Мотиви към Присъда № 170,
постановена на 13.06.2018г. по н.о.х.д. № 3031 по описа на Районен съд –
Варна, пети наказателен състав за 2017г.:
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 13 по описа за 2016г. на ОСлО
при ВОП на В.Г.Н. за това, че на 09. 12. 2015 г. в гр. Варна, причинил: на И.Г.Х.
- средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст и частично
счупване на коронките на три зъба на горна челюст, което е обусловило трайно
затруднение в дъвченето за период от 1- 1,5 месеца; на Ц.П.Ц. - средна телесна
повреда, изразяваща се в травматично разклащане на централните резци на горна и
долна челюст, усложнени с развитие на травматичен перидонтит
на централните зъби на горна и долна челюст, което е обусловило трайно
затруднение в дъвченето за период от 1- 1,5 месеца; на К.В.Ц.- лека телесна
повреда, изразяваща се в контузно- разкъсни рани по горна и долна устна в централната си част,
които са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота; и на А.М.К.-
лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане
по челото, клепачите на ляво око и лява скула, контузно-
разкъсна рана под лява скула, които са обусловили
временно разстройство на здравето неопасно за живота; като деянието е извършено
по хулигански подбуди и с него са причинени телесни повреди на повече от едно
лице - престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 129, ал. 1 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, както и за това, че на 29. 05.
2016 г. в гр. Варна, причинил на К.А.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в
оток и кръвонасядане в областта на долна челюст
вляво, които са обусловили болка и страдание без разстройство на здравето, като
деянието е извършено по хулигански подбуди и от лице, извършило умишлено друга
средна телесна повреда по чл. 131 от НК, за която не е постановена присъда - престъпление по чл.131, ал.1, т.6, пр.З и
т.12, пр. 1 вр. чл.130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатите
обвинения, като посочва, че няма да се спира на фактите. Сочи, че досежно
първото деяние всичко е изяснено, а по отношение на квалификацията на деянието
спрямо Т. квалификацията била правилно отразена. Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен и по двете обвинения, като му се наложи наказание в
минимален размер предвид чистото му съдебно минало.
Противно на бланкетната
пледоария на представителя на ВРП, повереника на
частните обвинители и граждански ищци адв. Н. развива
детайлна пледоария по същество на повдигнатите обвинения. При извършване на доказателствения анализ обръща внимание на първо място на
събраните по делото гласни доказателства, като посочва, че при формиране на
крайните си фактически изводи, съдът следва да даде вяра по отношение на
първото деяние на показанията на четиримата пострадали, на св. В.В. Д.Б. и Д. – техни приятели, който установявали по
недвусмислен начин случилото се по начина, по който то е било отразено в
обвинителният акт. Сочи, че телесните повреди са били причинени от подсъдимия,
който е лице с повишена склонност към агресия и крайно социално неприемливо
поведение, напълно безмотивно без същият да е имал
какъвто и да е конфликт с някой от пострадалите лице, които са научили името и
длъжността на Н. от охранителите в дискотеката. Излага, че разпознаване не е
извършено на ДП на първо място защото пострадалите били виждали подсъдимия
повече от веднъж (вторият път той ги посетил в болницата за да ги стимулира да
не подадат жалба) и на второ защото те били наясно с неговата самоличност.
Заема позиция, че съдът не следва да кредитира показанията на приятелите на
подсъдимия, както и на курсовата ръководителка досежно твърдението, че през
нощта на 08.12.2015г. срещу 09.12.2015г. същият се е намирал на територията на
гр. Шумен, тъй като същите били непоследователни, противоречали се досежно
детайлите и в крайна сметка обслужвали защитната теза на В.Н.. Що се отнася до
второто предявено обвинение счита същото за доказано по безспорен начин от
показанията на св.М. и св. Т.. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен,
като и в този случай действията му са били безмотивни,
проява на криворазбрана възможност за себеизява. При определяне на наказанията
посочва, че следва да бъдат съобразени множеството висящи и приключени
наказателни производства по отношение на Н., както и че лицето демонстрира
обществено опасно поведение, което ако не бъде овладяно би могло да доведе до
реализирането на фатални последици. В заключение претенира
гражданските искове да бъдат уважени в пълен размер.
Гражданският ищец и частен
обвинител Т. на свой ред моли да бъде уважена молбата му по предявения
граждански иск.
Упълномощеният защитник на
подс. Н. адв. Д., изразява подробно становище за неоснователност
на повдигнатите обвинения, като пледира неговия подзащитен
да бъде оправдан по предявените обвинения. Десежно
първото деяние акцентира на обстоятелството, че и до момента по делото остава
неизяснено конкретно по какъв начин пострадалите са се снабдили с данни за
самоличността на предполагаемия извършител на деянието в това число
местоработата му и заеманата от него длъжност. На следващо място за защитата
остава неясно и защо на ДП не е било извършено разпознаване, като разследващите
органи са се задоволили единствено с конкретното посочване на предполагаемия
извършител по име и месторабота, без нито един от пострадалите да е твърдял, че
го познава. Излага, че пред съда пострадалите са твърдели, че са установили
самоличността от техен общ познат Я., който обаче пред съда заяви, че когато е
говорил с тях, те вече са имали информация за това кой е В. и къде работи.
Акцентира на обстоятелството, че пострадалите твърдят, че са чули името на
подсъдимия от охранителите в дискотеката, които обаче разпитани на ДП и пред
съда не са потвърдили посоченото обстоятелство. Наред с това посочва, че по
делото са събрани достатъчно доказателства, че подсъдимият се е намирал в гр.
Шумен през инкриминираната вечер, като твърди, че това не е просто защитна
теза,а факт, за който свидетелства дори курсовата ръководителка на
специалността. Досежно второто обвинение сочи, че
удар действително е бил нанесен, но това се е случило тъй като подсъдимият е
бил провокиран от св. Т. и решил да се защити. Пледира по това обвинение подзащитният му да бъде освободен от наказателна
отговорност с приложение на разпоредбата на чл. 78а НК.
Подс. Н., редовно призован, се
явява лично и посочва, че не е нанасял телесни повреди на лицата от
дискотеката, а е празнувал студентски празник в Шумен, а на К. е ударил просто
шамар, защото се е почувствал заплашен.
В предоставеното му на
основание чл.297 НПК право на последна дума моли да бъде оправдан по първото
обвинение, а по второто да му бъде наложено административно наказание.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Г.Н. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, със средно образование, работи като надзирател в
ОЗ – Варна, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Видно от наличните по делото
писма и приложени към същите документи по отношение на подсъдимия във ВРП са
водени множество преписки част от които и понастоящем висящи, друга част
прекратени, като всички са с предмет деяния, квалифицирани като телесни повреди
по смисъла на наказателния закон (чл.129, ал.1, чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 НК).
Видно от кадровата справка на
младши инспектор В.Г.Н. – надзирател 2-ра степен в Затвора-гр.Варна същият е
бил наказван общо два пъти, вторият от които със заповед № Л-36/17.04.2015г.
със „Порицание“ за срок от шест месеца за участие в скандал и проявена агресия
срещу граждани, изразяваща се в нанасяне на разкъсно-контузни
рани, кръвонасядания и ожулвания по лицето,
двустранен околочелен хематом и кръвоизлив под лявата
очна ябълка.
През учебната 2015-2016г.
подсъдимият Н. бил записан като студент в Шуменския университет „Епископ
Константин Преславски“ в първи курс, зимен семестър на специалността
„Педагогика на обучението по физическо възпитание“, редовна форма на обучение,
като има заверени два семестъра (зимен и летен), като през учебната 2016/2017г.
е бил отстранен със Заповед № СК – 04 – 20335/16.11.2016г. поради неплатена
семестриална такса за зимен семестър на втори курс. И към момента подсъдимият
не е студент.
На 09.12.2015 г. около 01,00 ч. по повод студентския празник свидетелите И.Г.Х., Ц.П.Ц.,
К.В.Ц., А.М.К., А.М.М. и Д.А.А. посетили нощен клуб „ Премиум“, находящ се на адрес
в гр. Варна, ул. „ Г. Бенковски“ № 19, с управител св. Б.В.Б..
На смяна като охранител
бил св. С.Н.Н..
Около 02, 00
ч. свидетелите Ц. и Ц. отишли
до тоалетната в клуба, но почуквайки
по вратите установили, че и двете кабинки били
заети. При тях дошъл и св. К..
В това време в помещението влезли две неустановени
в хода на разследването лица, почукали на едната
от кабинките, чиято врата се
отворила, и двете лица влезли вътре. След като почакали, св. Ц. отново
почукал на вратите, като отвътре
му казали, да изчака.
От дясната кабинка излезли общо три
лица, едното от които попитало дали има някакъв проблем
и нанесъл силен удар с юмрук в лицето на св. Ц.. Последният загубил
равновесие и паднал на земята, подпирайки
се на писоара.
Долната му устна била
сцепена, усетил силна болка в зъбите
и главата.
След това, лицето нанесло удар
с юмрук и в лицето на св. К. в областта на
лявото око, който също залитнал
и се подпрял на стената до
съседния писоар. От лявата му скула
потекла кръв,
цялата лява област се подула.
Св. Ц. успял да избута
лицето извън тоалетната и го попитало защо удря приятелите
му. В отговор
му бил
нанесен
удар с юмрук в областта на лицето,
от който на св. Ц. му се спукала долната устна.
Охраната на заведението извела лицето, причинило нараняванията на
свидетелите извън клуба,
а свидетелите Ц. и К. помогнали
на св. Ц. да се изправи и придържайки го го извели
навън. Св. Х. видял състоянието
на св. Ц. и настигнал лицето, като
му поискал обяснение за стореното, в резултат на което то му нанесло силен
удар с юмрук с дясната ръка в лявата челюст на
св. Х., при
което св. Х. почувствал болка и получил счупване
на зъби.
На следващия
ден свидетелите Х., Ц., Ц.,
К. и М. посетили „ Съдебна медицина“ при МБАЛ „ Св.
Анна- Варна" АД., където били освидетелствани от съдебния лекар.
По неустановен с категоричност
в хода на наказателното производство начин на пострадалите свидетели и техните
познати от компанията било казано, че лицето, което им е нанесло ударите се
казва В.Н. и че същият работи като надзирател в Затвора – гр. Варна.
От техен общ познат св. Я.Н.Я.,
с когото свидетелите се срещнали по-късно научили, че в Затвора – гр. Варна
действително работи като надзирател лице с името В.Н., което ги мотивирало да
подадат срещу него жалба за нанесените им телесни увреждания.
Същевременно на 08.12.2015г. специалността „Педагогика на обучението по
физическо възпитание“ в Шуменския университет организирала празнуването на студентския
празник в ресторант „Кьошковете“, гр. Шумен, като официално началният час на
празненството бил 19.00 часа. Същият ден около 17.00-18.00 часа, за да
присъстват на празника, за град Шумен се отправили подс.
В.Н., св. М.П. И., св. С.П.Т. и св. Хр Х. Р., които пътували заедно в
автомобила на св.Михаил И.. На празника в ресторант „Кьошковете“ присъствали и
св. Г.Д.Г. и св. Т. Ж. И. – курсов ръководител на специалността „Педагогика на
обучението по физическо възпитание“ в Шуменския университет, които разпитани
пред съда посочиха с категоричност, че подс. Н. е бил
сред лицата присъствали на празника, като св. И. посочва, че е била там до
00.30 минути, а подсъдимият е останал и след нейното заминаване. От своя страна
св. Г. посочи, че си е тръгнал след 01.00 часа, а подсъдимият и неговите
приятели все още са били в ресторанта, като официално програмата е следвало да
приключи до 02.00 часа на 09.12.2015г.
На 29.05.2016 г. около 21.30 ч. св. К.А.Т. паркирал лекия
автомобил на приятелката си св. Д.Е.М., която била вътре, пред дома
й на ул. „Македония“ № 95 в гр. Варна,.
В това време подс. В.Н. и св. П.Н.Н. пиели бира, подпрени на оградата на
къща в непосредствена близост до
мястото, където паркирал св. Т.. Св. К.Т. слезъл от автомобила и започнал да подрежда
нещата в багажника, когато чул подс. Н. да го пита как ще
защити приятелката си, ако някой реши да й посегне.
Св. Т. не му обърнал
внимание и продължил да извършва дейността
си. Тогава подс. Н. отново го
попитал как ще защити приятелката
си ако някой
я нападне. След като приключил
св. Т. се
изправил и затворил багажника на автомобила,
когато видял до себе си
подс. Н..
Последният, без да му
каже нищо, му нанесъл удар
с юмрук с дясната ръка в лявата част
на лицето. От удара св. Т. паднал на
земята на дясната си страна,
а св. М. се
развикала. Изправяйки се св. Т.
видял, че подс. Н. отново тръгва срещу
него.
Тогава св. П.Н. възпрял подс. Н. от по-нататъшни
действия. Така описаните действия се случили пред
магазин за хранителни стоки „Охрид“, който минути по-рано бил посетен от
подсъдимия В.Н..
Св. Т. се обадил на
тел. 112 да
съобщи за случилото се, като през това време подс. Н. избягал. Пристигнал
полицейски екип на Първо РУП на
ОДМВР- Варна, състоящ се от
свидетелите И.Ж.И. и А.Н.К..
Пред тях св. П.Н., който останал на мястото на инцидента, казал, че не
познава подс. В.Н.. Св. Т. веднага посетил Спешния център на МБАЛ „ Св. Анна- Варна“ АД, а на следващия ден
отишъл да се освидетелства при съдебен лекар
там.
Видно от протоколите за разпознаване, налични на л.184 и л.185 от досъдебното
производство свидетелите Т. и М. разпознават подс. Н. като лицето извършител на деянието от
29.05.2016 г.
Видно от заключението на назначените съдебно- медицински експертизи, вследствие на нанесените удари
св. И.Г.Х. е получил счупване на долна
челюст и частично счупване на коронките
на три зъба
на горна челюст, което е обусловило трайно затруднение в дъвченето за период от
1- 1,5 месеца; св. Ц.П.Ц. е получил травматично разклащане на централните резци на горна
и долна челюст, усложнени с развитие на травматичен перидонтит на централните
зъби на горна
и долна челюст, което е обусловило трайно затруднение в дъвченето за период
от 1-1,5 месеца;
св. К.В.Ц. е получил
контузно-разкъсни рани по горна и долна
устна в централната си част, които
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота; св. А.М.К. е получил
оток и кръвонасядане по челото, клепачите
на ляво око
и лява скула, контузно- разкъсна рана под лява
скула, които са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота; св.
К.А.Т. е получил оток и кръвонасядане в областта на долна
челюст вляво, които са обусловили
болка и страдание без разстройство на здравето.
Видно от заключението на
назначената в съдебната фаза на производството комплексна съдебно-психологична
и психиатрична експертиза подс. В.Г.Н. е психично здрав,
личност с висока степен на раздразнителност, вътрешна неувереност и
безпокойство, с повишено ниво на напрежение, недостатъчна самооценка и
самочувствие, дефицит на опори и сигурност, компенсира взаимоотношенията си в
социума по неподходящ начин – търси внимание и възможност за себеизява, няма
данни да употребява алкохол и психоактивни вещества, може да разбира свойството
и значението на постъпките си. Към 29.05.2016 г. няма данни да е бил в
състояние на физиологичен афект.
Изложената фактическа обстановка
се установи от следните събрани по делото гласни и писмени доказателства, а
именно: частично от показанията на св. И.Г.Х., на св. Ц.П.Ц., на св. К.В.Ц., на
св. А.М.К., на св. А.М.М., на св. Д.А.А., на св. В.В.Д.Б. – всички
депозирани в съдебната фаза на производството; от показанията на св. Б.В.Б.,
депозирани пред съда и дадени на ДП и приобщени на основание чл.281, ал.5 НПК; от
показанията на св. С.Н.Н., депозирани пред съда и
дадени на ДП и приобщени на основание чл.281, ал.5 НПК; от показанията на св. М.П.
И., на св. С.П.Т., на св. Х.Х. Р., на св. Г.Д.Г. и на
св. Т. Ж. И., депозирани в хода на съдебното следствие; от показанията на св. Я.Н.Я.,
депозирани в хода на съдебното следствие; от показанията на св. К.А.Т., от
показанията на св. Д.Е.М.; от показанията на св. И.Ж.И., депозирани пред съда и
дадени на ДП и приобщени на основание чл.281, ал.4 НПК; от показанията на св. А.Н.К.,
дадени в хода на съдебното следствие, частично от показанията на св. П.Н.Н., както и частично от обясненията на подсъдимия,
депозирани в хода на съдебното следствие.
Наред с гласните доказателства
изложената фактическа обстановка се изгради и на базата на приобщените на
основание чл. 283 НПК писмени доказателства и доказателствени
средства - справка за съдимост на
подсъдимия Н., кадрова справка за подс. Н., график за
дежурства на подс. Н. и св. Р., множество писмени
справки от ръководството на ШУ за провежданите мероприятия по повод отбелязването
на студентския празник през 2015г., списък на студентите от специалността „Педагогика
на обучението по физическо възпитание“, актуална информация за студентските
права на подс. Н., списък на студентите, заявили
присъствие на студентския празник на 08.12.2015г. в ресторант „Кьошковете“, копие
от писмените материалите по Пр. пр. №5909/2015 год. на ВРП, общо 17 листа, справка от ВРП, по Пр.пр. №12233/2016
год. по
описа на ВРП, Постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП №2680/2008 год. по описа
на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, копие от
писмените материалите по Пр. пр.
№13399/2011 год. на ВРП, обхваща
материалите по ДП №194/2012
год. по
описа на Първо РУ при ОД на МВР – Варна, протоколи за разпознаване на лице по
фотоснимки, писмена справка от която е видно, че Я.Н.Я. е
служител в Затвора – гр. Варна, както и на основание чл. 284 НПК веществени
доказателства – видеозапис от охранителни камери на магазин за хранителни стоки
„Охрид“.
Освен изброените, при формирането
на фактическите си изводи съдът си послужи и с компетентно, добросъвестно и
подробно изготвените заключения по назначените съдебно-медицински експертизи на
гражданските ищци и частни обвинители и комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза на подс. В.Г.Н..
Анализирайки наличните по
делото гласни доказателства съдът раздели свидетелските показания на две
основни категории – първата касае деянията от 09.12.2015г., а втората това от 29.05.2016
г.
В рамките на първата обособена
категория съдът разгледа и обсъди показанията на свидетелите И.Г.Х., Ц.П.Ц., К.В.Ц.,
А.М.К., А.М.М., Д.А.А., В.
В.Д. Б., Б.В.Б., С.Н.Н., М.П.
И., С.П.Т., Х.Х. Р., Г.Д.Г., Т. Ж. И. и на Я.Н.Я., като ги раздели условно на три основни групи.
В първата група попадат
показанията на четиримата пострадали Х., Ц., К. и Ц., както и тези на лицата, с
които същите са били в една компания и са излезли на дискотека в
инкриминираната вечер-техните приятели свидетелите М., А. и В.Д.Б.. Тези показания
съдът кредитира в по-голямата им част, касаеща факта
на нанесените телесни увреждаия, механизма по който
същите са били реализирани, времето и мястото на настъпването им (доколкото в
тази част същите се потвърждават по недвусмислен начин от наличните по делото
заключения на назначените съдебно-медицински експертизи), като единствената
част от показанията им, на която съдът не може да се довери по изискуемия от
закона категоричен начин касае авторството на деянието. Това е така, доколкото
в хода на цялото провело се наказателно производство пострадалите и техните
приятели на няколко пъти променяха твърденията си откъде са научили
самоличността на подсъдимия, както и неговата месторабота и по какъв начин са
се уверили, че именно той е бил лицето, което им е нанесло инкриминираните
телесни увреждания. Разпитан пред съда св. Х. заяви, че не е познавал подсъдимия
преди инцидента, а е разбрал, че лицето, което го е ударило е именно В.Н. –
надзирател в Затвора от своите приятели в деня следващ инцидента. Св. Ц. на
следващо място заяви, че си е разменил телефонен номер с подсъдимия, но не пази
същия и не може да го предостави на съда, за да потвърди с необходимата
категоричност твърдяната среща между тях в Съдебна медицина. Св. Ц. на свой ред
заяви, че е разбрал кой е подсъдимия от
свой приятел, когото не назова, не описа и начина по който се е достигнало до
това име (дали той го е описал на същия като физически белези например). Св. К.
беше единственият, който изложи конкретно твърдение, че е научил за
самоличността на подсъдимия от техен общ познат – св. Я.Н., който също работел
в Затвора, който обаче разпитан пред съда заяви, че действително е провел
разговор с пострадалите, но идвайки при него те вече са знаели, че в Затвора
работи лицето В.Н., за което са твърдели, че им е нанесло процесните
удари и за което обстоятелство са потърсили неговото потвърждение, като за съда
остана неясно по какъв начин в крайна сметка същите са били уверени в неговата
самоличност. В показанията на тази група свидетели на следващо място
(показанията на св. А.М.), е налице и друго несъответствие, а именно досежно
твърдението, че охранителите в дискотеката са знаели самоличността на лицето,
нанесло им ударите, именно те са го назовали като В. и са казали, че той често
създава проблеми ситуации около себе си и тази проява не му е първата такава в процесната дискотека. Разпитани пред съда и на досъдебното
производство обаче, управителят на дискотеката св. Б.В.Б. и охранителят С.Н.Н. не само, че не потвърдиха да имат конкретен спомен за инцидента,
но и не потвърдиха да имат спомен да им е известна самоличността на конкретното
лице, нанесло ударите на пострадалите, като останалите охранители в
инкриминираната вечер вече отдавна не работели в дискотеката и е възможно дори
да са в чужбина. Недоумение за съда буди обстоятелството как на досъдебното
производство в нито един момент от провежданите с четиримата пострадали лица
следствени действия разследващите органи не са поискали от същите да опишат
максимално детайлно физическите белези на предполагаемия извършител (въпреки
твърденията, че неговата самоличност е била известна на пострадалите), с оглед
извършването на процесуално-следственото действие разпознаване (независимо дали
на живо или по фото снимки). Тук е мястото съдът да отбележи, че не приема
тезата на адв. Н., че разпознаване в случая е било
недопустимо понеже пострадалите твърдят да са виждали подсъдимия два пъти –
вторият път в съдебна медицина. Според съда процесуалният закон не поставя
изискване за валидно извършване на следственото действие разпознаване
пострадалият и евентуалният извършител да са се виждали само веднъж. Нещо
повече, доколкото нито един от пострадалите и техните приятели не са познавали подс. Н. преди инцидента, повечето от тях твърдят да са го
видели два пъти – в деня на инцидента и непосредствено след него (на следващия
ден) то задължително според съда е било те да бъдат разпитани за начина по
който същият е изглеждал, както и да е било проведено разпознаване с оглед
безспорното и несъмнено уточняване на самоличността на лицето, което обаче по
неизвестни причини е било пропуснато от органите на досъдебното производство,
които очевидно са се задоволили с това, че пострадалите са подали жалбата си
срещу конкретно лице –В.Г.Н.,***, срещу когото са се водели и други ДП със
сходен предмет.
Несъмнено в съдебно заседание
свидетелите твърдяха, че именно това е лицето нанесло ударите, но без валидно
проведено разпознаване на ДП съдът е на практика поставен в невъзможност да
приеме с категоричност, че това действително е лицето.
За пълнота на изложението,
съдът следва да посочи, че в случая е поставен в невъзможност да кредитира по
изискуемия несъмнен начин показанията на пострадалите лица и на техните
приятели, доколкото същите не се подкрепиха от други категорични доказателства,
изхождат от лица, предявили имуществени претенции към правната сфера на
подсъдимия, които имат несъмнен правен интерес да твърдят, че именно той е
авторът на инкриминираните действия. Наред с това, невъзможността съдът да
кредитира показанията на първата група свидетели се обуслови и от наличието на
втората група гласни доказателства, които ще бъдат обсъдени по-долу.
Втората самостоятелна група
гласни доказателства, които съдът взе предвид при формирането на своите
фактически изводи включва обясненията на подсъдимия Н., както и показанията на
свидетелите М.П. И., С.П.Т., Х.Х. Р., Г.Д.Г. и Т. Ж. И..
Отчитайки двойствената правна
природа на обясненията на подсъдимия като доказателствен източник и като
основно средство на защита в наказателния процес съдът разгледа същите в
светлината на показанията на другите разпитани свидетели от тази група.
Именно от тях се установи, че в
деня непосредствено предхождащ инцидента от ранните часове на 09.12.2015г.
най-късно около 18.00 часа подсъдимият Н. е отпътувал за гр. Шумен, за да
отпразнува заедно с колегите си студентския празник, като заедно с него са
пътували и св. М.П. И., С.П.Т. и Х.Х. Р.. Всички те
са категорични, че са напуснали гр. Шумен и са се прибрали в гр. Варна в
ранните сутрешни часове на 09.12.2015г., което на практика изключва
възможността подс. Н. да се е намирал в дискотека „Премиум“ около 02.00 часа на 09.12.2015г.
При анализа на показанията им
съдът съобрази обстоятелството, че всички те се намират в приятелски отношения
с подс. Н., поради което за проверка на заявеното от
тях си послужи на свой ред с показанията на св. Г.Д.Г. и най-вече на св. Т.И. –
курсов ръководител на специалността „Педагогика на обучението по физическо
възпитание“ в ШУ.
И двамата свидетели единият в
по-горен курс на специалността през 2015г., а другата курсов ръководител бяха
категорични, че са присъствали на празника, проведен в ресторант „Кьошковете“ и
че подс. Н. е бил там, заедно със своите приятели,
като и двамата потвърдиха, че са останали св. И. до 00.30 часа, а св. Г. до
около 01.00 часа, като подс. Н. и свидетелите все още
са били там.
На практика това означава, че
най-ранният момент в който съдът може да приеме, че подсъдимият е напуснал гр.
Шумен е след 01.00 часа. Действително разстоянието между градовете Шумен и
Варна е такова, че което би могло да бъде преодоляно за около 60 минути при
определени условия, т.е. налице е принципната възможност след като е напуснал
гр. Шумен, Н. да е посетил и дискотека „Премиум“ в
гр. Варна, но това обстоятелство с оглед събраните по делото доказателства би
могло да бъде квалифицирано единствено като предположение, на което не може да
почива един съдебен акт в това число на констатираното в неговата фактическа
част.
Още повече, по делото няма
други доказателства освен показанията на пострадалите и техния приятелски кръг,
които да потвърждават присъствието на подс. Н. в
дискотеката в ранните часове на 09.12.2015г.
В този ред на мисли, съдът
следва да обсъди възражението на адв. Н. досежно обстоятелството, че са налице разминавания в
показанията на свидетелите М.П. И., С.П.Т. и Хр.Х. Р.относно точния час на
прибирането им от гр. Шумен и обстоятелствата къде е слязъл всеки от тях от
автомобила на св. П., които противоречия според него препятствали възможността
да се приеме,ч е лансираната от защитата теза се явява доказана по несъмнен
начин.
Действително при анализа на
показанията съдът констатира наличието на твърдените противоречия, но не може
да не се посочи, че предвид изминалия значителен период от време от датата на
събитията същите са обясними.
Наред с това съдът следва да
подчертае, че функцията на защитната теза на подсъдимия в случая не е да бъде
доказана по несъмнен начин, а да внесе съмнение в основателността на
обвинителната теза, което в случая е постигнато предвид необяснимите пропуски в
разследването, направени на досъдебното производство.
За пълнота, съдът следва да
посочи, че няма основания да не даде вяра на показанията на св. Г. и И., които
с категоричност потвърдиха присъствието на подсъдимия на студентския празник
поне до 01.00 часа на 09.12.2015г., тъй като за същите не са налице никакви
данни за заинтересованост, обвързаност с подсъдимия и в особена степен за
св. И. на наличието на потребност да
обоснове неговата защитна теза (предвид факта, че същата е била курсов
ръководител на подсъдимия само една година, тъй като след това той е
преустановил обучението си в Шуменския университет).
Наред с това присъствието на подсъдимия се потвърди и от обстоятелството,ч е същият, както и
свидетелите М.П. И., С.П.Т. и Хр.Х. Р.са били вписани в официалния списък на
присъстващите, предоставен на съда от ръководството на Шуменския университет.
В третата група свидетелски
показания съдът постави тези на свидетелите Я.Н.Я. и на св. Б.В.Б. и
охранителят С.Н.Н., които съдът не прецени
самостоятелно доколкото не допринасят пряко за изясняване на авторството на
деянието, но послужиха на съда основно при анализа и проверката на първата
група свидетелски показания, по начина описан на съответното систематично
място, по-горе в настоящото изложение.
В допълнение би могло да се
посочи единствено, че пред св. Я. единствено е бил описан подсъдимия като
висок, с къса коса, който тренира бойни спортове, като именно пострадалите са
назовали името му, а свидетелят е потвърдил, че има такъв колега, като на свой
ред им го е описал.
В рамките на втората обособена
категория съдът разгледа и обсъди показанията на свидетелите К.А.Т., Д.Е.М., И.Ж.И.,
А.Н.К., П.Н.Н., като и тях раздели условно на три
основни групи.
В първата група, бяха
разгледани показанията на св. Т. и М. (очевидец на извършеното деяние), на
които съдът се довери изцяло тъй като показанията са логични и последователни
досежно действията на подс. Н., както и досежно
липсата на видима причина за извършеното посегателство, тъй като подсъдимият и
пострадалият Т. дори не са се познавали преди деня на инкриминираните събития,
което на практика изключва тезата на подсъдимия, че Т. без видим повод и
причина му е налетял.
Наред с изложеното, показанията
им се потвърждават от приобщеното по делото веществено доказателство видео
запис от охранителните камери на магазин „Охрид“, който потвърждава
присъствието на подсъдимия в магазина непосредствено преди инцидента.
На следващо място, видно от
протокола за разпознаване на лица по фотоснимки, както св. Т., така и св. М.
още на ДП по ясен и недвусмислен начин са и описали подсъдимия и впоследствие
са го разпознали именно като лицето нанесло удара на св. Т., медицинските
характеристики на резултата от който са установени посредством заключението на
приетата от съда съдебно-медицинска експертиза.
Този факт междувпрочем
не се разколебава и от втората група гласни доказателства показанията на св. П.Н.
и обясненията на подс. В.Н., които не отричат факта
на нанесения удар, а единствено сочат на активни действия от страна на св. Т.,
данни за каквито и причини за наличието им така и не се установиха в хода на
цялото проведено наказателно производство. Д
ействително противоречията между
показанията на св. Т. и св. Н., както и между тези на св. Н. и св. М. не бяха
отстранени дори и след провеждането на очни ставки между тях, но доколкото по
делото не се събраха доказателства за наличието на какъвто и да е личен мотив,
вражда или дори познанство между пострадалия и подсъдимия, то за съда
показанията на св. Н. не следва да се кредитират в частта, в която обуславят,
че Т. безпричинно е тръгнал към Н., докато е разтоварвал багажа от автомобила
си, което е провокирало последния да го удари.
Нещо повече, изложената от
подсъдимия и св. Н. теза за наличие на силно раздразнение у първия се
опровергава по категоричен начин и от заключението на комплексната
съдебно-психологична и психиатрична експертиза.
За пълнота, следва да се
посочи, че в третата група показания съдът включи тези на полицейските
служители И.Ж.И. и А.Н.К., които макар да не са очевидци на случилото се на 29.05.2016
г. възпроизвеждат твърденията на св. Т. и М., които са били идентично от самото
начало на започването на ДП.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, по отношение на първото
деяние, квалифицирано в обвинителният акт като такова по чл. 131, ал.1, т.4,
пр.3 и т.12, пр.1, вр. чл. 129, ал.1, вр. чл. 130, ал.1 НК, по делото се събраха доказателства,че
инкриминираните телесни увреждания, нанесени на гражданските ищци и частни
обвинители Х., Ц., К. и Ц. са факт от обективната действителност, като медицинските
белези на същите обуславят наличието на две средни и на две леки телесни
повреди по смисъла на наказателния закон.
При все това обаче, от
събраните по делото доказателствени материали съдът
не можа да изведе единствен, категоричен и несъмнен извод, че именно подс. В.Н. е авторът на инкриминираното деяние, тъй като по
делото не се събраха категорични доказателства, че той се е намирал в
дискотеката физически в инкриминираните ден и час.
Действително предвид
установеното е допустима възможността той да се е придвижил до гр. Варна в
часовия диапазон от 01.00 часа до 02.00 часа, но съгласно разпоредбата на чл.
303, ал.1 НПК осъдителната присъда не може да почива на предположения, като на
свой ред обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин.
Именно поради изложеното, съдът
призна подсъдимия Н. за невиновен по така възведеното му обвинение и го оправда
на основание чл. 304 НПК.
Що се отнася до второто деяние,
а именно това извършено на 29.05.2016г. съдът намери, че с описаните по-горе
свои действия подс. В.Г.Н. е осъществил от обективна
страна състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл. 131, ал. 1,
т.12, пр.1, вр. чл. 130, ал.2 НК, тъй като на
инкриминираната дата 29. 05. 2016 г. в гр. Варна, причинил на К.А.Т. лека
телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане
в областта на долна челюст вляво, които са обусловили болка и страдание без
разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Квалификацията на деянието на Н.
по т. 12 на чл. 131, ал. 1 от НК, според съда, се обуславя от обстоятелството,
че същият е нанесъл удар над св. Т. без видима причина, повод или мотив, с цел да
демонстрира сила и превъзходство над него, незачитайки правилата на обществения
ред и показвайки неуважение към обществото.
Нещо повече, извършил е тези
свои действия на улицата, спрямо случаен гражданин, с който е нямал вражди, на
публично място, пред очите на приятелката му, без да се съобрази, че подобно
поведение дава негативен пример и не подобава най-малко на длъжността, която
той заема.
Деянието му е било извършено
при форма на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал, че с действията си
причинява болка и страдание на св. Т., както и че подбудите му са били да
демонстрира неуважение към обществените порядки.
Неоснователни са възраженията
на подсъдимия, че е бил раздразнен и
провокиран от св. Т., тъй като за подобни обстоятелства по делото не се събраха
доказателства.
Що се отнася до квалификацията
по т.6, пр.3 на чл. 131 НК доколкото по делото не се доказа авторството на
подсъдимия по първото повдигнато обвинение, то съдът закономерно го оправда и
по квалификацията по т.6, пр.3 на чл. 131 НК възведена с първоначалното му
обвинение.
По вида и размера на наложеното
наказание:
За деянието, извършено от подс. Н. законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или „пробация“, като предвид обстоятелството, че от деянието не
са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, подсъдимият не е
осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел
ІV, глава осма от НК, съдът намери, че в случая са налице законовите
предпоставки същият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание съобразно предписанието на разпоредбата на чл. 78а НК.
При определяне на конкретния
размер на административно наказание, което следва да се наложи на Н., съдът
отчете безспорно отегчаващите отговорността му обстоятелства, а именно лошите
характеристични данни, обстоятелството, че същият е служител на Министерство на
правосъдието, призван да защитава и поддържа обществения ред, а не да го
нарушава, обстоятелството, че е бил вече веднъж дисциплинарно наказван за
причинена на гражданин телесна повреда, обстоятелството, че е лице с добра
физическа и спортна подготовка, което е наясно какви последици биха могли да
причинят ударите му, което го мотивира да прецени, че на подсъдимия Н. следва
да бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер над минималния,
предвиден в закона, а именно 2000 лева.
Съдът прие, че в случая
по-висок размер на административна санкция е необходим за да се покаже на
подсъдимия, че поведението му е не само социално неприемливо, но и в огромната
си степен сериозно морално укоримо, тъй като на първо
място засяга личността на гражданите, която е неприкосновена, а на следващо е
проява на агресия от страна на лице на което обществото е възложило по
дефиниция правоохранителни функции и което е длъжно
да демонстрира уважение към човешката личност.
По гражданските искове:
Досежно предявените за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство граждански искове предвид
изхода на производството и доколкото не се доказа съпричастността на подсъдимия
Н. към деянието по чл. 131, ал.1, т.4, пр.3 и т.12, пр.1, вр.
чл. 129, ал.1, вр. чл. 130, ал.1 НК за съда не остана
друга възможност освен да отхвърли предявените искове за причинени
неимуществени вреди на гражданските ищци и частни обвинители Х., Ц., К. и Ц.,
като недоказани.
Що се отнася до предявения
граждански иск за причинени неимуществени вреди на св. Т., съдът намери
следното
На първо място, по делото е
несъмнено установено авторството на деянието, обстоятелството, че същото е било
виновно извършено, неговата противоправност и
настъпилите вредни последици за неимуществената сфера на гражданския ищец,
които нямат и не биха могли да имат конкретно определен паричен еквивалент.
При все това съдът намира с
оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, че справедливият размер на дължимото
обезщетение е 1000 лева, като отхвърли гражданският иск за разликата до претендирания размер от 5000 лева, тъй като увреждането по
своя характер не е прекомерно сериозно и не е довело до твърде сериозни
последици за личността на пострадалото лице.
Съобразно направеното искане
съдът присъди подсъдимият да заплати и законната лихва от датата на извършване
на деянието до окончателното заплащане на присъдената сума.
На
основание чл. 189, ал.3 НПК подс. Н. беше осъден да заплати сумата от 318,75 лева,
представляваща сторени по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД
на МВР- Варна, сумата от 50,00 лева, явяваща се Държавна такса върху уважения
граждански иск в полза на Държавата по сметка на РС-Варна, сумата от 500,00
лева представляваща адвокатско възнаграждение на повереника
на гр. ищец и частен обв. Т., както и сумата от
454,98 лева в полза на Държавата по сметка на ВСС, представляваща сторени
разноски в съдебната фаза на производството.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: