Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 14.05.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Р. А.
при секретаря И. .С., като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 144 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявен
иск за изменение на съдебно определена издръжка с правно основание чл. 150 СК,
вр. с чл. 143 СК.
В исковата молба се твърди, че по силата на решение № 43/04.04.2018 г. по
гр. д. № 274/2018 г. по описа на РС – Радомир ответникът А.Е.З. бил осъден да
заплаща на малолетното си дете Д.А.Е. чрез неговата майка и законен
представител Д.М.Й. месечна издръжка в размер на 130,00 лева, считано от датата
на завеждане на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до издължаването ù.
Сочи, че от датата на одобряване на спогодбата изминали повече от три
години, през което време нуждите на детето от средства за издръжка нараснали.
Определената издръжка в размер на 130,00 лева била недостатъчна, с оглед
увеличените нужди на детето Д., който вече бил на три години и половина и
посещавал детска градина.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде увеличен
размерът на получаваната от детето месечна издръжка, като бъде осъден
ответникът А.Е.З. да заплаща месечна издръжка на малолетното дете си Д.А.Е.
чрез неговата майка и законен представител Д.М.Й., в размер на 180,00 лева,
считано от датата на предявяване на иска – 08.02.2021 г. до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до издължаването ù.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск е оспорен по размер, с твърдения, че ответникът получава брутно
трудово възнаграждение в размер на 700,00 лева, поради което е в състояние да
заплаща издръжка на малолетното си дете в минимален размер, а именно 162,50
лева.
В с. з. ищцата,
редовно призована, се явява лично и с пълномощник по чл. 32, т. 1 ГПК, който
поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответникът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а се
установява и от приложеното по делото удостоверение за раждане, издадено от
община Перник въз основа на акт за раждане № ../10.07.2017 г., че ищцата Д.Й. и
ответникът А.З. са родители на малолетното дете Д.А.Е., с ЕГН: **********.
С решение № 43/04.04.2018 г. по
гр. д. № 274/2018 г. по описа на РС – Радомир ответникът А.Е.З. е осъден да
заплаща на малолетното си дете Д.А.Е. чрез неговата майка и законен
представител Д.М.Й. месечна издръжка в размер на 130,00 лева, считано от датата
на завеждане на исковата молба до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до издължаването ù.
Видно е от приложения по делото
протокол от о. с. з., проведено на 17.05.2018 г. по гр. д. № …./2018 г. по
описа на РдРС, че в проведеното съдебно заседание съдът е одобрил постигната
между страните спогодба, по силата на която упражняването на родителските права
върху малолетното дете Д.Е. е предоставено на майката Д.Й. и е определено
местоживеенето на детето на адреса на майката в гр. Радомир, ЖК „Г.“, бл. .,
ет. ., ап. .. Страните са определили и режим на лични отношения между детето и
бащата А.З., като наред с това са посочили, че въпросът за дължимата от бащата
месечна издръжка на малолетното дете е уреден с влязло в сила решение по
гр. д. № 274/2018 г. по
описа на РС – Радомир и към датата на одобряване на спогодбата не са налице
основания за изменение на така определения размер на дължимата издръжка.
От приетата по делото служебна
бележка от 28.01.2021 г. се установява, че малолетното дете Д.А.Е. е записан и
посещава ДГ „Слънце“ в гр. Радомир.
Видно от приложения трудов
договор № 243/03.08.2020 г. е, че майката Д.Й. работи по трудово правоотношение
на длъжност „Обслужващ бензиностанция газостанция“, с уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 610,00 лева.
По делото е приложено и
удостоверение от 12.04.2021 г., издадено от „Евро газ 83“ ЕООД, от което се
установява, че за периода от м. септември 2020 г. до м. февруари 2021 г.
ответникът е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер на 4200,00 лева
или по 700,00 лева месечно.
По делото са приложени и 2 бр.
разписки от 27.02.2021 г. и 27.03.2021 г. за извършен паричен превод от страна
на ответника в полза на майката Д.Й. на сума в общ размер na 300,00 лева, с посочено
основание за превода в една от представените разписки „издръжка дете“.
От приетия по делото социален
доклад се установява, че е в интерес на детето да се увеличи размерът на
издръжката, която заплаща бащата, с цел осигуряване на нормални условия за
живот и развитие и покриване на ежемесечните потребности на детето. В доклада е
отразено също и че малолетният Д. е силно привързан към майка си, с която
живеят заедно в апартамент под наем. Към настоящия момент детето не общува с
баща си.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелката В.С., която е сестра на
майката Д.Й.. От показанията на свидетелката се установява, че понастоящем Д.
работи в гр. София, но получаваното от нея трудово възнаграждение не е достатъчно,
за да покрие нейните нужди и тези на малолетното ù дете, поради което се
случва често да взима пари назаем. Според свидетелката бащата не се грижи за
детето и не изплаща редовно определената месечна издръжка.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, като ги намира за
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и съответстващи на останалия събран
по делото доказателствен материал.
Приетото за установено от
фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск за
изменение на присъдена на ненавършило пълнолетие дете издръжка с правно
основание чл. 150 СК, вр. чл. 143 СК е допустим, а разгледан по същество е основателен.
Съгласно нормата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието
на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената
издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки
(т. 19 ППВС № 5/16.11.1970 г.).
По делата за
издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка
и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи издръжката, която ответникът дължи.
Размерът на издръжката не е абсолютна величина
и подлежи на преценка във всеки конкретен случай.
До навършване на пълнолетие
правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер
на издръжката, нужна за детето, се разпределя между двамата родители, съобразно
техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура,
предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. На
преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят обикновените
условия на живот на деца от същата възраст.
Настоящият съдебен състав намира,
че една от алтернативните предпоставки за уважаване на предявената претенция е
налице, тъй като от влизане в сила на съдебното решение, с което е определена издръжка
на детето в размер на 130,00 лева, е изминал период от повече от три години,
през който детето Д. е пораснало още повече, респ. са се променили неговите
потребности във всякакъв аспект. Това обстоятелство обуславя и изменение на
неговите ежедневни битови потребности, в посока на тяхното повишаване,
следователно необходими са повече финансови средства не само за храна, но са
нараснали и нуждите му от облекло, обувки, медицински продукти и пр. Освен това
детето е в период на интензивно физическо и психическо израстване, при което
непрекъснатото увеличаване на нуждите му, респ. увеличаването на разходите за
отглеждането и възпитанието му, се презумира. Освен това понастоящем детето
посещава и детска градина, което също налага извършването на допълнителни
разходи.
Допълнителен фактор е и
изменението на икономическата обстановка в страната, доказателство за което е и
увеличението на размера на минималната работна заплата, която към датата на
определяне на издръжката на малолетното дете е била в размер на 510,00 лева (ПМС
№ 316/20.12.2017 г.), а към датата на приключване на устните състезания по
делото е в размер на 650,00 лева (ПМС № 331/26.11.2020 г.). Минималният размер
на издръжката на едно дете е равен на една четвърт от размера на минималната
работна заплата – чл. 142, ал. 2 СК, т. е. към момента на приключване на
съдебното дирене по настоящото дело, размерът на минималната издръжка възлиза
на 162,50 лева. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства
на доходите на родителя.
Следователно, налице е една от
алтернативно предвидените предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като
е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК.
Двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно, като се отчетат съответно грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. Между страните не е спорно, а се установява и от приложените
по делото писмени доказателства, че упражняването на родителските права е
предоставено на майката Д.М.Й..
В конкретния случай възможностите
на родителите не са големи, поради което размерът на дължимата издръжка следва
да бъде определен съобразно техните възможности. При определяне на размера на
издръжката съдът взе предвид нарасналите нужди на детето Д. и намира, че е
задължен да приведе размера на издръжката му в съответствие с възможностите на
родителите да дават такава. Не се установи в процеса ответникът да има
алиментни задължения към други малолетни или непълнолетни лица. Видно от приложените по делото
писмени доказателства, същият получава брутно трудово възнаграждение в размер
на 700,00 лева. Освен това, ищцата е тази, която полага непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на малолетното дете и в тази връзка тя поема
ежедневните разходи за консумативи (ел. енергия, отопление, В и К услуги и др.).
Същата получава брутно трудово възнаграждение в минимален размер, като наред с
това заплаща и наем за жилището, в което живее с малолетния си син.
Съобразявайки трайно нарасналите
потребности на детето Д. през изминалите повече от три години, както и разбира
се възможностите на двамата родители да дават издръжка, съдът намира, че е необходима
сума в размер на 300,00 лева месечно. Преценявайки конкретните потребности на детето,
статистическите данни за страната и възможностите на неговите родители, съдът
намира, че бащата следва да поеме по-голямата част, а именно сума в размер на 180,00
лева, а майката - останалата част в размер на 120,00 лева, поради което исковата претенция следва да се уважи в пълния предявен размер за
сумата от 180,00 лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 08.02.2021 г. до настъпване на законна причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното ù изплащане. За пълнота на изложеното следва
да се отбележи, че в действителност по делото са налице доказателства за
извършен паричен превод в размер на 150,00 лева от страна на бащата по сметка
на майката, с посочено основание „издръжка дете“, но от представената по делото
разписка не става ясно за кой месец от годината се превежда издръжката, поради
което не може да се приеме, че от страна на ответника е заплатена месечна
издръжка за период след предявяване на исковата молба.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът
следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта му относно
издръжката.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата
страна направените по делото разноски в размер на 300,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната
власт съответната държавна такса върху присъденото изменение на издръжката,
която възлиза на сумата от 72,00 лева.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определен с решение № 43/04.04.2018 г. по гр. д. № 274/2018 г. по
описа на РС – Радомир, която А.Е.З., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, е осъден да заплаща на малолетния Д.А.Е., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител Д.М.Й., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, като я увеличава от 130,00 лева (сто и
тридесет лева) на 180,00 лева (сто и осемдесет лева) месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба – 08.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпването на правопроменящи или
правопрекратяващи обстоятелства.
ДОПУСКА на основание чл.
242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА А.Е.З., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Д.А.Е., с ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.М.Й., с ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 300,00 лева (триста лева) – направени разноски по делото
ОСЪЖДА А.Е.З., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС - Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 72,00
лева (седемдесет и два лева), представляваща държавна такса върху изменения
размер на издръжката.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 14.05.2021 г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
Секретар:/И.С./