Русенска окръжна прокуратура
е обвинила подсъдимата Я.И.Г. в това,че на 07.01.2014г. в гр.Русе, при управление на МПС- лек автомобил „Опел Зафира” с ДК № Р 77-55 АР, нарушила правилата за движение по пътищата: чл.50 ал.1
от ЗДвП ”на кръстовище на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ като
отнела предимството на движещия се по пътя с предимство П. М. С., ЕГН: **********
и в резултат на това причинила по непредпазливост смъртта на П. М. С. от
гр.Русе, като след деянието направила
всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.343а
ал.1 б.”б.”, вр.чл.343 ал.1
б.”в.”, вр. чл.342 ал.1 от НК.
Съдебното
следствие се проведе по реда на глава 27 от НПК,в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимата
признава всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава
се за виновна и изразява съжаление за случилото се. Подсъдимата упълномощеният
й защитник изразяват становище, че наказанието
следва да бъде определено в размер на две години лишаване от свобода, което да
бъде редуцирано с 1/3 и изтърпяването на окончателния му размер да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК за минималния изпитателен срок.
Прокурорът
поддържа обвинението. Изразява становище, че подсъдимата следва да бъде призната
за виновна по обвинението изцяло, като й бъде определено наказание лишаване от
свобода в размер на три години, което след редукцията по реда на чл.58а ал.1 от НК да бъде в размер на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което
да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за
изпитателен срок от три години. На подсъдимата да бъде наложено и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и шест
месеца.
Частният
обвинител М.П.Т. не се явява и не взема становище. Нейният повереник
адв.Ч., счита, че подсъдимата следва да бъде призната
за виновна, като й бъде наложено минимално наказание, с приложението на
института на условното осъждане.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимата Я.Г. е родена на ***г***,
българска гражданка, с висше образование, работи като *******, омъжена и има
три малолетни деца, не осъждана. Тя е правоспособен водач на МПС, категории „В”,
„В1“ и „АМ“ от 2002г. и като такъв има наложено само едно административно наказание за нарушение на
правилата за движение по пътищата през 2003г.
Починалия П. М. С. е роден на ***г.,
женен с една дъщеря- св.М.П.Т., частен обвинител по настоящето дело.
На 07.01.2014г., след обяд П. С.
/на *******/, ходил на гости на свой приятел, който живеел в *******. Около
16,20 часа той тръгнал да се прибира към дома си, като управлявал своя
велосипед. Минал покрай Товарна гара и по ул.“Никола Петков“ се отправил в
посока към бул.“Липник“. По същото време подсъдимата Г. управлявала л.а. „Опел Зафира“
с рег. № Р 77 55 АР, регистриран на името на малолетния й син К. Б. А., като се
движела по ул.“ Бабуна планина“ в посока към
ул.“Никола Петков“. Времето било все още светло, ясно, а пътното платно- сухо и
в добро състояние. Кръстовището между улиците „Бабуна
планина“ и „Никола Петков“ било регулирано с пътни знаци, като в края на ул.“Бабуна планина“ преди кръстовището в дясно бил поставен
пътен знак Б1- „път без предимство /подсъдимата се движела по този път без
предимство/. На ул.“Никола Петков“, преди кръстовището с ул.“Бабуна планина“ в дясно бил поставен знак Б3- „път с
предимство“ /починалият се движел по този път с предимство/. Подсъдимата имала
възможност да възприеме поставения знак Б1 и движещите се по пътя с предимство
превозни средства, включително и управлявания от П. С. велосипед, но преценила,
че ще успее да навлезе в кръстовището и да потегли по ул.“Никола Петков“ преди
приближаването на велосипедиста. Поради това тя не го изчакала да премине и
тогава да предприеме завой на дясно и навлизане в кръстовището, а отнела
предимството му и със скорост около 25 км/ч управляваният от нея автомобил
започнал да извършва завой надясно като навлязъл в кръстовището. Когато
автомобилът на подсъдимата бил изминал около 2,80 м по ул.“Никола Петков“ и
предната му част била навлязла в средната лента за движение на пътното платно
по тази улица, последвал сблъсък между левия калник на автомобила и дясната
ръкохватка на кормилото на велосипеда. В резултат на удара П. С. загубил
равновесие и паднал с велосипеда си вляво от автомобила на пътното платно. При
падането той си ударил главата в дясната челна и слепоочна област и получил
счупване на гръбначния стълб в шийния отдел между
трети и четвърти шийни прешлени с контузия на
гръбначния мозък.
След удара подсъдимата веднага
спряла управлявания от нея автомобил, слязла от него и отишла при пострадалия,
като се опитвала да му окаже първа помощ- дала му вода и му казала да не се
движи до идването на линейка. После заедно със св.Р. Р. застанали на пътното
платно, за да предпазят пострадалия от преминаващите автомобили. Св.Й. К.,
който видял лежащия на пътното платно човек и чук звука от удара, в 16,31 часа
се обадил на телефон 112 и съобщил за възникналия инцидент. По същото време по
ул. “Никола Петков“ в посока към бул.“
Липник“ преминавал патрулен автомобил на Второ РУП-Русе, в който пътували
полицейските служители –св.Ж. Ж. и св.Р. А.. Двамата видели настъпилото ПТП и
съобщили за това на дежурния, който уведомил Сектор „Пътна полиция“. На място
пристигнали св.Е. Е. и М. М.- *******, а малко след това дошла и линейка.
Пострадалият бил в съзнание и нямал видими травми и увреждания, но бил
транспортиран в МБАЛ-Русе за преглед. Св.Е. и М. изпробвали подсъдимата за
употреба на алкохол с техническо средство, при което не се установило наличието
на такъв в издишаните от нея въздушни пари. Проверили документите й, при което
установили, че свидетелството й за правоуправление е с изтекъл срок на
валидност. Направили снимки на местопроизшествието, а св.М. М. съставил
констативен протокол за настъпило ПТП. Двамата полицейски служители отишли до
болницата, за да проверят какво е състоянието на пострадалия С.. От Спешното
отделение им обяснили, че той е настанен в Отделението по неврохирургия с
диагноза „Контузия на главата. Комоцио“. В
отделението им съобщили, че на пострадалия са направени рентгенови снимки,
които се разчитат, но до момента не били установени фрактури. След това
полицаите се върнали на местопроизшествието, от където прибрали велосипеда на
пострадалия за съхранение в сектор „Пътна полиция“- Русе, а на подсъдимата
съставили АУАН № 299440 за нарушение на чл.51 и чл.150 от ЗДвП.
Докато П. С. бил на лечение в Отделението
по неврохирургия подсъдимата Г. и съпругът й го посещавали почти всеки ден и се
интересували от състоянието му, разговаряли с лекарите и поддържали връзка с
близките му. Те предложили на дъщеря му- св. М.Т. да й помогнат с парични
средства като обезщетение.
Въпреки проведеното лечение в
МБАЛ-Русе състоянието на пострадалия се влошило и на 22.01.2014г. в 02,38 часа
той починал. След като св.М.Т. съобщила за това на подсъдимата, същата отново й
предложила да й помогне с пари. Св.Т. и майка й- св.Н.С. /съпруга на починалия/
решили да приемат 2500 лева, каквито разходи били направили по лечението и
погребението на починалия. На 24.01.2014г. подсъдимата им дала тази сума, за
което те подписали разписка пред нотариус.
Съгласно заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, в резултат на възникналото
ПТП С. е получил следните увреждания: оток на мозъка и белите дробове с малкомозъчно вклиняване, счупване на гръбначния стълб в шийния отдел между трети и четвърти шийни
прешлени с контузия на гръбначния мозък. При тези данни причината за настъпването на смъртта следва да се отдаде
на шийната травма, довела до оток на мозъка с малкомозъчно вклиняване. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между установените травматични увреждания, получени на 07.01.2014г. и
причината за настъпилата на 22.01.2014г. смърт на пострадалия С..
Съгласно заключението на
изготвената по делото химическа експертиза, в кръвта на пострадалия не е
установено наличие на етилов алкохол.
Съгласно заключението на
назначената по делото автотехническа експертиза
подсъдимата Г. е имала възможност да предотврати произшествието чрез спиране и
пропускане на движещия се по пътя с предимство велосипедист. Причина за
възникналото ПТП е нарушението от нейна страна на правилата за преминаване през
кръстовище, което е регулирано с пътни знаци.
Тази
фактическа обстановка съдът приема за установена според показанията на свидетелите: Е. Е., Ж. Ж., Р. Р.,
Й. К., Р. А., Н.С., М.Т. и от обясненията на подсъдимата, както и от
писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум, констативен
протокол за ПТП с пострадал, справка от Районен център 112-Русе, справка от Община- Русе ОП „Комунални
дейности“, с приложено към нея копие на съществуваща вертикална и хоризонтална
пътна сигнализиция на кръстовището между ул. “Бабуна планина“ и бул.“Липник“, приемо-предавателен
протокол, разписка, автотехническа експертиза,
химическа експертиза, съдебно-медицинска експертиза на труп, смъртен акт,
удостоверение за наследници, справка от Пътна полиция- Русе за водач на МПС и
за регистрация на МПС, бюлетин за съдимост, автобиография, декларация за
семейно и имотно състояние и други.
По
делото няма спор относно изложената по-горе фактическа обстановка, като в тази
насока всички писмени и гласни доказателства са еднозначни и непротиворечиви. Времето,
мястото и начина, по който е станало ПТП, мястото на удара и причините за
катастрофата, телесните увреждания на П. С. и причината за смъртта му са
установени по безспорен начин от писмените, гласните доказателства и
заключенията на посочените експертизи, които съдът намира за обективни и логични,
а експертизите за обосновани и компетентни. С оглед обстоятелството, че
производството по делото протече по реда на чл.371 т.2 от НПК съдът няма да
обсъжда подробно доказателствата по делото.
Анализа
на кредитираните доказателства,налага следните правни изводи:
От обективна страна подсъдимата
е осъществила състава на престъплението по чл.343а ал.1 б.”б.”,
вр.чл.343 ал.1 б.”в.”, вр.
чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 07.01.2014г. в гр.Русе, при управление на МПС- лек автомобил „Опел Зафира” с ДК № Р 77-55 АР, нарушила правилата за движение по пътищата: чл.50 ал.1
от ЗДвП ”на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“ като
отнела предимството на движещия се по пътя с предимство П. М. С. и в резултат
на това причинила по непредпазливост смъртта на П. М. С. от гр.Русе, като след
деянието направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалия.
Лекият автомобил и велосипеда
безспорно са ППС, по смисъла на ЗДВП, и съгласно допълнителните разпоредби на ППЗДвП. Лекия автомобил на подсъдимата и велосипеда, управляван
от пострадалия са били участници в движението, по смисъла на § 6 т.28 от ЗДвП.
Налице е управление на МПС, по
смисъла на закона, тъй като автомобилът е бил в движение, управляван от подсъдимата
в градски условия, което е свързано с прекия процес на управление на моторното
превозно средство и движение на автомобила, във връзка с което водачът има
конкретни задължение и нарушавайки ги следва да бъде реализирана неговата
отговорност.
Подсъдимата е
нарушила правилата на чл.50 ал.1 от ЗДвП, съгласно който ”на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“. Тя се е
движела по пътя без предимство, като е отнела предимството на движещия се по
пътя с предимство велосипедист П. М. С.. Подсъдимата
е имала обективна възможност да изпълни това свое задължение. Можела е да
възприеме поставените на кръстовището пътни знаци, знаела е, че се движи по път
без предимство, можела е да възприеме идващия по пътя с предимство велосипедист
и е знаела задълженията си по закон във връзка с това. Тя е можела и е била
длъжна преди да предприеме маневрата завой надясно да следи приближаващите
пътни превозни средства по пътя с предимство и е била длъжна да пропусне
приближаващия велосипедист,но не го е направила. Това допуснато от
подсъдимата нарушение на правилата за движение се намира в причинна връзка с
настъпилите последици за пострадалия- от удара велосипедиста е загубил равновесие,
попаднал е на пътното платно, получил е травми по главата, които се оказали
несъвместими с живота и вследствие на това на 22.01.2014г. той починал. Нарушението
на посочения текст от ЗДвП от страна на подсъдимата е в причинно-следствена
връзка с удара между лекия автомобил и велосипеда и настъпилите
обществено-опасни последици- смъртта на пострадалия. Нарушението е извършено от
подсъдимата на 07.01.2014г., а съставомерният
резултата от престъплението, което е причиняване на смърт, е настъпил на 22.01.
2014г., когато С. е починал.
Подсъдимата е направила всичко,
зависещо от нея, в конкретните условия, за да окаже помощ на пострадалия П. С., като е извършила
конкретни активни действия в тази насока. Първите й действия непосредствено след удара са били насочени именно
към оказване помощ на пострадалия – слязла от автомобила, попитала пострадалия
как се чувства, дала му вода, казала му да не се движи, застанала на пътното
платно, за да предпази пострадалия от движещите се по пътя автомобили. Субективно подсъдимата
е съзнавала, че оказва такава помощ, от която пострадалият се нуждае, която
помощ е била необходима и достатъчна към него момент. От доказателствата по делото и от
съдебно-медицинската експертиза, се установява, че пострадалият е бил жив към
момента на оказаната му от подсъдимата помощ. Действията на подсъдимата
обективно са били насочени към спасяване живота на пострадалия, съобразно
видимото му състояние след ПТП, тъй като е нямало никакви данни и външни
белези, че той е имал счупване на шийни прешлени, още
повече, че тези сериозни увреждания,
които по-късно са станали причина за неговата смърт, са били установени
по-късно във времето в болничното заведение след съответни изследвания. В описаната обстановка подсъдимата не е имал
възможност да направи нищо повече. Действията й са били насочени към оказване
помощ и запазване живота и здравето на пострадалия, извършени са със
субективната увереност, че ще се предотвратят вредните последици и обективно са
били в състояние да му помогнат.Тя е продължила да се интересува от състоянието
на пострадалия и по време на неговия престой в МБАЛ-Русе, като го посещавала,
разговаряла с лекуващите лекари, както и с близките на С., предложила им финансова
помощ и реално им предоставила такава.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимата по непредпазливост. Не е искала и не е предвиждала
настъпването на обществено-опасните последици от деянието- смърт на велосипедиста,
но е била длъжна /по силата на ЗДвП/ и е могла да ги предвиди, предвид липсата
на обективни пречки за това и с оглед своя житейски опит, дългогодишния си стаж
като водач на МПС и конкретната ситуация на пътя.
Не се касае за случайно деяние по смисъла на
чл.15 от НК, тъй като не може да се приеме, че дееца не е бил длъжен или не е
могъл да предвиди настъпването на обществено-опасните последици. По делото няма
доказателства, че е имало някакви пречки за подсъдимата, които да са
ограничавали нейната видимост към пътното платно, по което се е движел
велосипедиста. Касае се за напълно предвидима, обичайна, ежедневна ситуация,
при която подсъдимата, която е водач с опит, само е следвало да спази
задълженията си по ЗДвП. Като не ги е изпълнила тя е станала причина за
настъпването на ПТП. Така нейно поведение е в разрез с правилата за безопасно
движение на пътищата и конкретно с изискването на чл.50 ал.1 от ЗДвП и е в пряка
причинна връзка със станалото произшествие и настъпилата смърт на велосипедиста.
Поради което не са налице материалните предпоставки за приложение на чл.15 от НК.
С оглед гореизложеното, подсъдимата следва да бъде
призната за виновна.
При
индивидуализацията на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимата Я.Г., съдът взе предвид императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, която предвижда приложението на чл.58а от НК.
Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимата; полагането на труд и
грижа за три малолетни деца, което сочи на много добрите характеристични данни
за личността й; факта, че престъплението е извършено при допуснато само едно
нарушение по ЗДвП; липсата на допуснати през годините нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, видно от приложената справка от КАТ-Русе
подсъдимата е правоспособен водач на МПС от 2002г. и за 13- годишния си стаж
като водач тя има само едно нарушение на правилата за движение по пътищата
/през 2003г./, което я очертава като дисциплиниран водач на МПС; направените
признания, изразеното критично отношение и съжаление за случилото се. Посоченото
очертава подсъдимата като личност с ниска обществена опасност. Като отегчаващо
такова съдът съобрази: завишената обществена опасност на деянието, предвид
факта, че в случая се касае за отнемане на предимство, което е грубо нарушение
на основно задължение на водача на МПС.
Причинената смърт на едно лице и оказаната помощ на пострадалия не
следва да се преценяват, съответно като отегчаващо и като смекчаващо
отговорността обстоятелство, тъй като са
елементи от състава на престъплението по чл.343а ал.1 б.“б.“,
вр.чл.343 ал.1 б.“в“ от НК и са взети предвид при
квалификацията на деянието по този текст.
Предвид посоченото отегчаващо отговорността
обстоятелство, не са налице многобройни смекчаващи такива, нито някое от
изброените се явява изключително по смисъла на закона, поради което не са
налице предпоставките на чл.58а ал.4, вр. чл.55 от НК. Като взе предвид посоченото отегчаващо отговорността обстоятелство и
устойчивия ръст на ПТП в страната, което изисква завишена наказателна санкция,
съдът намира, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание по реда на
чл.58а ал.1 от НК. Съдът определи същото при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, около средата на предвиденото в текста на чл.343а
ал.1 от НК /до 4 години лишаване от свобода/, а именно 2 години и 6 месеца лишаване
от свобода /или 30 месеца/. След редукцията с 1/3 подсъдимата следва да изтърпи
наказание в размер на 20 месеца или една година и 8 месеца лишаване от свобода.
С оглед размера на наказанието
са налице формалните предпоставки на чл.66 ал.1 от НК. Преценявайки дали
наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно или да намери приложение
института на условното осъждане, съдът съобрази от една страна тежестта на
извършеното конкретно престъплението, а от друга страна съобрази личността на подсъдимата,
която е човек с ниска обществена опасност, предвид трайната си трудова
ангажираност, полагането на грижи за семейство с три малолетни деца, липсата на
минали осъждания, на други наказания по ЗДвП /извън единственото от 2003г./ или
на висящи наказателни производства, което сочи, че случилото се е инцидент в
живота й. Съдът намира, че в настоящия случай следва да се даде превес на
личната над генералната превенция, предвид личността на подсъдимата и
цялостното й поведение след ПТП. С оглед на това предупредителното, възпиращото
и превъзпитаващото въздействие на наказанието не изисква подсъдимата да
изтърпява ефективно лишаването от свобода. В настоящия случай целите на личната
и генерална превенция ще се постигнат и чрез отлагане изтърпяването на
наказанието за минималния изпитателен срок по закон, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК съдът отлага изтърпяването на така определеното
окончателно наказание в размер на 20 месеца лишаване от свобода за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ.
Подсъдимата е правоспособен водач на МПС и притежава придобито по
предвидения законов ред свидетелство за управление на МПС, видно от приложената
на л.76 от ДП справка от КАТ-Русе и на основание чл. 343г, вр.чл.343
ал.4, вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК и тя следва да бъде
лишена от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. Размера
на този период съдът определи изхождайки от горепосочените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства и най-вече отчитайки тежестта на
конкретното извършено престъпление и неговите обществено опасни последици-
настъпилата смърт на велосипедист.
С така определеното наказание, по вид и размер, с минималния изпитателен
срок и лишаване от правоуправление за посочения период от време, ще се постигнат
целите на генералната и лична превенция. Подсъдимата ще може да преосмисли
поведението си занапред, ще се постигне превъзпитаващ ефект спрямо нея и в
същото време ще й се даде възможност да продължи да упражнява професията си и
да полага грижи за семейството и трите си деца, като наред с това ще й бъде
отнета възможността на управлява МПС и така да бъде заплаха за движението по
пътищата. Това наказание се явява адекватно на обществената опасност на дееца и
на конкретното извършено от него, отчитайки факта, че се касае за непредпазливо
деяние.
На основание чл.59 от НК следва да бъде зачетено времето, през което
подсъдимата е била лишена от възможността да управлява МПС по административен
ред.
С оглед изхода на делото подсъдимата
дължи направените по делото разноски в хода на предварителното производство- в
размер на 327,12 лева в полза на ОД на МВР-Русе. В хода на съдебното следствие
не са направени разноски, поради което не се следват такива.
Мотивиран
така съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: