Р Е Ш Е Н И
Е
№ 261031 30.07.2021 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд ХХ граждански състав
На дванадесети юли две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Светлана Тонева
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 1412/2021г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю.Б.Ц. против М.Б.Г., ЕГН ********** от гр. *** с иск за приемане за установено по отношение на ответницата, че за ищеца съществува вземане към нея в общ размер на 45.87 лева, произтичащо от сключен между ответницата и „***“ ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 11.04.2018г., вземанията по които са били цедирани на ищеца, като вземането представлява незаплатена далекосъобщителна услуга. Ищецът твърди, че между ответницата и „***“ ЕАД е бил сключен горепосоченият договор, като за потребените услуги през периода 15.04.2018г. – 14.06.2018г. са били издадени ф-ра № ***/15.05.2018г. и ф-ра № **********/15.06.2018г., към всяка от които е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера. Твърди също така, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, поради което операторът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответницата. На следващо място се твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018г. „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответницата на „***“ ООД, а с договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на „ЮБЦ“ ООД, като уведомяването на ответницата за двете цесии е извършено с приложено към исковата молба уведомление, изходящо от „***“ ООД. Моли се за уважаване на исковете.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.79, и чл. 86 от ЗЗД.
Ответницата не е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, уведомена при условията на отказ – чл.44, ал.1 ГПК, не се представлява в производството пред съда и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
В нарочна молба ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да се
постанови неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане на съда от 04.03.2021г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че ответницата е сключила с *** ЕАД горепосочения договор, като за потребените услуги през периода 15.04.2018г. – 14.06.2018г. са били издадени ф-ра № ***/15.05.2018г. и ф-ра № **********/15.06.2018г., към всяка от които е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползваните номера. Ответницата не е изпълнила задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, поради което операторът е прекратил едностранно индивидуалните договори. Установява се също, че с договор за цесия от 16.10.2018г. „***“ ЕАД е прехвърлило вземанията си към ответницата на „***“ ООД, а с договор за цесия от 01.10.2019г. вземанията са били прехвърлени от „***“ ООД на „ЮБЦ“ ООД. Така към сегашния момент титуляр на вземането е ищецът. Ответницата дължи сумата, която е отдавна падежирала. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 205 лева за исковото производство и 205 лева за заповедното дело.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Б.Г., ЕГН ********** от гр. ***, че дължи
на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю.Б.Ц.сумата от 45.87 лева /четиридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща стойността
на доставена
далекосъобщителна услуга за периода от 15.04.2018г. до 14.06.2018г. по договор
с клиентски номер ***, сключен с *** ЕАД, което вземане е присъдено със заповед
за изпълнение № 261436/21.12.2020г. по ч. гр. дело № 8334/2020г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА М.Б.Г., ЕГН ********** от гр. *** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю.Б.Ц. сумата от 205 лева /двеста и пет лева/ разноски в исковото производство и сумата от 205 лева /двеста и пет лева/ разноски
по заповедното дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Вярно с оригинала: СТ РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (П)