Решение по дело №3748/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7570
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 7 ноември 2019 г.)
Съдия: Марина Евгениева Гюрова
Дело: 20191100503748
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

 

№....................

 

 

 

 

 

гр. София, 07.11.2019 г.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                       мл. съдия  МАРИНА ГЮРОВА

 

 

 

 

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. № 3748 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 559 от 02.01.2019 г. по гр. д. № 12091/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 66 състав, ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК********, е осъдено да заплати на „Б.Т.Д..С.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 801,28 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца в срока на действие на застраховка „Имущество на юридически лица“, полица № 98011400955/28.01.2016 г., сключена с ответника, ведно със законната лихва от 27.02.2017 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 801,28 лв. до пълния предявен размер от 801,29 лв.

С решението ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на „Б.Т.Д..С.“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 492,05 лв., представляваща разноски в производството.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ЗК „Л.И.“ АД, в която са развити съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Сочи, че сключеният между страните застрахователен договор касае само билбордовете, а не и монтираните върху тях винили. Твърди, че рекламните материали изобразени върху винила не са самостоятелно застраховани, освен в случаите когато щетите са причинени от застрахователно събитие, довело до увреждане на билборд и е налице причинно - следствена връзка. Поддържа, че от направения оглед не са установени увреждания на застрахованите билбордове. Моли съдът да отмени решението и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Б.Т.Д..С.“ АД, с който жалбата се оспорва и се моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Твърди, че повреждането на винилите поставени върху билбордовете чрез злоумишлени действия на трети лица, без въздействие на самата конструкция на билборда върху винила, също представлява покрит риск.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално -  легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:

СРС, Гражданско отделение, 43 състав е бил сезиран с иск, с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, от ищеца следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на валидно сключен застрахователен договор между страните по делото към датата на настъпване на застрахователното събитие; 2. настъпването на застрахователно събитие, което представлява покрит от застрахователя риск и 3. размера на претендираното от него обезщетение. При установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи твърдените от него обстоятелства, които представляват предпоставки за отказ застрахователното обезщетение да бъде заплатено.

Страните не спорят, а и от представената застрахователна полица "Застраховка имущество на юридически лица" № 98011400955/28.01.2016 г., се установява, че между тях е бил сключен договор за имуществена застраховка за „рекламни конструкции - 7 броя билбордове - А1, Б1, Б2, В4, С2 и К1 плюс винили“ със срок на действие 29.01.2016 г. - 28.01.2017 г. с покрити рискове „З“ „Р“ „О“ „С2“ „С3“ „К3“ и „Т“.

Не се спори по делото, че ищецът се явява собственик на застрахованото имущество, а именно рекламни конструкции - 7 броя билбордове - А1, Б1, Б2, В4, С2 и К1 плюс винили.

По повод настъпилото застрахователно събитие при ответника е била образувана преписка по щета № 0000-9801-С2-16-7538/2016 г. Към преписката е приложено искане за оценка по застраховка "Имущество на юридически лица" от 26.07.2017 г. по отношение на прoцесните рекламни конструкции, като за причина за възникналото събитие е посочена „срязан винил с № 11-62/68+97ОД“. Съставен е и констативен протокол от 15.08.2016 г. от служител на ответника, в който е посочено, че при оглед на билборда не е установено нарушаване целостта на винила или други следи от вандалски действия. Представено е писмо, с изх. № 7739 от 17.09.2016 г., с което ответникът е уведомил ищеца, че не е налице правно основание за изплащане на обезщетение, доколкото в случая кражбата не е извършена чрез взломяване и писмо, с изх. № 9366 от 15.11.2016 г., с което ответникът отново е уведомил ищеца, че не е налице правно основание за изплащане на обезщетение, доколкото в случая не са установени вандалски действия, а само липса на винила.

От представеното удостоверение, с изх. № 388000-3259 от 25.07.2016 г., от РУ-Самоков към ОДМВР-София се установява, че на 25.07.2016 г. органите на МВР са уведомени за това, че на същата дата е установена липса на два броя рекламни платна на „Б.“ АД, монтирани на билборд № II 62/68+970Д, собственост на „BTDS“, находящ се на второкласен път Самоков-Дупница преди разклона за Белчин Бани от лява страна, община Самоков.

От приетата и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че стойността на отремонтирането на два броя рекламни платна на „Б.“ АД от билборд № II 62/68+970Д, находящи се преди разклона за с. Белчин баня, от лявата страна, община Самоков, собственост на „Б.Т.Д..С.“ АД, е 801,28 лв. с ДДС.

От събраните по делото доказателства се установява, че по време на действието на сключения между ищеца и ответника договор за имуществена застраховка за „рекламни конструкции - 7 броя билбордове - А1, Б1, Б2, В4, С2 и К1 плюс винили“, обективиран в представената застрахователна полица "Застраховка имущество на юридическа лица" № 98011400955/28.01.2016 г., е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на част от застрахованото имущество са били нанесени вреди, за които при ответника е била образувана преписка по щета 0000-9801-С2-16-7538/2016 г., като с писмо с изх. № 9366 от 15.11.2016 г., бил постановен отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.

Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че настъпилото застрахователно събитие не представлява покрит риск, тъй като сключеният между страните застрахователен договор касае само билбордовете, а не и монтираните върху тях винили. Съгласно застрахователната полица "Застраховка имущество на юридически лица" № 98011400955 покритите рискове за процесното имущество се явяват „З“ „Р“ „О“ „С2“ „С3“ „К3“ и „Т“. В застрахователната полица изрично е посочено, че предмет на застраховане са както процесните билбордове, така и винилите към тях. Според действащите при ищеца общи условия на застраховката "Имущество на юридически лица", по клауза С2 се покриват щети, вследствие вандализъм и вандализъм при опит за кражба чрез взлом. С оглед на горното, доколкото настъпилото застрахователно събитие е резултат от злоумишлени действия на трети лица, изразяващи се в срязване на два броя рекламни винили, същото се явява покрит риск по застрахователния договор.

Настоящият състав не споделя и довода на въззивника относно извършения оглед на имуществото. Действително при оглед на застрахованото имущество не са констатирани вандалски действия или нарушаване на целостта на винилите, но както правилно е посочил първоинстанционният съд същият е извършен едва 20 дни след настъпване на застрахователното събитие, към който момент ищецът е бил отстранил причинените повреди.

По изложените съображения въззивният съд намира, че не са налице основания за отказ на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение. По силата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В чл. 400, ал. 1 КЗ е посочено, че действителната застрахователна стойност е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно - счетоводна експертиза стойността на отремонтирането на два броя рекламни платна на „Б.“ АД от билборд № II 62/68+970Д, е 801,28 лв. с ДДС, като законосъобразно районният съд е уважил иска за главница за сумата от 801,28 лв. и го е отхвърлил до пълния предявен размер от 801,29 лв. Във въззивната жалба не са изложени оплаквания във връзка с размера на застрахователното обезщетение.

Изложеното води до извод, че въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която обаче не претендира такива.

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 559 от 02.01.2019 г. по гр. д. № 12091/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ ГО, 66 състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 2.