Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/16.11.2020г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска
колегия, ХХХІ състав, в
публично заседание на двадесети октомври, две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието секретаря А. Тотева, като разгледа докладваното
от съдия гр.д.№9170/2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Ю.-Б.“ ООД твърди, че с ответника „А.*.“ ЕООД се е намирал в трайни
търговски отношения за продажба и доставка на хранителни стоки, като ищецът е
бил изправна страна по същия за което от него са издадени общо 9бр. фактури за
времето от 17.06.2016г. до 15.05.2019г., но ответника е извършил частично
плащане от 80.46лв. само по първата фактура от 17.06.2016г., като е останал
задължен с общо 1 226.14лв., като дължимостта на
сумата е потвърдена от ответника с писмо от 7.02.2020г. Ищцовото
дружество сочи, че с цел събиране на вземането си е иницирало
заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК, като заявлението му е било
уважено, но ответника е възразил срещу издадената заповед, което е наложило
предявяването на настоящия положителен установителен
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на ищеца сумата от общо 1 226.14лв. представляваща сбор от суми по
издадени между страните 9бр. фактури за извършени продажби и доставки на
хранителни стоки за времето от 17.06.2016г. до 15.05.2019г., заедно със
законната лихва от датата на сезиране на съда със заповедното производство до окончателното
изплащане на сумата и да се присъдят сторените в заповедното и исковото
производства разноски.
Ответното дружество по реда на чл.131 от ГПК е подало отговор в който признава иска и е посочило, че страните са се
договорили да бъде извършено разсрочено плащане на задължението поради
финансови затруднения на ответника, като е посочил, че междувременно е извършил
две плащания и е представил доказателства за заплатени в полза на ищеца суми от
500лв. на 13.08.2020г. и за 726.16лв. на 25.09.2020г.
По същество на спора ответника е
посочил, че е признал и платил иска макар и след завеждане на делото.
Съдът
приема, че предявените искове намират правното си осн. в
чл.422 ГПК вр.
чл.99 ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Извършеното признаващо изявление от ответниковия представител заедно с извършеното плащане водят
на извода за основателност на претенцията без да се обсъжда същата по същество
и едновременно с това иска следва да бъде отхвърлен поради настъпилото в хода
на производството плащане, като следва да се присъдят само сторените по делата
разноски възлизащи съответно на 375лв. по исковото производство и 305лв. по
заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от „Ю.-Б.“ ООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление
*** срещу „А.*.“
ЕООД, ЕИК**
със седалище и адрес на управление *** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че „А.*.“
ЕООД, ЕИК**
със седалище и адрес на управление *** дължи на „Ю.-Б.“ ООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление
*** общата сума от 1 226.14лв. сбор от суми дължими по 9бр. фактури
издадени между страните в периода от 17.06.2016г. до 15.05.2019г. присъдена по
ч.гр.д.№4253/20г. на ВРС, 33 състав, поради извършено плащане в хода на
производството, на осн. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА
„А.*.“ ЕООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление
*** да заплати на „Ю.-Б.“ ООД, ЕИК** със седалище и адрес на управление
*** сумите от 375лв. по исковото производство и 305лв. по заповедното
производство на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :