Р Е Ш Е Н И Е
№ 2129/23.11.2023г.
Град Пловдив, 23.11.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 1978 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на М.И.М. ***, срещу решение № 1216 от 07.07.2023 г.,
постановено по АНД № 1898 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с
което е потвърден електронен фиш серия К № 4862573 на ОДМВР Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП на М.И.М., ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
решението е неправилно, налице са касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК, поради което се иска отмяна на обжалваното решение и на електронния фиш
или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане за изясняване на
правнорелевантните факти. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът счита
касационната жалба за неоснователна и моли тя да се отхвърли, като се потвърди
решението на Районен съд Пловдив като правилно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, а решението на районния съд като правилно следва да се остави в сила.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че фактическата
обстановка е безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства,
нарушението е установено и заснето с АТСС от одобрен тип (нарочно
удостоверение), преминало задължителната метрологична проверка (нарочен
протокол), за чието разположение на пътя е приложен снимков материал, а
разликата в установената и изчислената наказуема скорост е в полза на водача за
избягване на възможни за конкретния тип техническо средство грешки при
измерване на скоростта. Направен е извод, че електронният фиш съдържа всички
изискуеми реквизити по чл.189, ал.4 ЗДвП, като законодателят не е предвидил
препращане към чл.57 ЗАНН и в този смисъл липсва съществено процесуално
нарушение. За използването на АТСС е съставен протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., който съдържа всички задължителни
реквизити и към който има
снимков материал, чиито данни са в съответствие със съставения протокол. Като
неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателя по отношение на
мястото на нарушението и според съд разминаването не е съществено, че да доведе
до отмяна на електронния фиш.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни. В този смисъл и на основание
чл.221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Неоснователно е
възражението на касатора за допуснато от районния съд нарушение на
съдопроизводствените правила. Макар и лаконични, районният съд е изложил мотиви
относно всички относими към законосъобразността на обжалвания електронен фиш
възражения на касатора, включително относно мястото на установяване на
нарушението, като са обсъдени събраните по делото доказателства. Представеното
в съдебното производство пред районния съд заключение на съдебно-техническа
експертиза по друго дело не представлява писмено доказателство, което съдът
следва задължително да обсъди и прецени, а съдебните решения са изолирани, само
на един състав на АС Пловдив и не са константната практика на АС Пловдив, с
която първоинстанционният съд по правило е длъжен да се съобразява. Фактите са
установени по безспорен начин, доказателствата и тяхната доказателствена тежест
са преценени правилно от районния съд, а направените въз основа на тях правни изводи изцяло съответстват на
материалноправните норми.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да
бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1216 от 07.07.2023 г., постановено по АНД № 1898 по описа на Районен съд
Пловдив за 2023 година.
ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.