Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
22.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №14486/2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Център за развитие на човешките ресурси, с която са предявени
срещу сдружение „М.ЗА Е.Б.“ искове, както следва:
-
с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД за сумата от 17651,20
евро, представляваща подлежаща на връщане сума, платена авансово като финансова
подкрепа за изпълнение на проект съгласно договор за отпускане на финансова подкрепа
№ 2014-2-BG01-KA105-001469, развален от ищеца поради неизпълнение,
-
с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата
от 2039,86 евро, представляваща лихва за забава върху главница за периода
19.09.2016 г. - 08.11.2017 г.
Претендира законна лихва върху
главницата от 17651,20 евро и разноски по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с
ответника договор за отпускане на финансова подкрепа №
2014-2-BG01-KA105-001469, съгласно който се е задължил да отпусне финансова
подкрепа на ответника за изпълнение на проект „ЕКОживот
в Европа“ в максимален размер от 22064 евро като 80% от тази сума (17651,20
евро) е следвало да бъдат платени в срок от 30 дни от влизане на договора в
сила. Съгласно договора след представяне на финален отчет по проекта, от който
да е видно какви са реалните, допустими и извършени разходи в рамките на
проекта, които подлежат на възстановяване, ще се направи и балансово плащане. В уговорения
в договора срок ищецът е превел на ответника сумата от 17651,20 евро. За да
бъде прието като валидно извършено авансовото плащане и за да бъде извършено и балансово
плащане до максималния размер на безвъзмездна помощ, ответникът е следвало да
представи краен отчет с доказателства за реално извършени допустими разходи,
направен в рамките на договорения срок и да направи искане за плащане. Ответникът
е следвало да изпрати краен отчет по проекта в срок от 60 календарни дни,
считано от 20.12.2015 г., което не е направил. Ищецът е изпратил писма до
ответника с дата 14.04.2016 г. и 07.06.2016 г., с които дава на ответника
30-дневен срок за изпълнение за представяне на краен отчет. Писмо със същото
съдържание е изпратено до ответника с е-мейл от дата 13.06.2016 г. На
19.08.2016г. на ответника е връчено писмо, с което е уведомен за започнала
процедура по прекратяване на договора. Твърди, че понастоящем договорът е
прекратен. Твърди, че крайният отчет не е представен в уговорения срок, нито
след изтичането му в предоставения допълнителен срок, нито до подаване на
исковата молба. След отправеното изявление за разваляне на договора претендира
връщане на авансово платената сума в размер на 17651,20 евро, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от изтичане на дадения срок в
поканата.
Ответникът оспорва исковете. Твърди,
че е подал краен отчет в системата „Mobility tool+”, оспорва да е получил изявление за разваляне на
договора, твърди, че е изпълнил задълженията си по договора.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.55, ал.1, предл. трето ЗЗД, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД:
Не е спорно между страните в процеса,
a и се установява от приложените по делото доказателства, че между тях е
възникнало валидно облигационното отношение по силата на договор за отпускане
на финансова подкрепа за: проект по Програма „Еразъм +“ с повече от един
бенефициент с №2014-2-BG01-KA105-001469 от 09.10.2014 г., по силата на който
ищецът се е задължил да отпусне на ответника средства по програма „Еразъм“ на
Европейския съюз като финансова подкрепа за осъществяване на проект, озаглавен
„ЕКОживот в Европа“ (чл. I.1.1), а ответникът се е
задължил да изпълни проекта в рамките на периода 01.08.2014 г. – 20.10.2015 г.
(чл. I.2.2). В рамките на 30 календарни дни от влизане в сила на договора,
ищецът е поел задължение да преведе на ответника авансово плащане в размер на
17651,20 евро (чл. I.4.1). Договорът е влязъл в сила от датата на неговото
подписване от двете страни (чл. I.2.1) - 09.10.2014 г. В срок от 60 дни от
крайната дата на проекта ответникът се е задължил да изготви и подаде краен
отчет за изпълнението на проекта чрез приложението Mobility
Tool+ и да го представи на хартиен носител на ищеца
(ако е приложимо), който включва информация за действително извършените
допустими разходи (чл. I.4.3). В договора и Общите условия към него, приети
писмено от ответника, са уредени детайлни правила относно разпределението на
разходите – допустими разходи за транспорт и за дейностите по проекта, изисквания
за крайния продукт на проекта. Не е спорно, а и се установява от приложените
писмени доказателства (нареждане за презграничен
превод на банка ДСК АД), че на 14.10.2014 г. ищецът е платил на ответника по
банков път сумата от 17651,20 евро като авансово плащане по процесния договор.
Следователно, ищецът е изпълнил задължението си по договора и за ответника е
възникнало задължение да изпълни проекта съгласно уговореното.
