Р Е Ш Е Н И Е №645
гр.Русе,04.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд, II-ри граждански състав, в публичното съдебно заседание на 02-ри юни,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при
секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 6839 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцовото
дружество „Мелон
България” ЕАД- гр. София, предявява иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника Д.Д.М., че същия
дължи на ищеца сумите от 1000.00 лв.-главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт от 17.08.2007г., сключен между
ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД, 840.00 лв.- наказателна лихва за
периода 09.08.2016г.-09.08.2019г., 78.00 лв.-такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.08.2019г. до окончателното плащане. Ищецът
твърди и че по силата на
договор за цесия от 02.04.2018 г.
вземането е прехвърлено в полза на кредитора –ищец. Поради неизпълнение нито
към стария, нито към новия кредитор, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и било образувано ч. гр. д № 4928/2019г.
по описа на РРС. Тъй като ответника подал възражение в законоустановения срок,
моли да се признае за установено съществуването на вземането му към ответника
за горепосочените
суми. Претендира и
разноски..
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК.
Ответникът Д.Д.М., редовно
призован, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в
първото по делото заседание без да е да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Съдът като взе
предвид, че ответника не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие,
намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК и следва да бъде
постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като
предявените искове следва да се уважат изцяло.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на исковете, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 111.64 лв.-заплатена държавна такса за
производството по делото, 300.00 лв.-възнаграждение на вещо лице и 100.00 лв.- юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Съгласно
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който
разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 88.36
лв. – разноски по ч.гр.д №4928/2019г. по описа на РРС.
Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Д.Д.М., ЕГН:**********
*** дължи на „Мелон България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр. София, бул.“Княгиня Мария-Луиза“ №100, ет. 3, представлявано от П. В. сумите: 1000.00 лв.-главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт от 17.08.2007г., сключен между
ответника и „Първа инвестиционна банка“ АД, 840.00 лв.- наказателна лихва за
периода 09.08.2016г.-09.08.2019г., 78.00 лв.-такси, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.08.2019г. до окончателното плащане, предмет на заповед №2428/12.08.2019г.
за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д № 4928/2019г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН:********** *** да заплати на „Мелон България” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес управление: гр. София, бул.“Княгиня
Мария- Луиза“№ 100, ет. 3, представлявано от П. В. сумата от 88.36 лв.
– разноски по ч.гр.д 4928/2019г по описа на РРС и сумата от 511.64 лв.- разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: