Р Е Ш Е Н И Е № 27
Гр.Сливен, 13.06.2019г
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
четиринадесети май , през двехиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АНГЕЛОВА
При секретаря Ивайла Куманова, като разгледа
докладваното от съдията т.дело № 9 по описа за 2019г, за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е регресен иск против прекия причинител на увреждането за заплащане
на сумата 48 655.72 лв., представляваща
изплатено от Гаранционен Фонд обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трето увредено лице в
резултат на ПТП, виновно причинено от ответника на 21.10.2010г, с правна квалификация чл. 288 ал.1 т.2 б.”а”, вр. с
ал.12 КЗ /отм./ и цена -
48 655.72 лв.
В исковата молба ищецът твърди, че Гаранционен фонд на основание
чл. 288, ал.
1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховане
(отм.) сега чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а”, от Кодекса за застраховане, изплатил по щета
№ 210015/20.01.2011 г., обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 48 655.72 лв на Д.М.Д., пострадал
при ПТП, настъпило на 21.10.2010 г. на главен път 1-
Твърди се, че виновен за
катастрофата бил Д.С.А., който управлявал л.а. „Форд Транзит“ с ДКН *** **.
Твърди се, че на 21.10.2010 г., около 5.30 часа, Д.С.А., управлявал л.а.
„Форд Транзит” с ДКН *** **
и при движение по главен път
1-
Твърди се, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл. 490 от КЗ
ответникът управлява увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Твърди се, че Д.М.Д. се обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от Кодекса за
застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса за застраховането, без действаща
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. Форд Транзит с ДКН *** **, като била
образувана щета №210015/20.01.2011г. Гаранционен фонд отказал да изплати
обезщетение на молителя поради непредставяне на доказателства, удостоверяващи
основанието и размера на обезщетението. Димитър Димитров не се съгласи с
постановения отказ от изплащане на обезщетение и предявил иск срещу Фонда, по
който било образувано гр.д. №10472/2011г. на СГС и в.гр.д. №2693/2013г. на CAC.
Твърди, че на базата на решенията по
гр.д. №10472/2011г. на СГС и в.гр.д. №2693/2013г. на CAC, и издадените
изпълнителни листи, било образувано и.д № 20148680400109/2014 на ЧСИ № 868 при
ОС- Стара Загора и образувано и.д №
20158680400576/2015 на ЧСИ № 868 при ОС - Стара Загора.
Твърди, че след получената покана за доброволно изпълнение, била изплатена
сумата 44 414.74 лева, от която: 30 000лв главница, 10 394.39 лв- законна лихва и 4 020.35 лв,
разноски и такси по изпълнението.
Твърди,че след получената ПДИ по и.д. № 20158680400576/2015 е изплатена сумата 2 660.98 лева – разноски по
изпълнението и такси.
След покана от СГС, с платежно нареждане от 20.11.2015г. била заплатена
сумата 1 580.00 лева, представляваща
държавна такса.
Поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до
днес лицето не е погасило задължението си.
Моли да бъде осъден ответника да им заплати сумата
48 655.72 лева, представлява изплатено от ГФ
обезщетение от по щета №210015/ 20.01.2011г.
съгласно влезли в сила съдебни решения по гр.д. №10472/2011г. на СГС и в.гр.д.
№2693/2013г. на САС, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор
на исковата молба в срока по чл. 367 ГПК. Счита предявения иск за
допустим, но неоснователен.
Прави
възражение, че исковата претенция по чл. 288 ал. 1 т. 2, б.”а” от КЗ /отм./ е
погасена с изтичането на пет годишната давност по чл. 110 от ЗЗД, която
започвала да тече от деня на плащането
на увредените лица /в този смисъл била т. 14 от ППВС №7/77 на Пленума на ВС/.
Видно
от справката за изплатени суми, Гаранционен фонд платил на пострадалия сумата от 44 414 лв. на
07.03.2014 г., а именно към момента била изтекла 5 год.давност.
Твърди,
че към датата на ПТП-то, управляваният от него автомобил е имал сключена
валидна застраховка „ГО” в ЗК ”Български имоти” АД със застрахователна полица №
04510/0040158, за автомобил „Форд Транзит” с peг. № СН
4503КК, на разсрочено плащане, по която платил застрахователни премии на
вноски, направени на 29.12.2009г., 29.04.2009г., 25.08.2010г. и на
21.02.2011г., в общ размер 181,86лв , като нямало неплатена вноска по премията
.
Оспорва
твърдението на ищеца, че към датата на ПТП нямал застраховка „ГО”, тъй като
същата, ако била прекратена, нямало да може да плати последните две премии на
застрахователя.
Счита
за невярно твърдението, че застраховката му „ГО” била прекратена на 25.08.2010 г. поради
неплащане на вноските в срок, ,тъй като съгласно разпоредбата на чл. 202 ал.2
от КЗ /отм./, прекратяването изтичало след 15 дневен срок след падежа. В тази
насока била практиката на ВКС /определение № 164 от 9.03.2012 г. на ВКС по ТД №
491 от
В с.з. ищецът ред.призован,
се представлява от упълномощен
представител, който поддържа иска и моли да бъде уважен. Претендира да разноски
само да д.т.
В с.з.ответникът, ред.призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба. Моли иска
да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 21.10.2010г, около 06.10часа, в участъка
между разклона за с.Глушник, в посока за
с.Калояново, община Сливен, по път 1-6, при управление на лекотоварен автомобил “Форд“, модел „Транзит“, ДК№ *** **, ответникът нарушил правила по ЗдвП и по
непредпазливост причинил ПТП, при което пострадал Д.М.Д., който
управлявал каруца, а в резултат на удара
получил средна телесна повреда
По случая било образувано ДП № 1525/2010г на РУ“Полиция“.
В хода на досъдебното производство постр.
Димитров заявил, че желае да се възползва от разпоредбата на чл. 342 ал.2 НПК и
наказателното производство да бъде прекратено.
С постановление от 08.02.2010г на Прокурор
от РП-Сливен, било прекратено наказателното производство, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“, вр. с 342 ал.1 НК.
Към датата на ПТП-
28.07.2006 г. ответникът e
нямал сключена застраховка „Гражданска отговорност“
за лек автомобил с рег. № СН 37 52 СН.
Пострадалият
при инцидента Д.М.Д. потърсил от ГФ
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП-то, тъй като ответника нямал сключена задължитела застраховка „ГО“ на автомобилистите.
По образуваната щета №
210015/20.01.2011г, фондът отказал за изплати обезщетение на пострадалия Димитров,
поради непредставяне на документи, удостоверяващи основанието и размера претендираното на обезщетението.
Тогава той предявил иск по чл. 226 а.1 КЗ/отм/ срещу застрахователя, сключил с ответника
застраховка“ГО“ за автомобила, с който е причинено ПТП, по който е било образувано
гр.д. № 10472/2011г по описа на СГС.
С решение от
20.03.2013г, постановено по същото дело, съдът е осъдил ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да му заплати 11 000лв- обезщетение за
неимуществени вреди при ПТП , настъпило на 21.10.2010г, ведно със законната
лихва от датата на увреждането и е отхвърли иска до пълния размер от
30 000лв.
Решението е постановено
при участието на деликвента Д.С.А. като трето лице-помагач на страната на
ответника Гаранционен Фонд.
С решение от 18.02.2014г по в.гр.д. №
2693/2013г по описа на САС, е частично отменено първоинстанционното решение, като
е отхвърлен е иска по чл. 226 ал.1 КЗ/отм/ и е осъден
Гаранционен Фонд да заплати на Д.М.Д., на основание чл. 288 ал.1 т.2 б.“А“ КЗ
сумата от 30 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на настъпило ПТП на 21.10.2010г, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното
изплащане. В останалата част, решението е потвърдено.
Със същото решение, ГФ е осъден да заплати по
сметка на САС, държавна такса от 1580лв и 2100лв- разноски за адв.
възнаграждение на адв. Петя Керанова за две съдебни инстанции.
Въззивният съд е
приел в мотивите на решението, че към датата на
ПТП- 21.10.2010г, липсва валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобилистите по отношение на автомобила, управлявана от
ответника, с който е причинено ПТП, поради което е отменил решението на СГС в
частта, с която е частично уважен иска по чл. 226 ал.1 КЗ и е уважил предявения
в условията на евентуалност иск срещу ГФ, за сумата от 30 000лв.
С определение от 20.05.2014г по гр.д. № 2693/2013г по описа на САС, Д.М.Д.
е осъден да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“, сумата 2320лв-деловодни разноски за две
съдебни инстанции.
С
определение № 402/04.06.2015г по т.д. №3031/2014г по описа на ВКС, не е
допуснато касационно обжалване на решението на САС.
На
27.02.2014г е издаден изпълнителен лист въз основа на постановеното по в.гр.д.
№ 2693/2013г решение на САС, за сумата от 30 000лв, ведно с законната
лихва, считано от тази дата до окончателното изплащане.
Въз
основа на този изп. лист е образувано изп.дело № 109/2014г на ЧСИ Р.М., с рег. № 868 и район на
действие ОС-Стара Загора.
С ПН от 07.030.2014г, Гаранционен фонд е изплатил по изп.дело
№ 109/2014г на ЧСИ Р.Манджукова сумата от
44 414.74лв.
За дължимите от ГФ в полза на
адв.Керанова разноски в размер на 2100лв, тя е образувала изп.дело
№ 576/2015г на ЧСИ Р.М..
С ПН от 05.11.2015г, ГФ е заплатил по сметка на САС държавната такса в
размер на 1580 лв, за която е осъден с решението на
САС.
С ПН от 20.11.2015г, ГФ изплатил по изп.дело №
576/2015г на ЧСИ Р.М., сумата 2 660.98лв
- разноски на адв.Керанова.
Видно от приложената към исковата молба справка, по заведената ГФ
щета № 210015/20.01.2011г, е изплатена общата сума от 48 655.72лв,
която включва следните суми: 1/ 44 414.74лв, от която: 30 000лв-
обезщетение за неимуществени вреди; 10 394.39лв- лихви и 4020.35лв-
съдебни разноски, която сума е изплатена от изп.дело
№ 109/2014г на ЧСИ Р.М.; 2/ 1580лв-изплатено като д.т. по гр.д. № 10472/2011г
на САС и 3/ 2660.09лв- изплатена сума по
изп.дело № 576/2015г на ЧСИ Р.М..
На 02.05.2018 г. ГФ е изпратил регресна покана ответника, с
която го уведомил, че е изплатил на Д.М.Д. общата сума 48 655.72лв,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени от
ответника като водач на МПС „Форд Транзит“ с рег. № СН 4503КК, управлявано без задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ на автомобилистите , и го кани в едномесечен срок да възстанови сумата.
Няма данни дали поканата е връчена на ответника и кога, но към
момента на приключване на съдебното
дирене по настоящото дело, липсва плащане.
Горната фактическа обстановка е установена от
събраните по делото писмени доказателства, ценени като допустими, относими и
неоспорени.
Така приетото за установено, мотивира прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правна
квалификация чл. 288 ал.1 т.2 б.“А“. вр. с ал.12 от КЗ /отм/ и цена
– 48 655.72лв.
Искът е допустим, а разгледан по
същество – основателен и доказан.
Разпоредбата
на чл. 288 ал.1т.2 б.“А“, вр. ал.12 КЗ/отм/ регламентира правото на регресен
иск на Гаранционен фонд, който встъпва в
права на третото увредено от ПТП лице, на което е изплатил съответното
обезщетение, срещу прекия причинител на вредата.
Основанието
на този регресен иск е реалното изплащане на
обезщетението от Гаранционен фонд на
третото увредено лице.
За да бъде уважен предявеният иск,
ищецът следва да докаже,че е платил обезщетение на правен субект, който от своя
страна има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, както и че към
момента на причиняване на вредите, деликвентът е
нямал сключена задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Ответникът
следва да докаже, че е възстановил на фонда обезщетението, изплатено в полза на
третите увредени лица или че е имал
задължителна застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Безспорно
е установено по делото, че ГФ е изплатил общата сума 48 655.72лв. на пострадало от деликта лице Д.М.Д..
Не се оспорва от страните наличието
на деликт- деяние, неговата противоправност,
авторство и вината на ответника.
Спорно е единствено дали деликвентът е имал сключена задължителна застраховка “гражданска
отговорност“ за автомобила, с който е причинил ПТП, която да е валидна към
датата на настъпване на ПТП – 21.10.2010г.
Въпросът
дали е имало или не сключена застраховка „ГО“ вече е изследван и решен от съда,
разгледал иска, по който е образувано гр.д. № 10472/2011г по описа на СГС и
в.гр.д. № 2693/2013г по описа на САС.
Този въпрос не може да бъде пререшаван от настоящия съд, тъй като ответникът
е бил привлечен като трето лице- помагач
на страната на Гаранционен Фонд в процеса пред СГС по образуваното гр..д. №
10472/2011г, по предявен иск по чл. 226
ал.1 КЗ/отм/ от Д.М.Д. срещу застрахователя на
ответника по настоящия иск, а в условията на евентуалност –иск по чл. 288 ал.1
т.2 б.“а“ от КЗ/отм/, предявен срещу Гаранционен Фонд.
Целта на това привличане е била да се обвърже третото лице-помагач от
обвързващата сила на мотивите на решението, а в тези мотиви е прието от съда,
че към датата на процесното ПТП,застраховката „ГО“ е била прекратена.
С
постановеното решение № 295/18.02.2014г по в.гр..д. № 2693/2013г, САС е осъдил Гаранционен Фонд да заплати на
пострадалото от ПТП лице Д.М.Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000лв, именно защото ответникът по настоящия иск Д.С.А. е бил с прекратена вече
застраховка“ГО“ за управлявания от него лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с
рег.№*** ** към дата 25.08.2010г, а датата
на настъпване на ПТП е
21.10.2010г.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице
хипотезата на чл. чл. 288 ал.1 т.2 б.“А“ от КЗ /отм/,
при която ГФ е изплатил обезщетение за неимуществен
вреди на трето увредено лице, когато
водачът е нямал сключена застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
След предявен от
пострадалото лице Д.М.Д. срещу Гаранционен фонд иск пред СГС и САС, присъдените с решението суми са били изплатени
изцяло в полза на третото увредено лице, в. т.ч главница, лихви и съдебни разноски,
възлизащи общо в размер на
48 655.72лв, която сума
включва и присъдени държ.такси, разноски за адв.
възнаграждение, а също и разноски по образуваните изп.
производства.
Не е
спорно между страните, че общия размер на изплатената от ГФ сума е в размер 48 655.72лв. и какво включва.
Макар
съдебните разноски, направени в хода на водените съдебни и изпълнителни дела да
не произтичат пряко от деликта, те са били изплатени от ГФ като разноски за
адв. възнаграждение и държавни такси.
Съгласно чл. 288, ал. 12 КЗ/отм/, след
изплащане на обезщетението по ал.1 и ал.2, фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8 . Съгласно чл. 288 ал. 8 КЗ/отм/, разходите за определяне и
изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка
на превозвача, или за сметка на фонда в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2. , като
в казуса е налице ал.1
т.2.
Затова, предявеният иск
следва да се уважи изцяло- включително с платените такси и разноски по водените
граждански и изпълнителни дела.
Тъй като
ГФ извършил валидно плащане в полза на трето увредено от деликт
лице, от него момент за фонда възникна регресно
вземане спрямо ответника до размера на платеното, тъй като
той е пряк причинител на увреждането.
На основание чл. 288 ал.12 от КЗ/отм/, с изплащането
на обезщетението, Гаранционен Фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното, а именно сумата 48 655.72лв.
Ответникът
не е погасил регресната претенция на фонда чрез
плащане или по друг начин, поради което, с
настоящото решение бива съден да заплати
на ГФ-София сумата 48 655.72лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда 24.01.2019г до
окончателното изплащане.
Неоснователно
е възражението на ответника, че искът е погасен по давност. В т.14 от ППВС
№7/1978г е прието, че за регресните искове важи
общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД,
която започва да тече от датата на
плащането на обезщетението на правоимащите лица.
ГФ е
изплатил обезщетението на третото увредено лице на 07.03.2014,
на 05.11.2015г- е платил д.т от
1580лв и на 20.11.2015г е платил разноските по второто изп.дело,
в размер на 2660лв.
От
07.03.2014г до датата на подаване на исковата молба в съда- 24.01.2019г не са
изтекли 5години, поради което давността
не е изтекла.
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът бива осъден да заплати на
ищеца разноските по делото за държавна
такса, в размер на сумата 1946.23лв
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.С.А.
***, с ЕГН- **********, да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, със съдебен адрес:***, офис 3, чрез
адв.Н.П., на основание чл.288 ал.1 т.2 б.“А“ и ал.12 от Кодекса за застраховането
/отм/, сумата 48 655.72лв
/ четиридесет и осем хиляди, шестстотин петдесет и пет лева и седемдесет и
две стотинки/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изплатено от Гаранционен Фонд на Д.М.Д.,
в качеството му на трето увредено лице от ПТП,
причинено виновно от Д.С.А.,
на 21.10.2010г, ведно със
законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 24.01.2019г
до окончателното изплащане, както и сумата 1
946.23лв, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: