Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 08.01.2015 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично
заседание на двадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 842 по описа за 2014 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №
14-0906-000776 от 30.06.2014 г. на Началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР Ловеч
са наложени на Ж.Е.Ж. ***, ЕГН : **********, административни наказания на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 350 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
му били отнети 12 контролни точки, за извършено от него нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал
жалбоподателят, който чрез адвокат Х.Н. от ЛАК го е обжалвал в срок. Моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно. Изтъква, че не е
извършил посоченото в постановлението нарушение, а при издаването му, както и
при съставянето на АУАН са били допуснати съществени нарушения на процесуалния
и материален закон.
В съдебното заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат Н., който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Изтъква доводи в тази насока, като акцентира на
обстоятелството, че от доказателствата не става ясно местоположението на
мобилното техническо средство измерило скоростта и каква зона контролира. Сочи,
че липсва схема от която да става ясно къде е бил поставен знака за ограничение
на скоростта, както и че не е била приспадната в полза на водача допустимата
техническа грешка от 3 %.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата
да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, от показанията на свидетелите С.Д.С. и П.С.С., както
и от изложеното в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 14.06.2014 г. свидетелите С.С.
и П.С. – служители в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч били на работа
като автопатрул по КАТ на територията обслужвана от сектора. Намирали се в
с.Умаревци, област Ловеч, на ул.”Х. Ботев”, до дом № 4. В полицейския автомобил
имало поставено мобилно техническо средство за контрол на скоростта, състоящо
се от трафик радар TR4D № 608 и система за видеоконтрол TFR1-M. Системата измервала скорост,
като отчитала и датата, точния час и мястото, както и заснемала автомобила
движещ се с тази скорост, а също и регистрационния му номер. Всички тези
параметри системата запаметявала на видеоклип. Системата засичала движещи се и
в двете посоки автомобили, както тези които настигали полицейския автомобил,
така и тези, които идвали срещу него.
На същата дата, в 16:17:40 часа,
системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се по ул.”Х. Ботев”
в с.Умаревци, с посока гр.Левски лек автомобил. Същият се движел със скорост от
104 км/час. Свидетелите спрели за проверка автомобила и установили, че същия е
марка „Опел Астра” с рег.№ ОВ 82-95 АХ. Управлявал се от жалбоподателя Ж.Е.Ж. ***.
Същия пътувал сам в автомобила. Свидетелите му показали видеоклип № 10864, на
който бил заснет автомобила, както и засечената от радара скорост. Свидетелят С.С.
съставил на жалбоподателя АУАН с бланков № 330807, в който описал
обстоятелствата при установяването на нарушението и посочил, че с превишението
от 54 км/час на разрешената скорост, Ж. нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят Ж. го подписал и в графа възражения вписал, че няма
такива.
По така съставения му АУАН и в срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят Ж. не е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление, в което описаната в акта
фактическа обстановка изцяло била отразена в него. Наказващият орган приел, че
с действията си жалбоподателят Ж. е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като превишил разрешената за населено място скорост със 54 км/ч, за което
нарушение му наложил предвидените в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП санкции.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № Із-1745/28.08.2012 г. на
Министъра на вътрешните работи /л.22-23/.
АУАН и наказателното
постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание. В
тази връзка, не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че в
АУАН и НП не са посочени мястото на извършване на нарушението и
местоположението на техническото средство. И в двете е индивидуализирано точно
мястото, където е извършено нарушението, а именно : ул.”Х. Ботев” в с.Умаревци,
до дом № 4. Посочено е също така и че Ж.
се е движел в посока гр.Левски. Актосъставителят, съответно и наказващия орган
достатъчно изчерпателно, ясно и конкретно са конкретизирали място на
нарушението и по-пълно то не може и да бъде. Неоснователен е и довода за липса
на данни за местоположението на техническото средство. Подобен реквизит не е
задължителен за АУАН и НП съгласно разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. А и
няма как да бъде, тъй като разположението на техническото средство не е елемент
от състава на вмененото нарушение, а чрез него се изготвя едно от
доказателствата установяващи нарушението, а именно : видеоклип № 10864 в
случая, въз основа на който е изготвена на хартиен носител разпечатката от
същия, като веществено доказателствено средство. Следва да се има предвид и че обстоятелствата
свързани с извършеното нарушение подлежат на доказване с всички допустими от
закона доказателствени средства и разпечатката от видеоклипа е само едно от
тях.
Неоснователно е възражението, че
не е ясно къде е бил разположен пътния знак Д 11 въвеждащ ограничението на
скоростта от 50 км/ч. На разпечатката от видеоклип № 10864 ясно се вижда такъв
знак, въвеждащ ограничението за автомобили движещи се в посока гр.Ловеч, а
автомобила управляван от жалбоподателя е заснет, съответно скоростта е измерена
след знака. В тази връзка следва да се има предвид, че системата за контрол на
скоростта състояща се от трафик радар TR4D № 608 и система за видеоконтрол TFR1-M е конструирана така, че едновременно
със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако
автомобила на жалбоподателя не се е движел с превишена скорост, то той е нямало
да бъде заснет. Знака Д 11 въвеждащ ограничението на скоростта за автомобилите
движещи се в посока гр.Левски (както е в случая с този на жалбоподателя) не се
вижда на разпечатката от видеоклипа, но това не означава, че такъв е нямало, в
какъвто смисъл са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя. Защото
нелогично и абсурдно е, за този участък от пътя, ограничение да е въведено само
за платното за движение с посока гр.Ловеч, а да няма такова за платното за
движение с посока гр.Левски. Невинаги е и възможно системата да заснема
ограничителните знаци и за двете посоки на движение, предвид релефа и
разположението на съответния пътен участък и както е видно в случая, автомобила
управляван от жалбоподателя е заснет след излизането му от ляв за него завой,
но преди знака Д 11.
Като неоснователно следва да се
отклони и възражението за неприспаднатата 3 % допустима грешка в полза на
жалбоподателя. По същество твърдението на процесуалния му представител е вярно,
тъй като действително, както актосъставителят, така и наказващия орган не са
приспаднали 3 – те процента толеранс в полза на нарушителя и са приели превишаване
на разрешената скорост с 54 км/час. Самата система за контрол на скоростта е
конструирана така, че автоматично приспада в полза на нарушителя 3 % техническа
грешка и видно от видеоклип № 10864, за наказуема скорост системата е приела
101 км/ч, а наказуемо превишение – 51 км/час. Но това би било процесуално
нарушение само ако в следствие на неотчитането на 3-те процента техническа
грешка се е стигнало до приложението на неправилна санкционна норма,
респективно, нарушителят е бил санкциониран с по-тежко наказание. В случая
правилно е приложена санкционната норма на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, според
която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място се
наказва за превишаване над 50 км/ч – с глоба от 350 лева и три месеца лишаване
от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50
км/ч глобата се увеличава с 50 лева. Приложена към разглеждания казус и
установените по него факти, глобата е 350 лева, независимо дали превишението е
51 км/ч или 54 км/ч, както е посочено в обжалваното постановление.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на приложения по делото акт за административно
нарушение и показанията на свидетелите С. и С., които са обективни,
последователни и непротиворечащи, поради което съдът ги кредитира изцяло. Още
повече, че изцяло кореспондират с приложеното към делото веществено доказателство
– разпечатка от видеоклип № 10864, установено от трафик радар TR4D № 608 и система за видеоконтрол TFR1-M. На него ясно се вижда
автомобила управляван от жалбоподателят Ж. и регистрационния му номер, като
фиксираната скорост е 104 км/ч. Макар жалбоподателят по същество да оспорва
описаната в АУАН и НП и възприета от съда фактическа обстановка, то твърденията
на същия се явяват неподкрепени от кредитирания доказателствен материал,
анализът на който обосновава извод за установеност на административното
нарушение.
Ето защо съдът приема, че АУАН е
съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, още повече, че се
подкрепя от обсъдените доказателства, а жалбоподателя не ангажира такива, които
убедително да ги оборват.
При издаването на наказателното
постановление няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи
квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и
административно-наказателната разпоредба, въз основа на която е наложена
санкция на жалбоподателя.
С оглед на това съдът счита, че
наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените в акта фактически
констатации за реално отразяващи случилото се и постановлението следва да бъде
потвърдено.
Правилно
също така, наказващият орган е отнел за това нарушение 12 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР, тъй като това отнемане е кумулативно при
положение, че се налага санкция по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Предвид
така изложените съображения съдът счете, че подадената от Ж.Е.Ж. жалба против
наказателното постановление № 14-0906-000776/30.06.2014 г. на Началника на сектор
ПП при ОД на МВР Ловеч е неоснователна и постановлението следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 14-0906-000776 от 30.06.2014 г. на
Началника на сектор ПП при ОД на МВР ЛОВЕЧ, с което е наложено на Ж.Е.Ж. ***, ЕГН : **********
административни наказания – глоба в размер на 350 лева и лишаване от правото да
управлява МПС за три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, а на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки, за
извършено от него нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :