Р Е Ш Е Н И Е
№ 320
гр.Русе, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и осми септември,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ДИАНА
КАЛОЯНОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ДИАНА Неева, като
разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д.
№ 310 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на
„Наси транс 84“ ЕООД против Решение № 372 от 11.04.2022 г., постановено по АНД
№ 2550/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърден електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № **********, издаден
от „АПИ“ към МРРБ, с което на „Наси транс 84“ ЕООД, на осн.чл.187а, ал.2, т.3
вр.с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2500лв., за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила
във връзка с оценката на доказателствата, довели до формиране на необосновани
фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска се
отмяната на въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна на електронния
фиш.
Ответникът по касационната жалба,
чрез процесуален представител, дава становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила
решението на РС - Русе.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН.
Съдът е обсъдил подробно всички
възражения на наказаното лице и ги е отхвърлил като неоснователни, излагайки
изключително подробни мотиви въз основа, на които достига до съответните правни
изводи.
Настоящият съдебен състав споделя
изцяло изводите на Русенския районен съд, изложени в решението, предмет на
касационната проверка, като намира развитите касационни възражения за
неоснователни.
Изложените пред настоящата инстанция
възражения на касатора практически преповтарят съображенията му, развити пред
въззивния съд, на които възражения районният съд е дал изключително подробен и
мотивиран отговор в решението си.
Касационната инстанция споделя извода
на РС - Русе, че в хода на развилото се производство по ЗАНН, приключило с
издаване на процесното НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По безспорен и категоричен начин са
установени обстоятелствата по извършеното административно нарушение.
Съдът е анализирал всички събрани
доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
Мотивите са в достатъчна степен подробни,
ясни и последователни, като са засегнати всички въпроси във връзка със
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.
Електронният фиш е съставен при спазване на
изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, като в същия е посочена конкретната
структува на МРРБ - Агенция „Пътна инфраструктура", която е компетентна по
смисъла на чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата и чл. 3, ал. 5 от Наредбата за
условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние, посочени са мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл.
10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за
доброволното и заплащане.
Установено е безспорно, че дружеството е осъществило състава на нарушението, във връзка с което е ангажирана
административно наказателната му отговорност, а именно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП
въвежда задължение за собственика на ППС да не допуска движението на пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е предвидено, че
таксата за изминато разстояние представлява тол такса за пътни превозни
средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, като същата се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП дължимата тол
такса се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство с
обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а,
ал. 9, като заплащането дава право на пътното превозно средство, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Аления 4 от същия
чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се
определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по
реда, предвиден в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, или чрез
закупуване на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на
пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут,
като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер
е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.
В горепосочената Наредба /наричана за
краткост Наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП/ се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от
Наредбата по чл. 10, ал. 7 от ЗП данните, необходими за начисляване на
дължимата такса, се предоставят на Агенция „Пътна инфраструктура" от
ползвателите на платената пътна мрежа или директно чрез доставчика на услуга за
електронно събиране на такса за изминато разстояние по смисъла на чл. 13, ал. 1
или от опосредено лице, извършващо дейност като доставчик на декларирани данни
по смисъла на чл.14, ал. 1 от Наредбата. В случаите, в които данните относно
географското позициониране и изминатото разстояние от пътното превозно средство
в обхвата на платената пътна мрежа са събрани от доставчик на декларирани
данни, същите се предават на доставчика на услуга по електронно събиране на
такса за изминато разстояние, който обработва и предоставя на Електронната
система за събиране на тол такси съответните декларирани тол данни.
Видно от така изложеното законодателят е
предвидил алтернативни възможности за определяне на дължимата тол такса и
съответно за нейното плащане, като изцяло в дискрецията на ползвателите е да
решат дали ще използват маршрутна карта или бордово устройство.
От събраните по делото доказателства по несъмнен
начин е установено, че на 10.09.2021 г., в 16:00 часа, ППС - влекач Мерцедес
Актрос 1845 ЛС, регистрационен номер ****, с технически допустима максимална
маса 19000, брой оси, екологична категория Евро, в състав с ремарке с общ брой
пет оси, с обща техническа допустима максимална маса на състава 44000, е било
управлявано в община Иваново, по път I-5 км 25+914, с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС е била заплатена частично дължимата пътна такса по чл. 10, ал.
1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, доколкото е подадена декларация за ППС с
пет оси.
От
доказателствата по делото се установено безспорно, че процесното ППС е било
оборудвано с бордово устройство, като отговорността за правилното му
настройване е изцяло на дружеството-жалбоподател.
Представеният
тристранен договор от 27.02.2020 г. между "Интелигенти трафик
системи" АД, А1 България ЕАД и "М. и „Наси транс 84“ ЕООД не дерогира
задължението на дружеството по чл.102, ал.2 от ЗДвП и съответно до отпадане на
отговорността на дружеството при установено неизпълнение на задължението по
чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Предвид изложеното е законосъобразен изводът
на РРС, че дружеството- жалбоподател е осъществило от обективна страна състава
на нарушение, във връзка с което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, а именно на чл.102, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът счита за неоснователни направените
възражения от дружеството- жалбоподател, че нарушението се дължи на допусната
техническа грешка в устройството, отчело нарушението, или в бордовото
устройство. Така изложеното не се потвърждава от събраните по делото
доказателства.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл.63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното
производство, чийто размер, съгласно чл.63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 80 лева.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила при
оценката на доказателствата и е приложил правилно материалния закон. Съдът е
постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 372 от
11.04.2022 г., постановено по АНД № 2550/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе.
ОСЪЖДА „Наси Транс
84" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Област
София, община Сливница, гр. Сливница, ул. „Максим Горки 16", вх. Б, ет. 3,
със законен представител Н.Н., да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството сумата в размер 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.