Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.01.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесети ноември
година 2018
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14352
описа за 2015 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съедини - предпочитан иск с пр. основание чл.26,ал.2,
пр.2 от ЗЗД, за прогласяване на нищожност поради липса на съгласие, иск с пр. основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД вр. чл.579, ал.3 и чл.580,т.6 от ГПК, за прогласяване нищожност
поради липса на предписана форма, иск с
пр. основание чл.26,ал.2, пр.4 от ЗЗД, за установяване нищожност поради липса
на основание, евентуални искове за унищожаване
на договор по чл.28 от ЗЗД и по чл.29 от ЗЗД – поради грешка и измама,
евентуален иск с пр. основание чл.87
,ал.3 ЗЗД.
По изложените в искова молба обстоятелства Ю.И.И. ЕГН **********, чрез пълномощника
адв.Кр.М., е предявила против Я.Н.К. ЕГН **********, при условията на обективно евентуално съединяване - иск за прогласяване нищожността нотариално
заверено пълномощно от 16.11.2010год., заверено от нотариус М.К.и нищожност на сключен въз основа на него
договор от 23.11.2010год. обективиран в Нотариален
акт за продажба на недвижим имот №175,
том І, рег.№11588, н.д.№149 от 23.11.2010год. на П. П. нотариус рег.№ 157 по
регистъра на НК, на недвижим имот: апартамент №66, находящ се в гр. София, р-н ”Красно
село”, ж.к.”*******”, в сградата на ЖСК ”Машелектропроект”, Пампорово,”********”,
на 6-ти етаж, със застроена площ 58.84кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня,
баня с клозет, антре и балкон, при съседи по документи за собственост:
югоизток-ул. ”Г.Бунджулов”, северозапад стълбище, апартамент №65 и апартамент
№67, югозапад- апартамент №65 и от североизток- апартамент №67, заедно с мазе №14
с площ 4.80кв.м., при съседи по документи за собственост:югоизток- мазе №13, северозапад-
мазе №15, югозапад- коридор и от североизток- ул.Д.Христов”, както и заедно със
съответните ид. части от об.части на сградата и толкова ид.части от правото на
строеж върху мястото, съставляващо УПИ І от кв.26-а, по плана гр.София,
м.”Красно село-Боянски”,при граници: югоизток-двор на сградата, северозапад-
паркинг, североизток- ул.”Добри Христов” и югозапад-ул. ”Видлеч”, образуван от
УПИ ХVІІ-25, УПИ ХVІІІ-26, УПИ ХХІ-27, УПИ ХХІІ-28, УПИ ХХV-29, УПИ ХХVІ-30,
УПИ ХХІХ-31, УПИ ХХХVІ-33, УПИ ХХХV-34,
УПИ ХХХІV-35, УПИ ХХХІІІ-36, УПИ ХХХІІ-1, УПИ ХХХІ-2, УПИ ХХVІІІ-3, на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД - липса на съгласие от страна на упълномощитетеля за разпоредителни
действия визирани в пълномощното, респ. прехвърлителя за сключване на договора
при посочените в него условия; на основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.579,
ал.3 и чл.580, т.6 от ГПК – нищожност, поради
противоречие на закона и липса на предписана от закона форма /нищожността на нотариално
завереното пълномощно води до липса на пълномощно при сключването на договора/;
на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД - липса
на основание за сключване на договора, предвид знанието на ответника за
близката смърт на прехвърлителя, като посочените основания за нищожност са при
условията на евентуалност по реда, както са посочени.
При
условия на евентуалност, в случай, че не се приемат за доказани твърденията за
нищожност на договора, ищцата предявява и два конститутивни иска - да бъде
унищожен договора за покупко -продажба
от 23.11.2010год., на основание чл.27 от ЗЗД, като сключен от прехвърлителя при грешка/чл.28 от ЗЗД/ и измама/чл.29 от ЗЗД/. Твърди се, че подписвайки
пълномощното, И.С.Ц.е бил с убеждението, че подписва пълномощно за получаване
на пенсията му, а не за прехвърляне на имота му.
При условията на евентуалност, в случай, че
се приеме договорът за действителен, моли да бъде развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението на приобретателя /купувача/ по него. Направено е искане, да бъде отменен на основание
чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №175 от 23.11.2010год., том І, рег.№11588, дело
№ 149/2010год. на нотариус П. П., рег.№
157 в рег. на НК.
Твърди
се в исковата молба, че през 1993год. родителите на ищцата се развели. След
развода баща й – И.С.Ц.заживял на съпружески начала с Б.Г.К.– майка на
ответника Я.К., в собственото си жилище – апартамент №66, гр.София, ж.к. ”**********.
Ищцата твърди, че въпреки раздялата на родителите й, отношенията с баща й
останали изключително близки и топли. Твърди се, че на 14.10.2010год. на И.С.Ц.била
извършена тежка операция на гръбначния стълб в УМБАЛ”Света А.”***. Поддържа, че
през целия период в болницата била неотлъчно да баща си, грижела се за него. Твърди се, че след
операцията И.Ц. бил подложен на
агресивно медикаментозно лечение и химиотерапия посредством вливания. Силните
болкоуспокояващи и химиотерапията го поставяли в състояние на „замаяност, разсеяност
и дори неадекватност“. Не можел да се концентрира, бил отнесен и апатичен,
случвало се да не реагира на въпроси, да говори несвързано, действията му били
машинални и неосъзнати. Случвало се да казва и прави неща, за които после нямал
спомен. Лекарите обяснили на ищцата, че тези симптоми са резултат на
химиотерапията и редовния прием на болкоуспокояващи и ще отзвучат след острата
фаза на лечението. Сочи, че на
01.12.2013г. баща й починал. След
смъртта му ищцата разбрала, че с нотариален акт от 23.11.2010г. ответникът Я.К.
като пълномощник на баща й е придобил собствения му недвижим имот - апартамент
за сумата от 65 305, 70лв. и с договор за прехвърляне срещу издръжка и гледане
на И.Ц. докато е жив. Ищцата твърди, че баща й е бил представляван пред
нотариуса, като прехвърлител от ответника /приобретател по договора/ Я.К. по
силата на нотариално заверено пълномощно, заверено от нотариус М.К.на
16.11.2010год. извън нотариалната кантора. Нотариалното
действие, извършено със заверката на пълномощието, с което И.С.Ц.е
представляван пред нотариуса, е нищожно по смисъла на чл. 576 от ГПК, като
поддържа, че това води до нищожност и на
транслативния договор.
Наведен е довод за нарушение на разпоредбата
на чл. 579, ал. 3 от ГПК - когато се наложи да бъдат направени поправки,
добавки или съкращения в акта, да се прави изрична бележка за това, която се
подписва като самия акт. В пълномощното са направени три добавки, като само до
една от тях е положен подпис (вероятно на нотариуса), но липсва заверка.
Позовава се на съдебна практика (решение
№381/06.06.2006г. по гр.д. №1073/2005г. II г.о., ВКС), в която се приема, че: Договорът за
прехвърляне на собственост срещу задължението за издръжка и гледане няма
основание, когато при сключването му приобретателят знае за близката смърт на
прехвърлителя“. Сочи, че в случая, към датата на договора - 23.11.2010 г. И.С.Ц.е
бил в много тежко здравословно състояние, диагностициран със злокачествено раково
заболяване, с много неблагоприятна прогноза. Твърди се, че състоянието на И.Ц.
и неблагоприятните прогнози за развитието на заболяването му, са били известни
на ответника Я.К. към момента на сключване на процесния договор. Твърди, че ответникът е бил в течение със състоянието
на И.Ц., поради което няма как да не е знаел за неблагоприятните прогнози и
близката смърт на своя прехвърлител. Сочи , че ответникът е бил наясно, че няма
да се налага дълго да изпълнява. При наличие на тези обстоятелства поддържа, че
процесният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, е
сключен при липса на основание. На последно място, ищцата твърди, че е налице
неизпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателя, като
твърди, че ответника Я.К., като
купувач, не е платил цената от 65 305,70лв., нито е изпълнявал
задължението си за издръжка и гледане на И.Ц.. Ищцата твърди, че тя се е
грижела за баща си, а не ответника, като претендира разваляне на договора за
покупко -продажба от 23.11.2010год.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответникът – Я.Н. К., чрез адв.В. Г.. В отговора ответникът
оспорва изцяло основателността на предявените искове. Твърди се, че ищцата
напуснала апартамента на баща си когато била в 10 клас и повече никога не е
живяла там както и никога не е имала ключ от това жилище. Твърди се, че баща
й и нямал никакво доверие. Твърди се, че ответникът
винаги е подкрепял и помагал на И.Ц.. Ответникът поддържа, че е било налице съгласие от страна на прехвърлителя И.С.Ц.и
завереното от него пълномощно за изповядване на сделката е напълно редовно. Твърди се, че не е налице
основанието по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД –липса на съгласие, нито другите основания
поддържани в исковата молба. Твърди, че по сделката е заплатена цитираната
покупно-продажна цена и същата е получена от прехвърлителя. Сочи, че лично е
водил с колата си И.Ц. по лекари, от първите му оплаквания през 2010г. Ответникът
твърди, че за прехвърлянето на апартамента И.започнал да му говори далеч преди да се разболее/още през
2009год./, като се поддържа, че болестта на Ц. /рак на кръвта/ нямала нищо общо
със загуба на воля, съзнание и ориентация в действителността. Ответникът
твърди, че със свои лични средства
заплатил основната операция на И.приблизително 7 500лв. И.Ц. споделил с
ответника, че желае, да му прехвърли жилището, както срещу всички грижи, които
Каргитлиев полагал, така и срещу бъдещи финансови средства, от които ще има
нужда за лечението си. Това било споделено в присъствието на Р.С.-П./приятелка
наИ./, а по –късно и със сестрата наИ.- М.Н.и
съпруга и М.Н.. Твърди се, че диагнозата
на И.не се отразила на психичното му състояние. Сочи се, че сделката за апартамента изповядали близо седмица след
заверка на пълномощното. Поради обстоятелството, че И.бил на легло и не можел
да отиде в кантората на нотариус М.К., ответникът твърди, че оставил
документите в кантората и, като в уговорения ден, дошла помощник –нотариус А.В.
с готов проект за пълномощно, като И.в пълно съзнание недвусмислено изявил
волята си, като съобразно волята му,
била направена поправка и допълнение на място от помощник нотариуса. Ответникът
твърди, че за целта на сделката взел
средствата назаем от негово близък, а впоследствие и съпругата му теглила
кредит, с който погасили този заем. Ответникът
твърди, че освен средствата по лечението наИ., продължил ежедневно да го
обгрижва физически, вкл. с помощта на майка си, както и да заплаща храна,
медикаменти и други. Оспорва твърденията за липса на основание, като поддържа,
че смъртта на И.настъпила повече от три години след изповядване на сделката,
което не може да се приеме за „кратък срок”, нито в житейски план, нито
съобразно съдебната практика по такъв род дела. Твърди, че смъртта на Ц. към
момента на сделката не е била прогнозируема.
В съдебно заседание ищцата лично и
чрез пълномощника адв.К.М. поддържа предявените искове. Представя списък на
разноски и писмена защита, в която наред в описаните в исковата молба основания,
ищцата въвежда още две основания за нищожност – заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави, които съставляват несвоевременно въведени в
процеса искове, след настъпила процесуална преклузия по см. на чл.214, ал.1 ГПК.
В съдебно заседание, ответникът чрез
пълномощника адв.Г. оспорва исковете, претендира отхвърлянето им. Представя
списък по чл.80 ГПК.
Софийски
градски съд, преценявайки събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, във вр. с чл.12
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от приложеното удостоверение за наследници изх. №4283/13.10.2015 г., издадено от СО, р-н "Красно село", че ищцата Ю.И.И. ЕГН ********** е дъщеря и единствен наследник по закон на И.С.Ц.ЕГН ********** починал на 01.12.2013г. /л.12 от делото/
Не се спори, като е видно и от приетия договор за наем от 10.01.2006г., че ищцата семейството си /с четири деца/ е настанена в тристайно общинско жилище за неопределен срок. /л.28-л.29 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ 20165/2010 на УМБАЛ“Св.А.“***,
клиника по неврохирургия, се установява,
че И.С.Ц.ЕГН **********, е хоспитализиран от 10.10.2010г. до 25.10.2010г. с „Диагноза: ********** **
Компресия/притискане/ на *******. Придружаващи заболявания - системно лекувана
артериална хипертония; състояние след тромбофлебит на долните крайници“. В
обективно състояние е отразено „в задоволително общо състояние, заема
принудително гръбно положение в леглото поради наличната долна парапареза“.
Проведено оперативно и консервативно лечение. На 21.10.2010г. насочен към
хематологична клиника за уточняване на мултиплан миелом. /л.13 от делото/
Видно от Епикриза от проведено лечение по ИЗ 21384 в УМБАЛ“Св.А.“***, клиника по
вътрешни болести, И.С.Ц.е лекуван в периода от 26.10.2010г. до 05.11.2010г., като е поставена
диагноза: „Мултиплен миелом Иг Г тип капа. Счупване на 4 гр.прешлен. Компресия
на гръбначен мозък. Оперативна стабилизация. Декомпресия. Артериална хипертония
rp.II“. В обективното състояние е отразено, че
пациента е в „тежко увредено общо състояние“, „заема активно положение в
леглото“, „авто и алопсихично ориентиран“./14 от делото/
Безспорно е, че
приживе И.С.Ц.живеел на съпружески начала, заедно с Б.К., без граждански брак,
именно в процесното жилище - апартамент №66, гр.София, ж.к. ”*********”, негова собственост.
В
процесното пълномощно от 16.11.2010г.
с нотариална заверка на подписите рег.№12108/16.11.2010г.
и нотариална заверка на съдържанието рег.№12109/16.11.2010г. на Нотариус М.К.с
район на действие СРС, чрез помощник –нотариус А.В. –М., е отразено, че заверката
е извършена извън нотариалната кантора. /препис на
л.10-л.11 и цветно копие на л.195, като приложение СПочЕ/. Според
съдържанието на пълномощното, И.С.Ц.упълномощава
Я.Н.К. да го представлява пред съответния нотариус и от негово име и за негова
сметка да продаде на себе си притежаваният от И.С.Ц.недвижим имот - апартамент
№66, находящ се в гр. София, р-н ”Красно село”, ж.к.”*******”, в сградата на
ЖСК ”Машелектропроект”, Пампорово,”********”, на 6-ти етаж, със застроена площ
58.84кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня, баня с клозет, антре и балкон, при
съседи по документи за собственост: югоизток-ул. ”Г.Бунджулов”, северозапад
стълбище, апартамент №65 и апартамент №67, югозапад- апартамент №65 и от
североизток- апартамент №67, заедно с зимнично помещение №14, с площ от 4,80
кв.м., съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, върху мястото, както и да го
представлява пред съответните служби за снабдяване с необходимите документи за
изповядване на сделката. Пълномощното е изготвено в печатен текст и три добавки, написани ръкописно, като според
първата добавка, във втори абзац, след текста за упълномощаване „да продаде на себе си”, волята на упълномощителя е „вкл. и срещу задължение за гледане и
издръжка докато съм жив”, като под добавката е положен подписа на помощник
– нотариуса. Втората ръкописна добавка е „декларирам, че съм получил продажната цена на сделката в размер на
.... данъчната
оценка”. Третата ръкописна добавка
е поставена на края непосредствено под печатния текст и гласи „сделката продажба и задължение за гледане и
издръжка да се извърши, като се запази пожизнено, безвъзмездно право на
ползване върху гореописания имот за мен”. За упълномощител има положен
подпис и под него ръкописен текст „И.С.Ц.съгласен
съм с текста на пълномощното ”.
По делото е прието неоспорено ръкописно изготвено Пълномощно с нотариална заверка на подписите рег.№12107/16.11.2010г. на Нотариус М.К.с район на действие СРС,
чрез помощник –нотариус А.В. –М., с което И.С.Ц.упълномощава Б.Г.К.да получава
личната му пенсия, парични помощи и обезщетения, да го представлява пред НОИ,
ТЕЛК за категоризиране на Ц., като инвалид и да подава необходимите документи в
тази връзка./на л.347 от делото/
В показанията си в о.с.з. на 15.05.2018г.,
свидетелят А.В. –М. /42г., без родство/, посочи, че от
2002г. работи като помощник- нотариус при нотариус М.К.. Свидетелката сочи, че И.С.Ц.го
е виждала по повод заверка на адрес извършена от нея при посещение на място,
извън кантората.Св. В. сочи, че е удостоверила самоличността на лицето по лична
карта, както и че целия текст в пълномощното изразява волята и желанието на упълномощителя.
Сочи още, че подробно е разговаряла с упълномощителя и му е прочела целия текст
на пълномощното. Св. В. уточнява, при предявяване на документа, че си спомня
заверката в дома на лицето, което се е подписало пред нея и е написало пълните
си три имена. Пояснява, че ръкописните допълнения и корекции са по искане на
упълномощителя, като тя лично ги е допълнила върху пълномощното, съобразно
желанието му, поради това, че не е носила компютър. Лицето е разбирало
значението на действията си и не е имало никакво психическо разстройство. Сочи, че на място по волята на упълномощителя
написала второ пълномощно и декларация по чл.25 от Закона за нотариусите, като
пояснява, че става въпрос за предявеното и ръкописно пълномощно на л.347 от делото. Същото било подписано
от И.С.Ц.и също заверено на място.
Показанията на свидетелката А.В. –М., съдът кредитира, доколкото почиват
на преки лични впечатления на свидетелката относно обстоятелствата по съставяне
и заверка на процесното пълномощно и
кореспондират с приетите заключения на СМЕ и СПсихЕ, относно възможността на Ц.
да разбира значението на постъпките си.
От приетия нотариален акт за продажба на недвижим имот №175 том I рег.№11588, нот. дело 149 от 2010г. на
Нотариус П. П. с рег.157 от НК, е видно, че на 23.11.2010г. Я.Н.К. действащ
лично за себе си и като пълномощник на И.С. Ц., с пълномощно с удостоверено
съдържание рег.№12109 на нотариус с рег.№200 от НК, продал
на себе си недвижим имот – апартамент №66. находящ се в гр. София, р-н ”Красно
село”, ж.к.”*******”, в сградата на ЖСК ”Машелектропроект”, Пампорово,”********”,
на 6-ти етаж, със застроена площ 58.84кв.м., със съседи подробно описа в акта, за сумата
65 305,70лв., която е платена изцяло преди подписване на нотариалния акт,
като в допълнение Я.Н.К. се задължил да поеме гледането и издръжката на И.С. Ц.,
докато е жив. В пункт II /втори/ на акта е отразено, че продавачът И.Ц. запазва правото за пожизнено и безвъзмездно
ползване на имота, описан в пункт първи. Отразено е, че данъчната оценка на имота е в
размер на 65 305,70лв., съгласно удостоверение от 19.11.2010г. на СО ,
дирекция ПАМДТ Красно село./л.9
от делото/
От приетото заключение на
съдебномедицинската експертиза с в.л. д-р Х.Б.М. – специалист неврохирург, се
установява, че заболяването на И.С.Ц.с
ЕГН ********** дебютирало от м. септември 2010 г. с болки в гърба,
последвани от затруднено уриниране и внезапна слабост в долните крайници. В.л.
неврохирург е установило, че И.С.Ц.на 71г. е
приет за лечение в УМБАЛ „Св. А.”***
АД, Клиника по неврохирургия, за периода 10.10.2010г. - 25.10.2010 г. При
постъпването му е бил в задоволително общо състояние, с данни за долна
парапареза, намалена чувствителност до обезчувствяване на тялото от ребрените
дъги надолу. След извършване на необходимите изследвания, консултации и
предоперативна подготовка, на 14.10.2010 г. пациентът е опериран. Извършена е
разширена левостранна интерламинотомия на ниво Тх.4-Тх5, екстирпация на
туморната формация / свалена е дъгата на прешленовото тяло и туморната формация
е премахната до възможен обем, като е имплантирана титатиева стабилизация/ .
Поставена е диагноза: Тумор
корпорис вертебре Тх4. Компресио медуле спиналис. Изписан с подобрение и
насочен към Хематологична клиника.
Лечението е продължено в УМБАЛ „Св. А.”***
АД, Клиника по вътрешни болести, за периода 26.10.2010г. – 05.11.2010 г. След
извършени допълнителни хистологични и имунохистохимични изследвания е
потвърдена диагнозата плоскоклетъчен миелом.
В заключението на СМЕ се сочи, че закономерният ход на
злокачественото заболяването е прогресиращ, въпреки провежданото специализирано
лечение, а заболяването е свързано с
интензивни болки и страдания по време на цялостния лечебен процес. След извършени хистологични и
имунохистохимични изследвания и потвърждаване на диагнозата плоскоклетъчен
миелом, като е проведено многократно химиолечение. От приетото
заключение на СМЕ, се установява, че заболяването само по себе си не се
е отразило на психиката и умствената дейност на И.Ц.. Вещото лице д-р М.
пояснява, че в медицинската документация
за близо тригодишния период на лечение състоянието на И.Ц. е описвано като
увредено и по-често задоволително, той заема активно положение в леглото, ориентиран за време, място и
собствена личност (авто- и
алопсихично ориентиран).
В обясненията в о.с.з. вещото лице д-р Х.М. пояснява, че заболяването на
И.Ц. е често срещано от групата на злокачествените, при които прогнозата е
неблагоприятна. По отношение на медикаментите, сочи, че са използвани
аналгетици, изброени в констативната част, които не повлияват на състоянието на
съзнание, а за употреба на наркотични препарати няма данни.
Заключението на
съдебномедицинската експертиза с в.л. д-р Х.Б.М., съдът възприема, като
обективно, подробно и компетентно дадено.
В заключението на приетата съдебно
–почеркова експертиза с вещо лице Д.Ц., се сочи, че пълномощното от името на И.С.Ц.с
дата 16.11.2010г. е предоставено в оригинал на експерта в кантората на нотариус
М.К.с рег.№200 от НК, с район на действие РС –София./същото
е онагледено в цветно ксерокопие като сн.1 „Общ вид на Пълномощно с дата
16.11.2010г.”, приложение към СПЕ, на л.195 от делото/ Констатирано е,
че пълномощното е изпълнено на две страници с печатен текст на лицевата страна
на два бели листа формат А4. Сочи се, че на първия лист на пълномощното, във
втори абзац, след отпечатания текст „ и за моя сметка да продаде на себе
си”, има добавен ръкописен текст „вкл. и
срещу задължение за гледане и издръжка докато съм жив”. В четвърти абзац от
първата страница има ръкописна добавка „декларирам,
че съм получил продажната цена на сделката в размер на .... данъчната
оценка”, като на двете места е положен син отпечатък от кръгъл тампонен
печат нотариус М.К.с рег.№200 от
НК, с район на действие РС –София. Установено е, че на втора страница под
печатния текст на пълномощното има ръкописен текст „сделката продажба и задължение за гледане и
издръжка да се извърши, като се запази пожизнено, безвъзмездно право на
ползване върху гореописания имот за мен”, положен син отпечатък от кръгъл
тампонен печат нотариус М.К.с
рег.№200 от НК. Сочи се, че за „Упълномощител”
има положен подпис и под него ръкописен текст „И.С.Ц.съгласен съм с текста на пълномощното”. При направеното
сравнително изследване на общите и частни признаци на подписа в изследваното
пълномощно и цитирания сравнителен материал, вещото лице обоснова извод, че ръкописният
буквен текст „И.С.Ц.съгласен съм с текста
на пълномощното ” под подписа за „Упълномощител” е написан от И.С. Ц.,
както и че подписите от първата страница долу и за
„Упълномощител” в Пълномощно от 16.11.2010 г. - обекти на експертизата са
положени от И.С. Ц.. По отношение на добавените ръкописните текстове на първа и
втора страница над подписа за „Упълномощител” в Пълномощно от 16.11.2010 г.,
вещото лице сочи, че не са написани от И.С. Ц..
Във връзка с оспорване на
заключението на съдебно
–почеркова експертиза, е допусната тричленна съдебно -почеркова експертиза.
В приетото заключение тричленна съдебно
-почеркова експертиза с вещи лица Г.Д.С., В.Д.К. и Д.Й.Ц. е обоснован единодушно извод, че
ръкописният буквен текст „И.С.Ц.съгласен
съм с текста на пълномощното ” под подписа за „Упълномощител” е написан от И.С.
Ц., както и че подписите от първата страница долу и за „Упълномощител” в
Пълномощно от 16.11.2010 г. са положени
от И.С. Ц..
Заключението на тричленна съдебно
-почеркова експертиза, съдът възприема, като обективно и
компетентно дадено, а заявеното от ищеца оспорване за голословно.
Във
връзка с доводите и възраженията за действителната воля на наследодателя Ц. са
изслушани свидетелски показания на петима свидетели.
В съдебно заседание на 25.04.2017г.
свидетелката Л.М./47г., едноутробна сестра на
ищцата/,
сочи в показанията си, че е доведена дъщеря на починалияИ., като още по време
на болничното лечение сестра й /ищцата/ предложила на баща си да живее при нея
в ж.к. Дружба, което първоначално той приел. Впоследствие казал, че размислил,
и за да не ги притеснява решил да се прибере в жилището си в ж.к.*******.
Според свидетелката М. ищцата и И.имали нормални отношения като баща с дъщеря.
Свидетелката го посещавала веднъж на десет дни, а ищцата много по -често, тъй като
той й бил роден баща. При разговорите си със свидетелката след операцията се
оплаквал, че приема медикаменти и постоянно му се спи и си почива и се чувства
замаян, особено след химиотерапиите. В същото време обсъждал с нея жилищни
въпроси и прехвърляне на собствеността на апартамента, като предлагал да го
прехвърли на нея, а тя впоследствие на племеницата и Никол, като стане на 18г.
Късно били информирани от Б.за смъртта на И.и като отишли след погребението до
апартамента да си вземат нещо за спомен от баща им, не били допуснати и
разбрали, че Я. има нотариален акт.
В
показанията си свидетелят М.Н., зет на починалия И.Ц. /съпруг на сестра му/,
сочи, че до м.септември 2010г. починалият работел като автоинструктор и бил
пенсионер. През м.октомври 2010г. постъпил в болница за операция на гръбначния
стълб. За първи път след изписването свидетелят го видял много по-късно - през
м.февруари или началото на м.март. От тогава до смъртта му го посещавал един
път месечно. Преди да постъпи в болницата починалият обсъждал с него финансови
въпроси, свързани с лечението, както и намеренията си за разпореждане с
апартамента му за след смъртта му - волята му била Б.да остане в апартамента
докато е жива, а собствеността да остане за Ю. и децата й. Я. никога не бил
присъствал на разговорите им. Починалият не бил споделял на свидетеля, че ще
прехвърли апартамента си на Я..
В показанията си в о.з. на 25.04.2017г. свид. Р.С.-П., колега и
добра приятелка на починалия - описва дългогодишни конфликтни отношения между
починалия и дъщеря му. Твърди, че е присъствала, когато починалият е казал, че
иска да продаде апартамента си на Я.. Описва намеренията и мотивацията му да
продаде апартамента си - имал нужда от пари след като се разболял и разчитал на
Я./ответника/ за грижи и помощ. Свидетелката С.-П., сочи, че самия Я. бил
изненадан от предложението на И.и поискал да го обсъди с жена си. Свидетелката
сочи, че е присъствала на разговора, на който И.споделил, че ще продаде
апартамента на Я., защото е сигурен, че той ще се грижи за тях. След като И.прехвърлил
апартамента Я. продължил да се грижи за него. И.бил на инвалиден стол и
трябвало да бъде носен до банята, до болницата, на разходка. Когото И.бил болен
от пневмония, Я. го носел буквално на гръб до пулмологията. Свидетелката С.-П., сочи, че през цялото
тригодишно боледуване, Я. с помощта на Б.се грижил за И.до смъртта му.
В показанията си св.Б.К. /майка на ответника/, сочи, че живяла с
починалия от 1992г. до смъртта му - описва взаимоотношенията на починалия с
дъщеря му и други близки, както и декларирано от него намерение да продаде
жилището си на Я..
В съдебно заседание на 28.11.17г. е разпитан св. М.Х.- познавал
починалият от 1974г., имали съвместна дейност и били приятели. И.работел в
атомната централа и имал висше юридическо и педагогическо образование. След
извършената операция през 2010 г. го посещавал веднъж седмично. Починалият
обичал много дъщеря си, отношенията им били отлични. Б.ограничавала контактите
му с дъщеря му и внуците. Две -три години след като заживял с Б.направил
завещание на Ю.. След това непрекъснато обсъждали как Б.ще остане да живее в
жилището му без да го притежава. След като се разболял отново обсъждали тези
въпроси. Последният им разговор по телефона бил 20 дни преди смъртта му и 7-8
дни се чували по телефона. Тогава И.С.Ц.казал, че чакат да го изпишат и
свидетелят трябвало спешно да отиде при него в дома му в събота и неделя.
Започнал да плаче и казал, че Б.и Я. са го измамили, взели са му жилището- това
бил разбрал от свой колега, адв. Д., който проверил в Агенцията по вписванията.
Според свидетеля, И.С.Ц.не е изпадал в неадекватно състояние след операцията и
химиотерапиите. Уморявал се, не бил „онзиИ., който беше бодър, свеж,
по-забавен“. Не се било случвало свидетелят да ходи на среща при него и след
това И.Ст. Ц. да не си спомня за тази среща.
Показанията на свидетелите, съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като
отчита родството и близките отношения между Л.М.и М. Н. с ищцата, както и
родството на Б.К. с ответника, както и
приятелските отношения С.-П.с ответника. Показанията на св. М.Х., кредитира
относно интелектуалното състояние на И.Ц., но отчита негативното му отношение
към Б.– майката на ответника и отражението му върху показанията.
В приетото от съда, неоспорено от
страните заключение съдебно-психиатрична експертиза/СПЕ/ с вещо лице – д-р Е.М.,
се съдържа посмъртно освидетелстване на мъж И.Ст.Ц., починал на 74 годишна
възраст на 01.12.2013г. На експертизата е поставена задача да установи
психичното му състояние към месец ноември 2010г., с оглед оценка на годностите
му да формира воля, както и да разбира свойството и значението на постъпките
си.
Сочи се в заключението, че данните по
делото за И.Ст. Ц. не съдържат никаква информация за психотични болестни или
ментални проблеми, които да са могли да доведат до дефекти на базисните му
психични годности. От свидетелските
показания става ясно, че И.Ст. Ц. е бил с висше юридическо и педагогическо
образование и след пенсионирането си е продължил да работи до м.септември
2010г., като автоинструктор. И.С.
Ц., починал на 74год.възраст, е страдал приживе от Мултиплен миелом. Счупване
на четвърти гръден прешлен с притискане на гръбначния мозък. Оперативна
стабилизация и декомпресия. Артериална хипертония. Пояснено е, че основното
заболяване е злокачествено, е прогресиращ ход, довело до летален изход три
години след диагностицирането му. Вещото лице психиатър д-р М., сочи, че представената по делото медицинска
документация няма данни за психични нарушения и психопатологични симптоми,
както и за провеждани психиатрични консултации и лечения. Единствените
коментари на психичния статус са за цялостно запазена ориентация. Не са
регистрирани и странични ефекти от страна на психиката от прилаганите
медикаменти. От заключението на СпсихЕ се установява, че физическите страдания/болки, телесен дискомфорт,
замаяност, отпадналост, повишена уморяемост, невъзможност за самообгрижване и
др./ не нарушават базисните психични годности на индивида, но в значителна
степен ангажират вниманието му и го
правят зависим от околните. Тези фактори в съвкупност биха могли да доведат
до по-лесна манипулируемост, но това не е задължително. Вещото лице коментира и показанията на
разпитаните по делото свидетели, в смисъл, че те също не съдържат данни за наличието на психични разстройства приживе
при И.С. Ц., а напротив всички са еднопосочни в това отношение - описват
запазени оценъчни способности при него. В заключението си вещото лице
психиатър приема, че към месец ноември
2010г. И.С.Ц.е бил със запазени базисни психични годности, могъл е да формира
воля и да разбира свойството и значението на постъпките си.
Приетото неоспорено съдебно-психиатрична експертиза/СПЕ/ с вещо лице – д-р
Е.М., съдът възприема, като обективно, подробно и компетентно, кореспондиращо
със заключението на СМЕ и приетите писмени документи.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По допустимостта: Предявения от
ищцата като наследник на прехвърлителя Ц.,
предпочитан иск с пр. основание чл.26, ал.2, пред.2 от ЗЗД, за
прогласяване на нищожност на пълномощно и последвал договор за продажба,
поради
липса на съгласие, предвид
подържаните твърдения, че са накърнени
правата и, се явява допустим и обусловен от правен интерес.
По същество:
По
предпочитания иска с правно основание чл. 26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД, вр. с
чл.44 ЗЗД:
Искът
е неоснователен.
Съдът
приема за безспорно установено въз основа на приетото заключение на тройната
съдебно -почеркова експертиза, че ръкописният буквен текст „И.С.Ц.съгласен съм с текста на пълномощното
” под подписа за „Упълномощител” е написан от И.С. Ц., както и че подписа за
„Упълномощител” в Пълномощно от 16.11.2010 г., с нотариална заверка на подписа
и на съдържанието, е положен именно от И.С. Ц..
По отношение на иска за иск за прогласяване нищожност на пълномощно от
16.11.2010год., нотариално заверено от нотариус М.К., поради липса на съгласие,
съдът намира, че се касае за непрецизно формулиране на
петитума, като всъщност се поддържа липса на воля на упълномощителя. Липса на
съгласие може да има само при двустранните сделки (при които е налице съвпадане
на две насрещни волеизявления). При
едностранните сделки липсата на съгласие по същество съставлява липса на воля.
Съгласие липсва в случаите напр. на мислена
уговорка, шега или насилие, когато е налице пълна липса на валидно съгласие за
сключване на договор. Липсата на съгласие (съотв. на воля - при едностранни
волеизявления, пораждащи правни последици - чл. 44 ЗЗД) трябва да бъде
съзнателна, защото ако е несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта.
В случаите на нищожност съгласието на страните за сключването на договора не
поражда никакви правни последици от момента на сключването му, а при
унищожаемостта сключването на договора поражда желаните правни последици, но порокът,
при който той е сключен, дава право на заинтересуваната страна да поиска
унищожението на сделката.
В разглеждания случай липсата на воля за
подписване на пълномощното, въз основа на което е сключен първият договор за
продажба с процесния имот, може да се изведе от твърденията, че добавките в
пълномощното не са написани от наследодателя на ищцата и същия не е подписвал
пълномощно от 16.11.2010г.
По съществото на спора, решаващия състав
намира, че по делото не е доказана от
ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК), липса
на воля в изяснения по-горе смисъл за подписване на пълномощно с рег.№12108/16.11.2010г. заверено Нотариус М.К.с което
ответника се е легитимирал , като негов представител при сключването на договор
за продажба, извършен с нотариален акт № 175 от 23.11.2010 г., том I, рег.№
11588, дело №149/2010г. на нотариус П. П., рег.№157 от НК.
От заключението на тройната съдебно
–почеркова експертиза, се установи
еднозначно, че подписа за „Упълномощител” е написан именно от И.С. Ц.. Приетите
неоспорени заключения на СМЕ и СПсихЕ, в съвкупност с кредитираните показания на свид. А.В. –М., сочат на извод,
че към месец ноември 2010г. И.С.Ц.е бил със запазени базисни психични годности,
могъл е да формира воля и да разбира свойството и значението на постъпките си.
От показанията свид.В., извършила нотариалната заверка, като помощник-нотариус
на Нотариус М.К., се установи, че ръкописните добавки в пълномощното, са нанесени
по изрично настояване на упълномощителя И.Ц..
С оглед изложеното неоснователен е и иска,
с които се предявява недействителност на горепосочения договор за покупко-
продажба с приобретател ответника
К., основан на нищожна упълномощителна
сделка.
Съдът не е обвързан както от сочената от
ищеца правна норма, така и от употребените от него правни понятия като част от
правната квалификация на претендираното право. Съдът сам квалифицира исковете,
с които е сезиран, като изхожда от правопораждащите юридически факти, петитум и
страни, посочени в исковата молба. Ето защо и в изпълнение на задължението си да
квалифицира исковете, съдът в изпълнение и на ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.
д. № 5/2014 г. на ОСГТК, счита, че точната правна квалификация на иска, с който
се предявява недействителност на договора за продажба като сключен без
представителна власт, е по чл. 42, ал. 2 ЗЗД - висяща недействителност.
Наред с гореизложеното, съгласно задължителните
указания по ТР № 5 от
12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК, за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, необходимо и
достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на
пълномощника да извършва разпореждане от негово име; не е необходимо в
пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или
действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена
(стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане;обемът
и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в
пълномощното;само когато правна норма изрично установява определени изисквания
относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря
на тях. Ето защо в разглеждания случай непосочването в процесното пълномощно, с
което е учредена представителна власт за продажба на имота, на цената, като
съществен елемент на договора за продажба няма за правни последици
недействителност на договора, сключен въз основа на пълномощното.
С оглед изложеното по-горе за
същността на липсата на съгласие като основание за нищожност на сделката и
обстоятелствата, на които се основава разгледаният иск, касаещ
недействителността на упълномощителната сделка, предвид установено от
фактическа страна, че упълномощителят е бил висока образован човек, разбиращ
свойството и значението на действията си,
процесното пълномощно е прочетено пред него и допълнено съобразно волята
му, подписано е от него, то по делото
не е доказана, липса на воля в
изяснения по-горе смисъл за подписване на пълномощно с рег.№12108/16.11.2010г.
Следователно пълномощното, въз основа на
което ответникът по делото се е легитимирал при изповядване на сделката по
нот.акт №175 от 23.11.2010 г., том I, рег.№ 11588, дело №149/2010г. на нотариус
П. П., като пълномощник на продавача-собственик, е подписано от продавача Ц. и изразява волята
му. Предвид отхвърлянето на предходния иск за обявяване нищожността на
процесното пълномощно, то представителната власт следва да се счете за валидно
учредена. При извод за надлежното упълномощаване на ответника, поради което е
възникнала представителна власт за извършване на изявлението по продажба на
недвижим имот и подписване на нотариалния акт като задължителна писмена форма
следва изводът, че този договор е действителен. Поради това искът по чл. 42,
ал. 2 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен.
С оглед
отхвърляне на предпочитания иск, следва да се разгледат при
условията на евентуалност останалите установителни искове
в поредност, произтичаща от изброяването им в исковата молба.
По иска за нищожност, поради
противоречие със закона и липса на
предписана форма по чл. 26, ал.
2, предл. 3 от ЗЗД, вр.579, ал.3 ГПК, относно пълномощното от 16.11.2010г.
Всички
сделки, за които закона изисква да бъдат изразени в задължително определена от
него форма, са нищожни, ако тя не бъде спазена.
Поначало чл. 18 от ЗЗД изисква договорите за прехвърляне на собственост
или за учредяване на вещни права върху недвижими имоти да бъдат извършени с
нотариален акт при спазване на правилата на чл. 578-586 от ГПК. В случая се
установи, че нотариалното удостоверяване е извършено от помощник нотариус в
рамките на материалната му компетентност по
см. чл.40 от ЗННД и Нотариус М.К.с рег.№200 от НК, и в териториалния
му район на действие /района на СРС/. Съгласно нормата на
чл.573, ал.3 ГПК, нотариални действия извън подлежащите на вписване, могат да
се извършват и вън от канцеларията на нотариуса, когато уважителни причини
пречат на явяването на участващите в удостоверяването лица. В случая се установи, че упълномощителят И.Ц.,
скоро преди удостоверяването е претъпял операция на гръбначния стълб и не е можел
да се предвижва сомостоятелно, което несъмнено е уважителна причина по см. чл.573, ал.3 ГПК. Относно довода за нарушение на разпоредбата на чл. 579, ал. 3 от ГПК
- когато се наложи да бъдат направени поправки, добавки или съкращения в акта,
да се прави изрична бележка за това, която се подписва като самия акт, същия е
неоснователен доколкото нормата е приложима за нотариалния акт. На следващо
място, по делото се установи от кредитираните показания на свид. А.В. –М., че
всяка от добавките е по волята на упълномощителя и е изпълнена от нея,
подписана и подпечатана надлежно./вж. СПочЕ/
С оглед изложеното, искът за обявяване на нищожност
на пълномощното от 16.11.2010г. с рег.№12108/16.11.2010г.
заверено Нотариус М.К., поради неспазване на предписаната от закона форма
се явява неоснователени следва да бъде отхвърлен.
По иска за прогласяване нищожност на
договора за покупко –продажба, поради
липса на основание по чл.26 ал.2, предл.4 ЗЗД:
В
исковата молба се излагат съображения, че доколкото представителната власт за
разпореждане с процесния имот е учредена непосредствено след като упълномощителя
е бил опериран, диагностициран с тежко
заболяване, е налице липса на основание за сключване на договора, доколкото
ответникът не е имал намерение да изпълнява поетото допълнително задължение за
издръжка и гледане, а е очаквал близката смърт на прехвърлителя. Ищцата черпи
доводи от съдебната практика, относно договора за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка, съгласно който наличие на заболяване,
предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както
и знание на приобретателя към момента на сключването на сделката за скорошното
настъпване на смъртта е основание за прогласяване нищожността на договора
поради липса на основание. Следва да се посочи различния характер на договора
за продажба и този за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и
издръжка. Възприетата практика при договора за прехвърляне на имот срещу
задължение за гледане и издръжка е обусловена от алеаторния характер на
договора. Грижите и издръжката следва да се предоставят до смъртта на
кредитора-прехвърлител по договора и в този смисъл е налице неопределеност на
престацията. В случай, че приобретателя е наясно с момента на настъпване на
смъртта на прехвърлителя, задължението за грижи и издръжка става определено и
изгубва алеаторния си характер. По този
начин е налице липса на основание за сключване на този вид договор. Този ред на
разсъждения не може да бъде приложен при договора за покупко-продажба на
недвижим имот. С оглед това искът за релевиране нищожността на процесния
договор за покупко –продажба от 23.11.2010г., като сключен при липса на основание се явява неоснователен. Дори
да се приеме, че договора е ненаименован съдаржащ елементи и на продажба и на
алеаторния договор за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка, в случая
въпреки неблагоприятната прогноза, не е доказано, че ответникът приобретател е наясно с момента на
настъпване на смъртта на прехвърлителя. В
случая смъртта на И.Ц. е настъпила повече от три години след сключване на
договора, като договорът е от
23.11.2010г. , а прехвърлителят е починал на 01.12.2013г., като през целия
период Ц. ежедневно е имал нужда от
помощ за придвижването си и в битовото обслужване, поради което сделката не е
лишена от основание.
Предвид отхвърлянето
на предявените установителните искове, следва да се разгледат предявените при
евентуалност конститутивни искове за унищожаване на договора, поради грешка и измама,
както и за разваляне на договора.
По
евентуалните искове с пр.основание чл.28 ЗЗД и чл.29 ЗЗД:
Касае се за пороци на волята, които
са изрично изброени в чл. 27 и сл. от ЗЗД. С термина грешка се означава неправилното
образуване на волята, поради въздействието на различни фактори, като е налице
несъзнавано несъответствие между представата на лицето и действителността. За
да е налице грешка, е необходимо погрешната представа да има решаващо
въздействие за направата на волеизявлението.
Измама
по см. на чл.29 ЗЗД е налице, когато сключващият е въведен умишлено в
заблуждение от другата страна или от трето лице, т.е. когато е предизвикана и
съзнателно поддържана погрешна представа за действителността (независимо дали
чрез изопачаване или премълчаване на определени факти), което е от решаващо
значение за сключването на сделката.
В
случая ищцата поддържа, че е налице
грешка в предмета, като подписвайки пълномощното, наследодателят И.С.Ц.е бил с
убеждението, че подписва пълномощно за получаване на пенсията му, а не за
прехвърляне на имота му, както и че ответника и майка му са въвели в
заблуждение Ц., преди прехвърлянето.
Тези твърдения не бяха доказани от страната която съгласно нормата на чл.154 ГПК, носи тежестта на доказване – ищеца. Установи се, че И.Ст. Ц. е бил с висше юридическо и педагогическо образование и след пенсионирането си е продължил да работи до м.септември 2010г. като автоинструктор. От заключението на СПсихЕ е видно, че И.Ц., независимо от заболяването си е бил със запазени оценъчни способности, ориентиран за време, място и собствена личност (авто- и алопсихично ориентиран). Заключението на неоспорената СМЕ, също сочи на извод, че заболяване само по себе си не се е отразило на психиката и умствената дейност на И.Ц.. От кредитираните показания на свид. А.В. –М., се установи, че действително на място е заверила и второ ръкописно пълномощно, което попълнила лично по молба на упълномощителят, което също изразява волята му, както и декларация по чл.25 от ЗННД. Не е доказано неправилното образуване на волята, при изготвяне процесното пълномощно от 16.11.2010г., както и при договора за покупко –продажба от 23.11.2010г. Относно твърдението за въвеждане в заблуждение липсват каквито и да е доказателства.
С оглед горното, иска за унищожаване на договор за
продажба, извършен с нотариален акт № 175 от 23.11.2010 г., том I, рег.№
11588, дело №149/2010г. на нотариус П. П., рег.№157 от НК, на основание чл. 27
от ЗЗД, като сключен при грешка и измама, като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
По евентуалния иск за разваляне на договора с пр.основание
чл.87, ал.3 ЗЗД:
Отхвърлянето на посочените по-горе
претенции налага произнасянето на съда и по отношение на евентуално предявения
иск за разваляне на оспорвания договор, поради неплащане на продажната цена и неизпълнение на изпълнение на допълнителното
задължение за гледане, на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД.
По допустимостта: Предявения от ищцата И. като единствен
наследник на баща и И.Ц., иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, е допустим. Според указанията по Тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 г. на ОСГК, наследникът
на последния ще може да упражни правото да развали договора по отношение на
неизправния длъжник(ци) в обема на притежаваните от него права - т. е.
съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен
наследник.
По
същество: Ищцата
твърди, че посочената в нотариалния акт сума от 65 305,70 лв. не е била
заплатена от ответника. По делото обаче са представени два документа,
отразяващи плащане и получаване на договорената цена- нотариалният акт за
покупко-продажба, представляващ официален свидетелстващ документ, както и пълномощно рег.№12108/16.11.2010г., че е получил сумата, представляваща
частен свидетелстващ документ.
С оглед обстоятелството, че оспорваната сделка се е състояла през 2010
г. съдът намира, че представените по делото доказателства във връзка с
извършеното плащане от страна на ответника са достатъчни, поради което следва
да се отхвърли и претенцията за разваляне на договора, поради незаплащане на
продажната цена по него като неоснователна. Недоказано бе и твърдението, че
ответникът не е изпълнявал допълнителното поетото задължение за гледане на И.Ц.. Установи се от показанията на свид. Р.П., че
след претърпяната приз 2010 г. операция И.бил на инвалиден стол и трябвало да
бъде носен до банята, до болницата, на разходка. Когото И.бил болен от
пневмония, Я. го носел буквално на гръб до пулмологията. Свидетелката С.-П., сочи, че през цялото
тригодишно боледуване, Я. с помощта на Б.се грижил за И.до смъртта му.
