№ 78
гр. Момчилград, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание
на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100415 по описа за 2021 година
Производството е по чл.19 ал.1 от ЗГР.
В исковата си молба М.М. Е.-Ш., твърди, че е родена на ******г. в
гр.Кърджали. През 1990г. се преместили да живеят в Турция, където е
придобила и турско гражданство с имената М.Ю.. През 2013г. е сключила
граждански брак в Турция с лицето С.Д., и е приела да носи неговото
фамилно име и станала М.Д.. Съпругът й е бил и български гражданин.
Живеели постоянно в Р.Турция, където със семейството си носели фамилното
име Д.. В турските документи за самоличност е била с имената М.Д.. Често
пътували по работа и туризъм в страните от ЕС, и разминаването на
настоящите й имена и тези в Турция са й създавали проблеми от различно
естество, и касаещи удостоверяване на нейните имена. В Турция, където
живеели преимуществено, сред своите близки, познати и приятели, е била
известна с имената М.Д.. Твърди, че несъответствието между имената й, с
които е била записана в различните документи и тези, с които е била известна
в обществото, й създавало затруднения във ежедневното общуване и
контактите.
1
Счита, че са налице важни обстоятелства- ЧЛ.19 ал.1 от ЗГР, които
налагат промяна на бащиното и фамилното й име. Моли съда да постанови
решение, с което да допусне промяна във бащиното и фамилното име, а
именно от М. М. ЕМ. да стане на М.М. Д., и занапред да се именува с ТЕЗИ
ИМЕНА, като промяната следвало да се отрази в съответните регистри на
населението и в съставеният акт за това обстоятелство. Иска бащиното и
фамилното име да бъдат без наставките и окончанията „-ова“ и „-ева“, като
сочи мотивите за това.
В съдебно заседание, молителката не се явява, и се представлява от
адв.Д.Х. от АК- Кърджали, който поддържа молбата, така както е предявена.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от заинтересовата
община.
Заинтересованите страни- съответната Община, и Прокуратурата, не
изпращат представители за съдебното заседание, и не изразяват становище по
така предявената молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 191/
23.08.2021г. на Община Момчилград се установява, че молителката М.М. Е.-
Ш. с ЕГН- **********, е носела и имената М.М. Е. и М.М.Е.. Молителката е
записана с тези имена и своята лична карта, в която е упоменато, че същата е
родена на ****г. в гр.Кърджали /а не както е посочено в молбата- на
******г./.
Като доказателство е приложено копие на турски документ за
самоличност, от който се установява, че в Турция имената на молителката са
М.Д., т.е., фамилното й име е претендираното Д., като в същият документ е
посочено името на нейният баща- Е. /и майка ТЕЗДЖАН/.
От копие на извлечение от турски семеен регистър /гр.Бурса,
общ.Османгази/, се установява, че молителката М.М. Е. е пристигнала в
Турция през 1990г., придобила е турско гражданство с имената М.Е.,
сключила е гр.брак на 06.04.2013г. с лицето С.Д., който е и български
гражданин с имената С.С.Ш.. След сключване на брака молителката е приела
2
фамилното име на съпруга си и в Турция е станала М.Д.. Вероятно и затова
фамилното й име в България е Е.-Ш. /присъединила е българското фамилно
име на своят съпруг, и затова по български документи за самоличност е това
фамилно име/. От този брак молителката има родени две деца, ,които носят
фамилното име Д..
Като свидетел е разпитан бащата на молителката, който заявява, че
дъщеря му живее в Турция, където се омъжила и е взела фамилното име на
съпруга си Д.. Разминаването на сегашните й имена Е.-Ш. с фамилното име Д.
създавали за анея проблеми при представянето на документите, и винаги се
налагало да представя и документ за идентичност на имената. В обществото
я знаели с фамилното име Д..
От гореизложеното е видно, че искането е допустимо, и разгледано по
същество е основателно и доказано, и като такова следва да бъде уважено.
Безспорно се установи от приетите като доказателства по делото,
цитирани по-горе, че молителката е с рождени имена М.М. Е., която през
1990г. се изселила в Турция, където е придобила турско гражданство с
имената М.Е., сключила е гр.брак на 06.04.2013г. с лицето С.Д., който е и
български гражданин с имената С.С.Ш.. След сключване на брака
молителката е приела фамилното име на съпруга си и в Турция е станала
М.Д.. Вероятно и затова фамилното й име в България е Е.-Ш. /присъединила е
българското фамилно име на своят съпруг, и затова по български документи
за самоличност е това фамилно име/. От този брак молителката има родени
две деца, ,които носят фамилното име Д.. Тези обстоятелства в основни линии
се установяват от представеното извлечение от турски семеен регистър, и
донякъде от копията на българската и турската лични карати на молителката.
С претендираното фамилно име Д. е позната, както молителката, така и
нейното семейство в Турция, а тя самата в обществото, като в този смисъл са
гласните доказателства и представените по делото писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира за основателно искането за
допускане на промяна фамилното име от Е. на Д., т.к., същата е станала
известна във обществото със фамилното име Д.. Предвид това съдът намира,
че разминаването на фамилното име на молителката с фамилното име, със
което е известна тя в обществото, вкл.и в другата държава където пребивава
3
преимуществено, както и със фамилните имена на членовете на семейството
й, създават за неяо и семейството й неудобства, които могат да бъдат
отстранени, чрез уеднаквяване на фамилното й име във всички документи,
поради и което съдът приема, че са налице важни обстоятелства по смисъла
на чл. 19 от ЗГР, за промяна на фамилното име.
Следва да се уважи и искането за промяна в бащиното й име, което се
извежда като имплицитно дадено в молбата, чрез премахване на окончанието
„ова” и „ева” в таза част от името й, т.к., съгласно ЗГР това искането е
допустимо, когато именните традиции не позволяват слагането на такова
окончание, като в конкретният случай при молителката това е налице- същата
е от турски етнос, за който не е характерно слагането на окончания и
наставки.
Поради изложеното съдът намира, че следва да се уважи предявената
молба, като се допусне промяна на фамилното име, и същото от Е. на Д., и в
частта за бащиното име, чрез премахване на окончанието „ова” и „ева”, и
респ. не слагането на такова в промененото фамилно име. Предвид това,
съдът намира, че имената М.М. Е.-Ш. следва да бъдат променени на М.М. Д.,
като за бъдеще същата се именува М.М. Д., и тази промяна да бъде отразена
по надлежния ред в регистрите на населението на съответната община, както
и в съставеният акт за съответно гражданско състояние.
Водим от изложеното и на основание чл.19 ал.1 от ЗГР,съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА във бащиното и фамилното име на М.М. Е.-Ш.,
родена на ****г. в гр.Кърджали, с ЕГН- **********, като за напред бащиното
име М. да стане МЕТИН, и фамилното име Е. да стане Д., и същата за в
бъдеще да се именува М.М. Д..
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по
гражданско състояние в община Кърджали, за отразяване на промяната в
регистрите на населението и съответният акт за гражданско състояние.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5