РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Бяла, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и трети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20224510200269 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „А. 1 Х.г“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, чрез адв.Д. С.-АК-Добрич против Наказателно
постановление №18-001998/19.07.2022г., издадено от Директор на Дирекция
“Инспекция по труда“-град Русе, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ,
на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от КТ, на дружеството е наложено
административно наказание-имуществена санкция в размер на 5000лв.
С жалбата се твърди, че НП е необосновано и издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на тезата за незаконосъобразност на НП, които се
поддържат в с.з. от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.
На посочените основания се прави искане наказателното постановление да
бъде отменено изцяло.Претендират се направените разноски.
Наказващият орган – дирекция „Инспекция по труда”-Русе, чрез
процесуалния си представител, моли жалбата да бъде оставена без уважение,
а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се
направените разноски.
1
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, не е изпратила представител и не е
взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2022г., св.Р. Р. - главен инспектор в ДИТ- гр. Русе, извършил
проверка по за спазване на трудовото законодателство по документи в
сградата на ДИТ-Русе на „А. 1 Х.“ ЕООД гр.Варна, при която установил, че
работодателят не е изпълнил приложената принудителна административна
мярка-задължително предписание №3 от Протокол с изх.
№ПР2129790/19.10.2021г. на ДИТ-Русе, отнасящо се до „Работодателят да
обезопаси работното обурудване редлер“. Предписанието било дадено във
връзка с извършена проверка по работни места на 12.09.2021г. на „А. 1 Х.“
ЕООД, и обект на контрол: Зърнобаза-гр.Б., ул.“Ш. с.“ №.., при която се
констатирало, че се използва редлер за транспортиране на маслодайна
култура/слънчоглед/ със демонтиран капак/наричан ревизионен/, закриващ
движещите се части на работното оборудване/верига/, като по този начин
редлера е с липсващи системи за контрол и защита, свързани с безопасността
на труда при използване на работното оборудване-редлер, прието за
нарушение на чл. 173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване. Съгласно протокола, на същата
дата, при работа с горецитираната машина, работникът Милен Петков
Марков на длъжност „машинен оператор“ при опит да вземе проба от
слънчоглед си вкарва ръката през отвор и ръката му попада в работната
област на веригата, в резултат на което настъпва злополука с работника.
Срокът за изпълнение на предписанието бил до 28.10.2021г. Нарушението
е от 29.10.2021г.
В законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, дружеството
депозирало възражения срещу акта, в които се твърдяло, че не са били взети
предвид представените в срок доказателства-Уведомление за пълно
изпълнение на предписанието с приложените към него Заповед
№134/13.09.2021г. и становище на ръководителя на проектанския екип
относно съществуващите технически възможности. Отбелязано било, че към
момента на проверката капакът е монтиран на мястото си, а предписанието е
2
имало предвид именно демонтиран капак на редлер.
На 19.07.2022г., наказващият орган издал оспореното НП, след като отчел
възражението, като не споделил мнението на работодателя във връзка с
изпълнение на предписанието.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Р.,
АУАН, НП, протоколи от проверка, призовка за представяне на документи,
възражение, уведомление, заповед и становище, както и останалите
материали по преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано
лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при съставяне
на АУАН и издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на
процесуалния закон, които да са основание за отмяна на НП само на това
основание. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити съответно по чл.42
и чл.57, ал.1 от ЗАНН, описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено, посочени са правилно нарушената и санкционната норма,
индивидуализиран е нарушителя. Ясно е отбелязано, че се касае за
неизпълнение на конкретно задължение-задължително предписание, по
конкретен протокол. Изпълнението на това задължение е вменено на
жалбоподателя, тъй като той е лицето-работодател, което е длъжно да
осигурява прилагането на изискванията
при използване на работно оборудване-редлер. Не се споделят възраженията
за нарушение на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Съгласно визираната норма-не се
образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя. Нарушителят не е открит още на 29.10.2021г., както се твърди в
жалбата.Тогава е изтекъл срокът за изпълнение на предписанието. Но дали то
е изпълнено е констатирано при извършване на последващи процесуални
действия по събиране на доказателства за изпълнение на предписанието,
дадено с протокол с изх.№ПР2129790/19.10.2021г., чрез проверка по
документи на 20.06.2022г. – в сградата на ДИТ-Русе. Това обстоятелство е
удостоверено в протокол с изх. № ПР2212769/21.06.2022г. Настоящият състав
намира, че едва при извършването на последващата проверка контролните
3
органи, компетентни да установяват извършването на нарушението по чл.
415, ал. 1 от КТ чрез съставянето на АУАН, са събрали данни за това, че
даденото задължително предписание не е било изпълнено, т. е. едва при
извършената последваща проверка нарушителят е бил открит по смисъла
на чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН – от този момент компетентният орган вече
е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да
идентифицира извършителя му, в лицето на жалбоподателя. В т.4 от
протокола от извършената проверка с изх. № ПР2212769/21.06.2022г. е
записано, че на 20.06.2022г., при извършване на проверка за спазване на
трудовото законодателство по документи в сградата на ДИТ – Русе, било
установено, че работодателят не е изпълнил приложената принудителна
административна мярка – задължително предписание № 3 от протокол с изх.
№ПР2129790/19.10.2021г . Следователно, след като нарушението е било
открито на посочената в протокола дата на извършването на проверката по
документи, а именно на 20.06.2022г., а АУАН е съставен на 29.06.2022г., то
следва да се приеме, че към датата на неговото съставяне регламентираният
в чл.34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН тримесечен давностен срок, считано от
датата на откриване на нарушителя – 20.06.2022г., не е бил изтекъл. Видно е и
от показанията на св.Р. в с.з., че преценката за извършено нарушение е на база
представените от страна на работодателя писмени доказателства.
По същество извършването на нарушението е правилно установено и
доказано. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на св.Р. като
обективни, подробни и последователни. Същият, предвид изпълняваната
длъжност, се явява непредубеден и незаинтересован от изхода на делото
свидетел, чиито показания се кредитират изцяло от съда, тъй като напълно
кореспондират със събраните изобилни писмени доказателства и
фактическите констатации в АУАН. Съгласно чл.415, ал.1 от КТ Който не
изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. Нарушението е формално,
на просто извършване, и за осъществяването му е достатъчно самото
извършване на деянието, а настъпването на вредни последици не е елемент от
състава му. Нарушението по чл. 415, ал.1 от КТ се осъществява чрез
бездействие от страна на работодателя, считано от деня, следващ изтичането
4
на предписания срок за неговото изпълнение.
Жалбоподателят не е изпълнил предписанието по протокол с изх.
№ПР2129790/19.10.2021г. да обезопаси работното оборудване-редлер,
съгласно изискванията на чл. 173, ал.1 вр. чл.2 от Наредба № 7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване. Нормата на
чл.173, ал.1 от Наредбата въвежда изискването да не се допуска експлоатация
на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол,
защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. По
делото е установено, че на 12.09.2021г. работодателя е допуснал използването
на редлер с демонтиран капак, закриващ движещите се части на работното
оборудване/верига/. По този начин същия е с липсващи системи за контрол и
защита, свързани с безопасността на труда при използване на работното
оборудване. След като редлера е работел въпреки демонтирания предпазен
капак, са липсвали предпазни системи, които да не допуснат работа на
редлера в това състояние. Работодателят не е взел мерки да обезопаси
редлера. Факт е, че редлера е работел и при демонтиран капак. Очевидно е, че
простото поставяне на място на предпазния капак не изпълва изискването за
обезопасяване на редлера по такъв начин, че да се гарантират здравословните
и безопасни условия на труд на работниците при използването на това
работно обурудване. Несъмнено с това обстоятелство работодателят също е
бил наясно, след като е депозирал становище на ръководителя на
проектанския екип, в което е обяснил причините за невъзможността да се
постави блокировка с обстоятелството, че производителя не поставя
блокировка, която да спира технологичния процес при отваряне на ревизията
на редлер или елеватор, а такъв тип блокировка се слага само при открити
ленти, където е възможно по някаква случайност човек да се нарани от
въртящата се лента. Тези обстоятелства опровергават възражението, че не
ставало ясно в какво точно се изразява неизпълнението и какви конкретни
изисквания не били спазени. От показанията на св.Р. става ясно, че в
конкретния случай начинът на обезопасяване на редлера е технически въпрос,
който следва да се разреши от жалбоподателя. От представените писмени
доказателства от страна на жалбоподателя-Уведомление, заповед от
работодателя и становище от проектанския екип, както и от останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства, следва извода, че не е
5
налице изпълнение на задължителното предписание на контролните органи на
ДИТ, поради което правилно е била ангажирана отговорността на
работодателя за това нарушение, като същата е обективна и безвиновна.
Правилно АНО е санкционирал жалбоподателя с НП, като е
преценил, че не са налице предпоставките за приложение на
привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като липсват
доказателства нарушението да е било отстранено.
Според съда, обаче, наказанието наложено на жалбоподателя е
неправилно индивидуализирано, в размер на 5000лв., който е под средата на
санкцията. Не са изложени обстоятелства, които да обосновават именно този
размер на санкцията, а от друга страна липсват данни за други налагани
наказания за подобни нарушения. При установените обстоятелства и техния
анализ, съдът намира, че правилно и законосъобразно, и в съответствие с
изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, е налагане на наказание имуществена
санкция, в минимален размер, а именно 1500 лв.
Предвид гореизложеното, НП се явява правилно и обосновано, като
следва да бъде изменено само досежно размера на санкцията. С оглед изхода
на делото и на основание чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН основателно е
искането на ответника по въззивната жалба, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, чийто размер, с оглед липсата
на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя на 80 лева.
Направените разноски следва да бъдат присъдени в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, която е юридическото лице
на основание чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №18-001998/19.07.2022г., издадено
от Директор на Дирекция “Инспекция по труда“-град Русе, с което за
нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 от
КТ, на е наложено административно наказание-имуществена санкция в
6
размер на 5000лв., на „А. 1 Х.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр.В., район О., ул.“К. П. в.“ №.., ет.., ап..., представлявано от Т.
К. Г., КАТО НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500лв.
ОСЪЖДА „А. 1 Х.г“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.В., район О., ул.“К. П. в.“ №.., ет.., ап..., представлявано от Т.
К. Г., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр.
София, сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _/п/______________________
7