РЕШЕНИЕ № 260001
гр. Перник,
26.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Окръжен
съд Перник гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Роман Николов
и Секретар Катя Станоева
като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 36 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Чл.
124, ал. 1 и ал.
4 изр. 2 във вр.с чл.
537, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 29
и чл.
30 от Закона за търговския регистър.
Образувано е по предявен от Т.С.В., с ЕГН: **********, от ***, представлявана от
адвокат Б.К.Т. и адвокат Д.Я.Д., от С. адвокатска колегия, със съдебен адрес ***
иск
с правно основание чл. 29, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване за
установено спрямо ответника – „Бултурс-Комерс“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, вписано по ф.д.
№ 1020/1995 г. на Окръжен съд Перник, фирмено отделение, представлявано от С. К.,
гражданин на Република Т. и М. Ж., гражданин на Република Т., в качеството им
на ***,
че извършеното в първоначалното вписване
на новоучреденото дружество „Бултурс-Комерс“ ООД с Решение № 1351 от 23.11.1995
г. на Окръжен съд Перник, фирмено отделение, по ф.д. № 1020/1995 г., в което
като съдружник е посочена и Т.С.В. (с
предишна фамилия С.), представлява вписване на несъществуващо
обстоятелство. Моли, при установяване
вписването на несъществуващи обстоятелства, съдът да постанови заличаване на Т.С.В.
(с предишна фамилия С.), с ЕГН: ********** като съдружник в „Бултурс-Комерс“
ООД, с ЕИК: *********, както и да й бъдат
заплатени от ответното дружество направените по делото разноски.
В исковата си молба се навеждат твърдения, че на 23.11.1995 г. в Окръжен съд Перник, фирмено
отделение, е подадено заявление е вх. № 1322 от заявителя А. И. Б., с което той
„Моли да бъде вписано в търговския регистър
при Пернишкият окръжен съд учредено дружество „Бултурс-Комерс“ ООД. В
заявлението е посочено, че съдружници в новоучреденото дружество са 7 лица,
между които и Т.С.В. (с предишна фамилия С.). Към заявлението е посочено, че са приложени
Дружествен договор, протокол от учредително Общо събрание на съдружниците,
декларации от съдружниците, че не са обявявани в несъстоятелност, както и други
документи. С Решение № 1351 от 23.11.1995 г. на Окръжен съд Перник, фирмено
отделение, по ф.д. № 1020/1995 г. посоченото по-горе заявление е уважено и е
вписано Дружество с ограничена отговорност, с фирма „Бултурс-Комерс“ ООД, в
което като съдружник е посочена и доверителката ни Т.С.В..
Ищцата
твърди, че не е подписвала, както и не е упълномощавала друг да подпише от
нейно име документите, послужили за учредяване на ответното дружество, а
именно: Протокол от учредително Общо събрание на съдружниците от *** г.,
Дружествен договор от *** г., декларация, че не е обявена в несъстоятелност.
Ответникът „Бултурс-Комерс“ ООД редовно призован при условията на 50, ал. 2 вр. с
ал. 4, вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК не е изразил становище по иска. На ответника не е назначаван особен представител,
съобразно възприетата практика на ВКС, обективирана в Решение № 16 от 05.02.2015 г. на ВКС по гр. дело № 3197/2014 г. I
т.о. ТК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:
От представения препис от Решение № 1351
от 23.11.1995 г. на Окръжен съд Перник, фирмено отделение, по ф.д. № 1020/1995
г. се установява, че физическото лице Т.С.В., с ЕГН: ********** фигурира, като *** в търговско дружество – „Бултурс-Комерс“ ООД. Констатира се от
представените преписи на Дружествен договор, протокол от учредително Общо
събрание на съдружниците, декларация от Т.С.В., с ЕГН: **********, че не е
обявявана в несъстоятелност че последната
фигурира навсякъде като съдружник и съответно срещу името и има положени
подписи. Всички посочени документи са приети като
доказателства по делото
По делото допусната
съдебно-почеркова експертиза, като от приетото във връзка със същата експертно
заключение, което не е оспорено от страните в процеса безпротиворечиво се
установява, че подписите,
положени в графа „Учредители: под № 2 в Учредителен
протокол от *** г. за учредяване на „Бултурс - Комерс“ ООД,
в графа „Договарящи под № 2 в Дружествен договор на „Бултурс - Комерс“ ООД от *** г. и в графа
„Декларатор” в Декларация от *** г. подадена от
името на Т.С. С. не са изпълнени от Т.С.В.. Настоящият съдебен състав изцяло кредитра така даденото от вещото
лице заключение, като обективно и компетентно изготвено, доколкото почива на
обстойно проучен и изследван доказателствен материал, съпоставен с достатъчен
по обем и автентичност на изпълнението сравнителен материал детайлно назован в съдържанието
на заключението. От изводите в заключението се извежда категоричност на
обстоятелството, че подписите под изследваните документи нямат за автор лицето
упоменато, като такъв в съдържанието им, а именно – Т.С.В..
Като
доказателство по делото е приета и прокурорска преписка рег. № 2717 по описа на
Районна прокуратура П. за 2014 г., образувана по сигнал на ищцата. В хода на
извършената проверка наблюдаващият прокурор стигнал до извода, че се касае за
осъществен състав на деяние по чл. 316. вр. с чл. 309. ал. 1 от НК, но тъй като
наказателното преследване е погасено по давност независимо от спирането или
прекъсването й съгласно чл. 81 ал. 3 от НК, с Постановление от 07.01.2015 г.
отказал да образува досъдебно производство.
Други доказателства от
значение за спора не са ангажирани.
Предявен за разглеждане е
установителен иск с правна квалификация чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТР, като
сезираният съд приема, че същия е основателен по следните правни съображения:
Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗТР
всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск
за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за
несъществуване на вписано обстоятелство.
Ищцата
като съдружник има правен интерес, който е обоснован в самата искова молба.
В Тълкувателно решение № 1
от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, постановено преди влизане
в сила на ЗТР, но приложимо и при действащата нормативна уредба, е прието, че
искът с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.), който е аналогичен на чл.
29, ал. 1 ЗТР, е предоставен на разположение на страната, която твърди порок на
самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното
обстоятелство. Целената правна последица е прилагането на чл. 498 ГПК (отм.),
сега чл. 30 ЗТР – заличаване на вписването. По смисъла на този текст, „вписване“ е не само техническа дейност по отразяване на охранителния акт в
търговския регистър, а и регистърната дейност по допускане на това вписване,
представляваща сложен фактически състав, чието заключително действие е отразяването
в регистъра.
Понятието „несъществуващо обстоятелство“, в чл. 498 ГПК
(отм.), съответно чл. 29, ал. 1 ЗТР законодателя е въвел само по отношение на
подлежащите на вписване такива. Вписване на несъществуващо обстоятелство е
налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.
Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на
дружеството, за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай
е налице неистинско (невярно) удостоверяване, тъй като удостовереното
обстоятелство не е съществувало и то към датата на регистърното решение.
Сезираният съд
съобразявайки това, че относно Учредителния акт на дружество с ограничена
отговорност „Бултурс-Комерс“
еднозначно се констатира да не е подписан от
физическото лице – Т.С.В.,
с ЕГН: **********, за която в същите е посочено да има качеството на съдружник в това търговско дружество, то единствения възможен
извод при такава фактическа и правна обстановка е, че волеизявлението за учредяване
на търговско дружество „Бултурс-Комерс“
ООД е опорочено и не е валидно взето
от неговия учредител Т.С.В.. Този
извод се гради въз основа на това, че лицето не е обективирало правно валидна
воля, която да покрива фактическия състав на учредителната сделка. Липсата на такава воля се потвърждава и от
останалите документи ползвани пред регистърния съд за осъществяване на вписването на обстоятелството по учредяване на
цитираното търговско дружество, доколкото и по отношение на Протокола от
учредително Общо събрание на съдружниците и Декларация също се установява неавтентичност на положения подпис
даден вид да изхожда от същото лице. В този смисъл макар формално да са били
представени документи, удостоверяващи воля за учредяване на търговско дружество
- „Бултурс-Комерс“
ООД при посочената в заявлението
негова индивидуализация, то същите като инкорпориращи в себе си волеизявления,
които не са направени от Т.С.В., следва да се считат за неформирали желаните правни последици, а оттам и
за нищожни.
Следователно, вписаното
обстоятелство, изразяващо се в учредяването на търговско дружество „Бултурс-Комерс“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление ***, имащо за свой съдружник лицето Т.С.В., с ЕГН: **********, следва да се квалифицира, като несъществуващо обстоятелство, което пък означава, че предявения иск за
установяване на това е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид
основателността на предявеният иск ответното дружество ще следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 180
лв.,от които държавна такса 30 лв. и възнаграждение за вещо лице 150 лв. Съдът
счита, че на ищцата не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение, тъй
като по делото липсват доказателства за реално направени такива разноски.
Така мотивиран съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от
Т.С.В., с ЕГН: **********, от ***, представлявана от адвокат Б.К.Т. и адвокат Д.Я.Д.,
от С. адвокатска колегия, със съдебен адрес *** иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ за признаване
за установено спрямо ответника – „Бултурс-Комерс“ ООД, с ЕИК: И3544939,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С. К., гражданин на
Република Т. и М. Ж., гражданин на Република Т., в качеството им на управители, че извършеното в първоначалното вписване на
новоучреденото дружество „Бултурс – Комерс“ ООД с Решение № 1351 от 23.11.1995
г., постановено по, ф.д. № 1020 по описа на Окръжен съд Перник фирмено отделение
за 1995 г., в което като съдружник е посочена и Т.С.В. (с предишна фамилия С.) е несъществуващо обстоятелство.
ОСЪЖДА „Бултурс-Комерс“ ООД, с ЕИК: И3544939,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Т.С.В.,
с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 180
лв. (сто и осемдесет лева) разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен
съд София в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.
30, ал. 1 вр. чл.
29 ЗТР, препис от Решението ще следва да бъде изпратен на Агенцията по
вписванията,Търговски регистър за заличаване на вписаните обстоятелства.
СЪДИЯ:__________________