№ 33
гр. , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Донка И. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка И. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200032 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. М. от гр.С. против електронен фиш серия К №
*******, издаден от ОДМВР-С., с който на М. е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 300 лв. във връзка с нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП.
С жалбата се оспорва електронния фиш като незаконосъобразен, като се сочи, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и са засегнати правата на
жалбоподателя. Жалбоподателят сочи, че не е съгласен с това, че му е наложена санкция от
300 лв. за нарушение, което не е извършил и за което не е бил уведомен. Правото му на
защита счита, че е накърнено, тъй като на пътното платно имало и други ППС-та, които се
движели със същата скорост. Твърди, че имало дефектни устройства, които заснемат
автомобила, който е най-близо до устройството, а не този, който се движи с превишена
скорост.
При разглеждане на делото жалбоподателят или негов представител не се явяват в
съдебното заседание и не вземат становище. Всъщност ход на делото е даден въпреки
нередовната процедура по призоваване на жалбоподателя, тъй като същият не е бил открит
на посочения от него адрес в жалбата, поради което съдът се е позовал на чл.61, ал.2 ЗАНН
/във все още действащата към момента редакция на ДВ бр.10 от 01.02.2011г./.
Въззиваемата страна- ОДМВР-С. не изпраща представител в съдебно заседание.
Депозирана е писмена защита чрез упълномощения юрк.Р.Р., с която се оспорва подадената
жалба и се иска от съда да я отхвърли без уважение като неоснователна и недоказана, както
и на ОДМВР-С. да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
1
От РП-Пирдоп също не ангажират свой представител по делото, нито становище по
жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 30.07.2019 г. в 17:16 часа, по ГП I-6, в района на с. М., 179+158 км., с посока към
гр. С., при въведено с пътен знак В-26 ограничение от 60 км/ч извън населено място, се е
движил товарен автомобил с Рег. № **********, със скорост 97 км/ч. Автомобилът е
собственост на „********“ ЕООД, представлявано от Й.С.Т.. Нарушението е установено и
заснето със стационарно автоматизирано техническо средство № *************. За
установеното и заснето превишение на разрешената скорост е издаден от ОДМВР-С.
електронен фиш серия К № ********, с който на Й.С.Т. е наложена глоба в размер на 300
лева. Й.С.Т. е попълнил на 11.05.2020г. и подал пред ОДМВР-С. декларация по чл.189, ал.5
ЗДвП, с която е декларирал, че на 30.07.2019г. товарен автомобил с Рег. № ********** е бил
управляван от А. И. М., на когото автомобилът е бил предоставен. Вследствие на
декларираното от ОДМВР-С. са анулирали електронен фиш серия К № ******** срещу
Й.С.Т. и са издали друг електронен фиш серия К № ******* срещу А. И. М., който е
предмет на обжалване в настоящото производство.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства: електронен фиш серия К №********, издаден от
ОДМВР-С. /л.18 от делото/, електронен фиш серия К № *******, издаден от ОДМВР-С.
/л.16 от делото/, снимка от заснетото нарушение /л.14 от делото/; разписка за връчване на е-
фиш /л.41 от делото/; справка за МПС от база данни на КАТ /л.15 от делото/; декларация по
чл.189, ал.5 ЗДвП от Й.С.Т. /л.17 от делото/; копие от свидетелството за управление на МПС
на А. И. М. /л.19 от делото/; протокол №*********/21.06.2019г. от проверка на стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения /л.8 от делото/;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823/06.10.2009г. /л.9 от
делото/; 2бр. заповеди относно образец на електронен фиш от 2016г. /л.10-13 от делото/;
писмо изх. №*********/18.02.21г. от Областно пътно управление С. /л.37 от делото/.
С ангажираните по делото доказателства се установи, че нарушението е заснето на
30.07.2019г. в 16:12 часа, видно от фотоснимката на л.14 от делото. На фотоснимката са
посочени данни за: дата на нарушението; рег.номер на автомобила, с който е извършено
нарушението, а именно – рег. № **********; местонарушението, данни за констатираната
скорост /101 км/ч/, данни за наказуемата скорост, с приспаднат 3% толеранс /97 км/ч/. Видно
е от фотоснимката, че в обхвата на заснемането е попаднал само един автомобил – товарен
по вид, с ясно разграничим регистрационен номер – **********. На фотоснимката като дата
на създаване е посочена 20.01.2020г., а като обработващ: ОДМВР „С.“, с-р „Пътна полиция“.
Относно утвърждаването на използваното техническо средство за отчитане на скорост
на автомобил- стационарен радар за регистрация на пътни нарушения „*****************“,
2
по делото е приложено Удостоверение № 09.10.4823 с дата на валидност на сертификата за
техническото средство до 06.10.2019 г. и дата на издаването и одобрението му - 06.10.2009 г.
От удостоверението се установява, че автоматизираното техническо средство, с което е
заснето нарушението е одобрен тип средство за измерване. Видно от приложения протокол
от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към БИМ от дата 21.06.2019 г. за
проверка на стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, идент. №*************, тип „*****************“, монтирана при с.М.,
системата съответства на одобрения тип. Тази проверка, която е отбелязано, че е
„последваща, след ремонт“ е установила, че техническото средство за видеоконтрол
съответства на метрологичните изисквания. В протокола е посочено, че грешката, която дава
техническото средство е +/- 3 км до 100 км/ч и +/- 3 км над 100 км/ч. Посочено е още, че
обхвата на измерване на скоростта на техническото средство е от 10 км/ч до 250 км/ч, а
работната температура от -25 до +65 градуса по Целзий.
На основание заснемането е издаден електронен фиш серия К № ********. В него е
отразено, че на 30.07.2019г. в 17.16 ч. на ГП-I-6 - М., посока към гр. С., с МПС – товарен
автомобил „******************“, рег. № ********** е извършено нарушение за скорост,
констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство №*************, като при
разрешена скорост от 60 км/час, за автомобила е установена такава от 97 км/час и
превишение на скоростта от 37 км/час. Във фиша е посочено също, че собственик, на когото
е регистрирано МПС-то е Й.С.Т. като законен представител на „********“ ООД, който е
визиран и като извършител на описаното деяние, квалифицирано като административно
нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП. За това нарушение, на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл.182,
ал.2 т.4 ЗДвП на Й.С.Т. е наложена санкция „Глоба“ в размер на 400.00лв.
Подробни данни за МПС-то, с което се сочи да е извършено нарушението /технически
параметри, идентификационни данни и собственост/ са описани в справка от КАТ за МПС,
от където е видно, че заснетият в нарушение товарен автомобил с рег. №********** е
регистриран като собственост на „********“ ЕООД.
Към преписката е налична Декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, попълнена на 11.05.2020г.
от Й.С.Т., срещу когото е бил издаден посочения по-горе електронен фиш серия К №
********. В декларацията той е посочил, че на 09.10.2018г., след като се убедил, че е
правоспособен водач, законно пребиваващ на територията на Република България,
предоставил на А. И. М. собствения си автомобил марка „************“, модел
„********“, с рег. № **********, като на основание чл.102 ЗДвП го предупредил да спазва
правилата за движение. Декларирано е още, че на дата 30.07.2019г. (датата на извършване на
нарушението), в 17:16 часа превозното средство с рег. № ********** е било във владение на
А. И. М.. За верността на декларираното И.Т. е положил подпис след като се е запознал с
наказателната отговорност по чл.313 НК.
Към декларацията деклараторът е представил и копие от „Свидетелство за управление
на МПС“ на А. И. М., издадено на 12.04.2018г., с валидност до 12.04.2023г., от което е
3
видно, че към 30.07.2019г. М. е бил правоспособен водач на МПС-та от категории; АМ, В1,
В, С1, С, ТкТ.
След приемане на декларацията, от ОДМВР-С. са издали нов електронен фиш, а
именно: обжалваният серия К №*******, най-отгоре върху който е записано „анулиран на
01.06.2020г. стар ********“. Всички отразени данни са същите като в електронен фиш серия
К № ********,с единствената разлика, че като нарушител е посочен А. И. М., с ЕГН:
********** и адрес: гр.С., ж.к. „Л.“ №706, вх.А, ет.11, ап.71. Наложената глоба е в същия
размер- 300 лв.
Като доказателство по делото е изискана от Областно пътно управление /ОПУ/- С.
схема за организация на движението в района на ГП-I6, при с.М. от 178+000 до 180+000 км.
От Областно пътно управление – С. са представили писмо, в което е посочено, че
информират съда в отговор на запитването му, че на ГП I-6 С.-Бургас, с.М., бензиностанция
„М.“, в посока от гр.Пирдоп към гр.С. има поставени знаци на км 179+560 в ляво, както
следва: пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от указаната“, в
случая 60 км/ч и пътен знак Т2 „Дължина на действие на пътен знак В26“, в случая 1000 м.
По делото са приложени заповеди от 2016г. за утвърждаване на образци на ел. фишове
за налагане на глоба за нарушение, установено с АТС по ЗДвП. Приложените заповеди са
Заповед №8121з-172/29.02.2016г. (за утвърждаване на образци) и Заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. (за изменение и допълнение на Заповед №8121з-172/29.02.2016г.).
Образецът, който е приложение към заповедта от 30.08.2016г., кореспондира с процесния
електронен фиш, чиято отмяна се иска.
От ОДМВР-С. са представили и разпечатка от системата на сектор „Пътна полиция“, в
която е отразено, че ел.фиш серия К №******* е съставен на 01.06.2020г. и връчен на
27.12.2020г. Датата на връчването на фиша се установява и от представената разписка за
получаването му.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
При така установените фактически обстоятелства, на база ангажирания по делото
доказателствен материал, съдът намира, че атакуваният електронен фиш е съставен при
спазване на процесуалните правила и при доказаност на нарушението.
Според представената разписка А. И. М. е получил електронен фиш серия К №*******
на дата 27.12.2020 г., като на 04.01.2021 г. е депозирана жалбата, предмет на разглеждане в
настоящото производство. В този смисъл жалбата е допустима, като депозирана в срока по
чл.189, ал.8 ЗДВП от правоимащо лице, а именно: лицето, чиято административно-
наказателна отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш – А. И. М..
Съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна, като съдържа
4
реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП- данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, данни за нарушителя (макар
същият неправилно да е посочен като собственик, на който е регистрирано МПС-то),
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното
заплащане. Освен това електронният фиш е издаден по утвърдения образец, което е
гаранция за неговата законосъобразност и пълнота. Самият фиш представлява типизиран
документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер),
възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки
сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство). Следва да се отбележи,
че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния, са
дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, която
детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и
формалните изисквания към санкционния акт /вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г./. При установяване на нарушението от съответното техническо
средство, електронният фиш се издава в отсъствието на нарушителя. Описанието на
нарушението в конкретния случай е възведено чрез посочване на относимите скорости -
разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта и превишената
стойност на скоростта, който начин на описване е напълно достатъчен, за да може соченото
за нарушител лице да разбере за какво нарушение бива обвинено. Липсва необходимостта от
посочване на физическия издател на фиша, който единствено обработва записана
информация, т.е. автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира
фиша игнорира необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател. На следващо
място, чл.189, ал.4 ЗДвП не предвижда като реквизит „дата на съставяне“ на фиша, а
единствено посочване датата на нарушението, което съдът макар да намира за неправилен
законодателен подход, не е в състояние да коригира. Датата на съставяне на фиша съдът
установи от справката от информационната система на сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-С., че е 01.06.2020г. Същата дата е отбелязана върху електронния фиш и като дата
на анулиране на предходно издадения ел фиш серия К № ********. Издаването на
обжалвания електронен фиш е станало 20 дни след като в ОДМВР-С. е подадена декларация
по чл.189, ал.5 ЗДвП, в която е отразено, че към 30.07.2019г. автомобил с рег. № **********
се е намирал във владение на А. И. М..
Съдът дължи преценка дали са спазени сроковете на чл.34, ал.1 ЗАНН, приложими в
производството по налагане на наказания с електронен фиш. Разпоредбата съдържа описани
давностни срокове, за които съдът следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и
1 година от извършване на нарушението, след изтичането на които се погасява
възможността за осъществяване на наказателно преследване. Съдът намира, че сроковете по
чл.34, ал.1 ЗАНН са били спазени. Нарушителят е бил установен на датата, на която е
подадена декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП от собственика на процесното МПС –
5
11.05.2020г. От тази дата до датата на издаване на процесния електронен фиш- 01.06.2020г.
не е изминал срок по-дълъг от 3 месеца. Към датата на издаване на процесния електронен
фиш- 01.06.2020г. не е изтекъл и срок по-дълъг от 1 година от извършване на нарушението,
тъй като нарушението е от 30.07.2019г.
От доказателствата, ангажирани по делото, безспорно беше установено, че процесното
нарушение е установено с автоматизирано техническо средство, което в случая е
стационарна камера с радар от типа „*****************“, представляваща одобрен тип
средство за измерване, преминала и проверка за съответствие на конкретно използваното
средство след монтирането му. Освен това, доказано бе в хода на процеса, че АТС е годно да
извършва заснемане на нарушения по ЗДвП, доколкото видът му е утвърден за използване
от правоимащия орган- Български институт по метрология; техническото средство е
използвано в срока на валидност на удостоверението за одобрение и преди установяване на
нарушението средството за видеоконтрол е преминало проверка за съответствие и правилно
отчитане на данните. В този смисъл, отчетената при движението на заснетия автомобил
скорост, следва да се приеме, че е действителната скорост, с която същият се е движил,
преминавайки покрай радара.
Няма съмнение, тъй като от снимката ясно се вижда номерът на превозното средство,
че автомобилът е именно описаният в обжалвания електронен фиш и в декларацията,
подадена от представителя на собственика – товарен автомобил „******************“, рег.
№ **********. Датата и часът, отразени на снимката към фиша отговарят на датата и часа,
отразени във фиша. От посочените на снимката данни може да се установи, че мястото на
заснемане е същото като вписаното в електронния фиш. Мястото на нарушение се явява
главен път, където ограничението на скоростта за движение от 60 км/ч е въведено с пътен
знак B26, а според чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, скоростта на движение, когато е различна от
тази по ал.1 на същия член, се сигнализира с пътен знак, какъвто, както вече бе посочено, е
видно от информацията, предоставена от Областно пътно управление- С., че е наличен в
участъка от пътя, където е извършено заснемането на нарушението. Нарушението на чл.21,
ал.2 вр. ал.1 ЗДвП попада в хипотезата на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП (в редакцията към 2011 г.),
като превишаването на скоростта на автомобила е между 31 и 40 км/ч, а именно- 37 км/ч.,
като е отчетена допустимата грешка от 3 %, която е възможно да се получи при работата на
техническото средство и тези 3 % са извадени от установената скорост. Правилно и
законосъобразно е наложена предвидената в тази санкционна разпоредба /в редакцията от
2011г./ „глоба“ в размер на 300 лв.
Съдът следва да обсъди накратко доводите, наведени в жалбата и основателността им
по отношение крайния извод законосъобразно ли е издаден или не обжалваният електронен
фиш. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира следното:
Не се констатираха нарушения, довели до засягане правата на жалбоподателя-
наказано лице, както той твърди в жалбата. Фактът, че електронният фиш му е връчен, както
той се изразява „на пътя“, не опорочава процедурата по връчване, тъй като контролните
6
органи от МВР, извършващи проверки на автомобилите, движещи се по пътищата на
Република България, имат право, установявайки, че срещу проверяваното лице има издаден
и невръчен електронен фиш, да му го връчат, тъй като чл.189, ал.5, изр. 1 ЗДвП предвижда
електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.
Твърдението в жалбата за заснемане на нарушението с дефектно устройство, се
опровергава от обсъдените вече доказателства за годност на техническото средство, с което
е заснето нарушението. От фотоснимката пък се установява, че в обхвата на заснемането не
е попаднал и друг автомобил, от където да може да се породи съмнение скоростта на кой
точно автомобил е била заснета и отчетена. Снимката се генерира в точния момент на
заснемане на нарушението, поради което несъмнено устройството е отчело скоростта
именно на процесния aвтомобил – товарен автомобил „******************“, рег. №
**********.
Жалбоподателят, срещу когото е издаден електронния фиш, е посочен като вероятния
нарушител от Й.С.Т., който му е преотстъпил автомобила. Жалбоподателят М. не оспори
това твърдение на Танев, като в случай, че то бе неистинно М. следваше да ангажира
доказателства, които да го оборят. Няма данни М. да е сезирал компетентните органи с
оплакване, че подадената от И.Т. декларация е документ с невярно съдържание. Няма
житейска логика и в обстоятелството И.Т. да разполага с копие от свидетелството за
правоуправление на А.М., освен ако в действителност не му е предоставил ползването на
процесния автомобил, както е заявено в декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП. Не се твърди и
не се установява освен това А.М. да е използвал правото си да подаде възражение срещу
електронния фиш пред директора на ОДМВР-С.. Нещо повече- в жалбата до съда е
записано, че „на пътното платно е имало и други ППС“, т.е. индиректно жалбоподателя
признава, че именно той е управлявал автомобила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 ЗАНН (във все още действащата
редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.) следва на ОД на МВР- С. да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. В настоящия случай производството
по делото продължи само в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, като
процесуален представител на въззиваемата страна не се яви, а единствено депозира писмена
защита. Делото не е с фактическа или правна сложност, а упълномощеният юрисконсулт е
извършил минимален труд, изготвяйки писмена защита, поради което следва на ОДВМР-С.
да се присъди възнаграждение за защита в размер на минимума от 80лева.
7
Поради гореизложеното и на основание чл.189, ал.14 ЗДвП във вр. чл.63, ал.1, предл.1
ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.), РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № ******* на
ОДМВР С., с който на А. И. М., ЕГН: **********, адрес: гр.С., ж.к. „Л.“ № 706, вх.А, ет.11,
ап.71, за административно нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00
лева.
ОСЪЖДА, на осн. чл.63, ал.3 ЗАНН, А. И. М., ЕГН: **********, адрес: гр.С., ж.к.
„Л.“ № 706, вх.А, ет.11, ап.71 ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-С., с БУЛСТАТ *********
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
8