В процесния договор страните са
уговорили адрес за кореспонденция, включително по електронен път чрез е-мейл
(чл. I.6.2 - I.6.3 на процесния договор).
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че на 14.04.2016 г. и 07.06.2016. ищецът е
изпратил на ответника писма, с които му напомня, че не е представен краен отчет
в срок и му предоставя нов 30-дневен срок за предоставяне на отчет с приложени
към него документи. Писмата са изпратени на посочения адрес за кореспонденция
на ответника чрез Български пощи ЕАД, но са върнати като непотърсени от
адресата. От приложените писмени доказателства и приетото заключение на съдебната
компютърно-техническа експертиза се установява също, че на 13.06.2016 г. ищецът
е изпратил на ответника съобщение със съдържание, идентично на това в писмото
от 14.04.2016 г. на заявения в договора електронен адрес на ответника (*****@yahoo.com), посочен в I.6.3 на
процесния договор, което съобщение е получено от адресата. Тъй като писмата,
изпратени с Български пощи ЕАД, не са връчени по установения в закона ред, съставът
приема, че за пръв път ответникът е поканен от ищеца да представи краен отчет със
съобщението, изпратено чрез електронна поща, на 13.06.2016 г. Срокът за
изпълнение за предоставяне на краен отчет е изтекъл на 13.07.2016 г.
Съгласно чл. I.4.5 от договора, в
случай че координаторът не изпълни задължението си в срок от 30 календарни дни
от получаване на писмото, Центърът за развитие на човешките ресурси може да
прекрати договора в съответствие с чл. II.15.3 и да изиска възстановяване в
пълен размер на авансовите плащания в съответствие с чл. II.19. В конкретния
случай, от доказателствата по делото не се установява, че в рамките на
предоставения срок за изпълнение, изтекъл на 13.07.2016 г., ответникът да е
предоставил краен отчет. Следователно за ищеца е възникнало правото да прекрати
договора и да изиска възстановяване в пълен размер на авансовите плащания.
Съгласно чл. II.15.3.2 от договора преди
прекратяване на правоотношението Центърът за развитие на човешките ресурси следва
да уведоми писмено координатора да внесе възражение в срок от 45 календарни дни
от датата на получаване на уведомлението. Ако след разглеждане на възражението,
внесено от координатора, Центърът за развитие на човешките ресурси реши да спре
процедурата по прекратяване на договора, следва да уведоми писмено координатора
за това. Ако възражение не се внесе или ако въпреки внесеното от координатора
възражение, Центърът за развитие на човешките ресурси реши да продължи
процедурата по прекратяване на договора, може да прекрати договора, като
писмено уведоми координатора за това, като посочва мотивите за прекратяването.
От логическото тълкуване на клаузата следва, че срокът от уведомяването за
започнала процедура по прекратяване до прекратяването не трябва да бъде
по-кратък от 45 дни. В противен случай (ако срокът е по-кратък), координаторът
не би могъл да се възползва от правото си да възрази в срок от 45 дни по
прекратяване на договора. В конкретния случай, не се твърди ищецът да е
предоставил на ответника срок за възражение, но това не се отразява на
предприетата от ищеца процедура по прекратяване на договора и не опорочава
същата, тъй като ответникът е могъл да подаде възражение за прекратяване на
договора след получаване на уведомлението за прекратяване, което по делото не
се твърди да е направено.
От писмените доказателства по делото
се установява, че на 16.08.2016 г. ищецът е изпратил писмо на адреса за
кореспонденция на ответника чрез Български пощи ЕАД, с който го уведомява, че е
започнал процедура по прекратяване на договора поради липса на краен отчет за
изпълнение дейностите по проекта. С уведомлението е предоставен срок от 30
календарни дни от получаване на писмото за представяне на краен отчет, като е
указано, че при неизпълнение договорът ще се счита за прекратен. Уведомлението
е изпратено на адреса за кореспонденция на ответника, посочен в договора, с
получател М.Б., под името на която е посочено наименованието на ответника. Съгласно
клаузата на чл. I.6.3 на процесния договор всяка кореспонденция, призовки и
съобщения от Центъра за развитие на човешките ресурси следва да бъде изпращана
на координатора на следния адрес: „име и фамилия на координатора: М.Б.,
длъжност: председател, име на организацията: сдружение „М.ЗА Е.Б.“, адрес за
кореспонденция: гр. София, р-н Триадица, ж.к. ********ап. 2, е-мейл адрес: ********@yahoo.com”,
посочен е и телефон на координатора. Следователно, ищецът надлежно е изпратил
уведомлението на адресата – физическо лице, на посочения в договор адрес.
Уведомлението е получено на
18.08.2016 г. от лице, подписало с отметка, че е „член на домакинството“ или „в
роднинска връзка“ с получателя. От писмените доказателства по делото се
установява, че адресът, посочен като адрес на кореспонденция, е регистрираният
постоянен и настоящ адрес на М.Б., на същия адрес е регистриран и М.С.Б., баща
на М.Б.. От приетото заключение на съдебно-почерковата
експертиза се установява, че именно М.С.Б. е положил подписът за получателя в
известието за доставяне като „член на домакинството“ или „в роднинска връзка“ с
получателя. Следователно М.С.Б., като баща на адресата М.Б., е лице от домашните,
както и лице, което живее на адреса, поради което, съставът приема, че на осн. чл.
46, ал. 1 и ал. 2 ГПК уведомлението
за прекратяване на договора е надлежно
връчено на 18.08.2016 г.
Следва да се посочи още, че съгласно
чл.8 ЗЮЛНЦ седалището на юридическото лице с нестопанска цел е населеното
място, където се намира неговото управление, като адресът на юридическото лице
с нестопанска цел е адресът на неговото управление. Видно от служебно
изисканото удостоверение за актуалното състояние на ответника (л.79), към
момента на сключване на процесния договор и към момента на разглеждане на
делото, посоченият в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел адрес на
сдружението е този, на който е извършвано връчването - гр. София, р-н Триадица,
ж.к. ********ап. 2. Видно от данните от Национална база данни „Население“, на
посочения адрес е регистрирано семейството на законния представител на ответникаБ.(нейните родители и сестра). От тук следва, че
ответникът е посочил за седалище и адрес в регистрите, не адресът на управление
на юридическото лице – мястото, където се намира неговата канцелария и
служители, каквото е изискването на закона, а домашния адрес на законния
представител. Това поведение не е правомерно и съобразено със закона, съответно
– при връчване на книжа по седалището на ответника на адреса не е открит
служител на юридическото лице, а родственик на управителя, който доброволно е
приел съобщението. Ако се приеме, че връчването е нередовно, би се достигнало
до това ответникът да черпи права от собственото си противоправно поведение –
поради неизпълнение на законоустановеното си задължение да посочи адрес, на
който се помещава управлението на сдружението – от където се извършва дейността
му, би се препятствала възможността за редовно връчване на съобщения до него.
Това е допълнително основание да се приеме връчването за редовно – в приложение
на принципа, че никой не следва да черпи права от собственото си противоправно
поведение.
И не на последно място, дори и да се
приеме, че връчването на уведомлението не е извършено надлежно като е получено
от бащата на М.Б., която теза съставът не споделя, уведомлението следва да се
счита за връчено на ответника с исковата молба и приложените доказателства по
делото. От съобщенията за връчване на исковата молба, се установява, че в
периода 09.02.2018 г. – 23.03.2018 г., ответникът е посетен на адреса на
управление на дружеството четири пъти като не са открити служители, а на адреса
не е имало обозначение на юридическото лице (л. 75 по делото). В периода
02.04.2018 г. – 07.05.2018 г. адресът отново е посетен четири пъти, като на
07.05.2018 г. е залепено уведомление на входната врата на блока, отбелязано е,
че призовкарят няма достъп до апартаментите и
пощенските кутии, на адреса няма фирмени знаци и служители. Следователно,
спазена е разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК, според която, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери
някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1.
Второ уведомление не се залепва. Връчването е оформено на 23.05.2018 г. (л. 76
по делото). От приложените по делото доказателство, не се установява да е
постъпил краен отчет на ответника в срок от 45 календарни дни, считано от
23.05.2018 г. Ответникът твърди, че е подал отчет в системата Mobility tool+ едва на 17.10.2018
г., което е след датата, на която е можел да подаде възражение и след
предоставената от ищеца дата за подаване на краен отчет. Освен това, от
заключението на приетата по делото съдебна компютърно-техническа експертиза,
неоспорена от ответника, се установява, че не е подаден отчет от ответника през
системата Mobility tool+.
Следователно, твърдението на ответника, че е подал краен отчет е недоказано и
поради това съдът приема, че не се е осъществило.
С оглед изложеното съдът приема, че
независимо на коя дата се счете за връчено уведомлението за прекратяване на
договора на ответника – 16.08.2016 г. или с връчване на исковата молба на 23.05.2018
г., по делото се установява, че са налице предпоставките за разваляне на
договора от ищеца поради виновно неизпълнение - ответникът не е подал краен
отчет в предоставения от ищеца 30-дневен срок независимо коя от двете дати се
приеме за релевантна, не е подал възражение срещу прекратяването в срок от 45
календарни дни от получаване на уведомлението. С оглед на това, за ищеца е
възникнало правото да развали едностранно процесния договор и същото е валидно упражнено.
