№ 284
гр. Благоевград, 14.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500221 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на адв. Р. О. в
качеството й на пълномощник на Т. П. А. против определение № 722/14.11.2022 г.
на РС- С. по гр.д. № 1005/2022 г., с което е прекратено производството пред РС-
С. и делото е изпратено по подсъдност на РС- Р..
В частната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното определение на РС- С.. Твърди се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че в отговора на исковата молба
ответницата е направила възражение за местна неподсъдност на делото пред РС-
С.. Сочи се, че по предмета на спора не са приложими изключенията от общата
подсъдност, а съдът служебно не разполага с възможност да я промени. Иска се
отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС-С. за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. З. – пълномощник на ищеца Д. Х.,
в който се подържа, че определението на районния съд е правилно. Излагат се
доводи, че подсъдността по чл. 127 СК е специална и за нея съдът следи
служебно.
След проверка на приложените по делото съдебни книжа, съдът намира, че
частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в
производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем
съдебен акт на първоинстанционен съд, поради което допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред РС- С. е образувано въз основа на искова молба,
депозирана от Д. И. Х., с постоянен адрес: гр. Р., ул. „*** против Т. П. А., с
постоянен адрес: с. С., общ. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 59,
ал. 9 СК. В исковата молба са изложени твърдения относно местоживеене на
детето И.Д. Х. в гр. Р..
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл. 131
ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в който е изложено становище за
1
допустимост на иска, а по същество- за неоснователност.
С обжалваното определение районният съд е приел, че от ответника е
направено възражение за местна неподсъдност на делото, поради което е
прекратил производството и е изпратил делото за разглеждане от РС- Р., в чийто
район е настоящия адрес на детето.
Съдът намира за основателно възражението в частната жалба относно липса
в отговора на исковата молба на възражение за местна неподсъдност на делото.
Независимо от това обаче, частната жалба се явява неоснователна по следните
съображения:
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, с който
се иска промяна на въпросите относно упражняване на родителските права, режим
на лични отношения и издръжка, т.е. същите, които са предмет и на разпоредбата
на чл. 127, ал. 2 СК.
Според трайната практика на ВКС компетентен да разгледа делото по
искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, респ. по чл. 59, ал. 9 СК, какъвто е
предявения в случая, доколкото се касае за искане за промяна в постановените по-
рано мерки и определяне на нови, поради поддържано от ищеца изменение в
обстоятелствата, е районният съд по настоящия адрес на детето.
По въпроса как се определя настоящия адрес на детето при подаване на
искова молба с искане за спорна съдебна администрация по чл. 127 или чл. 127а
СК, е формирана трайна и непротиворечина съдебна практика, съответстваща на
практиката на СЕС (решения С-376/14; С-523/09; С-111/17). В сочената практика
СЕС е разяснил, че правилата за компетентността на съда, когато разрешава спор
за родителски права, местоживеене на дете, свободата на придвижването му и др.,
са създадени да осигурят висшия интерес на детето, който се счита защитим в по-
голяма степен, ако споровете се разрешават от съда по обичайното
местопребиваване на детето, определяемо според фактическото му местоживеене
в семейна и социална среда. Съгласно чл. 127, ал. 2 СК спорът между родители,
които не живеят заедно, относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права и др. се разрешава от районния съд по настоящия адрес на
детето. Настоящият адрес на детето е този, на който то живее с единия родител,
при въведените твърдения в исковата молба, че родителите са разделени и не
живеят заедно. За съдебните производства, в които се разрешават въпроси,
засягащи малолетни и непълнолетни деца, основната цел е да се осигури закрила
на децата и да се гарантира най-добре интереса им. Затова в производствата по чл.
127 и чл. 127а СК понятията „най-добър интерес“ и „настоящ адрес“ за дете се
определят по смисъла и по критериите, дадени за тези понятия в ДР на Закона за
закрила на детето. Съгласно §1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на детето,
настоящ адрес на детето е този, на който то пребивава. При твърденията в
исковата молба, че детето живее понастоящем в гр. Р., че детето е записано и
посещава учебно заведение в гр. Р. и при отсъствие на данни за промяна на
местоживеенето му, докато е висящо производството във връзка с подсъдността,
въззивният съд намира, че настоящият адрес на детето е правилно определен от
РС- С. и в съответствие с него е разрешен въпроса за местната подсъдност на
предявените искове. При предявяване на исковата молба в РС- С. фактическото
местоживеене на детето на страните е с бащата в гр. Р., поради което там е и
неговият настоящ адрес по смисъла на чл. 127, ал. 2 СК във вр. с §1, т. 15 от ДР на
2
Закона за закрила на детето. Този извод не противоречи на уредбата за настоящ
адрес в ЗГР - чл. 94, ал. 1, в която норма е посочено, че настоящ е адресът, на
който едно лице живее. Ирелевантни за разрешаване на въпроса за подсъдността
са доводите в жалбата относно трайността на местоживеенето на детето в гр. Р..
Местоживеенето на детето е фактически въпрос, който се установява във всеки
отделен случай и не се определя от изпълнението или неизпълнението на
задълженията на родителите му да направят в срок регистрация по чл. 99, ал. 1
ЗГР за настоящ адрес (така в определение № 185/23.04.2013 г. на ВКС, II г.о. по
ч.гр.д. № 2198/2013 г.; определение № 324/29.06.2017 г. на ВКС, IV г.о. по ч.гр.д.
№ 2536/2017 г.; определение № 289/18.06.2019 г. на ВКС, IV г.о по ч.гр.д. №
1852/2019 г.).
Настоящият съдебен състав възприема в цялост даденото разрешение като
приема, че настоящият адрес на детето е неговото фактическо местопребиваване
към момента на предявяване на исковете. От доказателствата по делото се
установява, че ищецът и детето И.Д. Х. живеят в гр. Р., където детето посещава
учебно заведение, има избран личен лекар. Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че фактическото пребиваване на детето е в гр. Р., поради което местно
компетентният съд за разглеждането на предявения иск, е РС- Р..
Уредената с чл. 127, ал. 2 СК специална компетентност на съда по настоящ
адрес на детето е императивна, тъй като целта й предвид характера на исковете, за
които е постановена, както и на всички други норми, уреждащи исковете, при
които се засягат интереса на детето, водещ принцип не само в материалното, но и
в процесуалното право, е да се осигури най-добра защита на интереса на детето.
За спазване на императивните норми съдът следи служебно.
По изложените съображения като краен резултат обжалваното определение
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 722/14.11.2022 г., постановено по гр.д. №
1005/2022 г. по описа на РС- С..
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3