№ 1313
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110105700 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. С. И., чрез пълномощника адв. Д. М.,
срещу „С К“ ООД, ЕИК ххх, с която са предявени при условията на
обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните
договор за паричен заем №435503, предвиждаща заплащане на неустойка в
случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи
обезпечение, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, и като неравноправна.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна „С К“
ООД, чрез пълномощника юрисконсулт С К, с който предявените искове се
оспорват изцяло, като се излагат доводи за недопустимост, тъй като спорът
между страните относно вземанията по процесния договор за кредит бил
разрешен с влязъл в сила съдебен акт по ч.гр.д. №45107/2021г. на СРС, 145
състав. По посоченото дело била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК за дължимите главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва,
която влязла в сила, тъй като длъжникът не подал възражение в
законоустановения срок и бил издаден изпълнителен лист. В хода на
образуваното изпълнително производство длъжникът изпълнил задълженията
си и изпълнението било приключено. Ответникът поддържа, че не е
претендирал заплащане на неустойка от длъжника, поради което счита, че не
е дал повод за завеждане на делото и, че предявените искове са недопустими.
При условията на евентуалност оспорва предявените искове като
1
неоснователни. Прави искане за възлагане на разноските на ищеца на
основание чл.78, ал.2 от ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по така предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата в сключен между страните договор за
паричен заем №435503, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на
неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи
обезпечение, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, и като неравноправна, е допустимо. Налице е
правен интерес от водене на настоящото производство, предмет на което е
искова претенция, касаеща нищожност на договорна клауза от съдържанието
на договор за потребителски кредит, тъй като нищожността може да бъде
релевирана неограничено във времето, както с иск, така и с възражение.
Допълнителен аргумент в насока на допустимост на производството, е че с
оглед правния характер на спора между страните, а именно, че се касае за
спор между лице, притежаващо материалноправното качество на
“потребител” и дружество, предоставящо парични суми, то приложимост
намират разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, по силата на които съдът е длъжен
служебно да следи за наличието на недействителни /нищожни/ клаузи. Не са
налице и предпоставките за произнасяне при условията на чл.237 от ГПК,
каквото искане прави ответника, на основание чл.237, ал.3, т.1 ГПК.
Страните по настоящото производство не спорят, че помежду им бил
сключен договор за потребителски кредит №435503.
Съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за
нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за
предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че уговореното по сключения
между страните договор за потребителски кредит, предоставяне на
обезпечение, представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1,
т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване
на кредита.
Следователно неустоечната клауза се явява разход по кредита и е следвало
да бъде посочена в договора за кредит и включена в ГПР. Като не е сторено
това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния
размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по
кредита, които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от
2
ЗПК. Така уговореното клауза за неустойка при непредставяне на
обезпечение, по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна, а когато определени изрично посочени от
законодателя, клаузи са нищожни, то това води до недействителност на целия
договор за потребителски кредит.
Макар по делото да не е представен сключения между страните договор за
потребителски кредит, съдът на основание чл.161 ГПК, приема за доказани
твърденията на ищеца относно недействителността на клаузата за неустойка,
както и твърденията за недействителност на целия договор за потребителски
кредит.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че както
уговорената между страните клауза за неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита е нищожна на
твърдяните от ищеца основания, така и сключения между страните, договор
за паричен заем №435503, е недействителен на основание нарушение на
императивните разпоредби на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. за внесена
държавна такса, като на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Д. М.,
следва да се присъди сумата от 480 лв. -адвокатско възнаграждение, като
възражението с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, следва да бъде оставено
без уважение, тъй като претендираното възнаграждение е около минимума за
съответното такова, предвиден по Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от ВАдвС.
Съдът, намира за неоснователни, изложените от ответника съображения за
приложимост към настоящото производство на разпоредбата на чл.78, ал.2
ГПК, като разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като
не са налице кумулативно предвидените предпоставки, предвидени в същата.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на
ответника, че същият не е станал причина за водене на настоящото
производство. Видно от представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, ответникът е водил изпълнително производство срещу ищеца
за вземанията по сключения между страните договор, предмет на настоящото
производство.
По изложените мотиви, съдът
3
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна, клаузата за неустойка, обективирана в Договор
за паричен заем №435503, сключен между Р. С. И. с ЕГН ********** и „С К“
ООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „С К“ ООД, ЕИК ххх, със седалище
и адрес на управление: гр. ххх, да заплати на Р. С. И. с ЕГН **********,
сумата от 50 лв., разноски по настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., „С К“ ООД,
ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх, да заплати на
Еднолично адвокатско дружество “Д. М.” с БУЛСТАТ: ххх, сумата от 480
лв., адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4