Ищцата е
направила и искане, да бъде
отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт №175 от 23.11.2010год.,
том І, рег.№11588, дело № 149/2010год. на нотариус П. П.,рег.№ 157 в рег. на НК.
Съгласно
задължителните указания по ТР № 3/2012 г. на ВКС ОСГК, на отмяна по
реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които
се удостоверява право на собственост върху недвижим имот,но не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот.В случая не са налице предпоставките за отмяна на нотариален
акт за покупко-продажба №175 от
23.11.2010год., том І, рег.№11588, дело № 149/2010год.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски от общо 1300 лв., от които 1000лв. адвокатско възнаграждение, по договор за правна помощ от 23.03.2017г. и 300лв. депозит за СПсихЕ. Договореното адвокатско възнаграждение е 2000лв., но по делото е доказано плащане на сумата 1000лв. /договор на л.173 от делото/
Воден
от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, предявен
от Ю.И.И. ЕГН **********, срещу Я.Н.К. ЕГН **********, за обявяване на нищожност на
упълномощителна сделка, извършена с пълномощно с нотариална заверка на
подписите и съдържанието рег.№12108/ 16.11.2010год., заверено от нотариус М.К., с което И.С.Ц.е
упълномощил Я.Н.К., да продаде вкл. и на себе си, при условията на чл.38 от ЗЗД
недвижим имот: апартамент №66, находящ
се в гр. София, р-н ”Красно село”, ж.к.”*******”, в сградата на ЖСК
”Машелектропроект”, Пампорово,”********”, на 6-ти етаж, със застроена площ
58.84кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня, баня с клозет, антре и балкон, при
съседи по документи за собственост: югоизток-ул. ”Г.Бунджулов”, северозапад
стълбище, апартамент №65 и апартамент №67, югозапад- апартамент №65 и от
североизток- апартамент №67, заедно с мазе №14 с площ 4.80кв.м., при съседи по
документи за собственост:югоизток- мазе №13, северозапад- мазе №15, югозапад-
коридор и от североизток- ул.Д.Христов”, както и заедно със съответните ид.
части от об.части на сградата и толкова ид.части от правото на строеж върху
мястото, съставляващо УПИ І от кв.26-а, по плана гр.София, м.”Красно
село-Боянски”,при граници: югоизток-двор на сградата, северозапад- паркинг,
североизток- ул.”Добри Христов” и югозапад-ул. ”Видлеч”, образуван от УПИ
ХVІІ-25, УПИ ХVІІІ-26, УПИ ХХІ-27, УПИ ХХІІ-28, УПИ ХХV-29, УПИ ХХVІ-30, УПИ
ХХІХ-31, УПИ ХХХVІ-33, УПИ ХХХV-34, УПИ
ХХХІV-35, УПИ ХХХІІІ-36, УПИ ХХХІІ-1, УПИ ХХХІ-2, УПИ ХХVІІІ-3, поради липса на воля, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, вр. чл.42, ал.2 от ЗЗД, предявен от Ю.И.И. ЕГН **********, срещу Я.Н.К. ЕГН **********, за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт за продажба
на недвижим имот №175, том І,
рег.№11588, н.д.№149 от 23.11.2010год. на П. П. нотариус рег.№ 157 по рег. на
НК, с който И.С.Ц.чрез пълномощника си Я.Н.К.
продал на Я.Н.К. недвижим имот: апартамент №66, находящ се в гр. София,
р-н ”Красно село”, ж.к.”*******”, в сградата на ЖСК ”Машелектропроект”,
Пампорово,”********”, на 6-ти етаж, със застроена площ 58.84кв.м., състоящ се
от стая, хол, кухня, баня с клозет, антре и балкон, при съседи по документи за
собственост: югоизток-ул. ”Г.Бунджулов”, северозапад стълбище, апартамент №65 и
апартамент №67, югозапад- апартамент №65 и от североизток- апартамент №67,
заедно с мазе №14 с площ 4.80кв.м., при съседи по документи за
собственост:югоизток- мазе №13, северозапад- мазе №15, югозапад- коридор и от
североизток- ул.*********”, както и заедно със съответните ид. части от
об.части на сградата и толкова ид.части от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ І от кв.26-а, по плана гр.София, м.”Красно село-Боянски”,при
граници: югоизток-двор на сградата, северозапад- паркинг, североизток-
ул.”Добри Христов” и югозапад-ул. ”Видлеч”, образуван от УПИ ХVІІ-25, УПИ
ХVІІІ-26, УПИ ХХІ-27, УПИ ХХІІ-28, УПИ ХХV-29, УПИ ХХVІ-30, УПИ ХХІХ-31, УПИ
ХХХVІ-33, УПИ ХХХV-34, УПИ ХХХІV-35, УПИ
ХХХІІІ-36, УПИ ХХХІІ-1, УПИ ХХХІ-2, УПИ ХХVІІІ-3, поради липса на съгласие, респ. поради липса на представителна власт, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД, вр.579, ал.3 ГПК, предявен от Ю.И.И. ЕГН **********, срещу Я.Н.К. ЕГН **********, за прогласяване на нищожност
на пълномощно
с нотариална заверка на подписите и съдържанието рег.№12108/ 16.11.2010год. и на договор за покупко-продажба
на недвижим имот обективиран в нотариален акт № Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №175, том І, рег.№11588, н.д.№149 от 23.11.2010год. на П. П.
нотариус рег.№ 157 по рег. на НК, поради липса
на форма, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл.26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД, предявен от Ю.И.И. ЕГН **********, срещу Я.Н.К. ЕГН **********, за прогласяване на нищожност
на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален
акт за продажба на недвижим имот №175,
том І, рег.№11588, н.д.№149 от 23.11.2010год. на П. П. нотариус рег.№ 157 по
рег. на НК,
поради липса на основание, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл.27 от ЗЗД, предявен от Ю.И.И. ЕГН **********, срещу Я.Н.К.
ЕГН **********,
за унищожаване на договор за покупко-продажба на
недвижим имот обективиран в нотариален акт №
Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №175, том І, рег.№11588, н.д.№149 от 23.11.2010год. на П. П.
нотариус рег.№ 157 по рег. на НК, като
сключен от прехвърлителя при грешка/чл.28 от ЗЗД/ и измама/чл.29 от ЗЗД/, като
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД,
предявен от Ю.И.И. ЕГН **********,
срещу Я.Н.К., за разваляне
на
договор
за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален акт № Нотариален акт за продажба на недвижим имот №175, том І, рег.№11588, н.д.№149 от
23.11.2010год. на П. П. нотариус рег.№ 157 по рег. на НК, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Ю.И.И. ЕГН **********, да заплати Я.Н.К. ЕГН **********, сумата от 1300лв. разноските пред СГС, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред С. апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: