№ 117
гр. Перник, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720105431 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от З. М. М.. Ищецът
твърди, че на 16.08.2022 г. е сключил договор за потребителски кредит № 721676
(Договора) с ответника за сума в размер на 1000,00 лева. Твърди, че кредитът следва да
бъде възстановен на 11 вноски с лихва в размер на 110,62 лева. Допълва, че в Договора
(чл. 11, ал. 1) страните са уговорили задължение за ищеца да заплати неустойка в
размер на 550,38 лева в случай, че не осигури обезпечение по Договора.
Счита процесният горепосочената клауза за нищожна на основание чл. 26. ал. 1,
предл. 3то ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Приема същата за
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Излага правна аргументация в
подкрепа на поддържаната теза като се позовава на съдебна практика, постановена от
ВКС, вкл. тълкувателна такава.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожна клаузата от Договора (чл. 11, ал. 1), вменяваща му задължение за заплащане
на неустойка.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Не оспорва изложените от ищеца факти
относно сключването на Договора, неговия предмет и условия. Признава иска и моли
съда да постанови решение при признание на иска, както и да приложи правилото на
чл. 78, ал. 2 ГПК относно разноските, тъй като уговорената неустойка не е
претендирана и не дал повод за предявяване на иска. Позовава се на съдебна практика
на ВКС по прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК.
Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява като поддържа така предявените
искове с молба. Изрично заявява, че не желае съдът да се произнесе с решение при
признание на иска.
Ответникът не се представлява и не изразява становище.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори относно фактите. По делото не се спори и по правото, но
доколкото е налице изрично искане от страна на ищеца съдът да се произнесе с
решение по общия ред, то е необходимо да бъдат изложени кратки мотиви.
Единственият спор е относно разноските, които имат самостоятелен характер и
стоят извън предмета на делото.
От представения по делото Договор (страните не спорят относно сключването
му и конкретните му разпоредби, включително обявено за ненуждаещо се от доказване
с доклада по делото) се установява, че между страните е налице облигационна връзка
по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл. нейното олихвяване.
Съгласно чл. 5 от Договора – потребителят следва да предостави обезпечение –
банкова гаранция или поръчител/и. В случай, че това е поръчител, той трябва да
отговаря на конкретни положителни условия относно осигурителния му доход, както и
отрицателни – да не е поръчител по друго задължение, сключено с кредитора, да няма
кредити и др. Съгласно чл. 11 от Договора при неизпълнение на това задължение,
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 550,38 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД, респективно чл. 22 ЗПК за
прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски
кредит № 721676/16.08.2022 г.
Както бе посочено фактите по делото са безспорни. Предмет на делото е
единствено правният въпрос за валидността на клаузата на чл. 11 от Договора,
предвиждаща задължение за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на
поръчител, отговарящ на съответните критерии.
Макар и да не е налице конкретен спор за изпълнение на задължението по
процесната клауза съдът приема предявения иск за допустим по арг. от т. 1 на ТР
1/2018 от 07.03.2019 г. на ОСТК.
Така предявен искът е основателен. Това е така, защото принципът на
справедливостта изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а
определянето на неустойка в размер на 55,38 % от целия размер на кредита за
неосигуряване на поръчител със завидна кредитна история (съгласно конкретните
договорни изисквания) без да се държи сметка за евентуално предсрочно погасяване е
в явно противоречие с добрите нрави - несанируем порок, визиран в чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Същевременно тази клауза недвусмислено попада в хипотезата на чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143, т. 5 ЗЗП.
Само за пълнота следва да се посочи, че задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за кредит, съобразно
договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката, поради което настоящият
състав намира, че тази клауза е нищожна. В тази част процесният договор не е породил
правно действие и същата не се дължи, поради което предявеният иск следва да се
уважи.
При основателност на иска на едно от посочените основания, не е налице
2
вътрешнопроцесуалната предпоставка за разглеждане на евентуално съединените
възражения.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.
Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По правилото на
тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. По делото не се
установи сумата по оспорената с исковата молба клауза да е претендирана по някакъв
начин от ответника спрямо ищеца. Липсват данни, а и твърдения да са предприемани
действия по изпълнение. Съдът намира, че са налице двете кумулативни предпоставки
за прилагането на тук посочената норма, поради което на ищеца не следва да се
присъждат разноски.
В този смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г., III г. о., ГК, позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.
гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че различните
правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в
отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за
негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
плащане.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, че чл.
11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 721676/16.08.2022 г., сключил между З.
М. М., ЕГН **********, ******* и „Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* е нищожна.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3