О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........../……………..2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа докладваното от съдията търговско дело №1898 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
образуването по искова молба от „УП България 8“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********.
С оглед
редовността на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на
предявените искове на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да насрочи делото;
да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата,
които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за
внасянето на разноски за събиране на доказателства.
Съдът на
основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
Производството е образувано по иск на УП
БЪЛГАРИЯ 8 ЕООД, ЕИК *********, София, чрез адв.Р.М. от АК-Видин срещу
ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумите, както следва: сумата от 115 652.71 лева
дължими от ответника за произведена но неплатена ел.енергия за месец ноември
2015г. ведно със сумата от 33 287.23
лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата с
ДДС, за периода от 29.01.2016г. до предявяване на иска на 30.11.2018г. както и
законната лихва от този момент до окончателното изплащане на задължението; сумата от 67 753.08 лева,
представляваща дължима цена за произведена, но незаплатена ел.енергия за месец
декември 2015г. ведно със законна лихва върху тази главница в размер на 19 576.09 лева за периода от
25.01.2016г. до предявяване на иска на 30.11.2018г. ведно със законна лихва от
този момент до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
сторените разноски.
Съдът намира, че исковата
молба отговаря на изискванията за редовност, а ищецът е процесуално легитимиран
да предяви осъдителния иск, чрез надлежно упълномощения процесуален
представител, внесена е в пълен размер дължимата държавна такса.
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
В исковата молба
ищецът излага, че е производител на
електрическа енергия от възобновяем енергоизточник. Производството се
осъществява посредством вятърна електроцентрала ВяЕЦ Камен бряг Север -3 с обща
инсталирана мощност от 3000 KW, състояща се от 1 бр. вятърен
генератор тип VESTAS V90,
находяща се в ПИ с идентификатор №35746.21.104 в землището на с.Камен бряг,
Община Каварна, обл. Добрич. Вятърната
електроцентрала е присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост
на „Енерго-Про Мрежи" АД, по силата на договор за присъединяване на обект
на независим производител на ел. енергия №ДУА-242/08.10.2007-3077/10.10.2007-
4041-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008г. Ищецът е сключил договор за изкупуване на
електрическа енергия №97 от 26.08.2009г. с ответното дружество, въз основа на
който ответникът „Енерго-Про Продажби" АД се задължава да изкупува
произвежданата от ищеца активна електрическа енергия на база издадени фактури,
като дължи плащане до 15 работни дни от получаване на фактурата. Твърди се, че
ответникът е следвало да заплаща произведената електрическа енергия по
преференциална цена, определена с Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР.
За производителите на електрическа енергия от вятърни електрически
централи са определени две различни преференциални цени за изкупуване на
електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е
достигнала съответната вятърната електрическа централа. В т.8 на Решение №Ц-010/2011г. е определена цена от 188.29 лв./MWh за вятърни
електрически централи, работили до 2 250 часа, за което вземане в размер на
152 586.30 лева е издадена фактура №91/30.11.2015г. за месец ноември 2015г. През същия месец се
твърди, че ищецът е надхвърлил определеното в т.1.7 от решение
СП-1/31.07.2015г. на КЕВР нетно специфично производство в размер на 2 000
МW/h за инсталиран 1 киловат мощност за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа,
поради което ищецът е издал кр.известие към фактура 91/2015г. – кр.известие
№92/30.11.2015г., с което горната сума е намалена със 124 480.63 лева с
ДДС. За разликата от 550.926 МВч ищецът издал дебитно известие №93/30.11.2015г.
към посочената фактура за м.11.2015г., с което сумата по фактурата е увеличена
със 8 827.92 лева с ДДС, формирана като тези 550.926 МВч над определеното
нетно специфично производство са умножени с цена за излишък на балансиращия
пазар от 13.35 лева/МВч. Твърди се, че през м.12.2015г. централата на ищеца е
надминала тези 2250 МВч ефективни часа на работа, поради което ищецът е издал
дебитно известие №95/31.12.2015г. на стойност от 115 652.71 лева с ДДС, с
което е коригирал продажната цена до размера на преференциалната цена по т.1.7
от решение СП-1, а именно по цена от 174.94 лева/МВч. Твърди се, че ответникът
не е заплатил тази цена до момента в размер на 115 652.71 лева по
деб.известие №95 към фактура №91/2015г. Претендира се и обезщетение за забава в
размер на 33 287.23 лева, считано от падежа – 15 дни от получаване на
дебт.известие /11.01.2016г./, т.е. от 29.01.2016г. до предявяване на иска.
Ищецът заявява с исковата молба и втора претенция за
ел.енергията изкупена през м.12.2015г. в размер на 67 753.08 лева, за
които е издадена ф.№94/31.12.2015г., която цена е формирана така: за
количеството 199.074 МВч е 188.29 лева МВч /преференциална цена по т.8 от
решение Ц-010/2011г. на КЕВР за ВяЕЦ работещи до 2250 МВч, а за количеството
138.564 МВч – цена в размер на 172.95 лева за МВч, представляваща
преференц.цена по т.9 от решение Ц-010 за ВаЕЦ над 2250 часа. Твърди се
извършено частично плащане на общата сума по фактурата от 73 737.94 лева
от ответника като остатък е дължима сумата от 67 753.08 лева. Върху
главницата се претендира и обезщетение за забава в размер на 19 576.09
лева, считано от 25.01.2016г. до предявяване на иска.
С изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, публикувано
в ДВ бр. №109/2013г., в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна в количествата
електрическа енергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по
преференциална цена, без да се променя самата преференциална цена.
Произведената електрическа енергия от възобновяеми източници се изкупува от НЕК
и ответника по преференциална цена за количествата до размера на определената
средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните
типове производители, а за количества произведена електрическа енергия
надхвърлящи средногодишната продължителност на работа произведени количества -
по утвърдената от КЕВР цена, по която общественият доставчик продава
електрическата енергия на крайните снабдители и електроразпределителните
дружества при надхвърляне на средногодишната продължителност на работа. С
последващо изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в бр. № 56 от 2015г. на ДВ, в
сила от 24.07.2015г., НЕК и "Енерго-Про Продажби" АД имат задължение
да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници "по преференциална цена, за количествата електрическа енергия до
размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР", като за количествата, надхвърлящи нетното специфично годишно
производство, енергията следва да се изкупува по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Ищецът
твърди, че е налице е валидно сключен договор за изкупуване на електрическа
енергия - Договор за изкупуване на електрическа енергия № 97 от 26.08.2009 г.
По силата на този Договор за изкупуване, Ищецът се задължава да произвежда и
продава, а Ответникът да изкупува произведените от електрическата централа на
Ищеца количества електрическа енергия от възобновяем енергиен източник. Договорът
за изкупуване е в сила и се изпълнява от Ищеца и Ответника, като неговата
валидност и действието на неговите клаузи не са оспорвани нито от Ищеца, нито
от Ответника. Ищецът е произвел и доставил електрическа енергия на Ответника за
месец ноември и декември 2015 г. Съгласно чл. 4 от Договора за изкупуване
Ищецът поема задължение "да доставя електрическа енергия, отговаряща на
показателите за качество, залегнали в стандарт БДС EN 61400-21:2004 г". В
изпълнение на това задължение за месец ноември 2015г. Ищецът е произвел (чрез
своята вятърна електрическа централа) и е доставил на Ответника електрическа
енергия в размер на 675,316 MWh. Тези количества са отразени и в двустранно
подписан протокол за периода 23:59:59 ч. на 31.10.2015 г. - 23:59:59 ч. на
30.11.2015 г., във Фактура № 91, в Кредитното известие, в Дебитно известие № 93
и Дебитно известие № 95 и никога не са били оспорвани от Ответника. Наред с
това, отново в изпълнение на същото задължение за месец декември 2015г. ищецът
е произвел и е доставил на ответника електрическа енергия в размер на 337,638
MWh. Тези количества са отразени в двустранно подписан протокол за периода
23:59:59 ч. на 30.11.2015 г. - 23:59:59 ч. на 31.12.2015 г. във Фактура № 94, и
никога не са били оспорвани от Ответника. Твърди се, че ответникът е потвърдил количествата
произведена и доставена от Ищеца електрическа енергия с имейл от 11.12.2015г.
от г-жа С Т до г-жа М С, управител на Ищеца за месец ноември (Приложение №
5.11, "Имейл от 11.12.2015 г.") и съответно за месец декември с имейл
от 12.01.2016г. от В Д с което Ответникът заявява готовност да заплати пълния
размер на фактурираната сума, при определени условия. С писмото си Ответникът
не оспорва конкретните фактурирани количества произведена и получена
електрическа енергия, а само за кои от тях той дължи заплащане по
преференциална цена. Ищецът е фактурирал електрическа енергия на Ответника за
м. ноември и м. декември 2015 г. в съответствие с Договора за изкупуване и
действащото законодателство. Твърди се още, че съгласно чл. 18, ал. 1 от Договора
за изкупуване, цената, дължима от Ответника за количествата електрическа
енергия, произведени и доставени от Ищеца на Ответника, се определя от ДКЕВР
(сега КЕВР). Видно от чл. 18, ал. 3 от Договора за изкупуване, към момента на
сключване на договора се прилага преференциалната цена определена в Решение
Ц-04/30.03.2009г. Съгласно действащото законодателство и Договора за
изкупуване, тази преференциална цена се прилага за период от 15 (петнадесет)
години. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Договора за изкупуване, в случай че с решение
на КЕВР преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия бъде
променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в
сила, без да е необходимо да бъде подписано допълнително споразумение между страните.
С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници (обн. в ДВ
бр.35 от 03.05.2011 г., в сила от същата дата) ("ЗЕВИ"), по силата на
§ 7 ПЗР от ЗЕВИ, Договорът за изкупуване между Ищеца и Ответника запазва
действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към
датата на влизане в сила на закона, т.е преференциалната цена по Решение Ц-010.
Ищецът твърди, че видно от Решение Ц-010 на ДКЕВР при
определяне на преференциалните цени по това решение, ДКЕВР е използвала специален
критерий по отношение на производителите на електрическа енергия от вятърни
електрически централи, а именно - "наличен ресурс на първичния енергиен
източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори -
до 2 250 часа включително, и над 2 250 часа годишни часове. Ищецът прави довод,
че за производителите на електрическа енергия от вятърни електрически централи,
са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа
енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала
съответната вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-010 е
определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до
2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-010 е определена цена от 172,95 лв./MWh за
вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа. В този смисъл, по
силата на Решение Ц-010 производителите на електрическа енергия от възобновяем
източник вятър, включително Ищецът, следва да фактурират произведената от тях
електрическа енергия по преференциалната цена, определена в т.8 от Решение
Ц-010 до достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица
инсталирана мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове - по
преференциална цената, определена в т.9 от Решение Ц-010 за единица инсталирана
мощност. Твърди се, че в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от
Договора за изкупуване. Според ищеца, това разбиране е потвърдено и от ДКЕВР в
Писмо с изх. № Е-12-00-646/30.05.2008 г. на ДКЕВР до председателя на "Асоциация
на производителите на екологична енергия" (Приложение № 5.13 "Писмо
от КЕВР от 2008 г."). От него става ясно, че за ветровите генератори с
пълни ефективни годишни часове работа до 2 250 часа се заплаща по-високата
преференциална цена, определена със съответното ценово решение (т.е. в случая
Решение Ц-010), а за произведената електрическа енергия при СЛЕДВАЩИТЕ пълни
ефективни годишни часове работа над 2 250 часа - по-ниската преференциална цена
определена в същото решение. В Подобен смисъл е и писмо на КЕВР с изх. №
Е-04-01-4/28.04.2015 г. (Приложение № 5.14, "Писмо изх. №
Е-04-01-4/28.04.2015 а."). Твърди, че такава е била и трайната практиката
в отношенията между производителите на електрическа енергия с възобновяем
източник вятър и крайните снабдители, включително Ответника и обществения
доставчик ("Национална електрическа компания" ЕАД или
"НЕК"), включително и между Ищеца и Ответника, продължила повече от 5
(пет) години. Съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, в редакцията към влизане в сила
на закона (03.05.2011г.), на изкупуване по тези преференциални цени подлежи
цялото количество електрическа енергия, а съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗЕВИ цената
на електрическата енергия от възобновяеми източници, не се изменя за срока на
договора за изкупуване. С оглед на това, след влизането в сила на ЗЕВИ Ищецът
следва да продава цялата произведена от него електрическа енергия на Ответника
по преференциални цени определена в Решение Ц-010, като тази цени не могат да
бъдат изменяни за срока на Договора за изкупуване.
С изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, публикувано в ДВ
бр. №109/2013 г., в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна в количествата
електрическа енергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по
преференциални цени, без да се променят самите преференциални цени. Така според
изменената разпоредба общественият доставчик - НЕК, съответно крайният
снабдител (в случая Ответникът), има задължение да изкупува произведената
електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата
до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена
от КЕВР за конкретните типове производители, а за количества произведена
електрическа енергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа
произведени количества - по утвърдената от КЕВР цена по която общественият
доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната
продължителност на работа. С последващо изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ в ДВ
бр. № 56/2015 г., в сила от 24.07.2015 г., количествата електрическа енергия,
подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се определят чрез въвеждане на
допълнителен критерий, отново без да се променят преференциалните цени. С тази
разпоредба е създадено задължение за обществения доставчик- НЕК, съответно за
крайните снабдители-"Енерго-Про Продажби" АД, да изкупуват
произведената електрическа енергия от възобновяеми източници "по
преференциална цена, за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия. въз основа на което са
определени преференциални йени в съответните решения на КЕВР". като за
количествата, надхвърлящи нетното специфично годишно производство, енергията
следва да се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар или да се
продава по свободно договорени цени. Съгласно § 1, т. 29 от ЗЕВИ нетно
специфично производство на електрическа енергия е "средногодишното
производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно
решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на
собствени нужди". В § 17 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката е
предвиден срок до 31.07.2015 г., в който КЕВР да приеме решение, с което да
установи стойността на нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните ценови
решения, приети от ДКЕВР до влизане в сила на измененията в ЗЕВИ и ЗЕ. Твърди
се, че в резултата на горните изменения на ЗЕ, КЕВР постановява Решение № СП-1,
с което установява нетно специфично производство на електрическа енергия, въз
основа на което са определени преференциални цени със съответни решения на КЕВР
през периода 2008-2015 г. за изкупуване на енергията, произвеждана от всички
възобновяеми енергийни източници, включително и с възобновяем енергиен източник
вятър. Ищецът сочи, че Решение СП-1 не е влязло в сила, а подлежи на
предварително изпълнение по силата на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. Срещу Решение СП-1
са подадени множество жалби, като по отношение на релевантните в настоящия
случай точки 1.7 и 1.8, е постановено Решение № 1177/23.02.2018 г. по адм.д. №
8522/2015 г. на Административен съд - София град, с което са отменени т. 1.7 и
т.1.8 на Решение СП-1. Това решение е обжалвано от КЕВР и по него е образувано
адм.д. № 5284/2018 г. на ВАС. Съгласно т. 1.7 от Решение СП-1, нетното
специфично производство на вятърни електрически централи при определена цена от
188,29 лв./MWh, без ДДС (т.е. т. 8 от Решение Ц-010) е 2 000 kWh за вятърни
електрически централи, работещи до 2 250 часа, а съгласно т. 1.8 от Решение
СП-1 нетното специфично производство на вятърни електрически централи при
определена цена от 172,95 лв./MWh, без ДДС (т.е т. 9 от Решение Ц-010), е 2 300
kWh за вятърни електрически централи, работещи над 2 250 часа. С оглед на така
определените стойности на нетно специфично производство на електрическа
енергия, за които се прилага преференциална цена по т. 8 и т. 9 от Решение
Ц-010 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица
инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, то Ответникът следва да
изкупува количествата електрическа енергия, произведени от вятърната
електрическа централа на Ищеца, по преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-010
до достигане на максималното количество от 2 000 kWh (нетно специфично
производство) и при условие, че вятърната електрическа централа на Ищеца не
достигне 2 250 ефективни годишни часове работа. В случай, че не достигне 2250
ефективни годишни часове работа произведената електроенергия, ще се изкупува по
цена на излишък на балансиращ пазар. В случай, че вятърната електрическа
централа на Ищеца достигне 2 250 ефективни годишни часове работа, то Ответникът
следва да изкупува количествата електрическата енергия произведени от вятърната
електрическа централа на Ищеца по преференциална цена по т.8 от Решение Ц-010
за количествата между 2 000 kWh (нетно специфично производство) и 2250
ефективни годишни часове работа. Ако производителят надвиши 2250 ефективни
часове работа, то тогава произведената електроенергия ще се изкупува по т. 9 от
Решение Ц-010 до достигане на максималното количество от 2 300 kWh (нетно
специфично производство). След като бъдат достигнати 2 300 kWh (нетно
специфично производство) електроенергията на тези часове се изкупува по цена на
излишък на балансиращ пазар.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от Договора за изкупуване, Ищецът
следва да фактурира месечно продадената електрическа енергия на Ответника,
което ищецът е сторил. Поддържа, че фактурирането на сумите за двата месеца 11
и 12.2015г. е правилно, тъй като през месец ноември 2015 г. ВяЕЦ на Ищеца все
още не е достигнала 2 250 ефективни часа работа и е следвало да се приложи
преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-010 (188,29 лв./MWh). От друга страна,
предвид, че през м. декември 2015 г. вятърната електрическа централа на Ищеца е
достигнала 2 250 ефективни часа работа, но не е достигнала 2 300 kWh нетно
специфично производство, цялото количество електрическа енергия произведена от
Ищеца през месец ноември 2015 г. е подлежало на изкупуване по преференциална
цена по т. 8 от Решение Ц-010 в размер на 188,29 лв./MWh. Спазено е изискването
за уведомяване на ответника за издадените фактури.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията да
заплати на Ищеца цена за доставената електрическата енергия в размер на 115
652.71 лв. с ДДС за месец ноември 2015 г., съответно задължението за месец
декември 2015 г. в размер на 67 753.08 лв., поради което същите са предмет на
иска. Твърди се, „че ответника изрично е отказал плащане. В свое писмо с изх. №
K-EPRS-2650/02.11.2015 г. ("Писмо от 02.11.2015 г."), (Приложение №
5.20 "Писмо от 02.11.2015 г."), адресирано до "Производителите
на електрическа енергия от вятърна енергия с действащи договори за изкупуване
на енергия от Енерго-Про Продажби" и копие до Българската ветроенергийна
асоциация и Асоциацията на производителите на екологична енергия, Ответникът
уведомява производителите на електрическа енергия от вятърна енергия, че е
получил становище от общественият доставчик НЕК относно приложимата цена за
изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ, съобразно работата им до/над 2 250
ефективни годишни часа и нетното им специфично производство, определено с
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР. Становището на НЕК, изразено в писмо с
техен изх. № 26-1632-130/28.10.2015 г. (Приложение № 5.21 "Писмо от НЕК',)
гласи, че съгласно Решение СП-1 нетното специфично производство на вятърни
електрически централи, работещи до 2 250 годишни ефективни часове "се
определя съгласно т. 1.7 [от Решение СП-1] "2 000 kWh, при определена цена
- 188,29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2 250
часа", т.е. количествата над 2 000 kWh следва да бъдат изкупувани по цени
на излишък." НЕК също така счита, че е неправилно за вятърни електрически
централи да има "количества, остойностени по преференциална цена 172,95
лв./MWh, приложима за централи работещи над 2 250 часа". С този аргумент
НЕК е отказал да заплати на Ответника вече закупената от него като краен снабдител
произведена електрическа енергия от Ищеца, така както е фактурирана в
съответствие със задължението му съгласно чл. 94 от Закона за енергетиката. В
Писмото от 02.11.2015 г. Ответникът предупреждава, че "е случай че липсва
изрично становище (бел.авт. от страна на КЕВР) по тълкуването на Решение №
Ц-010 от 30.03.2011 г. и Решение № СП-1/31.07.2015 г., Енерго-Про Продажби АД е
принудено да приложи изразената от страна на НЕК ЕАД позиция и ще заплаща по
цена за излишък произведената електрическа енергия над 2 000 kWh нетно
специфично производство." Ищецът, със свое писмо от 18.01.2016 г.
(Приложение №5.22 "Писмо до Енерго-Про Продажби АД с изх. №
EPS-27/18.01.2016 г"), е изразил несъгласие с така изразената позиция от
Ответника, както и превратното тълкуване на НЕК.
Независимо от измененията в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ във
времето, трайна практика е производителите на енергия с възобновяем източник
вятър (включително и Ищецът) да фактурират количествата електрическа енергия по
преференциалната цена съгласно т.8 на Решение Ц-010 в размер на 188,29 лв./MWh,
без ДДС преди електрическите им централи да достигнат до 2 250 часа работа, и
по преференциалната цена съгласно т. 9 от Решение Ц-010 в размер на 172,95
лв./MWh, без ДДС след като централите достигнат 2 250 часа. Твърди се, че Ответникът
в нито един момент не е оспорил тази практика, като редовно е заплащал
дължимите суми по така издадените фактури. Твърди се, че между страните считано
от 2009 г. до м. декември 2015 г. никога не е имало спор относно последователното
приложение на цената по т. 8 на Решение Ц-010 (цена от 188,29 лв./MWh, без ДДС
за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа) и т. 9 (цена от
172,95 лв./MWh, без ДДС за количествата електрическа енергия след достигане на
2 250 часа). Същият механизъм не е бил оспорван нито от НЕК, нито от КЕВР през
този период. Изменението на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ от 2015 г. (ДВ бр. № 56 от
2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) по никакъв начин не засяга последователното
прилагане на цените по т. 8 и т. 9 на Решение Ц-010. Ищецът се позовава на Решение
СП-1, което определя размер на нетно специфично производство за всички
производители на електрическа енергия от възобновяеми източници. Твърди, че към
момента единствено по отношение на възобновяем източник вятър е налице
превратното тълкуване от страна на НЕК и крайните снабдители относно
прилагането на Решение СП-1, което е още едно доказателство, че законодателя не
е имал никакво намерение да променя приложимостта и/ или методологията за
прилагане на две преференциални цени, а именно до и след достигане на 2250 ч.
ефективна работа. За Ответника не съществуват нито договорни, нито
законодателни, нито регулаторни причини да прилага друг механизъм за заплащане
или цени различни от преференциалните в отношенията си с Ищеца до достигане на
размера на първоначално предвиденото количество ефективни годишни 2 250 часа
определени с Решение Ц-010. Ответникът дължи на Ищеца обезщетение за забава
като според чл. 24, ал. 1 от Договора за изкупуване "Енерго-Про
Продажби" АД следва да заплати дължимите на Ищеца суми до 15 (петнадесет)
работни дни след получаване на издадената фактура.
Претендира се поради това заплащане на посочените в
началото на иска и в петитума изрично суми – дължими заплащания на изкупена
ел.енергия за м.11 и м.12.2015г. ведно с обезщетения за забава върху главниците
както и сторените по делото разноски. Претендират се и законни лихви от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
По делото е постъпил отговор от ответника
„Енерго Про Продажби“ АД в срока по чл.367 от ГПК.
Ответникът оспорва иска. Процесиите количества
електрическа енергия са продадени от ищеца на ответника по силата на сключения
договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник № 97 от 26.08.2009г. Изкупените количества ответникът е
продал на „Национална Електрическа Компания" ЕАД, в изпълнение на
законовото си задължение по чл. 94 ЗЕ. Между ищеца и ответника съществува спор
относно цената, която следва да бъде заплатена за процесиите количества
електрическа енергия - дали това е преференциалната цена, определена с Решение
Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР или е цена за излишък на балансиращия пазар,
определяна от „Електроенергиен Системен Оператор"ЕАД по реда на Правила за
търговия с електрическа енергия. Спорът относно приложимата цена възниква във
връзка с тълкуване на административен акт на КЕВР- Решение № СП-1 от
31.07.2015г., с който се определя нетното специфично производство на
електрическа енергия, което единствено подлежи на заплащане по преференциални
цени, съгласно изменената разпоредба на чл. 31, ал.5. Ответникът твърди, че с писмо
с изх.№26-1632-130 от 28.10.2015г. общественият доставчик - краен купувач на
произведената електрическа енергия от възобновяеми източници /"НЕК"
ЕАД / по идентичен с настоящия казус уведомява „Енерго-Про Продажби" АД,
че връща обратно получено дебитно известие за закупена от крайния снабдител
електрическа енергия от вятърни електроцентрали и съответно няма да заплати
посочената в него сума, тъй като счита, че неправилно е приложено определеното
нетно специфично производство на посочените централи, като е определен праг от
2 300 kWh за вятърни централи работещи над 2 250 kWh. В писмото е посочено, че
с Решение СП-1/ 31.07.2015г. нетното специфично производство за тези централи
се определя съгласно т. 1.7." 2 000 kWh, при определена цена - 188.29
лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи, работещи до 2 250
часа", т.е. количествата над 2 000 kWh следва да бъдат по цени за излишък.
Поради този отказ на „НЕК" ЕАД да заплати изкупената от производителите
електрическа енергия при така фактурираните цени и изразеното становище относно
приложимата цена за изкупуване на електрическата енергия от вятърни
електроцентрали съобразно работата им до и съответно над 2 250 часа и нетното
им специфично производство, определено с Решение СП-1/31.07.2015 г., както и
предвид „посредническата позиция/дейност" на „Енерго-Про Продажби" АД
в тези отношения, дружеството краен снабдител отправя запитване с изх. № K-EPRS-2629/30.10.2015
г. към регулаторния орган - КЕВР с искане за становище относно начина на
определяне на приложимата цена за изкупуване съответно нетно специфично
производство. Твърди се, че до предявяване на иска КЕВР не е постановил
решение, в което да изложи официалната си позиция относно приложението на т.1 и
т. 2 от Решение СП-1/31.07.2015 г. Цялото количество произведена през процесните
месеци електрическа енергия след достигане на нетно специфичното производство е
платена от ответното дружество по съответната цена за излишък на балансиращия
пазар, определена от„ЕСО"ЕАД, като за месец ноември 2015г. ищецът е
получил плащане в размер на 8 827,92 лв., а за месец декември 2015 г. - 5
984,86 лв. Вместо анулиране на така предявените за плащане счетоводни
документи, „УП България 8" ЕООД завежда настоящия иск въз основа на
същите, въпреки че е уведомен за становището на обществения доставчик - краен
купувач, както и за съществуващата неяснота относно тълкуването на Решение СП-1
от 31.07.2015г. на КЕВР.
Не се оспорва съществуването на Договорът за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 97 от
26.08.2009 г. е сключен между ищеца и ответника при действието на чл.16 от
Закон за енергията от възобновяеми източници и алтернативни енергийни източници
и биогорива (ЗВАЕИБ., отм., в сила от03.05.2011г.) По силата на чл.18 цената за
продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. При
действието на ЗВАЕИБ преференциалната цена за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяеми източници се определя ежегодно от ДКЕВР. На
30.03.2011г. ДКЕВР приема Решение Ц-10/30.03.2011г., като с него определя нови
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяеми източници, като прилага специален критерий - наличен ресурс на
първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове работа на
ветровите генератори - до 2 250 годишни часа включително и над 2 250 годишни
часа. Тези цени се прилагат по сключения между страните договор, считано от
01.04.2011г., съгласно нормата на чл. 21, ал.1 ЗВАЕИБ (отм.). На 03.05.2011г.
влиза в сила Закон за енергията от възобновяеми източници, който отменя Закон
за енергията от възобновяеми източници и алтернативни енергийни източници и
биогоривата. Параграф 7, ал.1 от ПЗР на ЗЕВИ определя, че дългосрочните
договори за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници
запазват действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действаща
към датата на влизане в сила на закона. Съгласно пар.7, ал.1 от ЗЕВИ
приложимата преференциална цена по договорите за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем източник между ищеца и ответника е тази,
определена с Ц-10/30.03.2011 на КЕВР. След влизане в сила на ЗЕВИ по тази
преференциална цена е изкупувано цялото количество електроенергия произведена
от ищците, до изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ в ДВ бр. 109/2013г., в сила от
01.01.2014г., според която крайният снабдител има задължение за изкупуване на
произведената електрическа енергия от възобновяеми в размер на 32 287,23 лева,
представляваща обезщетение за забава за заплащане на сумата от 115 652,71 лева
за периода от 29.01.2016 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и
законната лихва за забава върху посочените суми от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Не се оспорва, че ищецът е производител
на електрическа енергия от възобновяем източник чрез вятърна централа „Камен
бряг Север-3" с обща инсталирана мощност от 3 000 kW - състояща се от един
генератори, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 357.46.21.104 по
плана за земеразделяне на с. Камен бряг, Община Каварна, област Добрич,
присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север" АД /с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на
основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на
електрическа енергия №ДУА 242/08.10.2007-3077/10.10.2007-4041-ВГ-08.09.2008 от
14.11.2008 г. Ответникът „Енерго-Про Продажби" АД е титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год.
от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР).
Като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да
купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при
условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по
преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък. „Национална
електрическа компания" ЕАД /за краткост - НЕК ЕАД / е титуляр на лицензия
за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия №
Л-147-13/17.12.2004Г., издадена от ДЕКВР. Като обществен доставчик по силата на
чл. 94 от ЗЕ НЕК ЕАД е задължено да купува от „Енерго-Про Продажби" АД, в
качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която
„Енерго-Про Продажби" АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената,
по която е закупена от производителя.
Между
„Енерго-Про Продажби" АД /с предишно наименование „Е.ОН България
Продажби" АД/ и „УП България 8" ЕООД е сключен Договор за изкупуване
на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 97 от 26.08.2009
г. По силата на този договор „УП България 8" ЕООД произвежда, доставя и
продава електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект-ВяЕЦ
„Камен бряг Север-3" ЕООД на „Енерго-Про Продажби" АД в качеството му
на купувач. Съгласно чл. 18 от Договора цената за продажба на електрическа
енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. През процесния период
преференциалната цена, приложима към договора, е тази, определена с Решение
Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тази цена се дължи за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в
съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично
производство - по цена за излишък на балансиращия пазар. Процесиите количества
електрическа енергия са продадени от ищеца на ответника по силата на сключения
договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем
енергиен източник № 97 от 26.08.2009 г.Изкупените количества ответникът е
продал на „Национална Електрическа Компания" ЕАД, в изпълнение на законовото
си задължение по чл. 94 ЗЕ. Между ищеца и ответника съществува спор относно
цената, която следва да бъде заплатена за процесиите количества електрическа
енергия - дали това е преференциалната цена, определена с Решение
Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР или е цена за излишък на балансиращия пазар,
определяна от „Електроенергиен Системен Оператор" ЕАД по реда на Правила
за търговия с електрическа енергия. Изкупената от крайните снабдители енергия
по чл. 31 ЗЕВИ не се използва от крайните снабдители, същата енергия ( цялото
количество) се продава на обществения доставчик по цените, по които е закупена,
в изпълнение на императивната норма на чл. 94 ЗЕ.
Ответникът твърди, че предявеният от ищеца иск за
заплащане на преференциална цена за процесиите количества електрическа енергия
е неоснователен, доколкото е в
противоречие с чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ . Произведеното количество електрическа
енергия след достигане на нетното специфично производство при работа на
централата до 2 250 часа в размер на 550,926 за месец ноември 2015 г. е
своевременно заплатено от ответника по съответната цена за излишък на
балансиращия пазар, определена от„ЕСО"ЕАД, като ищецът е получил плащане в
размер на 8 827,92 лв., което не се оспорва от ищеца. През месец декември 2015
г. електроцентралата на ищеца произвежда електроенергия в размер на 337,638
МВтч. За произведената електрическа енергия ищецът издава Фактура №
**********/31.12.2015 г. на стойност 73 737,94 лева с ДДС, прилагайки
последователно преференциалните цени по т.8 и т.9 от Решение Ц-10 за количествата
електрическа енергия преди достигането и след надминаването на 2250 ефективни
часа при недостигнато нетно специфично производство от 2 300 КВтч, приемайки че
за цялата произведената през месец декември 2015 г. електрическа енергия му се
дължи преференциална цена, а не цена за излишък. Цялото количество електрическа
енергия в размер на 337,638 МВтч. произведена през месец декември 2015 г. е
своевременно заплатено от ответното дружество по съответната цена за излишък на
балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД, като ищецът е получил плащане
в размер на 5 984,86 лв., което не се оспорва от ищеца. Така изчислената от
ищеца цена за продадената на ответника електрическа енергия през месеците
ноември и декември 2015 г. е неправилно определена - в противоречие с нормата
на чл. 31 ал.5 ЗЕВИ и подлежащия на изпълнение индивидуален административен акт
на КЕВР- Решение № СП-1 от 31.07.2015г., както и в нарушение на чл. 18 от
Договора за изкупуване. Достигането на пълните ефективни часове при всички
случаи съставляват прага, до който се дължи преференциалната цена. Над този
праг следва да се приложи чл.31 ал.5 т.2 ЗЕВИ т.е. произведената от ищците ел.
енергия подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Всяко
друго тълкуване противоречи на целта на закона. Последното недвусмислено се
извежда от Мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗЕ по
отношение компенсирането на двете групи разходи, които трябва да се компенсират
от крайните клиенти, а именно невъзстановяемите разходи по чл.34 ЗЕ и тези по
чл.35 ЗЕ, произтичащи от наложени задължения към обществото. С изменението на
ЗЕ се преодолява този дисбаланс, като се създава яснота по отношение и на
субектите, участващи в компенсирането на тези разходи.
Ответникът твърди, че цените използвани за определяне на
стойността на доставената електрическа енергия в процесиите счетоводни
документи, са определени в противоречие с целите на закона и при неправилно
приложение на приложимата за периода разпоредба на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ (
обнародвано в ДВ бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.). В отговора си
ответникът е формулирал искане на ЗА ПРИВЛИЧАНЕ НА ТРЕТО ЛИЦЕ- ПОМАГАЧ НА
ОТВЕТНИКА съгласно чл.219 ГПК, а именно "Национална електрическа
компания" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1000, р-н "Оборище", ул. "Триадица" № 8,
представлявана от Петър Асенов Илиев, като ОСНОВАНИЯТА за това са чл. 94 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) крайните снабдители, какъвто е "Енерго-Про
Продажби" АД, продават на обществения доставчик - "НЕК" ЕАД,
количествата електрическа енергия, която са закупили по чл.31 от Закона за
енергията от възобновяеми източници по цената, по която са я закупили. За „Енерго-Про
Продажби" АД съществува нормативно задължение да продава на НЕК ЕАД
изкупената от производителите на енергия от ВИ електрическа енергия, по цената,
по която същата е закупена, а за НЕК ЕАД респективно съществува нормативно
задължение да купува и заплаща същата. В тази връзка се твърди, че за
"Национална електрическа компания" ЕАД е налице правен интерес от
постановяване на решение в полза на ответника по делото "Енерго-Про
Продажби" АД, което обосновава конституирането и като подпомагаща страна,
за да бъде обвързана със задължителната сила на мотивите в отношенията със
страната, която го е привлякла. Претендира се отхвърляне на иска ведно с
присъждане на сторените разноски.
По делото е постъпила
допълнителна молба от ищеца, в която
се застъпва становище, че са налице всички предпоставки за реализиране на
договорната отговорност на ответника, като са изложени подробни правни доводи.
По делото е постъпил
допълнителен отговор от ответника, в който не
се навеждат нови фактически твърдения, като се повторно се излагат правни
съображения по прилагането на решенията на КЕВР и ЗЕВИ.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът
указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже:
че производител на
електрическа енергия от възобновяем енергоизточник чрез вятърна
електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа,
собственост на „Енерго-Про Мрежи" АД по силата на договор за
присъединяване на обект на независим производител
че е сключен
договор за изкупуване на електрическа енергия с ответното дружество
че дължи плащане до
15 работни дни от получаване на фактурата по преференциална цена, определена с
Решение №Ц-010/2011г. на ДКЕВР /сега КЕВР/
че към м.11.2015г. и
м.12.2015г. вятърната централа достигнала 2250 ефективни часа работа
че за процесния
периода ищецът е произвел и доставил на ответника съответното количество ел.енергия
по
фактура №91/2015г. на посочената стойност във фактура и дебитно известие при приложена преференциална цена;
че ответникът е
уведомен по електронна поща за издадената фактура
че ответникът
дължи процесната сума, поради извършено само частично плащане по издадената
фактура
че поради
неплащане на задължението в уговорения срок ответникът изпаднал в забава и
дължи мораторна лихва в претендираните размери
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че носи
доказателствената тежест да установи положителните факти, на които се позовава,
изключващи отговорността му, а именно плащане, давност и др., както и
обстоятелството, че изкупената електроенергия се плаща по цена на излишък на
балансиращия пазар
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на третото лице, че носи
доказателствената тежест да установи, положителните факти, на които се
позовава, а именно, че изкупената електроенергия се плаща по цена на излишък на
балансиращия пазар.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК съдът приема за
безспорни и ненуждаещи от доказване между страните на следните факти:
че ищецът е
производител на електрическа енергия от възобновяем енергоизточник чрез вятърна
електроцентрала, която е присъединена към електроразпределителната мрежа,
собственост на „Енерго-Про Мрежи" АД по силата на договор за
присъединяване на обект на независим производител; че е сключен договор за
изкупуване на електрическа енергия с ответното дружество; че дължи плащане до
15 работни дни от получаване на фактурата по преференциална цена, определена с
Решение №Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР /сега КЕВР/; че към м.ноември 2015г. вятърната
централа достигнала нетно специфично производство от 2000кВч за 1кВч
инсталирана мощност; че за процесния период ищецът е произвел и доставил на
ответника, а той на обществения доставчик електрическа енергия в посочените количества по фактура №91
и ф.№95/2015г. – 675.316 МВч /ф.91/ и 337.638 ВМч /ф.№94/; че
ответникът е уведомен по електронна поща за издадените фактури; че ответникът е
заплатил частично сума от ф.94/2015г.
На основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК обявява за общоизвестни и ненуждаещи се от
доказване:
данните от
електронните партиди в Търговския регистър на страните търговски дружества; че
ответникът е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г.
издадена от ДКЕВР; че „Националната електрическа компания“ ЕАД е обществен
доставчик и титуляр на лицензия за дейността обществен доставчик на с
електрическа енергия №Л-147-13/17.12.2004г. издадена от ДКЕВР; че с решение
№1115/28.01.2019г. по адм. дело №5284/2018г. на Върховен административен съд е
обезсилено решение №1177/23.02.2018г. по адм. дело №8522/2015г. на
Административен съд – София в частта, с която е отменено решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР по т.1.8 и е оставено в сила в частта, с която е
отменено решение №СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР по т.1.7.
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът
намира, че не са налице други факти, по отношение, на които страните не сочат
доказателства.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва
да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба,
допълнителната и отговорите писмени доказателства, като допустими и относими
към предмета на спора.
В исковата
молба и в отговора е направено искане за допускане са СТЕ но без конкретизиране
на въпросите. Поради това допускане на задачата по искане на ищеца следва да бъде
отложено.
Искането
за конституиране на трето лице помагач на ответника НЕК ЕАД се явява допустимо
и основателно, поради което следва да бъде допуснато участието на НЕК ЕАД като
трето лице помагач на ответника, на основание чл.219 ГПК.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от УП БЪЛГАРИЯ 8 ЕООД, ЕИК
*********, София, чрез адв.Р.М. от АК-Видин срещу ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумите, както следва: сумата
от 115 652.71 лева дължими
от ответника за произведена но неплатена ел.енергия за месец ноември 2015г.
ведно със сумата от 33 287.23 лева,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата с ДДС, за
периода от 29.01.2016г. до предявяване на иска на 30.11.2018г. както и
законната лихва от този момент до окончателното изплащане на задължението; сумата от 67 753.08 лева,
представляваща дължима цена за произведена, но незаплатена ел.енергия за месец
декември 2015г. ведно със законна лихва върху тази главница в размер на 19 576.09 лева за периода от
25.01.2016г. до предявяване на иска на 30.11.2018г. ведно със законна лихва от
този момент до окончателното изплащане на задължението.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: ЧЛ.79 ЗЗД и чл.31, ал.1 от ЗЕВИ, чл.86 ЗЗД.
КОНСТИТУИРА НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ
ЕАД, ЕИК *********, София, като трето лице помагач на ответника
по т.дело №1898/2018г. на ВОС, ТО, на основание чл.219 ГПК.
Препис от молбата на ответника по чл.219 ГПК
както и преписи от книжата /искова и допълнителна молба ведно с постъпили
отговори/ да се връчат на третото лице с указание, че същото може да подаде
становище в 2 седмичен срок и/или в насроченото съдебно заседание, с преписи от
същото за връчване на останалите страни.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на
приложените с исковата молба, допълнителната такава и отговорите писмени
доказателства, по чието приобщаване съдът ще се произнесе в съдебно заседание.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на
доказване подлежат следните обстоятелства: по
отношение на ищеца – всички факти, обосноваващи приложимост на
твърдяната преференциална цена по отношение на доставеното през м. септември
2015 г. количество ел енергия, както и размера на тази цена; обосноваване на
задълженията и забавата по основание, период и размер; по отношение на ответника
– точно и в срок изпълнение на задълженията си по договора, фактите, изключващи
приложимост на претендираната от ответника преференциална цена.
Отлага ПРОИЗНАСЯНЕ по СЪДЕБНО ИКОНОМИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, по искане на ищеца, след посочване на конкретните
въпроси към вещото лице от ищеца /в исковата молба не са формулирани по
допустим начин/.
УКАЗВА на страните в съдебно
заседание да отговорят на поставените въпроси в допълнителна искова молба на
л.103, т.4.4.1 и т.4.4.2 от ищеца с оглед отделяне на спорното от безспорното.
УКАЗВА на ищеца, че може да постави
конкретни въпроси в 1 седмичен срок от връчване препис от допълнителния отговор
вх.№8715/20.03.2019г. и/или най-късно в съдебно заседание с оглед становище на
ответника по поставените по-горе въпроси с ДИМ.
ДОПУСКА СЪДЕБНО ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА по искане
на ответника в допълнителен отговор вх.№ .№8715/20.03.2019г., при първоначален депозит
от 200 лева, вносим от ответника в 1 седмичен срок от уведомяването с препис от
определението.
Съдът ще
определи вещо лице след авансиране на депозита от страната.
ОТЛАГА произнасяне по
искането на ищеца за приобщаване на писмо изх.№Е-12-00-646 от 30.05.2008г., в
съдебно заседание, след получаване от ищеца на препис от допълнителния отговор.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства за прилагане на благоприятната за него цена от 188.29 лева за МВч
за произведено количество ел.енергия от 6 750 МВч до достигане на пълните
годишни ефективни часове от 2 250 часа работа; не сочи доказателства за
липса на ограничение за прилагане на нетното специфично производство към обема
на произведената от ищеца ел.енергия, която може да продаде на преференциална
цена, т.е. че е налице преференциален режим за продажба на посочените
количества ел.енергия, фактурирани от ищеца.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в съдебно
заседание да заяви дали ще ползва от оспорения документ.
УКАЗВА на
страните, че съдът следи служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза в договор, сключен с потребител. При констатиране на
наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по
неравноправния характер на клаузата.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че сключването на
спогодба е доброволен способ за
уреждане на спора и има преимущество пред спорното производство. При спогодба
платената държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще
заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на
същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора,
като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно
за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление
за участие в медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални
представители, че в съдебно заседание следва информират съда за
участието си в процедура по медиация или причините за невъзможността от такова
участие.
НАСРОЧВА производството в открито заседание
на 20.05.2019г. от 10.00 часа. ДА СЕ УВЕДОМЕТ СТРАНИТЕ – ищеца с
препис от допълнителен отговор, третото лице – с преписи от молба по чл.219 ГПК, исковата молба, ДИМ и двата отговора на ответника.
СЪДИЯ: