№ 7579
гр. С., 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110125317 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД с
искане да се постанови решение, с което ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумата
от 17 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
травматично увреждане, претърпяно в резултат на попадане на крака на ищеца в дупка на
тротоара, ведно със законната лихва считано от 20.10.2020 г. до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 20.10.2020 г. в гр. С., вървейки по десния тротоар на
ул. „М.“ с посока на движение към ул. „...“ на ъгъла на ул. „М.“ и ул. „С.“, ищцата
попаднала в дупка, образувана от липсваща част от настилката – плочи, паднала и си
счупила лявата гривнена става. Излага, че събитието е настъпило в светлата част на
денонощието при ясно и сухо време, като на място е имало свидетел очевидец на инцидента.
От произшествието ищцата получила телесни увреждания, представляващи неимуществени
вреди и изразяващи се в руптура на лява гривнена става и травматично скъсване на
колатералните връзки на радиуса. Твърди, че е получила силна болка в областта на травмата.
На 10.11.2020 г. били направени необходимите прегледи и рентгенографии, при което били
констатирани уврежданията. Сочи, че са установени индикации за разместване на фрактура
на дистален радиус. Лечението продължило в домашни условия, а травматичните
увреждания затруднили движенията на крайника за около 2 месеца. Било проведено
ортезолечение за 20 дни. Преживеният стрес и уплаха от инцидента станали причина за
негативни емоции, проблеми със съня, често изпитване на безпокойство. Ищцата станала
раздразнителна и напрегната и силно ограничила социалните си контакти. Към настоящ
момент дори ищцата изпитвала страх да ходи по улиците, изпитвала болки в таза и крака
при всяко движение, двигателните функции не били възстановени напълно. Сочи, че вредите
1
са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото произшествие, причина за което твърди,
че е неизпълнението на С.О. да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от
пътя, които са нейна собственост. При тези твърдения моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с кой
онпредявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът оспорва да е осъществен
фактическият състав на непозволеното увреждане и в тази връзка излага, че не е посочено
конкретното място на настъпване на инцидента, нито конкретната причина. Твърди, че
инцидентът може да се дължи на невнимание на ищцата, здравословни проблеми или на
трети лица. Оспорва инцидентът да е резултат от неизпълнение на нормативни задължения
на С.О. и в тази връзка сочи, че в районната администрация не са постъпвали сигнали за
нарушено състояние на пътната настилка в процесния район. Ответникът счита, че дори да
се допусне настъпване на счупване вследствие на падане, то причината за това е проявена
небрежност от страна на ищцата. Сочи, че изследването за образна диагностика е от
10.11.2020 г., т.е. 20 дни след датата на настъпване на инцидента, поради което счита, че не
може да се направи категоричен извод, че фрактурите са вследствие от настъпването на
инцидента. Оспорва наличието на причинна връзка между вредите и поведението на С.О..
Излага също и че претендираното обезщетение е прекомерно и цели обогатяване за сметка
на С.О.. В заключение сочи, че ищцата е допринесла за настъпването на инцидента, т.к. не
се е придвижвала внимателно и с нужната предпазливост.
От събраните по делото доказателства чрез представени писмени документи, гласни
доказателствени средства - свидетелски показания на свидетеля - очевидец Н.Н.Б. (дъщеря
на ищцата), се установява, че през месец октомври 2020г., ококо 16 часа, двете с ищцата са
се движили по тротоара на ул.“М.“, който бил доста разбит, като се наложило да минат по
него една зад друга, тък като нямало място да вървят една до друга от паркирани на
тротоара автомобили. Ищцата вървяла първа, а след нея свидетелката. Носела равни
обувки.Тротоартът бил с много счупен плочки и неравности. Ищцата се спънала и паднала,
без да може свидтелката да хване. Ищцата паднала напред, по лице, леко на лявата си
страна, като при падането лявата й ръка останала под тялото й, в дясната държала дамската
си чанта. Изпитвала силни болки в лявата ръка, и в лявата страна при ребрата си, цепнала и
лявата си вежда и по лицето й имало кръв. След падането с помощта на свидетлката ищцата
се изправила трудно на крака и свидетелката повикала по телефона своя съпруг, да дойде се
колата си и да й помогне да прибере ищцата до дома й в кв. С.. След като се прибрали
установили, че ударената ръка се подува и й сложили лед. Десетина дни по – късно, ръката
била много оточна, болезнена, неподвижна и с морав цвят. Изобщо не можела да си служи с
нея от болки и ищцата я държала фиксирана с един шал, привързана за врата. Тогава
посетили лекар за консултация. Снимали ръката и се утановило, че не е просто една травма.
Рентгеновата снимка установила счупване на китката, което наложило поставяне на ортеза,
както и приемът на обезболяващи и противосъсирващи лекарства, за да не се образува
тромб, т.к. ръката била синьо –лилава на цвят. Два месеца ищцата е носила ортезата, която
2
значително е затруднявала движението на ръката и възможността й да се обслужва в
ежедневието си. Боляло я доста. След сваляне на ортезата се наложилио и раздвижване на
ръката с кинезитерапия. След инцидента ищцата, която в момента е на 84 години, отказва да
излиза навън сама от страх да не се нарани пак, а преди инцидента е била самостоятелна и
доста активна за възрастта си жена.
Прието е по делото заключение на СМЕ. Вещото лице, след запознаване с
медицинската документация по делото, е констатирало, че на ищцата е поставена диагнозата
счупване на типично място на лъчевата кост на лявата ръка. Като придружаващи
заболявания във фиша от разчитането на рентгенографията са посочени : Остеопороза на
костите и Артрозни промени на ставите на ръката. Според вещото лице такова счупване се
получава индикректно при падане и подпиране с дланна изпъната ръка в лакъта и добре
отговаря да е получено по начина, описан в исковата молба. Такова счупване води до трайно
затруднение движението на крайника за срок не по – малък от 2,5 – 3 месеца при обичаен
ход на възстановяване. Първите 30 – 40 дни след счупването пострадалата е била
затруднена и е имала нужда от чужда помощ при ежедневните си обслужвания, като в този
период тя е изпитвала силни болки и страдания, които постепенно отшумяват. Увреждането
е лекувано консервативно с имобилизация и превръзка с ортеза и е провеждано
противооточно лечение.След зарастването на такива счупвания често се срещат болки при
промяна на времето и натоварване на крайника. Според вещото лице, на фона на
остеопороза на костите, е било от една страна по – лесно получаване на счупването, а от
друга и по – бавен възстановителния период.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия
от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на работата
му, поставена от възложителя. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл.
49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане
на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3)
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното
(чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията,
доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
След съвкупен анализ на събраните по делото гласни, писмени доказателства и заключение
на вещо лице, съдът приема, че ищцата е претърпяла вреди в резултат от спъване неравно
3
покритие от плочки, намиращо се на тротоар, в резултат от което е паднала и претърпяла
травматични увреждания – счупване на лъчевата кост на лявата ръка. Установено е по
делото, че произшествието е станало в гр.С., на десния тротоар на ъгъла на ул. „М.“ и ул.
„С.“, с посока на движение към ул. „...“.
Съгласно чл.3, ал.1, Поддържането и текущият ремонт на пътищата се организират и
осъществяват от собствениците или администрацията, съответно юридическите лица,
управляващи пътищата, като за общинските – то се извършва от общината. Съгласно ал.3 от
същата разпоредба поддържането на подземните съоръжения, на тротоарите, велосипедните
алеи, паркингите, пешеходните подлези, на осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организира от
съответната община. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи -
общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за
пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините -
Решение № 147 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV г. о., ГК. Ремонтът и
обезопасяването на тротоарната настилка на ул. „М.“ в гр. С., е задължение на С.О., а
настъпилите вреди в резултат на бездействието на Общината да отстрани повредата на
съоръжението ангажира отговорността й по чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищцата е останало недоказано, тъй като липсват доказателства ищцата да не
оказала необходимото внимание при преминаването през посочения участък от тротоара.
Свидетелката Б. посочва, че на тротоара е имало много начупени плочки и много
неравности. Нейните показания съдът напълно кредитира като достоверни и
незаинтересовани, макар и при налична родствната връзка на свидетелката с ищцата, защото
В случая, те звучат фактолочино и житейски хронологично и обсновано. Съдът изцяло
кредитира показанията на свидетелката Б., които са последователни, логични,
безпротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства и заключението на вещото
лице. Свидетелката описва състоянието на ищцата след падането, че изпитвала силни болки,
не можела да си служи с ръката, имала нужда от помощ, за да се обслужва. Впечатленията
на свидетелката Б. са непосредствени, тъй като в този период твърди да е отвала при своята
майка след работа, точно за да й помага. Това състояние на ищцата продължило около
месец.
Съдът съобрази характера на причинените на ищацта травматични увреждания,
интензитетът на болките и страданията, времето на тяхното отшумяване,
продължителността на лечението, неудобствата, които ищцата е понесла при обслужването
на ежедневните си нужди, както и съпътстващия емоционален дискомфорт, намира, че за
справедливо обезщетяване за претърпените от инцидента неимуществени вреди, следва да
бъде определено обезщетение в размер на сумата от 6 000 лева, което не следва да бъде
намалявано по направеното от ответника възражение за съпричиняване на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД. Ищцата не е доказала да е претърпяла вреди, обуславящи определянето на по-
4
висок размер на обезщетението съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, с оглед липсата на
допълнително извършени медицински интервенции. По тези съображения, предявеният иск
за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 6000 лева и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 17 000 лева като неоснователен.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди се следва ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 20.10.2020г. до окончателното изплащане, на основание
чл.84, ал.3 ЗЗД.
По отговорността на страните за разноски:
Ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцата не претендира разноски, защото е била освободена от
внасянето им по реда на чл.83,ал.2 от ГПК.
При това положение ответникът следва по арг. от чл.78, ал. 6 от ГПК да бъде осуден
да внесе по сметка на съда сумата от 240 лева – дължима като държавана такса за
разглеждане на иска и сумата от 250 лева- дължима като възнаграждение за вещото лице по
изслушаната СМЕ, изплатена му от бюжета на съда.
По реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв в полза на адв. М. Д. Д., ЕГН: **********, следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна помощ в размер
на 400 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД С.О., гр. С., ул. „.., да заплати на Е.
Н. Н., с ЕГН:**********, сумата от 6 000 лева (шест хиляди), представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане – травматични увреждания
от падане след спъване в неравна повърхност на плочките, на десния тротоар на ъгъла на ул.
„М.“ и ул. „С.“, с посока на движение към ул. „...“ на 20.10.2020г. ведно със законната лихва
считано от 20.10.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 6000 лева до пълния предявен размер от 17 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С.О., гр. С., ул. „.. да внесе по сметка на
Софийски районен съд сумата от 240 лева – дължима като държавана такса за разглеждане
на иска и сумата от 250 лева- дължима като възнаграждение за вещото лице по изслушаната
СМЕ, изплатена му от бюжета на съда.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв С.О., гр. С., ул. „.. да заплати на адв. М.
Д. Д., с ЕГН: **********, адвокатско възнаграждение за оказване на безплатна правна
помощ на ищцата Е. Н., в размер на 900 (деветстотин) лева, определен съобразно чл.7, ал.2,
т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
5
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6