Решение по дело №765/2018 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 19
Дата: 17 януари 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Ирена Славова Аврамова
Дело: 20185600500765
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 19

 

гр. Хасково, 17.01.2019 г.

 

            Окръжен съд Хасково, ГО, II въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ:  ГЕОРГИ ГОЧЕВ

                                                                                                     ИРЕНА АВРАМОВА

 

при участието на секретаря Ж.Г., като разгледа докладваното от младши съдия Ирена Аврамова в. гр. д. № 765 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 409 от 11.07.2018 г., постановено по гр. д. № 2824/2017 г. по описа на РС – Хасково, по реда на чл. 344 от ГПК е допуснато извършване на съдебна делба между Н.С.Т. и М.П.П. на следните им съсобствени имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор № 77195.746.532 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК - София, с административен адрес: гр. Хасково, ****, с площ 1 673 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 73 и 80, при съседи: ПИ № 77195.746.69; 77195.746.80; 77195.746.81; 77195.746.78; 77195.746.480; 77195.746.73; 77195.746.74; 77195.746.529; и 77195.746.71; апартамент № 8, находящ се на 1 етаж в сграда, построена в гр. София, СО - Район Витоша, ***, УПИ-парцел I-1034, целият с площ от 800 кв. м., в квартал 45 по плана на гр. София, местността ***, при граници на УПИ по скица: от две страни улици, Упи-парцел III-1022а, 1022б, 1022в и УПИ-парцел II СО, отреден за Столична община , + 1,85, със застроена площ от 71.40 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна с кухненски бокс, антре, баня с тоалетна, тераса, при граници на апартамента: стълбище, от две страни - двор и апартамент № 7, заедно с принадлежащите му 6,50 % идеални части от общите части на сградата и 5,56 % идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, ведно с мазе № 13, кота - 2.60, с площ от 4 кв. м., при съседи на мазето: коридор, стълбище, гараж № 8, гараж № 7 и мазе № 12, заедно с принадлежащите му 0.10 % идеални части от общите части на сградата и 0,28 % идеални части от правото на строеж върху мястото - УПИ и гараж № 8, находящ се в сутеренния етаж на описаната сграда, със застроена площ от 19,20 кв. м., при съседи на гаража: двор, гараж № 7, мазе № 13, стълбище и гараж № 9, заедно с принадлежащите му 1,29 % идеални части от общите части на сградата и 1,44 % идеални части от отстъпеното право на строеж в УПИ, при равни квоти, а именно по 1/2 ид. ч. за Н.С.Т. и 1/2 ид. ч. за М.П.П.. Със същото решение е отхвърлен искът за съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.716.418.1.12 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес: гр. Хасково, ***, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.716.418, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ от 85 кв. м., ведно с прилежащо складово помещение № 3, с площ от 2,50 кв. м. и съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху имота и от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор № 77195.716.418.1.11; под обекта - СОС с идентификатор № 77195.716.418.1.10 и над обекта - няма; самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.716.418.1.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес: гр. Хасково, ***, намиращ се в сграда № 1, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.716.418, с предназначение: Гараж в сграда; брой нива на обекта - 1, с площ от 19,56 кв. м., ведно със съответните общи части от отстъпеното право на строеж и от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор № 77195.716.418.1.3, 77195.716.418.1.5; под обекта - няма и над обекта - СОС с идентификатор № 77195.716.418.1.8, както и на два броя МПС - мотори марка "Ямаха" с регистрационни № ***  и № ***.

Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за делба на апартамент и гараж, находящи се в гр. Хасково, ***, е подадена въззивна жалба от Н.С.Т., чрез адв. И.И., с твърдение, че е неправилно и несъобразено. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че тези имоти са били закупени изцяло с лични средства на М.П., поради което представляват негова лична собственост. Изтъква се, че представените писмени доказателства в подкрепа на тези обстоятелства са частни документи, които не отговарят на съществувалото между страните действителното положение. Претендира се, че по делото са събрани достатъчно доказателства в противната насока, които неправилно районният съд не е кредитирал. Изложен е подробен анализ на свидетелските показания, въз основа на които е изведен извод, че не се опровергава презумпцията по чл. 21 от СК и е налице съсобственост между страните. С оглед изложените във въззивната жалба доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което да се допусне делба на съответните имоти при заявените равни квоти.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от М.П.П., чрез пълномощника му адв. И.Д., с който се оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения, че в обжалваната си част решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което се иска същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, като се претендират направените по делото разноски.

Постановеното решение е обжалвано в срок и от адв. И.Д., като пълномощник на М.П., в частта, с която е допусната делба на апартамент и гараж, находящи се в гр. София, ***. Сочи се, че в тази част първоинстанционното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят навежда доводи, че тези имоти са закупени със средства, собственост на търговското дружество, в което е едноличен собственик на капитала. Излага становище, че тези средства представляват скрито разпределение на печалба, което обосновава с анализ на цитирани в жалбата законови разпоредби. Възразява срещу извода на районния съд за наличие на съвместен принос за придобиване на имотите. По изложените в жалбата съображения моли за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на ново, с което да се отхвърли предявеният иск за делба по отношение на съответните имоти.

Срещу въззивната жалба в срок е подаден отговор от Н.С.Т., чрез адв. И.И., с който оспорва наведените в нея доводи. Изтъква, че с жалбата за пръв път се навежда, че изтеглените пари от сметката на управляваното от М.П. дружество представляват скрито разпределение на печалба, които твърдения по същество са неоснователни и недоказани. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. В необжалваната си част решението е влязло в сила, с оглед на което не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Жалбите са подадени в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирани страни и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни.

От фактическа страна е безспорно установено по делото, че страните са сключили граждански брак на 05.06.1999 г., който е прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение № 93 от 16.06.2016 г., постановено по гр. д. № 914/2015 г. по описа на РС - Харманли, влязло в сила на същата дата.

По делото е представен договор за дарение от 05.11.2004 г., видно от който П.М.П., в качеството на дарител, е отстъпил безвъзмездно и веднага на М.П.П., като надарен, сумата от 16 500 лв. за закупуване на собствен апартамент в гр. Хасково. Към договора са приложени два броя разписки от същата дата, с първата от които М.П. потвърждава, че е получил сумата по договора. От втората разписка се установява, че М.П. е предал сумата от 16 200 лв. на М. Р. А., като пълномощник на сина си В.М.А., срещу задължение за продажба на собствения на последния апартамент № 6 и гараж № 4, находящи се в сграда на ул. *** в гр. Хасково. Отбелязано е прехвърлянето да се извърши до 15.11.2004 г.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том V, рег. № 7468, дело № 662/2004 г. по описа на нотариус Кичка Господинова с рег. № 353 и район на действие - РС Хасково, на 12.11.2004 г. М.П. е придобил правото на собственост върху въпросните имоти от М. Р.А., действащ от името и за сметка на упълномощилия го В.М. А.

От представено извлечение от разплащателна сметка на „Волво смарт транс“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е М.П., се установя, че в периода от 07.05.2009 г. до 29.05.2009 г. същият 18 пъти е изтеглял суми от по 3 000 лв. или общо 54 000 лв.

Видно от представени четири броя квитанции М.П. е заплатил на „Строймаркет 2000“ ООД общо сумата в размер на 49 000 лв., както следва: на 26.05.2009 г. - 15 000 лв., на 27.05.2009 г. - 15 000 лв., на 28.05.2009 г. - 15 000 лв. и на 29.05.2009 г. - 4 000 лв., като за всички е посочено, че представляват вноска по предварителен договор за апартамент № 8 и гараж № 8. За същата сума от 49 000 лв. е издадена фактура № **********/29.05.2009 г. с получател М.П. и изпълнител „Строймаркет 2000“ ООД за продажба на апартамент № 8 и избено помещение, както и гараж № 8, находящи се на ул. ***.

Въз основа на Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 68, том I, рег. № 3710, дело № 66/2009 г. по описа на нотариус Татяна Малеева с рег. № 199 и район на действие - СРС, на 29.05.2009 г. М.П. е придобил правото на собственост върху въпросните имоти от „Строймаркет 2000“ ООД.

По делото са приети като писмени доказателства Ревизионен доклад № 1205681/19.02.2013 г. от ТД на НАП гр. - Пловдив, съставен въз основа на извършена ревизия на “Волво смарт транс” ЕООД, цялата преписка по Ревизионен доклад № 1304691/11.11.2013 г. от ТД на НАП - гр. Пловдив, офис - Кърджали, съставен въз основа на извършена ревизия на М.П. и издадения по него ревизионен акт. С вляло в сила Решение № 1545/28.07.2016 г. по адм. д. № 879/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив е обявен за нищожен Ревизионен акт № *********/11.12.2013 г. Представени са протоколи от съдебни заседания, проведени на 03.07.2014 г. и на 14.10.2014 г. в хода на развилото се административно производство. Приети са още Ревизионен доклад № Р-2217-1207523-092-001/26.10.2016 г. и Ревизионен акт № Р-2217-1207523-091-001/23.12.2016 г. от ТД на НАП - гр. София, съставени въз основа на извършена ревизия на Н.С.Т.. Във връзка с тази ревизия е подадена декларация от Н.Т. до Директора на НАП София относно сумите от дарения, с които е разполага в периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2009 г.

В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.К.Т., Л.Д.Т., П.М.П. и М.Р.А. Всички свидетели, с изключение на последния, се намират в роднинска връзка със страните по делото и показанията им следва да се преценяват по реда на чл. 172 от ГПК с оглед останалите събрани по делото доказателства. Тези свидетели подробно излагат своите впечатления за имущественото състояние на страните по време на брака им. Що се отнася до свидетеля М. А., неговите показания са от значение по въпроса за закупуването на имотите в гр. Хасково. Пред първоинстанционния съд по реда на чл. 176 от ГПК ответникът М.П. дал обяснения по поставени от другата страна въпроси.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 21 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. Липсата на такъв съвместен принос означава, че индивидуален собственик на придобитото е станал съпругът, чийто средства или имущество е вложено за придобиването.

В настоящия случай по делото е безспорно установено, че процесните недвижими имоти са придобити по време на брака между страните. Основният спорен въпрос е относно произхода на средствата, вложени за закупуване на имотите, с оглед въведеното от ответника М.П. възражение за липса на съвместен принос.

На първо място, по отношение на имотите в гр. Хасково, настоящият въззивен състав се солидаризира със становището на първоинстанционния съд, че същите са придобити изцяло с лични средства от ответника М.П. и представляват негова лична собственост. От ангажираните писмени доказателства се установява, че на 05.11.2004 г. ответникът е получил в дарение от баща си сумата от 16 500 лв. Представеният договор за дарение сам по себе си не доказва това обстоятелство, доколкото не е сключен в предписаната от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, но нарочно съставената разписка за получаване на сумата от ответника свидетелства, че дарението е извършено с фактическото предаване на паричните средства. В качеството си обаче на частен документ, изходящ от едната страна по делото и обективиращ изгодни за нея факти, представената разписка не се ползва с материална доказателствена сила. От друга страна, удостоверените в нея обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетеля П. П., който е категоричен, че е извършил дарствено разпореждане в полза на сина си - ответника М.П. в размера на сумата от 16 500 лв. Тези показания са допустими на общо основание, без съблюдаване на ограниченията, предвидени в разпоредбата на чл. 164 от ГПК, доколкото с тях се цели не да се докаже сключения договор за дарение, а да се изясни произхода на средствата вложени за закупуване на процесните имоти /в този смисъл Решение № 701 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 65/2010 г. на ВКС и цитираните в него/. Така от показанията на свидетеля П., които съдът цени като обективни и достоверни въпреки наличната родствена връзка с ответника, се установява, че тези средства са негови и на съпругата му спестявания, с които той е решил на надари сина с предназначение за закупуване на жилище. От втората представена по делото разписка се установява, че на същия ден - 05.11.2004 г. ответникът е предал на свидетеля М. А. сума в сходен размер, а именно 16 200 лв. за закупуване на процесните апартамент и гараж, находящи се в гр. Хасково на ул. ***. Тази разписка също има характер на частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда доказателствена стойност. Съответствието на нейното съдържание с обективната действителност се доказва от свидетелските показания на П.П. и М. А., които са присъствали при предаването на сумата, като вторият е удостоверил това обстоятелство и с подписа си. Показанията на свидетеля А. са от съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото, доколкото за същия не са налице основания за заинтересуваност от изхода на правния спор. От показанията на този свидетел се установява, че паричната сума била донесена от бащата – П.П., който искал да закупи апартамента за сина си. В своята съвкупност така обсъдените доказателства дават основание да се направи извода, че продажната цена на имотите е била заплатена именно с дарената на ответника от неговия баща сума.

Неоснователно е възражението, наведено в подадената от Н.Т. въззивна жалба, че противен на изложения извод следва от събраните по нейна инициатива гласни и писмени доказателства. Правилно районният съд е преценил, че показанията на родителите на ищцата – свидетелите С.Т. и Л.Т. не са преки доказателства в частта относно произхода на средствата, вложени за закупуване на процесните имоти, като освен това не намират подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал. Що се отнася до приетите по делото писмени доказателства, изготвени във връзка с извършени на страните ревизии, следва да се отбележи следното: Съставените ревизионни доклади касаят проверки на данъчните задължения на страните за периоди след придобиване на процесните имоти в гр. Хасково. Това обяснява защо документите за извършеното дарение не са били представени при ревизиите, което както сочи и първостепенният съд не означава, че такъв договор не е бил сключен. В писмените си обяснения до органите на НАП, дадени по повод Ревизионен доклад № 1304691/11.11.2013 г., ответникът е завил, че на 12.11.2004 г. е закупил апартамент в Хасково за сумата от 16 200 лв., но изрично не е посочил произхода на средствата. Наред с това издаденият въз основа на този доклад Ревизионен акт № *********/11.12.2013 г. е обявен за нищожен с влязло в сила решение на АС – Пловдив, поради което същият е лишен от правно действие и съответно неспособен да породи правни последици. Освен това свидетелските показания от проведените пред административния съд съдебни заседания са недопустим доказателствен източник, доколкото са събрани в друго производство и използването им противоречи на принципа за непосредственост в граждански процес. По изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че обсъдените доказателства не установяват релевантни за правния спор обстоятелства и не обосновават извод, различен от направения, а именно, че процесните имоти в гр. Хасково са закупени с лични средства на ответника М.П., получени в дарение от баща му. Ето защо правилно и законосъобразно районният съд е изключил тези имоти от делбената маса и е отхвърлил предявеният по отношение на тях иск за делба, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява съсобственост между страните.

На следващо място, по отношение на процесните апартамент и гараж, находящи се в гр. София на ул.***, въззивната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първостепенния съд. По делото е установено, че в периода от 07.05.2009 г. до 29.05.2009 г. ответникът М.П. е изтеглил сума в общ размер от 54 000 лв. от разплащателната сметка на „Волво смарт транс“ ЕООД. В съдебно заседание пред районния съд по реда на чл. 176 от ГПК ответникът категорично заявява, че тази сума не е получена като дивидент от дружеството, доколкото такъв не е изплащан, нито като заем или безвъзмездно за ползване, а е решил по собствено усмотрение да се възползва от касовата наличност. Едва във въззивната си жалба М.П. за пръв път навежда твърдението, че тези средства представляват скрито разпределение на печалба и следва да се третират като дивидент. Това твърдение обаче е преклудирано и влиза в пряко противоречие с обясненията на ответника, които в посочената част се ползват с доказателствена стойност, доколкото обективират нeизгодни за него факти. Наред с това по делото не е установено по необходимия категоричен начин, че именно с изтеглената парична сума е заплатена продажната цена на процесните имоти. В тази насока ответникът не е ангажирал доказателства, а събраните не позволяват да се направи този извод, който както сочи районният съд не може да почива на предположения. За да се обори установената в чл. 21, ал. 3 от СК презумпция за съвместен принос следва да се установи при условията на пълно и главно доказване наличието на пълна трансформация на лично имущество. В случая ответникът М.П. не е провел такова доказване, с оглед на което процесните имоти в гр. София са съсобствени между страните и подлежат на делба при равни квоти.

По изложените съображения настоящият въззивен състав намира, че в обжалваните си части постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадените въззивни жалби следва да бъдат оставени без уважение.

На основание чл. 355 от ГПК отговорността за разноски в делбеното производство се разпределя във втората фаза на делбата с решението по извършването и въз основа на стойността на дяловете, с оглед на което съдът не следва да се произнася по исканията за заплащане на разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 409 от 11.07.2018 г., постановено по гр. д. № 2824 по описа за 2017 г. на Районен съд – Хасково.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

            Председател:                                                            Членове: 1.                                                                                                                   

 

     2.