За да настъпи ефектът на разваляне
на договора следва да е налице неизпълнение и неизпълнената част от
задължението не е незначителна с оглед на интереса на кредитора (чл.87, ал.1,
вр. ал.4 ЗЗД). Поради това, следва да се съобрази дали непредставянето на
отчета е незначително с оглед интереса на кредитора неизпълнение. Отговорът на
този въпрос се съдържа в уговорките между страните – с чл.I.4.5 от Договора
страните са се съгласили, че ако при неизпълнение на задължението за
представяне на крайния отчет в срок, ищецът може да прекрати договора и да иска
възстановяване на авансовите плащания. Поради това, съдът приема, че страните
по договора са оценили като съществено задължението за представяне на краен
отчет, като са уговорили, че неизпълнението на това задължение представлява
основание за разваляне на договора. Отделно от това, естеството на отношенията,
включващо разходване на публични средства, изисква спазване на стриктни правила
на отчетност и завишен контрол, което е допълнителен аргумент процесното
неизпълнение да се квалифицира като съществено.
По изложените съображения съдът
приема, че е налице неизпълнение на задължение на ответника по процесния
договор и изявление на ищеца за разваляне на договора. Поради това на основание
чл.87, ал.1, вр. чл.88 ЗЗД облигационното отношение между страните е прекратено
с обратна сила, с което е отпаднало основанието на извършените престации, в
това число авансово платената сума на ответника в размер на исковата претенция.
На основание чл.55, ал.1 ЗЗД в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от
17651,20 евро, представляваща връщане на даденото по разваления договор.
Предявеният иск е основателен.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно чл. II.19.3, изр. първо от
процесния договор преди възстановяване на неоснователно платената сума ищецът
следва да покани ответника да възстанови неправомерно изплатената сума. Тази
уговорка съответства на закона (арг. чл.84, ал.2 ЗЗД) и задължителната съдебна
практика, постановена по сходни фактически състави - че при връщане на
дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от
поканата за изпълнение (ТР 5/2017 от 21.11.2019 г. на ОСГТК). В конкретния
случай, със съобщението, връчено на 18.08.2016 г. ищецът е уведомил ответника,
че в случай на непредоставяне на краен отчет, договорът се счита за прекратен
„с всички неблагоприятни последици“ за ответника. Съставът счита, че общият
израз „с всички неблагоприятни последици“ не може да се счита за покана за
връщане на авансово платената сума. В договора също липсва отнапред определен
от страните срок за връщане на авансово платената сума в случай на
прекратяването му. „При неизпълнение на парични задължения, законът свързва
забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато
няма уговорен срок за изпълнение. Изключението е изрично предвидено в чл. 84,
ал. 3 ЗЗД – само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се
смята в забава и без покана“ - ТР 5/2017 от 21.11.2019 г. на ОСГТК. С оглед
изложеното, доколкото страните не са уговорили срок за изпълнение на
задължението за връщане на даденото при разваляне на договора и доколкото
процесното задължение не е сред изключението, предвидено в чл.84, ал.3 ЗЗД, то
за изпадане на ответника в забава е необходимо връчване на покана. Такава не се
твърди да връчвана - отправена е едва с исковата молба. Поради това, искът за сумата от 2039,86 евро, представляваща лихва за забава
върху главница за периода 19.09.2016 г. - 08.11.2017 г. следва да се отхвърли
изцяло като неоснователен. На ищеца следва да се присъди законната лихва от
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените
разноски, съразмерно на уважената част на исковете – за сумата от 3946,70 лв., Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
На ответника следва да се присъдят
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете – за сумата от 230 лв.
Поради което, Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „М.ЗА Е.Б.“, БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. София, район
Триадица, ж.к. Стрелбище, ул. „********, да заплати на Център за развитие на човешките ресурси, БУЛСТАТ********, както
следва:
на основание
чл.55, ал.1, вр. чл.87 ЗЗД сумата от 17651,20 евро, представляваща подлежаща на връщане сума, платена авансово
като финансова подкрепа за изпълнение на проект съгласно договор за отпускане
на финансова подкрепа № 2014-2-BG01-KA105-001469, развален от ищеца поради
неизпълнение, задно със законната лихва
от 08.11.2017 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 3946,70
лв.,
представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумата от 2039,86 евро, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 19.09.2016 г. - 08.11.2017 г.
ОСЪЖДА Център за развитие на човешките ресурси, БУЛСТАТ******** да заплати на СДРУЖЕНИЕ „М.ЗА Е.Б.“, БУЛСТАТ ********,
с адрес: гр. София, район Триадица, ж. к. Стрелбище, ул. „********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 230 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: