв. Съгласно
експертното заключение, от м. 03.2015 г. до м. 12.2015 г. ДДС на покупките на
горива автогаз/пропан-бутан е в размер на 357,07 лв.,
за 2017 г. е 192,36 лв., с посочване на всяка от фактурите за закупуване, като
общата сума в размер на 549,41 лв. не следва да се признава за правото на
данъчен кредит, т.к. земеделска техника, работеща на автогаз/пропан-бутан
няма. Вещото лице изчислява, че ако се признае данъчен кредит по непризнати
разходи за горива, конкретно дизел и бензин, задълженията на дружеството биха
били 640,93 лв. Върху сумите, посочени за съответните периоди (м.07.2015 г., м.
08.2015 г., м.09.2015 г., м.10.2015 г., м.06.2017 г. и м. 12.2017 г. е
изчислена от експерта и дължима лихва от датата на начисляването по РД до датата
на издаване на РА - 11.12.2020 г., която в общ размер възлиза на 295,10 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства, включително приложените към административната
преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по
предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира
следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от
лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като частично основателна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху
законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.
168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен
административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена
форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваният ревизионен
акт е издаден от Началник Сектор при ТД на НАП – Бургас, възложил ревизията и
ръководителя на същата, действащи при спазване на териториалните предели на
правомощията си и в рамките на предоставената им с разпоредбата на чл. 119 ал.
2 от ДОПК материална компетентност. Като издаден от компетентен орган и в
предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема
оспорения ревизионен акт като валиден. При неговото постановяване съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила.
Особените правила за извършване на ревизии и проверки за спазване на данъчното
законодателство са уредени в глава петнадесета от ДОПК „Данъчно – осигурителен
контрол“, в чл. 110 и сл. от с.к., като производството се инициира от посочено
в нормативния акт (чл. 112 ал. 2 от ДОПК) длъжностно лице с издаване на нарочна
заповед за възлагане на ревизията. В случая последната е възложена със Заповед
№ Р-02002020001733-020-001/25.03.2020 г. на Началник сектор „Ревизии“ при ТД на
НАП – Бургас, определен по реда на чл. 112 ал. 2 т. 1 от ДОПК и съгласно
Заповед № РД-1/02.01.2018 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас. Заповедта за възлагане на ревизията съдържа
всички изискуеми от разпоредбата на чл. 113 ал. 1 реквизити и е надлежно
връчена на нейния адресат „ПИЙ 1“ ЕООД на 27.03.2020 г., срокът за извършване
на същата е продължаван, при спазване изискванията на чл. 114 от ДОПК.
Ревизията е приключила в срока по чл. 117 от ДОПК с Ревизионен доклад № Р-02002020001733-092-001/10.09.2020
г., съставен от компетентните натоварени със задачата длъжностни лица- органи
по приходите, съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 117 ал. 2 реквизити и
връчен на неговия адресат с предоставена на последния възможност да възрази
срещу констатациите и представи доказателства. Процесуалните изисквания на чл.
119 от ДОПК са спазени както досежно нормираната компетентност, така и при
съобразяване с указаните от законодателя срокове. В разглеждания случай при
условията на чл. 152 от ДОПК ревизионният акт е оспорен по административен ред
пред директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр.
Бургас при ЦУ на НАП, който е разгледал жалбата по същество и се е произнесъл с
Решение № 165/17.12.2021 г., с което частично е потвърдил ревизионния акт.
Същото е мотивирано, съобразно нормативните изисквания.
Макар валиден и процесуално законосъобразен, при преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, приобщени като неоспорени от страните,
обжалваният ревизионен акт в неговата потвърдена от горестоящия
орган част се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издаден в противоречие
с относимите материалноправни норми, при следните
съображения:
По отношение на установените данъчни задължения по Закона за
корпоративното подоходно облагане:
С атакувания в настоящото съдебно производство Ревизионен акт № Р-02002020001733-091-001/11.12.2020
г. в неговата потвърдена с Решение № 165/17.12.2021 г. част са установени
дължими от дружеството – жалбоподател задължения за корпоративен данък, както
следва: за данъчен период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в размер на
5 455,50 лв. главница и 2 600,81 лв. лихва и за данъчен период от
01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер на 35,35 лв. главница и 13,26 лв.
лихва.
По отношение на първия от
посочените периоди – 2015 г., за да приеме този резултат, ревизиращият екип е
извършил преобразуване в посока увеличение на декларирания от дружеството
положителен счетоводен финансов резултат (счетоводна печалба) със сумата на
разходите, непризнати за данъчни цели в общ размер на 11 504,43 лв. и
стойността на разходите, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО
в размер на 43 742,75 лв., съставляващи разходи за горива. От
доказателствата и РА се установява, че декларираната счетоводна печалба за 2015
г. е в размер на 9 856,87 лв., с полагащ се корпоративен данък в размер на
985,69 лв. Във връзка с това в ревизионния акт (л. 100) е прието, че така
цитираният деклариран от дружеството данъчен финансов резултат следва да се завиши с посочените по – горе
две суми – непризнати и документално необосновани разходи, при което размерът
на установения, подлежащ на облагане финансов резултат възлиза на 65 104,05
лв., с полагащ се корпоративен данък от 6 510,41 лв. и допълнително определил
такъв за внасяне (като разлика между внесения и определен с РА) в размер на 5 524,72
лв. Непризнатите за данъчни цели разходи за 2015 г., съобразно възприетото в РА
са: сумата от 11 504,43 лв., представляваща заплатени наеми на земя и
лихви за закъсняло плащане по договор с Община Т. с фактури от 2012, 2013 и
2014 г., чийто разход е направен през съответните посочени години, но отчетен в
нарушение на счетоводното законодателство през 2015 г., разходи за горива в
размер на 43 285,17 лв., непризнати за данъчни цели като необосновани
документално и разходи за горива на стойност 457,58 лв. по фактура от „Хюс Млек“ ЕООД, които също не са документално обосновани.
Досежно стойността по посочените фактури от 2012, 2013 и 2014 г.,
издадени от Община Т., в решението си горестоящият
орган е приел за установено и доказано, че същата е участвала във формиране на
данъчния финансов резултат на дружеството през 2015 г. в нарушение на чл. 4 ал.
1 т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч – отм.).
Във връзка с разходите за горива е прието, че същите правилно не са
признати за данъчни цели, поради липса на документална обоснованост –
непредставяне от страна на дружеството на доказателства
– документи за определяне на база, на която е изписвано закупеното гориво – изминати
километри или изработени машиносмени, липса на пътни книжки за извършените
превози, пътни листи, и други съпътстващи такива, които да предоставят
еднозначна информация за изразходеното гориво по дати и вид МПС. Прието е още,
че не е представена информация за фактическия разход на горива и смазочни
материали, съгласно нормения разход на гориво на 100
км. пробег и пропътуваните километри или литри гориво за обработка на 1 дка, не
се представили и доказателства как се съхранява горивото до неговото ползване,
как се зареждат селскостопанските машини, както и доказателства за реално
извършени от земеделския производител агротехнически мероприятия. Горестоящият орган споделил изводите в РА, че не е
установено реалното използване на горивата за целите на независимата
икономическа дейност на дружеството, както и стойността и количеството на
фактически изразходваните горива. При такива доводи решаващият орган е приел за
законосъобразни мотивите на ревизиращия екип за липса на документална
обоснованост на осчетоводените разходи за горива, поради което обосновано на
основание чл. 26 т. 2, във вр. с чл. 10 ал. 1 от ЗКПО и чл. 4 ал. 3 от ЗСч не
са признати за данъчни цели разходите за горива в размер на 43 050,59 лв. С
констатация, че неоснователно със стойността по фактура от „Хюс Млек“ ЕООД от 457,58 лв. е увеличен още един път
финансовият резултат на дружеството, както и ползвания данъчен кредит в периода
01.09.2015 г. – 30.09.2015 г. с 91,52 лв. и обстоятелството, че неоснователно
разходите за горива са възприети в РА в размер на 43 285,17 лв., вместо
отчетените разходи за горива по сметка 600 – „Разходи за материали“ за 2015 г.
в размер на 43 050,59 лв. горестоящият орган е
приел, че правилно е определен корпоративен данък за довнасяне само в размер на
5 455,50 лв., лихва за просрочие в размер на 2 600,81 лв. за 2015 г. Правилен
и съответен на материалния закон и доказателствата е изводът на
административния орган за приложимост на чл. 77 ал. 1 от ЗКПО. Видно от
доказателствата, по фактурите за наем на земя и лихви за закъсняло плащане по
договор с Община Т. от 2012 г., 2013 г. и 2014 г., дължимите суми в общ размер
на 11 504,43 лв. са заплатени през посочените години, но сумата е
осчетоводена през 2015 г. – фактурите са описани в дневника за покупки на „ПИЙ
1“ ЕООД през м. 11.2015 г., т.е.
отчетени през посочената година. Нарушен е един от основните счетоводни
принципи, а именно – този на текущото счетоводно отчитане, според който приходите и разходите, произтичащи от сделки и
събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента
на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и
се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Този
принцип предполага, че приходите се считат за получени, когато продукцията е
реализирана или услугите извършени, независимо дали плащането за тях е
реализирано. Приходите не се отчитат, докато стоките или други активи не са
предадени на купувачите или докато не се изготви документ за покупко-продажба. В
тази връзка правилно ответният орган е приложил към конкретните фактури нормата
на чл. 77 ал. 1 от ЗКПО, съгласно която, разходите, отчетени в нарушение на
счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на
счетоводното им отчитане.
На следващо място, при
преценка на така изложените съображения и с оглед събраните в хода на
настоящото съдебно производство доказателства, в т.ч. изготвените три съдебни
експертизи и допълнително представени писмени доказателства, настоящата съдебна
инстанция намира, че извода на ответния административен орган досежно
непризнатите разходи за горива не може да бъде споделен. Съобразно посочените
като правно основание за непризнаване на осчетоводения разход за горива за
данъчни цели норми на чл. 26 т. 2 и чл. 10 ал. 1 от ЗКПО, не се признават за
данъчни цели счетоводните разходи, които не са документално обосновани по
смисъла на този закон, като счетоводен разход се признава за данъчни цели,
когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на
Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В процесния
случай се касае за селскостопански дейности, извършвани от земеделски стопанин,
свързани с обработка на земеделски земи и трайни насаждения, в която връзка по
делото е изготвена комплексна съдебна експертиза от агроном и икономист, която
съдът кредитира като извършена компетентно, безпристрастно и съответна на
останалия, събран по делото доказателствен материал. Както се посочи по – горе,
експертизата е оспорена от процесуалния представител на административния орган,
във връзка с което оспорване по искане на страната е извършена съдебно –
счетоводна експертиза, като последната не опровергава заключението на
комплексната експертиза. Това мотивира съда да възприеме изцяло заключението на
последната. Съгласно същото, при извършен пълен анализ на агротехническите
дейности на търговското дружество през процесните периоди, вещите лица
заключават, че през стопанските 2014-2015 г. и 2015–2016 г. „ПИЙ 1“ ЕООД е
обработвало площи, както следва: За стопанската 2014- 2015 г.- 383.3100 ха, от
които: шипки- 86. 6186 ха, ливади- 214.0604 ха, орехи- 53.6101 ха, угари и
други- 29.0209 ха; За стопанската
2015-2016 г.- 336.924 ха, от които: шипки- 86. 6186 ха, ливади- 160.3769 ха,
орехи- 53.6101 ха, лешници- 7.2975 ха, угари и други- 29.0209 ха, като
обработката включва косене, дисковане и изораване,
извършвани със собствена и наета от дружеството селскостопанска техника.
Дейностите по машинна обработка на площите са реално извършени и в необходимия обем,
което се установява и от представените от ДФЗ писмени доказателства, както и от
факта, че на земеделския стопанин са изплащани в пълен размер полагащите се
субсидии по схеми и мерки, а финансови корекции или санкции не са налагани.
Съгласно това заключение, притежаваната и ползвана селскостопанска техника е
достатъчна за извършване на необходимите с оглед спецификата на съответната
земеделска култура агротехнически мероприятия. Експертите определят средна
разходна норма на необходимите за извършването на съответната агротехническа
операция с машини въз основа на Методика за определяне на индивидуалните
годишни квоти във връзка с прилагане на схема за държавна помощ под формата на
отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селско
стопанство. Цитираната методика урежда начина за определяне на индивидуалната
годишна квота за всеки земеделски стопанин, извършващ дейност в първичното
селскостопанско производство, като при изчисляване разхода за газьол за нуждите
на производството на първична селскостопанска продукция се взимат предвид
основните технологични процеси, застъпени при отглеждането на селскостопанските
култури и животни. В експертното заключение, въз основа на наличните данни за
обработвани площи, съответно – земеделски култури, извършваните агротехнически
дейности и ползваната техника е определен среден разход на дизелово гориво и
бензин за всяка една от стопанските години, посочени по – горе, като се има
предвид, че част от ползваната от дружеството земеделска техника работи с
бензин, а другата – с дизелово гориво. Съгласно експертното заключение, в чиято
компетентност съдът няма основание да се съмнява, в практиката няма утвърден
или нормативно регламентиран ред за отчитане на разходите за горива за
земеделската техника на земеделските стопани, извършващи само агротехнически
мероприятия, като ЗКПО не съдържа норми, които да регламентират реда за
определяне на разходите за гориво и смазочни материали. За да бъде даден
счетоводен разход, признат за данъчни цели по реда на ЗКПО, най-общо, същият
следва да е документално обоснован по реда на чл. 10 от ЗКПО и да е свързан с
дейността на съответното данъчно задължено лице. В процесния случай дейността
на оспорващия е специфична – обработка на земеделски площи, в която връзка вещите
лица заключават, че по въпросите, свързани с определяне на разходни норми и по
прилагането на Наредба № 3 от 25.09.1989 г. за нормиране на разхода за горива и
смазочни материали, НАП не може да вземе отношение, поради липса на
компетентност. Независимо от това, определянето на размера на разходите за
горива и смазочни материали е пряко свързано с правилното установяване на
данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО. С оглед на това в своята практика
НАП е следвало да отправя запитвания до съответните компетентни органи с цел
изясняване на въпросите относно разходните норми. Това становище на експертите
се споделя от настоящата съдебна инстанция, доколкото същото не е в
противоречие и с изготвената и приета по делото единична съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице П. И.. Съгласно същата, закупеното от
оспорващото дружество гориво има характер на материали, които се влагат в
процеса на производство на продукт или услуга, а приложимият счетоводен
стандарт е Счетоводен стандарт № 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси,
който регламентира реда за оценката и счетоводното отчитане на
стоково-материалните запаси в съответствие със системата за отчитане по
историческа цена (доставна стойност). Тъй като
времето на закупуване на горивата съвпада с това на тяхното влагане в дейността
или тяхното изразходване, и в действителност предприятието не поддържа
наличност (запас) от гориво за продължителен период, предприятието не е
организирало тяхното счетоводно отчитане в сметка за отчитане на материали.
Според счетоводните записвания в момента на закупуване на горивата е отчетено
тяхното изразходване по счетоводна сметка Разходи за материали, а оттам и в
разходите за дейността. Отчитането е извършено по историческа (доставна) цена, а съвпадането на закупуването на горивата с
тяхното изразходване, означава че при изписването им е прилаган
препоръчителният от стандарта метод първа входяща-първа изходяща, при който
материалите закупени първи се изписват първи при влагане в дейността. Според
заключението на вещото лице, от изложеното може да се направи извод, че при
счетоводното отчитане на горивата са спазени регламентираните от приложимия
счетоводен стандарт изисквания. В разглеждания случай разходите за гориво
(бензин и дизел) за селскостопанската техника при извършване на гореописаните
агротехнически мероприятия са документирани от дружеството в представени по
делото справки, съдържащи информация за разхода на бензин и дизелово гориво по
години (л. 49-54): обработени площи, вид обработка, обработени декари, разходна
норма на декар, изразходено гориво в литри и стойност на изразходеното гориво в
лева. От същите се установява, че през 2015 г. са извършени следните земеделски
дейности, със съответната обработка и разход на гориво: дисковане
на 2598 дка шипки, изразходвано гориво – дизел 10392 л. на стойност
12 711,90 лв., изораване на 1732 дка шипки, изразходвано гориво – дизел
6928 л. на стойност 8474,05 лв., дисковане на 1072
дка орехи, изразходвано гориво – дизел 4288 л. на стойност 5244,91 лв., изораване
на 1072 дка орехи, изразходвано гориво 4288 л. на стойност 5244,91 лв.,
изораване на 535 дка угари, изразходвано гориво – дизел 2139 л. на стойност
2616,34 лв.; косене на 826 дка ливади, изразходвано гориво – бензин 2478 л. на
стойност 4799,99 лв. Съгласно чл. 3 ал. 3 от Закона за счетоводството,
предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на
документална обоснованост на стопанските операции и факти и при спазване
изискванията на закона за съставянето на документи. Счетоводният документ е
хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като
първичен, вторичен и регистър (чл. 4). Съгласно даденото от експерта
заключение, няма определени вид, форма и наименование на първичните счетоводни
документи, които не са предназначени за външен получател, а засягат само
дейността на предприятието, като чл. 6 ал. 3 от Закона за счетоводството
регламентира минимално изискуемата информация, която следва да носят подобни
документи. Предвид изложеното съдът приема, че дружеството в основната си дейност на
земеделски производител фактически е извършило необходимите, субсидирани и от
ДФЗ дейности по обработка на угари, ливади и трайни насаждение, а съставените и
представени в тази връзка документи удостоверяват по достатъчен начин, че
закупеното с процесните, приложени по преписката фактури горива – дизел и
бензин са ползвани за нуждите на основната икономическа дейност на търговското
предприятие. При така изложеното не се споделя обратното становище на ответния орган, формирано като мотив за
постановяване на атакувания акт. Същият
е обоснован единствено по отношение на закупуваните количества автогаз/пропан – бутан, доколкото стопанисваната от
дружеството селскостопанска техника (2 броя трактори/Lamborgihini
С110/, косачки и прикачен инвентар: два
бр. култиватори, два бр. брани, комбайн за плодове, свределямкокопач
и пръскачка) използва единствено бензин и дизелово гориво. В тази връзка
изготвената по делото и неоспорена съдебно – икономическа експертиза дава
заключение, че в процесния данъчен период 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.,
съобразно представените фактури е закупен автогаз/пропан-бутан
на стойност 1 806,20 лв., с която следва да се увеличи финансовия
резултат. Според извършените от вещото лице М. М. изчисления в експертизата,
при неувеличаване на финансовия резултат с непризнатите от органа разходи за
бензин и дизел, данъчният финансов резултат по ЗКПО на дружеството за 2015 г.
възлиза на 23 167,50 лв., съответният размер на годишния корпоративен
данък е 2 316,75 лв., декларираният размер 985,69 лв. е внесен на
14.06.2016 г., а разликата корпоративен данък в размер на 1 331,06 лв. за
2015 г. е дължим от 01.04.2016 г. Експертът прави изчисление и на дължимата
лихва върху посочената сума, дължима до 11.12.2020 г. (дата на издаване на РА),
която е определена от вещото лице в размер на 634,49 лв. Изложеното мотивира
настоящата съдебна инстанция да приеме, че в тази му част атакуваният
ревизионен акт е незаконосъобразен и следва да бъде изменен, като размерът на установения дължим корпоративен данък за
данъчен период 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. се определи на 1 331,06 лв.
главница, ведно с лихва в размер на 634,49 лв., дължима от 01.04.2016 г. до
11.12.2020 г., ведно със съответната лихва за закъснение.
По отношение на втория от
посочените данъчни периоди – този от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., за да
приеме този резултат, ревизиращият екип е извършил преобразуване в посока
увеличение на декларирания от дружеството положителен счетоводен финансов
резултат (счетоводна печалба) със сумата на разходите, непризнати за данъчни
цели в общ размер на 353,53 лв. и стойността на разходите, които не са
документално обосновани по смисъла на ЗКПО. От доказателствата и РА се
установява, че декларираната счетоводна печалба за 2016 г. е в размер на 19 625,85
лв., с полагащ се корпоративен данък в размер на 1 692,59 лв. Във връзка с
това в ревизионния акт (л. 70) е прието, че така цитираният деклариран от
дружеството данъчен финансов резултат
следва да се завиши с посочената по – горе сума – непризнати за данъчни
цели разходи, при което размерът на установения, подлежащ на облагане финансов
резултат възлиза на 19 979,38 лв., с полагащ се годишен корпоративен данък
от 1 997,94 лв. и допълнително определил такъв за внасяне. Видно от РД,
непризнатите за данъчни цели разходи в размер на 353,53 лв. съставляват разходи
за горива, които според ревизиращия екип не са документално обосновани.
Изводите в РА са споделени от решаващия орган, като в Решение № 165/17.12.2021
г. са установени задължения за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 35,35
лв. главница и лихва в размер на 13,26 лв. В тази му част оспореният акт се
преценява от настоящия съдебен състав като незаконосъобразен, при изложените по
– горе съображения досежно документалната обоснованост на извършените разходи
за горива. Само следва да се допълни, че съгласно неоспорената съдебно –
икономическа експертиза, изготвена от вещото лице М. М., през 2016 г.
дружеството не е извършвало разходи за покупка на автогаз/пропан-бутан,
т.е. ползваната през годината за агротехническите мероприятия селскостопанска
техника е разходвала единствено бензин и дизелово гориво. Това се потвърждава
от представените справки, съгласно чието съдържание, през посочената година е
извършвано косене на 83 дка ливади, изразходено гориво – 249 л. бензин на
стойност 431,34 лв., както и изораване на 988,5 дка шипки, изразходено гориво –
дизелово гориво 3954 л. на стойност 6195,63 лв. Съгласно заключението на
съдебно – икономическата експертиза, декларираният размер на данъка от
1 962,59 лв. е внесен на 26.05.2017 г., ако не се увеличи финансовият
резултат с непризнатите разходи за горива в размер на 353,53 лв., то
корпоративният данък за 2016 г. е внесен от жалбоподателя. При изложените
съображения РА в тази му част, с която е определено задължение за корпоративен
данък от 35,35 лв. и лихва в размер на 13,26 лв. за данъчен период 01.01.2016
г. – 31.12.2016 г. следва да бъде отменен.
За установените задължения по Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС):
През ревизираните по ЗДДС периоди 01.03.2015 г. – 31.12.2017 г. „ПИЙ 1“
ЕООД е закупувало горива (бензин, дизелово гориво и пропан-бутан), като
фактурите са осчетоводени в разходните сметки на дружеството и описани в
дневниците за покупки с право на пълен данъчен кредит. За част от периодите –
м.03, м.05 и м.06.2015 г., от м.02. до м.12.2016 г., от м. 01. До м. 05.2017
г., м.07 и м. 09 на 2017 г. не са установени различие с декларираните от
дружеството данни. Установените от ревизиращия екип и потвърдени от горестоящия решаващ орган констатации, съгласно Решение №
165/17.12.2021 г. са за следните периоди и суми за ДДС: от 01.04.2015 г. до
30.04.2015 г. главница от 179.79 лв. и лихва от 101.82 лв.; от 01.07.2015 г. до
31.07.2015 г. главница от 321.26 лв. и лихва от 165.49 лв.; от 01.08.2015 г. до
31.08.2015 г. главница от 743.09 лв. и лихва от 384.85 лв.; от 01.09.2015 г. до
30.09.2015 г. главница от 2 600.99 лв. и лихва от 1 362.26 лв.; от 01.10.2015
г. до 31.10.2015 г. главница от 518.58 лв. и лихва от 255.3 лв.; от 01.11.2015
г. до 30.11.2015 г. главница от 571.28 лв. и лихва от 281.24 лв.; от 01.12.2015
г. до 31.12.2015 г. главница от 2 229.94 лв. и лихва от 1 097.81 лв.; от
01.01.2016 г. до 31.01.2016 г. главница от 70.7лв. и лихва от 33.04 лв.; от
01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. главница от 2 482.00лв. и лихва от 858.52 лв.;
от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г. главница
от 182.25 лв. и лихва от 59.95 лв.; от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. главница
от 2 120.52 лв. и лихва от 612.06 лв.,
или общо главница в размер на 12 020.40 лв. и лихва в размер на 5 212.34 лв.
Относно така установените задължения за ДДС решаващият орган приема, че не е
спорно, че доставките на горива са осъществени, но от страна на дружеството не
са представени доказателства за наличието на втората предпоставка –
използването на стоките във връзка с облагаемите му сделки или в
осъществяваната от него независима икономическа дейност. Позовава се на Решение
на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник,
т. 33, съгласно което две са основните предпоставки, при наличието на които
правото на данъчен кредит на получателя следва да бъде признато –
осъществяването на доставките на стоки и използването на стоките за
осъществяване от получателя на следващи облагаеми доставки или във връзка с
неговата независима икономическа дейност. При изложени по – горе в изложението
на акта мотиви, възприетото от органа становище е за непредставяне от страна на
ревизираното лице на доказателства – документи за определяне на база, на която
е изписвано закупеното гориво – изминати километри или изработени машиносмени, липса на пътни книжки за извършените превози,
пътни листи, и други съпътстващи такива, които да предоставят еднозначна
информация за изразходеното гориво по дати и вид МПС. Прието е още, че не е
представена информация за фактическия разход на горива и смазочни материали,
съгласно нормения разход на гориво на 100 км. Пробег
и пропътуваните километри или литри гориво за обработка на 1 дка, не се
представили и доказателства как се съхранява горивото до неговото ползване, как
се зареждат селскостопанските машини, както и доказателства за реално извършени
от земеделския производител агротехнически мероприятия. Според горестоящия административен орган, данъчно задълженото лице
не е доказало осъществяване на доставките и използването на стоките във връзка
с облагаемите му сделки или в осъществяваната от него икономическа дейност, а
това условие е изпълнено и тогава, когато разходите за придобиването на стоките
и услугите са разходи за осъществяваната независима икономическа дейност,
доколкото участват в себестойността на предоставяните от него облагаеми
доставки на стоки или услуги на трети лица. В тази връзка е отбелязано, че през
периода 01.01.2015 г. – 31.12.2016 г. „ПИЙ 1“ ЕООД не е декларирало никакви
облагаеми доставки на стоки или услуги, а през 2017 г. е декларирало продажба
на багер и наем на земеделски земи. Счетено е, че правилно ревизиращият екип на
основание чл. 69 ал. 1 т. 1 от ЗДДС и чл. 70 ал. 1 т. 2 от ЗДДС е отказал право
на приспадане на данъчен кредит в размер на 12 020,40 лв. по фактурите за
горива. Този извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция. На първо
място съдът намира за неправилно
тълкуването на т. 33 от цитираното по – горе решение на СЕС, доколкото
втората предпоставка съдържа две алтернативно посочени условия. Използването на стоките за осъществяване на
следващи облагаеми доставки и използването на стоките във връзка с независимата
икономическа дейност на данъчно задълженото лице не са визирани в решението
като кумулативно изискуеми, за да се признае право на данъчен кредит, когато и
първото условие е налице, т.е. когато доставката е реално осъществена. Съгласно
разпоредбата на цитирания в РА и решението чл. 69 ал. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се
използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки,
лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът
- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Според другата посочена норма на чл. 70 ал. 1 т. 2, правото на приспадане на
данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или
74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или
по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Противно на
възприетото от ответника, с оглед събраните доказателства по делото и
установените с тях неоспорими обстоятелства съдът намира, че разпоредбата на
чл. 70 ал. 1 т. 2 от ЗДДС е неправилно приложена към разглеждания случай,
доколкото се доказа, че доставените горива (бензин и дизел) са използвани
именно и пряко в стопанската дейност на оспорващото дружество. В тази насока са
и трите изготвени по делото експертизи – комплексна, изготвена от вещи лица –
агроном и икономист, единична съдебно – икономическа и единична съдебно –
счетоводна. Както се отбеляза по – горе, в случая извършваната от „ПИЙ 1“ ЕООД,
установена и от ревизиращия екип дейност е такава на регистриран земеделски
производител. С оглед доказателствата, дружеството извършва селскостопански дейности
по обработка на земеделски земи и трайни насаждения, в която връзка по делото е
изготвена комплексната съдебна експертиза от агроном и икономист, която съдът
кредитира като извършена компетентно, безпристрастно и съответна на останалия,
събран по делото доказателствен материал. Във връзка с оспорването на тази
експертиза от процесуалния представител
на административния орган и по негово искане е допусната и извършена съдебно –
счетоводна експертиза от друго вещо лице, която не опровергава и компрометира заключението
на комплексната експертиза, а допълва същата. Това мотивира съда да възприеме
изцяло заключението и на двете експертизи. Съгласно комплексната съдебна
експертиза, при извършен пълен анализ на агротехническите дейности на
търговското дружество през процесните периоди, вещите лица заключават, че през
стопанските 2014-2015 г., 2015–2016 г. и 2016-2017 г. „ПИЙ 1“ ЕООД е
обработвало площи, както следва: За стопанската 2014- 2015 г.- 383.3100 ха, от
които: шипки- 86. 6186 ха, ливади- 214.0604 ха, орехи- 53.6101 ха, угари и
други- 29.0209 ха; За стопанската
2015-2016 г.- 336.924 ха, от които: шипки- 86. 6186 ха, ливади- 160.3769 ха,
орехи- 53.6101 ха, лешници- 7.2975 ха, угари и други- 29.0209 ха, за
стопанската 2016- 2017 г.- 463.4651 ха, от които: шипки- 86. 6186 ха, ливади-
204.2501 ха, орехи- 60.9076 ха, угари и други- 111.6891 ха, като обработката
включва косене, дисковане и изораване, извършвани със
собствена и наета от дружеството селскостопанска техника. Дейностите по машинна
обработка на площите са фактически и в необходимия обем извършени, което обстоятелство
се установява и от представените от ДФЗ писмени доказателства, в изплащането на
пълния заявен размер на финансовото подпомагане по заявените схеми и мерки и
липсата на данни за наложени санкции от неизпълнение. Съгласно това заключение,
притежаваната и ползвана селскостопанска техника е достатъчна за извършване на
необходимите с оглед спецификата на съответната земеделска култура
агротехнически мероприятия. Според определената от вещите лица средна разходна
норма въз основа на Методика за определяне на индивидуалните годишни квоти във
връзка с прилагане на схема за държавна помощ под формата на отстъпка от
стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селско стопанство, при
ползване на наличните данни за обработвани площи, съответно – земеделски
култури, извършваните агротехнически дейности и ползваната техника, е определен
среден разход на дизелово гориво и бензин за всяка една от стопанските години,
посочени по – горе, като е отчетено, че част от ползваната от дружеството
земеделска техника работи с бензин, а друга – с дизелово гориво. Съгласно
експертното заключение, в чиято компетентност съдът няма основание да се
съмнява, в практиката няма утвърден или нормативно регламентиран ред за
отчитане на разходите за горива за земеделската техника на земеделските
стопани, извършващи само агротехнически мероприятия. След извършен анализ на
ОПР на дружеството по години експертите заключават, че за 2014 г. същото има
общо приходи 116 хил. лв., в т.ч. нетни приходи от продажби 0.00 лв. и приходи
от финансирания 116 хил. лв.; за 2015 г. има общо приходи 226 хил. лв., в т.ч.
нетни приходи от продажби 0.00 лв. и приходи от финансирания 226 хил. лв.; за
2016 г. има общо приходи 250 хил. лв., в т.ч. нетни приходи от продажби 0.00
лв., други приходи 250 хил. лв. и за 2017 г. общо приходите са 511 хил. лв., в
т.ч. нетни приходи от продажби 21.00 хил. лв. на стоки 20 хил. лв. и на услуги
1 хил. лв., други приходи - от финансиране 316 хил. лв., извънредни приходи 174
хил. лв./през годината е отчетена като извънреден приход по с/ка 790 сумата 174 000 лв., същата участва при формиране на
данъчния финансов резултат за 2017 г. Приходите от финансирания за периода от
2014 г. - 2017 г. представляват получени субсидии от ДФЗ. Нетните приходи от
продажби свързани с осъществяваната от дружеството земеделска дейност за
периода 2014 г. - 2016 г. са в размер на 0.00 лв., а за 2017 г. - 20 хил. лв. (приходи
от продажба на шипки). Вещите лица заключават, че не е възможно дружеството да
е стопанисвало установените земеделски площи, без да е извършило разходите за
горива, с които му е увеличен финансовия резултат и не му е признато право на
приспадане на данъчен кредит за периодите посочени в потвърдителната част на
решението на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" Бургас. Според съдебно – счетоводната експертиза, закупеното от
оспорващото дружество гориво има характер на материали, които се влагат в
процеса на производство на продукт или услуга, а приложимият счетоводен
стандарт е Счетоводен стандарт № 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси,
който регламентира реда за оценката и счетоводното отчитане на
стоково-материалните запаси в съответствие със системата за отчитане по историческа
цена (доставна стойност). Тъй като времето на
закупуване на горивата съвпада с това на тяхното влагане в дейността или
тяхното изразходване, и в действителност предприятието не поддържа наличност
(запас) от гориво за продължителен период, предприятието не е организирало
тяхното счетоводно отчитане в сметка за отчитане на материали. Според
счетоводните записвания в момента на закупуване на горивата е отчетено тяхното
изразходване по счетоводна сметка Разходи за материали, а оттам и в разходите
за дейността. Отчитането е извършено по историческа (доставна)
цена, а съвпадането на закупуването на горивата с тяхното изразходване,
означава че при изписването им е прилаган препоръчителният от стандарта метод
първа входяща-първа изходяща, при който материалите закупени първи се изписват
първи при влагане в дейността. Според вещото лице, от изложеното може да се
направи извод, че при счетоводното отчитане на горивата са спазени
регламентираните от приложимия счетоводен стандарт изисквания. В разглеждания
случай разходите за гориво (бензин и дизел) за селскостопанската техника при
извършване на гореописаните агротехнически мероприятия са документирани от
дружеството в представени по делото справки, съдържащи информация за разхода на
бензин и дизелово гориво по години (л. 49-54): обработени площи, вид обработка,
обработени декари, разходна норма на декар, изразходено гориво в литри и
стойност на изразходеното гориво в лева. От същите се установява, че през 2015
г. са извършени следните земеделски дейности, със съответната обработка и
разход на гориво: дисковане на 2598 дка шипки,
изразходвано гориво – дизел 10392 л. на стойност 12 711,90 лв., изораване на
1732 дка шипки, изразходвано гориво – дизел 6928 л. на стойност 8474,05 лв., дисковане на 1072 дка орехи, изразходвано гориво – дизел
4288 л. на стойност 5244,91 лв., изораване на 1072 дка орехи, изразходвано
гориво 4288 л. на стойност 5244,91 лв., изораване на 535 дка угари,
изразходвано гориво – дизел 2139 л. на стойност 2616,34 лв.; косене на 826 дка
ливади, изразходвано гориво – бензин 2478 л. на стойност 4799,99 лв.; през 2016
г. са извършени следните селскостопански дейности, със съответната
агротехническа обработка и разход на гориво: изораване на 988,5 дка шипки,
изразходено гориво – 3 954 л. дизелово гориво на стойност 6195,63 лв.;
косене на 83 дка ливади, изразходвано гориво – 83 л. бензин на стойност 431,34
лв.; през 2017 г.: косене на 408 дка ливади, изразходвано гориво – 1224 л.
бензин на стойност 2118,09 лв., дисковане на 866 дка
шипки, изразходвано гориво – 3464 л. дизелово гориво на стойност 5940,71 лв.,
изораване на 866 дка шипки, изразходвано гориво – 3464 л. бензин на стойност
5940,71 лв., изораване на 536 дка орехи, изразходвано гориво – 2144 л. дизелово
гориво на стойност 3676,93 лв. Съгласно чл. 3 ал. 3 от Закона за
счетоводството, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на
основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти и при
спазване изискванията на закона за съставянето на документи. Счетоводният
документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация,
класифициран като първичен, вторичен и регистър (чл. 4). Съгласно заявеното от
експерта заключение, няма определени вид, форма и наименование на първичните
счетоводни документи, които не са предназначени за външен получател, а засягат
само дейността на предприятието, като чл. 6 ал. 3 от Закона за счетоводството
регламентира минимално изискуемата информация, която следва да носят подобни
документи. Предвид изложеното съдът приема, че дружеството в основната си
дейност на земеделски производител фактически е извършило необходимите,
субсидирани и от ДФЗ дейности по обработка на угари, ливади и трайни
насаждение, а съставените и представени в тази връзка документи удостоверяват
по достатъчен начин, че закупеното с процесните, приложени по преписката
фактури горива – дизел и бензин са ползвани за нуждите на основната
икономическа дейност на търговското предприятие. При така изложеното не се
споделя изводът на ответния орган, формиран в тази насока. Същият е обоснован
единствено по отношение на закупуваните количества автогаз/пропан
– бутан, доколкото стопанисваната от дружеството селскостопанска техника (2
броя трактори/Lamborgihini С110/, косачки и прикачен
инвентар: два бр. култиватори, два бр.
брани, комбайн за плодове, свределямкокопач и
пръскачка) използва единствено бензин и дизелово гориво. В тази връзка
изготвената по делото и неоспорена съдебно – икономическа експертиза дава
заключение, че в периода от м. 03.2015 г. до м. 12.2015 г. съобразно представените
фактури, данъкът върху добавената стойност за покупките на горива – автогаз/пропан-бутан е в размер на 357,07 лв. за 2017 г. е
в размер на 192,36 лв. Според извършените от вещото лице М. М. изчисления в
експертизата, общо в периода 01.03.2015 г. – 31.12.2017 г. ДДС на покупките на автогаз/пропан-бутан е в размер на 549,41 лв., което не
следва да се признава за правото на данъчен кредит. При така изложените
съображения съдът намира, че цитираната по – горе разпоредба на чл. 70 ал.1 т.
2 от ЗДДС е неприложима в процесния случай, доколкото от доказателствата се
установява, че доставеното гориво, с изключение на автогаз/пропан-бутан
е вложено в основната стопанска дейност на „ПИЙ 1“ ЕООД за нуждите на
извършените агротехнически мероприятия по обработка на земеделски площи и
култури. Вещото лице потвърждава и извода на ответния административен орган, че
със сумата 91,52 лв. за ДДС не следва да се признава правото на данъчен кредит
по фактура от 16.07.2015 г. с доставчик „Хюс Млек“
ЕООД за период от 01.09.2015 г. – 30.09.2015 г., предвид обстоятелството, че в
хода на ревизионното производство е установена по безспорен начин липсата на
такава фактура. При тези данни експертът дава заключение, че при признаване на
правото на данъчен кредит по непризнатите от административния орган разходи за
горива (бензин и дизел), задълженията на дружеството по ЗДДС са в размер на
640,93 лв., с дължими лихви по периоди, както следва: м.
07.2015 г. – главница 20.56 лв., начислена лихва от 15.11.2015 г. до 11.12.2020
г. в размер на 10.58 лв., м. 08.2015 г.
– главница 177.49 лв., начислена лихва от 15.11.2015 г. до 11.12.2020 г. в
размер на 91.4 лв.; м.09.2015 г. главница 211.86 лв., начислена лихва от 11.11.2015
г. до 11.12.2020 г. в размер на 109.36 лв.; м.10.2015 г. – главница в размер на
38.64 лв. с начислена лихва за период от 05.02.2016г. до 11.12.2020 г. в размер
на 18.99 лв.; м.06.2017 г. – главница в размер на 161.19 лв., начислена лихва
за периода 15.07.2017 г. до 11.12.2020г. в размер на 55.78 лв.; м.12.2017 г. –
главница в размер на 31.15 лв., с начислена лихва за периода от 07.02.2018 г.
до 11.12.2020 г. в размер на 8.99
лв., или общо главница в размер на 640.93 лв. и лихва в размер на 295.10 лв. Налице е хипотезата на чл. 69 ал. 1 т. 1
от ЗДДС, според която, когато стоките и услугите се използват за целите на
извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да
приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по
този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Изложеното мотивира
настоящата съдебна инстанция да приеме, че в тази му част атакуваният
ревизионен акт е незаконосъобразен и следва да бъде изменен, като размерът на установения дължим данък върху добавената
стойност, съобразен с данъчните периодите, през които са осчетоводявани фактури за покупки на автогаз/пропан-бутан и за които не се следва право
на приспадане на данъчен кредит, доколкото не е установена пряка връзка между
този вид гориво и основната икономическа дейност на дружеството, е както следва
по периоди и размери на главница и лихви: м. 07.2015 г. – главница 20.56 лв.,
начислена лихва от 15.11.2015 г. до 11.12.2020 г. в размер на 10.58 лв., м.
08.2015 г. – главница 177.49 лв.,
начислена лихва от 15.11.2015 г. до 11.12.2020 г. в размер на 91.4 лв.;
м.09.2015 г. главница 211.86 лв., начислена лихва от 11.11.2015 г. до
11.12.2020 г. в размер на 109.36 лв.; м.10.2015 г. – главница в размер на 38.64
лв. с начислена лихва за период от 05.02.2016г. до 11.12.2020 г. в размер на
18.99 лв.; м.06.2017 г. – главница в размер на 161.19 лв., начислена лихва за
периода 15.07.2017 г. до 11.12.2020г. в размер на 55.78 лв.; м.12.2017 г. –
главница в размер на 31.15 лв., с начислена лихва за периода от 07.02.2018 г.
до 11.12.2020 г. в размер на 8.99
лв., или общо главница в размер на 640.93 лв. и лихва в размер на 295.10 лв.,
ведно с лихви за закъснение.
По изложените по – горе съображения настоящата съдебна инстанция
намира, че Ревизионен акт № Р-02002020001733-091-001/11.12.2020 г., издаден от Началник
сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 165/17.12.2021 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“
– Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на дружеството са
установени дължими задължения за данъци, както следва: Корпоративен данък за
2015 и 2016 г. в размер на 5 490,85 лв. главница и 2 614,07 лв. лихва, както и
ДДС за следните периоди: от 01.04.2015 г. до 30.04.2015 г., от 01.07.2015 г. до
31.07.2015 г., от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г., от 01.09.2015 г. до
30.09.2015 г., от 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г., от 01.11.2015 г. до
30.11.2015 г., от 01.12.2015 г. до 31.12.2015 г., от 01.01.2016 г. до
31.01.2016 г., от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г., от 01.08.2017 г. до
31.08.2017 г. и от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 12 020,4 лв.
е незаконосъобразен и следва да бъде изменен, като размерът на установения
дължим корпоративен данък за данъчен период 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. се
определи на 1 331,06 лв. главница, ведно с лихва в размер на 634,49 лв.,
дължима от 01.04.2016 г. до 11.12.2020 г., ведно със съответната лихва за
закъснение, в частта му, с която е определен корпоративен данък за данъчен
период 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. следва да бъде отменен, в частта му, с
която са установени задължения за ДДС следва да бъде изменен, като размерът на
установения дължим данък върху добавената стойност е, както следва по периоди и
размери на главница и лихви: м. 07.2015 г. – главница 20.56 лв., начислена
лихва от 15.11.2015 г. до 11.12.2020 г. в размер на 10.58 лв., м. 08.2015 г. – главница 177.49 лв., начислена лихва
от 15.11.2015 г. до 11.12.2020 г. в размер на 91.4 лв.; м.09.2015 г. главница
211.86 лв., начислена лихва от 11.11.2015 г. до 11.12.2020 г. в размер на
109.36 лв.; м.10.2015 г. – главница в размер на 38.64 лв. с начислена лихва за
период от 05.02.2016г. до 11.12.2020 г. в размер на 18.99 лв.; м.06.2017 г. –
главница в размер на 161.19 лв., начислена лихва за периода 15.07.2017 г. до
11.12.2020г. в размер на 55.78 лв.; м.12.2017 г. – главница в размер на 31.15
лв., с начислена лихва за периода от 07.02.2018 г. до 11.12.2020 г. в размер на 8.99 лв., или общо главница
в размер на 640.93 лв. и лихва в размер на 295.10 лв., ведно с лихви за
закъснение.
Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на страните
за присъждане на сторените по делото разноски. На основание чл. 161 ал. 1 изр. първо
от ДОПК и съобразно уважената част от жалбата, на дружеството – жалбоподател
следва да се присъдят разноски, включващи внесена държавна такса, заплатено по
банков път адвокатско възнаграждение и депозити за съдебни експертизи в размер
на 4 260,55 (четири хиляди двеста и шестдесет 0,55) лв., като същите се
възложат в тежест на административния орган. С оглед разпоредбата на чл. 161
ал. 1 изр. второ и трето от ДОПК, на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - Бургас при ЦУ на НАП, се дължат
извършените разноски, включващи юрисконсултско
възнаграждение и депозит за експертиза, които съобразно отхвърлената част от
жалбата възлизат на 358,27 лв. и следва да се възложат в тежест на оспорващата
страна.
Водим от горното и на основание чл. 160 ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02002020001733-091-001/11.12.2020
г., издаден от Началник сектор, възложил
ревизията и Главен инспектор по приходите, - ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 165/17.12.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП“ –
Бургас при ЦУ на НАП, в
частта, с която на "ПИЙ 1“ ЕООД – гр. Сливен е установено задължение за
корпоративен данък за данъчен период от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. в размер
на: главница от 35,35 лв. и лихва от 13,26 лв.
ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-02002020001733-091-001/11.12.2020 г., издаден
от Началник сектор, възложил ревизията и Главен инспектор по приходите, -
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 165/17.12.2021 г. на Директора
на Дирекция "ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която на "ПИЙ
1“ ЕООД – гр. Сливен е установено задължение за корпоративен данък за данъчен
период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., като установява резултат за 2015 г.
за задълженията за корпоративен данък в размер на 1 331,06 лв., ведно с
лихва в размер на 634,49 лв. за периода от 01.04.2016 г. до 11.12.2020 г.,
ведно с лихва за закъснение, изменя размера на задълженията за ДДС, както
следва: м. 07.2015 г. – главница за внасяне в размер на 20,56 лв. с начислена
лихва от 15.11.2015 г. до 11.12.2020 г. в размер на 10,58 лв., м. 08.2015 г. –
главница за внасяне 177,49 лв., ведно с начислена
лихва от 15.11.2015 г. до 11.12.2020 г. в размер на 91,4 лв.; м.09.2015 г. - главница
за внасяне в размер на 211,86 лв., ведно с начислена лихва от 11.11.2015 г. до
11.12.2020 г. в размер на 109,36 лв.; м.10.2015 г. – главница за внасяне в
размер на 38,64 лв. с начислена лихва за период от 05.02.2016г. до 11.12.2020
г. в размер на 18,99 лв.; м.06.2017 г. – главница за внасяне в размер на 161,19
лв., ведно с начислена лихва за периода 15.07.2017 г. до 11.12.2020 г. в размер
на 55,78 лв.; м.12.2017 г. – главница за внасяне в размер на 31,15 лв., с
начислена лихва за периода от 07.02.2018 г. до 11.12.2020 г. в размер на 8,99
лв., или общо главница в размер на 640,93 лв. и лихва в размер на 295,10 лв.,
ведно с лихви за закъснение.
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ПИЙ 1“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-02002020001733-091-001/11.12.2020
г., издаден от Началник сектор, възложил ревизията и Главен инспектор по
приходите, - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 165/17.12.2021 г.
на Директора на Дирекция "ОДОП“ – Бургас при ЦУ на НАП в останалата му
част.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП да заплати на „ПИЙ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Радой Ралин“ № 3 вх. „В“ ет. 1 ап. 1, п. от У. П.
И. Й. разноски по делото в размер на 4 260,55 (четири хиляди двеста и
шестдесет 0,55) лв.
ОСЪЖДА „ПИЙ 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Радой Ралин“ № 3 вх. „В“ ет. 1
ап. 1, п. от У. П. И. Й. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – Бургас при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 358,27
(триста петдесет и осем 0,27) лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: