РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 08.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 8086/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 85365/23.06.2017
г., уточнена с молба от 10.07.2018 г. (л. 233), предявена от Й.Н.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Д.Е.Д.5“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, и „Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че с договори за покупко-продажба от 18.07.1998
г. и от 19.05.1999 г., оформени съответно с нот.акт № 171, том XLV, дело №
11076/1998 г. на нотариус И.Д.и нот.акт № 113, том ІІІ, рег.№ 1678, дело №
487/1999 г. на нотариус В.Ч., е придобил правото на собственост върху следните
недвижими имоти:
-
Дворно място с площ от 3066 кв.м. представляващо имот с
пл.№ 1620, от кв. 5, в местността
„Младост“ ІА, по действащия план за регулация на гр. София, при посочени
съседи, който имот съгласно действащата КК и КР представлява поземлен имот с
идентификатор 68134.4083.191, с
адрес: гр. София, СО-район „Младост“, ж.к. „*******с площ от 3022 кв.м. при
посочени съседи и
-
УПИ с площ от 1171 кв.м. находящо се в гр. София, бул. „*******
*****“, съставляващо имот с пл. № 3752
по плана на гр.София, м. Нивия кър, който имот съгласно действащата КК и КР
представлява поземлен имот с идентификатор 68134.4083.192,
с адрес: гр. София, СО-район „Младост“, ж.к. „*******с площ от 1186 кв.м., при
посочени съседи.
Ищецът твърди, че с влязло в сила съдебно решение,
постановено по гр.д.№ 1680/2009 г. на СГС, ГО, І-17 състав, е бил обявен за
окончателен сключеният на 20.06.2003 г.,
между ищеца и първия ответник, предварителен договор за проектиране,
учредяване право на строеж, за построяване и предаване в завършен вид сгради с
търговско и офис предназначение, в
частта по т.3.9, за прехвърляне по нотариален ред на 76% ид.ч. от правото
на собственост върху недвижим имот представляващ УПИ отреден за парцел Х-1620,
1745, които съгласно одобрената КК и КР съставляват имоти с идентификатори
68134.4083.191 и 68134.4083.192, с адрес и на двата имота: гр. София, СО-район
„Младост“, ж.к. „*******
След постановяване на съдебното решение, в периода от 30.01.2017
г. до 21.04.2017 г., с нотариални покани и заявления между ищеца и първия
ответник била разменена кореспонденция с насрещни волеизявления за сключване на
договор за покупка от страна на първия в качеството му на съсобственик на
идеални части от имота, предмет на постановеното решение – 76% ид.ч. при цена
51130 евро без ДДС. Въпреки това договор за продажбата им не бил сключен.
На 03.05.2017 г., бил сключен договор за дарение на
недвижим имот, оформен с нот.акт № 95, том
ІІІ, дело № 423/2017 г. на нотариус И. Н., по силата на който първият ответник
дарил на втория 0.01% ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 68134.4083.191 и 0.01% ид.ч. от правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 68134.4083.192.
На същият ден –
03.05.2017 г., бил сключен и договор за покупко-продажба на недвижим имот,
оформен с нот.акт № 96, том ІІІ, рег.№ 09570, дело № 424/2017 г. на нотариус И.
Н., по силата на който първият ответник продал на втория ответник, 74.59% ид.ч.
от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.4083.191 и
65.55% ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
68134.4083.192, при обща посочена продажна цена 136908 лева без ДДС.
При така изложените факти, ищецът счита, че намерението и
волята на „5“ ООД е била да продаде притежаваните от него идеални части от
двата имота (74.6% от ПИ 191 и 65.56% от ПИ 192), а не да ги дари на „Т.“ ООД.
Освен това, според ищеца, намерението на ищеца е било да заобиколи изискванията
на чл. 33, ал.1 ЗС. Договорът за дарение бил симулативен и прикривал продажба
на идеалните части предмет на договора. Освен това липсва основание за договора
за дарение, тъй като дарението не било извършено с дарствен мотив. Прави искане
по реда на чл. 17 ЗЗД да бъде обявена прикритата сделка – продажба и бъдат
приложени нейните правила. Последното водело до пораждане правата му да изкупи
идеалните части от двата недвижими имоти по реда на чл. 33, ал.2 ЗС. Ищецът
счита, че договорът за дарение е сключен между ответниците с цел изключване
приложението на разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗС и опосредява договора за
покупко-продажба. Твърди се, че като са пренебрегнали защитения от закона
интерес на ищеца, в качеството му на съсобственик, чрез описаните сделки,
ответниците са действали недобросъвестно, в противоречие както на закона (и
по-точно на чл.33, ал. 1 от ЗС), поради което и дарението се явява нищожно на
основание чл. 226, ал. 3 от ЗЗД.
В условията на евентуалност, ищецът твърди, че договорът
за дарение се явява симулативен и прикрива в действителност покупко-продажба,
тъй като страните не са имали намерение никакви идеални части от имота да се
придобиват безвъзмездно, като се счита, че договорената цена е за целия имот, а
не само тази част, която е предмет на последвалата покупко-продажба.
Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено
решение, с което:
І. договорът за дарение от 03.05.2017 г., сключен между „5“
ООД и „Т.“ ООД, с нотариален акт № 95, том ІІІ, рег. № 4368, дело № 423/2017 г.
по описа на нотариус с рег. № 40 от НКРБ, да
бъде обявен за нищожен,
1.
на основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – поради противоречие на закона, евентуално
2.
на основание по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – поради заобикаляне на закона, евентуално
3.
на основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави,
евентуално
4.
на основание чл. 226, ал. 3 ЗЗД, вр., чл. 26, ал. 2,
изр.1, пр.4 ЗЗД - поради липса на мотив и липса на основание, евентуално
5.
на основание по чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 5 от ЗЗД, като симулативен /привиден/ и прикриващ
договор за продажба,
и в условията на кумулативност:
ІІ. Да се допусне в полза на ищеца, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, да
изкупи 74.6% ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор
68134.4083.191 и 65.56% ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 68134.4083.192, колкото общо идеални части са прехвърлени с
договорът за дарение от 03.05.2017 г., сключен между „5“ ООД и „Т.“ ООД, с
нотариален акт № 95, том ІІІ, рег. № 4368, дело № 423/2017 г. по описа на
нотариус с рег. № 40 от НКРБ и с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 03.05.2017 г., сключен между „5“ ООД и „Т.“ ООД, с нотариален акт №
96, том ІІІ, рег.№ 09570, дело № 424/2017 г. по описа на нотариус с рег. № 40 от НКРБ.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „5“ ООД не е депозирал
отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Т.“ ООД, е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете с възражението, че са недопустими, евентуално - неоснователни.
Ответникът твърди, че атакуваната сделка – дарение
е действителна и не страда от посочените пороци. Прави възражение, че не е
спазен преклузивния срок за предявения иск за изкупуване. Не оспорва, че ищецът
е собственик на идеални части от недвижимите имоти. Оспорва останалите изложени
правни и фактически доводи. Твърди, че е собственик на самостоятелни обекти в
сградите етажна собственост, които са построени в имотите, чието изкупуване се
иска. Твърди, че е придобил собствеността върху описаните обекти заедно със
съответните идеални части от общите части на сградите и от правото на строеж
върху мястото. Твърди, че към датата на извършената продажба на идеални части
от описаните поземлени имоти собственици на самостоятелни обекти в сградите и
на идеални части от УПИ са: ищецът – 24% от посочените самостоятелни обекти и
24% ид.ч. от УПИ; „Л.Т.БС“ ЕООД – с посочени идеални части от самостоятелни
обекти и УПИ и „Т.“ ООД, притежаващо самостоятелни обекти в сграда корпус А, и
сграда корпус С, подземен паркинг между двете сгради и общи части от сградите.
Собственик на земята било и „5“ ООД. съображения, че в случая етажи и части от
етажи принадлежат на различни собственици, поради което е налице режим на
етажна собственост и правилата на чл. 33 ЗС не намират приложение.
При условията на евентуалност изразява становище,
че дори и да се приеме, че ищецът има право на изкупуване на посочените идеални
части, то, същият не е приел отправеното от първия ответник предложение по реда
на чл. 33 ЗС при посочените условия и срок. При уважаване на исковете по чл.33,
ал.2 ЗС, моли да бъде съобразена заплатената съгласно нотариалния акт цена за
идеалните части, която сочи.
Ищецът оспорва възраженията на втория ответник. Счита, че в настоящия
случай, земята не е обща част и съгласно чл. 64 ЗС, собственикът на постройка
може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използване на
постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е
отстъпено правото, е постановено друго (какъвто не е настоящия случай).
Съдът приема следното от фактическа страна:
На 18.08.1998 г., Й.Н.Б. е придобил правото на собственост върху ДВОРНО МЯСТО с площ от 3006
кв.м., представляващо имот с пл. № 1620 от
кв. 5, в местността „*******Това се установява от нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 171, том ХLV, дело № 11076/1998 г. по описа на І Нотариус при
СНС към СРС, в който н.а. имотът е подробно описан (л. 13 и сл. от делото).
На 19.05.1999 г., Й.Н.Б. е придобил правото на собственост върху УПИ, находящо се в гр.
София, бул. „******* *****“, с площ от 1107 кв.м., съставляващо имот пл. № 1745, кв. 5, по плана на гр. София,
идентичен с част от имот пл. № 3752. Това се установява от нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 113, том ІІІ, рег. № 1687, дело № 487/1999 г. по
описа на нотариус с рег. № 210 от НКРБ, в който н.а. имотът е подробно описан
(л. 11 и сл. от делото).
На 20.06.2003 г., между Й.Н.Б. и 2 физически лица (приематели - изпълнители), е бил сключен Предварителен
договор за проектиране, учредяване право на строеж, за построяване и предаване
в завършен вид сгради с търговско и офис предназначение (л. 192 и сл.).
Съгласно т. 3.9, Й.Н.Б. се е
задължил да прехвърли по нотариаален ред 76 % от собствеността върху УПИ
отреден за парцел Х-1620, 1745, след
окончателно завършване на първия строителен етап. Собственикът ще прехвърли
изцяло на изпълнителя или на посочени от него трети лица, идеалните части от
собствеността върху земята в 1-месечен срок от датата на издаване на Разрешение
за ползване на сградата.
На мястото на двете физически лица – приематели по договора от 20.06.2003 г., е встъпило „5“ ООД – по силата на
Анекс от 20.12.2003 г. (л. 212).
На 09.04.2004 г., Й.Н.Б., като собственик на подробно описания УПИ № Х-1620, 1745, е учредил
право на строеж на „5“
ООД да построи ДВЕ САМОСТОЯТЕЛНИ екстериорно свързани търговско административни
сгради – КОРПУС „А“ и КОРПУС „Б“, като е отстъпил правото на строеж за
конкретното посочените обекти – видно от нотариален акт за учредяване право на
строеж срещу задължение за построяване на две самостоятелни сгради с търговско
и административно предназначение - № 71, том ІІ, рег. № 6268, дело № 255/2004
г. по описа на нотариус с рег. № 274 от РНКРБ (л. 143 - 158), който н.а. е бил
поправен с нотариален акт от 11.05.2013 г. (л. 159 и сл.).
На 04.11.2005 г., е съставен нотариален акт за
прехвърляне на право на строеж върху недвижими имоти в изпълнение на задължение
по предварителен договор за учредяване право на строеж срещу задължение за
построяване на две самостоятелни сгради с
търговско и административно предназначение - № 82, том VІІІ, рег. № 21943, дело
№ 1356:2005 г. по описа на нотариус с рег. № 274 от РНКРБ, по силата на който Й.Н.Б. е пръхвърлил на „5“ ООД правото на строеж за построяване на описаните недвижими имоти
(л. 171 и сл.)
С Разрешения за ползване, издадени съответно на
25.03.2008 г. и на 05.06.2008 г., и двете на ДНСК, е разрешено ползването на
строеж „Търговски и офис център с подземен гараж, аптека и трафопост“ и на
строеж „Ресторант на трети етаж от тяло „А“ на Търговски и офис център с
подземен гараж, аптека и трафопост“ (л. 217 и л. 218).
На 20.08.2008 г., „5“ ООД е продало на „Е.Д.Г.“ ООД, магазин № М1/М2 в сградата в УПИ № Х-1620, 1745 (л. 245 и сл.)
На 31.01.2012 г., „5“ ООД е продало на „Л.Т.БС“
ЕООД, подробно описаните самостоятелни обекти – офиси, находящи се в ТЯЛО „Д“ от административна сграда КОРПУС „А“
в сградата с идентификатор 68134.4083.192.1,
построена в ПИ с идентификатор 68134.4083.192 – видно от нотариален акт № 43,
том І, рег. № 2461, дело № 42/2012 г. по описа на нотариус с рег. № 274 от
РНКРБ (л. 135 и сл.). Съгласно т. 3 от договорът от 31.01.2012 г., продавачът „5“ ООД се е задължил да
прехвърли на „Л.Т.БС“ ЕООД, прилежащите
на продаваните обекти идеални части от земята, върху която те са построени.
Падежът на това задължение е след влизане в сила на решението по гр.д.№
1680/2009 г. на СГС, ГО, І-17 състав (л. 138).
С влязло в сила на 28.10.2016 г. решение от 28.05.2014 г.
по гр.д.№ 1680/2009 г. на СГС, ГО, І-17 състав, е бил обявен за окончателен, на
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, сключеният на 20.06.2003 г., между ищеца и първия
ответник, Предварителен договор за проектиране, учредяване право на строеж, за
построяване и предаване в завършен вид сгради с търговско и офис
предназначение, в частта по т. 3.9,
за прехвърляне по нотариален ред на 76% ид.ч. от правото на собственост върху
недвижим имот представляващ УПИ отреден за парцел Х-1620, 1745, които съгласно
одобрената КК и КР съставляват ПИ с идентификатор 68134.4083.191, с площ от
3022 кв.м. и ПИ с идентификатор
68134.4083.192, с площ от 1118 кв.м., с адрес и на двата имота: гр. София,
СО-район „Младост“, ж.к. „***************“ (л. 15 и сл.).
Междувременно, на 05.04.2016 г., между „5“ ООД и „Т.“ ООД е бил
сключен Предварителен договор – л. 267 и сл.
На 29.09.2016 г., „5“ ООД е
продало на „Т.“ ООД, самостоятелни
обекти (36 бр), цялата сграда – Корпус С, офиси и подземен паркинг, намиращи се в сграда с
идентификатор 68134.4083.191.1 и в сграда с идентификатор 68134.4083.191.2.
Видно от нотариалния акт, във формата на който е сключен договора за продажба
(н.а. № 93, том V, рег. № 31312, дело № 818/2016 г. по описа на нотариус с рег.
№ 274 от НКРБ), ведно със самостоятелните обекти са прехвърлени и съответните им идеални части от общите
части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, върху който е изградена сградата (л. 113 – л. 134).
На 02.03.2017 г., в изпълнение на т. 3 от нотариален акт
№ 43, том І, рег. № 2461, дело № 42/2012 г. по описа на нотариус с рег. № 274
от РНКРБ, „5“
ООД е продало на „Л.Т.БС“ ЕООД, прилежащите части към самостоятелните обекти в
търговско-административната сграда КОРПУС „А“, а именно: 1.4% ид.ч. от ПИ с ид. 68134.4083.191 и 10.44 % от ПИ с ид. 68134.4083.192. Договорът за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот е сключен с нотариален акт №
57, том І, рег. № 2764, дело № 52/2017 г. по описа на нотариус с рег. № 030 от
РНКРБ (л. 140).
След влизане в сила на решението по гр.д.№ 1680/2009 г. на СГС, ищецът и първият
ответник са си изпращали нотариални покани за изкупуване на идеалните части от
двата ПИ, съставени са били Констативни протоколи и др. (л. 29 и сл.
Не се спори, че договорът за продажба между тях не е бил
сключен.
На 03.05.2017 г., между ответниците
е бил сключен договор за дарение, с който „5“ ООД дарява на „Т.“ ООД, 0.01 %
ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с
идентификатор 68134.4083.191, и 0.01 % ид.ч. от правото на собственост върху ПИ
с идентификатор 68134.4083.192. Договорът за дарение е бил оформен с нотариален
акт № 95, том ІІІ, рег. № 4368, дело № 423/2017 г. по описа на нотариус с рег.
№ 40 от НКРБ (л. 54).
На същата дата - 03.05.2017
г., между ответниците е бил сключен договор за продажба, по силата на който „5“
ООД продава на „Т.“ ООД, 74.59 % ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор 68134.4083.191, и 65.55 % ид.ч. от правото на собственост
върху ПИ с идентификатор 68134.4083.192. Договорът за покупко-продажба е бил сключен във
формата на нотариален акт № 96, том ІІІ, рег. № 9570, дело № 424/2017 г. по описа на нотариус с рег. № 40 от НКРБ (л. 57 и сл.).
По делото са приети
заключенията по основната съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото
лице инж. В.К. и по допълнителната съдебно техническа експертиза, извършена от
вещото лице арх. В.С..
Вещото лице инж. В.К., също е
констатирало установените по делото факти, а именно, че по силата на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти от 29.09.2016
г. - №
93, том V, peг. № 31312, дело №
818/2016 г. (л. 113-134), е собственик на 36 (тридесет и шест) бр. самостоятелни
обекти, разположени в сграда с идентификатор 68134.4083.191.1, находяща се на
бул. „*******представена графично и семантично в Приложение № 4 къмСТЕ, като
3-етажна с 51 (петдесет и
един) бр. самостоятелни обекти и застроена площ от 1222 кв.м по актуалните КККР
на СО-район „Младост”, одобрени със Заповед № РД-19-15 /06.03.2009 г. на
изп.директор на АГКК.
ВЛ
е констатирало също, че обекти на покупко-продажбите са също: описаната в точка
Б/ ЦЯЛАТА СГРАДА
с
идентификатор
68134.4083.191.3 -
т.нар. в проектите КОРПУС „С”, построена в ПИ с идентификатор 68134.4083.191,
която сграда е представена графично и семантично в Приложение № 6 към СТЕ, като
5-етажна със 7 (седем) бр. самостоятелни обекти и застроена площ от 461 кв.м по актуалните
КККР на СО-район „Младост”.
Двете
сгради с идентификатори: 68134.4083.191.1 и 68134.4083.191.3 са разположени в ПИ с идентификатор 68134.4083.191, представен графично и
семантично на Приложение № 8 към СТЕ,
с площ 3022 кв.м, стар номер 1620, квартал 5-е, по актуалните КККР на СО-район
„Младост”.
ВЛ
е констатирало, че в точка В/ на нот. акт № 93/29.09.2016 г. е описан и продаден ПОДЗЕМЕН ПАРКИНГ с
идентификатор 68134.4083.191.3.1, с площ 2200,32 кв.м, на ниво:
-1 (минус 1), на 1 ниво, тип: Гараж
в сграда, ведно с 25,53 % ид.ч. от
правото на строеж върху поземления имот, върху който е изградена сградата,
заедно с Трафопост с идентификатор 68134.4083.191.2 (представен
в Приложение № 5 като: Сграда за енергопроизводство, на 1
етаж, със застроена площ от 6 кв.м на 1 етаж (Приложение № 14 към СТЕ).
Според
ВЛ, сградите с идентификатор 68134.4083.191.1, 68134.4083.191.3, както и
трафопоста с идентификатор 68134.4083.191.2, се намират в ПИ с идентификатор
68134.4083.191.
В
основното СТЕ е посочено, че идеалните части от земята, върху които са
изградени описаните по-горе самостоятелни обекти, притежавани от „Т.” ООД, са
описани в точки
А, Б и В на
нот. акт № 93 от 29.09.2016 г., приложен (л. 113 – 134), и те са: по т. А – 27.61 %, по т. Б – 27.46 %, по т. В – 25.53
%, или сумарно 80.60 %.
ВЛ
е констатирало, че по КККР площта по координатни (цифрови) данни на ПИ с ид. 68134.4083.191 е
3022 кв.м, а на ПИ с ид.
68134.4083.192 е 1118 кв.м., или сумата от двете площи е 4140 кв.м. На двете комбинирани скици по делото
(л. 190 и л. 191), УПИ X-1620,1745, в кв. 5е, е описан с площ от 3084
кв.м. (определена по графични данни, а не по
координатни (числени) данни).
Т.е.
разликата е 1056
кв.м.
(4140 кв.м. - 3084 кв.м.), която площ се намира на запад от
западната граница на УПИ Х-1620,1745 по самата уличнорегулационна
линия (червена) и попада в обхвата на бул. „******* *****”. При такива разлики
от 1056 кв.м. в площите и в границите не е възможно да се говори за пълна, а за
частична идентичност между ПИ с идентификатор 68134.4083.191, ПИ с
идентификатор 68134.4083.192 и УПИ Х-1620,1745 в кв. 5-е, м. „Бул. ******* *****”
по плана на град София.
В
о.с.з. на 24.02.2020 г., ВЛ К. е уточнила, че разликата е 1056 кв.м. „влиза“ в бул. „******* *****“.
Заключението
по допълнителната СТЕ е категорично, че УПИ X-1620, 1745
е образуван от два имота, а именно:
ПИ с идентификатор 68134.4083.191 по КККР (стар
номер 1620) и ПИ с
идентификатор 68134.4083.192 по КККР (стар
номер 1745).
За ПИ с идентификатор 68134.4083.192
по КККР (стар номер 1745) с площ 1118 кв. в УПИ X-1620, 1745
попадат 256
кв. м. За ПИ с
идентификатор 68134.4083.191 по КККР (стар номер 1620) с площ 3022 кв. в УПИ Х-1620, 1745 попадат 2823 кв. м. Останалата
площ от двата имота, съгласно действащия ПУП- ПРЗ остават извън УПИ Х-1620, 1745 и попадат в уличната регулация.
В допълнителната
СТЕ е посочено също, че в УПИ Х-1620, 1745 са
разположени общо четири (4) броя сгради, а именно:
-
Сграда с идентификатор 68134.4083.191.1 по КККР, с функционално
предназначение - административно делова сграда и застроена площ от 1222 кв. м. Сградата е частна собственост, 3 триетажна и с общ брой самостоятелни обекти 51 бр. Сградата е
разположена изияло в имот с иденти&икатоо 68134.4083.191 по КККР. Условно представлява Корпус
(тяло) А;
-
Сграда с идентификатор 68134.4083.191.2 по КККР, с функиионално
предназначение - сграда за енергопроизводство (трафопост), едноетажна, със застроена площ 6.00 кв. м. Сградата
е разположена
изияло в имот с идентификатор
68134.4083.191 по КККР;
-
Сграда с идентификатор
68134.4083.191.3 по КККР, с функиионално предназначение - административно делова сграда и застроена площ от 461 кв. м. Сградата е 5 пететажна, с общ брой самостоятелни
обекти - 7 бр., частна собственост. Сградата е разположена изцяло в имот с идентификатор 68134.4083.191 по КККР; Условно
представлява Корпус (тяло) С;
-
Сграда с идентификатор 68134.4083.192.1 по КККР, с функционално
предназначение - сграда за търговия и застроена площ 158 кв. м. Сградата е 2 двуетажна с общ брой самостоятелни
обекти
1. По-голямата част от сградата е
разположена в имот с идентификатор 68134.4083.192 по КККР. Останалата част е в
имот с идентификатор 68134.4083.191 по КККР; Условно представлява Тяло Д от Корпус А;
-
Подземен паркинг на ниво - 1 с идентификатор № 68134.4083.191.3.1 и с площ от 2200,32 кв. м, който е разположен
под двете сгради с идентификатори 68134.4083.191.1 и 68134.4083.191.3. Условно представлява Корпус
(тяло) В – подземен
паркинг между корпус А и корпус С;
ВЛ е констатирало,
че съгласно нотариален акт № 93, том V. рег. № 31312, дело № 818 от 29.09.2016
г., „Т.“ ООД притежава: 36 бр. самостоятелни обекти в Сграда 1 с идентификатор 68134.4083.191.1 по КККР, цялата
Сграда 3 с
идентификатор 68134.4083.191.3 по
КККР и трафопоста - Сграда 2 с идентификатор 68134.4083.191.2 по КККР. Констатирало
е и че в точка В е описан ПОДЗЕМЕН ПАРКИНГ с идентификатор 68134.4083.191.3.1. с площ 2200. 32 кв. м.
ВЛ е констатирало
също, че в Сграда 1 с идентификатор 68134.4083.191.1 по КККР, собственост на самостоятелни обекти притежава и Й.Н.Б., съгласно
нот. акт №
71, том II, рег. № 6268. дело № 255
от 09.04.2004 г. и нот акт №82, том VIII, рег. №21943, дело № 1356 от 04.11. 2005 г.
В двуетажната
сграда, Сграда 4 с идентификатор 68134.4083.192.1 по КККР, разположена в по-голямата си част в ПИ с идентификатор 68134.4083.192, с нотариален акт № 43,
том I, рег. №2461, дело №°42 от 31.01.2012 г. за покупко- продажба на недвижими имоти, „Л.Т.“ ЕООД е придобило
самостоятелни обекти в сградата.
Видно от
допълнителната СТЕ, с построяването на сградите в УПИ X-1620, 1745 е
достигната максималната плътност на застрояването и не е достигнат максималния коефициент
на интензивност на застрояването. Спазени са изискванията на ОУП, ПУП. ЗУТ и
ЗУЗСО.
ВЛ
е посочило, че понятието „Прилежаща площ“ на съществуващи сгради съгласно ЗУТ
и поднормативните
актове към него не следва да се
приема като общо понятие на закона, касаещо всички сгради, а като такова с конкретен обхват на
приложение, а именно за жилищни сгради в етажна собственост (жилищни блокове) в квартали с комплексно застрояване при тяхното преструктуриране
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Преди да пристъпи към произнасяне по съществото
на спора, съдът е длъжен и служебно да
съобрази допустимостта на производството, в която връзка са и изричните
възражения на втория ответник. Извършвайки
проверка в тази насока, съдът намира, че предявените искове са допустими
(съображения за което са изложени и в определението по чл. 140 ГПК), а
релевираните в тази връзка оплаквания са неоснователни. Следва и да се посочи,
че е допустимо и няма пречка, иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД да бъде предявен от
лице, което не е страна по атакуваната сделка, ако има правен интерес сделката
да бъде прогласена за нищожна. По този въпрос съдебната практика е
непротиворечива (в този смисъл е например решение № 83 от 18.07.2011г. по т. д.
№ 747/2010 г., ТК, І ТО, на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК). В случая, правният интерес на ищеца произтича
от възможността от възможността атакуваната
прехвърлителна сделка да няма целения с нея транслативен ефект.
Изрично следва и да се отбележи, че
основанията за нищожност на правните сделки са изчерпателно предвидени в
законодателството, както и че поредността на разглеждане на основанията за
нищожност е предопределена от закона (а не от волята на ищеца).
Разглеждайки спора по същество, съдът намира
следното:
Предявени са обективно съединени
в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 226, ал. 3 ЗЗД, вр., чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 4 ЗЗД, и чл. 26, ал. 2,
изр.1, пр. 5 от ЗЗД, и в условията на кумулативност иск по чл. 33, ал. 2 ЗС.
С определение от 09.01.2019 г.
(л. 290) не е приет за съвместно разглеждане иска, формулиран на л. 237 от
делото, а именно, че договорът за дарение е симулативен, тъй като прикрива
изпълнение на задължение по договор, сключен между двамата ответници.
Предмет на иск за обявяване на нищожността на правна сделка, е установяването със сила на пресъдено
нещо, че същата е засегната от посочения в исковата молба порок (в случая пороци), обуславящ несъществуването на правоотношение между страните по сделката, със
съдържание прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот. Поради това, съгласно общото правило на чл. 154,
ал.1 ГПК ищецът носи тежестта да проведе главно и пълно доказване на
релевирания недостатък на сделката, обуславящ непораждане на правните й
последици.
Относно иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за обявяване за нищожен на договора за дарение от
03.05.2017 г., сключен между „5“ ООД и „Т.“ ООД, с нотариален акт № 95, том
ІІІ, рег. № 4368, дело № 423/2017 г. по описа на нотариус с рег. № 40 от НКРБ,
поради противоречие на закона:
Искът е неоснователен.
Нищожността на един договор се определя от закона, като
за да бъде една сделка нищожна, тя трябва да противоречи на императивна правна
норма или на правен принцип, част от действащата правна система. Следователно
нищожни са само договорите, които законът е обявил за такива. В необявените от
закона случаи договорите не могат да бъдат признати за нищожни.
В настоящия случай, процесната сделка не е нищожна, като
противоречаща на закона, тъй като не нарушава каквато и да било императивна
правна норма, която е била в сила по време на нейното сключване. В частност,
принципно неспазването на чл. 33 ЗС не обуславя нищожност на сключената от
съсобственик с трето лице разпоредителна сделка, поради което и въпросите дали
ищецът притежава идеални части от правото на собственост с обект процесния
недвижим имот и действително ли е налице нарушение на посочената разпоредба, не
са от естество да се отразят на този извод.
Съгласно трайно установената съдебна практика, изразена в
редица решения, сред които и решение №
498 от 29.05.2009 г. по гр. д. № 1231/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и решение № 1820 от
12.12.2001 г. по гр. д. № 155/2001 г., IV Г. О. на ВКС, нарушението на чл. 33, ал. 1 ЗС не съставлява противоречие със закона по
смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните разяснения,
дадени с цитираното по-долу Тълкувателно решение.
Относно иска по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – за обявяване за нищожен на договора за дарение от
03.05.2017 г., поради заобикаляне на
закона:
Искът е неоснователен.
Съгласно
чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот
на трето лице само ако преди това е предложил на другите съсобственици да купят
частта му при същите условия и никой от тях не е приел предложението. Правилото
на чл. 33, ал. 1 ЗС е императивно и се прилага само към договори за
покупко-продажба. Неговото нарушаване има за правна последица възникване на
потестативни права на трети лица (съсобствениците) – право на изкупуване (а не
до нищожност на сделката). Възникването и упражняването на това субективно
преобразуващо право по необходимост предполага действителност на продажбата.
Следователно нарушаването на повелителните правила на чл. 33 ЗС не е основание
за нищожност на договора.
С тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012г., постановено по тълк. д. № 5/2012г. на ОСГК НА ВКС е прието, че когато с договор за дарение се отчужди идеална
част от частта на дарителя в съсобствен имот в полза на трето за съсобствеността
лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за продажба
на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на
първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД. В ТР №5/2012г. е посочено, че за да се
осъществи заобикаляне на закона, участниците в сделката следва да съзнават, че
целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат чрез
извършването на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не
противоречи на повелителните правила на закона. В този случай страните
извършват тези сделки не за да получат непосредствените, типични за тях правни
резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на
която би противоречало на закона. След като поотделно за договорите за дарение
и за покупко-продажба, както и при съчетанието им, липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат, то е
невъзможно страните да целят забранен или непозволен от закона резултат.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с цитираното ТР, когато надареното,
външно за съсобствеността лице, впоследствие придобие по силата на продажба и
останалата част от собствената на продавача идеална част от имота, резултатът е
придобиване на право на собственост върху идеална част от недвижим имот от
лице, което не е било съсобственик преди извършването на първата сделка. Този резултат не е забранен или непозволен
от закона. Това е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на
изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният
резултат не е забранен или непозволен. Напълно аналогично е положението в
настоящия случай, в който двете сделки са дарение и покупко–продажба - липсва
законова забрана за постигнатия краен правен резултат, поради което и
невъзможно е страните да целят забранен или непозволен от закона резултат.
Относно иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за обявяване за нищожен на договора за дарение от
03.05.2017 г., поради накърняване на
добрите нрави:
Искът е неоснователен.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал
правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави
не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях (Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС).
Накърняването на добрите нрави е
обективно основание за нищожност на сделките, също както и противоречието със
закона. Субективното отношение на лицата, които извършват сделката, към
правилата на добрите нрави и тяхното нарушаване няма правно значение.
Достатъчно е извършената сделка обективно да е в противоречие с общоприетите
правила на добрите нрави, за да бъде прогласена сделката за нищожна на това
основание. Съставът на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е бланкетен, т.е. при
прилагането му следва да се конкретизира неписано правило, което тя нарушава, и
да се прецени дали то се включва в тесния обхват на понятието „добри нрави“ по
смисъл на закона. В настоящия случай, със сключването на въпросния договор за
дарение, не се нарушава каквото и да е неписано морално правилно, поради което
искът е неоснователен.
Относно иска по чл. 226, ал. 3 ЗЗД, вр., чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 4 ЗЗД -
за обявяване за нищожен на договора за дарение от 03.05.2017 г., поради липса на
мотив и липса на основание:
Искът е неоснователен.
Съгласно чл. 226, ал. 3 ЗЗД, нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то
е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато
условията или тежестта са невъзможни. С оглед приетото по горе, по делото не се
установява нито че дарението, нито че мотивът, поради който то е направено, са
противни на закона или на добрите нрави.
Основанието при каузалните сделки представлява
желаният правен резултат, типичната
непосредствена цел, която се преследва с предоставянето на имуществената
облага. То не се формулира изрично в сделката, а се извежда от нейното
съдържание и най-вече от субективната страна на съответния правен акт. При
договора за дарение основанието за извършването на имущественото разместване е
желанието на дарителя да облагодетелства безвъзмездно дарителя. В това се
изразява т.нар. donandi causa при чистото дарение. Единствената
типична и непосредствена цел на извършващия дарение е да предизвика увеличаване
имуществото на дарения за сметка на своето имущество, без да очаква получаването
на каквато и да е насрещна престация. Съгласно чл.
26, ал. 2, изр. послз ЗЗД, основанието се предполага до доказване на
противното. Ищецът не е опровергал така установената оборима процесуална
презумпция и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест,
искът е неосноватеен и следва да се отхвърли.
Относно иска по чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 5 от ЗЗД - за обявяване
за нищожен на договора за дарение от 03.05.2017 г., като симулативен /привиден/ и прикриващ договор за продажба:
Искът е неоснователен.
При привидния
договор, волеизявленията на страните по него се правят симулативно, а
действителната им обща воля е да не се създава облигационна връзка (абсолютна
симулация) или да се сключи друг договор, различен от привидния (относителна симулация).
Т.е. когато волята на страните по облигационното правоотношение е насочена не
към пораждане на правното действие на съответната правна сделка, а само да се
създаде привидна правна обвързаност, симулацията е абсолютна (без прикрита
сделка), а когато волята на страните е да бъдат обвързани по различен начин от
обективираното в съглашението намерение, симулацията е относителна. Във втория
случай са налице една привидна сделка, чиито правни последици страните не
желаят, и една прикрита сделка, чийто резултат страните желаят, но без той да
става известен на трети лица.
По делото абсолютна
симулация не се твърди, като ищецът твърди, че договорът за дарение
от 03.05.2017 г. е привиден, а действително сключената сделка е продажба на
посочените идеални части от двата имота.
Както беше
посочено, симулативен е този договор, при който страните по него не са изразили
действително, а само привидно намерение (воля) за пораждане правните последици
на учреденото съглашение. По силата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, привидните сделки са нищожни, а
съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД, прилагат се правилата относно прикритата сделка
(ако са налице изискванията за действителност).
Привидността
на сделката в отношенията между страните
може да се разкрие чрез обратно писмо, подписано между тях, или при наличие на
начало на писмено доказателство.
Според правната теория и съдебна
практика, обратното писмо (пълен обратен документ) е документ, съставен нарочно
за разкриване на симулацията, който съдържа писмени изявления на страните по
сделката относно действителните им отношения чрез отразяване нежеланието им
привидната сделка да породи действие или излагане съдържанието на прикритата
сделка. Обратното писмо доказва директно симулативността на привидната сделка,
без да са необходими други доказателства, то е достатъчно за разкриване на
симулацията. Без значение е кога е съставен – преди,
след или заедно с явния договор.
За разлика от
него непълният обратен документ (начало на писмено доказателство) е случаен
документ, който сам по себе си не разкрива симулативния характер на привидната
сделка, но съдържа изявления на страната относно факти и обстоятелства, които
правят наличието на симулация вероятно. Разликата е в съдържанието, а не в
издателя – той винаги е страна по
сделката.
Наличието на
непълен обратен документ по делото е само предпоставка за преодоляване на
забраната, установена в чл. 164, ал.1 ГПК, със свидетелските показания да се
установяват правни сделки, за действителността на които законът изисква писмена
форма, да се опровергава съдържанието на официален документ или да се
опровергава съдържанието на изходящ от оспорващата страна подписан от нея
частен документ.
В настоящия
случай, по делото не е представено обратно писмо, като не се и твърди, такова
да е било и съставяно. Нито един
документ, представен по делото, не съдържа изявление на някоя от страните по
договора за дарение, което недвусмислено да сочи, че действителната воля на страните по тази сделка е
била правни
последици да не настъпят, а че страните желаят правните последици на прикрита
сделка. Липсва и документ, който да
представлява т.нар. „начало на писмено доказателство“. Този документ може да е
случаен и е без значение към кого е адресиран (напр. писмо до трето лице), но
както беше посочено, трябва да изхожда от страната или да удостоверява нейно
изявление пред държавен орган, което прави симулацията вероятна. По делото не е
представен документ, който да изхожда от страните по договора и който да
установява вероятното съществуване на симулацията. Изявленията на лица, които
не са били страна по договора са без значение. При това положение, твърдяната
симулация е недоказана. Искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Относно иска по чл. 33, ал. 2
ЗС:
Искът е неоснователен.
Съгласно
чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот
на трето лице само след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че
е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и
декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение.
В случаите,
когато в един съсобствен имот съществуват две или повече сгради, принадлежащи
на отделни собственици на имота – т.нар. хоризонтална етажна собственост,
разпоредбите на чл. 33 ЗС не биха могли да намерят приложение, когато един от
съсобственици придобива съответни на притежаваните от него самостоятелни обекти,
идеални части от мястото.
В настоящия
случай, видно от събраните по делото писмени доказателства и от основното и
допълнителното заключение по извършените СТЕ, в УПИ Х-1620, 1745 (образувано от ПИ с ид. 68134.4083.191 и ПИ с ид.
68134.4083.192) са разположени общо четири (4) броя сгради, в които самостоятелни обекти притежават
повече от две лица – страните по делото и „Л.Т.“ ЕООД. Видно от допълнителната
СТЕ, с
построяването на сградите в УПИ X-1620, 1745 е достигната максималната плътност
на застрояването, като са били спазени изискванията на ОУП, ПУП. ЗУТ и ЗУЗСО. В изпълнение на Предварителен договор от 05.04.2016 г., с н.а. от
29.09.2016 г., „5“
ООД е продало на „Т.“ ООД, самостоятелни
обекти (36 бр), цялата сграда –
Корпус С, офиси и подземен паркинг,
намиращи се в сграда с идентификатор 68134.4083.191.1 и в
сграда с идентификатор 68134.4083.191.2, ведно с идеални части от общите части
на сградата и идеални части от правото на строеж върху ПИ. Впоследствие - на
02.03.2017 г., в изпълнение на т. 3 от нотариален акт № 43, том І, рег. № 2461,
дело № 42/2012 г. по описа на нотариус с рег. № 274 от РНКРБ, „5“ ООД е прехвърлило и на
„Л.Т.БС“ ЕООД, прилежащите части към самостоятелните обекти в
търговско-административната сграда КОРПУС „А“, а именно: 1.4% ид.ч. от ПИ с ид.
68134.4083.191 и 10.44 % от ПИ с ид. 68134.4083.192. С договора за дарение и с договора за
покупко – продажба от 03.05.2017 г., „5“ ООД е
прехвърлило на „Т.“ ООД, общо 74.60 % ид.ч. и 65.56 % ид.ч., съответно от ПИ с ид. 68134.4083.191 и ПИ с ид.
68134.4083.192, като „Т.“ ООД вече е притежавало правото на собственост върху 36 бр.
самостоятелни обекти в Сграда 1 с ид. 68134.4083.191.1, цялата Сграда 3 с ид. 68134.4083.191.3 и трафопоста - Сграда 2 с идентификатор 68134.4083.191.2 и подземен паркинг.
Следователно в УПИ X-1620, 1745 е възникнала етажна собственост, при
която построените в него сгради и/или обекти в сградите, имат различен
собственик, а мястото е обща част и към всяка сграда и/или обект се припадат
съответни идеални части от мястото. При прехвърляне на съответните идеални
части от мястото на собственик на отделни обекти/сгради, построени в него,
право на изкупуване не възниква, в който смисъл е и трайната практика на ВКС -
решение № 101 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 461/2008 г., IV г. о.,
решение № 858 от 23.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3069/2008 г., I г. о., решение
№ 978 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2413/2008 г., I г. о., решение №
466/04.12.2020 г. по гр.д. № 2459/2020 г. на ВКС, І ГО, и др.
Отделно от това,
и предвид неоснователността на исковете за обявяване на нищожността на договора
за дарение, „Т.“ ООД изобщо не се явява трето
лице, по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗС
По изложените
съображения, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Относно разноските: При този
изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право
на разноски има ответникът „Т.“ ООД,
който е направил своевременно искане за присъждане на
разноски и е представил доказателства за извършени такива, а именно: 8400 лева,
с вкл. ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правни услуги, приложен на лист 420 от делото. В съдебно заседание на 08.11.2021
г., пълномощникът на ищеца е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да
е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съдът, съобрази фактическата и правна сложност на спора, броя на
проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните доказателства
и доказателствени средства, цената на искове и разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004г., но след като взе предвид, че самият ответник счита,
че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева е
прекомерно (каквото възражение е направено в о.с.з. на 08.11.2021 г.), приема,
че възнаграждението следва да се намали на 2000 лв, или 2 400 лева, с ДДС, която сума следва да се присъди на втория
ответник.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените Й.Н.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против „Д.ЕД.5“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, и „Т.“ ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искове по чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 226, ал. 3 ЗЗД, вр., чл. 26, ал. 2, изр.1, пр.4 ЗЗД, и чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 5 от ЗЗД
– за признаване за установено, че договорът за дарение от 03.05.2017 г.,
сключен между „Д.ЕД.5“ ООД и „Т.“ ООД, с нотариален акт № 95, том ІІІ, рег. №
4368, дело № 423/2017 г. по описа на нотариус с рег. № 40 от НКРБ, е нищожен, и
иска по чл. 33,
ал. 2 ЗС – за изкупуване на 74.6% ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор
68134.4083.191 и 65.56% ид.ч. от правото на собственост върху ПИ с идентификатор
68134.4083.192, прехвърлени с договор за дарение и с договор за
покупко-продажба, и двата сключени на 03.05.2017 г., между „Д.ЕД.5“ ООД и „Т.“
ООД.
ОСЪЖДА Й.Н.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 2400 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: