Р Е Ш Е Н И Е
№ 260023
гр.Нови пазар, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Нови пазар в
публичното си заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГА.на Николова
СЕКРЕТАР ПРОТОКОЛИСТ:
Валентина Великова
като разгледа
докладваното от съдия Николова гр.д. № 29 по описа на НПРС за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по втора фаза на делбата, съгл. чл. 346 и
следв от ГПК.
С ВЗС на 10.06.2022 г.
решение по делото е признато за
установено по отношение на С.И.Е. и З.З.Е. ***, че А.Р.А., В.И.А., Х.И.А. и С.И.Е. ***, са съсобственици
на недвижим имот – дворно място от 1 750 кв.м., за което е отреден УПИ *** в
кв. * по плА.на с. Т., обл. Ш., заедно с построените в имота масивна жилищна
сграда, полумасивна жилищна сграда, стопанска сграда, навес, едноетажна
постройка и тоалетна, при граници: от две страни – улици, УПИ ***и УПИ ***, при квоти: 5/8 ид.ч. – за А.Р.А., от
които 4/8 ид.ч. – личен дял от прекратена СИО и 1/8 ид.ч. по наследство от И.А.
СА., и по 1/8 ид.ч. за В.И.А., Х.И.А.
и С.И.Е., придобити по наследство от баща им И.А. СА..
С решението по делото е
отменен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит
по давностно владение №*, том *, рег. том *, д. № */*г. на Нотариус с рег. № *
при НК, вписан в СВ с дв.вх.№ *, вх.рег. *, акт № *, т.*, д. №**/*г.
С решението е допусната
съдебна делба между А.Р.А., В.И.А., Х.И.А.
и С.И.Е. ***, на следния съсобствен недвижим имот – дворно място от 1 750
кв.м., за което е отреден УПИ *** в кв. * по плА.на с. Т., обл. Ш., заедно с построените в имота масивна
жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда, стопанска сграда, навес, едноетажна
постройка и тоалетна, при граници: от две страни – улици, УПИ ***и УПИ ***, при квоти: 5/8 ид.ч. – за А.Р.А., и по 1/8 ид.ч. за В.И.А., Х.И.А. и С.И.Е..
С решението по първата
фаза е допусната съдебна делба между същите съделители и на следния недвижим имот: празно дворно място с площ 1800 кв.м.,
представляващо ***от ***по регулационния план на с. Т., при граници – от две
страни улици, ***, УПИ ***и УПИ ***, при
квоти: 5/8 ид.ч. – за А.Р.А., и по
1/8 ид.ч. за В.И.А., Х.И.А. и С.И.Е..
В срока преди първото по
делото съдебно заседание ищците и ответницата са направили претенции по сметки,
по чл. 346 от ГПК, както и такива по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на
недвижимия имот, представляващ дворно място от 1 750 кв.м., за което е отреден
УПИ *** в кв. * по плА.на с. Т., обл. Ш.,
заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна
сграда, стопанска сграда, навес, едноетажна постройка и тоалетна, при граници:
от две страни – улици, УПИ ***и УПИ ***.
Исканията на ищците, л. 346 и следв, от делото, са за възлагане на посочения
недвижим имот в полза на ищцата А.Р.А., поради това, че за нея това е
единствено жилище. Същото искане имат и останА.те двама ищци В.И.А. и Х.И.А.,
поради това, че не притежават друго жилище.
Ищците са направили
искане за присъждане на направени от тях разноски, които оценяват на стойност
37000лв. и претендират при условията на солидарност, съгласно уточняващата
молба от 27.09.2022 г., л. 359.
В съдебното заседание от
14.11.2022 г. ищците В.И.А. и Х.И.А., са направили отказ от искането си за
възлагане на имота, при което то остава само по отношение на ищцата А.А..
От името на ответницата С.И.Е. са предявени искания по сметки по
чл. 346 ГПК вр. чл. 74, ал.2 вр. чл. 72 ЗС за заплащане на направените от нея
подобрения в процесния недвжими имот, включващ жилищната сграда. Направено е и
искане за възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, поради това че
същата живее в него заедно със семейството си от над 20 години, вкл. и към
смъртта на наследодателя и не притежава друго жилище.
Въз основа на събраните
по делото доказателства във втората фаза на съдебната делба, съдът установи
следното:
С решение ВЗС на 10.06.2022
г. решение, съдът е допуснал извършването на делба между съделителите А.Р.А., В.И.А., Х.И.А. и С.И.Е. ***, на следните
съсобствени недвижими имоти: 1/ дворно място от 1 750 кв.м., за което е отреден
УПИ *** в кв. * по плА.на с. Т., обл. Ш.,
заедно с построените в имота масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна
сграда, стопанска сграда, навес, едноетажна постройка и тоалетна, при граници:
от две страни – улици, УПИ ***и УПИ ***,
и 2/ празно дворно място с площ 1800 кв.м., представляващо ***от ***по
регулационния план на с. Т., при граници – от две страни улици, ***, УПИ ***и
УПИ ***, при квоти за двата имота: 5/8
ид.ч. – за А.Р.А., и по 1/8 ид.ч.
за В.И.А. и Х.И.А. и С.И.Е..
След
ВЗС на решението по допускане на делбата, с НА № *, том *, рег. № *, дело № */*г.,
ищцата А.Р.А. е продала на двамата си синове, ищците В.И.А. и Х.И.А., като
купувачи, от собствените си части върху двата недвижими имота, общо 4/8 ид.ч.
или по 2/8 ид.ч. на всеки от двамата купувачи. Извършвайки тази сделка, ищцата А.А.,
е извършила разпореждане със собствените си идеални части от сънаследствените
два имота, което прави сделката действителна, доколкото тя не се оспорва от
ответницата, като единствена заинтересовА.страна, в резултат на което дяловете
на двамата купувачи и ищци са увеличени, за сметка на този на продавача, също
ищца по делото.
Така
дяловете на всеки от тримата ищци стават, както следва 1/8 ид.ч. за ищцата А.А.
и по 3/8ид.ч. за всеки от ищците В.И.А. и Х.И.А..
Относно поделяемостта на допуснатия до делба имот, съобразно квотите на страните е
назначена експертиза.
От заключението на вещото
лице се установява, че имота е неделим и не може да се обособят самостоятелни
парцели от всеки от двата имота, съгласно квотите за делба на всеки от
съделителите.
Според заключението на
вещото лице, приложено на л. 360-362 от делото, пазарната стойност на имот,
представляващ дворно място от 1 750 кв.м., за което е отреден УПИ *** в кв. *
по плА.на с. Т., обл. Ш., заедно с
построените в имота масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда,
стопанска сграда, навес, едноетажна постройка и тоалетна, при граници: от две
страни – улици, УПИ ***и УПИ ***, е
53 850лв. Пазарната стойност на втория недвижим имот, представляващ
празно дворно място с площ 1800 кв.м., представляващо ***от ***по регулационния
план на с. Т., при граници – от две страни улици, ***, УПИ ***и УПИ ***, е 9000лв.
Вещото лице е посочило,
че съгласно действащите устройствени правила на ЗУТ, двата имота не подлежат на
делба между съделителите при посочените в решението за допускане на делбата
квоти.
Предвид на приетото заключение
на вещото лице относно поделяемоста на имотите, то след като те са неподеляеми
според дяловете на всеки от съделителите, то по арг.на противното от нормата на
чл. 347 от ГПК, разделителен протокол не може да бъде съставен.
Възможните способи за
приключване на съсобствеността са изнасяне на публична продан, съгл. чл. 348 ГПК или възлагане на някой от съделителите по реда на чл. 349 ГПК.
По отношение на имота,
представляващ празно дворно място с площ 1800 кв.м., представляващо ***от ***по
регулационния план на с. Т., при граници – от две страни улици, ***, УПИ ***и
УПИ ***, чиято пазарна стойност е 9000лв., никоя от страните по делото няма
претенции за възлагане, поради което и съгласно посочената разпоредба на
закона, конкретно нормата на чл. 348 ГПК, същия следва да бъде изнесен на
публична продан, като страните в делбата могат да участват при наддаването в
публичната продан. Правата на страните при публичната продан на имота се
определят от техните квоти на съсобственост, съгласно решението за допускане на
делбата и настъпилите след това нови юридически факти, какъвто факт
представлява извършената разпоредителна сделка между ищците, която води до
промяна на квотите им.
Публичната продажба на
недвижимия имот, представляващ празно дворно място с площ 1800 кв.м.,
представляващо ***от ***по регулационния план на с. Т., при граници – от две
страни улици, ***, УПИ ***и УПИ ***, чиято пазарна стойност е 9000лв., следва
да се извърши при права на всеки от съделителите, както следва за ищцата А.Р.А.
– 1/8 ид.ч., за В.И.А. – 3/8 ид.ч., за Х.И.А. – 3/8 ид.ч. и за С.И.Е. –
1/8ид.ч.
Относно недвижимия имот,
представляващ дворно място от 1 750 кв.м., за което е отреден УПИ *** в кв. *
по плА.на с. Т., обл. Ш., заедно с
построените в него масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда,
стопанска сграда, навес, едноетажна постройка и тоалетна, при граници: от две
страни – улици, УПИ ***и УПИ ***, с пазарна стойност 53 850лв. са
предявени претенции за възлагане от ищцата А.А. и от ответницата С.Е., които
следва да бъдат разгледани.
Относно възлагателните претенции по чл. 349, ал.2 от ГПК на
ищцата А.А. и на ответницата С.Е. за възлагане на недвижими имот, представляващ дворно място от
1 750 кв.м., за което е отреден УПИ *** в кв. * по плА.на с. Т., обл. Ш., заедно с построените в него масивна
жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда, стопанска сграда, навес, едноетажна
постройка и тоалетна, при граници: от две страни – улици, УПИ ***и УПИ ***, с
пазарна стойност 53 850лв.
Всеки от претендиращите
за възлагане на имота сочи, че се основава на чл. 349, ал.2 ГПК, тъй като при
откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище. Съгласно
чл. 349, ал. 2, изр.2-ро ГПК, когато няколко съделители, отговарящи на
условията за възлагане на делбения имот, предявят претенции за поставяне на
имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. От тази
разпоредба следва извода, че съдът следва да разгледа на първо място дА. всеки
от предявилите възлагателна претенция съсобственици отговарят на условията за
възлагане.
Ищцата претендира
възлагането на недвижимия имот, на основание чл. 349, ал.2 ГПК, поради това, че
същата не притежава друго жилище и е преживяла *а. По делото ищцата е
представила справка, л. 406-408 от делото, на Агенцията по вписванията се
установява, че същата не притежава жилищен имот на територията на РБ.
Ответницата С.Е., също е
представила справка от Агенцията по вписванията на л. 374-377 от делото, от
която се установява, че и ответницата не притежава жилищен имот, освен идеални
части от този, предмет на делото.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява следното: имотът, предмет на делото е
придобит от наследодателя на страните И. А. С., * на ищцата А. и баща на останА.те
трима, през * г., съгл. НА №*, том*, дело № */*г. По това време приобритателят
е бил в граждански брак с първата ищца А.А., съгласно приложеното копие от Акт
за женитба № */*г. в резултат на което имотът е станал съпружеска имуществена
общност (СИО). И. СА.ев е починал на ***г., съгласно приложеното по делото
удостоверение за наследници, при което ищцата А.А. има качеството на преживяла *а,
а ответницата на негова дъщеря.
От свидетелските
показания се установява по несъмнен начин, че от 1990 г. в имота живее
ответницата С. и нейното семейство, вкл. * и З.З.Е.. Това се установява от
показанията на св. Ф. Ш., която сочи, че от 1990 г. С. живее в имота, а А. и
мъжът й се изселили в *. Братята на ответницата, двамата ищци В. и Х., си идват
нагости в *. Когато заживели в процесния имот, С. и семейството й живеели в
къщата (по – новата къща), а родителите й в по – малката пристройка (с двете
стаи). Свидетелят Н.М.А. сочи с категоричност, че когато общия наследодател
починал, в къщата е живяла С. със семейството си. Според свидетелят
наследодателят на страните е починал в РТ, л. *6 в РТ. Това се сочи и от св. Ф.
Ш., л. 390 от делото. Този факт се потвърждава и от посоченото от самите ищци в
исковата им молба, където е посочено, че И. СА. е починал в *, л.2 от делото,
където бил по повод медицинско изследване. В това време ответницата С. е била в
* и е живеела в имота на родителите си. В същото време, ищцата А. е била в Р*,
видно от представената от самата нея справка за задграничните й пътувания, л.
241 от делото, като в периода преди смъртта на *а си (***г.), тя е била в Р*.
Излязла е от РБ на 26.05.2017 и след това е влязла в РБ на 01.07.2017 г.
Цялостната справка на л. 241 от делото сочи, че ищцата А. живее в РТ и се
прибира в РБ за по няколко месеца, като времето от годината, в което се прибира
в * е различно. Съгласно посоченото в справката, данните за пътуванията са
отчетени по метода „преценка на риска“ и са непълни. Тези данни, обаче са
достатъчни за да установят пред съда по несъмнен начин, че ищцата А. не живее
трайно и постоянно в процесния имот, както и това, че към датата на смъртта на
наследодателя, тя не е живяла в него, а е била в Р*.
Във връзка с горното,
съдът намира, че показанията на свидетелите ХА.м А., че А. е „тука през цялата
година“ не отговарят на действителността и конкретно, че към датата на смъртта
на *а й тя е живяла в процесния имот. Съдът приема същите като установяващи
единствено това, че всяка година А. си идва в РБ и остава да живее в имота за
кратко, но не и че е живяла в него при условията на чл. 349, ал.2 ГПК.
За преценката на кого от
двамата претенденти за възлагане на имота, ищцата А.А. или ответницата С.Е. да
бъде той възложен, съдът съобрази изискването на закона, наследникът при откриване на наследството да е живял в имота и да не притежава друго жилище.
Въз основа на цялостния
анА.з на събраните писмени и гласни доказателства, вкл. обясненията на самата
ищца А. (л. 2, 176), съдът приема, че единствено ответницата С.Е. е живяла в
процесния имот, към момента на откриване на наследството. Двете претендиращи за
възлагане на имота, установено от писмените доказателства, които са
представили, не притежават друг жилищен имот на територията на РБ.
Поради горното на
основание чл. 349, ал.2 ГПК, на ответницата С.И.Е. следва да се възложи в дял
недвижимия имот, представляващ дворно място от 1 750 кв.м., за което е отреден
УПИ *** в кв. * по плА.на с. Т., обл. Ш.,
заедно с построените в него масивна жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда,
стопанска сграда, навес, едноетажна постройка и тоалетна, при граници: от две
страни – улици, УПИ ***и УПИ ***, с пазарна стойност 53 850лв.
Претенцията на ищцата А.А.
за възлагане на същия имот следва да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
Във връзка с уважената
претенция по възлагане на недвижимия имот, в полза на ответницата С.Е., същата следва
да бъде осъдена да заплати на ищците, равностойността на техните дялове, съгл.
чл. 344, ал.2-6 ГПК.
Стойността на дяловете на
всеки от ищците, съразмерно на приетата по делото пазарна стойност на имота от 53 850 лв. е както следва: на
ищцата А.А. е 33 656,25 лв., а на
ищците В. и Х. по 6 731,25 лв. Тези суми следва ответницата да им
заплати, ведно със законната лихва върху присъдеите суми, в срок от 6 месеца от
ВЗС на решението по делото. Самия съделител, в чийто дял е поставен имотът, става негов
собственик, съгл. чл. 344, ал.6 ГПК, след като изплати в указания от закона
срок определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението
не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право
и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на
публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията
по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати
веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността
на дела му в него. Получената сума се разпределя между останА.те съделители
съобразно с квотите им.
За вземанията си за уравнение на дяловете ищците могат да впишат законна
ипотека, съгл. чл. 344, ал. 3 ГПК.
Относно претенциите по чл. 346 ГПК от
стрА.на ищците А.А., В.А. и И.А. за извършени от тях подобрения в имота на обща
стойност от 37 000лв., л. 346-348, включващи, извършени ремонтни дейности,
както следва: През 1996 г. ремонт на
жилището – поставяне на гипсокартон, летви, гипс за замазка и корнизи; Втора стая и кухненски бокс с баня; Ограда, вкл.и задна врата; Електрическа инсталация, направена от В.; ВиК инсталация, мръсен канал, направени от В.
през 2018 г.; Покривна конструкция –
летви, фазер, каменно брашно, цимент, цигли, капаци, гвоздеи, ламарина, челни
дъски на стойност 6800 лв. Нова баня
към първи жилищен етаж от масивната жилищна сграда; монтаж на ПВЦ и ВиК от В.
през 2018 г.; шпакловка в малък коридор,
висящ таван и корнизи, монтаж на каси и кабели с връзка от ел.табло, положен
сатен – гипс през 2019 от В.; подобрения
в хола – шпакловка, висящ таван, ел.инсталация и връзки от ел.пано и монтаж
на каси; в кухнята – гипсокартон,
профили на тавана, каси и кабели през 2019 г.; втори етаж – през 2017 г. цялостен ремонт от наети от ищците
майстори, - поставени ел.контакти и ключове.
Всичко на стойност
37 000лв.
Тази претенция е
предявена солидарно от тримата ищци срещу ответницата.
От ответницата С.Е., е предявен иск срещу ищците по чл. 346 ГПК вр. чл. 74, ал. 2 ЗС вр. чл. 72 ЗС, л. 329-332, за направените от нея разходи за подобрения и
ремонтни дейности на обща стойност от 44 200лв., от които петендира сумата, с
която се е увеличила стойността на имота в резултат на тези подобрения, както
следва:
1/ Цялостно преустройство на второстепенна постройка в жилище, намиращо се срещу входната врата на
двора, състоящо се от баня, стая, хол, коридор с кухненски бокс, означени като
сграда 2.1 от СТЕ, вкл.и Шпакловка на стени; Измазване с латекс; Тавани,
облепени с ламперия от дърво – лакирани; Под в стая – ламиниран паркет; Под в
хол – теракотени плочи; Остъклена стена с ПВЦ; Врата от ПВЦ; Прозорец от чам; измазване на
баня; остъклен коридор с дължина 12 м., Покриване с ондулин, Измазване на стени
с варова мазилка, Таван – дървена ламперия, Под – бетон, Теракотени плочи,
стени с варова мазилка, Пред тази постройка е излят бетон около 50кв.м., вкл.и
пътека до външна тоалетна и външна врата на двора. Обща стойност на вложените
средства за труд и материА. 5200лв.
2/ външна ограда на имота, от бетонни тухли, висока 2 м. и дълга 40м., Стойност
на вложените средства 6 000лв.
3/ за двуетажната жилищна сграда: Нова ел.инсталация, Нова ВиК
инсталация от ПВЦ тръби; На покрива – смяна на летви, фазер и керемиди; Първи етаж: Нова баня, като пристройка
към къщата, с бетонна плоча, облепяне с фаянсови плочи и теракота, тоалетна –
моноблок, душ батерия, мивка и шкаф за баня; таванът – шпаклован и гипс,
боядисан с латекс; Свързваща врата от банята към къщата; Врата на банята и
прозореца от ПВЦ. Всичко 2000лв.
На първи етаж от къщата: Входна врата – ПВЦ, Прозорец ПВЦ, под – бетон, облепен с теракота,
Стени – гипсова шпакловка и боядисване с латекс, Таван – пластмасова ламперия,
захваната на профили, Первази, Общо
5000лв.
Спалня: Врата – ПВЦ, Прозорец – ПВЦ, Стени –мрежа, гипсова шпакловка, боядисване
с латекс, Таван – гипс картон, латекс, первази, Под – бетон, изолация от
фибран, ламиниран паркет, Всичко
3 000лв.
Хол: Врата и прозорец – ПВЦ, Стени – мрежа, гипсова шпакловка и боядисване с
латекс, Таван – пластмасова ламперия, захваната на профили, На една от стените
(външна) изолация с фибран, Таванът е окачен на профили – гипс картон,
шпакловка с гипс, измазване с латекс, Первази, Под – бетон, изолация от фибран, ламиниран паркет. Общо 4000лв.
Кухня:Врата – ПВЦ, Прозорец – ПВЦ, Стени –мрежа, гипсова шпакловка, боядисване
с латекс, На една от стените (външна) изолация с фибран, Таван – окачен, на
профили - гипс картон, шпакловка с гипс, измазване с латекс, первази, Под –
бетон, изолация от фибран, ламиниран паркет на половина, а останалата половина
– теракотени плочи, Всичко 4 000лв.
Втори етаж от къщата: Вътрешни стъпала към втория етаж, облепени с теракотени
плочи и поцинкован парапет. Всичко 2000
лв.
Три спални на втория етаж, ведно със свързващ ги коридор:Върху дъсчения под е поставен фибран, отгоре – ламинат, Нови дървени врати, Нови прозорци на стаите от ПВЦ, Стени – шпакловани с гипс и измазани с латекс, Тавани – окачен гипс картон, шпакловане и измазване с латекс, Первази. Всичко 10 000лв.
Във връзка с претенциите
на всяка от страните по сметки, е необходимо фактически да е била увеличена
стойността на имота, т.е. да са направени полезни разноски (макар да не са били
необходими), както сочи т. 6 от ППВС № 6/74 г. в конкретният случай е нА.це
установено по несъмнен начин увеличение на стойността на имота в резултат на
извършените от страните подобрения, като преди тяхното извършване неговата
стойност е била 33 000лв., а след извършването им е станала 53 850лв.
За доказване на
претенциите по сметки от името на ищцата е представен договор за кредит,
сключен между *а й И. СА., от 2016 г. между него и БА. „***“ ЕАД за сумата от
4000лв., л. 196 от делото, а от стрА.на ответницата са представени също договор
за кредит, л. 113 от делото, сключен през 2008 г. между З.Е., * на ответницата
и „***“ ЕАД за сумата от 3027лв.
По
делото са разпитани и множество свидетели, както в съдебните заседания по
първата фаза на делбата на 25.05.2021 г. св. Ф. И., както и свидетелите,
разпитани във втората фаза на делбата св. Х.м А., Ф. Ш., Н.А.и Н.Х.(л. *1-392)
и след тяхната съпоставка прие следната фактическа обстановка относно извършваните
от страните подобрения в имота:
Основните
ремонти и подобрения на имота, включващи такива по второстепенната постройка,
приспособена за жилища (2.1 по първоначалната експертиза, л. 219-221) с
обособени в нея две стаи за живеене, санитарно помещение, баня и обособени в
коридора кухненски кът, както и второ второстепенно жилище (2.2 по
първоначалната експертиза) със самостоятелен достъп от двора, както и изградени
баня и тоалетна и кухненски кът в коридора. В подобренията са включени и тези,
извършени по двуетажната жилищна сграда, посочена в първоначалната експертиза
като сграда 1, както и изградените в двора – ограда, плочници и пр. външни
врати и др.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие, че ищцата А.и *ът й И.
са участвА., финансово със средства при изграждането на оградата на двора,
която е реА.зирА.с бетонни блокчета, за която според последната приета по
делото експертиза, л. 440-448, в таб. № 4 е посочено, че стойността на
направените за изграждането й разноски е 3916 лв.
Според посоченото в
експертизата на л. 423, южната част на оградата е изградена в периода 2017-2018
г. и има две метални врати. Останалата част от оградата (по северната стена) е
направена по – рано. От окончателната експертиза, се установява, че стойността
на новата ограда с дължина 40 м. и височина от 2 м., както и двете метални
врати е 3916 лв. (таб. № 4). Съдът
приема, че за изграждането й със средства за материА. и труд е участвал общия
наследодател на страните, при които тези подобрения следва да се уважат, по
претенцията на ищцата А.А.. Доказателство за това се съдържа и в събраните
гласни доказателства по делото, св. Ф. И., сочи на л. 259 от делото, че И. е
помагал за оградата. Свидетелката Ф. Ш. също сочи, че И. е вземал материА.. От
показанията на разпитаните други свидетели не се установява с категоричност, че
ответницата и нейният * са взели участие с труд или средства при изграждането
на оградата, поради което съдът приема, че претендираните от нея средства за
направени по оградата на имота ремонти не следва да и се уважават. Съдът
приема, че средствата за този ремонт са били осигурени чрез изтегления през
2016 г. от И. СА. кредит от 4000лв. (л. 196).
Съдът приема, че
средствата за ремонта на оградата и металните врати е направено от *а на ищцата
А. А. и следва да й се уважи, като част от нейната претенция. Тези разноски са
в размер на 3916 лв.
Относно ремонтите на старата къща
(преустроените в жилищни помещения, според вещото лице, вероятно стари
стопански постройки, л. 360), и включващи като обособени от вещото лице обекти
2.1 и 2.2, според свидетелските показания се установява, че основният ремонт е
извършен от *а на ответницата, З., на когото е помагал синът им Т., но
наследодателят е дал парите за поставянето на вратите и ондулина. За това
свидетелства св. ХА.м А., л. *7 г., както и св. Ф. Ш., л. *9. Този ремонт и
преустройство са правени през 2008- 2012 г., след което в тези преустроени
жилища са живеели наследодателят и *ата му, във времето, когато са в *. Съдът
приема, че независимо от това, че ответницата има претенции за ремонтните
дейности само в обект 2.1, а ищцата за тези в обект 2.2, то извършеното от З.,
като вид дейности и направените за това разноски е за двата обекта. Това съдът
приема въз основа на констатациите на вещото лице и приложения снимков
материал, л. 235-239, в който се установява идентичност на изработване на
покривната конструкция, външните стени и вътрешни строителни дейности, вкл.
покритие на подове, стени и пр.
Стойността на приетите за
извършени със средства на ищцата и нейният * дейности в пристроените жилищни
помещения е съгласно посоченото в таб. 2.1 от последната експертиза, относно
стойността на покритието с бардолин, общо 156
лв. (ред 1 от таб. 2.1).
Освен тях ищцата и *ът й
са направили разходи по означения като обект 2.2 от тази постройка помещения, за
изграждане на фаянсова мивка (65лв.), душ батерия (70лв.), тоалетна чиния и ПВЦ
казанче (128лв.), също за дограма (450лв.), кокто и разноски за изграждане на
ВиК и ел.инсталация (600лв.). Общо 1313
лв.
Съдът приема, че по
делото няма безспорни доказателства за други ремонтни дейности, извършвани със
средства на наследодателя И. СА. в едноетажната постройка. Викането на
работници, намирането на хора, които да работят, така както сочат свидетелските
показания на св. Ф. Ш., л. 391, не означава и плащане за труд и материА..
Свидетелката сочи, че братята на ответницата „идвА. на гости“, л. 390. За
времето, през което ищецът В. е гостувал, е помагал в изграждането на
ел.инсталацията и ВиК инсталацията по пристройката. Съдът намира, че средствата
за тези ремонти са давани от ищцата А. и нейният *, а синът им е помагал с
труд, но не и със средства.
Общата стойност на
направените от ищцата А.и нейният * И. СА. разноски
за подобрения в едноетажната постройка са
на стойност 1469лв.
Съдът намира, че ищците В.А.
и Х.А. не са направили разноски за извършените в имота подобрения, само ищецът В.
е помагал с труд в дейностите по ВиК и ел.инсталацията, но не се доказва по
делото той да е купувал материА. и да е давал средства за извършването им. Доказателство
за това са и дадените от ищеца В.А. обяснения (л. 391 от делото), където сочи,
че бил помагал само по „долната част“, електричество, водопроводи и пр.
В едноетажната жилищна
сграда, в нейната цялост, от събраните по делото доказателства гласни и
писмени, съдът приема, че основните ремонтни дейности, в означения като обект
2.1, са извършени от *а на ответницата, който участвал с лични средства, вкл.и
изтеглен банков кредит и труд. В част от ремонтните дейности помощ е оказвал и
ищеца В. (за ел.инсталация и ВиК).
Относно предявените от ответницата претенции по сметки, съдът
приема, че *ът и е извършил лично и с общи средства на семейството, доколкото
ответницата има сключен граждански брак, и по отношение на едноетажната
постройка, тези средства са за изграждането настилка от теракотени плочи,
настилка от ламиниран паркет, дървена ламперия, мазилка и шпакловка на стени,
гипсокартон и шпакловка на таван, боядисване с латекс и изливане на бетонова
настилка на двора. Тези дейности са направени и за двата обекта, означени от
вещото лице като 2.1 и 2.2, като от таб. 2.1 включват редове 2-9, а от таб.
2.2, редове 1, 5-9.
Обща стойност на
вложените средства за труд и материА. за едноетажната жилищна постройка според
вещото лице е 8437 лв., като
ответницата претендира за подобренията в тази част сумата от 5200лв. и същата следва да й се уважи изцяло, доколкото тази
сума е по – малка от установената от вещото лице за разноски по извършване на
описаните в таб. 2.1 и 2.2 дейности.
Относно извършваните в
масивната двуетажна жилищна сграда, означена от вещото лице като обект № 1 в
имота, ремонти и подобрения, от събраните по делото доказателства, съдът
приема, че са извършени основно от ответницата и нейният *. Тези ремонтни
дейности са извършвани през 2017 г. и след това, както сочат и свидетелските
показания на разпитаните св. Н.Х., л. *2 от делото. На този свидетел е плащала
ответницата С.Е., а за вида на материА.те той казвал какво и в какво количество
да се вземе и те били купувани пак от ответницата и мъжа й. На свидетеля било
платено за труд 1900-2000лв. за ремонта на покрива, а за вътрешните работи,
които бил правил по къщата между 4000-5000лв. Общия за страните наследодател е
бил там, но поради възрастта си не е бил в състояние да помага. Относно извършването
на ремонта и осигуряване на средствата за него св. Н.М.А. сочи, че той е
извършван през 2017-2018 г. Свидетелят сочи, че лично мъжът на ответницата и
синът им Т. са изградили външната баня, а самият З. си е имал машина за ПВЦ
тръби и е лепил тръбите лично. Облицовката на къщата била правена от Т., л. *5
от делото. Ищците, двамата братя В. и Х. не са участвА. в ремонтите на голямата
къща, според свидетеля.
Свидетелката Ф. Ш. сочи,
че през 2017 г. И. бил дал пари за ремонт на покрива, за закупуване на материА.,
като преди това бил изтеглил кредит. Показанията на тази свидетелка не
кореспондират в пълен обем с показанията на останА.те свидетели, както и с
дадените от ищеца В.А. обяснения (л. 391), където сочи, че баща му бил викал
(работници) за покрива, а той не е викал, той бил помагал само по „долната
част“, електричество, водопроводи и пр.
Предвид на горното, съдът
приема, че ответницата е направила подобренията в масивната къща и те се
изразяват във всички описани от вещото лице строителни дейности по вид и
средства за извършването им, описани в таб. 5, 6.1, 7.1, 8.1, 9.1 10.1, 11, 12.
Средствата за тези ремонти според посоченото от вещото лице възлизат на 21909лв.
Общо за направените
според приетото заключение разноски от ищците и ответницата и според признатите
от съда ремонтни дейности, същите възлизат в общ размер на 35731 лв. (таб. 1-12), от които 5*5 лв. са признати за ищцата А.А. (3916 лв. за двора и 1469лв.за едноетажната жилищна сграда), и за
ответницата 27109 лв. (5200лв. за едноетажната жилищна сграда
и 21 909 лв. за двуетажната жилищна сграда).
По отношение на ищците В.А.
и Х.А., претенциите им за сметки, солидарно с ищцата А.А., следва да се
отхвърлят.
Извършените от страните (от
А.А. и *а й, както и от С.Е. и *а й) подобрения и ремонти в имота, в неговата
съвкупност от дворното място, огради и жилищните постройки са на стойност 35 731 лв. като в тази част посоченото
от вещото лице в заключението му, че те са на стойност от 34 716 лв., не отговаря на действително отчетените разходи и
съдът не го приема за достоверно. Доколкото се касае за извършването на
обикновени действия по събиране/изваждане и умножение/делене, не е необходимо
назначаването на допълнителна или друга експертиза, а съдът сам следва да
изчисли стойността на средствата за извършване на тези подобрения. Тази
стойност е сумата от посочените от вещото лице дейности по отделните таблици,
без дублиращите се позиции по тях, описани в таб. № 6.2, 7.2, 8.2, 9.2 и 10.2.
Ищците са предявили иск за направените от тях разноски в
размер на 37 000лв., а ответницата С.Е. за такива в размер на 44 200лв.
От така претендираните от
двете страни по делото претенции за сметки, в полза на ищцата А.А., съдът
намира, че следва да се уважат като направени от нея разходи тези в размер на 5 *5лв. и да се отхвърли претенцията й
за разликата от 31 615 лв.
По отношение на ищците В.А.
и Х.А., претенциите им за сметки, солидарно с ищцата А.А., следва да се
отхвърлят.
На ответницата С.Е. доказани са разходите за
подобрения в имота на стойност от 27 109 лв. и следва да се отхвърлят
такива за сумата от 17091 лв., представляваща разлика между предявените от
44 200лв. и уважените от 27 109 лв.
Съдът намира, че
посоченото в експертизата, че направените подобрения са на стойност от
34 068лв. са повишили стойността на имота с 20 850 лв., като преди
извършването им той би имал цена от 33 000лв.,
а след извършването им пазарната му стойност е станала 53 850лв., както и че коефициентът, с който се е повишила
стойността на имота, в резултат на подобренията е 0,612, следва да се
коригират, както относно стойността на
разноските за извършването на ремонтите и подобренията, която е 35 731 лв.,
вместо посочените в експертизата 34 068лв., така и в частта на
коефициента, с който подобренията са променили пазарната стойност на имота.
Това е резултат на установената от съда разлика в стойността на извършените подобрения,
вместо посочените в експертизата 34 068лв., приети за действително
извършени в размер на 35 731
лв. При тези коригирани данни, коефициентът,
с който направените от страните подобрения от 35 731 лв. са повишили
стойността на имота е равна на частното между делимото 20 850 лв.
(увеличената стойност на имота) и делителя 35 731 лв. (действително
направените разноски за подобрения), е
0,584.
Съдът приема, че
претенцията на ищците, според посоченото в тяхната молба от 346-348 и
уточняваща от 359, се основава на разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС за
извършени от тях подобрения в имота, довели до увеличение на стойността на
имота, които подобрения макар и да не са били необходими са направени със
съгласието на останА.те съсобственици. При претендираните на това основание
разноски за подобрения следва да се присъдят действително направените разходи,
съгласно приетото от съда за доказано. В този смисъл е посоченото в ТР № 85 от
2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК на ВС, където е посочено, че съсобственикът,
който е извършил подобрения в съсобствения имот със съгласието на останА.те
съсобственици, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71, 72 и 74 ЗС.
Неговите отношения с останА.те съсобственици се уреждат за добивите от
правилото на чл. 93 и 30, ал. 3 ЗС, а за необходимите
разноски за запазване на имота и подобренията - от правилото на чл. 30, ал. 3
ЗС и тези за водене чужда работа без пълномощие.
Предвид на това, съдът
приема, че в полза на ищцата А.А. следва да й се присъдят признатите от съда
разноски за подобренията в имота, които са на стойност 5*5 лв. (3916 лв.разноски за двора и 1469лв.разноски за
едноетажната жилищна сграда).
Тази претенция е
предявена срещу ответницата С., но същата отговаря за направените от нейната
майка и баща разноски съразмерно на дела, който притежава, т.е до размера на 1/8
ид.ч. ли за сумата от 673,13лв., а
не в пълен обем на предявените претенции на ищцата А.А. в размер на
37 000лв.
Предвид на горното, по
отношение на иска по чл. 346 ГПК в. чл. 30, ал.3 ЗС на ищцата А. А. спрямо
ответницата С.Е., следва да се постанови неговото уважаване само за сумата от 673,13 лв. и да се отхвърли за разликата до
сумата от 37 000лв., както и относно
исканията по сметки на ищците В. А. и Х.А..
По предявената от ответницата С.Е. претенция по сметки спрямо
ищците по делото, съдът съобрази следното:
На ответницата С.Е.
доказани са разходите за подобрения в имота на стойност от 27 109 лв. и следва
да се отхвърлят такива за сумата от 17091 лв., представляваща разлика между
предявените от 44 200лв. и уважените от 27 109 лв.
Относно претенцията на
ответницата С.Е., предявена на основание чл. От ответницата С.Е., е предявен
иск по чл. 346 ГПК вр. чл. 74, ал. 2 ЗС вр. чл. 72 ЗС, л. 329-332.
Ответницата и нейното
семейство са установили владение върху по – голямата част от делбения имот и
конкретно са се установили в голямата къща, още докато ищцата А.и нейният * са
живеели заедно до смъртта на И.. Родителите на ответницата са живеели в ниската
къща, в обособените за тях помещения. В голямата къща, ответницата и нейният *
са предприели извършването на всички описани по – горе подобрения и ремонти,
действайки със съзнанието, че извършват подобрения в собствен имот или имот,
който ще остане за тях. С това те са демонстрирА. владелческото си поведение
пред останА.те съсобственици и настоящи ищци по делото и намерението си да
станат пълноправни собственици на имота, макар и да са съзнавА., че той е
съсобствен между всички. Това поведение на недобросъвестни владелци на имота,
реА.зирано напълно свободно и необезпокоявано през годините от стрА.на останА.те
съсобственици и ищци по делото. Същите са си идвА. от *, оставА. са в имота при
ответницата, а ищецът В. дори помагал за ремонтите, макар и със скромен личен
принос (по ВиК и ел.инсталациите). Ответницата и нейното семейство са демонстрирА.
по еднозначен начин намерението си за владеене на имота, като свой, отгледА. са
децата си в него, извършвА. са текущите ремонти и по – големите такива, вкл. и
тези установени по настоящето дело. Това е станало без противопоставянето на
ищците, до момента на предявяване на иска за делба.
Всичко това дава право на
ответницата да претендира на основание чл. 74, ал.2 вр. чл. 72, ал.1 ЗС,
правата на добросъвестен владелец. Извършените от ищцата и нейният * подобрения
са допринесли за увеличението на стойността на имота, който в неговата цялост и
преди извършването им е имал пазарна стойност от 33 000лв., а след това от
53 850лв. Личният принос на ответницата и нейният * за това увеличение на
стойността на имота в резултат на извършените от тях в имота подобрения на
стойност 27 109 лв. е коефициент 0,44, който се получава като произведението между стойността на
подобренията 27 109 и общия коефициент на увеличената стойност на имота –
0,58 (не както е посочено в експертизата от 0,612) се раздели на общия размер
на извършените в имота подобрения от 35 731 лв.
В този смисъл,
извършените от ответницата и семейството й подобрения, разноските за които са в
общ размер на 27 109 лв., са
допринесли за увеличението на стойността имота с 11 927,96 лв. (произведението между 27 109 и
коефициента на увеличение на стойността на имота в резултат на личния принос
0,44).
Съгласно посоченото в чл.
74, ал.1 ЗС, добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е
направил, сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тези подобрения. От приетото по – горе
следва, че сумата с която се е увеличила стойността на имота, в резултат на
извършените от ответницата подобрения е 11 927,96
лв. и това е сумата, която може да иска добросъвестния владелец на имота.
Съдът намира, че от
предявения от ответницата иск срещу ищците по делото, следва да й се уважи
претенцията за сумата от 11 927,96
лв. и да се отхвърли за разликата до поисканите от нея общо 44 200лв. В
този смисъл е и посоченото в Решение № 108 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №
415/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 86
от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 809/2012 г., I г. о., ГК, и мн.др, където е
посочено, че чл. 74, ал. 2 ЗС приравнява вземанията на недобросъвестния
владелец, извършил подобрения в чуждия имот със знанието и без
противопоставянето на собственика, към тези на добросъвестния и той има право
да иска за подобренията, които е направил сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта.
Частта на всеки от ищците
за приетата за основателна и доказА.сума, с която се е увеличила стойността на
недвижимия имот, в резултат на тези подобрения от 11 927,96 лв. е съответна на частите, които всеки от тях притежава
в съсобствеността, конкретно за ищцата А.А. и за притежаваните от нея 5/8 ид.ч.
от имота, същата следва да бъде осъдена
да заплати на отвеницата сумата от 7 454,98
лв., а двамата ищци В.И.А. и Х.И.А., притежаващи по 1/8 ид.ч., следва да бъдат
осъдени да й заплатят по 1 491
лв.
Относно разноските по чл. 355 от ГПК вр. чл. 77 и чл. 78 от ГПК.
Относно разноските по самата делба на съсобствените имоти.
Съгласно чл. 355 ГПК,
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, включително
разноските по чл. 78а, ал. 1. По присъединените искове в делбеното производство
разноските се определят по чл. 78 и 78а. При прилагането на чл. 78а, ал. 2 не
се вземат предвид таксите, които се събират върху стойността на дяловете.
От водещо значение за
установяването на правила за определяне на начина, по който се разпределят
разноските, в частност тези за държавни такси е т. 9 от Постановление № 7 от 28.XI.1973
г., Пленум на ВС, както и по – новата съдебна практика, материА.зирА.в
Определение № 202 от 13.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3295/2017 г., I г. о.,
ГК; Определение № 177 от 12.03.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 657/2015 г., IV г.
о., ГК; Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I
г. о., ГК; Определение № 717 от 22.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №**/2012 г.,
IV г. о., ГК; Определение № 4 от 6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. №*42/2010 г.,
II г. о., ГК и мн.др.
Съгласно посоченото
съдебните и деловодните разноски се разпределят съобразно с признатия дял на
съделителите в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а
когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с общите правила
на чл. 78 от сега действащия ГПК (64 и 65 ГПК отм.).
От гореизложеното следва,
че разноските в делбеното производство се разделят в рамките на две отделни
групи процесуални дейности. Първата е относно същинското извършване на делбата,
в т.ч. и относно способа за нейното извършване, а втората касае разноски,
свързани само с присъединените искове – по възлагане на неподеляемо жилище, по
намаляване на завещания и дарения, по искания по сметките и т. н. Това включва
самостоятелни разходи по експертизи и пр., свързани само с тези претенции.
Държавни такси, свързани с извършването на делбата, съгл.чл.
355, изр. 1-во от ГПК.
Правилото, че страните
заплащат разноските по делото според стойността на дяловете си се отнася до
основното производство, което не включва присъединените искове – по възлагане,
по сметки и пр.
Пазарната стойност на
недвижимия имот, предмет на делбата определя и стойността на дяловете на всеки
от съделителите при нейното приключване.
Така при пазарна стойност
на имота от 53 850 лв., стойността на дяловете на всеки от съделителите е
както следва:
За притежаваните от А.Р.А.
5/8 ид.ч. – 33 656,25 лв., за притежаваните от ищците В.И.А., Х.И.А. и
ответницата С.И.Е. по 1/8 ид.ч. – 6 731,25 лв.
Дължимата от съделителите ДТ е в размер на 4% върху пазарната
стойност на имота, съгл. чл. 8 от ТА.ата за ДТССГПК, или всеки от съделителите
следва да заплати ДТ върху стойността на своя дял както следва: А.Р.А. 1346,25лв., ищците В.И.А., Х.И.А. и
ответницата С.И.Е. по 269,25 лв.
Държавни такси, свързани с присъединените искове в делбата,
съгл.чл. 355, изр.2-ро, вр. чл. 78 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на
чл. 355 ГПК по тези искове ДТ не се заплаща предварително, а се присъжда с
решението, в тежест на осъдената страна, в размер на 4% върху уважената цена на
иска, но не по – малко от 50лв., съгл. чл. 69, ал.1, т.1 от ГПК вр. чл. 1 от
ТДТССГПК.
По изложените
съображения, по иска на ищцата А.А. срещу ответницата С.Е., уважен за сумата от
673,13 лв., ответницата следва да плати ДТ от 50 лв.
По иска на ответницата С.Е.
срещу всеки от ищците, всеки от тях следва да плати ДТ върху уважената част от
иска по сметки, както следва:
Ищцата А.А. за уважен
спрямо нея иск в размер на 7 454,98 лв., дължи 298,20 лв. за държавна
такса.
Ищците В.И.А. и Х.И.А.,
за уважените срещу тях искове по сметки, за всеки от по 1491 лв., дължат ДТ по
59,64 лв.
Относно взаимните претенции за разноски на страните по чл. 78, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК.
Страните имат претенции един към друг за направените по делото разноски. От името на ищците са представени списъци на разноските на л. 246, том* от делото за обща сума от 991,14 лв. и на л. 403 от ІІ том, за обща сума от 2210 лв. Преди да се обсъдят всички направени от ищците разноски следва да се отбележи, че фактурата описА.в том* е представена и повторно описА.в списъка в т.ІІ, поради което съдът счита, че тази посочена в том* не следва да се отчита повторно.
Действителният размер на направените от ищците разноски, по двете фази на съдебната делба, както и за въззивното обжалване са в размер на 3058,60 лв. съдът приема, че тези разноски са направени от името на тримата ищци, независимо, че част от плащанията от тях са извършени от ищцата А.А., други от ищеца В.А. и по – малка част от тях от ищеца Х.А., поради което и претенциите за тях следва да се разделят поравно, т.е по 1019,53 лв.
От ответницата С.Е. са направени по делото разноски в общ размер на 870 лв., вкл. заплатени от нея за вещи лица хонорари и такси за касационно обжалване и др.
Поради това, че описаните от съда разноски са направени от страните по повдигнатите от тях претенции по сметки и възлагане, то отговорността за разноски следва да се прецени съобразно на уважената част от исковете им по сметки.
Всяка от страните по делото има претенции по сметки срещу другата страна. За предявения от ищците иск по сметки в размер на 37 000 лв. е уважен такъв в размер на 673,13 лв., при което ответницата следва да бъде осъдена да плати на ищцата А.А. сумата от 18,54 лв., равняваща се на 1/3 от общо 55,63 лв., поради приетото от съда, че на ищците В. и Х. не следва да се присъждат по претенцията за сметки такива, поради липса на доказателства за извършени от тях.
От своя стрА.от предявения от ответницата иск по сметки в общ размер на 44 200лв. е уважен такъв в размер на 11 927,96 лв., при което от направените от нея разноски в размер на 870 лв., й се дължат такива в размер на 234,78 лв. или по 78,26 лв. от всеки от тримата ищци.
Всяка от страните по делото дължи за държавни такси, в полза на РС Нови пазар следните суми: А.А., общо 1644,45лв. (1346,25+298,20); В.А., общо 328,89 лв. (269,25 +59,64); Х.А., общо 328,89 лв. (269,25 +59,64) и С.Е., общо 319,25 лв. (269,25+50).
Водим от горното и на
основание чл.349, ал.2 от ГПК и чл. 353 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ВЪЗЛАГА на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на С.И.Е. с ЕГН ********** ***, следния недвижим имот, недвижим имот –
дворно място с площ от 1750 кв.м., представляващо УПИ */*от кв. * по
регулационния план на с. Т., ведно с построените в него масивна жилищна сграда,
две полумасивни жилищни сгради, полумасивна стопанска постройка, навес и
едноетажна постройка, при граници на имота – от две страни улици, УПИ */*и УПИ */*,
с пазарна цена от 53 850 лв. (петдесет и три хиляди осемстотин и петдесет
лева).
Отхвърля иска на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК на А.Р.А. с ЕГН *********** ***,
за възлагане на недвижим имот – дворно място с площ от 1750 кв.м.,
представляващо УПИ */*от кв. * по регулационния план на с. Т., ведно с построените
в него масивна жилищна сграда, две полумасивни жилищни сгради, полумасивна
стопанска постройка, навес и едноетажна постройка, при граници на имота – от
две страни улици, УПИ */*и УПИ */*, с пазарна цена от 53 850 лв. (петдесет
и три хиляди осемстотин и петдесет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, С.И.Е. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на А.Р.А. с ЕГН *********** ***, СУМАТА
от 33 656,25 лв. (тридесет и три хиляви шестстотин петдесет и шест лева
двадесет и пет ст.), за уравняване на дела й, по сметка ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, С.И.Е. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.А. с ЕГН ********** ***,
СУМАТА от 6 731,25лв. (шест
хиляди седемстотин тридесет и един лева двадесет и пет ст.), за уравняване на
дела му, по сметка ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 349, ал.2 от ГПК, С.И.Е. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.А. с ЕГН ********** ***,
СУМАТА от 6 731,25лв. (шест
хиляди седемстотин тридесет и един лева двадесет и пет ст.), за уравняване на
дела му, по сметка ***.
Съдът указва на основание чл. 349, ал. 3
от ГПК, на А.Р.А. с ЕГН ***********, В.И.А. с ЕГН ********** и Х.И.А. с ЕГН
**********, че за вземанията си за уравнение на дяловете им, спрямо С.И.Е. с
ЕГН ********** ***, могат да впишат законна ипотека.
Съдът указва на основание чл. 349, ал.6 от ГПК, на С.И.Е. с ЕГН **********
***, че ако уравнението на дяловете на А.Р.А. с ЕГН ***********, В.И.А. с ЕГН **********
и Х.И.А. с ЕГН **********, не бъде изплатено в 6 (шест) месечния срок,
решението се обезсилва по право и имота се изнася на публична продан, поради
което следва ответницата С.И.Е. с ЕГН ********** да представи доказателства по
делото за изплатените от нея суми за парично уравняване.
ОСЪЖДА на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, С.И.Е. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.А. с ЕГН *********** ***,
сумата от 673,13лв. (шестстотин
седемдесет и три лева и тринадесет ст.), представляваща необходими разноски за
запазване на имота и подобренията в него, по сметка ***, като отхвърля претенцията за разликата от
37000 лв.
Отхвърля солидарните
претенции по сметки по чл. 30, ал.3 ЗС на В.И.А. с ЕГН ********** и Х.И.А. с
ЕГН ********** за необходими разноски за запазване на имота и подобренията в
него, предявени заедно с А.Р.А. с ЕГН *********** ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 74, ал.2 вр. чл. 72, ал.1 ЗС, А.Р.А. с ЕГН *********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Е. с ЕГН **********
***, сумата от 7 454,98лв. (седем
хиляди четиристотин петдесет и четири лева деветдесет и осем ст.),
представляваща необходими разноски за запазване на имота и подобренията в
него, по сметка ***, като отхвърля иска за разликата до
претендираните 44 200лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 74, ал.2 вр. чл. 72, ал.1 ЗС, В.И.А. с ЕГН ********** ***
, ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Е. с ЕГН **********
*** 491 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и един лева), представляваща необходими
разноски за запазване на имота и подобренията в него, по сметка ***, като отхвърля иска за разликата до
претендираните 44 200лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 74, ал.2 вр. чл. 72, ал.1 ЗС, Х.И.А. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на С.И.Е. с ЕГН **********
***,, сумата от 1 491 лв. (хиляда четиристотин деветдесет и един лева),
представляваща необходими разноски за запазване на имота и подобренията в
него, по сметка ***, като отхвърля иска за разликата до
претендираните 44 200лв.
Осъжда на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 77 и чл. 78 от ГПК, А.Р.А. с ЕГН *********** ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху стойността на дела си, в полза на Районен съд Нови пазар в размер на 1644,45 лв. (хиляда шестстотин четиридесет и четири лева четиридесет и пет ст.
Осъжда на основание чл. 355 от ГПК вр.
чл. 77 и чл. 78 от ГПК, В.И.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху стойността на дела си, в полза на
Районен съд Нови пазар в размер на 328,89
лв. (триста двадесет и осем лева осемдесет и девет ст.).
Осъжда на основание чл. 355 от ГПК вр.
чл. 77 и чл. 78 от ГПК, Х.И.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху стойността на дела си, в полза на
Районен съд Нови пазар в размер на 328,89
лв. (триста двадесет и осем лева осемдесет и девет ст.).
Осъжда на основание чл. 355 от ГПК вр. чл. 77 и чл. 78 от ГПК, С.И.Е. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса върху стойността на дела си, в полза на Районен съд Нови пазар в размер на 319,25 лв. (триста и деветнадесет лева двадесет и пет ст.).
Осъжда на основание чл. 78, ал.1 ГПК, С.И.Е. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Р.А. с ЕГН ***********
***, сумата от 18,54лв. (осемнадесет лева петдесет и четири ст.), за направени
по делото разноски, по сметка ***, като отхвърля претенцията за разликата от
3058,60 лв., както и за претенции за разноски на В.И.А. с ЕГН ********** и Х.И.А.
с ЕГН **********.
Осъжда на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Анка Р.А. с ЕГН *********** ***, В.И.А.
с ЕГН ********** *** и Х.И.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.И.Е. с ЕГН ********** ***, всеки по 78,26 лв. (седемдесет
и осем лева двадесет и шест ст.), за направени по делото разноски, по сметка ***,
като отхвърля претенцията за разликата до 870лв.
На основание чл. 80, изр.2-ро от ГПК, ищците имат право да искат изменение на решението в частта му за разноските, до размера на посочените от тях в списъка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :
.......................................
ГА.на Николова