Решение по дело №232/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 231
Дата: 22 юни 2018 г.
Съдия: Евгения Тодорова Генева
Дело: 20181800500232
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София, 22.06.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                        Председател: Евгения Генева

                                                        Членове:1.Дора Михайлова

                                                                  2. Росина Дончева

при участието на секретаря Цветанка Павлова

разгледа докладваното от Генева гр.д. № 232/2018г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.Н.П. с ЕГН ********** ***,против решение № 208/29.12.2017г. на РС-Ботевград, втори състав,с което са уважени евентуално предявени  искове с правно основание чл.99 вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и е прекратено производството по чл.422, ал.1 ГПК и се обезсилва издадената по ч.гр.д. № 1441/2011г. на БРС заповед за изпълнение в частта й по отношение на  ответника В.Н.П., в частта му, с която са уважени евентуално предявените осъдителни искове. Релевират се оплаквания за необоснованост,нарушение на материалния и процесуалния закон.Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната част като неправилно.

Въззиввникът твръди,че всички предявени искове са недопустими, тъй като са преждевременно предявени, защото кредиторът не обявил предсрочната изискуемост на вземанията по договор за кредит по отношение на поръчителя В.П..Ищецът „О.Ф.Б.“ ЕАД бил нелегитимен, тъй като поръчителят не бил уведомен за цедиране на вземането. Уведомлението било получено от заинтересовано лице-главния длъжник П.П.- и връчването не било валидно.На трето място, районният съд неправилно приложил чл.147 ЗЗД.В случая вземането станало изискуемо на 17.03.2010г. и кредиторът можел да претендира плащане от поръчителя само ако е предявил иск срещу главния длъжник до 17.09.2010г.Заповедното производство било инициирано през м. септември 2011г., а исковото на 27.01.2017г.Съгласно т.4б от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС съдът следвало да следи служебно за спазване на шестмесечния срок относно поръчителя.Самият ищец твърдял,че кредитът станал изискуем на 17.03.2010г., а исковата молба била заведена на 27.01.2017г., поради което евентуално предявените искове били недопустими,в какъвто смисъл въззивникът направил възражение.Самият договор за кредит,приложенията към него и общите условия били нищожни според три решения на ВКС.Договорите били сключени при грубо нарушение на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителя,на Директива 2008/48/ЕО и Директива 2014/17/ЕС, тъй като създавали неравноправно и неравностойно положение на страните.съдът игнорирал  съдебно-счетоводната експертиза в частта й, с която се установило неправилно капитализиране на лихви и такси в противоречие с погасителния план,неправилно начислени лихви и такси и неправилно погасяване на лихва и главница като се е стигнало до олихвяването им/начисляване лихва върху лихва/.Съдът изградил убеждението си върху негодни писмени доказателства- известието за цесия, общите условия,погасителните планове и др. били оспорени от въззивника,тъй като не носели неговия подпис, и въпреки,че тежестта да докаже тяхната истинност била на ищеца, той не провел пълно и главно доказване.Претендира разноски по исковото производство в районния съд и пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна „О.Ф.Б.“ ЕАД , ЕИК  със седалище и адрес на управление ***, е депозирала отговор, с който оспорва жалбата.Първоинстанционният съд се произнесъл по всички въпроси,свързани с предсрочната изискуемост, в прекратителната част на решението, която влязла в сила.Излага довода,че евентуално предявените осъдителни искове са процесуално допустими, както е допустимо и да се предявят осъдителни искове за разликата, която не е предмет на заповедта за изпълнение,при условията на чл.201, ал.1 ГПК.Цедентът имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем.Преклузивният срок по чл.147,ал.1 ЗЗД тече за всяка отделна вноска от съответната дата на настъпване на падежа й, когато главното задължение се погасява на отделни вноски с различни падежи.Твърдението за неравноправни клаузи на договора не било конкретизирано.Решението било обосновано,тъй като се базирало на крайното заключение на вещото лице и ответникът не поискал разширена или допълнителна експертиза.Претендират се разноски за въззивното производство ,включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. по чл.37,ал.1 от ЗПрП вр.чл.25, ал.2 вр.ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира въззивната жалба процесуално допустима, но неоснователна.Съображенията за това са следните:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК  като ищецът „О.Ф.Б.“ ЕАД моли да бъде признато за установено по отношение на ответника В.Н.П. ,че съществува вземането му в качеството му на правоприемник-цесионер на „Б. ДСК“ ЕАД-цедент, за което е издадена заповед № 4066/09.09.2011г. по ч.гр.д. № 1441/2011г. на БРС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както следва: за сумата 10 000лв. главница,представляваща парично вземане по договор за кредит за текущо потребление от 16.08.2007г.,както и законната лихва за забава върху главницата, считано от 03.09.2011г.до окончателното заплащане,както и за сумата 3164.68 лв.,представляваща договорна лихва за периода от 08.03.2011г. до 02.09.2011г.При условие на евентуалност , в случай че исковете по чл.422, ал.1 ГПК бъдат отхвърлени,ищецът е предявил искове с правно основание чл.99 ЗЗД вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, по които ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените по-горе суми,но на основание чл.99 ЗЗД вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.Тоест ако бъдат отхвърлени установителните искове, за които кредиторът разполага с изпълнителен титул по заповедното производство, да бъдат разгледани и уважени осъдителни искове за същите вземания.

С определението по чл.140 ГПК първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест и ответникът не е възразил по този пункт.

Ищецът е представил договор за кредит за текущо потребление,сключен на 16.08.2007г. между „Б.ДСК“ЕАД чрез клона в Б., според който банката отпуска на П.Г.П. кредит за текущо потребление в размер на 10 000лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояването му.Според т.9 кредитът се обезпечава с договор за поръчителство.Кредитополучателят се е съгласил  с размера на лихвите ,сроковете и условията във връзка със същите/т.7 и т.8/, с Общите условия, неразделна част от договора/т.12/,с погасителния план по приложение № 1/т.5/, с тарифите за таксите/т.13/ и 14/, без резерви.Приложен е договор за поръчителство ,сключен на 16.08.2007г. в Ботевград от банката като кредитор и В.Н.П. като поръчител, за обезпечаване на изпълнението на Петър Георгиев Петров  по договор за кредит за текущо потребление от 16.08.2007г. за сумата 10 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца при лихва 12.70% годишно.В т.1 е уговорено,че промяната на лихвата от кредитора е задължителна за страните.Според т.2 поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя и се задължава при неизпълнение на задълженията на последния по договора за кредит ,да ги изпълни при договорените в същия договор условия.Въззивникът в качеството си на поръчител е подписал договора за поръчителство без резерви.

Към исковата молба по гр.д. № 5560/2017г. на СРС,където са предявени исковете,впоследствие изпратени по подсъдност на БРС, е приложен договор за покупко-продажба на вземания  от 10.12.2012г. между банката и въззиваемата страна и приемо-предавателен проткол, от който е видно,че вземането срещу Петър Петров  фигурира в списъка.Приложено е писмо от цесионера до поръчителя П. като длъжник, относно цесията ,на осн.чл.99 ал.3 ЗЗД по силата на пълномощно от 18.12.2012г. от банката, което също е приложено.От съдържанието е видно,че длъжникът е уведомен за цесията на „присъдена главница“ 10 194.11 лв., „присъдена лихва“ 1333.86 лв., законова лихва 1359.66 лв. и разноски 456.32 лв.писмото е с дата 18.12.2012г., но няма данни,че е връчено на поръчителя П..Приложено е известие за доставка с адресат В.П.,от което е видно,че пратката е писмо и има ръкописен текст“Петър Георгиев Петров“,без уточнение в каква връзка е посочено името.Писмото е получено на 14.01.2013г. от съсед В. П.,без изявление,че е съгласен да го връчи на адресата.Самият факт, че е съсед означава,че не живее на адреса на П..Не може да се установи дали това известие касае доставката на уведомлението за цесия.Ето защо не може да се приеме,че поръчителят е бил уведомен за цесията преди депозиране на исковата молба,която следва да се счита за такова уведомление.

Към делото е приложено заповедното производство-гр.д. № 1441/2011г. на БРС, което е проведено от банката-кредитор против главния длъжник и поръчителя.Заявлението е депозирано на 03.09.2011г. и е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу П.П. и В.П. солидарно.П. е депозирал възражение вх.№ 6151/09.11.2016г., в което заявява,че е получил покана за доброволно изпълнение по и.д. № 20169270400392/2016г. по описа на ЧСИ рег.№ 927 по регистъра на КЧСИ Стоян Лазаров.Възразява,че не дължи плащане и не не е уведомен за цесията.От приложената покана за доброволно изпълнение е видно,че е връчена на 04.11.2916г. на племенник на адресата със задължение да я предаде.На същата дата е връчена поканата за доброволно изпълнение на главния длъжник-чрез майка му, която се задължила да я предаде.По заповедното производство е приложена искова молба вх.№ 2001720 от 27.01.2017г. на СРС от „О.Ф.“Б.“ ЕАД против В.Н.П. , по която е образувано делото и изпратено по подсъдност на БРС.В придружителното писмо вх.№ 30.01.2017г, изпратено чрез куриер на 27.01.2017г.,  ищецът твърди,че е получил съобщението за подаденото възражение на 27.12.2016 г. В заповедното производство не са представени доказателства, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем-нито на главния длъжник,нито на поръчителя.

Вещото лице, назначено от първоинстанционния съд е заключило,че кредитът е усвоен на 16.08.2007г.; плащането е преустановено на 18.11.2009г.;банката е отразила в счетоводните си документи кредита като „предсрочно изискуем“ на 17.10.2010г.;  незаплатеният остатък от главницата възлиза на 9909.49лв.;договорната лихва възлиза на 84.67 лв.;просрочената лихва възлиза на 2077.47 лв. и лихвата за забава на 808.43 лв.Ответникът е оспорил заключението с довода,че било базирано на „непроверена информация“,но е заявил,че няма тежест да иска допълнителна или разширена експертиза.Предвид указанието , дадено с определението по чл.140 ГПК, че на общо основание всяка страна ангажира доказателства за фактите,на които основава исканията и възраженията си, първоинстанционният съд законосъобразно е приел експертизата за компетентна и пълна и не е указал на ищцовата страна да поиска допълнителна или разширена експертиза.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел,че исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК са процесуално недопустими,тъй като заявителят е цедирал вземането си след издаване на заповедта за изпълнение ,предвид т.4г от ТР № 4/18.06.2014г.В тази част производството е  прекратено и заповед № 4066/09.09.2011г. по ч.гр.д. № 1441/2011г. на БРС е обезсилена., както и изпълнителния лист, издаден въз основа на нея на 12.09.2011г. Съдът е разгледал  предявените осъдителни искове, тъй като са предявени на общо основание и не се изисква специалното качество/банка/ за процесуалната легитимация, за разлика от заповедното производство,чието функционално продължение е производството по чл.422, ал.1 ГПК.Съдът е намерил основателни осъдителните искове за сумите ,дължими за главница до 9909.49 лв.,за законната лихва от 03.09.2011г. до 26.01. 2017г.както и за сумата 2077.47 лв. –договорна лихва  за периода от 08..03.2011г. до 02.09.2011г. като е отхвърлил иска за главница за разликата до 10 000лв.  и за договорна лихва за разликата над 3164.68 лв.Съдът е приел,че договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем на главния длъжник П. на 04.11.2016г., когато е получил поканата за доброволно изпълнение заедно с поканата за доброволно изпълнение.Осъдителните искове срещу поръчителя са предявени на 27.01.2017г.-т.е в рамките на шестмесечния срок по чл.141, ал.1 ЗЗД.Те не са погасени по давност, тъй като давностният срок започва да тече от 04.11.2016г., когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем.Към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция вземанията  по процесния договор за кредит са изцяло падежирали,тъй като срокът за погасяване на кредита е изтекъл на 15.08.2017г.Съдът е приел,че са валидни както договора за кредит, така и договора за поръчителство.Дължимата главница е 9909.49 лв. съгласно експертизата.Законната лихва се дължи не от датата на депозиране на заявлението в заповедното производство, а от датата на депозиране на исковата молба,тъй като исковото производство се е развило независимо от заповедното , за което ищецът няма активна процесуална легитимация.договорната лихва за периода от 08.03.2011г. до 02.09.2011г. следва да бъде присъдена в установения от експертизата размер,защото в отговора по чл.131 ГПК няма възражение за погасяване по давност на задължението за лихви.Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по исковото производство в размер на 460 лв./държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице/,което съответства на уважената част от исковете.Предвид последното обстоятелство юрисконсултското възнаграждение е в минимален размер.Ищецът е бил осъден да заплати на ответника 300 лв. съдебни разноски по заповедното производство.

Настоящата инстанция намира решението обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените норми, материалния закон и задължителната съдебна практика, относими към казуса.Ето защо решението следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на делото възивникът следва да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за производството пред СОС в размер на 450 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.37,ал.1 от ЗПрП вр.чл.25,ал.2 вр.ал.1 от НЗПрП.

Водим от горното, съдът

 

                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 208/29.12.2017г. на РС-Ботевград по гр.д. № 1286/2017г. в частта му, с която В.Н.П. *** с ЕГН ********** е осъден да заплати на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД,ЕИК  сумата 9909лв. ,представляваща парично вземане по цедиран договор за кредит от 16.08.2007г., по който В. Николо П. е поръчител, заедно със законната лихва за забава върху сумата,считано от 27.01.2017г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата 2077.47лв.,представляваща договорна лихва за периода от 08.03.2011г. до 02.09.2011г.,ведно със съдебни разноски в размер на 460 лв.

В останалата част решението е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА В.Н.П. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „О.Ф.Б.“ ЕАД с ЕИК ,със седалище и адрес на управление ***, съдебни разноски във въззивната инстанция в размер на 450/четиристотин и петдесет/ лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис от него.

                                                        Председател:

                                                        Членове:1.

                                                                 2.