МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 3/21.02.2018 год. по НОХД № 400/2017 год. на Районен съд, гр.
Павликени
Обвинението е против Н.А.П. – ***** на *** ***, с постоянен адрес с. В.,
*****, живуща ***,
с българско гражданство, неомъжена, с начално образование, безработна, с ЕГН **********,
неосъждана, за това че за периода от 26.01.2017 г. до 06.02.2017 г. в гр. П., В.
област, със съгласието на бременната М.И.М. ***, умъртвила плода й извън
акредитирано лечебно заведени – в дома й в гр. П., на ул. ******* № ** и в
нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска
практика – Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. за условията и реда за изкуствено
прекратяване на бременност, издадена от Министерството на народното здраве и
социалните грижи и медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, утвърдена с
Наредба № 19/22 декември 2014г. на министъра на здравеопазването, като
виновната Н.А.П. не е имала висше медицинско образование. ПРП квалифицира
деянието като престъпление по чл. 126, ал.2 предложение първо, във връзка с чл.
126, ал. 1, предложение първо и предложение второ и в с.з. представителят й
поддържа обвинението така, както е предявено и счита, че е доказано. По
отношение на наказанието предлага на подсъдимата да бъде наложено наказание
лишаване от свобода в размер под средния, чието изпълнение на основание чл. 66,
ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимата се явява в с.з.,
признава се за виновна и на основание чл. 371, т. 2 НПК признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Моли за минимално
наказание.
Защитникът на подсъдимата навежда на
доводи за недоказаност на обвинението и моли подзащитната му да бъде оправдана,
алтернативно пледира за снизходително наказание.
Производството е разгледано в
съдебно заседание при закрити врати по реда на Глава ХХVІІ от НПК. Подсъдимата,
по време на разпоредителното заседание и при предварителното изслушване, след
разясняване на правата по чл. 371, т. 1 и т. 2 от НПК, признава изцяло фактите
и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК обяви с
определение от 21.02.2018 г. че ще се ползва при постановяване на присъдата с
така направеното самопризнание, като намери същото да се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства.
Като се запозна със становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Н.А.П. била 24 годишна, с начално
образование. Живее на съпружески начала с Я.С.Я., заедно отглеждат две деца,
съответно на 6 и на 4 години. Безработна, не притежава доходи и имущество. Не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност и да му е налагано
административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК.
Пострадалата - свидетелка М.И.М. е
35 годишна. Живее от 17 години със *** Г.А.М. на съпружески начала. Има родени
седем деца.
До началото на месец февруари 2017
година свидетелката М. имала редовен месечен цикъл, но тогава почувствала, че
започнало да й става лошо и да й се повръща. Направила си тест за бременност и
разбрала, че отново е забременяла. Тогава се почувствала засрамена, защото вече
имала пораснали деца. Не желаела да запази плода. Знаела, че обвиняемата Н.А.П.,
на която викали „Ф.“ и която живеела през една къща от нейната има „лекарства
за махане на бебе“. Знаела и че П. вече била приемала от тези лекарства, когато
била бременна във втория месец и абортирала, без да й стане нещо. Според
свидетелката
Г.С.Д. - ******* на подсъдимата
наименованието на медикамента било „С.“, той не се продавал на територията на
страната, на нея й го донесъл съпруга й А.П. А. от РГ., защото била бременна.
Тя научила как да го използва от упътването във флакона. Разбрала от дъщеря си,
че съседка й М. поискала да използва хапчета „С.“ за да прекъсне нежелана
бременност.
Щом разбрала за нежеланата
бременност подсъдимата първоначално отказала, но впоследствие се съгласила с
увещанията и заявила на св. М.М., че ще й даде от тези лекарства. След като на
26.01.2017 година ходила два-три пъти да търси пострадалата обвиняемата П. я
изчакала да се прибере и й дала две таблетки, от лекарство, което тя в
обясненията си нарича „С.“. Обяснила й как да „вземе“ лекарството - едната
таблетка да постави „отдолу“, а другата да „изпие“ през устата пояснила, че
след това „ще й тръгне мензиса и „на малки парченца ще падне плода“.
Вечерта на същата дата между 17-18
часа свидетелката изпълнила така дадените указания. Нощта преминала спокойно, а
на сутринта на 27.01.2017 год. когато използвала тоалетна св. М.М. видяла, че
„й паднали“ два три пъти „големи парчета“. Усетила силни болки и видяла, че
тече тъмна кръв. След 28.01.2017 г положението й започнало да се влошава - в
кварталния магазин не успяла да заплати покупките си, завило й се свят, излязла
навън, седнала на една пейка и получила кръвоизлив. Отново почувствала болки,
станало й лошо. Под нея стичайки се по дрехите й се образувала локва кръв.
Тогава си помислила, че й идва цикъла, защото тогава й течало много кръв, пък и
от подсъдимата й казала, че това може да й се случи след 2-3 дни.
Тъй като положението на пострадалата
М. се влошило, тя посетила личния си лекар д-р Г. Той констатирал, че тя
изглежда в много увредено състояние, била силно отпаднала и бледа, изморявала
се да стои права и седнала, а при изправянето си се задъхвала. Разбрал, че е направила
аборт, ембриона паднал и оттогава не се чувствала добре. Чрез спешното
отделение в П. лекарят изпратил пострадалата в Спешното отделение в гр. В.Т.,
за да бъде настанена в гинекологичното отделение в тамошната болница, тъй като
в МБАЛ-П. нямало такова. Относно извършения аборт свидетелят д-р Г. разбрал
само, че медикамента за него бил донесен от Г. Последния незабавно уведомил и
органите по разследването в РУ - П.
Била издирена т.н. „Ф.“ и съответно
установена самоличността на подсъдимата. Тя признала за извършеното от нея
деяние и обяснила как го е извършила и какви са били мотивите й да стори това.
От заключението на вещото лице по
назначената комплексна съдебна акушерогинекологично експертиза се установява,
че М.И.М. е била бременна между втори и трети лунарен месец, като от
медицинската документация - история на заболяването за проведено лечение
/извършено абразио и хистологично доказана бременност/ се приема настъпил
непълен аборт от М.И.М., изкуствено прекъсване на бременността от нея по
медикаментозен път- т.нар. нерегламентиран аборт с нерегистрираният от
Изпълнителната Агенция по Лекарствата „Ц.”. Настъпилият непълен аборт отговаря
на започващо кървене отключено на 26.01.2017 год. ВЛ дават заключение, че е
възможно е настъпването на аборта да бъде отключен след употребата на
споменатият медикамент - „Ц.” от М.И.М., като увреждането от неговото приемане
в случая е довело до продължителна и обилна кръвозагуба от гениталиите и.
Предизвикалото медикаментозно
кръвотечение като индикация за непълен аборт, заради което е постъпила М.И.М. в
здравно заведение, представлява разстройство на здравето, временно опасно за
живота и, съпроводено с болка и страдание, но завършил след извършеният кюретаж
с цел премахване на остатъците от плода със спиране на кръвотечението.
Медикаментозното причиняване на кръвотечение от матката от приетият медикамент
е довел до разстройство във функционалните дейност на стената на матката
нарушаващи храненето на плода,вследствие изкуствено предизвиканите контракции.
Нарушеното хранене на плода и предизвиканото кръвотечение от приемането на
препарата ”Ц.” е предизвикало разстройство във здравето на М.И.М., като проява
на разстройство на здравето, временно опасно за живота и със срок на
оздравителният процес, след настаняване в лечебното заведение и извършването на
кюретаж с цел изчистване на плодни ембрионални частици от маточната кухина е
завършил след тази дейност за времето от около 20-25 дни.
В РБългария се извършва оперативна
интервенция - т. нар. вакуум кюретаж и медицински аборт в последните години с
регистрирани препарати в аптечната мрежа на мизопростол и мифепристон в лечебно
заведение под лекарски контрол. В Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. за условията и реда
за изкуствено прекратяване на бременност, издадена от Министерството на
народното здраве и социалните грижи. В тази наредба, съгласно чл. 1 се уреждат
условията и редът за изкуствено прекъсване на бременност, наричано по-нататък в
наредбата "аборт". В разпоредбите на чл. 7 - чл. 11 от наредбата са
уредени условията и реда на аборта по желание, а разпоредбите на чл. 12 - чл.
17 от наредбата са уредени условията и реда на аборта по медицински причини,
като в чл. 18 и чл. 19 от наредбата са посочени мерките за борба с криминалния
аборт. С НАРЕДБА № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт
"Акушерство и гинекология",издадена от министъра на здравеопазването,
обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г. бил утвърден медицинският стандарт
"Акушерство и гинекология" съгласно приложението. С него се определят:
1. обхватът на медицинската помощ, оказвана в
специалността "Акушерство и гинекология" (АГ);
2. устройствената рамка на акушеро -
гинекологичната помощ;
3. квалификацията на лица, осъществяващи
медицински дейности в областта на АГ;
4. медицинските дейности в специалността АГ;
5. специфичните показатели за оценка на
медицинските дейности в специалността АГ;
6. изискванията към медицински дейности в
специалността АГ с оглед качество на медицинската помощ, защита интересите и
правата на пациента;
7. изискванията към структурите на лечебни
заведения, в които се оказва АГ помощ;
8. изискванията за съставяне и водене на
специфичната медицинска документация;
9. изисквания та за поддържане на национална
информационна система за ражданията.
(3)
Дейностите по акушерство и гинекология се осъществяват от лечебните заведения
при спазване на стандарта по ал. 1.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на подсъдимата по реда на
чл. 371, т. 2 от НПК и приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода
на проведеното ДП.
Съдът намира, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи. Доказа се авторството на
деянието и вината на подсъдимата.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключението на вещите лица като изготвени обективно, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област. Същите не се
оспориха по същество от страните.
По така установената фактическа
обстановка почти липсват спорни моменти. Не оспорено от страните е
установеното, че при горния случай аборта е извършен в разрез с утвърдените
медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика – Наредба № 2 от
1 февруари 1990 г.
за условията и реда за изкуствено прекратяване на бременност, издадена от
Министерството на народното здраве и социалните грижи и медицински стандарт
„Акушерство и гинекология“, утвърдена с Наредба № 19/22 декември 2014г. на
министъра на здравеопазването, както и че подсъдимата Н.А.П. няма висше
медицинско образование.
Във връзка с така посоченото, съдът
намира, че следва да изложи, че не кредитира доводите да нямало доказателства,
че именно процесното лекарствено средство е предизвикало прекъсването на
бременността – ВЛ са категорични, че става дума за изкуствено прекъсване, а не
за спонтанен аборт. Няма данни за приемане на други медикаменти преди
кръвоизлива и болките, а само и единствено за такъв, който е ползван и от
подсъдимата с идентична цел, при това е и дал целения резултат.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Деянието предмет на настоящето наказателно
производство законодателят е определил като престъпление и същото се определя
съгласно чл. 126 от НК като криминален аборт. Субект е всяко физическо лице с
висше медицинско образование, а ако няма такова образование спрямо ще е
приложим по-тежко наказумения състав по ал. 2, пр. 1 от НК – както е в случая.
Престъплението има особен предмет, човешки зародиш и изпълнителното му деяние
се осъществява чрез противоправно умишлено умъртвяване на плода. За да е
престъпление това умъртвяване на плода следва да се осъществи при наличие на
условията: 1. извън акредитирано лечебно заведение, 2. когато дори е там, то е
в нарушение на стандартите и добрите медицински практики.
По основния състав също трябва да е
налице съгласие на бременната жена, ако то липсва – прилага се квалифициран
състав по ал.5 от чл. 126 от НК.
Ако се окаже, че плода е
нежизнеспособен към момента на манипулацията – негоден обект, липсва елемент от
състава на престъплението.
Във връзка с посоченото и при така
установената в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът
намира, че за периода от 26.01.2017 г. до 06.02.2017 г. в гр. П., В. област,
подсъдимата, без да има висше медицинско образование, със съгласието на
бременната М.И.М. ***, умъртвила плода й извън акредитирано лечебно заведени –
в дома й в гр. П., на ул. ******** № ** и в нарушение на утвърдените медицински
стандарти и правилата за добра медицинска практика – Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. за условията и реда
за изкуствено прекратяване на бременност, издадена от Министерството на
народното здраве и социалните грижи и медицински стандарт „Акушерство и
гинекология“, утвърдена с Наредба № 19/22 декември 2014г. на министъра на
здравеопазването. Умъртвяването на плода – /криминалния аборт съгласно чл. 126,
ал.1 от НК/ подсъдимата извършила извън акредитирано лечебно заведение, каквито
са визираните в чл. 10, ал.1 от Наредба № 2 от 01.02.1990г за условията и реда
за изкуствено прекъсване на бременност, издадена от министъра на народното
здраве и социалните грижи /обн. ДВ бр.12/09.02.1990 г., изм. и доп. ДВ бр.
89/31.10.2000 г./. Когато бременността е изкуствено прекъсната извън
акредитирано лечебно заведение е налице нарушение на правилата за добра
медицинска практика, тъй като тези правила винаги посочват и здравните
заведения, където може да бъде сторено това.
В подкрепа на приетото относно
наличието на бременност и жизнеспособност на плода на свидетелката М., са
приложените по делото писмени доказателства, както и заключението на ВЛ.
Относно вината съдът намира, че
деянието е осъществено от подсъдимата с пряк умисъл, като е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните
му последици и е желаела настъпването им.
Ето защо съдът прие подсъдимата да е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
126, ал. 2 предложение първо, във връзка с чл. 126, ал. 1, предложение първо и
предложение второ и я призна за виновна. За това престъпление законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода до осем години.
С оглед на установените по делото
млада възраст, ниска правна и обща култура, чисто съдебно минало, тежко семейно
и материално положение, изразено разкаяние то съдът определя наказанието на
подсъдимата при условията на чл. 54 от НК и счита, че съответното такова следва
да е наказание една година лишаване от свобода. С оглед нормата на чл. 373, ал.
2 във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание и наложи
за изтърпяване наказание девет месеца лишаване от свобода.
Относно изпълнението на така наложеното
наказание съдът намира, че целите на същото, визирани в чл. 36 от НК могат да
се постигнат и без неговото ефективно изпълнение поради което, на основание чл.
66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказание с изпитателен срок от три
години.
С оглед изхода на делото съдът
постанови подсъдимата да заплати разноските по делото в размер на 253.92 лв.
(двеста петдесет и три лева и 92 ст.) в полза на ОД на МВР – В. Т., както и 5
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист по сметката на РС – П.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Б.Н.