№ 495
гр. Варна , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елина П. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Търговско дело №
20203100901161 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен от „Вики 2005“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к.“Вл. Варненчик“ бл.11, вх,1, ет. 4, ап.10,
срещу „Си-Транс“ ЕОООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на гр.Варна,
ж.к.“Вл.Варненчик“, бл.401, вх.3, ет. 7, ап.52, иск с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от
71131.58 лева, предмет на принудително изпълнение по изп. дело №20188950400479 по
описа на ЧСИ Людмил Станев, per. № 895 на КЧСИ с район на действие ВОС, образувано
въз основа на изпълнителен лист по т.д. №4083/2011г. по описа на СГС, издаден на
основание чл.406, вр. чл.404, ал.1, т. 1 от ГПК, вр. чл.51 ЗМТА, въз основа на Решение от
29.09.2011г. по в.а.д. №1/2011 г. на Арбитражен съд - град Варна.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист в полза на
ответника въз основа на влязло в сила арбитражно решение. Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изп.д. №20117150400610 по описа на ЧСИ Миглена
Пашова. Впоследствие производството е продължено последователно от ЧСИ Надежда
Денчева под №20158070401372 и от ЧСИ Людмил Станев под №20178950401950. С
разпореждане на ЧСИ от 14.12.2017г., влязло в сила на 28.12.2017г. изпълнителното дело е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК. С молба от 26.03.2018г. на взискателя е
инициирано ново изпълнително производство образувано при ЧСИ Людмил Станев под
№20188950400479. Единствените извършени същински изпълнителни действия по
образуваните изпълнителни дела се свеждат до наложена възбрана вх.рег.
№28284/02.12.2011г. и извършен на 15.02.2013г. опис на имот по искане на взискателя от
11.01.2013г. Последното изпълнително действие, прекъсващо давността на основание
чл.116, б. „в" ЗЗД, е извършено на 15.02.2013г., след което е започнала да тече нова
петгодишна давност, която към датата на образуване на новото изпълнително дело е изтекла,
поради липса на предприети в този период изпълнителни действия. Поддържа, че правото на
принудително изпълнение се е погасило по давност поради изтичане на повече от пет
години от последно извършеното изпълнително действие.
В срока по чл. 367 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, в който е
обективирано възражение за неподведомственост на спора поради арбитражна клауза,
предвидена в Споразумение от 27.02.2013г.
В постъпилата допълнителна искова молба ищецът оспорва истинността на
споразумението с твърдения, че използвайки оригинална втора страница на истинското
споразумение, което е разпечатано на две отделни страници, в момент различен и следващ
датата на полагането на подписите, на празни страница е разпечатан текст с друго
1
съдържание, с което страните не са изразили воля да се съгласят при подписването.
Поддържа, че по т.д. № 1340/2018г. на ВОС ответникът е представил същото писмено
доказателство, но с различен текст, според който в т.6 е предвидена предсрочна изискуемост
на вземанията в резултат от неплащане.
Постъпил е допълнителен отговор, в който ответникът уточнява, че възражението за
неподведомственост е основано на арбитражна клауза, съдържаща се на стр.2, т. 7 от
споразумението, представено с отговора на исковата молба, която е подписана от ищеца,
както и на идентичната арбитражна клауза, съдържаща се в представеното от ищеца с
допълнителната искова молба споразумение, чийто предмет също е вземане по
изпълнителен лист от 01.11.2011г. Счита за безспорно обстоятелството, че страните са
сключили арбитражна спогодба, като волята им е била всички спорове във връзка с
вземането по изпълнителния лист да бъдат разрешавани от Арбитражен съд при „СППМ“
гр.Варна.
За да се произнесе по обективираното в отговора на исковата молба възражение
за неподведомственост на спора съдът съобрази следното:
Съгласно чл.19, ал.1 от ГПК страните по имуществен спор могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който
една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
В разглеждания случай арбитражната клауза, на която се позовава ответникът, е
инкорпорирана в Споразумение от 27.02.2013г. Същото е представено от ответника в
заверен за вярност препис, съдържащ удостоверителното изявление под per.
№1661/09.03.2020г. на нот. П.С. за верността на преписа, снет от оригинал на документа,
състоящ се от един лист, както и за липса на зачерквания, прибавки, поправки и други
особености в първообраза. В рамките на процеса относно процеса за разрешаване на
обуславящия допустимостта на производството въпрос относно подведомствеността на
спора, с оглед проведеното от ищеца оспорване на истинността на документа, с
разпореждане №933/19.03.2021 г. ответникът е задължен на основание чл.183 от ГПК да
представи оригинала на споразумението, като е предупреден за последиците от
неизпълнението. В предоставения от съда срок, изтекъл на 22.04.2021 г., указанията не са
изпълнени. По повод служебно изискани по реда на чл.186 от ГПК сведения е постъпила
справка - удостоверение №21/23.04.2021 г. от нот. П.С. за извършено удостоверяване от
общия регистър под №1661/09.03.2020г. При сравняване на възпроизведеното в нотариалния
регистър съдържание на споразумението с текста на представения по делото препис от
документа, съдът констатира, че същите са идентични. Извършеното официално
удостоверяване установява в достатъчна за този етап на производството степен на
достоверност факта на съществуването към 09.03.2020г. на оригинал на представеното от
ответника в заверен препис Споразумение от 27.02.2013г. с обективираното в него
съдържание. За провеждането на пълно доказване на твърдяната неавтентичност са
необходими специални знания, каквито ищецът към момента на настоящото произнасяне не
е поискал да бъдат ангажирани. По изложените съображения независимо от неизпълнението
на указанията по чл.183 от ГПК съдът намира, че не са налице основания за изключване на
документа от доказателствения материал. Този извод на съда не се разколебава от
представеното с молба №8222/28.04.2021г. решение №51/26.04.2021г. по т.д. №1486/2020г.
на ВКС, тъй като с него е прогласена нищожността на различно от процесното арбитражно
решение, постановено между ответника и трето за спора лице. В този смисъл формираните
мотиви за неавтентичност на споразумението от 27.02.2013г. не са обвързващи за страните
и съда, още повече, че от решението не се установява за кой от известните на съда поне два
варианта на документа се отнасят.
2
Представеното от ответника Споразумение от 27.02.2013г. инкорпорира договор за
спогодба между ищеца „Вики 2005“ ЕООД и ответника „Си Транс“ЕООД, с който страните
са преуредили отношенията си по повод процесното вземане от 52199.99 лева, произтичащо
от изпълнителен лист от 01.11.2011 г., като са го разсрочили на вноски. Спогодбата има за
предмет уреждане на погасяването на задълженията на страните, произтичащи от търговски
сделки, снабдени с изпълнителен титул. Съгласно т.4 след плащане на първата вноска
взискателят се задължава да внесе по изпълнително дело №2011715040610 по описа на ЧСИ
Миглена Пашова молба за спиране на делото. В т. 7 е обективирано съгласие при възникване
на спорове относно споразумението, отношенията между страните да се отнасят за
разрешаване пред Арбитражен съд гр.Варна при Сдружение за правна помощ и медиация,
съгласно неговия правилник.
Споразумението е подписано от управителите на двете дружества, като
автентичността на положените подписи не е оспорена. Следователно посоченото писмено
изявление съставлява документ, подписан и от двете страни по спора, при спазване на изискуемата
от чл.7 ал.2 от ЗМТА писмена форма. Арбитражната клауза е валидна, тъй като предметът на
спора, така както е очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, не попада в
приложното поле на изключенията по чл.19 ал.1 ГПК. С отрицателния установителен иск по чл.
439 ГПК се предоставя право на защита на длъжника в изпълнителния процес да оспори вземането
и оттам материалноправната незаконосъобразност на изпълнението, когато то се основава на
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. С иска за недължимост на суми по изпълнителния лист се
цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, на
кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. В този
смисъл в случая съдът е сезиран с имуществен спор между търговци относно съществуването на
притезание, произтичащо от търговска сделка, основан на материалноправно възражение за
изтекла погасителна давност, поради което същият се явява арбитрируем. Поставеният за
разглеждане спор попада в обхвата на коментираната арбитражна клауза, доколкото същата е
уговорена за всички спорове по повод вземането по процесния изпълнителен лист.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че представеният от
ответника договор за спогодба съдържа валидно сключено споразумение за арбитражна
клауза, което е обвързващо за страните, поради което отводът за неподведомственост на
спора на съда следва да бъде уважен, а производството следва да бъде прекратено на
основание чл.19 от ГПК, вр. чл.8, ал.1, изр. 1 от ЗМТА.
За пълнота следва да се посочи, че идентична арбитражна клауза се съдържа и в
представения от ищеца екземпляр от споразумението, което също има за предмет
процесното вземане и не е оспорено от страните. Действително в първата страница на двата
документа се констатират разминавания досежно падежните дати (т.1) и предсрочната
изискуемост при неизпълнение, предвидена само в представения от ищеца препис (т.6).
Независимо от изложеното, доколкото и двете споразумения имат за предмет едно и също
притезание, който и от екземплярите се приеме за автентичен, очевидна е волята на страните
всички спорове във връзка с вземането по изпълнителния лист да бъдат разрешавани от
арбитражен съд. Коментираните несъответствия в съдържанието на двете споразумения и
поредността на сключването им е въпрос по съществото на спора.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 1161/2020 г. по описа на Варненския
окръжен съд, търговско отделение, поради неподведомственост на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с
препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4