№ 725
гр. Варна, 02.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20233100500790 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:10 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, изр. 2 от ГПК
Въззивникът „САЙТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призовано,
представлява се от адв. Н. С., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Въззиваемата страна П. С. С., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В. Д., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по
призоваване на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр.
чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Сайтел България" ЕООД,
ЕИК ********* срещу Решение № 475 от 14.02.2023г. по гр.д. № 15945/2021г.
по описа на ВРС, XIV-ти състав, с което на основание чл. 220, ал. 1 от КТ е
отхвърлен предявеният от въззивника срещу П. С. С. с ЕГН ********** иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудов договор № 6296/03.02.2020г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението, поради неправилния правен извод, че в
конкретния случай не е настъпило прекратяване на ТПО между страните на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ, а то е прекратено на друго основание, поради
което ответникът не дължи обезщетение за неспазено предизвестие.
Установено е по делото, че ответникът е отправил предизвестие за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, в което
изрично е заявил, че няма да отработи предизвестието и че е съгласен да му
бъде удържано обезщетението за неспазено предизвестие от дължимото му
трудово възнаграждение за м. февруари 2020г. Неспазването на срока на
предизвестието означава, че някоя от страните по ТПО решава да не изчака
неговото изтичане, а то да бъде прекратено преди този момент съгласно
приетото в съдебната практика. Ако страна в ТПО реши да се възползва от
тази законова възможност, то трудовият договор се прекратява в деня на
изтичане на тази част от срока на предизвестието, който страната, поискала
прекратяването на договора, преди изтичане на срока на предизвестието, е
поискала. В този смисъл се е позовал, че меродавен е моментът на
прекратяването на ТПО, посочен от страната, което е поискала
прекратяването му чрез неспазване срока на предизвестието. В случай, че
страната заяви, че не желае срокът на предизвестието да бъде спазен изобщо,
то ТПО се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата
страна, или в момента, който страната е определила като дата на прекратяване
на ТПО и обезщетението по чл. 220 от КТ е дължимо. Отправил искане
поради изложеното обжалваното решение да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което предявеният иск да се уважи.
В отговор на жалбата П. С. С. оспорил доводите в нея като
неоснователни. Посочил, че правилно в решението си ВРС приел, че за да
произведе неспазването на предизвестието ефекта на прекратяване на
трудовия договор, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се
2
заплати, а ако не се заплати към момента на неспазване на предизвестието,
прекратяване на трудовия договор не настъпва. След като е безспорно по
делото, че ответникът не е заплатил на ищеца обезщетение за неспазено
предизвестие към 14.02.2020г., то трудовият договор не е прекратен от този
момент. По делото липсват данни за момента на получаване на
предизвестието от 15.02.2020г. от работодателя, а заповедта на работодателя
за прекратяване на трудовия договор считано от 16.02.2020г. е получена от
работника на 17.03.2020г. Дори и да се приеме, че обезщетението е дължимо,
то по делото не е установено получено от ответника БТВ за пълен отработен
месец, а е установено, че за отработените от него 10 дни е получил аванс в
размер на 400 лв., в който размер евентуално би било дължимо процесното
обезщетение. Обратното би довело до неоснователно обогатяване на
работодателя. В този смисъл отправил искане жалбата да се остави без
уважение, а решението на ВРС да се потвърди.
АДВ. С.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по доклада.
Представям списък с разноски.
АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба на основанията, изложени в
отговора, който изцяло поддържам. Нямам възражения по доклада.
Представям списък с разноски за безплатна правна помощ. Не възразявам за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
С оглед изявлението на процесуалните представители на страните и по
представените от тях молби, списъци на разноски и доказателства за
реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
3
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Моля да постановите решение, с което да уважите въззивната
жалба, да отмените решението на първоинстанционния съд на основанията,
изложени във въззивната жалба и постановите друго, с което да осъдите
ответника да заплати претендираното от нас обезщетение, установено по
основание и размер в първоинстанционното производство.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
АДВ. Д.: Моля да постановите съдебен акт, с който да оставите в сила
обжалвания съдебен акт, респ. да отхвърлите въззивната жалба и да
присъдите на доверителя ми, в случая на мен, разноски за оказана безплатна
правна помощ.
С оглед на процесуална икономия заявявам, че поддържам това, което
съм изложил в отговора на въззивната жалба. Като реплика на това, което
каза колегата, считам, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява един класически случай, за съжаление, на злоупотреба с права от
страна на работодател по отношение на работник. На първо място, видно от
събраните по делото доказателства, а именно безспорно установено между
страните в последно с.з. пред първоинстанционния съд с категоричност се
установи, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е получена едва
през месец март от страна на довереното ми лице през процесната година. В
тази връзка твърденията в исковата молба, че видите ли трудовото
правоотношение било прекратено, считано от 16.02. считаме за
несъстоятелно. Нещо повече, по делото няма доказателства, дори в условност
да приемем, че има такова изявление от 16.02. за едностранно прекратяване
на трудовия договор, кога работодателят го е получил. В тази връзка не може
да се приеме, че при наличие на изявление от страна на работник към
работодател, без да има събрани доказателства кога работникът е получил
4
това изявление, ако приемем хипотеза за важима нормата от Кодекса на
труда, според която прекратяване на трудовото правоотношение настъпва
считано от получаването на изявлението за прекратяване на трудовия
договор, като работникът, разбира се може едностранно да прекрати, без да
спази предизвестие, но за целта трябва да заплати обезщетение така, както
сме цитирали постоянна практика на ВКС, в крайна сметка това настъпва от
момента, когато работодателят получи изявлението, а по делото няма
доказателства същият кога го е получил.
Нещо повече, моля при обсъждане на събраните доказателства, с оглед
проверка на основателността на претенцията и производната от това проверка
на правилността на постановения съдебен акт, да обърнете внимание, че
заповедта, независимо че е получена през месец март на процесната година от
довереното ми лице, същата е с дата на издаване 15.02., т.е. прехождаща
изявлението от страна на доверителя ми за едностранното прекратяване на
договора, което е нонсенс. Става въпрос за антидатиране на документи в
частност заповедта дотолкова, доколкото тя се базира на основание
едностранно подадено заявление от страна на доверителя ми за прекратяване
на трудовия договор с дата, предхождаща датата на това изявление. Нещо
повече и извън казаното, но в контекста на същото, от събраните по делото
доказателства и приложени от нас, неоспорени от страна на ищеца, сега
въззивник, са налице мнения по отношение на същия работодател за явно и
трайно недобросъвестно поведение по отношение на работници, негови
служители, като видно от множеството коментари, над триста, в публичното
пространство е, че същият явно има недобросъвестно отношение към своите
работници и служители, пряко доказателство за което е ако същият имаше
действително релевантно поведение към доверителя ми да претендира
обезщетение за неспазено предизвестие, житейски обосновано е същото да
бъде в кратки срокове след прекратяването, а не повече от две години след
прекратяването.
АДВ. С.: По отношение на заповедта, тя е ирелевантна, доколкото
прекратяването е по инициатива на работника, а не на работодателя.
Волеизвялението на работника е получено от работодателя на 16.02. тогава,
когато го е заявил.
5
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
09:22 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6