РЕШЕНИЕ
№ 1645
гр. Пловдив, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20215330109314 по описа за 2021 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, предявен от ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК ............... седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез .... Д....Н...... против З.
Г. Н. ЕГН **********, от гр. П...... ж.к. „Т............. чрез .... М.Ч., с която се иска от съда да
признае за установено, съществуването на вземането на ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми, както следва:
1. главница в размер на 688,32 лв., представляваща стойността на неплатената топлинна
енергия за периода 01.03.2018 г. -31.10.2020 г.
2. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.05.2018 г. - 12.04.2021 г. в
размер на 90,48 лв.
3. законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (13.04.2021 г.) до пълното изплащане на задължението,
както и
4. направените деловодни разноски в производството по чл. 410 от ГПК в общ размер от
75,00 лв.
5. деловодните разноски по настоящото производство, вкл. платените държавни такси и
депозити за вещи лица, както и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение по
чл. 78, ал. 8 от ГПК
С исковата си молба ищецът твърди, че има качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П.....
1
Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. П....., ж.к. „Т.............. има качеството
на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите
суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за
покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач
доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия е
разпределил топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване на стойност 597,84 лв. през периода 01.03.2018 г. –
31.10.2020 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата
от 90,48 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.05.2018 г. –
12.04.2021 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради
което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По
образуваното заповедно производство по частно гр. дело № ............ ....., била издадена
заповед № ............ по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо 75 лева /в
т.ч. 25 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Срещу заповедта
постъпило в срок възражение, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви
настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
13.04.2021 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото
производство.
ОТВЕТНИКЪТ З. Г. Н., чрез .......... М.Ч. заявява, че оспорва предявените искове както по
основание, така и по размер. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение
между ищцовото дружество и ответника за доставка и продажба на топлинна енергия и БГВ.
Твърди, че такова липсва за процесния недвижим имот, находящ се в гр. П..........., ж.к.
Т............ Излага, че наред с Н.....Л......., е наследник на Г.... З..., ЕГН ..........., който починал на
...... Приживе наследодателят бил клиент на ЕВН ТР и потребител на топлинна енергия.
След неговата смърт, обаче, между ищцовото дружество и ответника като наследник на Г...
З..... Н. автоматично не настъпвало правоприемство по отношение на облигационните
отношения по доставката и продажбата на топлинна енергия. Твърди, че през процесния
период 01.03.2018 г. – 31.10.2020 г. ответникът не е бил собственик или ползвател на този
имот, респ. не е бил клиент на ищеца. Ответникът не искал доставката на топлинна енергия
и БГВ, нито подписвал документи за откриване на клиентска партида и започване на
продажба, поради което претендираните суми били за непоискана доставка на стока или
услуга по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Счита, че не била налице и валидна облигационна връзка
между ответника и дружеството извършващо дялово разпределение на топлинна енергия
/топлинен счетоводител/. Ответникът не бил сключвал договор с такова дружество, нито
подписвал съгласие по чл. 139б, ал. 2 ЗЕ за сключването на такъв с такова дружество.
Твърди, че ответникът не е едноличен собственик или ползвател на процесния недвижим
имот, за да отговаря за целия размер на задълженията. Съгласно Решение № ............. на РС –
Пловдив, влязло в законна сила на 18.12.2020 г., нотариален акт .... том ..........рег. №
2
..................... на ................ с който ответникът придобил 4/6 ид. ч. и редом с притежаваната от
него по наследство 1/6 ид. ч. станал собственик на общо 5/6 ид. ч. /мажоритарен дял/ от
правото на собственост върху процесния недвижим имот с кад. Ид. ........... е обявен за
недействителен /нищожен/, като противоречащ на добрите нрави. При това положение,
правото на собственост на ответника било редуцирано до размер на ½ ид. ч. Другата ½ ид.
ч. е собственост на Н.... Г.....Л................ЕГН **********. Ето защо, ако съдът счете иска за
основателен, то ответникът е пасивно легитимиран да отговаря единствено за ½ част от
размера на исковата претенция, която съответства на правото му на собственост. За другата
½ част от претенцията, следва да отговаря съсобственикът Н....Л......
Излага, че никога не е подписвал документи за откриване на клиентска партида на негово
име, нито заявление за започване на продажба на топлинна енергия.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че за процесните вземания е
приложима кратката тригодишна погасителна давност. Твърди, че погасени по давност са
всички претендирани вземания на ищеца от ответника за главница и лихви за забава за
периода 01.03.2018 г. – 13.04.2018 г., както следва: 56,81 лв. за главница за периода
01.03.2018 г. – 13.04.2018 г., както и сумата от 16,44 лв. – начислена върху тази сума
мораторна лихва за забава.
Излага, че начислената енергия е „непоискана доставка на стоки“ по чл. 62 от ЗЗП, за която
потребителят не дължи нито възстановяване, нито плащане.
Оспорва начислените количества топлинна енергия през процесния период.
Претендираните количества топлинна енергия никога не били доставяни от ищцовото
дружество, нито били разпределяни от търговец, извършващ дялово разпределение, валидно
избран от ответника. Твърди, че ищецът претендира неоснователно заплащането на сума за
недоставена топлинна енергия, за нереално извършена доставка на стока.
Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна старана следното:
Видно от представеното по делото ч.г.д. № .................. се установява, че към момента на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд – Пловдив, ищеца претендирал от ответника сума в размер на 597,84 лв.,
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия
находящ се в гр. П..... ж.к. Т................. за период 01.03.2018 г. до 31.10.2020 г.; 90,48 лв.,
представляващи стойността на законната лихва за забава за периода 03.05.2018 г. до
12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. до 12.04.2021 г., законна лихва върху горепосочената главница
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
13.04.2021 г., до окончателното изплащане на задължението; разноски в общ размер от 75,00
лв.
Ответникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което е наложило
предявяване на настоящия установителен иск.
В предявеното исково производство ищеца е представил в заверен препис Препис –
3
извлечение от сметка за задълженията за консумирана топлинна енергия за клиентски номер
********** с потребител З. Г. Н..
По делото ответникът е възразил, че липсва валидно облигационно правоотношение.
Твърди, че в процесния период 01.03.2018 г. до 31.10.2020 г. не е бил собственик или
ползвател на процесния топлофициран обект находящ се на адрес: гр. П........., ж.к.
Т.....................
От представените по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила на
............. съдебно решение със сила на пресъдено нещо е признато, че З. Г. Н. е собственик
на 1/2 идеални части от процесния топлофициран обект. Същият е наследил тези идеални
части след смъртта на своя .... Г....З..... Н. починал на ........
Приемайки наследството, същият става клиент на топлинна енергия съгласно чл.153 ал.1 от
Закона за енергетиката. Съгласно чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като те влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от клиентите. С оглед на това обстоятелство ответникът е в
облигационни отношения с ищцовото дружество. Следва да се отбележи, че към началната
дата на процесния период – 01.03.2018 г. ищецът е притежавал 5/6 ид.ч.от процесния имот и
по тази причина е бил вписан от ищцовото дружество като титуляр на партидата.
Цитиранато по-горе решение, с което е признат като собственик на 1/2 ид.ч. от имота е
влязлов сила на 18.12.2020 г. и това е променило съотношението в съсобствеността. Това
обстоятелство обаче не е било съобщено своевременно на топлопреносното дружество и
същото е начислявало задълженията на титуляра на пратидата. Това обяснява и
предявяването на исковите претенции само към ищеца.
По делото е представен Нотариален акт № ....... том ..........., рег. №..............дело № .......... за
доброволна делба, съгласно който процесният топлоснабден имот след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда на ......... е предоставен в дял на
другия съсобственик на имота.
Настоящият състав на съда намира, че не може това обстоятелство да се приеме като такова,
което изключва дължимостта на претендираните суми от предходния собственик, който е
вписан и като титуляр по партидата на имота и който е бил задължен за тях за процесния
период.
Предвид настъпилите промени в собствеността, право на страната е да потърси
надплатените от нея суми от другия съсобственик.
По отношение направеното възражение за „непоискана доставка на стока“ от ответника
следва да се отбележи, че съгласно действащата нормативна база и установената съдебна
практика собственика или носителят на вещно право на ползаване в сграда – етажна
собственост, присъединена към абонатна станция или самостоятелно отклоннение, става
задължено лице да заплаща продажната цена на доставена в имота му топлинна енергия, тъй
като е встъпил в облигационни отношения с доставчика на ТЕ. Единственият начин да не
получава ТЕ, съответно да не заплаща такава, е да се раздели с топлоснабдения имот,
находящ се етажната собственост или цялата етажна собственост да бъде отсъединена, т.е.
4
сградата на да не бъде топлоснабдявана. В конкретният случай не се установява такова
обстоятелство, поради което съдът намира, че направеното възражение е неоснователно.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза на вещото
лице В.Ш., с което се установява, че процесния недвижим имот находящ се на адрес: в гр.
П............, ж.к. Т................. за периода 01.03.2018 г. до 31.10.2020 г. е бил присъединен към
топлопреносната мрежа в блока и е бил снабден с ИРУ за визуален отчет. На същия е била
разпределена ТЕ за отопление, за сградна инсталация и битова гореща вода, като начинът на
разпределение съответства на методиката от нормативните актове, уреждащи
разпределението и начисляването на разходи за ТЕ.
От приетото заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.К.,
се установява, че стойността на потребената ТЕ за процесния период 01.03.2018 г. до
31.10.2020 г. е в размер на 650,92 лева, като след извършено прихващане в размер на 53,08
лева е останала неплатена главница в размер на 597,84 лева. Вещото лице е установило, че
лихвата за забава изчислена върху всяка неплатена месечна сума за периода 03.05.2018 г. до
12.04.2021 г. е в размер общо на 90,48 лева.
С оглед така събраните доказателства, съдът намира, че се установява дължимост на сумите
за топлинна енергия както са предявени с исковата молба и установени от заключението на
вещото лице. Надлежно издадени са фактури за посочения период, по които се дължи
съответно плащане.
Относно направеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Претендира се установяване съществуване на вземане на ищеца от ответника за периода
01.03.2018 г. до 31.10.2020 г.
Съгласно чл.34 ал.1 от ОУ на ищцовото дружество, ползвателят на ТЕ е длъжен да заплаща
месечните суми за доставена до имота му такава в 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С оглед на това падежът на задължението за доставена ТЕ за м.
март, който е първият месец от процесния период, е .............
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с което започва настоящото производство
е подадено пред съда на 13.04.2021 г., на която дата е спряла да тече погасителна давност.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че направеното възражение за изтекла
погасителна давност е неоснователно.
Или при така установеното исковете се явяват основателни и доказани в размера
претендиран в исковата молба, а именно 597,84 лева главница и 90,48 лева лихва за забава,
към датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
– 13.04.2021 г., и в този размер съдът следва да ги уважи.
Следва да се признае за установено дължимостта на законна лихва върху сумата 597,84
лева, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 13.04.2021 г., по ч.
гр. д. №............, до окончателното издължаване.
По отношение на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят „ЕВН България Топлофикация" ЕАД е
направил разноски в размер на 75,00 лева от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение и същите са залегнали в заповедта за изпълнение.
5
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното производство,
включително когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение, следва да се
присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен
диспозитив. Предвид уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените в заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в
заповедта за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в
хода на настоящото производство разноски, които за ищеца са в общ размер на 625,00 лева,
от които 75,00 лева за държавна такса, 400,00 лева за възнаграждение на две вещи лица и
150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. Г. Н. ЕГН **********, от гр. П..........,
ж.к. „Т........, че ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ........ С.П., има вземане
спрямо него в размер на: 597,84 (петстотин деветдесет и седем лева и 84 ст.) лева главница
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия за
периода 01.03.2018 г. - 31.10.2020 г., 90,48(деветдесет лева и 48 ст.)лева представляваща
законна мораторна лихва върху главницата 597,84 лева за периода 03.05.2018 г. - 12.04.2021
г., както и законна лихва върху главницата от 597,84 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №.........- 13.04.2021 г., до окончателното
издължаване.
ОСЪЖДА З. Г. Н. ЕГН **********, от гр. П..... ж.к. „Т................, да заплати на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК ............ седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ............ С.П., сумата от 75,00(седемдесет и пет)
лева разноски направени в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д.
№.................... по описа на ПРС.
ОСЪЖДА З. Г. Н. ЕГН **********, от гр. П........., ж.к. „Т..............., да заплати на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК ............. седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ............ С.П., сумата от 625,00 (шестстотин
двадесет и пет)лева разноски направените в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/П/___________________
6