Присъда по дело №446/2021 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 5
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Здравка Иванова Дечева Запрянова
Дело: 20215140200446
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Кърджали , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка И. Дечева

Запрянова
СъдебниАнтон Иванов Карпузов
заседатели:Антония Величкова
Стойчева
при участието на секретаря КОНСТАНТИНА Д. КИРЕВА
и прокурора Мерйем Мюмюнова Алиева (РП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Здравка И. Дечева Запрянова Наказателно
дело от общ характер № 20215140200446 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Л. П. Б., родена на *****г. в гр.Х., живуща в с.У., общ.Х.,
българска гражданка, омъжена, със средно образование, работи, осъждана, с ЕГН
********** за ВИНОВНА в това, че:
В периода от 12.12.2017г. до 30.01.2018г. в гр.Кърджали, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
заблуждение у Д. И. Д. от гр.Кърджали, и с това му причинила имотна вреда в размер на
29300лв., поради което и на основание чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр. чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от
НК й налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 16 месеца като на основание чл.66
ал.1 от НК отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 4 години.
ПОСТАНОВЯВА след влизане в сила на присъдата вещественото доказателство 1 брой USB
да остане по делото.
ОСЪЖДА подсъдимата Л. П. Б. със снета по делото самоличност да заплати на Д. И. Д. от
гр.Кърджали с ЕГН ********** сумата от 29300лв., представляваща причинени от
престъплението извършено в периода от 12.12.2017г. до 30.01.2018г. в гр.Кърджали
1
имуществени вреди ведно със законната лихва считано от 30.01.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски за адвокатска защита в
размер на 2100лв.
ОСЪЖДА подсъдимата Л. П. Б. със снета по делото самоличност да заплати направените по
делото разноски, както следва: по сметка на ОДМВР- Кърджали в размер на 610лв.; по
сметка на Районен съд- Кърджали сумата от 1172лв. представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред Окръжен съд- Кърджали в 15-
дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към ПРИСЪДА от 19.05.2021г. по НОХД № 446 по описа на КжРС за 2021г.
Повдигнато е обвинение срещу Л. П. Б. по чл.209 ал.1 от НК за това, че в периода от
12.12.2017г. до 30.01.2018г. в гр.Кърджали, при условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у Д. И. Д. от гр.Кърджали, и
с това му причинила имотна вреда в размер на 29300лв.
Производството по делото се гледа по реда на съдебното следствие по глава 27 от НПК.
Подсъдимата Б. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът
на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК с определение е обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието без събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение на Л. П. Б. за
престъпление по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Предвид признанието на фактите и
съгласието да не се събират доказателства за тях от страна на подсъдимата, то прокурорът
счита, че безспорно процесното деяние е доказано от обективна и субективна страна. То е
извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй
като общо 13 на брой на деяния са осъществени през непродължителен период от време от
около 50 дни, при една и съща обстановка при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Моли съда да признае подсъдимата Л. П. Б. за виновна в извършване на престъпление по
чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Предлага да й се наложи наказание при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3
години, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3
години. Пледира вещественото доказателство да бъде унищожено след влизане на присъдата
в сила, а предявеният граждански иск да бъде уважен като основателен и доказан по размер.
В наказателният процес е приет за съвместно разглеждане на граждански иск предявен от
пострадалия Д. И. Д. против подсъдимата Л. П. Б. за сумата от 29300лв. представляващи
причинени от извършеното престъпление в периода от 12.12.2017г. до 30.01.2018г. в
гр.Кърджали по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК ведно със законната лихва върху сумата
считано от 30.01.2018г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски. Пострадалият Д. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител.
Неговият повереник в ход по същество моли съда да признае подсъдимата за виновна в
извършване на престъплението, за което е предадена на съд при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. С оглед размера на причинените вреди, който е на значителна
стойност, както и упоритостта на измамливите действия и лошите й характеристични данни,
счита че е налице висока обществена опасност на деянието, както и на самия деец. Предлага
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, но без приложението на чл.66 ал.1 от
НК, тъй като по този начин ще се реализират целите на наказанието. По отношение на
гражданския иск счита, че същият е основателен и доказан и моли съда да осъди
подсъдимата да заплати сумата от 29300лв., нанесени от престъплението имуществени
вреди на пострадалия, както и да се присъдят направените по делото разноски.
Подсъдимата се признава за виновна и в своя защита моли за снизхождение, тъй като не
била осъждана по време на деянието. Покайва се за постъпката си като от 1 година била в
затвора, където нямала нито едно наказание. Моли съда да нормална присъда предвид
здравословното й състояние. В последна дума моли за снизхождение. Служебният защитник
на подсъдимата пледира, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства
се установява цялата фактическа обстановка, а от правна гледна точка Л.Б. е осъществила
1
деянието от обективна и субективна страна. При определяне на наказанието моли съда да
вземе предвид както обществената опасност на деянието, която е завишена, така и тази на
дееца- здравословното състояние, съжалението от стореното, чистото съдебно минало към
периода на извършване на деянието. Моли съда да й наложи наказание при условията на
чл.54 от НК в размер около минимално предвиденото и на основание чл.58а, ал.1 от НК да
намали размера на това наказание с 1/3.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Л. П. Б., родена на *****г. в гр.Х., живуща в
с.У., общ.Х., българска гражданка, омъжена, със средно образование, работи, осъждана, с
ЕГН **********.
Безспорно на съдебното следствие се установи фактическата обстановка описана в
обвинителния акт на основание чл.373 ал.3 от НПК, а именно: С решение на Окръжен съд-
Х. от 07.10.2003г. по ф.д.№ 753/ 2003г. в Търговския регистър била вписана фирма на
едноличен търговец ЕТ „Д.- Л.Б.” с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление на
дейността в с.У., общ.Х.. Собственик и управител на търговеца била подсъдимата Л. П. Б..
На 06.03.2009г. като основен предмет на дейност била регистрирана „посредническа
дейност по операции с недвижими имоти“. От 17.11.2014г. подсъдимата Б. създала и
ползвала е-поща с адрес ******* за дейността си като брокер на недвижими имоти.
В края на 2015г. Л.Б. се запознала с пострадалия свидетел Д. И. Д., който работел като
адвокат в гр.Кърджали, по повод дейността си като брокер на недвижими имоти. В
следващите две години двамата се срещали многократно по работа. С поведението си
подсъдимата Б. спечелила доверието на свидетеля Д.Д., при което той останал с
убеждението, че тя сключва много сделки и има успешен бизнес.
На 10.12.2017г. подсъдимата Л.Б. се свързала със свидетеля Д.Д. чрез мобилното
приложение „М.“ на социалната интернет мрежа „Ф“. Писала му, че във връзка с работата й
като брокер имала сделка на стойност 43000лв., но за да изповяда сделката пред нотариус не
й достигала сумата от 1000лв. и поискала от него тази сума на заем, уверявайки го, че до
няколко дни ще му върне сума от 1500лв. като приложила и екранна снимка от съобщение
относно имот в с.Н., получено от нея по е-поща. Свидетелят Д.Д. откликнал на молбата й,
като още на следващия ден- 11.12.2017г. й изпратил поисканата сума чрез куриера „И.“.
След като получила заема на 11.12.2017г. подсъдимата Б. писала на свидетеля Д. чрез
същото приложение „М.“, че тя се е уверила, че той е сериозен и точен, при което му
отправила предложение и той да се включва в сделките, които тя прави, а именно двамата
заедно да купуват и продават земи, като си поделят по равно получената от сделката
комисиона. Заявила, че ако той е съгласен, тя може да му предложи няколко сделки.
Свидетелят Д.Д. не отговорил на предложението.
1.На 12.12.2017г., което било ден вторник подсъдимата Л.Б. уведомила свидетеля Д.,
отново чрез същото интернет приложение, че е намерила купувач за парцел в гр.Х., който
струвал 30000лв., както и че след 05.01.2018г. купувачът щял да плати 38000лв., като
комисионата щяла да бъде в размер на 8000лв. и ако той е съгласен да участва в сделката,
при което тази сума от 8000лв. ще бъде поделена между него и нея. По време на тази
кореспонденция подсъдимата Б. предложила на пострадалия Д.Д. да вземе участие и в
сделка в гр.Т., по която трябвало да бъдат платени 7500лв. Уведомила го, че тя била
изтеглила заем от 5000лв. за тази сделка, но не й достигали 2500лв., а трябвало в четвъртък
на 14.12.2017г. да купи имота. Изпратила му и екранна снимка на кореспонденция по
2
електронна поща, за да увери пострадалия Д. в действителността на твърденията си.
Изпратената екранна снимка е на имейл, получен в ползваната от подсъдимата Б. е-поща от
**********, получен на 01.12.2017г. в 16:42 часа, изпратен от името на Т.Т за брокер. Видно
от писмо от Н.И-С., представляваща дигитална медийна и технологична компания, която
създава и поддържа информационни и портални уебсайтове, сред които и abv.bg електронна
поща ********** е регистрирана на 01.12.2017г. в 16:20 часа, което е само 22 минути преди
изпращането на писмото от същата е-поща до пощата, ползвана от подсъдимата. Последното
влизане в тази е-поща е от 03.01.2018г., което е само един месец след създаването й.
Описаното сочи, че имейлът е създаден единствено с цел да му се придаде вид, че е изпратен
от трето лице. В имейла е употребена една невярно изписана дума, думата „уйкенд“, която е
употребявана със същия грешен правопис и в последващи имейли, препращани от
подсъдимата на пострадалия, но уж написани от различни лица. Тази идентична грешка
сочи, че автор на тези имейли е едно и също лице, а именно Л.Б.. Пощата е с неактивен
статус към 24.11.2020г.
На този ден- 12.12.2017г., по описания по- горе начин чрез мобилното приложение „М.“
подсъдимата Б. изпратила на свидетеля Д.Д. и скица на имота в с.Н., за която сделка той й
дал предния ден заем от 1000лв. Казала му, че е уговорила продажба в първите работни дни
след Нова година и комисионата по тази сделка щяла да бъде 3800лв., при което двамата с
него щели да си поделят по 1900лв. от тази сделка. Свидетелят Д. не отговорил на
предложенията. Два часа по- късно, подсъдимата Л.Б. уведомила пострадалия Д.Д. по същия
начин чрез мобилното приложение „М.“, че е намерила 1000лв., при което му предложила и
той да участва с 1500лв в по- рано описаната сделка в гр.Т.. Свидетелят Д. отново не
отговорил на предложението.
На 13.12.2017г. подсъдимата Л.Б. позвънила на пострадалото лице Д.Д. по телефона и
започнала да го убеждава да се включи в сделките, по които тя посредничи, като така и
двамата ще останат доволни, тъй като постоянно имало хора, които си продавали земите
чрез нея и тя лесно намирала купувачи, а имала много сделки и щяла да има такива и
занапред. Уверила го, че до края на 2017г. ще приключи сделките и по тях ще бъдат платени
парите, а свидетелят Д. щял да получи своята част от комисионната, както и че няма никакъв
риск за него и парите му. Заявила му, че тя самата по този начин си изкарвала хляба, че щяла
да му праща снимки на документите по сделките, на кореспонденция с купувачи, на
отправени оферти, че щяла да го държи постоянно в течение на нещата, че той ще има
документ за парите, които той й превежда чрез „И.“. Тя го молела да пробва, за да убеди сам,
че като работят заедно ще остане много доволен, защото тя била точен и лоялен човек, а и
комисионите не били малко. Свидетелят Д. помислил над предложението и го приел.
На 15.12.2017г. свидетелят Д.Д. превел чрез „И.“ сумата от 1500лв., които по думите на
подсъдимата Л.Б. не й достигали за сделката от района на Районен съд- Т., а именно с.К.
общ.Г., обл.С.. Уведомил я за това чрез съобщение в мобилното приложение и тя му
благодарила, като го уверила, че пътува. Само два часа след изпращането на тези пари,
подсъдимата Б. ги изтеглила от офис в гр.Х.. Малко по- късно тя писала на свидетеля Д. по
мобилното приложение, че е приключила в гр.Т., че продажбата ще се сключи след Нова
година, при което тя ще му преведе парите, а именно сумата от 1500лв., които той й е
изпратил плюс комисиона от 1800лв. Подсъдимата Б. му написала още, че на 09.01.2018г.
ще сключи сделката, за която го е уведомила на 10.12.2017г. и е получила от свидетеля Д.
заем от 1000 лева, а след 07.01.2018г. ще сключи сделката в гр.Х., за която го е уведомила на
12.12.2017г. За достоверност му към мобилната кореспонденция приложила и екранна
снимка от скица на имота, представляващ земеделска земя в с.К. общ.Г., обл.С. от 19дка
собственост на Й.П.П., както и удостоверение за данъчната му оценка и снимка на договор
за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, находящ се в района на PC- Т..
3
2.На 17.12.2017г., което било ден неделя, подсъдимата Л.Б. писала на свидетеля Д.Д. чрез
мобилното интернет приложение, че последната сделка за тази година ще е за земи в с.М.,
обл.М.. По този повод ще отиде до гр.М. на 19.12.2017г.- вторник, за да направи
пълномощно на продавача, тъй като спешно му трябвали пари за съпругата му, поради което
бил съгласен да продаде на цена 5400лв. Уверила го, че засега щяла да му даде 5000лв.,
останалите- след Нова година, при което комисионата ще бъде добра, тъй като купувачът
плащал 11400лв. Написала му още, че сделката ще бъде сключена веднага след Нова година,
но ако той имал желание да се включи, то двата ще си разделят плащането на половина, а
също и комисионата от 6000лв. За достоверност му изпратила и екранни снимки на
кореспонденция по електронна поща с продавач и купувач, за да увери пострадалия Д. в
действителността на твърденията си и снимка на Решение на поземлена комисия за
възстановяване право на собственост на имоти в с.М., обл.М.. Тези изпратени екранни
снимки били от имейл от името на Д.К. за продавач от е-поща ********** получен на
17.12.2017г. в 11,22ч. и от имейл от името на В.Д за брокер от е-поща ********** получен
на 17.12.2017г. в 12,04ч. Н.И-С. с писмо уведомяват, че електронна поща ********** е
регистрирана на 17.12.2017г. в 11,14ч., което е само 8 минути преди изпращането на
писмото от същата е-поща до пощата, ползвана от подсъдимата Б.. Последното влизане в
тази е-поща е в 17,57ч. на датата на създаването й, а именно на 17.12.2017г. Пощата е с
неактивен статус към 24.11.2020г. Описаното сочи, че имейлът е създаден единствено с цел
да му се придаде вид, че е изпратен от трето лице, а всъщност е създаден от Л.Б..
На 18.12.2017г. свидетелят Д.Д. изпратил на подсъдимата Б. съобщение: „Сега точно ги
пускам“ и направил превод от 2700лв. в полза на Л.Б. чрез „И.“ и след час тя ги изтеглила от
офис на куриера в гр.Х..
3.На 18.12.2017г. след около 2- 3 часа по- късно подсъдимата Б. изпратила на пострадалия Д.
съобщение, че й се обадил продавачът от с.М., обл.М. с информация, че неговата сестра
имала същите декари ниви, които били съседни на неговите и искала утре да говори с нея за
продажбата им, че била говорила с купувача и той се съгласил, ако наистина са съседни
ниви, да ги купи на същата цена.
На 19.12.2017г. в 10,30ч. подсъдимата Л.Б. писала на свидетеля Д., че е при нотариуса в М,
където приключва с продавача. С него била и сестра му, която искала да продава на същата
цена. Б. го уверила, че комисионата щяла да бъде същата, но тъй като останала без пари,
помолила купувача да й даде капаро до 13,00ч. като той можел да й донесе 3500лв.
Подсъдимата Б. му написала още, че не й достигали 1900лв до продажната цена от 5400лв.,
но била на място. В съобщението си тя го попитала дали да чака, за да ги купи, а не можела
да пътува отново, защото пътят бил много лош. В отговор на това съобщение свидетелят
Д.Д. изпратил сумата от 1900лв. чрез „И.“ до подсъдимата Б., която след около 80 минути ги
изтеглила от офис на куриера в гр.Х..
4.На 24.12.2017г. в 23,03ч. Л.Б. написала на свидетеля Д. съобщение по мобилното
приложение „М.“, в което информирала пострадалия за възможност да една последна сделка
за годината, от която ще изкарат двойно парите. Сделката била за 46 дка земи в гр.Б., обл.В..
Клиентката ги продавала спешно, защото имала кредити за погасяване, но искала капаро в
размер на 10000лв. Продавала ги за цена от 800лв. на декар. Подсъдимата Б. уверила
пострадалия Д., че намерила купувач, който бил готов да плати за тях по 950лв. за декар. За
тази сделка тя щяла да получи заем от колега в размер на 6000лв., нейна позната й обещала
заем от 1500лв. и оставали още 2500лв., които поискала от пострадалия Д. да й преведе до
28.12.2017г. Комисионата по нея е в размер на 6900лв., което означавало, че те двамата ще
си разделят по 3450лв. Отново му изпратила и екранни снимки от скици, Решение на
поземлена комисия, извадка на електронна кореспонденция с друг брокер и с продавач.
4
Приложените екранни снимки били от имейли от ********* получен на 24.12.2017г. в
12,57ч., от името на Н.С за продавач и от ********** получен на 24.12.2017г. в 13,55ч. от
името на Д.Т. за брокер. Видно от писмо от Н.И-С., електронна поща ********* е
регистрирана на 24.12.2017г. в 11,56ч., което е един час преди изпращането на първото
писмо от същата е-поща до пощата, ползвана от подсъдимата Б.. Описаното сочи, че
имейлът е създаден единствено с цел да му се придаде вид, че е изпратен от трето лице, а
всъщност негов автор е Л.Б.. Пощата е с неактивен статус към 14.04.2021г. поради
неизползването й за повече от 180 календарни дни.
На 25.12.2017г. подсъдимата Б. изпратила на пострадалия Д.Д. съобщение, че се намирала
при колегата си в гр.Несебър, от когото взела заем от 6000лв. и настоятелно молела
свидетеля Д. да й преведе сумата от 2300лв. до 27.12.2017г., за да не пропадне сделката,
защото тя на 28.12.2017г. щяла да пътува за гр. Б.. По този повод на 28.12.2017г. свидетелят
Д.Д. направил превод от 2300лв. чрез „И.“ до подсъдимата Л.Б., която след 10 минути ги
изтеглила от офис на куриера в гр.Х.. На същата дата вечерта подсъдимата Б. написала
съобщение на св. Д. по мобилното приложение с което го уверила, че те двамата ще работят
заедно за всичките сделки, както и му обещала, че и по сделката, за която той й е дал заем от
1000лв., ще си поделят комисионата, но друг път ще му опише тази сделка.
5.На 30.12.2017г. в 17,37ч. подсъдимата Л.Б. изпратила на свидетеля Д. съобщение по
мобилното приложение, с което му отправила предложение да купят 24.552дка земи в с.С.,
общ.А., обл.Т.. Продавачът искал за тях сумата от 10600лв, а тя била намерила купувач за
тях за сумата от 17900лв., който щял да й преведе капаро от 5000лв. Уверила го, че
комисионата по тази сделка била 7300лв., която и двамата щели да си поделят. Изпратила
му и екранна снимка на кореспонденция чат от мобилното приложение В., операционна
бележка от банка за направен превод от 5000лв. като авансова вноска за закупуване на земя,
както и скици на имотите. Тя уверила пострадалия Д., че ще плати на продавачите, а те ще й
направят пълномощни на нея на 02.01.2018г. в 12,30ч., за да не разберат клиентите за
комисионата и тогава ще й трябват още 5600лв., от които половината да плати тя, а другата
половина- сумата от 2800лв. поискала от свидетеля Д.. Уточнила му, че когато е готова с
документите, тя щяла да продаде земята на кандидатите. Настояла още в съобщението, че
сделката не е за изпускане, като му посочила, че най- вероятно това ще е последната голяма
сделка, по която те ще трябва да плащат продажната цена, тъй като през месец януари ще
препродаде всички имоти. На 31.12.2017г. подсъдимата Б. отново изпратила съобщение на
свидетеля Д., в което настоявала той да отговори дали ще се включи и в тази сделка. Той
отговорил, че приема предложението и я уведомил, че на 02.01.2018г. ще й преведе
посочената сума от 2800лв. На посочената дата свидетелят Д.Д. направил искания превод до
подсъдимата Б. чрез „И.“, който тя около 45 минути по- късно изтеглила от офис на куриера
в гр.Х.. В 16,36ч. същият ден тя изпратила съобщение чрез мобилното приложение до
пострадалото лице, че е платила и пуснала скиците, както и че е ходила в гр.ГЗ за изготвяне
на удостоверение за наследници и си тръгва.
6.На 03.01.2018г. в 19,50ч. подсъдимата Л.Б. изпратила съобщение чрез мобилното
приложение до свидетеля Д.Д., че през деня е била в с.М., обл.М., за да се снабди с нови
скици за двете сделки, които да бъдат извършени на 19.01.2018г. написала му още, че на
17.01.2018г. ще се състои сделката, за която свидетелят Д. й дал заема от 1000лв., за което
щи поделят по 6000лв. Пояснила още, че в тях е целият й капитал и като извърши
продажбите, ще може да купува други имоти. Написала му, че на 04.01.2018г. ще пътува до
гр.Т., но й се налагало вместо това да отиде до гр.И.. Поради това уточнила, че в гр.Т. ще
отиде на 05.01.2018г. и тогава щяла да знае на коя дата ще се състои сделката там, а на
08.01.2018г. ще пътува до гр.Б., за да остави документи за сделката и тогава ще да му каже
на коя дата ще бъде сключена тя. Написала още, че на 09.01.2018г. ще бъде в с.С., общ.А.,
5
когато ще му даде допълнително информация за датата на сключване на сделката. След това
подсъдимата Л.Б. обяснила на свидетеля Д. и за сделката за гр.И., където имала стар клиент.
Написала му, че земите по тази сделка ги продавала на „един фонд“, който започвал работа
на 19.01.2018г. Продавачът й звънял, за да пита дали на 04.01.2018г. до обяд ще може да му
плати единия дял от 6000лв., защото един от наследниците на половината от нивите работел
в А. и на 05.01.2018г. си заминавал като излитал в 16,45ч. Колегата на Л.Б. от фонда щял да
й даде капаро от 2000лв., а тя щяла да си заложи „А.“ за 1600лв., но не й достигали 2400лв.
По тази сделка трябвало да се платят 12198лв. на купувача, а продажната цена била в размер
на 17077лв., което означавало, че комисионата за двамата щяла да бъде общо от 4879лв.
Поради това подсъдимата Б. помолила пострадалия Д. да й отговори дали до 14,00ч. на
04.01.2018г. той ще може да й изпрати сумата от 2400лв. За да го увери в действителността
на сделките, тя му изпратила екранни снимки от съдържанието на два имейла, както и от два
нотариални акта на ниви. Обещала му и да се сключи сделка, по която двамата ще си
разделят по 500лв., но без да влагат никакви средства, което ще стане на 18.01.2018г.
Уверила пострадалия Д., че от 15.01.2018г. започват да се сключват сделките. Тогава
свидетелят Д.Д. отговорил, че не може да й изпрати пари, както и отклонил предложението
й за сделката, по която двамата да делят по 500лв., тъй като той не участвал по нея. След
този отговор подсъдимата Б. започнала настоятелно да го моли да й изпрати сумата от
2400лв., като му написала, че ще си заложи единия телефон. Отново му обещала, че това е
последната сделка, в която те влагат пари, но го прави, за да не се изложи пред колегата си и
пред купувача. Тогава свидетелят Д. я попитал 2400лв. ли й трябват, пир което тя
отговорила потвърдително, като посочила, че на следващата сутрин ще разбере дали нейната
братовчедка от И. ще може да й услужи с 400лв. Поради това свидетелят Д.Д. изпратил на
05.01.2018г. сумата от 2400лв. чрез „И.“ на името на подсъдимата Б. и около 25 минути по-
късно тя изтеглила сумата от офис на куриера в гр.Х., въпреки че в същото време написала
на пострадалия Д., че се намира в гр.И.. Същата вечер- 05.01.2018г., в 20,23ч. подсъдимата
Б. изпратила на свидетеля Д. съобщение чрез мобилното приложение, с което го уведомила,
че е пуснала всичко в гр.И. и че на 08.01.2018г. ще ходи да пуска документите в гр.Б..
Подсъдимата Б. изпратила екранни снимки чрез мобилното приложение „М.“ на свидетеля
Д., които представлявали имейли, получени на нейната е-поща, както следва: на 03.01.2018г.
в 18,03чс. от ********* от името на единия сънаследник Г. (Ж.) Б. за продавач, и на
03.01.2018г. в 18,44ч. от ********** от името на А.К от „Е.Ф“ за купувач. Видно от писмо
от Н.И-С. електронна поща ********* е регистрирана на 03.01.2018г. в 17,49ч., a
********** е регистрирана на 03.01.2018г. в 18,35ч., или между 9 и 14 минути преди
изпращането на писмата от същите е-пощи до пощата, ползвана от подсъдимата. Последното
влизане в първата е-поща е на 10.01.2018г., което е една седмица след създаването й.
Описаното сочи, че имейлите са създадени единствено с цел да им се придаде вид, че са
изпратени от трети лица, а всъщност техен автор е подсъдимата Б.. Пощите са с неактивен
статус към 24.11.2020г. Видно от фирменото досие на акционерното дружество със
специална инвестиционна цел „Е.Ф за земеделска земя“- С, същото е с прекратена търговска
дейност от 25.09.2012г., а търговецът е заличен на 28.08.2015г. Електронната поща на фонда
е *********
7.На 08.01.2018г. в 00,20ч. подсъдимата Б. изпратила на свидетеля Д.Д. съобщение чрез
мобилното приложение „М.“, че утре отива в с.М. като му описала какви документи ще
подаде за издаване, че продавачът в Б. сам ще изготви необходимите документи, експресни
по възможност. На същата дата в 11,11ч. тя му написала по познатия начин, че е
пристигнала в с.М., че започва да действа и в края на деня ще го уведоми в кой ден ще са
сделките. По- късно този ден в 16,22ч. го уведомила, че сделките в с.М. ще са готови за
следващата седмица и след като се уговори с нотариуса, ще го уведоми за датата. Съобщила
му още, че в гр.Б., обл.В. има проблем, тъй като клиентката там, която била получила като
6
капаро 10000лв. искала да й бъдат дадени като капаро още 5000лв., тъй като заминавала за
Г. на 10.01.2018г., а стойността на целия й дял в имотите възлизала на 36800лв. и заради
тази услуга би отстъпила още 1800лв., като в последствие щяла да остане за получаване от
нея сумата от 20000лв. Поради това трябвало да й се плати до 09.01.2018г., когато
продавачката ще направи пълномощно за продажба на имота, макар да не била получена
пълната му цена. В противен случай, те щели да изгубят капарото. Подсъдимата му
написала още, че от исканото капаро тя ще приготви сума от 2800лв., като поискала
свидетелят Д. да й прати остатъка от 2200лв. За достоверност подсъдимата Л.Б. му
изпратила чрез мобилното приложение и екранна снимка на кореспонденция по електронна
поща. Приложената снимка е на съобщение, получено на е-пощата ползвана от подсъдимата
от ********* от 08.01.2018г. в 10,15ч. от името на Н.С за продавач. Относно това е-писмо
важи описаното по- горе в изложението в т.4, а именно, че имейлът е създаден единствено с
цел да му се придаде вид, че е изпратен от трето лице, а всъщност негов автор е
подсъдимата. На 09.01.2018г. около 10,00ч. подсъдимата Б. написала на свидетеля Д. по
мобилното приложение, че пътува за гр.Б. и около 11,00ч. ще пристигне. На 09.01.2018г. в
10,50ч. свидетелят Д.Д. превел исканата сума от 2200лв. чрез „И.“ на името на Л.Б., която в
15,29ч. същия ден изтеглила от офис на куриера в гр.Х., въпреки, че твърдяла пред
пострадалия, че в същия момент се намира в гр.В..
8.На 09.01.2018г. в 14,08ч. подсъдимата Б. написала на свидетеля Д. чрез мобилното
приложение „М.“ съобщение, в което го уведомила, че се намира при нотариуса в гр.В. във
връзка със сделката в гр.Б.. Посочила му още, че има издадено пълномощно и бил подписан
договор, но нотариусът посъветвал продавачката, щом дава такова пълномощно да получи
поне половината от продажната цена или сумата от 17750лв. До тази сума оставали още
2500лв., поради което подсъдимата поискала от пострадалия Д. да й изпрати сума от 1200лв.
на следващия ден, като тя ще нощува там, за да вземе заем от 1300лв. от свой братовчед. По
този повод на 10.01.2018г. в 11,47ч. свидетелят Д. превел чрез „И.“ сумата от 1200лв. на
името на подсъдимата Б., която в 15,02ч. същия ден изтеглила от офис на куриера в гр.Х.,
макар в 15,28ч. да уверила пострадалия, че все още пътува в обратна посока.
9.На 10.01.2018г. подсъдимата Л.Б. отново чрез мобилното приложение изпратила
съобщение, с което уведомила свидетеля Д.Д., че Г. Б.- продавачът на земите в гр.И., я
помолил в петък на 12.01.2018г. да получи плащането за своя дял, защото предстояла
бъбречна операция на дъщеря му и му трябвали парите. Написала му още, че нейният колега
от фонда ще й даде като капаро 2000лв., а общата дължима сума е в размер на 6200лв.
Уверила го тя ще осигури 2200лв., поради което помолила свидетеля Д. да й изпрати
остатъка от 2000лв. За достоверност Л.Б. изпратила като съобщение и екранна снимка на
кореспонденция по електронна поща. Тази снимка е на съобщение, получено на е-пощата й
от ********* от 10.01.2018г. в 09,30ч. от името на Г. Б. за продавач. Видно от писмо от Н.И-
С., последното влизане в е-пощата на изпращача е от 09,15ч. на 10.01.2018г., т.е. една
седмица след създаването й и само 15 минути преди изпращане на последното писмо.
Пощата е с неактивен статус към 24.11.2020г. Описаното сочи, че имейлът е създаден
единствено с цел да му се придаде вид, че е изпратен от трето лице, а всъщност негов автор
е подсъдимата.
На 11.01.2018г. подсъдимата Б. изпратила чрез мобилното приложение в 19,01ч. съобщение
до свидетеля Д., с което го уведомила, че е подала молби за изготвяне на данъчни оценки за
имотите в гр.Т., които другата седмица ще са готови. Уверила то, че на 12.01.2018г. ще
пътува до гр.И., поради го попитала към колко часа ще успее да изпрати парите. Свидетелят
Д.Д. й отговор написвайки, че ще се опита до 11,00ч. да ги изпрати. На 12.01.2018г. в 11,50ч.
свидетелят Д. уведомил подсъдимата Б., че е изпратил исканата сума от 2000лв. чрез „И.“ и
около 50 минути по-късно тя ги изтеглила от офис на куриера в гр.Х.. В 15,52ч. същият ден
7
подсъдимата Б. написала на подсъдимия съобщение по обичайния начин между тях за
кореспонденция, следния текст: „Оправих го и си тръгвам. В понеделник започвам да
взимам готови документи и с точност ще ти пиша кой ден, коя сделка е“.
На 14.01.2018г. подсъдимата Л.Б. написала чрез мобилното приложение съобщение на
свидетеля Д., че на 15.01.2018г.- понеделник, ще ходи в гр.Т., за да оправи последни
документи и да ги остави при нотариуса, след което ще му опише коя сделка на кой ден ще
се сключи, тъй като изчаквала изготвянето на само две удостоверения за наследници и
започвала да прави сделките една по една.
10.В 2,06ч. на 15.01.2018г. подсъдимата Б. написала съобщение чрез мобилното приложение
„М.“ до свидетеля Д.Д., в което описала, че сделката, за която е получила заема от 1000лв. от
него в с.Н., Район Н.И, С община, Област С, в която тя е вложила всичките си пари, ще бъде
сключена на 23.01.2018г., вместо предварителната уговорка за датата 16.01.2018г. Писал й
още, че клиентът по нея си искал цялата сума по продажната цена или още 5500лв., като ако
не му се плати, тя ще „изгори“ със сумата от 44000лв. Посочила му, че колегата й, с когото
тя участва в тази сделка, й дължал за закъснението неустойки в размер на 2000лв., които тя
ще подели със свидетеля Д., ако той й помогне. В съобщението подсъдимата Б. се кълняла,
че това наистина е последния път, в който ще се налага свидетелят да плаща част от
продажната цена. Уверявала го, че колегата й бил точен с плащанията, а тя трябвало до да
плати до другия ден. Тя самата „утре“, но предвид часа, в който е писала 2,06ч., е имала
предвид същия ден, т.е. на 15.01.2018г., ще ходи в гр.А. за имота в с.С., обл.Т., където ще се
опита да събере половината от сумата 5500лв. Тогава подсъдимата Б. попитала свидетеля Д.
дали може да й изпрати другата половина от сумата 5500лв. за вторник- 16.01.2018г. За да
потвърди описаното, тя му изпратила като съобщение и екранни снимки на кореспонденция
по електронна поща. По този повод свидетелят Д. в 16,07ч. на 15.01.2018г. й написал, че й е
пратил 2800лв. по обичайния начин чрез „И.“. Около 25 минути по-късно- в 16,13ч.
подсъдимата изтеглила тези пари от офис на куриера в гр.Х., при все, че твърдяла, че се
намира в гр.Т.. Приложените от подсъдимата Б. екранни снимки били от съобщение по е-
поща, получено от ********** на 13.01.2018г. в 19,16ч. от името на К.К за продавач по
сделката в с.Н., както и от съобщение по е-поща получено от ******** на 14.01.2018г. в
11,26ч. от името на Щ.П за брокер. Видно от разпитите на свидетелите С.Б и Т.Н-
наследници на имота с идентификатор 5J250.5713.977 в с.Н., за който имот подсъдимата
изпратила скица на свидетеля Д. още на 10.12.2017г. с твърдението, че за този имот подготвя
сделка, то парцелът е обявен за продан още през 2016г. Те двамата не познават брокера Л.Б.,
никога не са получавали от някого пари за наследствените имоти в това село, както и земята
все още е тяхна собственост, като го дават под аренда, защото няма желаещи да го купят.
Друга от наследниците на имота с идентификатор ********* в с.Н.- свидетелката С.Л, също
не познава брокера Л.Б., никога не е получавала от нея пари за наследствения имот в това
село. Видно от писмо от Н.И-С. електронна поща ******** е регистрирана на 13.01.2018г. в
19,00 часа, което е само 16 минути преди изпращането на писмото от същата е- поща до
пощата, ползвана от подсъдимата Б. и това са датата и часът на последното влизане в
пощата. Тази електронна пощата е с неактивен статус към 24.11.2020г. Описаното сочи, че
имейлът е създаден единствено с цел да му се придаде вид, че е изпратен от трето лице, а
всъщност негов автор е Л.Б.. В е-писмото отново е употребена грешно изписаната дума
„уйкенд“, както и в някои от случая описан по- горе в т.1, което сочи на идентичност на
автора на тези имейли.
11.На 17.01.2018г. в 16,36ч. подсъдимата Б. изпратила съобщение на свидетеля Д. чрез
мобилното приложение, че почти за всички сделки ваденето на скици е забавено, тъй като
през януари ставало така, но в петък- на 19.01.2018г., тя ще знае коя сделка в кой ден ще
бъде готова за сключване, като обещавала, че ще започнат да се сключват по една през ден.
8
Писала му още: „Ако се притесняваш за парите, които ми даваш, изпрати си данните и ще ти
пусна запис на заповед. Вече тази сделка за М., дето вложихме пари, наистина е последна.
Мислех, че колегата до петък ще я плати, а пък договора беше до днес, но малко им
закъсняват субсидиите- и хората от сутринта ми звънят. Пък той (колегата) бил на семинар
във В.. Пратих му съобщение и към 15,00ч. ми е отговорил на имейла, че на 26 (януари)
взема субсидията и на 29 (януари) правим сделката. Там остана да им се плати 7000лв. Той
щял да им преведе 3000лв. утре, и аз да им дам 4000лв., за да не разтрогнат договора.
Комисионът ми е 7200лв. Ти ще можеш ли последни 2000лв. да ми преведеш?... Пиши ми
искаш ли запис на заповед и ще можеш ли за утре, защото аз сутринта трябва да отида до
М.. ...“ Тъй като за първи път подсъдимата Б. споменавала за сделка в гр.М., то свидетелят
Д. й написал, че нямал спомен за такава сделка. При което подсъдимата му отговорила
написвайки му съобщение чрез мобилното приложение със следния текст: „Това е от
първите сделки, дето аз вложих пари, но нали работим заедно и затова ти го казвам, ще
делим и от нея. Тя е от 3 декември. Ей сега ще намеря имейла и ще ти го изпратя. Той ми
беше превел половината пари и аз дадох и останаха 7000лв. Ще делим всичко заедно.“ След
това подсъдимата му изпратила съобщение, в което приложила екранни снимки на
кореспонденция по електронна поща. Приложените екранни снимки били от съобщения,
получени на е- пощата й от ******* в 12,20ч. на 03.12.2017г. и в 15,21ч. на 17.01.2018г.,
написани под предлог от името на брокер- колега на подсъдимата.
На 18.01.2018г. свидетелят Д.Д. направил превод в полза на подсъдимата Л.Б. чрез „И.“ в
размер на 2000лв., които тя изтеглила около час по-късно- в 13,32ч., от офис на куриера в
гр.Х., въпреки, че пред пострадалия в 11,49ч. твърдяла, че се намира в гр.М..
На 19.01.2018г. подсъдимата Б. писала отново съобщение по обичайния начин на свидетеля
Д., че „движи“ документите в гр.Т. за сделката в с.С. и в понеделник- на 22.01.2018г. ще му
каже кога ще се изповядват сделките в гр.Т. и гр.Т., като във вторник ще разбере сделката в
гр.Б.. Изпратила му съобщение, в което приложила екранни снимки на кореспонденция по
имейл относно отлагане на сделките в с.Н. и гр.И. за края на месец януари. Но го уверила да
не се притеснява, тъй като всичко вложено скоро ще има възвращаемост. Приложените
екранни снимки били от съобщения, получени на е- пощата й от ******** в 10,24ч. на
19.01.2018г. от името на брокер и от ********** в 18,09ч. на 19.01.2018г. от името на А.К от
„Е.Ф“ за купувач. В първото е-писмо отново е употребена грешно изписаната дума
„уйкенд“, както и в някои от предходните случаи в т.1 и 10. Тази идентична грешка сочи, че
автор на тези имейли е едно и също лице, а именно подсъдимата Б.. Относно второто е-
писмо, важи описаното в т.6 от изложението, а именно че имейлът е създаден единствено с
цел да му се придаде вид, че е изпратен от трето лице, а всъщност негов автор е
обвиняемата. Видно от фирменото досие на акционерното дружество със специална
инвестиционна цел „Е.Ф за земеделска земя“- С, същото е с прекратена търговска дейност от
25.09.2012г., а търговецът е заличен на 28.08.2015г. Електронната поща на фонда е
*********
12.На 21.01.2018г.- неделя, подсъдимата Б. изпратила на свидетеля Д. съобщение чрез
мобилното приложение, в което написала, че има много изгодна сделка за 35дка земи в
с.М.П, общ.П. на продажна цена от 750лв на декар, като продавачите заедно с тези земи
подарявали празно дворно място от 2дка, за което мислели, че нищо не става. Продавачите
искали капаро от 15000лв. за земите, при което ще направят пълномощно за разпореждане с
дворното място. От „фонда“ й давали цена от 900лв. на декар за нивите, а за дворното място
9000лв., като сделката може да се осъществи на 02.02.2018г. Подсъдимата Б. вписала и, че
ще потърси друг купувач за по-висока цена за дворното място. Написала и, че колегата й от
фонда може да й преведе 8000лв., а тя почти била уредила 4000лв., но й трябват още 3000лв.
За достоверност изпратила и екранни снимки на кореспонденция по електронна поща,
9
снимки на документи- Решения на ПК. След това изпратила още три настоятелни
съобщения до пострадалия Д. с искане да й даде отговор. По този повод в 18,58ч. той я
уведомил отново чрез съобщение, че ще й преведе 3500лв., но поискал преди подписването
на договора тя да му го изпрати, за да го прегледа. Подсъдимата Б. го помолила да й изпрати
бланка за предварителен договор, при което на следващия ден- 22.01.2018г., в 15,57ч.
свидетелят Д. й изпратил исканата бланка и я уведомил, че отива да й изпраща парите. В
16,18ч. й писал съобщение, че е изпратил сумата от 3500лв. чрез „И.“ и само 10 минути по-
късно същия ден тя изтеглила парите от офис на куриера в гр.Х.. Приложените екранни
снимки били от съобщения, получени на е- пощата й от ********* в 22,56ч. на 20.01.2018г.
от името на Т.Т за продавач и от ********** в 14,22ч. на 21.01.2018г. от името на А.К за
брокер. Видно от писмо от Н.И-С., електронна поща ********* е регистрирана на
20.01.2018г. в 22,35ч., което е само 21 минути преди изпращането на писмото от същата е-
поща до пощата, ползвана от подсъдимата и това са датата и часът на последното влизане в
пощата. Пощата е с неактивен статус към 24.11.2020г. Описаното доказва, че имейлът е
създаден единствено с цел да му се придаде вид, че е изпратен от трето лице, а всъщност
негов автор е обвиняемата. Относно второто е-писмо, важи описаното по- горе в
изложението в т.6, а именно, че имейлът е създаден единствено с цел да му се придаде вид,
че е изпратен от трето лице, а всъщност негов автор е обвиняемата. Видно от фирменото
досие на акционерното дружество със специална инвестиционна цел „Е.Ф за земеделска
земя“- С, същото е с прекратена търговска дейност от 25.09.2012г., а търговецът е заличен на
28.08.2015г. Електронната поща на фонда е *********
От 25.01.2018г. подсъдимата Б. започнала да изпраща съобщения чрез мобилното
приложение „М.“ на свидетеля Д., че е в болница. Твърдяла, че сделките ще се изповядат
между 01.02.2018г. и 06.02.2018г. Уведомявала го за нови сделки и изпращала екранни
снимки и документи, но пострадалият Д. й отговарял, че докато не бъдат финализирани
предходните сделки, той няма да се включва в нови такиви.
13.На 27.01.2018г. подсъдимата Б. написала на свидетеля Д. съобщение чрез мобилното
приложение, че роднина на продавачката по сделката в гр.Б. заминава за чужбина и иска
парите по- рано, като купувачът- брокер от фонда, ще й изпрати 10000лв., но имало 2000лв.
неустойка за ранно плащане и оставали още 5500лв. За достоверност му изпратила екранни
снимки на кореспонденция по електронна поща. Твърдяла, че чака получаване на субсидии
за семейни ниви и обещала изповядването на сделките да започне от „другия вторник“.
Продължила да му изпраща съобщения и екранни снимки от имейли за отлагане на
сделките, като му предлагала и участие в нови сделки. След дълго увещаване чрез
съобщения по мобилното приложение, на 30.01.2018г. свидетелят Д. направил превод в
полза на подсъдимата Б. на сумата от 2000лв. чрез офис на „И.“, които след по-малко от 30
минути същият ден тя изтеглила от офис на куриера в гр.Х.. Приложените екранни снимки
били от съобщения, получени на е- пощата й от ********* от 22,24ч. на 26.01.2018г. от
името на Н.С за продавач и от ******** от 9,32ч. на 27.01.2018г. от името на Д.Т за брокер.
Относно първото е-писмо, важи описаното по- горе в изложението в т.4, а именно, че
имейлът е създаден единствено с цел да му се придаде вид, че е изпратен от трето лице, а
всъщност негов автор е подсъдимата. Във второто е-писмо отново е употребена грешно
изписаната дума „уикенд“, както и в случаите по т.1, т.10 и т.11. Тази идентична грешка
сочи, че автор на тези имейли е едно и също лице, а именно подсъдимата Б..
Във връзка със сделката за имотите в гр.Б., обл.В., за която подсъдимата Б. е писала на
свидетеля Д. в случаите, описани в т.4, т.7, т.8 и т.13 от изложението, видно от разпитите на
свидетелите Л.Д и В.Ц- част от наследниците на собственика на тези имоти, за които са
изпращаните от подсъдимата Б. документи, те не познават брокера Л.Б., не са ползвали
нейни услуги, никога не са получавали пари за тези имоти.
10
В последствие подсъдимата Б. започнала да изпраща съобщения на свидетеля Д., че е в
болница в гр.С, че ще я оперират, че е в болница в Р.Т, че е на системи, после- че е
оперирана, че е на хемодиализа, при което постоянно отлагала сделките, а в същото време
му предлагала включване в нови и нови сделки. Отклонявала исканията на свидетеля Д. той
да се яви по сделките вместо нея, а той отказвал да й изпраща повече пари. На 25.04.2018г.
пострадалият Д.Д. й превел сумата от 500лв. в заем, за да плати подсъдимата Б. разноските
по лечение си. След това, увещанията за бъдещо сключване на сделките продължили, както
и съобщенията за тежко здравословно състояние на подсъдимата Б. чрез съобщения
изпращани чрез мобилното приложение до пострадалия Д..
Видно от съобщенията на Л.Б. изпратени до свидетеля Д.Д. на 14.05.2018г. тя му посочила
дата за сключване и на сделка за имоти в с.П., общ.Б., обл.С. От разпита на свидетелите М.Б
и Р.М, този имот е бил продаден от първата и съответно купен от втората жена, с
посредничеството на подсъдимата Б. още на 30.01.2018г. Купувачът М. е земеделски
производител и след това не е продавала тези имоти. От това става ясно, че Л.Б. неуморно е
продължавала да прави опити да измами пострадалия, но той вече не й вярвал.
Всичко приключило на 01.10.2019г., когато свидетелят Д. за последен път получил
съобщение от подсъдимата Б.. След тази дата въпреки опитите му да се свърже с нея, не
успял.
Видно от писмо на Национална следствена служба подсъдимата е задържана под стража на
08.10.2019г. по досъдебно производство, водено срещу нея за извършена измама в гр.С..
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, подписите
и саморъчно изписаните имена на получателя на парите по приложените по делото разписки
от „Easy Рау/И.“ са положени, респ. изпълнени от подсъдимата Л.Б..
Тази фактическа обстановка се установява безспорно от всички събрани гласни и писмени
доказателства, а именно: гласните показания на Д.Д., С.Б, Т.Н, С.Л, Л.Д, В.Ц, М.Б, Р.М; от
съдебно- почеркова експертиза изготвена от вещото лице Венелин Денев, както и от всички
други писмени доказателства. Всички те подкрепят самопризнанието от страна на
подсъдимата дадено по реда на чл.371 т.2 от НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимата Л.Б. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, което представлява
престъпление против собствеността. Като субект тук може да бъде всяко
наказателноотговорно лице, а от обективна страна изпълнителното деяние се осъществява
само чрез действие, като в случая обвинението е за възбуждането на заблуждение. Това
последното представлява такова въздействие върху съзнанието на измамения, което
формира у него неверни представи. Като съществен признак от обективната страна на
измамата е поведението на измаменото лице, защото то мотивирано от неправилните си
представи за действителността, извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане
с имуществения предмет. Освен това престъплението по чл.209 ал.1 от НК е резултатно
увреждащо, защото законът изисква да е настъпила имотна вреда. При това за измамата е
характерна и особената причинна връзка между деянието и престъпния резултат.
Последният- имотната вреда, настъпва като пряко следствие от имущественото
разпореждане, осъществено от измаменото лице, а разпореждането пък е следствие от
неправилната представа на това лице относно основанието или условията на
разпореждането. Видът и формата на вината са прекият умисъл, с предвиден в състава и
допълнителен субективен признак- специална користна цел: деецът да набави за себе си или
за другиго имотна обла, като е достатъчно тази цел да бъде поставена, но не е нужно да бъде
11
обективно постигната.
Настоящата инстанция приема, че деецът е осъществил вмененото му деяние досежно
обвинението във формата възбуждане на заблуждение в качеството си на извършител,
защото той чрез своите действия- писане на съобщения, изпращане на екранни снимки на
кореспонденция по електронна поща, създаването на електронни пощи изпращането на
съобщения до собствения си електронен адрес, тя умишлено извършва престъплението като
преследвал целта разпореждане на финансови средства от страна на пострадалия в нейна
полза, с което измаменото пострадало лице се е разпоредил. Деянието представлява и
продължавано престъпление, тъй като в периода от 12.12.2017г. до 29.01.2018г., тя е
възбуждала заблуждение за възможна печалба от сключването на сделки, което е извършено
с повече от две деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и
също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
И двата признака от субективна страна на престъплението- пряк умисъл и користна цел у
дееца, са налице по настоящото дело. Подсъдимата Б. е предвиждала, че в резултат на
нейните действия тя взима инкриминираните пари, както и че така се уврежда имуществото
на пострадалото лица. Наред с това субектът цели имотна облага за себе си съзнавайки и
целейки неизбежността на настъпилата имотна вреда. По делото специалната цел е видна и
от признанието на дееца направено по реда на чл.371 т.2 от НПК. В случая обаче не само, че
деецът Л.Б. си е поставила користната цел да набави за себе си имотна облага, но тя е и
реализирана от нея, което обаче не е изискване за съставомерността на престъплението.
По наказанието: Съдът като взе предвид степента на обществена опасност- висока, предвид
характера на обществените отношения, които се засягат, а именно нормалното упражняване
на правото на собственост върху движими вещи; като отчете и обществената опасност на
самия деец- типична, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства-
чистото съдебно минало към датата на деянието, изминалия голям времеви период от
извършване на престъпление, семейно и трудово ангажирана; както и отегчаващите
обстоятелства- лошите характеристични данни и факта на осъждането за идентични случаи
към настоящия момент; и съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, която препраща към
чл.58а от НК. Заради всичко изброено по- горе при превес на смекчаващиге отговорността и
вината обстоятелства към минималния предвиден размер, а именно „лишаване от свобода”
за срок от 2 години, намери че така ще се реализират целите на чл.36 от НК. Така
определеното наказание съдът намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, поради което
наказанието, което следва да изтърпи е „лишаване от свобода“ за срок от 16 месеца.
Съгласно чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание бе отложено за срок
от 4 години, тъй като са налице условията за това- наложеното наказание е до 3 години,
деецът не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер преди да
извърши това престъпление, както и за поправянето му не е наложително да изтърпи
наказанието.
По гражданския иск: Настоящата инстанция предвид изхода на делото намира, че са налице
предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че подсъдимата Л.Б. е длъжна да
обезщети вредите, които е причинил на пострадалия Д. в резултат на виновно и
противоправно престъпно поведение извършено в периода от 12.12.2017г. до 30.01.2018г. по
чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Претендираното обезщетението за имуществени вреди е
доказан и основателен в размер от 29300лв., ведно със законната лихва върху сумата
считано от 30.01.2018г. до окончателното им изплащане, както и направените по делото
разноски за адвокатска защита в размер на 2100лв.
12
При този изход на делото съдът осъди подсъдимата Б. да заплати направените по делото
разноски както следва: по сметка на ОДМВР- Кърджали сумата в размер на 610лв., по
сметка на Районен съд- Кърджали разноските в размер на 1172лв. за държавна такса върху
уважения размер на граждански иск.
Настоящата инстанция постанови след влизане в сила на присъдата вещественото
доказателство 1 брой USB да остане по делото.
По изложените съображения от фактическо и правно естество съдът постанови присъдата
си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13
Съобщи за изтекли лични данни