О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Велинград, 14.5.2018 година
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
Като разгледа гр.дело №368 по описа на съда за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искане да бъде задължен административен орган –
Общинска служба „Земеделие“, гр.Сърница, да издаде индивидуален административен
акт – решение по чл.17 ЗСПЗЗ, за възстановяване право на собственост в нови
реални граници върху земеделски земи с площ 252 дка. в землището на гр.Сърница,
м. „Окуша“ в полза на наследниците на Ф.А.Б., един от които заявява да е ищеца А.Х.Б..
Искането се обляга на твърдения правото на реституция да е признато с влязло в
сила решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ от 29.6.1995г. по гр.д. №330/1996г. по описа
на РС – гр.Велинград, което до момента не е изпълнено от ответника посредством
издаването на индивидуален административен акт, с който да се очертаят реалните
нови граници на земите, признати за възстановяване. Поддържа се твърдение /в
уточнителните молби вх. №1653/2.4.2018г. и вх. №1920/17.4.2018г./, че с
бездействието си общинската служба „Земеделие“ неоснователно пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост, което обосновава неговия правен интерес да
търси защита чрез негаторен иск, какъвто твърди да е предявил. Направено е
изричното уточнение, че претенцията няма за цел отмяната на мълчалив отказ на
административния орган по чл.58 АПК, а защита на вещното право на собственост
от неоснователното бездействие на ответника, с което се пречи на ищеца да го
упражнява.
При така наведените твърдения от ищеца
предявеният иск е недопустим по следните съображения:
Защита по исков ред чрез вещен иск
може да се търси по отношение право на собственост или ограничени вещни права
върху конкретно обособена вещ, които права са възникнали и съществуват към
момента на подаване на исковата молба. По изключение се допуска установяване
право на собственост върху земеделски земи към минал момент в случаите по
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, каквато хипотеза не се поддържа от ищеца.
За да обоснове наличието на правен интерес от търсената защита, ищецът
трябва да посочи правопораждащите факти на своето право на собственост и
начина, по който упражняването на това право се възпрепятства от ответника.
Тези факти, така както са заявени в исковата молба /без да се проверява тяхното
настъпване/ следва да сочат на извод, че твърдяното право на собственост е
възникнало в патримониума на ищеца.
В настоящия случай, според твърденията
на ищеца е налице неприключила реституционна процедура, при която с решение по
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е признато право на възстановяване в реални граници на
земеделска земя, но без тези граници да са конкретно определени или посочени по
начин, позволяващ индивидуализирането на имотите. Не се твърди съдебното
решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ да представлява такова по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и
чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ за реституция в стари реални граници. Напротив, видно от
самия петитум на исковата молба, целта на ищеца е постановяването на решение по
чл.17 ЗСПЗЗ за възстановяване на земите в нови реални граници с план за
земеразделяне.
Възстановяването на собствеността по
ЗСПЗЗ настъпва по силата на административен акт с конститутивен ефект, който
посочва границите на признатото за възстановяване право. Само наличието на
стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се
разпростира както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по
отношение на субекта, може да легитимира като собственици лицата, на които се
възстановява собствеността - т.1 от
Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, решение № 26/13.022012 г.
по гр.д. № 706/2011 г., II г.о.
Имайки предвид горното е видно, че
исковата молба не съдържа твърдения за правопораждащите факти на защитаваното право
на собственост на ищеца, които да обосноват неговата процесуалноправна легитимация
за предявяване на иска. Това от своя страна води до недопустимост на иска. По
реда на чл.129, ал.2 ГПК на ищеца са били дадени указания да посочи
правопораждащите факти на право на собственост, както и неговия предмет, което
той не е направил. Невъзможността за това е очевидна при твърдението, че все
още не е постановено решение по чл.17 ЗСПЗЗ с конститутивен ефект, което да го
легитимира като собственик.
Затова исковата молба следва да се върне на ищеца, а производството по
делото да се прекрати.
Водим от горното и на основание чл.130
от ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА исковата молба на ищеца А.Х.Б., ЕГН ********** против Общинска
служба „Земеделие“, гр.Сърница за задължаването на ответника да издаде
индивидуален административен акт – решение по чл.17 ЗСПЗЗ, за възстановяване
право на собственост в нови реални граници върху земеделски земи с площ 252
дка. в землището на гр.Сърница, м. „Окуша“ и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №368/18г. по описа на РС – Велинград.
Определението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на ищците.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: