РЕШЕНИЕ
№166/26.04.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...............................................…..……….......и в присъствието на прокурор ……..………………………................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1178 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от В.С.Т. с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №1970з-1390 от 18.12.2020г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му било извършено в нарушение на разпоредбите на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Не му бил предоставен талон за изследване по чл.3, ал.1 от наредбата, което представлявало нарушение на чл.6, ал.1 от същата. В нарушение на чл.6, ал.4 от наредбата, не му била дадена възможност да избира дали установяването на концентрация на алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, с поставяне на подпис срещу направения избор. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта довели до нарушаване на правото му да оспори показанията на техническото средство.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Допълва се, че с измененията в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози било предвидено да се издава талон за медицинско изследване, който да се придружава от осем стикера с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8. В случая такива стикери не били предоставени. Най-същественото нарушение на процедурата било недаването на възможност поверяваното лице да избере начин, по който да се извърши контрол върху установеното с техническото средство наличие на алкохол - с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване. Извършилият проверката полицейски орган не разяснил възможността за контрол на показанията на техническото средство по един от двата начина, като сам посочил втория начин - медицинско и химическо изследване. Уведомил проверяваното лице, че следва да се яви в „МБАЛ – Хасково“, но срещу този избор не бил поставен подпис. Това доказвало, че такъв избор не бил направен. След като липсвал подпис за избор на изследване чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско изследване, то концентрацията на алкохол в кръвта не била установена по несъмнен начин. Освен това, попълненият в спешното отделение талон за медицинско изследване бил по образец на отменената наредба и не съответствал на изискванията в актуалния ѝ нормативно установен вариант.
По изложените съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково (В. Ж. Д.) не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за безспорно установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение серия GA №***от 18.12.2020г., съставен от В. Ж. Д. – мл.автоконтрольор при ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, е констатирано, че на 18.12.2020г., в 03.00 часа, в гр.Х., на ул.“Ц. С.“, до кръстовището с ул.“О.“, в посока към ж.к.“Б.“, В.С.Т. управлявал лек автомобил „Фиат Фиорино“, с рег.№ ***. Водачът бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARNA-0174, като уредът отчел 1.82 промила алкохол в издишания въздух. Връчен бил талон за медицинско изследване №***. В АУАН е посочено, че с извършеното В.С.Т. виновно нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис на лицето на 18.12.2020г.
По делото е представен издаденият Талон за изследване №***, в който е отразено, че извършената предварителна проба в 03.00 ч. на 18.12.2020г. с алкотест Дрегер 7510 ARNA - 0174 е показал положителен резултат 1.82 ‰. Талонът за медицинско изследване е бил връчен на жалбоподателя на 18.12.2020г., в 03.15 часа, видно от положения подпис за удостоверяване на това обстоятелство. Отразен е избраният начин за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта - чрез „медицинско и химическо изследване“, като срещу избора няма положен подпис на провереното лице. В талона е записано, че лицето е отказало да даде кръв за изследване за алкохол.
От младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково В. Ж. Д. е издадена обжалваната в настоящото производство ЗППАМ №1970з-1390/18.12.2020г., с която на оспорващия В.С.Т. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на лека автомобил „Фиат Фиорино“ с рег.№ *** за срок от 6 месеца. Съгласно заповедта, отнети са Свидетелство за регистрация на МПС №********* и два броя регистрационни табели с № ***. В заповедта от фактическа страна са възпроизведени обстоятелствата по съставения АУАН серия GA №***от 18.12.2020г., а от правна страна са посочени разпоредбите на чл.171, т.2а, б. ”б”, чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
При извършената по реда на чл.168 ал.1 от АПК служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на
основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът намира следното:
Заповедта изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.172 ал.1 от ЗДвП. Видно от представената Заповед №272з-906/20.03.2019г. Директорът на ОДМВР – Хасково е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР – Хасково, (т.9) сектор „Пътна полиция при ОДМВР - полицейски органи по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. такива от вида на процесната, регламентирана в т.2а, б. ”б” от посочената разпоредба.
Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59 ал.2 от АПК и чл.172 ал.1 от ЗДвП. Посочени са както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП, а от фактическа страна са описани обстоятелства, относими към визираните в тази разпоредба материалноправни предпоставки за налагането на принудителната мярка. Посочени са и разпоредените с акта правни последици, респ. волята на административния орган, а именно прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Фиат Фиорино“ с рег.№ *** за срок от 6 месеца.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Не се споделят доводите за недадена възможност за избор за начина на установяване на концентрация на алкохол в кръвта - дали това да се извърши чрез доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Липсата на подпис за избор в случая не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е самостоятелно основание за отмяна на издадената заповед, доколкото оспорващият е подписал както съставения срещу него АУАН, така и издадения талон за изследване. Няма данни и доказателства да е било оспорено показанието на техническото средство, с което е установена концентрацията на алкохол в издишания въздух от провереното лице Т.. Разпоредбата на чл.3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. Тълкуването на нормата налага извода, че когато изпробваното лице приеме показанията на техническото средство, то те могат да се считат установени само въз основа на това негово изявление. В случая в АУАН не е обективирано от страна на жалбоподателя възражение, че не е съгласен с показанията на техническото средство, а административният орган не е имал задължение да изчаква резултати от медицинско лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, преди да издаде ЗППАМ, защото същото е предвидено като алтернативен метод на установяването на концентрацията на алкохол в кръвта, извършвано с доказателствен анализатор.
Следва да се има предвид, че на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства за оборване на описаните в акта факти и обстоятелства, поради което съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката АУАН Серия GA №***от 18.12.2020г., включително относно обстоятелството, че установената концентрация на алкохол в кръвта на водача превишава 0,5 промила. Липсват доказателства, които да обосноват извод, че при издаването на обжалваната ЗППАМ са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при недопускането на които административният орган би могъл да достигне до различен от постановения с акта краен резултат. Освен това, при установена концентрация на алкохол в издишания въздух 1.82 ‰ , установяването на резултат, различен от този би имало значение единствено за отговорността на субекта по административнонаказателното или наказателното производство, както и в случай на приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП / с оглед изрично предвиденото от законодателя, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор, установените стойности са определящи/ , но не и при прилагане на ПАМ от вида на процесната.
Непредоставянето към талона за изследване на стикери с номера, съответстващи на номера на талона за изследване и добавена в края цифра от 1 до 8, както и използването на стар образец на талона за изследване /което в случая не се установява да е така/, също не представляват съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото предоставянето на стикерите и използването на актуален образец на талон за изследване не биха могли доведат до формиране на извод, различен от обективирания в оспорената ЗППАМ.
Оспорената заповед е съответна и на материалния закон. Приложимият закон в случая е разпоредбата на чл.171, т.2а, б. ”б” от ЗДвП, чиито правни последици се свързват с временното прекратяване на регистрацията на лек автомобил. Цитираната разпоредба правилно е приложена от органа, именно тя е правното основание за издаване на акта.
Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В случая ПАМ е приложена във връзка с установеното управление от жалбоподателя на собственото му МПС след употреба на алкохол, което обстоятелство е констатирано със съставения на 18.12.2020г. АУАН серия GA, № ***. Процесната ПАМ е наложена въз основа на констатациите по съставен АУАН, които в настоящото производство не бяха оборени с доказателствени средства.
По изложените съображения, съдът счита за установено наличието на изискуемите предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, поради което оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон, включително и в частта на определения срок, за който е приложена ПАМ. Извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. В тази връзка съдът намира, че е спазена целта на закона.
Както се посочи по-горе в настоящото изложение, оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, спазено е и изискването за форма на акта, като заповедта е обективирана в писмен вид с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ. Не се установява при издаването на заповедта да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт съответства на материалния закон и на неговата цел.
Предвид изложеното
съдът намира, че атакуваната заповед съответства на всички изисквания за
законосъобразност, поради което
подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал.
2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Т. с посочен съдебен адрес:***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №1970з-1390 от 18.12.2020г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково..
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: