О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./…...10.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
проведено, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно частно гражданско дело №
2138 по описа на ВОС за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх.№ 43293/26.06.2018г. от „Енерго Про продажби“ АД ,ЕИК *********, чрез процесуален
представител адв.Л.М. – ВАК срещу протоколно определение 19.06.2018г.
, постановено по гр.д. № 2826/2018г. по
описа на ВРС, с което съда е оставил без уважение искането на въззивника за прекратяване на производството по делото ,
поради неподведомственост на спора пред РС –Варна, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК, с оглед наличието на арбитражна клауза.
В жалбата се излагат твърдения , че между
страните е налице валидно арбитражно споразумение, обективирано
в представеното по дело Искане вх.№ ********** от 13.02.2018г.Твърди се, че са налице
всички изискуеми в чл.19 от ГПК предпоставки – спорът е имуществен и никоя от
страните няма качеството на „потребител“ по смисъла на параграф 13 от ДР на
ЗЗП, т.к. видно от доказателства по дело е, че ищеца използва доставената му
ел. енергия за търговски цели. Моли отмяна на обжалваното определение и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по
частната жалба - Й.И.С. не е взела
становище.
Съдът, като взе
предвид становището на страната и законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, частната жалба е основателна. Касае се за арбитруем
спор, който не попада в хипотезата на параграф
6 от ПЗР на ЗИД на ГПК,ДВ бр. № 8/24.01.2017г.
Производството
по гр. дело № 2826/2018 год. по описа на РС-Варна е образувано по предявен от Й.И.С.
срещу „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, иск с правно основание
чл. 124 ГПК, да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че ищцата не
дължи на „Енерго-Про Продажби" АД, ЕИК: *********, сумата в размер на 14 801,99 лева за ползвана
електроенергия, начислена неправомерно за минал период от време по две фактури,
а именно: по фактура № ********** издадена на 08.02.2018г. с за период от
12.09.2016г. до 11.09.2017г. сумата от 10 261,99лева и по фактура №**********
издадена на 16.02.2018г. за период от 16.09.2016г. до 15.09.2017г. сумата от 4
540 лева. Претендира за присъждане и на сторените по делото
разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Енерго-Про продажби“ АД-Варна, чрез процесуален представител е
оспорил допустимостта на иска. Направил е отвод за сила на присъдено нещо,
както и отвод за неподведомственост на спора
пред съда, предвид наличието на арбитражна клауза по см. на чл.7 ал.2 от
ЗМТА, на основание чл. 8 ал.1 от ЗМТА вр. чл. 19 ал.1
от ГПК. Аргументите на ответника са, че по делото няма спор , че ищеца е
използвал предоставената му ел. енергия за търговски цели, т.е. за небитови
нужди, поради което не е „потребител“ по см. на параграф 13 т.1 от ЗЗП и
доколкото разпоредбата на чл.19 ал.1 от ГПК има императивен характер. Твърди се,че
арбитражната клауза е уговорена в искане ********** от 13.02.2018г., която
ищеца не е оспорил.
За да постанови обжалваното
определение, РС-Варна е приел, че искане ********** от 13.02.2018г., не
представлява документ, удостоверяващ възникване на облигационно отношение между
страните, въз основа на който да се приеме, че в същата тази бланка има договорена арбитражна клауза, както и че
доколкото една от страните е потребител по смисъла на закона за защита на
потребителите, облигационното правоотношение между страните е неарбитриемо и спора не е подведомствен на Арбитражен съд –
Варна.
Определението е неправилно.
Съгласно
чл. 7, ал. 2 от ЗМТА , „арбитражното споразумение трябва да бъде писмено, като
се смята, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ, подписан от
страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за
съобщения“, т.е. за да е валидно не е необходимо да бъде материализирано в
изрично такова, а може да се съдържа във всякакъв друг документ,отговарящ на
посочените изисквания. В представеното по делото искане ********** от
13.02.2018г. /писмен документ/, страните са положили своите подписи, което не
се оспорва, като в същото се съдържа изявление , че възникнали
в отношенията между страните спорове ще бъдат решавани от Арбитражен
съд гр. Варна при Сдружение „ППМ“, съобразно неговият правилник, с изключение
на споровете, по които една от страните е потребител по см. на ЗЗП,т.е. между
страните е налице валидно писмено споразумение за арбитруемост
на спора.
Неправилно
ВРС е приел, че ищеца е потребител по смисъла на ЗЗП. Материално правният спор между
страните не попада в изключенията на чл.19, ал. 1 ГПК, тъй като ищецът не е
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП. Същият, макар и физическо лице,
купува ел. енергия за осъществяване на търговска дейност, с цел извличане на
търговска печалба, което не се оспорва , а напротив твърди се в исковата молба.
Ищецът е „потребител на енергийна услуга“ по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на
ЗЕ, но това не му придава качеството на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1
от ДР на ЗЗП, към която препраща нормата на чл. 19, ал. 1, предл.
последно ГПК, поради което и няма пречка спорът да бъде отнесен пред арбитраж
при наличието на валидна арбитражна клауза.
Следва
да се има предвид, че съгласно практиката на ВКС /Определение № 391 от
22.05.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 235/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Камелия Ефремова и Определение № 577 от 5.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2541/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Мария Славчева/ е прието, „че дори и при пълна липса на посочена в арбитражното
споразумение арбитражна институция или арбитри/какъвто настоящия случай не е/,
следва да се счете, че страните са пожелали спорът им да се разреши от
инцидентен арбитраж, в които случай решаващият орган се учредява съобразно чл.11 и чл.12 ЗМТА“, което води до
извод, че дори когато арбитражното споразумение предвижда арбитраж, без обаче
да възлага изрично спора на конкретно определена арбитражна институция, то
винаги е налице воля на страните за уреждане на спора им от инцидентен
арбитраж, който при липса на други индивидуализиращи белези, следва да се
учреди съобразно съответните разпоредби на ЗМТА.
По
изложените съображения настоящият състав приема, че приложение намира разпоредбата
на чл. 8, ал. 1 ЗМТА, според която съдът, пред който е предявен иск по спор,
предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната
се позове на него в срока за отговор на исковата молба,какъвто безспорно е
настоящия случай .
Като е
отхвърлил искането за прекратяване на производството, РС-Варна е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и производството пред
РС-Варна да бъде прекратено.
С оглед
изхода на настоящото частно производство, отправеното от жалбоподателя искане и
представените доказателства в полза на „Енерго-Про Продажби“ следва да бъдат
присъдени разноски сторени пред РС-Варна в размер на 20.00 лева- депозит за
призоваване на свидетел,както и сумата от 120.00 лева за СТхЕ,
която макар и не приета по дело е назначена и изготвена. По дето няма
представени доказателства за заплатен адв. хонорар в
производството пред първа инстанция. За настоящото производство на въззивника следва да се присъди сумата от 411.00 лева, от
които : 15 лева заплатена държавна такса за частната жалба и 396.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 19.06.2018г., постановено
по гр.д. № 2826/2018г. по описа на ВРС,
с което съда е оставил без уважение искането на въззивника
за прекратяване на производството по делото, поради неподведомственост на спора
пред РС –Варна, на основание чл. 15, ал. 1 ГПК, с оглед наличието на арбитражна
клауза, като вместо него постановява:
ПРЕКРАТЯВА
поради неподведомственост, на основание чл. 8 ЗМТА, производството по гр. дело
№ 2826/2018 год. на РС-Варна, образувано
по предявен от Й.И.С. , ЕГН ********** с адрес ***, срещу „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, гр.Варна, иск с правно основание
чл. 124 ГПК, да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че ищцата не
дължи на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД, ЕИК:
*********, сумата в размер на 14 801,99
лева за ползвана електроенергия начислена неправомерно за минал период от
време по две фактури, а именно: по фактура № ********** издадена на
08.02.2018г. с за период от 12.09.2016г. до 11.09.2017г. сумата от 10
261,99лева и по фактура №********** издадена на 16.02.2018г. за период от
16.09.2016г. до 15.09.2017г. сумата от 4 540 лева.
ОСЪЖДА Й.И.С. , ЕГН ********** с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ "Енерго - Про
Продажби" АД, с ЕИК103533691, сумата
от 140.00/сто и четеридесет/лева сторени разноски пред РС-Варна, сумата от
411.00/четиристотин и единадесет/лева сторени разноски пред въззивна
инстанция.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.