Р Е
Ш Е
Н И Е
гр.София 11.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на шести
октомври и през две хиляди и
двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА БОГДАНОВА
При секретаря Вяра Баева, като разгледа
докладваното от съдия Богданова гр. дело №14691/2019г. по
описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на В.Д.М. и Н.М.М. от гр.София чрез адв.Й.С. П., със служебен адрес *** против „Е.М.“ ЕООД ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление ***, с която е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на суми по изпълнителен лист от 24.04.2010г. по
ч.гр.д.№17091/2010г. по описа на СРС, издаден в полза на Р.Б.ЕАД, цедирани
впоследствие с Договор за прехвърляне на вземания от дата 26.03.2019г. на
цесионера Е.М. ЕООД поради липса на възможност да търси изпълнението по
принудителен ред.
Ищците
твърдят, че с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№17091/2010г. по описа на СРС въз основа на документ срещу тях е бил издаден
ИЛ от 24.04.2010г. в полза на кредитора Р.Б.ЕАД, с който са били осъдени да
заплатят на банката следните суми: - 30 606,41евро главница,
представляваща дължима сума по Договор за кредит за текущо потребление от
13.08.2008г. и Анекс №1 от 29.06.2009г., ведно със законната лихва от
13.04.2010г. до окончателното изплащане; 2265евро – възнаградителна лихва за
периода 15.06.2009г. до 23.02.2010г.; 1345,73евро, сторени от кредитора
разноски и 1122евро юк възнаграждение.
Въз основа на издадения ИЛ Банката е
образувала изп.д.№393/2010г. при ЧСИ М.Ц.с район на действие СГС. Били са
извършвани редица действия по изпълнението.
Ищците твърдят, че на 14.07.2014г. е
последното предприето принудително действие по изп.производство.
С постановление за прекратяване от
26.10.2016г. съдебният изпълнител е констатирал настъпилата перемция на
производството на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. С молба Банката е поискала
връщане на ИЛ.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 26.03.2019г. Банката е цедирала вземането си към ищците на
ответника Е.М. ЕООД. На 29.10.2019г. ищците били уведомени за извършената цесия
на следните суми – 31 078,94лв. главница по Договор за кредит от
13.08.2008г.; 18 394,58лв. законна лихва върху главницата от 13.04.2010г.
до 26.03.2019г. и 2161лв. неолихвяеми вземания.
Ищците твърдят, че по отношение вземането на
финансовата институция е приложима пет годишната обща погасителна давност по
чл.110 ЗЗД, която е започнала да тече от последното ефективно извършено изпълнително
действие, а именно от съобщението за наложения запор от 11.07.2014г., която е
изтекла на 11.07.2019г. и в предвид пасивното поведение на взискателя в
изп.производство и продължило бездействие на цесионера през целия времеви
период, вземането се е погасило по давност, поради което е и недължимо.
Поддържат, че предвид прекратяването на
изп.производство, всички давностни срокове са изтекли. Поради това кредиторът е
лишен изцяло от възможността да търси изпълнението му по принудителен ред.
Препис от исковата молба е връчен на ответника,
който е упражнил правото си на писмен отговор.
Навежда доводи за недопустимост на исковата
претенция поради това, че е прекратено изпълнителното производство. Развива
подробни доводи.
Оспорва иска по основание. Поддържа, че в
случая намира приложение ППВС №3/198г., даващо различна регламентация на
въпроса за погасителната давност в рамките на изпълнителното производство. Сочи
че ТР 2/2013г. от 26.06.2015г., с което е отменено ППВС №3/80г. поражда действие от датата на обявяване на
ТР.
Претендира разноски. Прави възражение по реда
на чл.78 ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното.
От приложеното към настоящото дело заверено
копие от изпълнително дело №393/2010г. на ЧСИ М.Ц., рег.№840 с район на
действие Софийски градски съд, се установява, че същото е образувано по молба
на взискателя Р.Б.ЕАД на 17.06.2010г. въз основа на издадени на 27.04.2010г. заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 17091/2010г. по описа на СРС, по
силата на които ищците са осъдени да заплатят солидарно на Р.Б.ЕАД следните
суми 30 606,41евро
главница, представляваща дължима сума по Договор за кредит за текущо
потребление от 13.08.2008г. и Анекс №1 от 29.06.2009г., ведно със законната
лихва от 13.04.2010г. до окончателното изплащане; 2265евро – възнаградителна
лихва за периода 15.06.2009г. до 23.02.2010г.; 1345,73евро, сторени от
кредитора разноски и 1122евро юк възнаграждение.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист
с молба от 17.06.2010г. Банката е поискала образуване на изпълнително дело
за събиране на сумите, както и налагането на запор на банковите сметки, запор
върху дружествени дялове, цялостна справка на имущественото състояние на
длъжниците, както и възбрана на притежавани от тях недвижими имоти. Взискателят
е направил възлагане по реда на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ.
На 01.07.2010г. ЧСИ Ц. е наложила запор върху
банковите сметки в ПИБ АД, Р.Б.ЕАД, А.Б..БАД, Банка ДСК ЕАД и У.К.Б.АД.
На 14.07.2010г. е била наложена възбрана върху
недвижими имоти, собственост на ищците – магазин и апартамент.
На 25.08.2010г. е бил извършен опис на
магазина, който в последствие е бил продаден на публична продан, състояла се в
периода 29.11.2010г. – 29.12.2010г., като имота е бил възложен на купувача на 05.01.2011г.
В последствие на 03.12.2012г. взискателят е
поискал да бъде наложена възбрана върху притежаван от ищците недвижим имот,
находящ се в Банкя. На 02.02.2012г. е бил наложен запор върху банковите им
сметки и сейфове в Банка ДСК ЕАД и П.Б.Б.ЕАД. На 04.11.2013г. е бил присъединен
кредитор Дайнърс клуб по образуваното изп.дело.
На 11.07.2014г. ЧСИ Ц. е изпратила съобщение
за налагане на запор върху банковите сметки и сейфове на длъжниците в У.К.Б.АД,
което е последното изпълнително действие по изп.дело №393/2010г. на ЧСИ Ц..
С постановление от 26.10.2016г. съдебният
изпълнител е прекратил изпълнителното производство поради настъпила перемпция
на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
С молба от 11.11.2016г. взискателят Р.Б.ЕАД е
поискал да му бъде върнат оригинала на изпълнителния лист, поради настъпилата
перемпция.
С писмо от 29.10.2019г. Р.Б.ЕАД е уведомило
ищците, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.03.2019г. в
качеството си на продавач е прехвърлило на Е.М. ЕООД всички свои вземания към
тях, произтичащи от Договор за потребителски кредит от 13.08.2008г., заедно с
произтичащите привилегии и обезпечения.
От материалите на приложеното изпълнително
дело не се установява новия кредитор на ищците да е предприел ефективно
изпълнително действие за удовлетворяване на своето вземане.
Твърдението на ищците, че ответникът не спирал
да търси изпълнение чрез обаждания по телефона и искания за сключване на
извънсъдебни споразумения за разсрочване на задължението, не беше опроверргано
от последния.
При
тази фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи.
С предявяването на иска по чл.439 ГПК
длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя
предмет е отрицателен установителен и има за цел да отрече съществуването на
изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички
правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на
факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил
факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било
доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
Предмет на този иск е съществуването на
вземането на взискателя към длъжника, което е елемент от съдържанието на
възникналото между тях материалноправно облигационно правоотношение. При тези
искове не се проверява законосъобразността на процесуалните действия,
извършвани от органа по изпълнението в хода на образуваното изпълнително
производство. След влизане в сила на съдебния акт, обективиращ признатото в
полза на кредитора изпълняемо право срещу длъжника, дължимостта на същото може
да бъде оспорено само въз основа на нововъзникнали юридически факти след
приключване на съдебното дирене при исковите произвоства, респ. стабилизиране
на заповедта за изпълнение при заповедните производства – например поради
плащане, изтичане на погасителната давност и др.
Съдът приема, че е
налице правен интерес за ищците от предявяване на настоящия иск по чл. 439 от ГПК. Дори и при перемиране на образуваното изпълнително дело и липса на наложен
запор, длъжникът винаги има правен интерес от това да установи със сила на
пресъдено нещо, че вече не дължи вземането, установено в полза на кредитора, с
оглед осуетяване на риска от евентуално ново образуване на изпълнително дело по
искане на „Е.М.“ ЕООД, което може да бъде направено във всеки един момент от
кредитора – в този смисъл Определение № 513/24.11.2016г.по ч.т.д.№
1660/2016г.на ВКС.
Наведеното от ищците основание за недължимост
на процесните суми е тяхното погасяване по давност. Процесните вземания,
установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на
парично задължение касаят договор за банков кредит от 13.08.2008г. и анекс от
29.06.2009г., вземанията по който се погасяват с петгодишна погасителна
давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Константната
съдебна практика приема, че при договора за заем е налице неделимо
плащане. Относно наказателната лихва е приложима кратката тригодишна
погасителна давност.
Относно твърденията на ищците, че вземането е
погасено по давност в рамките на образувания срещу тях изпълнителен процес
следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, с което се приема, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма
нужда да поддържа висящността на исковия процес, но взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
От материалите по приложеното изпълнително
дело №393/2010г. се установява, че последното изпълнително действие по
отношение на ищците, като длъжници по изпълнителното дело, водещо до прекъсване
на давността по смисъла на ТР № 2/2013г. ОСГТК на ВКС е налагането от ЧСИ Ц. на
запор върху банковите сметки и сейфове на длъжниците в У.К.Б.АД на 11.07.2014г.
Считано от тази дата не са налице
доказателства за извършвани действия,
обуславящи спиране и/или прекъсване на срока на погасителната давност.
Съдът не споделя тезата, че до приемане на
посоченото ТР на 26.06.2015г., следва да намерят приложение постановките на
ППВС № 3/18.11.1980 г., при което давността да не е текла по време на
изпълнителния процес. Мотиви относно неприложението му са ясно и подробно
изложени в т. 10 на посоченото ТР, като е аргументирано – защо това
Постановление е загубило силата си.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че са
настъпили нови факти, след приключване на съдебното дирене в заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, поради което съдът
намира, че исковата претенция е
основателна и следва да бъде уважена.
По
разноските.
С оглед уважаване на предявената искова
претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт следващата се държавна
такса в размер на 2065,38лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
Процесуалният представител на ищците е
представил в законов срок списък по чл.80 ГПК със сторени от ищците разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 5200лв., които се претендират за
присъждане.
Съдът не следва да присъжда разноски на
ищците по следните съображения: с определение от 06.01.2020г. В.М. и Н.М. на
осн.чл.83 ал.2 от ГПК са били освободени
от заплащане на такси и разноски в производството по гр.д.№14691/2019г. и
приложените пълномощни, с които упълномощават адв.П. да ги представлява и да
извършва всички процесуални действия по делото не съдържат клауза за договаряне
на размер на адвокатско възнаграждение и начин на неговото заплащане. Освен
изложеното доказателства за заплатен адвокатски хонорар не са представени и със
списъка по чл.80 ГПК.
На
основание изложеното и на основание чл.235 от ГПК, Софийският градски съд
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е.М.“ ЕООД ЕИК ******** със седалище и
адрес на управление ***, че В.Д.М. ЕГН
********** и Н.М.М. ЕГН ********** ***
не дължат суми по изпълнителен лист от 24.04.2010г. по ч.гр.д.№17091/2010г. по
описа на СРС, издаден в полза на Р.Б.ЕАД, цедирани впоследствие с Договор за
прехвърляне на вземания от дата 26.03.2019г. на цесионера Е.М. ЕООД, както
следва: 31 078,94лв./тридесет хиляди седемдесет и осем лева и
94ст./ главница по Договор за кредит от 13.08.2008г.; 18 394,58лв./осемнадесет
хиляди триста деветдесет и четири лева и 58ст./ законна лихва върху главницата
от 13.04.2010г. до 26.03.2019г. и 2161лв. /две хиляди сто шестдесет и
един/ неолихвяеми вземания, поради погасено по давност право да търси изпълнението
по принудителен ред.
ОСЪЖДА
„Е.М.“ ЕООД ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт следващата се държавна такса в
размер на 2065,38лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ :