№ 193
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Христина Михайлова
Анелия Щерева
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора Д. В. М.
като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100604016 по описа за 2022 година
С Присъда от 09.05.2022 г., постановена по НОХД № 1170/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 94 състав, е признал подсъдимия П. П. К. от гр.
София, с ЕГН ********** за невиновен в това, че на 31.07.2020 г., около
9:23ч., в гр. София, „Орлов мост“, е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
– залял с течност Л.Т.Т., докато давала интервю, крещял и „Марш от тука!“ и
я обиждал, като я наричал „Мърла“, като Д.ието по своето съдържание се
отличава с изключителна дързост – извършено е по време на протест, в
присъствието на граждани и полицейски служители, в центъра на гр. София,
поради което и на основание чл. 304 НПК, първоинстанционният съд го е
оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
На основание чл. 301, ал.4, вр. чл.305, ал.6 НПК и доколкото Д.ието
съставлява административно нарушение по чл.1, ал.1 от Указа за борба с
дребното хулиганство – непристойна проява, изразяваща се в скарване на
публично място пред повече хора, с която се нарушава обществения ред и
спокойствие, на основание чл. 1, ал.1, т.2 от УБДХ му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
Съдът е осъдил подсъдимия П. К. да заплати в полза на държавния бюджет
и по сметката на СДВР сумата от 726,53 лева /седемстотин двадесет и шест
1
лева и петдесет и три стотинки/, представляващи сторени в хода на
досъдебното производство разноски, както и сумата от 360,00 лева /триста и
шестдесет лева/ - разноски в съдебната фаза на производството.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по постъпил
протест и допълнение към него против присъда от 09.05.2022 г. по НОХД №
1170/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 94 състав, в който се
излагат доводи, че атакувания съдебния акт е неправилен. Сочи се, че за да
направи този свой извод съдът е приел за изцяло установена фактическата
обстановка, която е била посочена в обвинителния акт, но въпреки
тъждеството съдът е счел, че действията на подсъдимия К. не реализират
състава на престъпление по чл.325 ал.1 от НК. В заключение се иска
въззивния съд да отмени присъдата и постанови нова, с която признае
подсъдимия П. К. за виновен по повдигнатото обвинение и му наложи
наказание, лишаване от свобода за срок от една година, с три години
изпитателен срок, съгласно чл. 66 от НК. В допълнението към протеста
районния прокурор е изтъкнал подробни съображения относно мотивите към
оправдателната присъда, като ги намира за вътрешно-противоречиви и в
резултат на това от съда е бил направен неправилен извод.
Срещу първоинстанционната присъда е постъпила и въззивна жалба от П.
П. К. от гр. София, чрез адв. А. К. – САК в частта й, с която на П. К. са били
възложени съдебните разноски по наказателното производство. Счита, че в
тази й част оправдателната присъда е в противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата представи
декларация относно подс. К., че същият е материално затруднен, която
намират от значение с оглед направената претенция за разноските.
Съдебният състав прие искането на зашита за допускане на писмен
доказателствен източник във въззивното съдебно производство за
основателно. Декларацията от подс. П. П. К. от 02.12.2022 г. по съответния
процесуален ред се прочете и приобщи към материалите по делото.
В хода на делото по същество представителят на Софийска градска
прокуратура намира, че присъдата на СРС е обоснована, законосъобразна и
справедлива, поради което не поддържа подадения протест, но не го и
оттегля. Изтъква, че с оглед интензитета на поведение на подсъдимия и
изречените от него думи и изрази, не водят до извода, че е налице брутално
нарушение на установения в страната правов ред. При вземане предвид на
обстановката, в която се е развил инцидента, както и, че същият е бил
провокиран до известна степен от св. Т., прокурорът предлага присъдата на
СРС да бъде потвърдена в цялост, а въззивния протест и жалба на защитата
да бъдат оставени без уважение.
Зашитата моли протестът да бъде оставен без уважение, да бъде
потвърдена оправдателната присъда, а жалбата им да бъде уважена и
присъдата да бъде изменена единствено в частта за разноските. По отношение
на жалбата моли да се приеме, че след като доверителят му е бил подложен, с
2
всички предели и тежест, на цялостен наказателен процес от общ характер,
липсва правно и фактическо основание същият да бъде осъден да плати
разноските. По отношение на протеста, зашитата се съгласява с изразеното
пред настоящата инстанция становище от представителя на прокуратурата. В
пледоарията си защитата подробно се спира и задълбочено анализира
депозирания протест. Според нея твърдението на свидетелите-полицаи, че
подсъдимият ги е нарекъл „еничари“ е опровергано от телевизионен запис на
„Нова телевизия“,, а дори и подсъдимият да е оказал някаква съпротива при
задържането и да е казал нещо на полицаите е било в следствие на незаконно
извършване на действие от компетентните органи спрямо него /24-часово
задържане/. На второ място, защитата моли да се приеме за привидно
противоречие твърдяното в протеста, че доверителят му сам е прекратил
конфликта от една страна, а от друга страна е бил спрян от протестиращ. На
трето място, защитата изтъква, че СРС правилно е приел и моли и настоящата
инстанция да приеме, че правото на „мирна демонстрация“ е пряко свързано
със свободата на словото и в настоящия казус това право не сочи от
обективна и субективна страна „хулиганство“, а мотивите на доверителят му
са били участие в обществен дебат. На четвърто място, защитата отбелязва, че
в поведението на подсъдимия става дума за еднократност и спонтанност,
които от своя страна обосновават непристойна проява, а не непристойни
действия. Според защитата един от последните доводи в протеста е в пряко
противоречие с материалния закон, а именно че чрез прекрачване на
границата на свободата на словото, подзащитният му да е засегнал честта и
достойнството на личността. В тази връзка отбелязва, че засягането на честта
и достойнството на личността са със съвсем различен предмет на защита от
настоящото дело. Защитата изтъква, че самото окачествяване, от страна на
обвинението, на случая като изключителен, изолиран и специфичен не може
да доведе до извод за наличие на хулиганство. На последно място в
пледоарията си защитата изтъква, че става въпрос за една спонтанност на
действията на подсъдимия, което изключва наличието на съзнание и
планирани действия насочени към явно неуважение към обществото.
Подсъдимият П. К. изцяло подкрепя казаното от неговия защитник.
В предоставената му последна дума заявява, че не мисли, че към онзи
момент е извършил престъпление и моли да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение за хулиганство, както и да не му бъдат присъждани разноски по
делото, тъй като към момента е материално притеснен.
Софийски градски съд, като взе предвид наведените в жалбата, протеста и
допълнението към протеста доводи и изложените съображения от страните в
съдебно заседание и след цялостна служебна проверка на атакуваната
присъда, извършена по реда на чл.313 НПК, приема за установено следното:
Жалбата и протестът са подадени в законоустановения срок, от
правоимащи субекти, поради което са и процесуално допустими. Разгледани
по същество, съставът на СГС ги намира за неоснователни.
3
Първоинстанционният съд анализирайки събраните по делото
доказателства е достигнал до следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. П. К. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, трудово ангажиран, с
адрес гр. София, бул. „****, с ЕГН **********.
През лятото на 2020 г. на територията на гр. София и на други големи
градове в страната се провеждали антиправителствени протести с искания за
оставката на тогавашния премиер Б.Б.. Провеждането на протестите станало
повод за блокиране на ключови кръстовища в централната част на гр. София.
Протестиращите били разположили палатките си на кръстовището на Орлов
мост, поради тази причина било блокирано движението на автомобили и на
превозни средства линиите на градския транспорт. Сред протестиращите бил
подсъдимият К., както и св. Г., св. Х. и св. М.. Поради присъствието на
протестиращите на Орлов мост през дните на протестите там ежедневно
имало и служители на СДВР, които следели за спазване на обществения ред.
Ежедневно на Орлов мост имало и журналисти от различни медии, които
отразявали действията на протестиращите и техните искания, както и
позицията на недоволните от въведените ограничения в движението и от
провежданите протести граждани. Такава била и ситуацията към 31.07.2020 г.
Сутринта на 31.07.2020 г. малко след 9:00ч. свидетелката Л. Т., родена на
**** г., се намирала на Орлов мост. Свидетелката Т. наричала
протестиращите: „безделници“, „несретници“ и им обръщала внимание, че по
това време на деня следва да са на работа, а не в палатките на Орлов мост и
разбутала с бастуна си надпис „Оставка“, изписан от протестиращите с
окосена трева на пътното платно. Действията и думите на св. Т. предизвикали
недоволството на протестиращите, част от които влезли във вербален
конфликт с жената.
По това време подсъдимият К., който бил прекарал нощта в палатка на
Орлов мост, се събудил, излязъл от палатката си и си налял вода в чаша за
кафе.
По същото това време на Орлов мост се намирали св. Д. и св. Т. – съответно
репортер и оператор в „Нова телевизия“, които осъществявали включване на
живо в сутрешния блок на телевизията. Поведението на св. Т. направило
впечатление на журналиста /св. Д./ и тя се обърнала за интервю към св. Т.. Тя
започнала да обяснява на журналиста, че е дошла от провинцията, за да
обясни на съседите си какво се случва на площад Орлов мост в гр.София.
Действията и думите на св. Т. били възприети от подсъдимия К., който
около 9:23ч. се насочил към нея и св. В. Д. и излял върху св. Т. вода от
чашата, която държал, като й казал „Марш от тука!“, „Марш от тука! За вас
сме тука и за нашите деца!“ и я нарекъл „Мърла!“. Свидетелката Л.Т.
замахнала с бастуна си и ударила подс. К. в областта на горната дясна част на
тялото и гърдите. Подсъдимият с лявата си ръка издърпал бастуна от ръцете
на св. Т.. Тогава се намесили други лица от протестиращите, които избутали
4
подс. К. назад. Той хвърлил на земята бастуна на св. Т., като я нарекъл отново
„мърла“, а св. Т. от своя страна казала, че това са лицата на протеста.
Случката била излъчена на живо в ефира на сутрешния блок на Нова
телевизия.
Така изложената фактология от Софийския районен съд, базирана на
събрания доказателствен материал се споделя напълно от въззивната
инстанция. В мотивната част на атакуваната присъда, съдът аргументирано,
подробно и задълбочено е посочил, какви обстоятелства е приел за
установени и въз основа на какви доказателства. Законосъобразно и с
необходимото внимание е обсъдил доказателствата по делото, а именно:
Гласни доказателства – показанията на свидетелката Л. Т. /вкл. и частично
приобщени протокол за разпит на свидетел от л. 33 от ДП и протокол за
разпит пред съдия/, св. В. Д. /вкл. и частично приобщените от л.45 на ДП/, св.
Г.К. /вкл. и частично приобщените от л. 34 ДП/, св. К. Т. /вкл. и частично
приобщените от л. 41 ДП/, Л.Г. /вкл. и частично приобщените от л. 35 ДП/,
св. М.Н., св. Н.П.Н., св. К.С., св. А. Г., св. Б.З. /вкл. и приобщените в цялост
от л. 44 ДП/, св. Т. Х., св. Т. М..; писмени доказателства и доказателствени
средства – справка съдимост, протокол за освидетелстване, психологическо
становище /л. 70 от съдебното следствие/; способи за събиране и проверка на
доказателства – съдебно химикотоксикологична /токсикохимичка/
експертиза, КСППЕ, видео-техническа и лицето-идентификационна
експертиза и веществено доказателство – оптичен носител /диск/, съдържащ
видеозаписи с част от програмата на Нова телевизия в часовия интервал
09:00-10:00ч. на 31.07.2020 г.
Така описаната и кредитирана от съда доказателствена съвкупност
опровергава обвинителната теза на прокуратурата, че с Д.ието си подс.К. е
осъществил състав на престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК. СРС
правилно в основа на изводите си по фактите е поставил заключенията на
изготвените видео-техническа и лицево – идентификационна експертиза,
както и допълнителна фоноскопска експертиза, които обосновано и
обективно изготвени са допринесли за отговора на поставените въпроси.
Наред с тях първия съд правилно е намерил за необходимо да обсъди
подробно показанията на св.Л. Т., предвид това, че тя е очевидец и които са
от съществено значение за изясняване на релевантни по делото факти. В
достатъчна степен районният съд е обсъдил констатираните несъответствия
между дадените от нея показания на ДП и тези в съдебно заседание, като
обосновано и законосъобразно съдът е обсъдил спорните въпроси, като дали е
ударена с бастуна носен от нея. Първостепенния съд детайлно се е спрял на
спорните моменти, като е заключил, че показанията на св.Т. по отношение на
собствените й действия и действията на подсъдимия с бастуна са
непоследователни, нелогични и вътрешнопротиворечиви. Същите не
кореспондират с показанията на св.Керемедчиева и се оборват по категоричен
начин от заключението на видео-техническата и лицево-идентификационна
експертиза. В противовес на нейните твърдения правилно съдът е отчел и
5
показанията на свидетелите Д., Т., Г., Х. и М., както и от протокола за
освидетелстване на лице от които се установява, че св.Т. е нанесла удар с
бастун на подсъдимия по дясното рамо на което са намерени червеникаво
продълговато петно и в областта на дясна гърда по средата на гръдния кош –
мораво червено петно. Анализирайки събраните по делото доказателства,
първостепенния съд правилно е приел, че подсъдимия К. е залял св.Т. с вода
/безцветна течност/, а не както тя твърди в показанията си, че я е залял с
гореща и лепкава течност. Последното се опровергава, както и РС е отбелязал
от показанията на св.Х. и М., които съобщават, че подсъдимия е държал чаша
с вода, а в подкрепа на последното е и заключението на посочената и
кредитирана с доверие видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза, според което течността в чашата държана от подсъдимия К. е
била безцветна. Обосновано съдът е приел, че не следва да приема за
достоверни показанията на св.Т., че на процесната дата не е разговаряла с
журналисти, тъй като това обстоятелство се опровергава, както от видео-
техническите експертизи – основна и допълнителна, така и от показанията на
св.Д. и Т..
Правилно СРС е кредитирал показанията на последните двама свидетели,
като достоверни, като е отчел че те не са заинтересовани по никакъв начин от
изхода на делото. Същите кореспондират и с правилно преценените за
последователни, логични и лишени от вътрешни противоречия показания на
св.Г., Х. и М.. С достатъчно доверие първия съд е кредитирал и обсъдил
показанията на св.Г., М.Н., Н.Н. и С., всички изпълнявали служебните си
задължения по повод опазване на обществения ред при провеждане на
протестното мероприятие на 31.07.2020 г.
Въз основа на подробно анализираните гласни и писмени доказателства,
заключенията по приетите по делото експертизи, първоинстанционният съд е
достигнал до правилни и законосъобразни изводи относно съставомерността
на Д.ието, неговите обективни и субективни признаци и вината на
извършителя.
Настоящата инстанция, при извършената проверка на атакувания съдебен
акт, развилото се производство пред първата инстанция, при така
установените факти, споделя изцяло и направените правни изводи,
инкорпорирани в мотивите към постановената присъда.
В мотивите си както бе посочено, съдът изключително прецизно и точно е
анализирал доказателствената съвкупност, от която се установява, че в
действителност на 31.07.2020 г. подс. К. е залял с вода св. Т., като й е казал:
„Марш от тука!“ и „Мърла“, но от депозираните свидетелски показания,
които първоинстанционния съд е кредитирал като достоверни, се установява,
че св. Т., чрез своите действия /наричане на протестиращите „безделници“,
„несретници“, развалянето с бастуна на надпис „оставка“/, е демонстрирала
провокиращо поведение към протестиращите, което в последствие е
прераснало в конфликт с подс. К.. Следва да се отбележи, че част от обидните
думи към св. Т. са били изречени от подс. К., след като свидетелката е
6
извършила акт на физическа агресия спрямо подсъдимия, като го е ударила с
бастуна си. Действията на подс. К., макар и неправилно подбрани, са имали за
цел да разрешат личния конфликт между него и св. Т. и да я приканят да
напусне Орлов мост, а не да манифестират явно неуважение към обществото.
Репликата на подс. К. „За вас сме тука и за нашите деца!“ показва по-скоро
едно положително отношение от страна на подсъдимия към обществото. На
следващо място следва да се посочи, че съдът правилно е интерпретирал, че
макар и несъмнено по делото да се е установило, че конфликтът между св. Т.
и подс. К. се е развил по време на протестно мероприятие, встрани от главния
факт на доказване са останали причините за неодобрението на св. Т.. Следва
да се отбележи, че видно от заключението на видео-техническата експертизи
е, че със своите действия подс. К. не е ограничил правото на свободно
изразяване на св. Т., а само се е намесил в провежданото с нея интервю, което
е продължило дори и след тази намеса. По делото не е доказано и, че
действията на подс. К. са били извършени пред присъствието на полицейски
служители. Дори е било установено, че служители е имало, но същите са се
намирали на друго място и са били изпратени по сигнал за вече възникнал
конфликт. На последно място, въпреки че действията на подсъдимия К. са
били излъчени поне два пъти в национален ефир, не се доказва, че същият от
субективна страна е съзнавал, че към момента на конфликта действията му се
излъчват в живо предаване.
При вярно установената и изложена фактическа обстановка,
първоинстанционния съд, правилно е приел, че в настоящия случай в
действителност е налице накърняване на обществения ред, но в една
незначителна степен, което от обективна и субективна страна не осъществява
състава на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК, още по-малко
квалифициращия признак по чл. 325, ал.2 от НК /Д.ието да се отличава с
изключителна дързост/.
Съдът правилно е отчел проявата като непристойна и попадаща в обхвата
на чл. 1, ал.3 от УБДХ, изразяваща се в скарване с възрастна жена, извършено
на публично място и пред повече хора. С „непристойната си проява“ подс. К.
в действителност е нарушил обществения ред и спокойствие, но в една
невисока степен. Гореизложеното води до категоричен извод, че извършеното
от подс. К. Д.ие не осъществява състава на престъпление по чл. 325, ал.2, вр.
ал.1 от НК и не следва същия да носи наказателна отговорност за това.
Д.ието представлява административно нарушение и първоинстанционния
съд правилно е ангажирал административната му отговорност, като му е
наложил административно наказание, индивидуализирано, съобразно чл. 1 от
УБДХ. Съобразявайки критериите по чл. 27, ал.2 ЗАНН и от естеството за
постигане на целите прогласени в чл. 12 ЗАНН, СРС е сметнал, че адекватно
по вид и размер наказание е „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева.
По отношение на наложеното административно наказание, въззивната
инстанция намира, че същото е справедливо, правилно отмерено и не се
налага и няма основания за корекцията му. Адекватно са оценени и
останалите обстоятелства, имащи значение при определяне вида и размера на
наказанието.
7
По възраженията в депозираната жалба, поддържана от подсъдимия и
неговия защитник пред настоящата инстанция, в частта относно
разносноките, съставът на СГС намира същите за неоснователни.
Законосъобразно е произнасянето на решаващия съд относно възлагането
на разноските по делото в тежест на подсъдимия. Съдът правилно е отбелязал
в мотивите си, че макар и да е признат за невиновен и оправдан по
обвинението по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК, подс. К. е извършил
противоправно Д.ие, за което му е ангажирана административно-наказателна
отговорност. За да доразвие посоченото в мотивите на първоинстанционния
съд и за по-голяма прецизност настоящия състав съобрази ТР №3 от
8.IV.1985г. по н.д № 98/84г., ОСНК. В решението е посочено, че с
престъпленията от общ характер и с административните нарушения се засягат
определени обществени, а не лични отношения, именно затова следва да
важат правилата относно правата за престъпления от общ характер. Освен
това както при наказателните дела от общ характер, така и при
административнонаказателните дела преследването и доказването се
осъществяват от държавните органи. Разноските следва да бъдат възложени
на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да
бъдат направени, в т.ч. и тези по УБДХ. Независимо от приетата пред
въззивната инстанция декларация касаеща подсъдимия, че е материално
затруднен, то тя не преодолява законовите предпоставки за възлагане на
сторените в хода на процеса разноски. Ето защо са неоснователни
възраженията относно правилно възложените в тежест на подсъдимия
разноски, развити във възивната жалба и поддържани в съдебно заседание
пред тази инстанция.
По изложените съображения, Софийски градски съд намира, че решението,
постановено от Софийски районен съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
При извършената служебна проверка, не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна и връщане на
делото за ново разглеждане.
Предвид горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 09.05.2022 г., постановена по НОХД №
1170/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 94 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9