№ 208
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000503039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 262312/11.07.2022 г. по гр.д. № 3514/2021 г. на СГС, I-28 състав е
осъдено „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД да заплати на основание чл. 432, ал.1 КЗ
на В. Б. В. сумата 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди – душевни болки, страдания и стрес в резултат на смъртта на
сина й В. Н. В., вследствие ПТП, на стъпило на 18.11.2020 г., на път ПП-I-4, к 10+900,
м. „Сеновала“, по вина на водача на лек автомобил „БМВ 5 ЕР Рейхе“, с рег. № ***,
управлявано от А. А. К., за което МПС е била налице валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 15.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
Ответникът „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД е депозирал въззивна жалба
против първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за
сума над 100 000 лева до 200 000 лева. Застрахователят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд кредитирал за определяне размера на обезщетението
показанията на свидетеля В. по отношение здравословното състояние на ищцата и
твърденията му за прием на медикаменти от нея и за нетрудоспособността й.
Посочените обстоятелства били от компетентността на лекар. Съдът не обсъдил
всички доказателства в тяхната взаимовръзка при определяне размера на
обезщетението, с което допуснал процесуално нарушение. Нарушен бил и материалния
закон – чл. 52 ЗЗД, като обезщетението не било справедливо и необосновано завишено.
В. Б. В. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за
нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
1
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата В. Б. В. е твърдяла в исковата си молба, че в резултат ПТП, настъпило
на 18.11.2020 г. загинал нейният син В. Н. В., който управлявал лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № ***“. Виновен за ПТП бил водачът на лек автомобил „БМВ 5 ЕР
Рейхе“ с рег. № ***, управлявано от А. А. К., който неправомерно навлязъл в
насрещната лента за движение и блъснал движещия се там лек автомобил „Опел
Вектра“. Виновният водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност
при ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД.
Ищцата е поддържала, че в резултат от загубата на сина си, ищцата като негова
майка търпяла силни емоционални болки и страдания. Тя загубила най-ценното си.
Била изключително близка със сина си Двамата били сила и опора един за друг.
Ищцата изпаднала в тежко депресивно състояние, затворила се в себе си, отказва да
общува с хора, не се храни, плаче постоянно. Чувствала се безпомощна и отчаяна,
гледала със страх в бъдещето. Скръбта и липсата създавали у ищцата усещане за
невъзвратима загуба и дълбока душевна рана, която никога няма да заздравее.
Твърдяла е, че по предявената от нея застрахователна претенция ответното
дружество отказало изплащането на претендираното застрахователно обезщетение,
което обуславяло и правния интерес от предявяването на иск. Искала е да бъде
осъдено застрахователното дружество ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД за й
заплати обезщетение за претърпените във връзка с посоченото ПТП неимуществени
вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД е признал съществуването на
валидно застрахователно правоотношение, касаещо лекия автомобил, управляван от А.
А. К.. Не била установена обаче вината на водача на застрахования автомобил
посредством предвидените в закона начини, а размерът на претендираното
обезщетение бил необосновано завишен с оглед критерия за справедливост по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД. Твърдели са, че ищцата и нейният син са живеели в отделни
домакинства и близката връзка между тях подлежала на доказване. Застрахователят е
направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на В. В.,
който не използвал обезопасителен колан и нарушил разпоредбите на Закона за
движение по пътищата. Застрахователят е искал предявеният иск да бъде отхвърлен.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
2
чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в обема и до
размера, в който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП и участниците в него, наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП за водача на
„БМВ“, неговото виновно и противоправно поведение, причинило ПТП, смъртта на В.
В. в причинна връзка с ПТП, както и обстоятелството, че С. В. е майка на В. В. са
установени пред първата инстанция и не са спорни пред настоящата. Спорен е само
размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди на ищцата. Пред
настоящата инстанция не се поддържа и оплакване във връзка с направеното
възражение за съпричиняване.
Във връзка със спорния въпрос по делото са изслушани свидетелски показания.
Разпитан е Р. Е. К., настоящ съпруг на ищцата. Същият е посочил, че за
катастрофата научили от майката на неговата съпруга, която се обадила вечерта към
22.00 ч. по телефона. Когато свидетелят съобщил на жена си, че синът й В. е починал
при ПТП, тя се нахвърлила върху него, казала му, че това нее вярно и дали се чува
какви ги приказва. Той я уверил, че казва истината. Тя заплакала неистово. По-малкото
им дете, което било на 12 години се събудило и също плачело, без да знае какво става.
Решили да отидат на място, за да разберат дали новината е истина. Следователката по
случая потвърдила, че В. е починал и че трябва да отидат в моргата в Ловеч да го
приберат. На другата сутрин отишли в моргата, но отказали да им покажат В., защото
доста бил пострадал при катастрофата. Възнамерявали да потърсят в погребално бюро
гримьор, за да го пооправи, но им казали, че не е възможно и им дали ковчега закован.
През първите часове и дни свидетелят от болка не забелязвал какво правела съпругата
му и не можел да й помогне. Знае, че постоянно й давали хапчета, а тя плачела,
крещяла и припадала. Свидетелят смята, че освен син, е загубил и съпруга, а малкото
им дете – майка си. Тя била ужасно съсипана, била половин човек. Ходела като зомби.
Оставили леглото на В. както си било, със завивките и дрехите му върху него.
Съпругата му лягала там и казвала, че иска да го почувства, да го прегърне Пишела му
съобщения по Вайбър и казвала, че си контактува с него. Питала го дали е по-добре.
Отслабнала около 10 кг. Малкото им дете имало малформации и се нуждаело от
лечение, но свидетелят не знае дали съпругата му ще събере сили за да продължат с
лечението му. Често плачела вечер и съпругът й не можел да я успокои. Не можел да
обясни мъката на съпругата си. Тя била много близка със сина си, той живеел при тях и
споделял всичко с майка си. В. бил много близък и с децата на свидетеля от първия му
брак. Бил студент, имал много приятели, ходел често и до ***. Автомобилът, с който
се случило това, В. си купил едно лято, с малко помощ от родителите си.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Относно размера на дължимото се на ищците обезщетение за неимуществени
вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Конкретните икономически условия в
3
страната и нормативно определените нива на застрахователно покритие към момента
на увреждането като една от възможните проявни форми на тези условия също следва
да бъдат отчетени при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, но те нямат самостоятелно и
водещо значение за прилагането на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Указаните в постановлението общи критерии са възприети и доразвити в създадената
по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011
г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение
по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за справедливото възмездяване на настъпилите в
резултат на произшествието вреди, е необходима задълбочена преценка на общите
критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото
общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като
ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие
към момента на увреждането. Застрахователните лимити нямат самостоятелно
значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са
критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при
произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В последния
смисъл е формирана и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д.
№ 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по
т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. №
2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Настоящият състав намира, че от изслушаните свидетелски показания, които при
преценката им по реда на чл. 172 ГПК съдът намира, че следва да бъдат кредитирани
като логични и безпротиворечиви, а и доколкото не противоречат на други
доказателства по делото, (поради което е неоснователно оплакването на
застрахователя, че са кредитирани от първата инстанция), се установяват много близки
отношения между ищцата и нейния син, те са живели заедно, били са не само в добри
отношения, но и са били много близки, като синът е споделял със своята майка. Между
тях имало отношения на привързаност и разбирателство.
Свидетелските показания установяват още, че след смъртта на В. майка му е
страдала повече от обичайното. Несъмнено загубата на дете е най-тежкото и страшно
събитие в живота на една майка и болката от загубата, която в случая е и внезапна и
преждевременна, е огромна. Ищцата се установява, че толкова страда по своя син, че е
потънала в свой собствен свят. Освен първоначалната реакция на шок, придружена с
викове, плач и припадъци, тя все още не може да повярва на случилото се, продължава
да пише съобщения на сина си, опитва се да си върне усещането за неговата близост и
обич, като спи в леглото му и си говори с него. Скръбта й се усилва и от
обстоятелството, че не е могла да се сбогува с детето си, което й е дадено в затворен
ковчег. Продължава да плаче, изпаднала е в дълбока депресия и се движи като зомби,
по думите на съпруга й, не може адекватно да се грижи за другото си дете. Не е
необходимо лекар да оцени тези прояви на скръб, за да се разбере, че тя е тежка и
безкрайна.
При съобразяване на горното и като се съобрази, че ищцата е в най-близката
възможна родствена и емоционална връзка с починалия при ПТП, че са живели в
любов и разбирателство, майката е загубила в лицето на сина си подкрепа и надежда за
бъдещето, която загуба е безвъзвратна; като се вземе предвид времето на настъпване
на ПТП и икономическите условия към този момент – 2020 г. и възрастта на ищцата по
това време (41 г.) и на пострадалия (22 г.), която възраст обуславя изключителна
преждевременност на смъртта на сина, както и, че се доказват силни прояви на болка и
скръб от страна на майката, каквито са най-естествени при посочените отношения и
4
дори надхвърлят нормалните прояви на тази скръб, като се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и действащите лимити на
застраховките към този момент, съдът счита, че търпените от В. В. неимуществени
вреди ще бъдат възмездени чрез парично обезщетение от 200 000 лева. Ето защо е
неоснователна въззивната жалба на ответника, сочеща на нарушение на чл. 52 ЗЗД при
определяне от първоинстанционния съд на справедливия размер на дължимото се
обезщетение.
Предвид достигане от въззивния съд до краен извод, идентичен с този на СГС,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските: При този изход от спора право на разноски във въззивната
инстанция въззиваемата. Тя е доказала разноски в размер на 8 650 лева за адвокатско
възнаграждение, които й се дължат изцяло. Неоснователно е възражението на
застрахователя за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като това е минималното
адвокатско възнаграждение по Наредбата за минималните размери на адвокатското
възнаграждение след изменението обн. ДВ бр. 88/04.11.2022 г. при защитаван интерес
от 100 000 лева.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262312/11.07.2022 г. по гр.д. № 3514/2021 г. на
СГС, I-28 състав.
ОСЪЖДА „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ЕИК ********* да заплати
на В. Б. В., ЕГН ********** сумата 8650 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5