№ 238
гр. Русе, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Мария Велкова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500439 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Н. Н. против решение №9/ 14.01.2021
г., постановено по гр.д.№ 20204410100500/ 2020 г. по описа на Районен съд-
Левски, с което е отхвърлен предявеният от него против ЧСИ Ц.Н. Н. иск с
правно основание чл.439 от ГПК- за установяване недължимост на вземане в
размер на 240 лв. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът бъде уважен.
Ответникът по жалбата ЧСИ Ц.Н. е подал отговор по реда на чл.263 от
ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита
обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено
Претендира разноските за въззивното производство.
1
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството е образувано по предявения от жалбоподателя против
ЧСИ Ц.Н. иск с правно основание чл.439 от ГПК- за установяване на
недължимост на вземане като погасено по давност.
Искът, визиран в разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, е едно от
средствата за правна защита срещу незаконно принудително изпълнение,
обусловено от липсата на материалноправните предпоставки на
изпълнителния процес. Същият предоставя възможност на длъжника чрез
отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото
право въз основа на новонастъпили факти като в случая длъжникът е навел
доводи, че вземането на взискателя е погасено по давност.
От приложеното изпълнително дело № 2017***0400938 по описа на ЧСИ
В.С.- рег.№ *** на КЧСИ е видно, че е налице е висящо принудително
производство между страните по делото, което обуславя правният интерес от
търсената защита, респ. допустимостта на обжалваното решение, с което
районният съд се е произнесъл по съществото на спора.
Правилно първоинстанционният съд е определил правната квалификация
на спора като такъв по чл.439, ал.2 от ГПК, тъй като се оспорва
съществуването на изпълняемото право по издаден в полза на ответника по
жалбата изпълнителен лист като искът е основан на факти, настъпили след
приключване на производството по делото.
Изводът на районният съд за неоснователност на предявеният иск е
правилен.
Изпълнителният процес е способ за принудително осъществяване на
2
граждански права при липса на доброволно изпълнение и има за цел да даде
защита като достави дължимото на правоимащия чрез принуда, упражнена
спрямо длъжника по предписания от закона ред. Макар и да се различава от
доброволното изпълнение по фактически състав, принудителното изпълнение
има цели и поражда същият материалноправен ефект- удовлетворява правото
и погасява задължението.
Горепосочената характеристика обосновава и основната разлика с
исковия процес, който цели защита при правен спор, чрез разрешаването му.
Тези разлики, обуславят и различия при прилагане на материалноправните
изисквания на закона като форма на различна защита. В исковия процес,
правата следва да бъдат установявани с предвидените в закона
доказателствени средства, а в изпълнителния процес този спор вече е
приключил и изпълнението реализира неговите последици, поради което и
правилата, по които се развива изпълнителното производство са различни-
към момента на неговото започване е налице изпълнително основание,
обективиращо изпълняемото право. То се реализира от специфичен орган, в
чиито правомощия е провеждане и приключване на принудителното
изпълнение – съдебният изпълнител, който е овластен с компетентността да
извършва предписаните в ГПК изпълнителни действия.
Съдебните изпълнители са органи, които целят удовлетворяване на
изпълняемото право, за което предприемат определени изпълнителни
действия, върху които се упражнява съдебен контрол по реда на чл.435 от
ГПК и съответно носят гражданска отговорност за допуснато нарушение на
процесуални права и причиняване на вреди. Изпълнителният процес се
ръководи от специален орган, който има задължение да предприеме
конкретни изпълнителни действие, за да удовлетвори изпълняемото право.
Тези действия обаче не рефлектират върху материалноправните предпоставки
за наличие на правото, предмет на изпълнение, тъй като са насочени не към
установяване на неговото съществуване, а към неговото удовлетворяване.
Поради това изложените от жалбоподателя доводи, свързани с
незаконосъобразността на възникване на вземането- предмет на
принудително изпълнение са неотносими.
3
Правилно първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и е установил релевантните за спора
факти, а именно: фактите, относими към института на погасителната давност,
регламентиран в чл.110 и сл. от ЗЗД.
Погасителната давност е правен способ за погасяване на вземания,
регламентиран в чл.110 и сл.от ЗЗД, който законът свърза с бездействие от
страна на кредитора за определен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
срок. Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД определя началния момент на
давностния срок като го свързва с деня, от който вземането е станало
изискуемо. Този общ принцип заложен в цитираната разпоредба намира
приложение във всички случаи, освен когато със закон не е предвидено друго.
В чл.116 от ЗЗД са посочени хипотезите, при които се прекъсва
давността, сред които е и предприемането на действия на принудително
изпълнение.
В настоящият случай кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист за
вземането си- предмет на принудително изпълнение на 11.09.2017 г. като
изпълнителното основание, на което е издаден е съдебен акт, влязъл в сила на
16.01.2015 г.
От момента на влизане в сила на съдибният акт, вземането е станало
изискуемо и от този момент е започнала да тече погасителната давност.
Установено е, че ответникът по жалбата е предприел действия на
принудително изпълнение с подаване на молба за образуване на
изпълнителното производство и направено искане за прилагане на конкретен
изпълнителен способ- запор върху пенсията на жалбоподателя.
Образуването на изпълнителното дело е действие, което не прекъсва
давността. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т.10 – в изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи,
4
като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество
вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ/: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
От данните по изпълнителното дело е видно, че кредиторът с молбата си
за образуване на изпълнителното дело е посочил конкретен изпълнителен
способ- запор върху вземания. Същият е възложил на ЧСИ и правата по чл.18
от ЗЧСИ за извършване на имуществено проучване на длъжника и за
определяне на други способи за принудително изпълнение.
Фактът на посочване на конкретен изпълнителен способ е прекъснал
давността и от този момент- 19.09.2017 г. е започнал да тече нов давностен
срок. Способът е приложен е вземането е погасяване периодично.
Изложените обстоятелства сочат, че не е налице заявеното от
жалбоподателя бездействие от страна на кредитора, поради което не са
настъпили последиците на погасителната давност.
Вземането на взискателя не е погасено по давност, поради което искът се
явява неоснователен и правилно е отхвърлен.
5
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280,
ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя-
чл.78 от ГПК. Същият дължи направените от ответника по жалбата разноски
в размер на 360 лв.- платено адв. възнаграждение.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9/14.01.2021 г., постановено по гр.д.№
20204410100500/ 2020 г. по описа на Районен съд- Левски.
ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН ********** от с.Българене, общ.Левски да
заплати на ЧСИ Ц.Н. Н.- рег.№ *** на КЧСИ сумата в размер на 360 лв.
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6