Решение по дело №6434/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1433   14.04.2020 г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6434/ 2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

     Иск на Т.А.Д.,  ЕГН  **********,*** **, против „Кредит Експресс „  ЕООД,  ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес  на управление: гр. Бургас, ул. Шейново № 60 ет. 2 ,  да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума, дадена при изначална липса на основание – нищожна или недействителна клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит.

      Според изложеното в исковата молба, между страните има сключен на дата 16.05.2014г. договор за паричен заем под №***, по силата на който, я  получила назаем сума от 800 лв. Била определена годишна възнаградителна лихва в размер на 204.61% и годишен процент на разходите от  613.21 % , при общ размер на всички плащания от 1214.30 лв. Кредиторът приел разсрочено (на 10 двуседмични вноски от по 121.43 лв.) плащане. Задължението било платено изцяло .

    Изложени са обаче твърдения, според които договора между страните, се явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не съответства на изискванията на чл. 9, чл.10 и чл. 11 от същия закон. Отделно от това, нищожна била договорката, с която е договорен размерът на възнаградителната лихва, тъй като тази клауза в договора противоречала  на добрите нрави, тъй като надхвърля три пъти размера на законната лихва.    Предвид изложеното се моли да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 414.30 лв. недължимо платена по договор възнаградителна лихва  за целия период на договора и да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски, а на процесуалния му представител  -  хонорар по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

   Ответното дружество оспорва иска като неоснователен – не било получавало суми от ищеца. 

   Вещото лице дава заключение, че размера на платеното по договора е: 800 лева от главницата , 414.30 лева възнаградителна лихва, и 3.41 лева обезщетение за забава.

   Допустим осъдителен иск с правно основание чл. 55  ал. 1 от ЗЗД.

   Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази следното:

    В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите , следва ищеца да докаже имущественото разместване между страните , а ответника – наличието на основание за това разместване. Сключването  на договора между страните не е спорно , представено и е копие от същия  на л. 37 от делото.  В. л., чието заключение съдът кредитира , казва , че всички дължими суми по договора са платени от Д.,  а и в съмия договор ( чл. 3 ал. 2 ) фигурира клауза с характер на разписка за получената сума . Имуществено разместване между страните има.

   Така , основния въпрос между страните остава това, дали договора или клаузата, с която е договорена възнаградителна лихва в размер от 204.61 % , изчисляема на годишна база , противоречат на правилата на потребителската защита или добрите нрави.

  Договорът за кредит е сключен на 16.05.2014г. ; той е на стойност от 800 лева и се подчинява затова на Закона  за потребителския кредит ( Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в редакцията си съобразно ДВ, изм., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.); не са налице предвидените в чл. 4 от ЗПК изключения. Договорът е писмен, съставен в два екземпляра , на достатъчно разбираем език и съдържа датата и мястото на сключването му, вида на предоставения кредит, идентификационни данни на страните, срок ,  общия размер на кредита и условията за усвояването му и точно посочване на лихвен процент . Лихвеният проценте фиксиран за целия срок на договора , съответно , неприложими са към договора останалите изисквания на чл. 11 ал. 1 т . 9 от ЗПК – да са посочени условията за прилагане на различни лихвени проценти или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент.   Има посочване на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, като в тази връзка , към датата на сключването на договора , в закона все още отсъства горна граница на допустимия размер на годишния процент на разходите . Представен  е на л. 38 от делото и погасителен план  с посочване на точни дати на падеж и размер на всяка от вноските; вярно е , че в погасителния план не фигурира отделно посочване на   лихвата и главницата , но доколкото техния размер е ясен изначално като сума , а размера на вноските е еднакъв, то следва да се приеме , че всяка вноска съдържа еднаква част от главницата и еднаква -  от лихвите,  и оттам – тази липса не е достатъчна да  се приеме , че целият договор е недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК.  Има

   Отсъства обаче в договора под каквато и да било форма информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; договора  следователно е недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК.

    Клаузата , с която между страните е договорен размер на възнаградителната  лихва от  204.61% , изчислен на годишна база , е нищожна поради противоречие с добрите нрави, доколкото размера на договореното кредиторово възнаграждение надхвърля повече от шест  пъти размера на законната лихва към момента на сключването на договора.  

    Разноските по спора се присъждат в тежест на ответника, включително хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца  и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства).   

    Воден от изложеното и на основание чл. 235  от ГПК, съдът

 

                                                             Р Е Ш И: 

 

    Осъжда „Кредит Експресс „  ЕООД,  ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес  на управление: гр. Бургас, ул. Шейново № 60 ет. 2, да заплати на Т.А.Д.,  ЕГН  **********,*** **, сума от 414.30 лв., като дадена при изначална липса на основание по нищожна или недействителна клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № ***/16.05.2014г., ведно със законна  лихва от датата на подаване на исковата молба- 19.04.2019г до окончателното изплащане на вземането. 

 

    Осъжда „Кредит Експресс„  ЕООД,  ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес  на управление: гр. Бургас, ул. Шейново № 60 ет. 2, да заплати на Т.А.Д.,  ЕГН  **********,*** **, сума от 170 лева разноски по делото.

 

    Осъжда „Кредит Експресс „  ЕООД,  ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес  на управление: гр. Бургас, ул. Шейново № 60 ет. 2, да заплати на адв. Д.Г.  Б., личен номер ****, сума от 360 лева  хонорар по делото.

 

     Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.                                                                                          

 

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: /п/

 

         Вярно с оригинала!

         РЦ