Р Е Ш Е Н И Е
№411
град Велико
Търново,18.1.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - град Велико
Търново, VІІІ - ми състав, в съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря С.Фъртунска и прокурор от
Окръжна прокуратура Велико Търново С.И., разгледа докладваното от съдия
Костова административно дело № 91/2022 г. по описа на съда, и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 156 - 161 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по
жалба на Н. В. Д. *** против Ревизионен акт РА№ Р-04000421001844-091-001/12.11.2021г.
на орган по приходите към ТД на НАП
В.Търново, в частта потвърдена с Решение
№7/28.1.2022г. на Директор на ДОДОП – Велико Търново, в която са определени следните допълнителни
задължения: ДДС за периодите от 01.03.2016 г. до 28.02.2017 г.; от 01.09.2017
г. до 30.04.2020 г.; от 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 01.01.2021 г. до
28.02.2021 г. общо в размер на 130333.53 лв. и лихви в размер на 33382,42 лв.;
надвнесен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите
от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. общо в размер на минус (-) 9180,00 лв. и
дължими лихви в размер на 22,60 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г. в размер на 99429,00 лв. и лихви в f* размер на 20399,54 лв.; вноски за ДОО за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. общо в размер на 8690,88 лв. и лихви в размер на
770,70 лв.; вноски за 30 за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. и от
01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. общо в размер на 7083,12 лв. и лихви в размер на
1510,19 лв., както и вноски за ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2020 г. общо в размер на 2936,11 лв. и лихви в размер на 260,36 лева.,
В жалбата до съда се правят оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на
РА, поради което е установена невярна фактическа обстановка по спора и е
прието, че са налице обстоятелства, предвидени в нормата на чл.122, ал.1 от ДОПК, които обосновават облагане по особения ред чрез аналог. Като такива
нарушения са посочени : чл. 37 от ДОПК,у чл.3, ал.1 е ал.2 ал.3 от ДОПК, не са
събрани всички допустими и относими към правния спор доказателства, не е
извършена насрещна проверка, а събраните такива не са ценени в тяхната
съвкупност. По този начин е било допуснато грубо нарушение на процесуалните
норми, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и само по себе си
се явява основание за отмяна на РА. Събраните от трети лица писмени
доказателства, такива от „Еконт „ООД,“Български пощи“ЕАД, и др. представляват
таблици в съответен формат, които не отговарят на изискванията за писмени
такива, не кореспондират с първични документи, които да обосновават реалност и
облагаемост на съответните доставки.- стр. 455 до стр. 487 от РД. При наличие
на едни и същи факти- липса на оригинални документи органът по приходите прави
два различни извода: досежно разходите, съответно не ги признава,а досежно
приходите- приема, че са налице облагаеми доставки, поради което е нарушен и
основният принцип в счетоводството за съпоставимост на приходите и разходите.
В резултат на всички това се е стигнало до неверния
извод, че са налице укрити доходи по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК,
макар жалбоподателят да не е имал задължението да води счетоводна отчетност.
Макар в чл. 124, ал.2 от ДОПК да се сочи, че фактическите констатации в РА,
издаден на основание чл.122 от ДОПК се считат за верни, до оборването им, това
не означава, че същите не следва да бъдат доказани. Неверен е и извода, че
жалбоподателят е осъществявал независима икономическа дейност, поради което
следва да се приложи чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.
След като неправилно са определени подоходните данъци по ЗДДФЛ, то
неправилно са определени и задълженията за ЗЗО и ДОО, доколкото не е установено
, че доходите са такива от трудова дейност. След като жалбоподателят не е
регистриран като задължено лице по ЗДДС и
изводът за наличие на независима икономическа дейност също е неправилен,
то същият не дължи определените му с РА задължения по ЗДДС. С оглед на всичко
изложено намира, че е нарушен и материалния закон, поради което РА се явява
незаконосъобразен. От съда се иска да отмени обжалваната потвърдена част от РА,
като се присъдят и направените по делото разноски. В о.з. се представлява от ***
П., която поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания.
Представя подробна писмена защита.
Ответникът по жалбата – Директорът
на ДОДОП – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител
юк Н. заема становище за неоснователност на така подадената жалба. Считат, че
РА е валиден и законосъобразен, като при постановяване на решението следва да
се вземат предвид и мотивите в потвърдителното решение на ДОДОП. Представя
подробно писмено становище. Претендира заплащането на разноски, представляващи ***ско
възнаграждение, за което представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Представителят на ВТОП намира
подадената жалба за неоснователна и недоказана и като такава предлага същата да
бъде отхвърлена. Изложената фактическа обстановка в него е правилна и се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Счита, че същите безспорно
доказват предпоставките за извършване на ревизията по особения ред, които не са
оборени в хода на съдебното производство. Намира, че правилно са определени
данъчните задължения, поради което предлага да се отхвърли така подадената
жалба.
Административен съд - Велико
Търново, осми състав, като прецени доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
Оспорваният РА в частта – предмет
на настоящото производство, е издаден след като е проведена данъчна
ревизия, възложена със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- 04000421001844-020-001/30.03.2021 г., връчена на
ревизираното лице по електронен път на 31.03.2021 г., която е изменена със
Заповеди за изменение на ЗВР № Р-04000421001844- 020-002/01.04.2021 г.,№
Р-04000421001844-020-003/20.05.2021 г. и № Р-04000421001844- 020-004/21.06.2021
г. Предметът на ревизията е за определяне на следните задължения на Н.В.Д.: ДДС
за периодите от 29.02.2016 г. до 28.02.2021 г., данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2020- г., годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 01.01.2015 г. др 31.12.2020 г., вноски за ДОО и
ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020
г., и вноски за 30 за самоосигуряващи се лица за периода от 01.01.2015 г.
до31.12.2020 г. Горепосочените ЗВР и ЗИЗВР са издадени от упълномощени от
Директор на ТД на НАП В. Търново длъжностни лица, определени със следните
Заповеди: № 6/3.1.2017г, № 428/19.7.2013г.
За резултатите от ревизията е
съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04000421001844-092- 001/13.09.2021 г.,
който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК, е неразделна част от обжалвания РА. След подадена молба от жалбоподателя и Уведомление за продължаване на срока за
подаване на възражение № Р-04000421001844-РУС-001/01.10.2021 г., срещу РД е
подадено писмено възражение по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК с вх. №
22962/29.10.2021 г. при ТД на НАП В. Търново, без приложени доказателства към
него, като същото не е прието за основателно от органите по приходите и е
издаден процесния РА, с който на жалбоподателя са определени следните допълнителни
задължения (разлика между установените при ревизията - колона 4 на Таблица 1 на
РА и декларираните от ревизирания субект задължения - колона 6): ДДС за
периодите от 01.03.2016 г. до 28.02.2017 г., от 01.09.2017 г. до 30.04.2020 г„
от 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г. и от 01.01.2021 г. до 28.02.2021 г. общо в
размер на 130333,53 лв. и лихви в размер на 33382,42 лв.; надвнесен данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2019 г. до
31.12.2020 г. общо в размер на минус (-) 8955,00 лв. и дължими лихви в размер
на 57,66 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 01.01.2015
г. до 31.12.2020 г. общо в размер на 118761,00 лв. и лихви в размер на 23725,49
лв.; вноски за ДОО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. общо в размер
на 8690,88 лв. и лихви в размер на 770,70 лв.; вноски за 30 за периодите от
01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. и от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. общо в
размер на 7083,12 лв. и лихви в размер на 1510,19 лв., както и вноски за ДЗПО-
УПФ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. общо в размер на 2936,11 лв. и
лихви в размер на 260,36 лв., които са предмет на обжалване в настоящото
производство.
Относно ревизираните периоди по
ЗДДС от 01.03.2017 г. до 31.08.2017 г., от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. и от
01.12.2020 г. до 31.12.2020 г.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17
от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г.; 30 за самоосигуряващи
се лица за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.. при ревизията не са
установени допълнителни задължения, и РА в тази част е влязъл в сила.
След извършено прихващане с РА и
след като са взети предвид внесените от лицето суми,с РА са определени следните
задължения за внасяне: ДДС в размер на 128167.11 лв.и лихви в размер на 33382,42
лв., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 370,00
лв. и лихви в размер на 57,66 лв., годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ общо
в размер на 112502,00 лв. и лихви в размер на 23725,49 лв., вноски за ДОО в
размер на 4410,58 лв. и лихви в размер на 770.70 лв., вноски за 30 общо в
размер на 3869,86 лв. и лихви в размер на 1510.19 лв., и вноски за ДЗПО-УПФ
общо в размер на 1490,06 лв. и лихви в размер на 260,36 лв.
В хода на ревизията органите по
приходите са установили, че жалбоподателят е местно физическо лице, по смисъла
на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, което не е подавало годишни данъчни декларации (ГДД)
по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди от 2015 г. до 2019 г., с които да
декларира получени от него доходи. За 2020 г. е подадена ГДД, в която са
декларирани доходи от трудови правоотношения с данъчна основа в размер на
6219,88 лв. и доходи от друга стопанска дейност с данъчна основа в размер на 98
161,57 лв., или обща годишна данъчна основа в размер на 104 381,45 лв., дължим
данък за довнасяне в размер на 9 325,00 лв. след приспадане на отстъпка в
размер на 490,81 лв. Установено е, че за ревизираните периоди жалбоподателят не
е регистриран като едноличен търговец, но е бил управител и едноличен
собственик на капитала на „ДЕНИМА 2020" ЕООД с ЕИК ..., което дружество е
регистрирано считано от 01.12.2020 г. Работил е по трудови правоотношения в
„ЕКСТРАПАК" ООД с ЕИК ..., „ЛАКТИМА" ЕАД с ЕИК ... и „СМАРТ
ТЕХНОЛОГИИ" ЕООД с ЕИК ..., и не е получавал доходи от извънтрудови
правоотношения. Жалбоподателят не оспорва факта, че през ревизираните периоди е извършвал продажба на стоки, доставяни до
клиентите чрез куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД и чрез „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ" ЕАД, но оспорва извода на органа по приходите, че това се явява
доказателство за наличие на независима икономическа – търговска дейност, която
подлежи на данъчно облагане и че това са укрити доходи по смисъла на чл.122,
ал.1 т.2 от ДОПК.
За целите
на ревизията с Протокол № Р-04000421001844-ППД-001/08.04.2021 г. са приобщени
доказателства, събрани в хода на предходна проверка за установяване на факти и
обстоятелства за периода 2019 г. - 2020 г., документирана с Протокол №
П-04000420163270-073-001/ 04.03.2021 г., които включват връченото му Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №
П-04000420163270-040-001/12.11.2020 г. и представените от него документи с вх.
№ 27114/07.12.2020 г. и вх. № 28552/30.12.2020 г., по описа на ТД на НАП В.
Търново, в т.ч. писмени обяснения , банкови извлечения за периода 2019 г. -
2020 г. от „ПИБ" АД, „БАНКА ДСК" ЕАД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ"
ЕАД и „ЦКБ" АД от сметки на ревизираното лице. В тези обяснения с вх. № 27114/07.12.2020 г.
жалбоподателят твърди, че пратките чрез
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД не съдържат продадени стоки, а само изготвени от него указания за ползване и
експлоатация на различни уреди и приспособления, навигационни карти за
автомобили, произведени до 2005 г., схеми за лаптопи и други подобни, записани
на компактдискове, като за това е получавал заплащане от различни клиенти.
Използвал е електронната платформа на EBAY за публикуване на обяви и получаване на заплащане в
качеството на ползвател, като постъпленията от тази платформа са били по
личните му банкови сметки. Освен това същият е ползвал различни електронни адреси, които не са актуални и не е считал, че извършваните
от него услуги представляват търговска дейност. Впоследствие регистрирал фирма „ДЕНИМА 2020" ЕООД, чрез която да
продължи дейността си, но не е закупувал респ. продавал стоки, а
единствено празни дискове, на които
записвал подбраната лично от него информация, за което няма фактури. Към
писмените обяснения с вх. № 285f 2/3().12,.2020 г, е представено единствено копие
на стокова разписка от 17.06.2020 г. за закупени дискове, издадена му от „МАКС
МЕДИЯ-2007" ЕООД, както и писмо от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД с изх. № 94-М-299-1/22.12.2020 г„ без
приложения № 1 и № 2 към писмото.
В хода на ревизията на жалбоподателя
са връчени четири броя Искания за представяне на документи и писмени обяснения
от задължено лице (ИПДПОЗЛ).
С първото
ИПДПОЗЛ № Р-04000421001844-040-001/31.03.2021 г. органите по приходите са
изискани всички документи за получени доходи, документи за покупки/продажби на
движими и недвижими имущества, платежни документи за изплатени и получени
парични средства, документи за получени/предоставени заеми, пътувания в
чужбина, разходи за издръжка на живот, справки по образец, доказателства за
разполагаеми парични средства в брой в началото и края на всеки от ревизираните
периоди, и други, всички касаещи периода 2015 г. - 2020 г. Изрично са изискани
и документи и писмени обяснения за основанието на получените от него парични
преводи и наложени платежи чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, конкретно описани в
таблици, включително информация относно предназначението на изпратените
куриерски пратки, документи и доказателства за произхода на материалите и
стоките, които са изпратени. В отговор на това ИПДПОЗЛ, по електронен път на
22.04.2021 г. чрез системата на НАП - ИС Контрол, са представени документи за
получени доходи от трудови
правоотношения от „ЕКСТРАПАК" ООД, „ЛАКТИМА" ЕАД и „СМАРТ
ТЕХНОЛОГИИ" ЕООД; Договор за покупко-продажба на МПС от 11.07.2017 г. и
свидетелство за регистрация на МПС; справки по образец, като останалите
документи не са приложени. В писмените
обяснения е посочено, че част от купуваните и продавани вещи са за лично
потребление, което е взето предвид от органа по приходите и същите с посочено
предназначение „лична вещ“ не са взети предвид при определяне на данъчните
задължения.
С второто ИПДПОЗЛ №
Р-04000421001844-040-002/18.05.2021 г. са изискани писмени обяснения и
документи относно това в кой сайт и домейн на EBAY е извършвана от него електронна търговия, както и e-mail, с който е направена регистрацията и
са използвани EBAY и PAYPAL, документи и обяснения за платени
разходи към EBAY; документите, които са предоставени
от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД във връзка с писмото (изх. № 94-М-299-1/22.12.2020
г.), представено при проверката за установяване на факти и обстоятелства;
документи и обяснения за основанието на получените от ревизираното лице преводи
по банков път чрез системата за електронни плащания PAYPAL; доказателства за основанието за
получените през всички ревизирани периоди парични преводи по банковите му
сметки, за които в банковите извлечения като наредители са посочени физическите
лица П.П., М.А., И.К., Р.М., Б.Д., П.С.. Х.Ж., М.М., П.И., В.Д.и М.Л.;
документи за направени разходи във връзка с осъществяваната дейност, и други,
конкретно посочени във връченото ИПДПОЗЛ. В отговор на това ИПДПОЗЛ. чрез ИС
Контрол, са представени писмени обяснения от жалбоподателя, без приложени
документи, че не е извършвал търговска дейност чрез електронен магазин, като е
осъществявал продажби на дискове само за периода м. март 2019 г. - м. декември
2020 г. чрез платформата за обяви eBay, без да
има регистрация за потребител. Посочил е, че е декларирал за 2020 г. всички получени
от него доходи , за което е подал ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ в законовите срокове. Чрез посочената платформа плащането е
ставало чрез системата PAYPAL, като със сумите са били захранвани негови лични
сметки в български банки. Не е могъл да посочи електронните адреси, чрез
които е осъществявал дейността си, тъй като те вече не са били актуални, както
и че и не разполага с информация за предоставени документи от „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ" ЕАД. Относно основанието на получените парични преводи по банковите
му сметки от физическите лица е посочил само, че са във връзка с извършваната
от него дейност - продажба на стоки. За предходните периоди 2015 г. и 2016 г. е
обяснил, че посочената в т. 8 от
искането сума представлявала приход от продажба на пощенски марки с
нумизматична стойност, собственост на неговия баща, лични колекции на картинки
от дъвки, колекционерски метални колички, значки, кибрити, картички,
календарчета, грамофонни плочи, празни аудио касети, празни видеокасети и други
лични или наследствени негови колекции. Към обяснението не са приложени писмени
доказателства.Освен това съпругата му Й.Н.Д.,
е получавала сумите от негово име и за
негова сметка. С писмо изх, №
1646/09.12.2021 г., по описа на Дирекция ОДОП В. Търново, от жалбоподателя са
повторно изискани идентификационни данни на
лицата, извършвали парични
преводи по банковите му сметки; доказателства за основанието за получаване на
паричните преводи от тези лица, информация по какъв начин са свързани с
извършваната стопанска дейност, подписани документи между него и тези лица договори, споразумения, пълномощни и
други; копия на приложения № 1 и № 2 към писмо изх. № 94-М-299-1/22.12,2020 г.
от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД: доказателства относно регистрацията на
ревизираното лице в системата за електронни плащания PAYPAL (в т.ч. имейли), извлечения и други
документи за извършените парични трансфери чрез тази система през ревизираните
периоди. Такива доказателства не са приложени към представената в Дирекция ОДОП
В. Търново Молба с вх. № 2101/23.12.2021 г.
С ИПДПОЗЛ
изх.№ Р-04000421001844-040-004/07.06.2021 г. в хода на ревизията от
ревизираното лице е изискано да представи информация и документи за конкретно
посочени плащания, касаещи банковите сметки на лицето в „БАНКА ДСК" ЕАД и
„ЦКБ" АД, информация за извършени банкови преводи от Мая Любенова Лучева,
и други. В отговор на това искане, с вх. № 13196/21.06.2021 г. по описа на ТД
на НАП В. Търново, от лицето са представени само писмени обяснения, че
посочените плащания не били свързани с осъществяваната от него дейност, а М.Л.
е действала от негово име и за негова сметка във връзка със стопанската му
дейност.
С ИПДПОЗЛ №
Р-04000421001844-040-005/29.06.2021 г. от жалбоподателя са изискани информация и документи за
конкретно посочени плащания, касаещи кредитна бяла карта, издадена му от „АКСЕС
ФАЙНАНС" ООД, доказателства за основанието на получени 4 броя преводи от
акаунта му в PAYPAL, доказателства за основанието на
получени и извършени плащания към/от сайта WWW.ALlEXPRESS.COM/LONDON и други.В отговор с вх. № 15051/13.07.2021 г. по описа
на ТД на НАП В. Търново от него са депозирани
писмени обяснения, че плащанията, свързани с кредитната карта, издадена
от „АКСЕС ФАЙНАНС" ООД, представлявали абонаменти за покупка на стоки и
извършени разходи, свързани с извършваната от него стопанска дейност. Чрез PAYPAL прехвърлял и негови лични средства
в т.ч.посочените 4 броя преводи в ИПДПОЗЛ за погасяване на вноски по кредитната
му карта и същите не били свързани с търговската му дейност, които обяснения са
приети от органите по приходите. От сайта ALIEXPRESS правел покупка на стоки с цел
продажбата им, като сумите били нареждани от бялата карта и всички документи в
тази връзка се намирали в търговската банка, предоставила му кредитната карта.
Посочил е, че писмото на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД удостоверява
изпратените от него пратки, свързани с търговската му дейност, като ставало
въпрос за направени от него разходи за изпращане на пратките, които разходи
иска да му бъдат признати, както и разходите, направени от него към собственика
на „МАКС МЕДИЯ-2007" ЕООД - Я.Н., тъй като били за покупка на дискове,
които впоследствие реализирал на пазара.
С
посоченото по-горе писмо изх. № 1646/09.12.2021 г., по описа на Дирекция ОДОП
В. Търново, повторно от жалбоподателя
са изискани доказателства относно
писмените обяснения, дадени във връзка с ИПДПОЗЛ № Р-04000421001844-040-005/29.06.2021
г.. че чрез системата PAYPAL е прехвърлял и негови лични средства за погасяване на
вноски по кредитната карта, поради което
същите не са свързани с търговската дейност, но такива не са ангажирани
.
В хода на
ревизията са връчени Искания за представяне на документи, сведения и писмени
обяснения от трети лица (ИПДПОТЛ) № Р-04000421001844-041 -004/01.04.2021 г„ №
Р- 04000421001844-041-082/16.04.2021 г. и № Р-04000421001844-041-087/28.04.2021
г. на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД. От дружеството са изискани справки за
изпратени/получени пратки от жалбоподателя. доказателства за получените от него
суми от наложени платежи и парични преводи, копия на първични документи за
изплатените му суми. документи за платените куриерски услуги. В резултат са
получени отговори с вх. № 3277# 10/09.04.2021 г., вх. № 3277#22/27.04.2021 г. и
вх. № 3277#24/18.05.2021 г., по описа на ТД на НАП В. Търново, офис Ловеч,
описани на стр. 239-240 от РД, подписани с КЕП, към които са приложени
изисканите справки във вид на екселски файлове с описание на таблиците в тях,
първични документи, които органите по приходите са анализирали в мотивната част
на РД. С писмо от 27.04.2021 г. е представено и копие на пълномощно от
10.12.2014 г., с което жалбоподателят
упълномощава „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД да получава от негово име и за
негова сметка наложени платежи и пощенски парични преводи в брой, които
впоследствие да внася по негова банкова сметка *** „ЦКБ" АД. В така
представените документи се съдържа подробна и конкретна информация за изпратени
и получени пратки , информация за получени наложени платежи и парични преводи
от ревизираното лице за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г., както и
копия на документи, доказващи изплащането в брой на суми по наложен платеж и
парични преводи -електронни изявления; разписки за доставка на пощенска пратка
и за изплатени суми.
При
ревизията са връчени ИПДПОТЛ № Р-04000421001844-041-009/01.04.2021
г. и № Р- 04000421001844-041-088/10.05.2021 г. на трети лица - „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ" ЕАД, с които са изискани справки за лицата, извършили преводи в лева
и валута на жалбоподателя, справки за изпратените/получените пощенски пратки от
ревизираното лице, първични документи в тази връзка, сключени договори с лицето
и други. Получени са отговори вх. № 3277#15/14.04.2021 г. и вх. №
3277#25/25.05.2021 г„ по описа на ТД на НАП В. Търново, офис Ловеч, към които
са приложени екселски файлове и първични документи, посочени подробно в
констатациите на ревизионния доклад (стр. 232-234). Съгласно предоставената
информация, жалбоподателят през 2017 г.
е получател на 5 броя парични превода на обща стойност 346,10 лв.
Кореспондентските пратки били подавани лично от него, тъй като не е имал
сключен договор с дружеството. С писмо
изх. № 1645/09.12.2021 г., по описа на Дирекция ОДОП В. Търново, от „БЪЛГАРСКИ
ПОЩИ" ЕАД са изискани заверени копия на приложения № 1 и № 2 към
представеното от жалбоподателя писмо изх. № 94-М-299-1/22.12.2020 г. от
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, които не са представени.
За
установяване на приходите респ. разходите на жалбоподателя в хода на ревизията органите по приходите са
изпратили Искания за представяне на документи и обяснения и от множество други
трети лица, по които са получени отговори. С Искане за извършване на действия
от други контролни органи от ОД на МВР Велико Търново са изискани доказателства
за извършени покупки/продажби на МПС
както и дати на напускане и завръщане в страната на лицето, за което е
получен е отговор с вх. № 3277#21/22.04.2021 г., по описа на ТД на НАП В.
Търново, офис Ловеч. „МАКС МЕДИЯ-2007"
ЕООД е депозирала отговор, че през
периода 01.01.2015 г. - 28.02.2021 г. дружеството не е имало търговски
взаимоотношения с физическото лице, не му е
издавало фактури, същият е работил в качеството на представител на други
търговци. Установено е, че през ревизираните периоди жалбоподателят е
притежавал банкови сметки в „ПИБ" АД, „БАНКА ДСК" ЕАД. „РАЙФАЙЗЕНБАНК
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, „ЦКБ" АД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, от които банки
е предоставена информация (банкови извлечения) за получени и платени парични
средства по банков път. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на
лица, относно покупко- продажба на МПС, както следва : А.И.Б.(ПИНП № П-
22221921076478-141-001/21.05.2021 г.), П.Д.Б.(ПИНП № П- 04000421076544-141-001/25.05.2021
г.) и „ДЕНИМА 2020" ЕООД (П-04000421098425- 141-001/28.06.2021 г.; относно
договори за заем - Н.С.Н.(ПИНП № П-22221521089040-141 -001 /18.06.2021
г).Извършена е насрещна проверка и на лицето Я.П.Н.(ПИНП № П-
22221521089032-141-001/23.06.2021 г.), във връзка с извършени от
жалбоподателя през периода 2019 г. -
2020 г. парични преводи по банковата му сметка. Това лице е обяснило, че в
качеството си на ЕТ БРИЗ Я.Н.“ е
извършвал дейност покупко- продажба на дискове, а впоследствие като собственик
и управител на „МАКС МЕДИЯ-2007" ЕООД. Жалбоподателят е бил представител
на дружествата „СМАРТ ТЕХНОЛОГИИ" ЕООД и „ДЕНИМА 2020" ЕООД, и в това
качество е получавал суми. Съгласно обяснението, банковите преводи между ФЛ –
жалбоподател и Я.Н.са се отнасяли за
продажба на лично имущество - стари дискове и опаковки. За това и за
твърдението, че прехвърляното имущество
представлява нереализирана стока, останала след преустановяване
дейността на ЕТ „Бриз-Я.Н." не са ангажирани доказателства, приложена е
единствено справка за фактури, издадени
на ЕТ „Бриз-Я.Н." за покупка на дискове през периода 2005 г. - 2006 г.
На „АКСЕС
ФАЙНАНС" ООД е връчено ПИНП № П- 22222521090669-141-001/24.06.2021 г.,
като е установено, че е сключен между тези страни договор за кредит „Бяла
карта" от 03.12.2015 г, като органите по приходите са взели предвид
внесените и изтеглените суми в брой от ревизираното лице, както и прехвърлените
от него парични средства.
След като
органите по приходите са установили горепосочената фактическа обстановка въз основа на събраните
и анализирани доказателства, то същите са формирали извод за наличие на
обстоятелство по смисъла на чл. 122. ал. 1, т. 2 от ДОПК: данни за укрити приходи
или доходи. Макар за ревизирания период от 2015-2019г. жалбоподателят да не е
бил регистриран като ЕТ, същият е извършвал търговска дейност по смисъла на
чл.1, ал.2 от ТЗ, при което стоките са изпращани чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД и
чрез „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД (платформата EBAY), и плащанията по тези договори са чрез наложени платежи и парични преводи, а по
банковите му сметки са постъпвали парични средства от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД
и от системата за електронни плащания PAYPAL.
Освен това
органът по приходите е намерил, че е налице и второ обстоятелство за периодите
от 2015 г. до 2019 г. по смисъла на чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК, а именно от
жалбоподателя не са подадени ГДД,
въпреки получаваните от него за този период доходи от стопанска дейност.
Поради
липсата на заведена счетоводна отчетност и непредставяне на счетоводни регистри
и отчети е прието, че е налице и
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, доколкото не са депозирани първични документи по смисъла на чл. 4, ал. 1
от ЗСч, счетоводни регистри, сметкоплан и др.,
За това, че
са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и основата за облагане по
ЗДДС и ЗДДФЛ и за определяне на задължителни осигурителни вноски ще бъде
определена по реда на чл. 122 от ДОПК, жалбоподателят е уведомен писмено, в
изпълнение на чл. 124, ал. 1 от ДОПК с Уведомление № Р-04000421001844-113-
001/03.06.2021 г. Връчено му е Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-
04000421001844-139-001/03.06.2021 г., както и ИПДПОЗЛ № Р-04000421001844-040-
003/03.06.12.2021 г., с което е изискано представянето на декларация за
имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди от 2015
г. до 2020 г., но такава не е представена.
След анализ
на относимите обстоятелства по чл. 122.
ал. 2, т.т. 1, 2, 3. 4, 8. 10 и 15 от ДОПК, както следва:вида и характера на
фактически осъществяваната дейност;платените данъци, мита, такси, вноски и
други публични вземания - платени ЗОВ;движението и остатъците по банковите
сметки:официалните документи и документите с достоверни данни;брутните
приходи/доходи (оборота);сключени договори от лицето във връзка с осъществяване
на дейността му;получените и извършените доставки и упражненото право на
данъчен кредит, органите по приходите са определили данъчна основа по аналог.
По конкретно данъчните основи за ревизирания период, формирани по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК
са годишна такива по смисъла на чл. 28
от ЗДДФЛ и е определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (15 на сто) и лихви
върху него, по периоди, както следва:
- за 2015 г. данъчна основа в размер
на 41 730,68 лв., представляваща разлика между установените неотчетени и
недекларирани приходи от продажби в размер на 46 763,31 лв. сума от продажби
чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД наложени платежи и парични преводи в размер на
11015,00 лв. и преводи чрез PAYPAL в размер на 35748,31 лв., признатите при ревизията
разходи в размер на 4061,16 лв. и задължителни осигурителни вноски в размер на
971,47 лв. (вноски за ЗО), дължим данък в размер на 6259,00 лв. и лихви в
размер на 3512,39 лв.;
- за 2016 г. данъчна основа в размер
на 42026,32 лв., представляваща разлика между установените неотчетени и
недекларирани приходи от продажби в размер на 51289,99 лв. (сума от продажби
чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД в размер на 3417,00 лв. и преводи чрез PAYPAL в размер на 47872,99 лв.).
признатите при ревизията разходи в размер на 8271,22 лв. и задължителни
осигурителни вноски в размер на 992,45 лв. (вноски за ЗО), дължим данък в
размер на 6303,00 лв. и лихви в размер на 2899,61 лв.:
- за 2017 г. данъчна основа в размер
на 85778,04 лв., представляваща разлика между установените неотчетени и
недекларирани приходи от продажби в размер на 103552,25 лв. (сума от продажби
чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД в размер на 2795,50 лв., преводи чрез PAYPAL в размер на 100410,65 лв. и приходи
от рекламации от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД в размер на 346,10 лв.) и признати
разходи в размер на 17774,21 лв. (за 2017 г. при ревизията няма определени
осигурителни вноски да ЗО), дължим данък в размер на 12866,00 лв. и лихви в
размер на 4617,83 лв.;
- за 2018 г. данъчна основа в размер
на 179675,39 лв., представляваща разлика между установените неотчетени и
недекларирани приходи от продажби в размер на 212605,36 лв. (сума от продажби
чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД в размер на 858,25 лв. и преводи чрез PAYPAL в размер на 211747,11 лв.),
признати разходи в размер на 32344,97 лв. и задължителни осигурителни вноски в
размер на 585,00 лв. (вноски за ЗО), дължим данък в размер на 26951,00 лв. и
лихви в размер на 6940,44 лв.;
- за 2019 г. данъчна основа в размер
на 237713,10 лв., представляваща разлика между установените неотчетени и
недекларирани приходи от продажби в размер на 258775,86 лв. (сума от продажби
чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД в размер на 270,00 лв. и преводи чрез PAYPAL в размер на 258505,86 лв.),
признати разходи в размер на 12815,09 лв. и задължителни осигурителни вноски в
размер на 8247.67 лв. (вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО), дължим данък в размер на
35656,00 лв. и лихви в размер на 4952.62 лв.:
- - за 2020 г. данъчна основа в
размер на 204845,07 лв.. представляваща разлика между установените неотчетени и
недекларирани приходи от продажби в размер на 216320,71 лв. (преводи чрез PAYPAL), признати разходи в размер на
3449,56 лв. и задължителни осигурителни вноски в размер на 8026,08 лв. (вноски
за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО), дължим данък в размер на 30726,00 лв. и лихви в размер
на 802,60 лв. При изчисляването на лихвите е взето предвид, че от лицето е
внесен данък по ГДД за 2020 г. в размер на 9325,00 лв.
Органите по
приходите са приели, че през ревизираните периоди лицето е извършвало търговска
дейност, по смисъла на чл. 1, т. 1 от Търговският закон: продажби на стоки,
доставяни чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД
и „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД. Доколкото жалбоподателят е извършвал
организирането и управлението на търговската си дейност за свой риск, то
това се явява трудова дейност, от която
лицето черпи облаги - получава постоянен доход и дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Органите по приходите са приложили
чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, който визира, че
физическите лица, извършващи дейност като еднолични търговци, независимо
дали са регистрирани по Търговския закон, се третират като данъчно задължени
лица, които формират данъчната основа за доходите по реда, по който тя се
определя за регистрираните търговци. Жалбоподателят е извършвал търговска дейност
системно за целия ревизиран период, поради което тази дейност е установена като
стопанска дейност. Органът по приходите освен това е приел, че сделките са били
търговски, доколкото не са служили за задоволяване на лични нужди, изключени са
били такива, не са били инцидентни.Органът по приходите съгласно чл. 12 от ЗДДФЛ е определил , че на данъчно
облагане подлежат доходите от всички
източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с
изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон чл. 13 от ЗДДФЛ, каквито в конкретния казус не са установени.
Органите по
приходите са изложил в РА, както и в потвърждаващото го решение на ДОДОП
подробни мотиви за това, че твърденията за продажба на пощенски марки с
нумизматична стойност, собственост на неговия баща, лични колекции на картинки
от дъвки, колекционерски метални колички, значки, кибрити, картички,
календарчета, грамофонни плочи, празни аудио касети, празни видеокасети и други
лични или наследствени негови колекции,не се явяват доказани, напротив в предоставените справки от „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС" ЕООД е посочено, че пратките,
изпращани през 2015 г. и 2016 г.,
включват дискове, карти за навигация, аксесоари за автомобили и кутии, същите
са представени подробно в табличен вид на стр. 258-291 от РД. Той не е
кредитирал дадените обяснения от родителите на жалбоподателя, доколкото същите
представляват частни свидетелстващи документи, които нямат удостоверителна сила
спрямо сочените в тях обстоятелства и липсват други такива, които да потвърждават
фактите.
Относно
приходите от изпращани от жалбоподателя
стоки чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, органите по приходите са установени
документално на база представените от дружеството доказателства и от банковите
извлечения на ревизираното лице от „ЦКБ" АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД и
„БАНКА ДСК" ЕАД, съдържащи записи за получени парични преводи по куриерски
пратки и получени суми по наложен платеж от Н.Д., съответно в размер на: 1 015,00 лв. за 2015 г., 3417,00 лв. за 2016 г„
2795,50 лв. за 2017 г„ 858,25 лв. за 2018 г. и 270,00 лв. за 2019 г.
Конкретните данни са посочени в табличен вид, в годишен аспект на страници
258-328 на РД. В таблиците се съдържат данни за номерата и датите на
товарителниците, издадени от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, номерата на електронните
изявления за получаване на суми, вида на пратката, нейният получател, сумата на
наложения платеж, дата на плащане (в брой или по банков път), които данни са
анализирани от органите по приходите. Относно начина на изплащане на паричните
преводи и сумите по наложен платеж от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД - по банков път
и в брой, органите по приходите са взели предвид писмените обяснения с вх. №
3277# 10/09.04.2021 г. на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД, дадени във връзка с
ИПДПОТЛ № Р-04000421001844-041-004/01.04.2021 г. От таблиците в Excel е видно, че когато плащането към Н.Д.
е по банков път. в колона „Офис на изплащане" е записано „Управление
Русе", а във всички останали случаи, плащането е в брой. В хода на
ревизията е установено също, че малка част
от първичните документи от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД за плащане на суми в брой
не са подписани като получател от Н.Д.. а от неговата майка - Й.Н.Д., за което
е представено валидно пълномощно.
Друга част
от приходите на жалбоподателя, представляващи получени от него парични преводи
чрез системата за електронни плащания PAYPAL, също са установени документално - въз основа на
събраните при ревизията извлечения от банковите сметки на ревизираното лице в
„ПИБ" АД, „БАНКА ДСК" ЕАД, „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
„ЦКБ" АД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД. Същите са съответно в размер на:
35748,31 лв. за 2015 г., 47872,99 лв. за 2016 г„ 100410,65 лв. за 2017 г.,
211747,11 лв. за 2018 г., 258505,86 лв. за 2019 г. и 216320.71 лв. за 2020 г.
Конкретните данни са посочени в табличен вид по години на страници 333-375 на
РД. В таблиците се съдържат данни за конкретната банкова сметка, ***,
стойността и основанието на получения превод.
Органите по приходите са установили че през
ревизираните периоди са изпращани
пратки колетни до различни лица с адрес извън територията на
страната, кореспондиращо на обяснението му , че е извършвал чрез онлайн
платформа EBAY продажби и плащания платежния
оператор PAYPAL, от събраната информация от
„БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД. Следователно за
периода от 01.01.2019 г. до 28.02.2021 г. същият е подател на 753 броя
кореспондентски пратки, 21816 броя малки пакети и 8 броя печатни произведения,
всички без услугата наложен платеж.
Органите по
приходите са установили, че жалбоподателят
през 2017 г. е получил приходи от рекламации общо в размер на 346,10 лв.
от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД. Доказателствата за това са представените от
дружеството документи с вх. № 3277#15/14.04.2021 г„ във връзка с връченото му
ИПДСПОТЛ № Р-04000421001844-041 - 009/01.04.2021 г. Установено е, че Н.Д. е
получател на 5 броя парични превода, за които има издадени разписки, подписани
от лицето.
Органите по
приходите са определили разходи относно търговската дейност съответно в общ размер на: 4061,16 лв. за
2015 г., 8271,22 лв. за 2016 г., 17774,21 лв. за 2017 г., 32344,97 лв. за 2018
г., 12815,09 лв. за 2019 г. и 3449,56 лв. за 2020 г. Те включват платените на
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД суми за
куриерски услуги, както следва: в размер на 9,27 лв. за 2015 г„ 37,01 лв. за
2016 г„ 6,42 лв. за 2017 г., 12,26 лв. за 2018 г., 3,78 лв. за 2019 г. и 4,75
лв. за 2020 г. Включени са и разходи в размер на 167,24 лв. за 2015 г., 230,29
лв. за 2016 г., 412,73 лв. за 2017 г. и 659,34 лв. за 2018 г., представляващи
заплатени суми за куриерски услуги, по
които е получател. Конкретните данни са посочени в табличен вид на страници
276-278; 291-294; 309-312; 319-322; 328 и 330 на РД и в обобщен вид, в годишен
аспект на страници 390-394 на РД. В таблиците се съдържат данни за номера и
датата на товарителниците, вида на пратката, нейният получател, сумата на
услугата. Органите по приходите са взели предвид, че за тези разходи са налице
доказателства, в т.ч. и първични документи, предоставени от „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС" ЕООД.
При определяне
на разходите са включени и разходи за банкови такси, установени въз основа на
събраните банкови извлечения от „ПИБ" АД, „БАНКА ДСК" ЕАД,
„РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД, „ЦКБ" АД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД,
свързани с паричните преводи чрез системата PAYPAL. Същите са в размер на 109,42 лв. за
2016 г., 810,86 лв. за 2017 г., 1495,11 лв. за 2018 г., 1186,38 лв. за 2019 г.
и 774,81 лв. за 2020 г., конкретно посочени в табличен вид на страници 336-375
на РД. В таблиците се съдържат данни за конкретната банкова сметка, ***.
В разходите
са включени и документално обосновани разходи (в т.ч. и чрез първични
документи, предоставени от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД) за покупка на дискове,
кутии, оптично устройство за компютър и други от различни лица, в т.ч. и от Я.Н..
Тези разходи са съответно в размер на: 3884,65 лв. за 2015 г.. 7894,50 лв. за
2016 г., 16544,20 лв. за 2017 г., 30178,26 лв. за 2018 г., 11624,93 лв. за 2019
г. и 20,00 лв. за 2020 г„ конкретно посочени в табличен вид на страници
278-282; 294-296; 312-315; 322-326; 328-330 на РД и в обобщен вид. в годишен
аспект на страници 390-394 на РД. В таблиците се съдържат данни за номера и
датата на товарителниците, вида на пратката, получателят на паричните преводи,
заплатената от Н.Д. сума.
За 2020 г.
органите по приходите са взели предвид като разходи сумата в размер на 2650,00 лв. за закупени от
него дискове. Както беше посочено, за целите на ревизията са приобщени
представените от ревизираното лице писмени обяснения с вх. № 28552/30.12.2020
г.. към което е приложено копие на стокова разписка от 17.06.2020 г. за
закупени дискове, издадена от „МАКС МЕДИЯ-2007" ЕООД на стойност 2650,00
лв, заплатени по банков път. При определянето на разходите за стопанската дейност органите по приходите са се водили от нормите
за документалната обоснованост на стопанските операции, съдържащи се в чл. 10 и
чл. 26, т. 2 от ЗКПО, както и чл. 3, ал. 3 от ЗСч (в сила от 01.01.2016 г).
Като счетоводни разходи за данъчни цели са признати тези, които са документално
обосновани чрез съответните счетоводни документи по смисъла на ЗСч, отразяващи
вярно стопанската операция. Органите по приходите на стр. 331 -332 от РД са
изложили мотиви, че след като не са представени първични документи, касаещи извършени
от лицето разходи за куриерски услуги от „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД, то няма
основание да се признаят такива за данъчни цели. Няма доказателства за други
разходи, както и доказателства за относимостта на такива разходи към
стопанската дейност.
Освен това органите по приходите са приели, че
крайната цена по доставките, е с включен ДДС, поради което размерът на
признатите приходи, касаещи данъчните основи за облагане с годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г.. не е намален с размера на данъка (ДДС) по
всяка от продажбите за периода, за който органите по приходите са установили,
че ревизираното лице е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС и да начислява ДДС
- от 01.03.2016 г. до 28.02.2017 г„ от 01.09.2017 г. до 30.04.2020 г. и от
01.06.2020 г. до 30.11.2020 г..С решението
си ДОДОП след като е анализирал всички доказани факти,приложил е съответния
счетоводен стандарт НСС 18“Приходи“ е приел, че с РА задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на
ЕТ за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2020 г. в размер на 118761,00 лв. и лихви в
размер на 23725,49 лв.,но следва да бъдат потвърдени само задълженията за данък в размер на 99429,00 лв.
(118761,00 лв. минус 19332,00 лв.) и следващите се за него лихви в размер на
20399,54 лв. (23725,49 лв. минус 3325,95 лв.) и да бъдат отменени задълженията
за данък в размер на 19332,00 лв. и съответстващите му лихви в размер на
3325,95 лв.
Органите по приходите са
определили данъчни основи за облагане с
данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г и 2020 г.за което
е извършена съпоставка на притежаваното имущество и
направените разходи с получените доходи за ревизираните периоди и не са
установени несъответствия, съответно не е установено обстоятелство по чл. 122,
ал. 1. т. 7 от ДОПК. Органите по приходите са формирали годишна данъчна основа
по смисъла на чл. 17 от ЗДДФЛ и са определили данък по чл. 48. ал. 1 от ЗДДФЛ
единствено за 2019 г. в размер на 370,00 лв. и лихви върху него в размер на
57.66 лв. Годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за доходите на Н.Д. за
този период включва годишна данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ в размер на
3701,91 лв., която представлява внесени/преведени суми по банковите сметки на
ревизираното лице през 2019 г. в „БАНКА ДСК" АД и „ЦКБ" АД, за които
не са представени доказателства за произхода им. След анализ същите са
квалифицирани от органите по приходите като доходи от други източници, по
смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като не са представени документи относно
основанието за получаването на сумите, както и доказателства, които да водят до
извод, че въпросните суми не следва да бъдат облагани по ЗДДФЛ. За такъв са
приети и постъпилите по банкова с/ка в
ЦКБ суми в размер на 26,28 лева, в размер на 1422,99 лева, 2,64 лева- стр.
430-431 от РД, но тъй като е останало недоказано твърдението на жалбоподателя
,че посочените суми представляват възстановени суми от негови покупки, то
органите по приходите са приели , че постъпилите суми в размер на 1451, 91 лева
също са облагаем доход по смисъла на чл. 35,т. 6 от ЗДДФЛ, такива са за 2019г.
в размер на 145 лева. .
|
|
След като
ДОДОП е приел, че облагаемата годишна данъчна основа за доход от стопанска
дейност като търговец следва да се декларира в приложение № 2 „Доходи от
стопанска дейност като едноличен търговец" към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.и
След като е прието, че декларираните доходи от друга стопанска дейност в размер
на 141 546,84 лева с данъчна основа -98161,57 лева, и е деклариран данък
за довнасяне от 9 325,15 лева и същият е неправилно определен и внесен,
поради което с него е извършено прихващане на други задължения по РА.
С РА са установени и задължения за
ДДС за периодите от 01.03.2016 г. до
28.02.2017 г., от 01.09.2017 г. до 30.04.2020 г., от 01.06.2020 г. до
30.11.2020 г. и от 01.01.2021 г. до 28.02.2021 г. След като жалбоподателят в качеството си на физическо лице,
без да има регистрация по ТЗ , независима икономическа дейност, от която е
получавал редовен доход, то той се явява и данъчно задължено лице по ЗДДС,след
като са налице основанията по чл. 96, ал.5 от ЗДДС за задължителна регистрация
по ЗДДС. Органите по приходите са установили, че за периода от 01.02.2015 г. до
31.01.2016 г. е реализиран облагаем оборот в размер на 51822,82 лв., който е
представен помесечно в табличен вид на стр. 450 от РД, като данните са сбор от
сумите за получени парични преводи по куриерски пратки и от получени суми по
наложен платеж (в брой и по банков път), поради което е подлежал на
задължителна регистрация по чл. 96, ал.1 от ЗДДС. Установено е, че задълженото
лице е следвало да подаде Заявление за регистрация по ЗДДС до 14.02.2016 г.
като лицето е следвало да бъде
регистрирано и да начислява ДДС считано от 29.02.2016 г., тъй като срокът за
издаване на акт за регистрация по ЗДДС би изтекъл на 28.02.2016 г.Към
28.02.2017 г. е отпаднало основанието за задължителна регистрация на
ревизираното лице по ЗДДС, а към 31.08.2017 г. отново е възникнало основание за
задължителна регистрация. Установили, че за периода от 01.09.2016 г. до
31.08.2017 г. Н.Д. е реализирал облагаем оборот в размер на 53862,03 лв.
(таблица на стр. 454 от РД) и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС отново е
подлежал на задължителна регистрация по ЗДДС, като Заявление е следвало да бъде
подадено до 14.09.2017 г., следвало е да бъде регистрирано и да начислява ДДС
считано от 29.09.2017 г., тъй като срокът за издаване на акт за регистрация по
ЗДДС би изтекъл на 28.09.2017 г.
При определяне
на облагаемия оборот на месечна база органите по приходите са взели предвид
разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, съгласно която при продажба чрез
поръчка по пощата или по електронен път данъчното събитие възниква на датата,
на която доставчикът (в случая жалбоподателят) получи плащането. Така са
изчислени сумите от получените парични преводи, изплатените наложени платежи и
банковите преводи на Н.Д. в таблиците на стр. 455-487 от РД, касаещи облагаемия
оборот, съответно задълженията за ДДС.
Установеният
при ревизията оборот по месеци, посочен в таблиците на стр. 455-487 от РД,
представлява данъчна основа по смисъла на чл. 26 от ЗДДС. Съгласно чл. 67, ал.
2 и ал. 3 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено,
че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена,
поради което при облагането по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, ревизиращият
екип е приел, че данъкът е включен в цената. В настоящия случай е налице крайна
цена с включен ДДС, поради което размерът на данъчната основа е определен, като
се спазвани посочените законови норми.
При
определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК органите по приходите
са взели предвид обстоятелството, че ревизираното лице не притежава оригинали на
документи за извършени покупки, поради което не са налице условията на чл. 71,
т. 1 от ЗДДС. Съгласно посочената правна норма, условие за упражняване на право
на приспадане на данъчен кредит е лицето да притежава оригинал на данъчен
документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС.
Освен това не са налице доказателства за извършени покупки от лицето, които да
са използвани за последващите облагаеми доставки.
С оглед
гореизложеното, основите за облагане с ДДС за всички ревизирани периоди са
определени правилно и законосъобразно по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Върху
определените помесечно данъчни основи, на основание чл.102, ал.З, от ЗДДС са
определени задължения за ДДС за периодите от 01.03.2016 г. до 2^,02.2017 г.; от
01.09.2017 г. до 30.04.2020 г.: от 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г. и от
01.01.2021 г. до 28.02.2021 г. общо в размер на 130333.53 лв. и лихви в размер
на 33382,42 лв., като от жалбоподателя не са изложени конкретни възражения в
тази връзка.
С РА са определени и допълнителни
задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за периода от 01.01.2015
г. до 31.12.2020 г.
Органите по
приходите са приели, че след като жалбоподателят е извършвал стопанска дейност,
то същият има статут на самоосигуряващо
се лице по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
В случая
органите по приходите са установили, че жалбоподателят въпреки че е бил длъжен, не е внасял за
ревизираните периоди осигурителни вноски за своя сметка. Във връзка с това са
определили следните допълнителните задължения за ДОО, 30 и ДЗПО- УПФ: вноски за
ДОО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. общо в размер на 8690,88 лв. и
лихви в размер на 770,70 лв.; вноски за 30 за периодите от 01.01.2015 г. до
31.12.2016 г. и от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. общо в размер на 7083,12 лв.
и лихви в размер на 1510,19 лв., както и вноски за ДЗПО-УПФ за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. общо в размер на 2936,11 лв. и лихви в размер на
260,36 лв. След като за ревизираните
периоди, като самоосигуряващо се лице, жалбоподателят е следвало да прави авансови вноски за ДОО, 30
и ДЗПО-УПФ, които са дължими от него, но неплатени, като с оглед спазването на
срока за това са начислени лихви за невнесени в срок авансови осигурителни
вноски.
При
ревизията е взето предвид, че за ревизираните периоди: 26.01.2015 г. -
10.05.2015 г.; 17.04.2016 г. - 26.04.2016 г.; 26.08.2016 г. - 22.11.2016 г. и
13.03.2018 г. - 09.05.2018 г., жалбоподателят като лице по чл. 33, ал. 1, т. 1
от 330, което не е здравно осигурено на основание чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от 330,
дължи здравноосигурителни вноски, съгласно чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО, са
длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от
половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се
лица. определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. От
разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от 330 е видно, че няма изрична препратка
(аналогична на препратката в чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330) към реда по чл. 6, ал.
9 от КСО. Редът за определяне на окончателния размер на месечния осигурителен
доход, регламентиран в чл. 6, ал. 9 от КСО, се отнася само за
само-осигуряващите се лица по смисъла на КСО.След като жалбоподателят е внесъл
дължими здравно-осигурителни вноски, както следва: в размер на 57,94 лв. и лихви
5,03 лв. за 2015 г., и 54,62 лв. и лихви 1,50 лв. за 2016 г., които са взети
предвид при определяне на задълженията за довнасяне с РА. За 2018 г. не са
внесени дължими вноски в размер на 39,10 лв. и лихви в размер на 13,83 лв., и
същите са определени като допълнителни задължения за ЗО за този период.
В хода на съдебното дирене са приобщени всички
писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, всички
съставени електронни документи, приети като веществено доказателство с СД.
От страна на
жалбоподателя са оспорени по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК
подписаните с КЕП справки от трети лица„ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД,
като на жалбоподателя е указано, че в него тежест е да установи
неавтентичността на оспорените доказателства. За таи цел по делото е изслушана
СКЕ, която съдът цени като обективна и безпристрастна и същата установява, че
всички документи, които вещото лице е изследвало са подписани към момента на
създаването им с квалифициран електронен подпис от лицата, които са посочени
като техни автори. Това са изготвени в ЕКСЕЛ формат таблици / справки,
уведомителни писма, разписки, пълномощни , поради което настоящата инстанция
намира, че същите отговарят на изискванията на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, и като
подписани с КЕП същите се явяват и автентични, доколкото са подписани от
посочените в тях лица. Съгласно горепосочените доказателства върху разписките,
пълномощни, съдът изцяло споделя становището на процесуалния представител на
ответник жалба, че доколкото са налице Общи условия за услугите на ЕКОНТ
ЕКСПРЕС ЕООД приети с решение № 348/29.6.2017г. на КРС, и същият се явява
доставчик на пощенски услуги, т.5.2 от
тези условия, подписите на потребителите на услугите могат да бъдат и
електронни подписи, поставени върху електронен вариант на документите, без да е
необходимо тяхното разпечатване на хартиен носител при което софтуерното
приложение, инсталирано на мобилното устройство на куриерите трансформира
собственоръчния подпис на клиент в цифрово графично изражение и го интегрира в
структурата на електроните документи. След като тези подписи имат характера на обикновен електронен подпис, и
стойността на собственоръчно поставени подписи върху хартиен екземпляр.След
като в електроните документи- електроните изявления и разходни касови ордери,
подписани по горния начин, фигурира
подписа на жалбоподателя, или майка му Дюлгерова,надлежно упълномощена, този
факт не се оспорва по делото.
Следователно всички горепосочени доказателства като автентични ще бъдат ценени
по делото в тяхната съвкупност и поотделно. Настоящата инстанция намира, че е спазена разпоредбата на
чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ респ. Чл. 3, ал.35 от Регламент № 910/2014г на ЕП и Съвета
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар дефинира електронния документ като всяко
съдържание в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или
аудио-визуален запис, както по отношение на документите от третите лица, подписани
с КЕП, така и съдържащите се в дисковете
товарителници и документи за плащане, подписани с обикновен подпис, доколкото
саморъчния такъв е преформатиран в ПДФ файл и съобразно горните Общи правила
има стойността на саморъчен подпис. Следва обаче да се посочи, че освен това
самият жалбоподател не оспорва факта, че е изпращал стоки- записана информация
на електронни носители и други, както и размера на получените от него наложени
платежи, суми по банкови сметки, суми по особената с/ка PAY PAL и
други.
По делото са разпитани в качество си
на свидетели родителите на жалбоподателя Ваньо и Йорданка Дюлгерови, които
следва да установят положителния факт, че продаваните от жалбоподателя чрез
тези платформи стоки представляват наследствени колекции марки, календарчета и
други. Настоящата инстанция не кредитира тези показания, тъй като те не са конкретни, противоречат си- единият
посочва 50 класьора другият 200, пряката
заинтересованост по чл. 172 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК, както и липсата
на други доказателства в този смисъл.
По реда на чл. 192 от ГПК във вр. с §2
от ДОПК от трети страни, а именно РАЙФАЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ АД и БАНКА ДСК ЕАД са
изискани заверени копия на доказателствата, предоставени от тях в хода на
данъчната ревизия, като съдът не констатира никакви различия и след като същите
вече са надлежно заверени, са годни доказателствени средства.
По реда на чл. 192 от ГПК във вр. с
§2 от ДОПК са изискани от трети лица БЪЛГАРКИ ПОЩИ-ЕАД системни бонове за
изпратени пратки, документи за направени разходи от жалбоподателя за периода
2018-21г. като от това лице е депозиран отговор, че оригиналите на системните
бонове се предоставят на подателите респ. същите се намират у самия
жалбоподател. Това писмо потвърждава информацията ,събрана в хода на данъчната
ревизия, че жалбоподателят е подател на 753 броя кореспонденски пратки, 21 816
броя малки пакети и 8 броя печатни произведения, всички без услуга наложен
платеж, който отговор не е оспорен и също се явява годно доказателствено
средство.
По делото е изслушана СИЕ, - основна
и допълнителна, която макар обективна и безпристрастна, съдът не цени,
доколкото противоречи на всички събрани в хода на ревизионното и съдебни
производства. Вещото лице не се е съобразило с факта, че органите по приходите
стр. 255-258 от РД , изрично посочват, че при определяне на данъчната основа не
са взети предвид приходите – парични преводи или наложени платежи по изрично
изброени куриерски пратки, доколкото за тях не са представени от третите лица
първични документи или представените такива са нечетливи. Следователно всички
наложни платежи и парични преводи са придружени от първични документи,
-електронни изявления, разписка за доставка на пощенска пратка и за изплатени
суми, като тези доказателства се съдържат в депозираните от третите лица
отговори, подписани с КЕП и описани в Приложение № 58,59 и 60.Освен това при
определяне на разходите, вещото лице е допуснало объркване, като не е съобразило с таблици стр.252-254 от РД, които
съответстват на обясненията на самия жалбоподател кои разходи не са свързани с
неговата търговска дейност. Освен това определено лични разходи за телефон ,
бензин и други, неправилно вещото лице е квалифицирало като такива, свързани с
търговската дейност.Освен това вещото лице необосновано третира като разходи
дебитните записвания по една банкова сметка, ***ди, захранване на сметки,
плащане от пос терминал на покупки , банкови преводи по кредитни карти и др.
Или без всякакво правно основание е пълното отъждествяване на всички банкови
операции, отразени по дебита на съответната банкова сметка ***боподателя.
Плащанията с кредитна карта към трети лица , не представляват разходи,
доколкото те всъщност обективират кредитът, сключен с банката по тези КК,
защото плащането става с пари на банката, а не на жалбоподателя. Вещото лице не
е съобразило в заключението си, че сумата от
получени преводи от 5545 лева
стр.98, 159-160,216 от РД, доколкото стр.258 от РД изрично са посочени
всички получени от жалбоподателя средства, 1869 лева от наложени платежи и 9046
лева от парични преводи,а вещото лице не е взело предвид, че освен постъпилите
суми по банкови сметки има и платени в бой на лицето , за което има издадени
РКО.Не кореспондира на истината твърдението на стр. 28 от заключението, че
описаните 32 документа не са налични по делото. Вещото лице не е съобразило
факта, че с Решението си ДОДОП е коригирал размера на приходите 258 775
лева с размера на ДДС от 43 129,31 лева. Не отговаря на истината
твърдението на вещото лице, че има несъответствие в броя на получените суми и
преводи, стр.172-174 от РД – стр. 282-291 от РД , на стр.172 от РД са посочени
броя на банковите преводи – наложени платежи и пощенски парични преводи. Не
почива на нормативна основа твърдението на вещото лице, че след като приходите
се определят по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК, по същия начин следва да се
определят и разходите.За отчетната година 2019г. вещото лице не е съобразило,
че посоченото в РА -3701,91 лева следва да е коригирано на 1451,91 лева. На
стр. 28 от заключението е формиран неправилен извод, че за 2015г. няма разписки
за получавани пощенски записи, РКО, първични документи за пощенски
преводи, доколкото от ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД
такива са представени. Това са само част от несъответствията, които мотивират
настоящата инстанция да не кредитира заключението на вещото лице ,включително и
в частта за изготвените три варианта по Задача № 3,първият не е съобразен
размера на разходите доколкото са включени и личните такива, приходите са също
неверни вместо 11 015 лева, са посочени 5 545 лева, при втория
вариант- неправилно прави извод за прилагане на §1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ,
доколкото жалбоподателят не е бил самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна
професия. Неправилно в този вариант са включени данни от съпоставката на
притежаваните от ФЛ имущества и направените разходи с получените доходи, което
доказва, че вещото лице не прави различна между изчисляване на данъчна основа
за облагане на данък по чл. 17 от ЗДД ФЛ и авансов и годишен данък по този
закон за едноличните търговци. При третия вариант съответно са игнорирани
сумите получени от жалбоподателя въз основа на пълномощно на ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД,
а в разходите е включило личните такива. При този вариант неправилно са приети
нормативно признати разходи по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ.
Съдът като
взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните
и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното лице, до
компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване
на РА. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните
мотиви:
При извършване на задължителната проверка
по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от
компетентен орган и е приключила в определения от него срок. РА е издаден от
компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК – възложителят и ръководителят
на ревизията, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена
ревизията, поради което обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата
нищожност.
Спазени са сроковете за извършване на ревизията
и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички
реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не са налице пороци от формална
страна. Не се споделят доводите на
жалбоподателя, че липсват мотиви за
приложение на особения ред за облагане по чл. 122 от ДОПК и не е посочено
точното основание по чл.122, ал.1 от ДОПК. Следва да се посочи, че изрично в РА и в потвърдителното решение на
ДОДОП е посочено, че правното основание е чл.122,ал.1,т.1,т.2 и т. 4 от ДОПК- като това органът по приходите е
изложил подробни мотиви, защо намира, че воденото от жалбоподателя счетоводство
не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, и не са
представени всички изискани от органа по приходите писмени доказателства, не е подавана ГДД..
Съдът
не намира да са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила, в това
число на принципите и разпоредбите относно доказването, вкл. събирането и
преценката на доказателствените средства, както и такива гарантиращи правото на
защита на РЛ или затрудняващи съдебния контрол. В хода на ревизионното
производство приходната администрация е предприела разписани от закона
процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими доказателства,
необходими за определяне на основата за облагане с данъци по особения ред на чл. 122 от ДОПК на задълженото лице. На РЛ е
връчено Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане
с данък върху годишната данъчна основа ще бъде определена по особения ред на
чл.122 от ДОПК. В този смисъл не е налице и твърдяното от жалбоподателя
нарушение на принципа на законност, доколкото са спазени нормите на ДОПК,
дадена му е възможност да сочи доказателства, да дава обяснения. Не се споделя
възражението, че органът по приходите е нарушил чл. 37 от ДОПК, тъй като не са
установени всички обстоятелства и не е анализиран целия доказателствен
материал. Напротив в РД и РА органът е посочил точно установените от него
обстоятелства, въз основа на кои
доказателства се основават изводите му.
Твърдяното процесуално нарушение всъщност касае спора по същество, защото при анализ на събраните доказателства органът
е достигнал до извод, различен от този на жалбоподателя. Не е налице нарушение
на чл. 3 от ДОПК, доколкото органът по приходите е изпълнил служебното си
задължение за събиране на доказателства от значение за данъчното облагане на
жалбоподателя, на същия са връчени съответни искания за представяне на
доказателства и обяснения, включително и да представи декларации или писмени
доказателства. След като същият не се е възползвал от това право, не е
представил изрично посочените в РД и РА писмени доказателства, то
неупражняването на права от него не може да се приравни на съществено
процесуално нарушение. Освен това в хода на съдебното производство се установи
допустимостта на всички събрани в хода на ревизията доказателства, тяхната
относимост към спора, както и тяхната автентичност.
Процесната ревизия е проведена по реда на чл.122 от ДОПК предвид
наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1 т. 1,2 т.4 от ДОПК. При извършване
на ревизията са изискани от дружеството представяне на подробно изброени
първични и вторични счетоводни документи и регистри, свързани с дейността на
дружеството, като не е спорно, че от него са представени само част от
изисканите такива, като липсват доказателства за редовно водено счетоводство-
аналитично, което да дава възможност за установяване на дължимите публични
задължения. Поради липсата на документи, изрично изброени във фактическата част
на решението, настоящата инстанция намира че , правилно ревизиращия орган са
приели, че са налице предпоставките на чл.122, ал.1 т. 4 и т. 5 от ДОПК– липсва
или не е представена счетоводна отчетност и липсват документи, необходими за
установяване основата за облагане с данъци.
При изчерпателно посочените
предпоставки на чл.122, ал.1 от ДОПК е
невъзможно да се определи данъчната основа по друг начин освен, чрез анализ на
обстоятелствата визирани в ал.2 на същата разпоредба. Размерът на данъка при
ревизия по чл.122 от ДОПК се определя съобразно изискванията на материалния
закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа.
Изложените в жалбата възражения, че без основание
ревизията се е позовала на наличие на обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1,
т.2 и т. 4 от ДОПК -, касаещи липсата на ГДД за съответния период, наличието на
укрити доходи и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за облагане с данъци и не са представени всички искани документи, са
същите както и при административното обжалване, като съдът изцяло споделя
мотивите на ДОДОП и ги намира за несъстоятелни.
В този аспект основните
спорни въпроси са1/ дали жалбоподателят е извършвал търговска дейност по
занятие без да е бил регистриран като едноличен търговец по ТЗ. 2/какъв е
размера на получените от него доходи 3/ какъв е размера на разходите за
извършваната търговска дейност .
Тук следва да се отвори една
скоба и да се цитира константната практика на ВАС че получените от
ревизираното лице суми от трети лица през ревизираните години не представлява облагаем доход с неустановен
произход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, която регламентира, че облагаем е доход от други източници и това е
брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички
други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на
ЗКПО.Безспорно в нормата на чл. 10 от ЗДДФЛ са уредени видовете доходи,
включително и тези по чл. 35 от с.з. Общата годишна данъчната основа съгласно
чл.17 от с.з следва да включва годишните данъчни основи за доходите от всички
източници. По аргумент от чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ на облагане подлежат доходи,
получени през данъчната година, а не разходи. Направените от задълженото лице
разходи, когато явно и съществено превишават декларираните получени приходи, се
смятат за подлежащ на облагане доход, до доказване на противното, само в
случаите по чл.123, ал.1 от ДОПК на проведена ревизия по особения ред по
чл.122, ал.1 от ДОПК, каквато правилно е проведена в настоящия казус. Поради
което не може да се приложи материалния
закон и съответно провеждане на ревизията по общия ред, а единствено по реда на чл.122 от ДОПК и то
ако са налице предпоставките, визирани в тази хипотеза. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 11/3.12.2021г. на ВАС по т. д. № 3/2020 г., ОСС, І и ІІ
колегия, Решение № 2219 от 9.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5216/2021 г. и Решение № 5015
от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13221/2020 г.,
други.
Предвид факта, че ревизията е
проведена по особения ред, съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК са подкрепени със събраните
доказателства т. е. в тежест на задълженото лице е да обори констатациите на
ревизията с пълно насрещно доказване. В този смисъл е и трайната съдебна
практика напр. Решение № 2343 от
14.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2021 г., Решение № 1148 от
8.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5958/2021 г.Решение № 837 от 1.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5616/2021 г.
Решение № 483 от 20.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8004/2021 г., При така установената фактическа обстановка и въз основа на събраните и
анализирани доказателства, органите по приходите са направили извод, че за
ревизирания субект са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122. ал. 1, т. 2
от ДОПК. а именно налице са данни за укрити приходи или доходи. В случая е
установено, че са налице данни и доказателства за недекларирани от Н.Д. доходи
от извършване на стопанска дейност - търговия. Доставките са изпращани чрез
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД и чрез „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД (платформата EBAY), като за
извършените продажби Н.Д. е получавал наложени платежи и парични преводи, а по
банковите му сметки са постъпвали парични средства от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД
и от системата за електронни плащания PAYPAL.
Както беше посочено по-горе, органите
по приходите са установили, че за периодите от 2015 г. до 2019 г. от
ревизираното лице не са подадени ГДД, въпреки че за тези периоди при ревизията
е установено, че Н.Д. е получавал доходи от стопанската си дейност като
едноличен търговец, които е следвало да бъдат декларирани. От това следва
изводът, че за посочените ревизирани периоди е налице и хипотезата по чл. 122,
ал. 1. т. 1 от ДОПК.
Предвид гореизложеното, тъй като
ревизираното лице не представя документи във връзка с извършваната от него
стопанска дейност, в т.ч. първични документи по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗСч,
счетоводни регистри, сметкоплан и др., е налице и обстоятелството по чл. 122,
ал. 1, т. 5 от ДОПК - документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.
Поради липсата на заведена счетоводна отчетност и непредставяне на счетоводни
регистри и отчети безспорно е налице и обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Съдът е дал указания в разпореждането
за насрочване на делото, че жалбоподателят следва да проведе пълно, насрещно
доказване, за да обори тази презумпция. Съдът намира, че такова не е налице,
доколкото нито с помощта на СИЕ, нито с представянето на другите писмени
доказателства може да се установи воденето на редовно аналитично счетоводство,
че са подадени ГДД за всички данъчни периоди. Че всички доходи са били обложени
или съответно представляват необлагаеми такива
В този смисъл съдът намира, че
първият от горепосочените спорни въпроси а именно дали жалбоподателят е
осъществявал търговска дейност, която да подлежи на облагане по ЗДДФЛ се явява
доказан. Още
в извънсъдебната фаза на производството е обосновано надлежно придобиването от
жалбоподателя на качеството търговец по
чл.1, ал.3 от ТЗ. Сделките по продажба на стоки
са в кръга на т. нар. «абсолютни» търговски сделки по чл.1, ал.1 от ТЗ,
чието извършване по занятие определя лицето като търговец. Във връзка с
тях, възниква съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, формираща предприятие по смисъла на чл.15,
ал.1 от ТЗ. Дейността му се осъществява по занятие, тъй като е в продължителен
период от време и е източник на регулярни доходи. Това обуславя извод, че
предметът и обемът на предприятието изискват делата му да се водят по търговски
начин. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение№2/27.1.2001г. по
т.д.2001/2001г на ОСГК на ВКС, според което «Логическото и систематическото
тълкуване на чл. 56, ал.1 , чл.1, ал.1-3 от ТЗ налага извода, че едноличният
търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и
изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл.1, ал.1 от ТЗ
Или с други думи настоящата инстанция намира, че по делото е безспорно
доказано, че жалбоподателят е получавал доходи от продажба на стоки –от
събраните писмени доказателства вкл. От трети лица по чл. 192 от ГПК, писмените
обяснения на самия жалбоподател и други, са източник стопанска дейност като
търговец по ТЗ без същият да има необходимата регистрация по ТЗ
.
По
приложението на материалния закон съдът намира следното :
Както се посочи по горе, жалбоподателят е сключвал търговски сделки по смисъла
на чл. 1, т. 1 от Търговският закон, а именно -
продажби на стоки, доставяни до клиентите чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД
и „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД системно и постоянно. Изцяло се споделя изводът на
органа по приходите, че лицето е извършвало организирането и управлението на
търговската си дейност за свой риск, което представлява по своя смисъл трудова
дейност за него, от чиято дейност лицето черпи облаги - получава постоянен
доход и дължи данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Следва да се посочи, че самият
жалбоподател не оспорва този извод в дадените от него писмени обяснения,
възраженията му се в посока, че част от продадените стоки са били получени в
наследство, представляващи колекционерска стойност, респ. необлагаеми.
По
смисъла на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица, извършващи дейност като
еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по Търговския закон, се
третират като данъчно задължени лица, които формират данъчната основа за
доходите по реда, по който тя се определя за регистрираните търговци. В случая
от събраните в хода на ревизията доказателства за получаване на суми от
наложени платежи, парични преводи и банкови преводи, които факти не са оборени
в хода на съдебното производство, включително е налице и признание от самия
жалбоподател на неизгодни за него факти правилно органът по приходите е
формирал извод за наличие на стопанска
дейност, която следва да се обложи по горепосочения ред. Както се посочи във
фактическата част, всички стоки респ. плащани, които самият жалбоподател е
обозначил, че са за лични цели са били изключени от органа по приходите като
доход от стопанска дейност, изключени са и сумите по нечетливите копия на
първични документи.
Разпоредбата на чл. 12 от ЗДДФЛ
определя, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити
от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите,
които са необлагаеми по силата на закон. С нормата на чл. 13 от ЗДДФЛ са
регламентирани необлагаемите доходи, каквито определено жалбоподателят не е
реализирал. но доходите на Н.Д. не попадат сред тях.
Твърденията
на жалбоподателя, че през периодите 2015
г. и 2016 г. е продавал пощенски марки с нумизматична стойност, собственост на
неговия баща, лични колекции на картинки от дъвки, колекционерски метални
колички, значки, кибрити, картички, календарчета, грамофонни плочи, празни
аудио касети, празни видеокасети и други лични или наследствени негови
колекции,не кореспондират на събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, доколкото от предоставените справки от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ЕООД
ев идно, че пратките през този период .,
включват дискове, карти за навигация, аксесоари за автомобили и кутии (същите
са представени подробно в табличен вид на стр. 258-291 от РД), както и самият
жалбоподател в дадените в хода на ревизионното производство обяснения е
потвърдил горното. С оглед на това съдът намира, че се касае само за една
недоказана защитна теза, като в този случай както е посочено в обстоятелствената
част, съдът не е кредитирал показанията на родителите на жалбоподателя.
Правилно е становището на ответник жалба, че дори хипотетично да се касае за
продажба на колекции, то съгласно чл.33, ал.2, т.2 от ЗДФЛ, същите
представляват облагаем доход-§1,т.10,ДР на ЗДДФЛ във вр. с §1, т.21 от ДР на
ЗДДС, а в чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ изрично е посочено, че ал.1 не се прилага за
доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на ТЗ. Последните
съгласно чл. 26, ал.1-7 от ЗДДФЛ подлежат на облагане по реда за облагане на
доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, а съгласно чл. 26, ал.1
от с.з. същият е формираната
по реда на ЗКПО данъчна печалба. Или видно от разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от
данъчно задълженото лице през данъчната година с изключение на доходите, които
са необлагаеми по силата на закон. Също така съгласно чл.17 от с.з, общата
годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи намалена с предвидените
в този закон данъчни облекчения. От своя страна чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ изрично
предвижда, че облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки
източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на закона, поради което
законосъобразно с ревизионния акт е определена отделна данъчна основа по реда
на чл.28, ал.1 от с.з. във вр. с чл. 26, ал. 1 и ал.7 за доходите от дейност като търговец, независимо
от липсата на регистрация по ТЗ. Данъчната основа е определена от установените
приходи от продажби на стоки и услуги в общ размер както следва за
2015г.-46 878,31 лева, за 2016г-45 327,09 лева, за
2017г-95 320,79 лева, 2018 г.-177 099,11 лева, за
2019г.-215 646,55 лева и за 2020г. -180 267,26 лева като тези суми са
общ сбор на сумите поналожените платежи , парични преводи , постъпили чрез
ЕКОНТ ЕКСПРЕС ООД и постъпилите по банковите сметки преводи чрез PAY PAL, като следва да се посочи, че по-
голямата част от приходите са именно от последните, признати са осчетоводените разходи относими
към тази дейност , за които има документална обоснованост – чл. 10 и чл. 26,т.2
от ЗКПО, чл.3, ал. 3 от ЗСч , както следва за 2015г.-4061,16 лева, за
2016-8271, за 2017г-17 774,21, за 2018г-32 344,97 лева, за
2019г.-12 815, 09 лева и за 2020г.-3 449,56 лева ,които представляват
платени суми за куриерски услуги, други документи, вкл. За покупка на дискове,
банкови разходи за такси и др. По горе беше посочено, че съдът не приема СИЕ,
като неправилно вещото лице е включило в разходите, тези за телефон и други,
които представляват лични разходи, както и че не намира нормативна опора,
неговото твърдение, че и за разходите следва да се приложи нормата на чл. 122,
ал.2 от ДОПК, като същите се определят по аналог. След като е получен
облагаемият доход като разлика между приходите и разходите, е определен от
органа по приходите данък по чл. 48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 15% както следва
,за 2015-6 259,00 лева и лихви 3 512,39 лева, за 2016г.-5409 лева и
лихви 2 489,84 лева, за 2017г.-11 631,00 лева и лихви 4 174,57
лева, за 2018г.- 21 625 лева и лихви 5 568,88 лева, за
2019г.-29 187 лева и лихви от 4 054,07 лева и за 2020г.- 25 318
лева и лихви 599, 79 лева. Следователно законосъобразно е определен годишния и
авансов данък по ЗДДФЛ за ревизионния перидо общо в размер на 99 429 лева
и лихви в размер на 20 399,54 лева.
Правилно е определен и дължимият данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ, след
като е определена данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ или такъв само за 2019г.
в размер на 145 лева и лихви от 22,60 лева.
Органът по приходите правилно е
приел, че установеният при ревизията оборот по месеци,- таблици стр. 455-487 от
РД е данъчна основа по смисъла на чл. 26 от ЗДДС, като съгласно чл. 67, ал.2 и
ал. 3 от ЗДДС доколкото не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, то
същият е включен в договорената цена,
което е прието при облагане по чл. 102,ал. 3 от ЗДДС. Нормативната рамка правилно е била определена
от органа по приходите и това са чл. 2, т. 1 от ЗДДС, който посочва че с ДДС се облага
всяка възмездна облагаема доставка на стоки или услуги, чл. 82. ал. 1 от ЗДДС. Който визира , че
данъкът е изискуем от регистрирано по закона лице - доставчик по облагаема
доставка с изключение на случаите, при които данъкът е изискуем от получателя,
чл. 86 от ЗДДС да се начислява ДДС от едно лице, същото следва да е
регистрирано за целите на ЗДДС, доставката да е възмездна и облагаема по
закона. Предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при
извършване на освободена доставка. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно
задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност,
без значение от целите и резултатите от нея. Дефиниция на понятието „независима
икономическа дейност" е дадено в ал. 2 на чл. 3 от закона - независима
икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица,
предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското
стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен
съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка
дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително
експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на
редовен доход от него. В случая законодателят акцентира на редовността на
извършваната дейност, респ. редовното получаване на доходи от същата дейност.
Терминът „по занятие" участва и в легалното определение за търговец по чл.
1 от ТЗ. Доколкото както се посочи по- горе правилно е прието, че
жалбоподателят е осъществявал макар и без надлежна регистрация по ТЗ, в
качеството си на ФЛ независима икономическа дейност – търговска такава, то се
явява данъчно задължено лице по смисъла на закона и за него възниква задължение
за регистрация по ЗДДС, ако отговаря на условията за задължителна регистрация
по ЗДДС. Такава е предвидена в чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС (в редакцията за процесния период 2016 г.) облагаем оборот
50000.00 лв. или повече. Предвид разпоредбата на чл. 96, ал. 5 от ЗДДС,
задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат
облагаемия оборот, но не и за период по-дълъг от 12 месеца. За периода от
01.02.2015 г. до 31.01.2016 г. е
реализиран облагаем оборот в размер на 51822,82 лв., който е представен
помесечно в табличен вид на стр. 450 от РД, като данните са сбор от сумите за
получени парични преводи по куриерски пратки и от получени суми по наложен
платеж (в брой и по банков път). На основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
жалбоподателят е подлежал на задължителна регистрация по ЗДДС, като заявление
за такава е следвало да се подаде до 14.02.2016 г. В разпоредбата на чл. 101,
ал. 6 от ЗДДС е регламентирано, че в 7-дневен срок от постъпване на заявлението
органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация, а ал. 7
на същата разпоредба гласи, че в 7-дневен срок от приключване на проверката по
ал.6 органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва
да извърши регистрацията. В конкретния случай, предвид констатациите при
извършената ревизия, лицето е следвало да бъде регистрирано и да начислява ДДС
считано от 29.02.2016 г., тъй като срокът за издаване на акт за регистрация по
ЗДДС би изтекъл на 28.02.2016 г. Правилни са в тази насока и изводите на органа
по приходите, че към 28.02.2017 г. е отпаднало основанието за задължителна
регистрация на ревизираното лице по ЗДДС,поради намаление на оборота, а към 31.08.2017 г. отново е възникнало
основание за задължителна регистрация. Установили, че за периода от 01.09.2016
г. до 31.08.2017 г. облагаемият оборот е в размер на 53862,03 лв. (таблица на
стр. 454 от РД) и отново е подлежал на задължителна регистрация по ЗДДС, като заявлението е следвало да се подаде до
14.09.2017 г., регистрацията до 28.9.2017г. и да се начислява ДДС считано от 29.09.2017 г., При
определяне на облагаемия оборот на месечна база органите по приходите са взели
предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, съгласно която при
продажба чрез поръчка по пощата или по електронен път данъчното събитие
възниква на датата, на която доставчикът (в случая жалбоподателят) получи
плащането. Така са изчислени сумите от получените парични преводи, изплатените
наложени платежи и банковите преводи в таблиците на стр. 455-487 от РД, касаещи
облагаемия оборот, съответно задълженията за ДДС.
Съгласно
чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, когато орган по приходите установи, че лице не е
изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация по
ЗДДС, за определяне на данъчните му задължения се приема, че същото дължи данък
за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобивания, и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя. Съгласно чл. 102, ал. 5 от ЗДДС. задълженията по чл.
102, ал. 3 от същия закон се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК.
Правилен е и извода на органа по приходите, че след като не притежава оригинали
на фактури, то същият няма право да ползва данъчен кредит. а
Определеният от органите по
приходите размер на дължимия данък при определените помесечно данъчни основи, на основание чл.102,
ал.З, от ЗДДС е правилен и законосъобразен и е както следва : за периодите от
01.03.2016 г. до 2,02.2017 г.; от 01.09.2017 г. до 30.04.2020 г.: от 01.06.2020
г. до 30.11.2020 г. и от 01.01.2021 г. до 28.02.2021 г. общо в размер на 130
333.53 лв. и лихви в размер на 33382,42 лв., като от жалбоподателя не са
изложени конкретни възражения в тази връзка.
Настоящата инстанция намира, че
законосъобразно и правилно са определени с РА допълнителни задължения за
задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2020 г. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 2.02.2022 г. на
ВАС по т. д. № 8/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, не е налице законова презумпция, че доходът с
неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в
случаите на определена данъчна основа за облагане по чл.122, ал.2 очл.122, ал
1, т.2 и т. 7 от ДОПК– укрит доход или недостиг на парични средства на
ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните
разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични
средства (доходи), осигурили въпросните разходи и върху органите по приходите е
тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от
физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при
ревизия по чл.122, ал.1 , т.2 и т. 7 от ДОПК, са определени осигурителни
задължения по чл.124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г. Както се посочи по- горе органът по приходите правилно е установил, че
жалбоподателят е извършвал търговска дейност без да е регистриран като
едноличен търговец по ТЗ. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително
осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт във фонд
„Пенсии" на ДОО са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични
търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица -
членове на неперсонифицирани дружества. По свой избор тези лица могат да се
осигуряват и за общо заболяване и майчинство във фонд „Общо заболяване и майчинство"
на ДОО (чл. 4. ал. 4 от КСО). В сила от 01.01.2019 г. в кръга на задължително
осигурените на това основание лица са включени и лицата, които се облагат по
реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, което се отнася конкретно и за жалбоподателя .
От него не са направени никакви доказателствени искания в тази насока, нито са
изложени конкретни съображения за незаконосъобразност на обжалвания РА.
ревизирания субект.На основание чл. 6,
ал. 8 от КСО, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, и 4 от КСО
правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен
осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода,
определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година. На основание чл. 6, ал. 9 от КСО, окончателният размер на
месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана
трудова дейност през предходната година. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от 330.
лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват
авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния
месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен
със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Органите по приходите
правилно са установили, че жалбоподателят
е бил длъжен, не е внасял за ревизираните периоди осигурителни вноски за
своя сметка, поради което правилно са определени следните допълнителните
задължения за ДОО, 30 и ДЗПО- УПФ: вноски за ДОО за периода от 01.01.2019 г. до
31.12.2020 г. общо в размер на 8690,88 лв. и лихви в размер на 770,70 лв.;
вноски за 30 за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. и от 01.01.2018 г.
до 31.12.2020 г. общо в размер на 7083,12 лв. и лихви в размер на 1510,19 лв.,
както и вноски за ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. общо в
размер на 2936,11 лв. и лихви в размер на 260,36 лв.
При
ревизията е взето предвид, че за ревизираните периоди: 26.01.2015 г. -
10.05.2015 г.; 17.04.2016 г. - 26.04.2016 г.; 26.08.2016 г. - 22.11.2016 г. и
13.03.2018 г. - 09.05.2018 г., жалбоподателят като лице по чл. 33, ал. 1, т. 1
от ЗЗО0, което не е здравно осигурено на
основание чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от с.з дължи здравноосигурителни вноски,
съгласно чл. 40, ал. 5, т. 1 от с.з Съгласно
посочената правна норма, лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и
3 от същата норма, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен
доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за
самоосигуряващите се лица. определен със Закона за бюджета на държавното
обществено осигуряване. От разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО е видно, че
няма изрична препратка (аналогична на препратката в чл. 40, ал. 1, т. 2 към
реда по чл. 6, ал. 9 от КСО. Редът за определяне на окончателния размер на
месечния осигурителен доход, регламентиран в чл. 6, ал. 9 от КСО, се отнася
само за самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО.Съответно установено е, че
са внесени дължими здравноосигурителни
вноски, както следва: в размер на 57,94 лв. и лихви 5,03 лв. за 2015 г., и
54,62 лв. и лихви 1,50 лв. за 2016 г., които са взети предвид при определяне на
задълженията за довнасяне с РА. За 2018 г. не са внесени дължими вноски в
размер на 39,10 лв. и лихви в размер на 13,83 лв., и същите са определени като
допълнителни задължения за ЗО за този период.
Или с оглед на всичко така изложено
жалбата се явява неоснователна и недоказана, а оспорваният РА в потвърдената с
Решение на ДОДОП част- правилен и законосъобразен.
При този изход на делото в полза на
ответника следва да се присъди ***ско
възнаграждение при този материален интерес по делото, съгласно Наредба №
1/2004г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения в размер на 16 842,72 лева- шестнадесет хиляди
осемстотин четиридесет и два лева и седемдесет и две стотинки, съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на същите, доколкото
към момента на приключване на устните състезания, е влязло в сила изменение на
горепосочената Наредба, и към този момент следва да се преценява конкретния
размер на същото.
По изложените съображения и на основание
чл. 160 от ДОПК Административен съд - Велико Търново, осми състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
Н.В.Д. *** против Ревизионен акт РА№
Р-04000421001844-091-001/12.11.2021г. на
орган по приходите към ТД на НАП В.Търново, в частта потвърдена с Решение №7/28.1.2022г. на Директор на
ДОДОП – Велико Търново, в която са
определени следните допълнителни задължения: ДДС за периодите от 01.03.2016 г.
до 28.02.2017 г.; от 01.09.2017 г. до 30.04.2020 г.; от 01.06.2020 г. до
30.11.2020 г. и от 01.01.2021 г. до 28.02.2021 г. общо в размер на 130333.53
лв. и лихви в размер на 33382,42 лв.; надвнесен данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. общо в
размер на минус (-) 9180,00 лв. и дължими лихви в размер на 22,60 лв.; годишен
и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2020 г. в
размер на 99429,00 лв. и лихви в f* размер на
20399,54 лв.; вноски за ДОО за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. общо в
размер на 8690,88 лв. и лихви в размер на 770,70 лв.; вноски за 30 за периодите
от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. и от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. общо в
размер на 7083,12 лв. и лихви в размер на 1510,19 лв., както и вноски за
ДЗПО-УПФ за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. общо в размер на 2936,11
лв. и лихви в размер на 260,36 лева.,
ОСЪЖДА Н.В.Д. ***
с ЕГН: ********** да заплати на ДОДОП разноски в
производството в размер на 16 842,72 лева- шестнадесет хиляди осемстотин
четиридесет и два лева и седемдесет и две стотинки
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд - Велико Търново пред Върховен
административен съд с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: