МОТИВИ към присъда №
14 / 08.05.2018 г. по НОХД № 113 / 2018
г. по описа на Районен съд КОТЕЛ
Срещу
подсъдимия С.Г.И. е повдигнато обвинение затова, че на 26.12.2017 г. в село
Градец, община Котел, управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с ДК № СН7846СС,
собственост на Х. Х. Д., с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
а именно 2,44 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза №
23/15.01.2018 г на ОД на МВР С., след като е осъден с влязло в сила определение
по НОХД № 1818/2013 г. на РС С. за деяние по ал.1 - управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, с което е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
В
открито съдебно заседание на 08.05.2018 г. съдът изслуша подсъдимия по реда на
чл.370, ал.2 от НПК, след което на основание чл.372, ал.4 вр.
чл.371, т.2 от НПК постанови направеното от подсъдимия самопризнание да се
ползва при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и след като
прецени, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства.
В хода
на съдебните прения представителят на РП Котел поддържа обвинение по чл.343б,
ал.1 от НК за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, като не поддържа първоначално повдгнатото
обвинение за престъпление по чл.343б, ал.2 от НК, тъй като по осъждането по
НОХД № 1818 /2013 г. на РС С. е настъпила реабилитация. Моли на подсъдимия да
бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК около
две години, което по реда на чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета и
да бъде отложено на основание чл.66 от НК, както и глоба.
Защитникът на подсъдимия – адв. С.Г. ***, моли съда да постанови осъдителна присъда по
чл.343б, ал.1 от НК и да го оправдае по обвинението по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК. Моли на подсъдимия да се определи наказание
при условията на чл.55 от НК.
Съдът, след като се съобрази с
разпоредбите на гл. ХХVІІ от НПК, прецени направеното от подсъдимия самопризнание
в съвкупност със събраните на досъдебното производство доказателства, намира
за установено следното:
Подс. С.Г.И.
е роден на *** г., български гражданин,
с начално образование, съжителства на съпружески начала, безработен, осъждан.
Подсъдимият
живее постоянно в село Г. На 26.12.2017 г. употребил алкохол, въпреки което се
качил на автомобила марка и модел „Фолксваген голф“ с ДК № СН7846СС,
собственост на Х. Д., и го привел в движение. Движейки се по една от улиците на
селото, ударил паркиран лек автомобил „Опел корса“,
но вместо да спре на местопроизшествието, продължил и по ул. С. У. бил спрян от
полицейските служители Н. Н. и Б. В.. Подсъдимият отказал да бъде изпробван с
техническо средство за наличие на алкохол в кръвта му, поради което му бил
издаден талон за медицинско изследване № 0012627/26.12.2017 г. и бил отведен до
ФСМП К., където дал кръв за изследване. Според протокол за химическа експертиза
№ 5/02.00.2018 г., концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 2.44
промила.
Горната
фактическа обстановка съдът установи след анализ на всички събрани на
досъдебното производство писмени и гласни доказателствени
източници, обсъдени в съвкупност със самопризнанията на подсъдимия в хода на
съдебното следствие – показанията на свидетелите Ненчев, Христов и Василев,
талон за медицинско изследване, протоколи за медицинско изследване и за
химическа експертиза, свидетелство и бюлетини за съдимост, както и справка за
извършени нарушения по ЗДП.
При така
установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод,
че подсъдимият С.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, затова че на 26.12.2017 г. в село Градец, община Котел управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,20 на хиляда (2,44 на хиляда),
установено по надлежния ред.
Налице
са всички съставомерни признаци на престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК. Безспорно е установено времеизвършването
на престъплението, както и мястото на неговото извършване. От самопризнанията
на подсъдимия и от показанията на свидетелите Н., Х. и В. се установява, че
подсъдимият е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф” с ДК № СН7846СС.
Подсъдимият е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си в размер на
2.44 на хиляда, установено по надлежния ред. Концентрацията на алкохол е
установена чрез химически анализ на кръвта на подсъдимия, като са били спазени
всички установени срокове и процесуални предпоставки.
Подсъдимият
е действал с пряк умисъл при извършване на престъплението. Той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици и ги е
желаел.
Деянието
не е съставомерно по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК така, както е повдигнато обвинението с
обвинителния акт, затова съдът постанови оправдателна присъда в тази част по
следните съображения : В обвинителния акт приложението на ал.2 е обосновано с
последиците на осъждането с определението от 01.11.2013 г, с което е одобрено
споразумението по НОХД № 1818/2013 г. на РС С.. Не е съобразено обаче, че към
датата на извършване на настоящото престъпление е настъпила реабилитация и към
посочения момент не може да се приеме, че подсъдимия е управлявал МПС, след
като е осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Тъй като реабилитацията
е заличила последиците от осъждането, не е налице изискуемият от обективна
страна елемент от фактическия състав на престъплението по ал.2-ра подсъдимият
да е осъждан. От справката за съдимост е видно, че подсъдимият е осъждан три
пъти : По първите две осъждания е бил освободен от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК. С определение от 01.11.2013 г. е одобрено споразумение по
НОХД № 1818/2013 г. на РС С., с което на подсъдимия е наложено наказание пробация за престъпление по чл.343Б, ал.1 от НК. Наказанието
е изтърпяно на 09.07.2014 г. и на 09.07.2017 г. е настъпил ефектът на
реабилитацията по право – чл.86, ал.1, т.2 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът прецени по справедливост
обществената опасност на деянието, личната опасност на подсъдимия, оцени
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на
закона. Съдът направи и задължителна проверка по чл.58а, ал.4 от НК, но
установи, че липсват такива изключителни или многобройни смекчаващи
наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, при наличието на които и
най – лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно тежко.
Съдът определи на подсъдимия наказание една година лишаване от свобода в размер
на предвидения в чл.343б, ал.1 от НК минимум от една година. Направеното от
подсъдимия в хода на досъдебното производство самопризнание съдът оцени като
смекчаващо наказателната му отговорност. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът
редуцира определеното наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия остатъка от осем месеца
лишаване от свобода. Съдът постанови отлагане на изпълнението на наложеното
наказание за изпитателен срок от три години, след като прецени, че са налице
формалните изисквания за това, а именно наложеното наказание е осем месеца
лишаване от свобода и към момента на извършване на настоящото престъпление
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода. Съдът прецени, че за постигане
на целите на индивидуалната и генералната превенция не е наложителното
подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Съдът определи
тригодишен изпитателен срок, след като не намери причини срокът да е с по –
голяма продължителност. Съдът наложи и другото кумулативно предвидено в
разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК наказание глоба, която определи в размер на
400.00 лева.
На
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК съдът
определи общо наказание между наложените по настоящата присъда и по НОХД №
149/2017 г. на РС К. в размер на по-тежкото измежду тях, след като съобрази, че
престъпленията са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и
да е от тях. Съдът наложи наказания осем месеца лишаване от свобода с три
години изпитателен срок и глоба в размер на 400.00 лева.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД
на МВР С. направените по ДП разноски в размер на 44.70 лева.
Ръководен
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: