Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен
състав в открито съдебно заседание на 07.04.2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня
Иванова
при секретаря Цветанка
Павлова разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 862
по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 75/14.08.2020г., постановено по гр.д. №
703/2019г. на П.ския районен съд е признато
за незаконно и е отменено уволнението на Л.М.Б., извършено на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от КТ със Заповед № 610/27.11.2019 г. на кмета на община Ч.,
като Б. е възстановена на заеманата до уволнението длъжност „Директор“ на
Детска градина „Х.К.А.“ – с. Ч., а ответната детска градина е осъдена да заплати на ищцата сумата 10132,80 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период
от шест месеца, считано от 27.11.2019г. до 27.05.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
Със
същото решение, работодателят детска градина „Х.К.А.” е осъден на осн. чл. 55,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 1 от КТ, да заплати на Л.М.Б. сумата 1688
лв., представляваща удържано в брутен размер трудово възнаграждение на служителката
за месец октомври 2019г. като обезщетение при дисциплинарно уволнение за срока
на предизвестието на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, дължима на отпаднало основание -
признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на ищцата, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Също
така, на основание чл. 357, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ, е признато за незаконно и е
отменено дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено на Л.М.Б.
със Заповед № 604/20.11.2019г., издадена от кмета на община Ч., и е отхвърлен
искът й по чл. 357,
вр. чл. 188, т. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното
наказание „забележка“, наложено на
ищцата със Заповед № 603/20.11.2019г. на кмета на община Ч..
С
определение № 389А от 19.11.2020г., постановено по същото гражданско дело, П.ският
районен съд е намалил
размера на присъдените на ищцата Л.М.Б. разноски за адвокатска защита от
510 лв. на 364,30 лв., съразмерно с уважената част на нейните претенции, и я е
осъдил да заплати на детска градина „Х.К.А.“ направени разноски в
производството пред РС- П. за адвокатска защита в размер на 200лв., съобразно с
отхвърлената част от исковете.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по две въззивни и една частна жалба, подадени от
страните по делото, както следва:
1.
Въззивна
жалба от Детска градина „Х.К.А.” срещу Решение № 75/14.08.2020г., постановено по гр.д. №
703/2019г. на П.ския районен съд, в частта му, с която са уважени исковете
на Л.М.Б.
по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, както и иска й по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 1
от КТ за сумата 1688 лв., и иска й по чл. 357, вр. с чл. 188, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“. Жалбоподателят счита,
че, в обжалваната от него част, първоинстанционното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Във връзка с първия от горните искове,
оспорва решаващия извод на районния съд, че работодателят не бил спазил
правилата относно предварителната закрила по чл. 333 от КТ и не я бил
преодолял. Оспорва и извода на съда, че не бил събрал предварителна информация от ищцата по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от
20.02.1987г. Твърди,
че бил връчил на ищцата за попълване
декларация относно липса или наличие на обстоятелства по чл. 333 от КТ. Счита,
че няма нормативни изисквания за начина, по който да се събира тази информация,
нито за изрично указание за повода, по който се иска тя. Допълнително навежда
довод, че поводът бил ясен и се свеждал до констатирани противоречиви твърдения
на ищцата по този въпрос. Оспорва извода на ПРС, че трите документа - „карта за профилактичен преглед“, „анкетна карта за
здравно състояние“ и „декларация по чл. 333 от КТ“ са от една и съща дата –
19.11.2019г., както и че били постъпили на тази дата при работодателя. Обръща
внимание върху несъответствия между данните, съдържащи с в тези документи.
Изтъква, че, с писмената декларация по чл. 333 от КТ от 19.11.2019 г., ищцата
категорично е заявила, че не попада в категорията на защитените лица по чл. 333
от КТ, а това, че същата е с невярно съдържание, обуславя извод за
недобросъвестно упражняване на трудовите права в нарушение на чл. 8,
ал. 1 от КТ. Подчертава, че в трудовото досие на ищцата липсват медицински
документи, че тя страда от болестите, изброени в чл.
1, ал. 1 от Наредбата. Също така сочи, че в досието не се съдържат официални
документи, които да удостоверяват, че тя е част от синдикално ръководство (т.е. председател
или секретар) на съответна синдикална организация. Прави извод, че ищцата е
знаела за съответните обстоятелства, но не ги е декларирала пред работодателя,
с което умишлено го е въвела в заблуждение, поради което не може да черпи права
от собственото си противоправно поведение.
Жалбоподателят счита, че неправилността на обжалваното решение в тази му
част обуславя неправилност и на произнасянето на ПРС по иска с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, и по иска с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, във вр. чл. 221. ал. 1 от КТ.
По отношение на иска по чл. 357 във вр. с чл.
188, т. 1 от КТ, за отмяна на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение“, наложено на Л.М.Б. със Заповед № 604/20.11,2019г., жалбоподателят
оспорва извода на ПРС за неспазване на преклузивния срок по чл. 194 от КТ, като
твърди, че нарушението било установено от органа на дисциплинарна власт на
24.10.2019 г. (когато му е представен доклад на финансовия контрольор на Община
Ч.), а дисциплинарното наказание е наложено на 27.11.2019 г.
Моли
съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да постанови
решение, с което отхвърля тези искове. Претендира разноски.
Постъпил
е отговор от Л.Б. на тази жалба (наречен „възражения“), с който същата се
оспорва. В него се възпроизвеждат дословно съображенията срещу уволнението,
изложени в исковата молба и касаещи същността на нарушението и предварителната
закрила по чл. 333 от КТ, както и съображенията относно наложените на Б.
дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“ и „забележка“. Б. твърди,
че попълнената от нея декларация по чл. 333 от КТ е била подадена във връзка с
организираните от общината профилактични прегледи и предстоящи сключване на
договор със служба по трудова медицина. Счита, че съдържащата се в нея
информация е лична и че не е била длъжна да обяснява, от какви заболявания
страда. Поддържа, че не й е била искана друга декларация от същия вид по повод
уволнението. Намира, че тази декларация е умишлено приложена към трудовото й
досие, и то – не на правилното място. По отношение на наказанието
„предупреждение за уволнение“ излага, че то й е наложено след изтичане на
двумесечния срок, считан от момента на откриване на нарушението. Изтъква, че от
последното не са настъпили вредни последици.
2. Въззивна жалба от Л.М.Б.
срещу Решение № 75/14.08.2020г., постановено по гр.д. № 703/2019г. на П.ския
районен съд, в частта му, с която е отхвърлен искът й по чл. 357, вр. чл. 188, т. 1 от КТ против детска градина „Х.К.А.” за отмяна на
дисциплинарното наказание „забележка“, наложено й със Заповед №
603/20.11.2019г. на кмета на община Ч.. Жалбоподателката счита обжалваното
решение неправилно и незаконосъобразно в тази му
част. Сочи, че наказанието „забележка“ й било наложено за нарушения по чл. 187,
ал. 1, т. 10 от КТ, но без да са конкретизирани по дата и място на извършване,
както и не било посочено, в какво се изразява нарушението на трудовата
дисциплина. По отношение на посочените дати се твърди, че дисциплинарната
отговорност е погасена по смисъла на чл. 194 от КТ, което прави издадената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание незаконосъобразна и неправилна.
Излага съображения във връзка със същността на нарушението (неправилно
завеждане на документи), като счита, че, дори да е било налице такова, в случай
на съмнение, може да се направи справка с оригиналите. Изтъква липсата на вредни последици. Моли съда да отмени
решението в тази му част и вместо него да постанови друго, с което уважава иска
й за отмяна на това наказание. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от КТ е постъпил отговор, с който жалбата се оспорва и
се изразява становище за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Работодателят
сочи, че наказанието е наложено за нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187,
ал. 1, т. 10 от КТ, изразяващо се в неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове (в случая - Приложение № 2 от
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8/2016 г. за информацията и
документите за системата на предучилищното и училищно образование и чл. 42, ал.
1 от Наредба № 8/2016 г. за информацията и документите за системата на
предучилищното и училищно образование), каквото задължение ищцата е имала
съгласно т. 5 от длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност.
Анализира процедурата по издаване на заповедта и счита, че същата е била
спазена. Моли съда да отхвърли въззивната жалба.
3. Частна жалба от Л.М.Б.
срещу определение № 389А от 19.11.2020г., постановено по гр.д. № 703/2019г. на П.ския
районен съд, с което съдът е намалил размера на присъдените й
разноски за адвокатска защита от 510 лв. на 364,30 лв., съразмерно с уважената
част на нейните претенции, и я е осъдил да заплати на насрещната страна
разноски в размер на 200 лв. Жалбоподателката изтъква, че е подала жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която
е отхвърлен нейният иск по чл. 357, вр. чл. 188, т. 3 от КТ за отмяна на
наложеното й със Заповед № 603/20.11.2019г. дисциплинарно наказание „забележка“.
Прави извод, че в тази част решението не е влязло в сила, поради което няма
основание нито да се намаляват разноските й, нито да се присъждат разноски на
насрещната страна. Намира, че, с произнасянето си по въззивната жалба,
окръжният съд ще трябва да определи окончателно дължимите разноски по делото, а
обжалваното определение е преждевременно издадено и следва да бъде отменено.
В
срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, с който същата
се оспорва и се настоява за оставяне в сила на обжалваното определение.
Изразява се несъгласие с изложения от частната
жалбоподателка аргумент, и се излагат контрааргументи, основани на чл. 81 от ГПК и чл. 78 от ГПК. Твърди се, че така изложената правна конструкция
не намира опора нито в разпоредбите на ГПК нито в съдебната практика.
В
открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподател-ката - ищца Л.Б.
се явява лично и се представлява от адв. Я., който поддържа подадените от него жалби
и оспорва жалбата на насрещната страна. Моли съда да остави без уважение
жалбата на ДГ „Х.К.А.” срещу решението на РС - П. и да отмени същото в частта,
с която е отхвърлен искът за отмяна на дисциплинарното наказание „забележка”, като
отмени това наказание. Претендира разноски. Самата Б. лично изразява
съображения във връзка с подписване на договор със Служба по трудова медицина.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище по същността на правния спор.
Описва нарушението, за което й е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, и намира, че тежестта му не обуславя налагането на толкова тежко
наказание. Отделно от това поддържа, че при уволнението й е нарушен чл. 333 от КТ на две различни основания, тъй като не било изискано предварително съгласие
на синдикален висшестоящ орган (с оглед преодоляване на закрилата по чл. 333,
ал. 3 от КТ и качеството й на секретар на синдикалната организация на
директорите към СБУ на КНСБ в град П.), нито било искано предварително съгласие
от Инспекцията по труда (с оглед преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ като лице, страдащо от исхемична болест на сърцето). Поддържа, че
декларацията по чл. 333 от КТ е депозирана от нея по друг повод (във връзка с
профилактични прегледи от службата по трудова медицина), но не и във връзка с
воденото срещу нея дисциплинарно производство, поради което не била длъжна да
декларира верни данни в нея. Излага версията си за сключване на договори със
службата по трудова медицина, както и твърдения за злоумишлени действия на
насрещната страна във връзка с укриване и унищожаване на документи. Прави
изводи въз основа на датата на декларацията по чл. 333 от КТ. Прави извод, че
не било искано предварително разрешение или съгласие от инспекцията на труда или от синдиката на
българските учители за уволнение, както и че не е получавано такова. По
отношение на наказанието „предупреждение за уволнение“ счита, че същото било
наложено за несъществуващо в закона нарушение (злоупотреба с доверието на
първостепенен разпоредител с бюджетни средства), като не бил посочен нито
период на извършване на нарушението, нито нейно конкретно поведение, което се
характеризира като дисциплинарно нарушение. Твърди, че по случая й е искано
обяснение на 16.07.19г., а наказанието е наложено на 27.11.2019г. – след
изтичане на двумесечния срок по КТ. От действията й нямало настъпили вредни
последици. Не била налице хипотеза по чл. 295 ал. 1 от ЗПУО. Възпроизвежда
дословно текста на въззивната си жалба.
В
открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят-
ответник ДГ „Х.К.А.” се представлява от адв. И., която поддържа изцяло
подадената от нея въззивна жалба и поддържа отговора срещу въззивната жалба на
насрещната страна. Претендира разноски. Представя
писмени бележки, в които изразява становище за недопустимост на приетите във
въззивното производство писмени доказателства и моли съда да ги изключи от
доказателствения материал. Анализира хронологията на събитията по налагане на
процесните дисциплинарни наказания. Изтъква, че след 30.09.2019г. Б. е знаела,
че срещу нея се води дисциплинарно производство и че именно в рамките на това
производство е подала декларацията по чл. 333 от КТ, с която – в противоречие с
действителното фактическо положение – е заявила, че не попада сред защитените
лица по този законов текст. Прави извод, че работодателят е изпълнил
задължението си по чл. 333 от КТ, а насрещната страна не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение.
Съдът
намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях
фактическа обстановка са описани коректно и изчерпателно в обжалваното решение,
поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.
В
производството пред въззивната инстанция са приети заверени копия от писмо изх.
№ 31-03-202/14.11.2019г. на община Ч. за изискване на документи във връзка с
организиране на периодични профилактични прегледи, както и от Докладна записка
изх. № 175/19.11.2019г. на ДГ „Х.К.А.“ до кмета на общ. Ч. в изпълнение на
горното писмо с приложени към нея списъци и формуляри (неприложени по делото).
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
По
конкретното дело съдът намира, че обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята
правораздавателна власт.
Същото
е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки за упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни такива,
а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените искове.
По
съществото на правния спор съдът следва да се произнесе единствено в рамките на
съдържащите се във въззивната жалба съображения (арг. от чл. 269, от ГПК) по
решаващите изводи на първоинстанционния съд, както следва:
1.
По въззивната жалба на Детска градина „Х.К.А.”
1.1 По иска с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното
наказание „уволнение“, наложено със заповед № 610/27.11.2019г.
Решаващият
спорен въпрос по този иск е, дали работодателят е преодолял предварителната
закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ и по чл. 333, ал. 3 от КТ.
За да се
произнесе по него, настоящият съдебен състав взе предвид, че в личното трудово
досие на ищцата се откриват следните документи:
-
Декларация от
19.11.2019г. по чл. 333 от Кодекса на труда, с която Б. е декларирала, че не
попада в категорията на защитените лица по чл. 333 от КТ;
-
Анкетна карта от
19.11.2019г., в която Б. е декларирала обстоятелства, свързани със здравния й
статус, като е маркирала с положителен отговор групата „сърдечно- съдови
заболявания (напр. аритмия, инфаркт)“ и в уточнение е посочила „аритмия“. Със
също такъв отговор е маркирано заболяването „артериална хипертония“, а групата
съдови заболявания (мозъчен удар, тромбози, емболии) е оставена без отговор –
както положителен, така и отрицателен;
-
Карта за
профилактичен преглед, в която ищцата е отбелязала, че страда от редица
заболявания, вкл. исхемична болест на сърцето.
-
Служебна бележка,
че Л.М.Б. е член на синдикалната организация на директорите към СБУ на КНСБ в
гр. П. за 2018г., като същата е предназначена да послужи пред община Ч. при
определяне размера на платения годишен отпуск на директора.
-
Служебна бележка,
че Л.М.Б. е член на синдикалната организация на директорите към СБУ на КНСБ в
гр. П. за 2019г., като същата е предназначена да послужи пред община Ч. при
определяне размера на платения годишен отпуск на директора.
Безспорно
е, че, при тези данни, работодателят не е взел мнението на ТЕЛК, нито е изискал
предварително разрешение на инспекцията по труда, нито е осигурил предварително
съгласие на съответния синдикален орган за извършване на уволнението. Този факт
е мотивирал районния съд да приеме, че е налице нарушение на чл. 333 от КТ,
поради което е отменил уволнението на Б..
Настоящият
съдебен състав намира този извод за правилен, въпреки че не споделя напълно
изложените от районния съд съображения.
Така
например неправилно е прието, че липсата на изрично писмено искане за
представяне на декларация по чл. 333 от КТ означавало, че органът на
дисциплинарна власт не е изпълнил задължението си по чл. 1, ал. 2 от Наредба №
5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от
Кодекса на труда. От съдебната практика по сходни казуси (напр. Решение № 153
от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2016 г., IV г. о., ГК) може да се
направи извод, че запитването на работодателя до работника относно закрилата по
чл. 333 от КТ може да се отправи и устно, както и да се доказва със свидетелски
показания. В този смисъл следва да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че,
след като такава декларация е била представена от работника, е било налице
съответно искане от работодателя – било то устно, писмено или чрез конклудентни
действия.
Също така
неправилно е прието, че ищцата не е била уведомена, по какъв повод представя
тази декларация, откъдето е направен извод, че тя няма връзка с уволнението.
Според настоящия съдебен състав, такова нормативно изискване не съществува.
Цитираната по- горе разпоредба на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 вменява в
задължение на работодателя единствено да събере предварителна информация, но не
и да уведомява работника за нейното предназначение. Ирелевантността на такова
уведомяване може да се обоснове и с трайната съдебна практика, че закрилата по
чл. 333 от КТ има обективен характер. Следователно, от значение е единствено
обективното наличие или липса на съответните обстоятелства, но не и начинът, по
който се иска информация за тях, нито уведомяването на работника за целите на
запитването. Косвено, този извод се подкрепя и от застъпваното в съдебната
практика становище за липса на зависимост между уведомяването на работника за
предстоящото му уволнение и предоставянето на тази информация, макар и в
различен контекст (напр. Определение № 698 от 22.10.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1660/2018 г., III г. о., ГК).
По тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че разрешаването на процесния
правен спор следва да се извърши единствено въз основа на намиращите се в
личното трудово досие на Б. документи, както и на тяхното обективно съдържание.
Във връзка с това, безспорно е, че Декларацията от 19.11.2019г. по чл. 333 от
Кодекса на труда, Анкетната карта от 19.11.2019г., и Картата за профилактичен
преглед, са част от личното трудово досие на ищцата, което означава, че те са
достигнали до знанието на работодателя. С оглед датата на уволнителната заповед
(27.11.2019г.) и датите на тези документи (19.11.2019г, 19.11.2019г. и м.
ноември 2019г.) и като се има предвид, че 30.11.2019г. е неработен ден, съдът
намира, че тези документи са били част от досието към момента на уволнението. Безспорно,
те съдържат противоречива информация: с декларацията Б. е декларирала, че не
попада в категорията на защитените лица по чл. 333 от КТ, в анкетната карта е
посочила, че страда от артериална хипертония и сърдечно- съдови заболявания (като
е конкретизирала „аритмия“), а в картата за профилактичен преглед е отбелязала,
че страда от исхемична болест на сърцето (което е заболяване по Наредба № 5 от
20.02.1987 г. и при наличие на което се изисква мнение на ТЕЛК и предварително
разрешение от инспекцията по труда съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КТ).
В такава
хипотеза съдебната практика (Определение
№ 833 от 18.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3185/2016 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 615 от 2.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 852/2009 г., IV г. о., ГК, Решение №
146 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г., IV г. о., ГК) е
категорична, че работодателят се освобождава от задължението да поиска
предварително разрешение от инспекцията по труда само ако са кумулативно налице
следните две обстоятелства:
-
Работодателят да
е поискал информация от работника и последният е отказал да я даде или умишлено
е дал невярна такава, и
-
Работодателят не
разполага с друга информация, че работникът страда от заболяване, налагащо такова
предварително разрешение.
При
кумулативното наличие на тези обстоятелства, „работникът или служителят не може успешно да се позове на
предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал.
1, т. 3 от КТ по-късно, включително и в последващото исково
производство относно (не)законосъобразността на уволнението“.
В случая, обаче,
тази хипотеза не е налице, тъй като не е изпълнено второто условие: както се
посочи по- горе, към момента на уволнението работодателят обективно е разполагал с информация, че Б. страда от
заболяване „исхемична болест на сърцето“, във връзка с което се ползва от
предварителната закрила по чл. 333 от КТ. Такава информация се съдържа както в
картата за профилактичен преглед, в която болестта е посочена с точното си
наименование, така и в анкетната карта от 19.11.2019г., в която Б. е маркирала,
че страда от сърдечно- съдови заболявания и по- конкретно – от аритмия. При
това следва да се има предвид, че това, което от физиологична гледна точка е исхемия, от гледна точка на клиничните
прояви се класифицира като миокардосклероза, миокарден инфаркт или стенокардия
(стабилна, нестабилна или атипична), като във връзка с първия вид се използват
и синонимните термини „ангина пекторис“ и „гръдна жаба“, а освен това аритмията
и стенокардията са отчасти свързани, независимо от различната си природа. Поради това съдът намира, че от неспециалист не може
да се очаква нито прецизно диагностициране на болестното състояние, нито буквално
използване на коректния термин, нито категорична преценка за наличие или липса
на обстоятелства по Наредба № 5. Затова следва да се приеме, че, както
изричното посочване на тази болест в картата за профилактичен преглед, така и декларираните
сърдечно- съдови заболявания (напр. аритмия) в анкетната карта, са носили
достатъчно информация за възможно заболяване на Б. от болест, релевантна по чл.
333, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. В
такъв случай работодателят е бил длъжен да изясни тази неяснота (или
противоречие), като изиска съответна документация, и – в случай, че Б.
действително страда от ИБС – да поиска разрешение от инспекцията по труда и
мнение от ТЕЛК. Като не е извършил това и не е осигурил съответните разрешения
и становища, работодателят не е преодолял защитата по чл. 333, ал. 1 т. 3 и ал.
2 от КТ, което прави уволнението незаконосъобразно и е достатъчно основание за
отмяна на последното.
Във връзка с горното, съдът не
споделя довода на жалбоподателя, че, след като ищцата е знаела за съответните
обстоятелства, но не ги била декларирала пред работодателя, умишлено го е
въвела в заблуждение, поради което не може да черпи права от собственото си
противоправно поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на
труда, както и трайната съдебна практика (напр. Решение № 1017 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
315/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 168 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1113/2011
г., III г. о., ГК), не работникът е длъжен да дава тази информация по своя
инициатива, а работодателят е длъжен да я събере. Както се посочи по горе,
получената в резултат от тези негови действия информация е била неясна и
противоречива, което е налагало изясняването й, но това не е направено.
Не следва
да се споделят мотивите на ПРС, че в случая Б. се е ползвала и от закрилата по
чл. 333, ал. 3 от КТ. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не е имало
индикации за предпоставките на тази закрила, поради което работодателят не имал
основание да иска съгласието на съответния синдикален орган. Не обосновават
обратен извод служебните бележки за членство на Л.Б. в синдикалната организация
на директорите към СБУ на КНСБ в гр. П. за 2018г. и 2019г., тъй като те не
носят информация за принадлежността й към синдикалното ръководство (което
обстоятелство е релевантно по смисъла на чл. 333, ал. 3 от КТ), а и са били изрично
предназначени да послужат единствено при определяне размера на платения й годишен
отпуск.
Независимо
от горното, с оглед непреодоляната защита по чл. 333, ал. 1 т. 3 и ал. 2 от КТ,
уволнението е незаконосъобразно и правилно е било отменено, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в съответната му част.
1.2 По иска с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на предишната
работа.
Срещу
първоинстанционното решение в тази му част не са изложени доводи във въззивната
жалба, поради което и на основание чл. 269 от ГПК съдът не е длъжен служебно да
формулира и обсъжда такива.
С оглед установената
незаконосъобразност на уволнението, искът за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност е основателен, и, доколкото не е било необходимо да са
изпълнени други предпоставки за уважаването му, районният съд правилно го е
уважил, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази му част.
1.3 По иска с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за
заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението.
Уважаването
на иска по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е една от предпоставките за
основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Доказана е и другата основна
предпоставка – оставането на работника без работа в резултат от уволнението
през шестмесечния исков период от 27.11.2019г. до 27.05.2020г., видно от
справката на л. 152 от първоинстанционното дело. Същевременно, жалбата не
съдържа конкретни съображения срещу първоинстанционното решение в тази му част,
вкл. във връзка с изчисляване на конкретния размер на дължимото обезщетение,
поради което и на основание чл. 269 от ГПК този въпрос не следва да се обсъжда.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
1.4 По иска с
правна квалификация чл. 55 от ЗЗД, вр. чл. 221, ал. 2 от КТ.
Отмяната на дисциплинарното уволнение води до отпадане
на основанието за удържане на обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ, поради
което и с оглед потвърждаване на решението по иска с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, то следва да бъде потвърдено и по иска за
възстановяване на недължимо удържаната сума от 1688лв.
1.5 По иска с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение“, наложено със заповед №
604/20.11.2019г.
Съдът споделя изложените от ПРС мотиви по този въпрос
и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на въззивната жалба,
следва да се отбележи, че единственият наведен в нея довод по този въпрос се
свежда до твърдението, че процесното нарушение било установено с доклад от
24.10.2019г., поради което не бил изтекъл двумесечният срок по чл. 194, ал. 1
от КТ.
Настоящият съдебен състав намира този довод за
неоснователен, поради следните съображения:
- От една страна, видно от текста на заповедта, първото
визирано в нея нарушение е от 31.05.2019г., за което са поискани обяснения на
11.07.2019г., а Б. е дала такива още на 16.07.2019г. (т.е. работодателят е
знаел за него на тази дата). Поради това
в частта за това нарушение не е спазен срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ, а
твърденията на жалбоподателя за установяването му в по- късен момент са неверни.
Неспазването на срока обуславя отмяна на заповедта за налагане на наказанието.
- От друга страна, видно от текста на заповедта,
наложеното с нея е наказание е обосновано и с две други нарушения. За датата на
откриването им по делото няма данни, поради което би могло да се приеме, че те
са констатирани с цитирания от жалбоподателя доклад. Ако датата му действително
е 24.10.2019г., в такъв случай срокът по чл. 194, ал 1 от КТ е спазен за тези
нарушения. За тях, обаче, не са искани обяснения от Б., поради което е налице
нарушение по чл. 193, ал. 1 от КТ, обуславящо последица по чл. 193, ал. 2 от КТ
– отмяна на дисциплинарното наказание.
Други
доводи по този въпрос не са наведени в жалбата, поради което и на основание чл.
269 от ГПК съдът не е длъжен служебно да формулира и обсъжда такива. Жалбата е
неоснователна, а обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено в
съответната му част.
1.6 По
евентуалния иск с правна квалификация чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
С оглед
уважаването на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, и потвърждаването на
обжалваното решение в тази му част, не са налице предпоставки за разглеждане на
евентуалния иск по чл. 224, ал. 1 от КТ.
2.
По въззивната жалба на Л.М.Б.
Настоящият съдебен състав споделя напълно
мотивите, изложени в Решение № 75/14.08.2020г., постановено по гр.д. №
703/2019г. на П.ския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен искът на Л.Б.
по чл. 357, вр. чл. 188, т. 1 от КТ против детска градина „Х.К.А.” за отмяна на
дисциплинарното наказание „забележка“, наложено й със Заповед № 603/20.11.2019г.
на кмета на община Ч., и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на изложеното
във въззивната жалба, съдът констатира, че - противно на твърденията на
жалбоподателката - това наказание й било наложено за изрично посочено
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, вр. т. 5 от
длъжностната й характеристика, а именно – неправилно водене на документацията в
детската градина. Освен това, в единадесет подточки са конкретизирани ясно и
точно отделните проявни форми на това нарушение с уточняване на техния вид,
време и място на извършването им.
По
принцип основателно жалбоподателката поддържа, че по отношение на част от посочените
нарушения (напр. по т. 1.2 и т. 1.11 от заповедта) дисциплинарната отговорност била
погасена по смисъла на чл. 194 от КТ, тъй като, видно от датите им, тези две
конкретни нарушения са били извършени преди повече от една година от налагането
на дисциплинарно наказание. Това, обаче, не опорочава обжалваната заповед до
степен, която би обусловила нейната отмяна, тъй като останалите девет нарушения
са извършени в рамките на едногодишния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, и освен
това са достатъчно многобройни и сериозни, за да обосноват налагането на това
най- леко наказание.
Неоснователно
жалбоподателката сочи, че грешките и пропуските в документирането били
допуснати от заместващи я колежки. За това твърдение по делото няма
доказателства. Освен това, дори според самата жалбоподателка, то касае
единствено действия от началото на 2019г. Сред единадесетте конкретно посочени
в заповедта нарушения, обаче, има и множество такива от по- късен момент, за
които нито се твърди, нито се доказва, че са били допуснати от трети (заместващи)
лица.
Неоснователно
жалбоподателката изтъква, че, в случай на съмнение, имало отделни класьори, в
които можело да се направи справка с оригиналите. Изискването за описване, завеждане
и извеждане на входящите и изходящите документи е самостоятелно такова и не се
дерогира от физическото им подреждане в папки и класьори. Съответно,
неспазването му съставлява неизпълнение на други трудови задължения
по смисъла на т. 10 от чл. 187, ал. 1 от КТ. Основанието, целите и разумността
на такова изискване са извън предмета на настоящия правен спор, поради което не
следва да се обсъжда (респ. да се сподели) довода на жалбоподателката, че
осигуряването на достъп до документите като физически единици оправдавало
неспазването на свързаните с обработката им изисквания и обезсмисляло тяхното изпълнение.
За изхода на делото е от значение единствено, че такова изискване съществува и
че то не е спазено, т.е. е налице нарушение на трудовата дисциплина.
По сходни съображения е неоснователен
и доводът на жалбоподателката за липса
на вредни последици от нарушението. В допълнение следва да се отбележи също, че
разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ не изисква задължително наличие на
такива последици като предпоставка за квалифицирането на едно деяние като
дисциплинарно нарушение. Няма пречка, нарушението да бъде и без- резултатно,
т.е. фактическият му състав да бъде изпълнен с простия факт на извършването му.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че въззивната жалба на Л.Б. срещу Решение № 75/14.08.2020г.,
постановено по гр.д. № 703/2019г. на П.ския районен съд, в частта му, с която е
отхвърлен искът на Б. по чл. 357, вр. чл. 188, т. 1 от КТ против детска градина „Х.К.А.” за отмяна на
дисциплинарното наказание „забележка“, наложено й със Заповед №
603/20.11.2019г. на кмета на община Ч., е неоснователна. Обжалваното решение е правилно
и следва да бъде потвърдено в съответната му част.
3.
По частната жалба на Л.М.Б.
Неоснователен
е изложеният в тази жалба довод, че подаването на жалба срещу част от първоинстанционното решение, което
препятства влизането му в сила в тази негова част, е пречка пред изчисляване на
разноските в съответствие с нея. Както правилно е посочено в отговора на
частната жалба, съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането
за разноски. При това, той следва да се произнесе по отговорността
за разноски съобразно собственото си произнасяне по съществото на спора, тъй
като към този момент не може да знае, дали решението му ще бъде обжалвано и в
каква част, както и дали то ще бъде изцяло или частично отменено или изменено
от горната инстанция. Затова единственият начин за законосъобразно изпълнение
на изискването по чл. 81 от ГПК е да се разпредели отговорността за разноските
съобразно съотношението между уважена и отхвърлена част от иска/исковете на
съответната инстанция, като се спазват правилата на чл. 78 от ГПК.
В случай, че бъде поискано допълване или изменение на решението в частта за
разноските по реда на чл. 248 от ГПК, постановилата го инстанция трябва да
разреши този въпрос също с оглед изхода на делото пред самата нея. Така
производството пред съответната инстанция приключва както в частта по
съществото на спора, така и в частта за разноските, които трябва да
съответстват именно на това произнасяне по същество. Ако, в резултат от
обжалване, решението бъде отменено или изменено, това, разбира се, ще обуслови
и промяна в частта за разноските, но за целта те следва да са изчислени
правилно от предходната инстанция, за да може горната инстанция да ги коригира
надлежно. В противен случай (ако едва с произнасянето си по въззивната жалба
окръжният съд определи за първи път правилно дължимите разноски по делото –
както претендира жалбоподателката), би се стигнало до недопустимо лишаване на
страните от една инстанция по въпроса за разноските, тъй като
първоинстанционните разноски биха били определени от втората инстанция, а
второинстанционните разноски – от третата инстанция.
Отделно
от това, съдът намира, че разноските са били изчислени правилно и по същество,
с оглед съотношението между броя на уважените и броя на предявените искове,
както и при съобразяване с изрично уговорените отделни възнаграждения за защита
по всеки предявен иск (чл. 11, ал. 1, т. 3 от Договора за правна защита и
съдействие).
Поради
това частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
С
оглед отхвърлянето на всички подадени жалби и потвърждаването на обжалваните
съдебни актове изцяло, страните не си дължат разноски във въззивното
производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75/14.08.2020г., постановено по гр.д.
№ 703/2019г. на П.ския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 389А от 19.11.2020г., постановено по гр.д. №
703/2019г. на П.ския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.