Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т.,
28.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г.Т., в
публично заседание проведено на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
` ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. МИНЧЕВ
при секретаря М. Д. …………………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело №00489 по описа за 2019г. И за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Г.Д.И.
ЕГН ********** ***, чрез пълномощник
адв. Д. Ч.,*** Т. с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1
502, 56 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на
имот с трайно предназначение на територията –земеделска, начина на трайно
ползване-нива с площ от 18 782 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор 31303.22.26 по
КККР на с.З., общ. Г.Т. за стопанската 2017/2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на исковата
молба до
окончателното изплащане.
Претендират се
сторените по делото разноски.
С разпореждане на съда е изпратен на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея, като съобщението със съдебните документи са били връчени.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на
съобщението е представен отговор на
исковата молба. В приложения отговор
ответникът заявява, че не оспорва
исковата молба, признава предявения иск.
Предявеният иск е
с правно основание чл.59 от ЗЗД.
С оглед признаването на предявения иск процесуалният представител на
ищеца е направил искане по чл.237,ал.1 от ГПК.
Предвид това съдът основава решението си на признаването
на иска.
Освен това, видно от приложените доказателства, искът е основателен.
Не е спорно, че ответникът е ползвал процесния поземлен
имот без правно основание през стопанската 2017/2018г., като с това се е
обогатил за сметка на ищеца, който е безспорен собственик
на поземления имот, в размер на претендираната искова парична сума.
Поради това съдът намира предявената исковата молба за
основателна и доказана, поради което предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД следва да
бъдат уважен, както е предявен.
Ищецът претендира сторените разноски в общ
размер на сумата от 365, 10 лв., направени както следва: сумата от 60, 10 лв.
държавна такса и сумата от 335, 00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът е възразил срещу разноските, като иска да се
приложи разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК.
Това възражение е неоснователно. Безспорно е установено
по делото, че търсеното парично
обезщетение не е заплатено на ищеца към
датата на предявяването на иска, а
предвид обясненията на представителя на ответника няма данни паричното
задължение да е било погасено в хода на съдебното производство. Поради това, с
поведението си, ответникът е предоставил
повод на ищеца за завеждането на
иска и дължи сторените от него съдебни разноски.
Като взе предвид тази
обстоятелства, съдът :
Р Е Ш И :
Осъжда Община Г.Т. да заплати на Г.Д.И. ЕГН **********
*** сумата от 1 502, 56 лв.,
представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от ползването на имот с
трайно предназначение на територията –земеделска, начина на трайно
ползване-нива с площ от 18 782 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор 31303.22.26 по
КККР на с.З., общ. Г.Т. за стопанската 2017/2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаването на исковата
молба-25.11.2019г., до
окончателното изплащане, както и да му заплати сторените съдебни разноски по
делото в общ размер на сумата от 365, 10 лв., ведно със законната лихва,
считано от влизането на решението в законна сила до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен
срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :